№ 68
гр. Търговище, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500051 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20 от 22.01. 2024 г., по гр.д. № 366/ 2023 г. на РС –
Търговище, с което е осъден С. Х. от гр. Разград, да заплати на Асен А. от гр.
Търговище, сумата от 20 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени
вреди и сумата от 2511,11 лв. – имуществени вреди, в резултат на извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
на основание чл. 45 от ЗЗД, заедно със законната лихва, считано от 21.10.
2021 г., до окончателното изплащане. В останалата част до пълния размер на
иска за имуществените вреди, същият е отхвърлен като неоснователен.
Присъдени са разноски в полза на ищеца според уважения и отхвърлен
размер на иска, както и държавна такса в полза на съда.
Срещу това решение е постъпила жалба от ответника С. Х., чрез
пълномощника му адвокат С.. Жалбата касае осъдителната част на решението.
В нея се излагат съображения за незаконосъобразност на решението, поради
необоснованост на изводите на съда във връзка с някои от основните
възражения на ответника. Те са свързани с твърденията за съпричиняване на
вредоносния резултат и несъгласие с изводите на съда в това отношение. Не
бил определен справедливо и размерът на обезщетенията. Иска се от
въззивния съд да отмени решението изцяло и да отхвърли иска, евентуално да
го уважи до размер от 5000 лв., да бъдат присъдени и направените по делото
1
разноски. Няма искания за събиране на доказателства. В съд.зас. не се яви
представител.
В дадения на въззиваемия срок за отговор, такъв не е постъпил. В
съд.зас. се яви лично и с адв. Й.. Молят съдът да потвърди решението.
Съдът, като провери приложените към делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към
мотивите на РС – Търговище по отношение на установените факти и всички
основни правни изводи, с някои уточнения.
В тази връзка следва да се обсъдят всички оплаквания в жалбата.
На първо място, искът за заплащане на обезщетение на основание чл. 45
от ЗЗД за причинени вреди, вследствие на нанесени телесни повреди на
ищеца, се основава на влязла в сила присъда спрямо ответника. Делото е
приключило със споразумение, с което С. Х. е признат за виновен в това, че е
причинил на Х. А. средна телесна повреда, изразяваща се в две счупвания на
лявата ръка: счупване с луксация на четвърта метакарпална кост на дланта,
причинило трайно затрудняване на движението на лявата ръка и счупване на
ос лунатум на лявата гривнена става, също довели до трайно затрудняване на
движението на лявата ръка. В исковата молба е посочено, че в следствие
именно на тези увреждания са причинени болки и страдания, които
продължават и към датата на исковата молба и здравословното състояние не
се е подобрило. Искът е заведен за 20 000 лв. неимуществени вреди и 5000 лв.
имуществени, като в последствие този за имуществените е намален на
3725,83 лв. В обстоятелствената част на исковата молба други уточнения не са
правени и не са добавяни някакви допълнителни вреди, настъпили вследствие
на посочените увреждания.
В хода на делото са разпитани няколко свидетели, като по отношение на
претърпените неимуществени вреди показания е дала майката на ищеца. Тя е
описала подробно както физическото, така и емоционалното състояние на
сина си, като освен за счупванията и психичното състояние на ищеца е
говорила и за болест, която се е проявила след това. Става въпрос за болестта
витилиго, за което свидетелката посочва, че също синът й е посещавал
лекари, правени са консултации и това било вследствие на стреса от побоя.
Налице са и писмени доказателства за претърпените от ищеца
операции и изследвания. Той е бил опериран в болница в гр. Варна, под пълна
анестезия, с наместване и поставяне на две киршнерови игли. Престоял е в
болницата три дни, а в гр. Варна 5 дни. Състоянието на ищеца по това време
било много лошо, той имал и разбит нос, подуто око. Главата го боляла,
повръщал, бил много изнервен. В последствие е имало операция и за
отстраняване на поставените игли. Към момента, когато времето било студено
ръката го боляла. Изпитвал тогава страх да седи сам и навсякъде го
придружавала майката. Ревял като малко дете от болките. Около 3-4 месеца
са ходили по лекари заради ръката, а след това за другата болест. Понякога
ръката се схващала. Преди инцидента ищецът не работел, а сега работи като
продавач-консултант от лятото на 2023 г. Доста време бил подтиснат,
2
затворил се, не искал да излиза и си стоял у дома.
От показанията на свидетелите, водени от ответника и участници в
сбиването, при което е пострадал ищецът, не се установиха той по някакъв
начин с поведението си да е станал причина за този бой. Нито един от
тримата свидетели – очевидци на инцидента, не помни някакви конкретни
действия, с които ищецът да е предизвикал ответника – не се посочват нито
удари от негова страна, нито отравяне на закани или обидни думи. Подобни
данни няма и в писмените доказателства от досъдебното производство.
Приложени са и писмени доказателства, че е посещаван психиатър през
м. ноември 2021 г. и на ищеца има изписано лечение с три медикамента. В
анамнезата доста подробно са описани всички оплаквания, сред които
безсъние, главоболие, кошмари, като всичко е довело до влошаване на
ежедневното му социално функциониране и справяне със задълженията.
Налице са и множество касови бележки за заплатени услуги при лечението на
уврежданията.
При така описаните факти, въззивният съд също счита, че искът е
установен в своето основание: налице е умишлено и противоправно
причинена вреда на ищеца – болки страдания, битови и социални неудобства,
промяна в начина на живот за дълъг период от време, както и имуществени
вреди – разходи за лечението на причинените увреждания. Тези вреди са в
пряка причинна връзка с нанесените увреждания на ръката.
