Р Е Ш Е Н И Е
№ 260350/24.9.2021г. 24.09.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 21.09.2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: М. Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 231 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
предявена от Л.Ж.Я., М.Ж.Я.
и Й.Ж.Я. против «ЗАД Армеец»АД , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на всеки
от ищците сумата от по
25 000 лв./след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща претърпени
неимуществени вреди в качеството
им на роднини – ***в следствие смърта
на *** М. Я. И. , загинал при ПТП от *** год., като автомобилът на виновния водач бил застрахован по
задължителна застраховка ГО
при ответника , ведно със законната лихва от 19.08.2016
г. до окончателното
изплащане на главниците.
В исковата молба се твърди, че при ПТП от *** год. е
причинена смъртта на М. Я. И., техен ***.
С Присъда по НОХД № *** год. на ЯОС прекия делинквент
бил признат за виновен в това, че на *** год.
нарушил правилата за движение и реализирал ПТП, при което била причинена
смъртта на М. И., т.е. по окончателен
начин били разрешени въпросите за деянието, неговата противоправност
и вината на водача.Вследствие настъпилата смърт на ***ищците търпели неимуществени вреди, изпаднали в шок, т.к.
всеки един от тях бил изключително близък с ***. Последният помагал за
отглеждането им на техните родители от момента на раждането им, прекарвали
часове само с ***, който ги обичал и глезел. Между *** и всеки от *** била
изградена трайна и дълбока
емоционална връзка, прекратена със
смъртта му.Всеки от ищците оценява претърпените неимуществени вреди на сумата
от 25 000 лв. , включително претендира лихва за забава от датата на ПТП и
разноски в производството.
В депозирания отговор ответното дружество оспорва
основателността на претенциите. Оспорва механизма на ПТП, като твърди да е
настъпило при изключителен принос на пострадалия. Твърди, че не е налице покрит
застрахователен риск, не е налице застрахователно събитие, за което излага подробни
съображения. Оспорва материалната легитимация на ищците. Твърди, че липсват
доказателства за създадена особено близка, трайна дълбока житейска и
емоционална връзка между ищците и починалия. Оспорва твърдението, че за ищците
са настъпили дълбоки болки и страдания. Оспорва претенциите по размер. Размерът на претенцията бил изключително
завишен, за което се излагат съображения, вкл. се цитира разпоредбата на Пар. 96,ал.3 от ЗИД на КЗ от 07.12.2018 год. Прави
възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице. Оспорва изцяло претенцията за
присъждане на законна лихва, включително прави възражение за погасяването й по
давност за периода 19.08.2016 – 25.01.2018 г . Иска се отхвърляне на
претенцията, включително се прави възражение срещу искането за присъждане на
разноски в полза на представляващия ищците
адвокат и възражение за прекомерност.
В с.з. страните, редовно уведомени, не се явяват и не
се представляват.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От
Удостоверение за наследници изх. № *** г., изд. от Община Я. е видно, че М. Я. И.,
починал на ***г., е имал ***деца, между които Ж. М.Я., негов ***. От
представеното Удостоверение за родствени връзки от 29.01.2021 год. се
установява, че ищците са деца на последния.
Не
се спори, че на *** г. се е осъществило посоченото в исковата молба ПТП с
участието на лек автомобил марка "***", "***" с рег. № ***
по отношение на който е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и
собственика на увреждащия автомобил. Последната е сключена на 02.12.2015 г. и е
прекратена на 17.09.2016 г., съгласно Справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд от 24.11.2016 г.
С приложената
Присъда №*** от 25.06.2018 г., постановена по НОХД №*** г. по описа
на ЯОС, влязла в сила на 11.07.2018 г., подсъдимият Д. Д. Д. е признат
за виновен в това, че на
*** г., около
19,30 часа, в гр.Я., в ж.к.„Г.***", на кръстовище,
образувано между ул.„***" и улицата,
водеща към фирма „***" ООД, при управление на лек автомобил
„***" с peг. № ***, е нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
е причинил смъртта на М. Я. И., настъпила
на *** г.
По
делото е назначена и прието заключението на САТЕ, вещото лице по която е
определило механизма на настъпване на ПТП на *** год., което е настъпило при
дневни условия, добра видимост и сухо
асфалтово покритие. Велосипедистът/М. Я./ се е движел със скорост около 25 км/ч.
в посока от с. В., към ЦГЧ на гр. Я., а автомобилът със скорост около 19 км/ч.
като е излизал от изхода на бензиностанция „***“ , спрял на изхода на уличката
и предприел маневра - завой наляво за
навлизане по ул.“***“ към изхода на града за с. В. Велосипедистът се е движел в лявата лента за движение на дясното платно
, на около 6 м. в ляво от десен бордюр. Ударът за лекия автомобил е настъпил в
задна лява част , а за велосипедиста е бил челен, в областта на предна гума и
кормило. Причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са, че водачът
на автомобила преди навлизане в път с предимство следва на пропусне движещите
се по него ППС, както и преди навлизане в кръстовище да прецени разстоянието до
приближаващите го ППС. Съответно велосипедистът при движение в дясната лента за движение следва да се движи максимално в дясно на
лентата. При идентична пътна ситуация, при движение на ППС с установените от
експертизата скорости и траектории и в случай на движение на велосипедиста в
дясната лента на дясното платно за движение ПТП не би настъпило, т.к. двете ППС
биха се разминали.
Изготвена
е и мащабна скица на местопроизшествието.
Не
е спорно, че пред ЯРС са висящи няколко граждански дела, по подадени от другите
*** на починалия М. Я. искови молба, за което са представени и съответните
удостоверения.
Представените
от ответника Запорно съобщение от 11.03.2020 г. на
ЧСИ рег.№ ***, с район СГС, платежни нареждания и доклад по щета от 18.09.2018
г. относно изплатени суми на двама от преките наследници на починалия при ПТП,
са неотносими към настоящия спор.
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. М.- лице живущо на
съпружески начала с ищцата М.Я. посочва, че познава и тримата ищци , и
починалия М. Я.. Били комшии. Бил добър човек, грижел се за децата и внуците си.Живеел
отделно от ищците, но поддържали добри отношения.И тримата ищци имали отделни
семейства и живеели отделно. Били заедно , когато им съобщили, че *** го
блъснала кола. Докато отидат в болницата и починал. Като починал М. се чувствала
зле, било й тежко, И на останалите двама ищци им било тежко. След смъртта на ***
поведението им не се променило. Като чула, че е починал М. се чувствала зле, но
след това нямала никакви проблеми. Психиката й била добре. *** М. имал осем ***,
които свидетелят не знаел колко са на брой, били доста. Свидетелят и ищцата Я.
също имали деца. Останалите двама ищци също си имали деца. При тях наблюдавал
промяна в поведението им след смъртта на ***, добре била промяната.
Св.
А.– лице, което живее на съпружески начала с ищцата Л.Я. посочва, че познавал М.
Я. от две години, откакто живеел с ***.Бил нормален човек като всички, уважавал
се с комшиите си. От гледна точка на свидетеля се уважавал и с ***.На всяка
пенсия ги викал на двора и им правел подаръци. Имал 10-11 ***, а *** му били
още повече. От сърце давал на всички по малко.Когато в болницата им казали
новината , че М. Я. е починал на всеки му станало лошо. Като починал *** ищците
скърбели. Били свикнали заедно, всеки ден се виждали. М. Я. бил пенсионер и не
работел, живеел със съпругата си. Всеки от ищците живеел отделно със
семейството си в отделна къща и си имал деца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86,ал.1 ЗЗД. /видно от
представените писмени доказателства застраховката ГО е била сключена по време
на действие на КЗ /отм.- 07.10.2015 год., чиито разпоредби следва да бъдат
приложени, съобразно Пар. 22 от действащия КЗ/.
Съгласно
чл.226 ал.1 от КЗ отм. - увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
В
случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователя е безспорно, както и
осъществяването на ПТП с участието на застрахования и *** на тримата ищци. По
отношение на противоправното и виновно поведение на
водача на застрахования автомобил е налице влязла в сила присъда, с която то също
е безспорно установено. Фактите-елементи
от престъпния състав, изложени от наказателния съд, по силата на чл. 300 от ГПК
са безспорно установени за гражданския съд, тъй като влязлата в сила присъда е
задължителна за него. С присъдата е установено причиняването на смъртта на
пострадалия като резултат от инкриминираното деяние. Заключението по авто- техническата експертиза потвърждава констатациите
относно механизма на ПТП, установен от наказателния съд.
С ТР – 1 – 21.06.2018 – ОСНГТК е прието,
че право на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД по изключение
притежава всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В тези случаи не е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешенията, залегнали в ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г.
В мотивите към горецитираното ТР изрично е посочено че „Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД“.
В
Решение № *** г. по т. д. № *** г., ІІ
т. о., са посочени и конкретни житейски
обстоятелства, обуславящи създаването на по-голяма близост от тази, считана за нормална, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците: отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни
причини -заболяване или
смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.
В
случая съдът счита, че не може да се направи извод за изключителност в близостта между ищците и починалия,
по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г.
От събраните по делото гласни
доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на
всички други данни по делото, като има предвид възможната заинтересуваност на
свидетелите, се установява наличието на обичайна и традиционната за българското
семейство връзка на обич и взаимна
привързаност между починалия и ***. По делото не се доказа наличието на много
по-силна, трайна, емоционална връзка на тримата ищци с починалото лице от
обичайната, чиято загуба да е била понесена много тежко от същите, засягайки
сериозно техния душевен мир, причинявайки болки и мъки, надхвърлящи
страданието, свързано със смъртта на близък човек. Напротив от показанията и на
двамата разпитани свидетели става ясно, че всеки от тримата ищци е създал
собствено семейство и деца, за които полага грижи, всеки от тях живее в собствен дом, поддържал е нормална
връзка с ***, житейски нормално и оправдано е скърбил за *** , когато е разбрал
за неговата смърт, но не са настъпили някакви трайни и сериозни последици в
психиката или ежедневието им.Освен изложеното
от писмените и гласни доказателства става ясно, че М. Я. е имал ***
деца и множество ***от тях, включително ***, като никой от свидетелите не може
да посочи точния им брой, при което е житейски необосновано да се приеме
създаване на изключителна, специална връзка с всеки един от тях.
Така
установените факти не могат да обосноват наличие на двете кумулативни
предпоставки, обсъждани в практиката на ВКС- особено близка
връзка, съотв. вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната родствена връзка.Поради
това ищците не са материално легитимирани да търсят обезщетение от
застрахователя и исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Що се отнася до останалите възражения на
ответника срещу исковете, съдът приема следното:
Възражението за принос на пострадалия за
настъпване на ПТП е основателно. В
съдебната практика се приема, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. При определянето на съпричиняването
следва да бъде извършен анализ и съпоставка на поведението и тежестта на
нарушението на делинквента и това на увредения, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки от тях обективно е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат (Решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д.
№ 3871/2013 г. на ВКС, І т. о.). Приносът в случая е обусловен от това, че в
нарушение на правилата за движение по пътищата на велосипедисти пострадалият се
е придвижил в лявата част на платното за движение на пътни превозни средства в
посока към автомобила, вместо да остане в дясната и то в най- крайната и близка
до бордюра част, както сочи вещото лице по авто-
техническата експертиза. По този начин е изложил живота си на риск и е улеснил
настъпването на произшествието, от което е последвала смъртта му. Вещото лице е
констатирало, че ако пострадалият се е движил в дясната част на платното за
движение, не би настъпило ПТП, т.е. двете ППС биха се разминали. Деликвентът е признат за виновен затова, че е отнел
предимството на пострадалия. Скоростта на движение на лекия автомобил не е била
висока, като сблъсъкът е настъпил в задната част на автомобила, т.е.
велосипедистът се е блъснал в него. Предвид действията на двамата съдът счита,
че приносът им за настъпване на ПТП е равен.
Съдът
намира за основателно и възражението, че застраховката не покрива посочения в
исковата молба застрахователен риск, тъй като Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
разширяващо кръга на материално легитимираните да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък лица, е прието след сключването на полицата и застрахователят не
е предвидил покритие на такъв риск с нея. Съгласно чл.
184 от КЗ (отм.)
застрахователния договор се сключва в писмена
форма и задължително съдържа покритите застрахователни рискове. Чл. 223 ал.1 от
същия КЗ урежда тези рискове
по договора за застраховка "Гражданска отговорност", които застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, а именно- отговорността
на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Третите лица към момента на сключване
на договора, определящ и приложимия закон, са визираните
към онзи момент в правните норми, със задължителното
им тълкуване тогава. Да се приеме обратното,
означава да се придаде обратно действие на
тълкувателното решение, което е спорно в практиката на ВКС (Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о., и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на
тълкувателен акт, в конкретния случай- на ППВС № 3/1980 г., извършена с т. 10
на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС). Прието е принципно от ВКС, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния
ред. В случая с Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. е обявено
за изгубило сила Постановление № 2 от
30.ХІ.1984 г. на Пленума на ВС, с което е извършено последващо
стеснително тълкуване на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г., като е прието, че не се дължи обезщетение
за неимуществени вреди на лица
извън кръга на тези, посочени
в тях. Тъй като Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г.
се явява последващо, не може да има обратно действие.
Поради
неоснователност на главните искове и претенциите за лихви за забава от датата
на ПТП – *** год. се явяват изцяло неоснователни.
При
този изход от делото и на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК искането
на ответника за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи. В
негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 715 лв., съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Л.Ж.Я., ЕГН **********, М.Ж.Я., ЕГН **********
и Й.Ж.Я., ЕГН ********** против „ЗАД Армеец" АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., искове, да бъде осъдено дружеството да заплати на всеки от ищците сумата от по 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на
*** г. пътнотранспортно произшествие, довело
до смъртта на *** М. Я. И., ведно със
законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на ПТП - *** г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Л.Ж.Я.,
ЕГН **********, М.Ж.Я., ЕГН ********** и Й.Ж.Я., ЕГН ********** да заплатят на „ЗАД Армеец" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С. направените по делото разноски в размер на 715 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Я. окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: