РЕШЕНИЕ
№ 847
гр. Бургас, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100500847 по описа за 2022 година
С решение № 505 от 23.03.2022г. по гр. д. № 6568/21г. на РС- Бургас е прието за
установено между страните, че Н. ИВ. Д. от гр. Бургас, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД гр. София,
сумата от 59,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно погасяване на договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16469482001/9.112016г., сключен между Д. и
БТК ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия от
1.10.2019г., за която сума е издадена фактура № **********/ 15.08.2018г. и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1711/9.07.2021г. по ч. гр. д.
№ 4967/21г. на РС- Бургас. Ответницата Д. е осъдена да заплати на ищцовото дружество
деловодни разноски в размер на 205 лв. за исковото производство, както и 205 лв.- разноски
за заповедното производство.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№13911/19.04.2022г. по описа на
РС- Бургас, подадена от адв. Свилен Цонев - особен представител на въззивницата Н. ИВ.
Д.. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че решението е
неправилно. Според въззивната страна районният съд е достигнал до необоснован извод, че
между страните е налице валидно сключен договор от 9.11.2016г., макар ответната страна
своевременно да е оспорила истинността и датата на договора, а ищецът не е ангажирал
доказателства за установяване на твърденията си. Счита, че от приложения по делото
договор не може да се направи заключение за неговата цялост и датата на сключването му,
доколкото до подписа на ответницата липсва дата, а в текста на договора е посочено, че се
1
сключва при условията на „Юнска промоция Smart 2016“, т.е. през м. юни 2016г., поради
което срокът му изтичал през м. юни 2018г., а не на 9.11.2018г., каквито били твърденията
на ищеца. Затова счита, че БТК не е имало основание да прекратява предсрочно договора
на 31.07.2018г., още повече, че доказателства за това не били ангажирани. От изложеното
следвало, че процесната неустойка била начислена без основание. В нарушение на чл.154,
ал.1 ГПК районният съд разместил доказателствената тежест, като в мотивите си е посочил,
че ответната страна не е ангажирала доказателства в подкрепа на оспорванията си.
На следващо място се сочи, че районният съд необосновано е приел, че не е оспорено
предоставянето на остойностените мобилни услуги в твърдения размер, което обуславя
изправността на кредитора. Доколкото се претендирала неустойка за прекратен договор, а не
предоставени и неплатени услуги счита, че от евентуалното неизпълнение на задължението
за плащане за ищеца не възниквало право да прекрати предсрочно договора, доколкото той е
бил безсрочен, считано от м. юни 2018г.
На следващо място се изтъква, че от приложената месечна сметка не било ясно за
какво и на какво основание е начислена неустойката. Месечната такса по договора била
14,99 лв. без ДДС, или 17,99 с ДДС, поради което неустойката в размер на три месечни
такси следвало да е 44,97 лв., а не претендираните 59,97 лв. Необосновано районният съд
приел, че размерът на месечната такса е 23,99 лв., а дължимата неустойка е 71,97 лв. В
раздел „Промоционални условия“ на договора изрично било посочено, че за целия срок на
договора промоционалната такса е 17,99 лв. с ДДС, а таксата от 23,99 с ДДС била такава,
уговорена в раздел „Стандартни условия на тарифния план“.
Неправилно районният съд приел, че е налице валидно уведомяване за цесията по
реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, тъй като представеното пълномощно от БТК било без подпис на
упълномощителя и бланкетно- липсвали данни за упълномощеното лице.
На пето място са изложени оплаквания, че районният съд неправилно е приел, че
неустоечната клауза е валидна. Цитирано е разрешението, дадено в т.3 от ТР №1 по т.д.
№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, като са изложени съображения, че при преценката дали
неустойката противоречи на добрите нрави следва да се изходи от характерните особености
на договора за услуги и вида на насрещните престации. При положение, че неустойката била
уговорена за предсрочно прекратяване на договора за услуга, то операторът по прекратения
договор имал право да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто
би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата.
Следователно, така уговорената неустойка излизала извън очертаните функции на
неустойката и създавала условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор, с което бил нарушен основния принцип на гражданскоправните
отношения- справедливостта. Ето защо, процесната неустойка, според въззивната страна, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което иска
за неустойка да бъде отхвърлен.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Виолета
Герова - процесуален представител на „ЮБЦ“ ЕООД, преименувано входа на делото на
2
„Угренова естейт“ ЕООД.