С оглед на това следва да се определи и справедливият размер на
обезщетението. РС – Търговище много подробно е описал критериите
отнасящи се до понятието справедливост, утвърдени от дългогодишната и
задължителна съдебна практика, като същите не следва да се преповтарят.
В случая следва да се отчете това, че се касае до две счупвания на
лявата ръка, които са били болезнени и всяко едно от тях е довело до трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник. За лечението си ищецът
се е наложило да пътува до гр. Варна – на 100 км. от местоживеенето си, като
му е направена операция под пълна анестезия. Преди това са правени
множество изследвания, а след операцията ръката е била обездвижена в гипс.
Периодът на носене на тази имобилизация е придружен както със силни
болки и приемането на обезболяващи в продължение на поне 2 седмици, така
и със значителни неудобства при битовото обслужване – хранене, обличане,
хигиена, спане, за което съдът има и личен опит, без нужда от специални
знания. В последствие има още една операция за отстраняване на иглите,
отново свързано с пътуване, прием в болница и анестезия. Периодът на
възстановяване от счупването и влизане в нормален ритъм е бил около 3
месеца. Към момента обаче остават някакви частични схващания и болки при
лошо време.
Наред с това са настъпили и значителни сътресения по отношение на
психичното състояние, нарушен сън, нарушена социална адаптация,
невъзможност за справяне с ежедневните задължения. Като едва през 2023 г.,
около 2 години след побоя, ищецът е започнал работа. Всичко това е
повлияло негативно на социалните му умения и на възможността за
3
професионална и трудова реализация.
С оглед на тези конкретни данни за физическите, емоционалните и
социалните последици от увреждането и с оглед посочените критерии по
отношение на понятието справедливост, въззивният съд определя
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. В това
обезщетение не се включват евентуални вреди от заболяването витилиго. На
първо място подобна претенция в исковата молба и уточняващите такива,
няма направена. На второ място – не са представени и събрани по делото
доказателства от медицински характер, които да потвърдят мнението на
свидетелката, че това заболяване е в пряка причинна връзка с получените
физически увреждания. С оглед на това и съдът не се произнася за вреди от
подобен характер, а само за посочените в исковата молба.
По отношение на имуществените вреди – те се установяват от
представените писмени доказателства и са в пряка връзка с лечението на
уврежданията, в периода след получаването им. В тази част въззивният съд
също препраща към мотивите на РС – Търговище.
Т.е. всички вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането
и подлежат на обезщетение.
Върху главницата следва да бъдат присъдени и законните лихви –
обезщетение за забава, от деня на увреждането до окончателното изплащане.
По отношение на оплакванията в жалбата.
По точка първа, доводите са несъстоятелни в производството по
обезщетяване, с оглед на това, че съдът преценява вредите общо, според вида
и интензитета на получените увреждания. В случая и самото твърдение за
липсата на доказателства, че всяко едно от счупванията може да доведе до
трайно затрудняване на движението на лявата ръка, е абсолютно невярно.
Налице е влязла в сила присъда, в която това е описано точно така за
отделните две увреди. Това е видно от диспозитива на споразумението.
По т. 2 от жалбата, по отношение вредите от заболяването витилиго. По
този въпрос въззивният съд е изложил свои собствени мотиви и такива вреди
не са включени в размера на обезщетението.
По т. 3 относно съпричиняването. Това оплакване също е
неоснователно, защото твърденията останаха голословни. По делото няма
нито едно доказателство за противоправно поведение на ищеца в целия
инцидент, за отправени обидни думи или жестове към ответника, за
физическо насилие.
По т. 4. По принцип съдебното минало на ищеца няма каквото и да
било отношение към това какви вреди конкретно той е претърпял. Това може
да има отношение евентуално към характера му, но както и районният съд е
казал, точно това осъждане няма никаква връзка с предмета на делото.
Подобно твърдение е лишено не само от правна, но и от житейска логика.
Интересно обаче е това, че не се коментира съдебното минало на ответника,
чието престъпление в миналото говори много повече за това какъв е
характерът и нагласите при зачитане на правовите норми, касаещи
4
обществения ред.
По т. 5 относно справедливия размер на обезщетението. В тази връзка
въззивният съд е изложил свои собствени мотиви и преценката му съвпада с
тази на първоинстанционния. Тук следва да се посочи, че в окръжния съд е
налице дългогодишна и обилна съдебна практика по търговски дела, касаещи
обезщетяване при нанесени телесни повреди при ПТП. В този случай
критериите за справедливост изискват съдът да прецени и конкретната тежест
на процесния случай, като го сравни с други подобни случаи и присъжданите
по тях обезщетения, разбира се с уговорката, че всеки случай е уникален. Но
ще се отнася до конкретните физически болки и страдания, до битовите
неудобства, социалните последици и проблемите в адаптацията след това,
присъжданите средни обезщетения са именно в този размер. С оглед на това и
по отношение на този критерий принципът на справедливост не е нарушен.
В заключение: решението следва да бъде потвърдено в обжалваната
част – осъдителната.
По разноските. Предвид изхода от делото разноски се полагат на
въззиваемата страна. Не са направени обаче такива и не се присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 от 22.01. 2024 г., по гр.д. № 366/ 2023
г. на РС – Търговище, В ЧАСТТА, в която е осъден С. Х. от гр. Разград, да
заплати на Асен А. от гр. Търговище, сумата от 20 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата от 2511,11 лв. – имуществени
вреди, в резултат на извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с
чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК на основание чл. 45 от ЗЗД, заедно със
законната лихва, считано от 21.10. 2021 г., до окончателното изплащане,
както и в частта за разноските – т.е. изцяло в обжалваната част.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5