Присъда по дело №157/2022 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към ПРИСЪДА по ВНОХД № 157 / 2022г. по описа на ВОС, постановена в
открито съдебно заседание на 26.05.2022г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 19/16.11.2021г. постановена по НОХД № 368/2021г., Районен съд-
Провадия, І състав е признал подс. М. Ш. Т. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
1. На 04.07.2021 г. на път трети клас 2083 в района на ж.п прелез между с . Сава и гр.
Дългопол, двете община Дългопол, област Варна, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество- кокаин с нетно тегло 0,06 грама със съдържание на
активния компонент 63,27%, на стойност 13,20 лв., съдържащо се в специфично
сгъната хартия, като на основание чл. 354а, ал.З, пр.2, т.1, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. ал. 1 от
НК му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 1000 лв. в полза на
Държавата.
2. На 04.07.2021 г. на път трети клас 2083 в района на ж.п прелез между с .Сава и
гр.Дългопол, двете община Дългопол, област Варна управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Фолксваген Венто" с рег.№ ........... в срока на
изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0324-000030 от 10.02.2021 год. на РУ-Провадия, по
чл.171, т.1, б."д" от Закона за движението по пътищата, връчена на 18.06.2021 год.
поради което и на основание чл. 343в, ал. З, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му му било наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на осн.
чл. 58а ал. 1 от НК намалил с 1/3, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК било
отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК
не му било наложено по лекото наказание ГЛОБА.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК първонстанционният съд определил на подс. Т. едно общо
най- тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, като на осн. чл. 23, ал. 3 от НК присъединил и наложеното наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лв. в полза на Държавата.
С присъдата първоинстанционният съд се произнесъл и за веществените
доказателства по делото - 1 бр. запечатан плик с печати БНТЛ при ОД МВР-Варна,
съдържащ опаковки от наркотично вещество, които след влизане на присъдата в сила,
следва да бъдат унищожени.
С присъдата подс. Т. бил осъден и да заплати сторените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. А.К.-
защитник на подс. М.Т., с която изразяват становище, че присъдата е неправилна,
постановена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прави се
искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. Т. да бъде признат за
невиновен по повдигнатите му обвинения. В допълнителните мотиви към въззивната жалба
защитата е изложила в пълнота своите аргументи, като е посочила и съдебна практика.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че деянието по чл. 343в ал.3 от
НК е несъставомерно. Подс. Т. е бил привлечен към наказателна отговорност във връзка с
наложена спрямо него ПАМ по чл. 171 т.1 б.“д“ от ЗДП, която е била обявена за
1