С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изтъква, че повторното
оспорване на факти, обстоятелства и представени доказателства без да се сочи различна
фактическа обстановка или да се ангажират нови доказателства противоречи на чл.3 вр. с
чл.131 ГПК.
Въззиваемото дружество намира, че районният съд е установил правилно фактите по
делото и е достигнал до обоснован извод за възникването на валидна облигационна връзка
между БТК ЕАД и въззивницата Н.Д. по силата на договора за мобилни услуги от
9.11.2016г. Правилно съдът приел за неоснователни възраженията на ответната страна, че не
може да бъде направен извод за датата на сключването на договора, както и че при липса на
доказателства за плащане на изискуемата сума в срок са се осъществили условията на т.50.6
от ОУ на мобилния оператор за едностранно прекратяване на индивидуалния договор за
ползвания абонамент и начисляване на неустойка. Намира за неоснователно възражението
за нищожност на претендираната неустойка. Заявява, че уговорената неустойка е насочена
към компенсиране на вредите на мобилния оператор, претърпени под формата на
пропуснати ползи за неосъщественото му правно и финансово очакване на получаване на
определени месечни плащания от неизправната страна, която неустойка е предварително
определяема. Правилно съдът приел, че претендираната неустойка представлява трикратния
размер на месечните абонаментни такси по всеки добавен за ползване от потребителя
тарифен план, или 3х 19,99 лв. без ДДС. Тъй като в случая неустойката е компенсаторна
/при прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на клиента, за което
последният отговаря, в полза на дружеството възниква право на обезщетение по чл.88, ал.1,
изр.2 от ЗЗД/, то същата има характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които
не трябва да се доказват и затова нейният размер не може да се разглежда като израз на
несъответствие с присъщите на неустойката функции. Затова счита, че процесната клауза за
неустойка не може да се определи като неравноправна или вероятно неравноправна.
Иска се от съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание особеният представител на въззивницата поддържа въззивната
жалба и искането за отмяна на решението.
Въззиваемата страна е депозирала писмено становище, с което поддържа отговора на
въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Във въззивната инстанция страните не са ангажирали доказателства.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира
следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от процесуален представител на страна, която има правен интерес
да обжалва първоинстанционното решение. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Във въззивната инстанция страните не са ангажирали доказателства.
3
От фактическа и правна страна се установява следното:
Пред въззивната инстанция предмет на делото са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД.
Ищецът- сега въззиваем, твърди, че поради неизпълнение в срок на задълженията на
ответницата по процесния договор, сключен на 9.11.2016г. с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за плащане на потребените електронни и
съобщителни услуги за периода от м.април 2018г. до м.юли 2018г., за които задължения са
издадени 4 броя фактури, договорът за мобилни услуги е прекратен едностранно от
доставчика по вина на ответницата и абонаментът на ответницата бил деактивиран от БТК
ЕАД на 31.07.2018г. Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под
клиентски номер 16469482001, като не е спазил крайният срок за ползване на абонаментите
VIVACOM Smart M до дата 9.11.2018г. На основание чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1 от
договора, и т.2 от индивидуалния договор ответницата дължи неустойка, равна на
оставащите до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, по техния
стандартен размер без отстъпка. За същата била издадена фактура №
**********/15.08.2018г., в която се включвала сумата от 162,54 лв., представляваща общия
размер на неустойката за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги, от които процесната неустойка била в размер на 59,97 лв. /трикратния размер на
месечните такси без ДДС на всяка абонаментна услуга по договора/, а останалите суми
представлявали сумите за потребени мобилни услуги за предходните четири отчетни
периода.
Въз основа на договор за цесия от 1.10.2019г. ищцовото дружество придобило
вземанията на „С.Г.Груп“ ООД спрямо ответницата в размер на процесната сума, а
последното дружество придобило същите чрез договор за цесия от 16.10.2018г., сключен с
„БТК“ ЕАД. По- нататък в изложението се сочи, че уведомленията за двете цесии следва да
се считат връчени на длъжника с връчването на преписите от исковата молба, с което
ответницата следва да се счита уведомена за тях, предвид наличието на пълномощно, с което
цедентите са упълномощили цесионерите да уведомят длъжника по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД.
Тъй като ответницата подала възражение срещу издадената в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ищецът моли да бъде установено
вземането му спрямо ответницата в размер на 59,97 лв., представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на сключените договори. Моли за присъждане на разноски в
исковото и заповедното производство.
Ответницата- сега въззиваема, действаща чрез особения си представител – адв.
Свилен Цонев, оспорва иска като неоснователен.
На първо място са оспорени истинността и датата на процесния договор. Счита, че не
може да се направи извод за целостта на договора,поради което и предвид обстоятелството,
че в текста на същия е посочено, че договорът е сключен при условията на юнска промоция,
то следва да се приеме, че същият е сключен през м.юни 2016г., поради което срокът му е
изтекъл през м.юни 2018г. Затова БТК ЕАД нямало основания за предсрочно прекратяване
4
на договора през м.юли 2018г., още повече, че не били ангажирани доказателства за това.
Ето защо се поддържа, че неустойката е начислена без правно основание. Оспорва и размера
на начислената неустойка.
Оспорва се и валидното уведомяване по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, тъй като
приложеното пълномощно от БТК е без подпис на упълномощителя и е бланкетно- липсват
данни за упълномощеното лице.
На трето място са изложени съображения, че неустоечната клауза е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като при предсрочно прекратяване на договора
доставчикът на услуги, без да предоставя такива, получава имуществена облага, която би
получил ако договорът не бъде прекратен, а така уговорената неустойка излиза извън
присъщите й функции.
Моли искът да бъде отхвърлен.
Преди първото по делото заседание ищецът е депозирал молба, с която е допълнил
фактическите си твърдения относно неустойката: Посочил е, че размерът на неустойката се
изчислява на база на стандартния абонамент, който е 19,99 лв. за процесния тарифен план.
Относно неуведомяването на ответника за извършената цесия е посочил, че същото не
рефлектира върху валидността на договора за цесия, а длъжникът може да се позовава на
липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор преди
уведомяването. Сочи, че уведомлението за цесията, приложено към исковата молба включва
както уведомяване от името на БТК ЕАД чрез неговия пълномощник за първата цесия, така
и уведомяване от цедента „С.Г.Груп“ за втората цесия. Цитира съдебна практика, според
която длъжникът може да бъде уведомен за цесията с връчването на преписи от исковата
молба и книжата към нея и на нейния особен представител. По повод оспорването на
прекратяването сочи, че процесният договор за услуга е прекратен едностранно от БТК ЕАД
съгласно общите условия, а именно- по вина на абоната да не заплати дължими месечни
плащания. Изтъква, че за самото прекратяване законът не изисква форма /нито за валидност,
нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на
абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Прекратяването в случая
било осъществено от мобилния оператор посредством преустановяване предоставянето на
мобилната услуга. Не ставало въпрос за разваляне на договор, а за неговото прекратяване,
поради което не било необходимо кредиторът да кани длъжника да изпълни задължението
си. Прекратяването на договора нямало обратно действие, както развалянето, поради което
за него не били приложими изискванията на чл.87 ЗЗД.
В първата инстанция са приети писмените доказателства, представени от ищеца.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Районният съд е приел, че по делото се установява валидна облигационна връзка
между „БТК“ ЕАД и ответницата по силата на договор за мобилни услуги от 09.11.2016 г., с
кл. № 16469482001, за мобилен номер **********, абонаментен план „VIVACOM Smart M”,
с месечен абонамент, цена в лева с ДДС в размер от 23,99 лева.
Приел е за неоснователни възраженията на особения представител на ответницата, че
не може да бъде направен извод за датата на сключване на договора, доколкото в самия
5
договор е посочена като дата на сключване 09.11.2016 г. и не са ангажирани доказателства
тази дата да е била изписана в договора след подписването му от ответницата, още повече,
че в отговора на исковата молба нямало и твърдения в тази насока. Посочил е, че
предоставянето на остойностените мобилни услуги в твърдения размер не е било оспорено,
от което е изведен извод за изправността на кредитора. Тъй като липсвали доказателства за
плащане на изискуемата сума в срок, следвало да се приеме, че са се осъществили условията
на т.50.6 от ОУ на мобилния оператор за едностранно прекратяване на индивидуалния
договор с Н. ИВ. Д. за ползвания абонамент и начисляване на неустойка в предвидения в т.
1 от индивидуалния договор размер. Понеже в т.50.6 от ОУ съществува изискване до
длъжника да е изпратено тридесет дневно писмено предизвестие, районният съд е счел, че
така роля има връчването на препис от исковата молба и изтеклия след това тридесет дневен
срок. Като се е позовал на разпоредбата на чл.235 ал. 3 от ГПК, че и тази предпоставка за
дължимост на неустойката за прекратяване на договора е настъпила в хода на съдебния
процес, съдът е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане за неустойка за
прекратяване.
Във връзка със задължението да следи служебно за неравноправни клаузи в договори
с потребител, съдът е изложил следните мотиви: При сключване на договор за мобилни
услуги доставчикът на мобилни услуги предвиждал генериране на печалби в определен от
страните, фиксиран в договора период. При предсрочно прекратяване на договора по вина
на клиента – както било в случая, доставчикът претърпявал имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи в периода от прекратяването до изтичането на крайния срок на
договора, без да е допринесъл за прекратяването чрез свое виновно поведение. В този
случай уговорената неустойка имала компенсаторна роля за срока до намиране на нов
клиент, който да заеме мястото на стария, по чиято вина договорът бил прекратен, но за не
повече от три месеца. Не се касаело до набавяне на печалби от доставчика без да се
предоставя насрещна престация, а до компенсиране на вредите от предсрочното
прекратяване на договора по вина на потребителя. Предвид изложеното, процесната
неустойка нямала неравноправен характер, като уговорения размер, изчислен на база три
месечни такси не излизал извън рамките на присъщите на неустойката функции, поради
което и последната не била нищожна поради противоречие с добрите нрави. За
неоснователно е счетено и възражението на ответника относно претендирания размер на
неустойката, като е посочено, че според договора размера на месечната такса е 23,99 лева,
поради което трикратният размер на тази такса възлизал на 71,97 лева, в рамките на който
размер била и исковата претенция. От представените и неоспорени от ответника два броя
договори за цесия, потвърждение и уведомление се установявало, че вземането било
надлежно прехвърлено на ищеца, било потвърдено и длъжникът бил уведомен по силата на
връчването на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, едно от които е
уведомлението за извършена цесия. За неоснователно е счетено възражението на ответника
за пороци в представеното на л. 10 от делото пълномощно, доколкото такива възражения
можело да бъдат противопоставени само от страната по упълномощителното
правоотношение, но не и от ответницата. Ето защо, като е счел, че са налице всички
6
изискуеми предпоставки, съдът е приел, че искът е основателен, доказан по размер и го е
уважил.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното заповедно производство се установява, че по реда на чл.410 ГПК
против ответницата Н.Д. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК с № 1711/9.07.2021г. по ч.гр.д.№ 4967/2021г. по описа на РС-Бургас, съгласно която е
разпоредено длъжника да плати на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 59,97 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 9.11.2016г. с клиентски номер 16469482001, обективирана във фактура №
********** от 15.08.2018г., за периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г., както и съдебно
деловодни разноски в размер на 205 лв. Тъй като ответницата не е открита на постоянния и
настоящ адрес и няма регистрирани актуални трудови договори /след 2006г./, на основание
чл.47, ал.5 ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК /ред., ДВ, бр.86/2017г./ районният съд е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
едномесечния срок /съобщението с указанията е връчено на 1.09.2021г., а исковата молба е
входирана в съда на 29.09.2021г./. Следователно, предявеният установителен иск е
допустим.
Първият според въпрос по делото е относно датата на сключването на договора за
предоставяне на мобилни услуги между „БТК“ ЕАД и ответницата Д.. Основателно е
становището на процесуалния представител на ответницата, че в края на представения по
делото договор след подписа на ответницата не е посочена датата на сключването му. Този
пропуск според настоящият съдебен състав не води до претендираните от ответната страна
последици /да се приеме, че договорът е сключен през м. юни 2018г., тъй като в текста му е
посочено, че е сключен при условията на юнската промоция за 2018г./. Договорът се състои
от шест страници, които са номерирани с цифрите от 1 до 6. На първата от тях е налична
дата 9.11.2016г., а до нея е положен подписа на ответницата в качеството на декларатор на
обстоятелството, че при подписване на договор при общи условия е получила екземпляр от
Общите условия за мобилна услуга на БТК ЕАД, както и че ги приема и е съгласна с тях и с
това да се прилагат като неразделна част от сключения от нея договор. При тези данни, и
след като в края на договора, на л.6 до подписа на служителя на БТК ЕАД е положена датата
9.11.2016г., въззивната инстанция приема, че това е действителната дата, на която е
възникнала облигационната връзка между мобилния оператор и ответницата по делото. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в таблицата на стр.5 от договора, която се
намира преди подписа на ответницата, изрично е посочено, че споразумението влиза в сила
от 9.11.2016г. Ето защо, крайният срок на договора, който е двугодишен, е 9.11.2018г.
Следователно, неоснователно е становището на ответницата, че към м.юли 2018г. договорът
е бил прекратен с изтичането на срока на действието му.
Основателно е оплакването във въззивната жалба, че районният съд неправилно е
приел, че договорената месечна абонаментна вноска, която се дължи от ответницата на БТК
7
ЕАД за ползваните от нея услуги е 23,99 лв. с ДДС. Това е размерът на месечния абонамент
при стандартните условия на тарифния план „VIVACOM Smart M” /която е приложима
единствено за определяне размера на неустойката/. Видно от текста на договора, последният
е сключен при промоционални условия „Юнска промоция Smart 2016“, а промоционалната
месечна такса е била 17,99 лв. с ДДС месечно.
Не са спорни между страните изложените в исковата молба обстоятелства във връзка
с неизпълнение на задълженията на ответницата по договора в период от 4 последователни
месеца, за които от БТК ЕАД са издадени фактури- л.28-30 от делото на БРС.
Не е спорно също, че в Общите условия на договора между БТК ЕАД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството, в т.50.6, б.“в“ е уговорено право на едностранно прекратяване на договора от
БТК с 30- дневно писмено предизвестие при неплащане в срок, в случай на системно
закъснение в плащанията на дължимите суми /задължението на абоната за редовно плащане
на сумите е посочено в т.43.1 от ОУ и е съществено задължение на абоната/.
На стр.6 от договора с ответницата е уговорено, че с прекратяването на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на
срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителните
услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължина БТК и възстановяване на част от стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата /закупени или предоставени
на лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
Спорният и пред въззивната инстанция въпрос е дали процесният договор е бил
прекратен от БТК ЕАД, т.е. дали същото е упражнило правото си да прекрати/ по
терминологията, ползвана в ЗЕС/, респективно- да развали договорите / съгласно чл.87, ал.1
ЗЗД/ с ответницата поради констатираното неизпълнение. Несъстоятелно е виждането на
процесуалният представител на въззиваемата страна, че е налице разлика между разваляне
по ЗЗД и прекратяване на договора по ЗЕС, защото прекратяването няма обратно действие.
Предвид естеството на договора за предоставяне на мобилни услуги като такъв с
периодично изпълнение, съгласно чл.88, ал.1, предл.1 ЗЗД, развалянето му няма обратно
действие. В случая обаче тази терминологична разлика няма значение, тъй като в самите
Общи условия е предвидено изискването към БТК да прекрати договора с 30- дневно
писмено предизвестие. Безспорно е, че такова не е било отправяно до ответницата от страна
на БТК ЕАД.
Несъстоятелни са изводите на районния съд, че прекратяването на договора за
мобилни услуги е станало с връчването на исковата молба на процесуалния представител на
ответницата, а срокът за прекратяването е изтекъл тридесет дни по- късно. Те не държат
сметка за обстоятелството, че делото не е образувано по искова молба на БТК ЕАД /т.е. на
8
страната по договора за мобилни услуги/, а на цесионер, който е закупил спорното вземане
от друг цесионер. Видно от договорите за прехвърляне на вземания, цесионерите са
закупили само вземанията, които БТК ЕАД е посочило като изискуеми в Приложение 1
/неприложено към договора/. С договора за цесия, сключен между БТК ЕАД и „С.Г.Груп“
ЕООД не е осъществено встъпване на последното наред с първоначалния кредитор /нито
заместване на първоначалния кредитор от последващия кредитор/ във всичките му права по
отношение на ответницата, най- малко в правото му да прекрати /респективно- да развали
договора/. Ето защо, изводът на районният съд, че договора за мобилни услуги е бил
прекратен в хода на процеса, респективно, че вземането на ищеца като втори по ред
цесионер е възникнало в хода на съдебното производство и това обстоятелство следва да
бъде съобразено по реда на чл.235, ал.3 ГПК, е неправилен.
За пълнота следва да се отбележи, че пълномощното на л.22 /гръб/ от делото на БРС,
отразено като приложение №2 към договора за цесия, изрично изключва възможността
упълномощеното лице /за което правилно ответната страна е възразила, че не е посочено и
не може да бъде индивидуализирано по никакъв начин, тъй като никакви данни за това лице
не са попълнени, включително датата на сключения договор за цесия/ да извършва каквито и
да било действия и изявления от името и за сметка на Виваком, с изключение на действията,
които са изчерпателно изброени в пълномощното- да представлява БТК пред лицата, чийто
задължения към БТК са предмет на прехвърляне по договор за цесия при и по повод
изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като подписва
уведомителните писма.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че и до момента БТК ЕАД не е упражнило
надлежно правото си да прекрати договора поради виновно неизпълнение на ответницата на
задължението да плаща стойността на ползваните от нея услуги, поради което и не е
възникнало правото му да получи уговорената неустойка. Основателно е и оплакването във
въззивната жалба, че размера на неустойката , посочена във процесната фактура от
15.08.2018г.- 59,97 лв. не съответства на уговорките между страните, като същата би
следвало да е 71,97 лв., но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като от една страна
клаузата за неустойка определя максималния размер на неустойката /три месечни
абонамента по стандартните условия/, от което следва, че мобилният оператор може да
начисли неустойка и в по-нисък размер, а от друга страна- предвид извода, че в полза на
мобилния оператор изобщо не е възникнало правото на неустойка, тъй като договорът не е
бил прекратен от негова страна /прекратено е било единствено предоставянето на
мобилните услуги/.
Ето защо, независимо, че ищецът и неговият праводател са сключили договори за
цесия с предмет вземания на БТК ЕАД спрямо длъжници /доказателства, че процесното е
сред тях липсват, тъй като не е приложено Приложение №1 към договора за цесия с БТК с
индивидуализацията на вземанията, но ответната страна няма подобни оспорвания/,
въззивната инстанция намира, че същото не е било придобито от ищеца чрез сочената в
исковата молба възмездна сделка. Искът на „ЮБЦ“ ЕООД /понастоящем с наименование
„Угренова естейт“ ЕООД/ за съществуване на вземане в размер на 59,97 лв. спрямо
9
ответницата, представляващо неустойка за прекратен едностранно от доставчика на мобилни
услуги договор, поради виновно поведение на ответницата, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид горното, безпредметно е да се обсъждат доводите на страните относно
съответствието на процесната клауза за неустойка с добрите нрави.
Поради несъвпадане на фактическите и правни изводи на двете инстанции
Бургаският окръжен съд приема, че решението на районния съд следва да бъде отменено, а
вместо него да се постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото на въззиваемия не се дължат разноски.
Същият обаче дължи разноските за въззивната инстанция в размер на дължимата
държавна такса- така чл.78, ал.6 от ГПК, а именно- 25 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 505 от 23.03.2022г. по гр. д. № 6568/21г. на РС- Бургас, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем с наименование
„Угренова естейт“ ЕООД, против Н. ИВ. Д. ЕГН:********** с адрес ***, за установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответницата за сумата от 59,97 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 16469482001/9.112016г., сключен между Д. и БТК ЕАД, което
вземане е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия от 1.10.2019г., а след това и
на ищеца с договор за цесия от 16.10.2018г., за която сума е издадена фактура №
**********/ 15.08.2018г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 1711/9.07.2021г. по ч. гр. д. № 4967/21г. на РС- Бургас.
ОСЪЖДА „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД с ЕИК205680303, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Триадица, бул. „България“ №81, представлявано от Миглена
Угренова, да заплати в полза на държавата, по сметката на Бургаския окръжен съд сумата от
25 лв., представляваща държавна такса по в.гр.д.№847/2022г. по описа на Бургаския
окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Угренова естейт“ ЕООД за присъждане на
разноски за двете инстанции на исковото производство, както и за заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11