№ 387
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502956 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по жалба на А.Х., ЕГН ********** в качеството й на
председател на УС на ЕС с адрес: гр. Пловдив, ул. *** чрез адв. М.А. против решение
№261848 от 28.06.2021 г., постановено по гр.д.N13483/2020 г. на Пловдивския районен съд,
19 гр.с., с което e отхвърлен като неоснователен, предявеният от ЕС с адрес: гр. Пловдив,
ул. *** против „АГЕНЦИЯ МОНК" ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, *** представлявано от В.Ж. иск за осъждане на ответника да
предаде на ищеца ключове от двете входни врати на сградата, находяща се в гр. Пловдив,
ул. ***"; ключове за хидрофора на сградата, находяща се във вх. А на сградата, ключове за
общото помещение на сградата, ключове за вратата към избените помещения на сградата,
ключ за вратите към покрива на сградата, домовата книга на сградата, документи за платени
разходи на ЕС и с което е осъден ищеца да заплати разноските на ответника за
производството.
Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и моли
същото да бъде отменено и да се уважи иска. Претендира разноски.
Въззиваемият – „АГЕНЦИЯ МОНК" ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, *** представлявано от В.Ж., чрез адв.В.М. от САК– моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, като и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
1
Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС, вр.чл.23 от ЗУЕС.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон, изразяващи се в това, че неправилно, в
противоречие с чл.23,ал.1,т.6 ЗУЕС, съдът е разпределил доказателствената тежест като е
възложил на ищеца вместо на ответника доказването, че домовата книга на ЕС е предадена
домоуправителя. По отношение на претенцията за предаване на документите – справки за
касата, обобщена счетоводна справка и другите разходни документи, както и ключа за
общото помещение, които са предадени от ответника след завеждане на делото, счита, че
при отхвърляне на иска вследствие на изпълнение в хода на процеса, ответникът е станал
причина за завеждане на делото, поради което дължи разноските на ищеца.
По отношение на претенцията за предаване на останалите ключове – от двете входни
врати и за хидрофора на сградата, на вратата към избените помещения и за покрива –че
неправилно съдът е приел, че не е доказано фактическото предаване на ключовете на
ответника, тъй като имало данни по делото, че те са били предадени на ответника от
инвеститора.
Постъпил е отговор на жалбата, в който са изложени доводите за неоснователност
на ВЖ – че решението на РС е мотивирано и се иска неговото потвърждаване; относно
предаването на претендираните вещи на професионалния управител, счита, че ищецът не е
представил доказателства, че са били предадени на управителя, а видно от разпитаните по
делото свидетели – Щ.Х. и Д.Д. - всеки собственик е получил ключове от инвеститора, че те
не са виждали домова книга, а електронната книга се намирала в общината, поради което
нямало как да се иска връщането им; счита, че доказателствената тежест е правилно
разпределена на основание правилото на чл.154,ал.1 ГПК, според което всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.Счита, че
задължение за създаване и съхраняване на книга на ЕС е задължение на Управителя на ЕС, а
не на професионалния домоуправител. Ищецът не разграничавал определената с договора за
поддръжка и управление и такса, включваща и възнаграждението на обслужващата фирма,
която се заплаща по сметка на ответното дружество, от таксата, която се дължи от
собствениците по сметка на ЕС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
В исковата си молба ищецът твърди, че ОС на ЕС е взело решение за прекратяване на
договора с дружеството-професионален домоуправител, с оглед което на 27.05.2020 г. до
ответника е изпратено уведомление за предаване на движими вещи, собственост на ЕС в
срок до 03.06.2020 г., получено от управителя на ответното дружество В.Ж. на 05.06.2020 г.,
но тъй като до момента вещите не били върнати, било подадено е заявление за издаване на
заповед за изпълнение ч. гр. д. № 7007/2020 г. на ПРС.
Иска се осъждане на ответника да предаде на ищеца ключове от двете входни врати
на сградата, находяща се в гр. Пловдив, ул. ***"; ключове за хидрофора на сградата,
находяща се във вх. А на сградата, ключове за общото помещение на сградата, ключове за
вратата към избените помещения на сградата, ключ за вратите към покрива на сградата,
2
домовата книга на сградата, документи за платени разходи на ЕС.
В отговора по чл.13 ГПК ответникът е оспорил иска. Признава, че от 02.07.2018 г.
дружеството управлява етажната ЕС по договор за период от две години; признава
получаването на ключ от общото помещение, находящо се във вх. А. Оспорва да е получил
други ключове. Твърди, че ключа е върнат на управителя Д.Д., която е направила опит да го
предаде на новоизбрания управител на етажната собственост АНТ. В. Х., която отказала;
впоследствие ключът бил получен от Б.Т.; на входните врати били поставени електрически
брави, които били свързани с домофоните и се отваряли с чип, а не с ключ, а чиповете били
раздадени на собствениците. Хидрофорната помпа обслужвала три входа - А, Б и В -
помещението, в което се намирала винаги е било със свободен достъп; към момента
управителят на вх. А бил сменил бравата и е заключил помещението към хидрофора;
ключове за вратата към избените помещения имали всички собственици; домовата книга
била предадена и се намирала в общата стая на етажната собственост на вх. А. С отговора
на ИМ въззиваемият е представил отчет за приходите и разходите за периода на договора,
счетоводни справки за неплатени задължения към дружеството, приемо-предавателен
протокол от 01.07.2020 г. за предаден ключ за входната врата на общото помещение на
партера на вх.А, справка каса за 2019 и 2020 г. и фактури за направените разходи от ЕС.
От събраните доказателства се установява следното:
От представения приемо-предавателен протокол от 01.07.2020 г. е видно, че ключа за
входната врата на общото помещение е предаден от Д.Д. на Б.Т., което обстоятелство е
прието от съда за безспорно.
От показанията на свидетеля Щ.Д.Х. се установява, че ответникът е бил избран за
управител на ЕС на Общо събрание на собствениците. Към този момент били раздадени от
инвеститора ключовете от сградата- външните врати, които са северна и южна, ключове за
избата и за избената врата на предверието. В.Ж. е имала ключове от входните врати, за да
постави чип система. Не е виждала домовата книга.
От показанията на свидетелката Д.И.Д. – етажен собственик и счетоводител в
Агенция „Монк“ се установява, че ответникът е избран за управител на ЕС. Инвеститорът е
предал на собствениците ключове за входната врата към съответната секция. Не знае дали на
ответника са предадени от инвеститора ключове за вратите от общите помещения; не знае за
домовата книга.
По направените доводи и оплаквания ПОС намира следното:
От протокол на ОС на собствениците в жилищната сграда на ул.*** от 02.07.2018г и
договор за поддръжка и управление на ЕС от 05.07.2018 се установява, че на 05.07.2018 г. е
сключен договор за поддръжка и управление на етажната собственост с „Агенция Монк“
ЕООД, с управител В.Ж. за срок от 1 година след изтичането на който ако не бъде
прекратен, се считал продължен автоматично за нов 1-шен период. От договора е видно, че
„Агенция Монк“ е избрана за професионален домоуправител.Съгласно чл.19,ал.8 от ЗУЕС –
клауза в договор за управление, предвиждаща автоматично подновяване на договора, се
смята за недействителна. Горното води до извода, че решението на ОС за прекратяване на
договора с професионалния домоуправител е произвело действие.Домоуправителят е
следвало да предаде всички вещи на ЕС.
3
В чл.23,ал.1,т.6 от ЗУЕС е казано, че задължение на управителят е да създаде, да
съхранява и поддържа домовата книга на ЕС, поради което неправилно РС е разпределил
доказателствената тежест като е вменил доказването на предаването й на ищцовата страна.
В отговора по чл.131 ГПК ответникът признава, че домовата книга е била в него, но твърди,
че е предадена и се намира в общата стая на ЕС. По делото домоуправителят не е ангажирал
доказателства за предаването на книгата. ПОС не споделя довода на домоуправителя във
отговора на ВЖ, че задължение на управителя на ЕС е създаването и съхраняването на
домовата книга на ЕС, а не на професионалния управител поради следното: съгласно чл.19,
ал.8 от ЗУЕС, по решене на ОС на ЕС, правомощията или част от тях на управителя могат да
бъдат възлагани на ФЛ или ЮЛ, които не са собственици, т.е. на професионален
домоуправител. От приложените по делото решението на ОС и от договора за възлагане на
управление – не се установява, че ЕС има избран управител, който е различен от
професионалния управител и как е разпределена отговорността между тях.
А съгласно чл.23,ал.1, т.3 от ЗУЕС – задължение на управителя е да съхранява
книгата за приходите и разходите, а в чл.23,ал.2 ЗУЕС е казано, че същият трябва да се
отчита ежегодно и в края на мандата си, което не е сторено – едва след завеждане на делото
е върнат ключа за входната врата на общото помещение на партера, няма доказателства за
връщането на домовата книга, а след завеждане на делото са представени и доказателствата
за водените приходи и разходи /справка каса за 2019 и 2020г./ и фактурите за извършените
плащания. Горното води до извода за основателност на иска за ревандикирането на тези
вещи, но тъй като ключа за входната врата на общото помещение и документите за
приходите и разходите са представени в хода на процеса, по отношение на тях иска се
отхвърля, но тъй като въззиваемия е станал причина за завеждане на делото следва да понесе
разходите на въззивника. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Щ.Х.,
собственик на ап.50 от ЕС, които съдът кредитира като обективни и убедителни, се
установява, че управителят е разполагал с ключове от входните врати, тъй като е поел
задължението за поставянето на чип система и е поставил такава наа входните врати и
същевременно няма данни да е върнал тези ключове, поради което искането за връщането
им е основателно. Като е достигнал до други изводи, ПРС е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, следва да се отмени.
По отношение на претенцията за ревандикация на ключовете за хидрофора на
сградата, находяща се във вх. А на сградата, ключове за вратата към избените помещения на
сградата, ключ за вратите към покрива на сградата, ищецът не ангажира доказателства, че
тези вещи са били предадени на домоуправителя, поради което искането за връщането им
като неоснователно следва да се отхвърли.
В тази част решението на ПРС следва да се потвърди.
Съобразно изхода на делото, отправеното искане и представените доказателства,
страните имат право на разноски по съразмерност.
Въззивникът е направил разноски за производството в размер на 850,30 лв., от
които 807,40 лв. пред ПРС/за адв.хонорар и ДТ/ и 42,90 лв./за ДТ/- пред ПОС, от които има
4
право на разноски на осн.чл.78,ал.1 ГПК по съраразмерност и такива се присъждат в размер
на 425,15 лв.
Въззиваемият е направил разноски за производството в размер на 700лв., от които
400лв. пред ПРС за адв.хонорар и 300лв. пред ПОС – за адв.хонорар, от които по
съразмерност му се присъждат в размер на 350 лв
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261848 от 28.06.2021 г., постановено по гр.д.N13483/2020 г. на
Пловдивския районен съд, 19 гр.с. в частта, с което e отхвърлен като неоснователен,
предявеният от ЕС с адрес: гр. Пловдив, ул. *** против „АГЕНЦИЯ МОНК" ЕООД. ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *** представлявано от В.Ж.
иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца ключове за общото помещение на
сградата и документите за платени разходи на ЕС и с което е осъден ищеца да заплати
разноските на ответника за производството.
и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ поради изпълнение в хода на делото на иска на ЕС с адрес: гр.
Пловдив, ул. *** за осъждане на „АГЕНЦИЯ МОНК" ЕООД. ЕИК ********* да му предаде
ключ за общото помещение на сградата и документите за платени разходи на ЕС.
ОТМЕНЯ решение №261848 от 28.06.2021 г., постановено по гр.д.N13483/2020 г.
на Пловдивския районен съд, 19 гр.с. в частта, с което e отхвърлен като неоснователен,
предявеният от ЕС с адрес: гр. Пловдив, ул. *** против „АГЕНЦИЯ МОНК" ЕООД. ЕИК
********* иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца ключовете от двете входни
врати на сградата, находяща се в гр. Пловдив, ул. ***" и домовата книга на сградата и
вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: осъжда „АГЕНЦИЯ МОНК" ЕООД. ЕИК
********* да предаде на ЕС с адрес: гр. Пловдив, ул. *** ключовете от двете входни врати
на сградата, находяща се в гр. Пловдив, ул. ***" и домовата книга на сградата.
ПОТВЪРЖДАВА решението, с което е отхвърлен като неоснователен иска по
отношение претенцията за връщане на ключове за хидрофора на сградата, находяща се във
вх. А на сградата, ключовете за вратата към избените помещения на сградата и ключ за
вратите към покрива на сградата.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ МОНК" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ЕС с адрес:
гр. Пловдив, ул. *** сумата 425,15 лв.- разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА ЕС с адрес: гр. Пловдив, ул. *** да заплати на „АГЕНЦИЯ МОНК"
ЕООД, ЕИК ********* сумата 350лв.- разноски по делото по съразмерност.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6