противоконсктитуционна преди той да бъде привлечен в качеството на обвиняем и преди да
му бъде връчена заповедта за налагане на ПАМ. Прокурорът предлага подс. Т. да бъде
оправдан за престълението по чл. 343в ал.3 от НК, а за престъплението по чл. 354а ал.3 от
НК изразява становище, че същото следва да бъде преквалифицирано по чл. 354а ал.5 от НК,
като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание. Прокурорът не споделя становището на защитата, че се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав защитникът на подс. Т.- адв.
Костадинов поддържа жалбата. Счита, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.9
ал.2 от НК по отношение престъплението по чл. 354а ал.3 от НК. По отношение
престъплението по чл. 343в ал.3 от НК споделя становището на прокурора.
Подс. Т. редовно призован, не се явява.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваното решение на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият М.Т. живеел в село Пчелник,община Долни чифлик, област Варна и
бил правоспособен водач на моторно превозно средство. Употребявал периодично
наркотични вещества.
На 09.02.2021год. по път трети клас 2083 на изхода на село Цонево, област Варна в
посока село Гроздьово, също област Варна той управлявал лек автомобил марка „БМВ 318"
с рег.№ ........... без да е заплатил в срока за доброволно заплащане наложената му глоба с
електронен фиш серия К №3166229 на Четвърто РУ-Варна, връчен му на 16.09.2020 год. В
тази връзка за нарушение на чл.190, ал.З от ЗДвП му бил съставен АУАН №857829 от
09.02.2021 год. по описа на РУ-Провадия, ОДМВР-Варна, а на 10.02.2021 год. била издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0324-000030 по чл.171,
т.1, б."д" от ЗДвП на Началник Група към ОДМВР Варна, РУ-Провадия, с която му била
наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата глоба". Със
същата заповед били отнети СУМПС № ********* и контролен талон № 6453978.
Въпреки наложената мярка подс.Т. продължил да управлява моторно превозно
средство и да употребява наркотични вещества. Той имал приятелка, живуща в село Камен
дял, община Дългопол, област Варна — Г.Д., която посещавал често.
На 03.07.2021 год. М.Т. решил за пореден път да посети Д. в село Камен дял. За целта
той заел временно от приятел лек автомобил марка „Фолксваген Венто" с рег.№ ..........., с
който същата вечер отишъл от село Пчелник в село Камен дял, като със себе си носел
наркотик - кокаин, поставен в сгъната хартийка, която държал в джоба на панталона си. В
с.Камен дял Т. взел Г. Д. със себе си и двамата потеглили обратно в посока село Пчелник,
като автомобила отново бил управляван от подс.М.Т.. Движейки се по път трети клас 2083,
в района на ж.п прелез между с. Сава и гр. Дългопол, двете община Дългопол, област Варна,
малко след полунощ на 03/04.07.2021 год. той бил спрян за проверка от дежурни служители
на РУ-Провадия, ОД МВР-Варна- свидетелите М.М., К.И.К. и Т.Р.. При проверката
подс.М.Т., съзнавайки добре противоправното си поведение и с цел да избегне наказание, се
представил за своя брат - св.Т. Ш. Т., възпозползвайки се от обстоятелството, че двамата
имали визуална прилика. Така, първоначално, той бил възприет от органите на реда с
имената на брат си, вкл. му били съставени АУАН №1230/бл.№421303/04.07.2021 год. за
нарушение на чл.174, ал.З, пр.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и АУАН №1229/бл.
2

№739859/04.07.2021 год. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, както и бил разпитан в качеството
на свидетел по настоящото производство.
При проверката, на въпрос на полицейските служители дали държи забранени
вещества, подс.Т. отговорил утвърдително. Била извършена проверка на водача и на МПС,
за което бил съставен Протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от
04.07.2021 год. С последния било иззето „бяло прахообразно вещество, увито в бяла
хартия", за което М.Т., отново представяйки се за своя брат, изписал собственоръчно
обяснение: "Веществото е мое". С Протокол за доброволно предаване полицейски служител
предал иззетото веществено доказателство на водещия разследването за приобщаване към
материалите по делото.
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото СФХЕ - Протокол
№441/07.07.2021 год. по описа на БНТЛ при ОДМВР- Варна, изследваното веществено
доказателство - бяло прахообразно вещество е с нетно тегло 0,06 грама и представлява
кокаин. Процентното съдържание на кокаин е 63, 27 %.
Кокаинът по време на анализите е бил изразходван напълно, без остатък, като
опаковките били предоставени към делото.
Кокаинът имал наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и
е поставени под вътрешен и международен контрол /забрана/ в Списък 1 на Конвенцията на
ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Република България, като
Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съгласно чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите -
„Забранява се производството, преработването, търговията, съхранението, вноса, износа,
реекспорта, транзита, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати
по списъка на чл.З, ал.2, т.1".
Видно приложения по делото Протокол за оценка на наркотични
вещества рег. №324р-13744/07.07.2021год., съставен на основание Постановление на
МС№23/29.01.1998год. и гореизложеното заключение на вещото лице по изготвената
СФХЕ, стойността на наркотичното вещество, предмет на деянието, е 13, 20 лева.
Видно от заключението на вещото лице по извършената по делото СГЕ -Протокол
№31 от 13.08.2021 год. по описа на РУ-Провадия, ОДМВР-Варна, подписите в графите
„Нарушител" и в графа „Подпис" в съответните разписки, съответно в АУАН №
1229/04.07.2021 год. за нарушение по чл.6 от ЗБЛД и АУАН 01230/04.07.2021 год. за
нарушение на чл.174, ал.З, пр.2 и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съставени на Т. Ш. Т.,
подписите в графа „Дал обяснението" в сведение от името на Т. Ш. Т., в графа „Свидетел" в
протокол за разпит на свидетел на Т. Ш. Т. от 04.07.2021 год. и в графа „ПРОВЕРЕН" в
Протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 04.07.2021 год., УРИ
324р-13677/2021 год., част от материалите по досъдебното производство, са положени от М.
Ш. Т.. Ръкописните текстове в графа „За произхода на намерените вещи, провереното лице
даде следните обяснения:" и в графата за възражения и искания в Протокол за проверка на
лични вещи на лица и превозни средства от 04.07.2021 год., УРИ 324р-13677/2021 год., са
изписани от М. Ш. Т..
Видно от извършената справка за съдимост на подс. М.Т., същият не е осъждан към
инкриминираната дата, с наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК за
извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК по НОХД № 571/2009 год. на PC-Провадия,
в сила от 02.03.2010 год.
3

Изложените фактически положения първоинстанционният съд приел за установени
въз основа на събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показания на
свидетели, заключението на вещото лице по възложената и изготвена физико-химическа
експертиз,протокол за оценка на наркотични вещества, съдебно графическа експертиза,
протокол за доброволно предаване, както и неговото свидетелство за съдимост.
Първоинстанционният съд кредитирал дадените от подсъдимия обяснения, тъй като
те се припокриват изцяло с доказателствата по делото и установената фактическа
обстановка.
Първоинстанционният съд кредитирал изцяло всички събрани и приложени по делото
доказателства, както и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и
преценил, че заедно с обясненията на подсъдимия са взаимно допълващи се, правдиви и
следва да бъдат изцяло кредитирани.
1. По отношение обвинението за извършено престъпление по чл. 343в ал.3 от НК.
Въззивната инстанция намира, че неправилно е бил приложен материалния закон,
като наблюдаващият прокурор по делото, а след това районният съдия са ангажирали
наказателната отговорност на подс. Т. за престъпление по чл. 343в ал.3 от НК.
Безспорно на подсъдимия е била издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0324-000030 по чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП на Началник Група
към ОДМВР Варна, РУ-Провадия, с която му била наложена принудителна административна
мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до заплащане на дължимата глоба". Със същата заповед били отнети СУМПС №
********* и контролен талон № 6453978.
Но видно от Решение № 3 от 23.03.2021г. Конституционният съд е обявил за
противоканституционни чл. 171 т.1 буква „Д“ от ЗДП. Решението е било обнародвано в
бр.26 от 30.03.2021г. Решението на Конституционния съд се прилага за всички
заварени и неприключили производства, хипотеза в която се намира и настоящото
наказателно производство.
В този смисъл въззивната съдебна инстанция намира, че деянието по чл. 343в
ал.3 от НК е несъставомерно от обективна страна, поради което подс. М.Т. следва да
бъде оправдан по така възведеното му обвинение.
По отношение възражението на защитата за допуснати нарушения при
индивидуализация на наказанието, доколкото при определяне размера на наказанието
„Лишаване от свобода“ първоинстационният съд е приложил разпоредбата на чл. 58а ал.1
вр. чл. 54 от НК, а по отношение на наказанието „Глоба“ е приложил разпоредбата на чл. 55
ал.3 от НК и не е наложил такава, въззивната инстанция намира това възражение за
основателно. Не става ясно какво е било съображението на районния съдия при определяне
на наказанието по чл. 354а ал.3 от НК да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. ал.1 от
НК, а за второто обвинение по чл. 343в ал.3 от НК е приложил разпоредбата на чл. 58а
ал.1 вр. чл. 54 от НК. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, но
доколкото подс. М.Т. е оправдан от въззивната съдебна инстанция по възведеното му
обвинение по чл. 343в ал.3 от НК, то правата на подсъдимия не са нарушени и не следва
делото да се връща в районния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

2. По отношение обвинението за извършено престъпление по чл. 354а ал.3 от
НК.
Настоящата въззивна инстанция споделя становището на прокурора, че следва
деянието по чл. 354а ал.3 от НК да бъде преквалифицирано на чл. 354а ал.5 от НК,
4

доколкото се касае за маловажен случай предвид намереното количество наркотично
вещество и с оглед данните, че подс. Т. употребява наркотични вещества.
Въззивната инстанция намира за правилен правния анализ и съответните изводи на
първоинстанционния съд относно приложимостта на чл.9, ал.2 от НК относно липсата на
основание да бъде използван института на малозначителността спрямо процесното
инкриминиращо деяние. Безспорно по делото е, че подс. Т. в инкриминираната нощ без
надлежно разрешително е държал високо рискови наркотични вещества на обща стойност
13,20 лв., което е маловажно, съгласно правилата на особената част на наказателния кодекс.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, защото
подсъдимият е съзнавал, че не следва да държи наркотичното вещество, тъй като това е
забранено от закона, но въпреки всичко е насочил действията си към държането на кокаин,
т.е. искал е и целял настъпването на съставомерните последици, предвид неговата употреба
на горепосочените наркотични вещества.
Във връзка с възраженията на защитата на подсъдимия, първоинстанционният съд
правилно е приел, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима само тогава, когато
деянието, независимо от своя вид и насоченост формално осъществява признаците на
престъпление, но поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна, по начин, че не застрашава реално
съществуващите отношения. Неоснователни са обаче наведените възражения от страна на
защитата, че са налице условията на чл.9, ал.2 от НК. Малозначителността на деянието, е
сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на
престъплението. Касае се за случаи в които дадено деяние да съдържа признаците от състава
на престъплението, но само привидно - без действително да е общественоопасно, или без да
е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне
въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде
незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК - не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Безспорно тази
разпоредба е относима към едно от основните качества на престъплението, а именно
обществената опасност и свързаната с нея противоправност. Нормата на чл.9, ал.2 от НК е
приложима по отношение на всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние,
като личността на подсъдимия също има значение. Степента на обществена опасност на
деянията е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга
обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за
това обстоятелства следва да се отнесат и особеното положение на субекта. Установените от
решаващия съд факти, отнесени към гореизложените разбирания, възприети в доктрината и
практиката, сочат, че в случая не сме изправени пред хипотезата на малозначителност по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК, независимо от стойността на наркотичното вещество, тъй като
тя не може да е водеща. В тази връзка правилно са отчетени данните за лицето, а следва да се
отчете и вида на наркотичното вещество- кокаин.
За престъпленията, регламентирани в чл. 354 а от НК, като своеобразен вид
посегателство против човешкото здраве и живот, количеството на инкриминирания
наркотик не би могло да се приеме за единствения меродавен и изключителен критерий,
предопределящ извод за малозначителност.
В настоящият случай въззивната инстанция приема, че е налице маловажен случай по
смисъла на чл.354а ал.5 от НК, като отчита комплекса от фактори, правнозначими за
тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, което
представлява по- ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния случай за
5

извършеното престъпление, което рефлектира върху човешкото здраве и живот, не би
могло да се приеме, че същото няма никакъв обществено значим отрицателен ефект. Така
въззивния съд в съгласие с отчетеното от първата инстанция, счита че са налице обществена
опасност както от извършеното, така и от дееца.
Предвид горното въззивната инстанция призна за виновен подс. М.Т. за извършено
престъпление по чл. 354а ал.5 от НК, а го оправда по първоначално възведенето обвинение
по чл. 354а ал.3 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието за престъплението по чл. 354а ал.5 от
НК въззивната инстанция след като установи, че изпълнителното производство спрямо подс.
Т. за събиране на административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, наложено с
решение №4/28.01.2010г. по НАХД № 571/2009г. по описа на РС-Провадия е прекратено
поради изтекла абсолютна давност намери, че са налице предпоставките предвидени в чл.78а
от НК и освободи от наказателна отговорност подс. Т., като му наложи административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева в полза на Държавата.

Горното мотивира съда да постанови присъдата си в този смисъл.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

6

Номер на акта:	31
Дата:	26 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия:	Яна Панева

Дело:	20223100600157
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 февруари 2022 г.

Присъда по дело №157/2022 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите