РЕШЕНИЕ
№ 1045
гр. Сливен, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20222230102247 по описа за 2022 година
В исковата си молба М. Л. Д. излага, че в заповедно производство по ч.гр.д.
№1839/2018г. на Сливенски районен съд му били издадени заповед за незабавно изпълнение
- № 243/03.04.2008г. и изпълнителен лист, съгласно които Н. Д. С. и С. Д. С. му дължат
сумата 4 100лв., неплатена цена по Договор за паричен заем от 14.10.2014г. и Договор за
поръчителство, ведно със законната лихва и 82лв.- разноски по делото.
От Сливенски районен съд иска да постанови решение, с което да осъди двамата да
му ги заплатят, като по-голямата от двете суми претендира ведно със законната лихва,
считано от 26.04.2018г. и до окончателното й изплащане.
Претендира сторените от него деловодни разноски.
На ответниците бяха връчени преписи от исковата молба, но писмени отговори те не
депозираха. Не се и явиха, а и не изпратиха представители, на проведените съдебни
заседания. В тях ищецът се яви лично и поддържа претенцията си в заявения размер.
Предприе обаче изменение на иска, като премина от осъдителен към установителен, което
съда, с нарочно протоколно определение, прие. Ето защо предмет на делото е не осъдителен,
а установителен иск на Мл.Д.- за съществуването на паричното вземане, за което вече му е
издадена, в заповедно производство, заповед за изпълнение.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Видно от материалите в ч.гр.д.№ 1893/2018г. на Сливенски районен съд, то е
образувано по заявление на Мл.Д. по чл.417 от ГПК от 26.04.2018г., основано на именно
тези документи. В развилото се заповедно производство са му издадени заповед за незабавно
изпълнение- № 977/ 30.04.2018г. и изпълнителен лист- от същата дата, като на Н. С. и С. С.
е разпоредено да му заплатят 4 100лв. - главница, представляваща неплатена цена по
1
договор за паричен заем от 14.10.2014г. и договор за поръчителство, ведно със законната
лихва, двата с нотариална заверка на подписите, считано от 26.04.2018г. и разноски от 82лв.
/това е заплатената от заявителя държавна такса за образуване на частното гражданско дело/.
За прецизност съдията-докладчик по настоящото дело ще отбележи на това място, че не е
възможно сумата 4 100лв. да представлява цена по договора за заем, защото това всъщност е
заетата/ дадената в заем, парична сума, но не е цена. Като цена по договор за заем би могло
евентуално да се счита възнаградителната лихва, която кредитора ще получи от заемателя,
но случая не е такъв.
По уважено доказателствено искане на ищеца съда ще обсъди документи, намиращи се
в кориците на това частно гражданско дело:
С договор от 14.10.2014г. М. Л. Д. с ЕГН ********** предоставя на заемателя Н. Д. С.
с ЕГН ********** в заем сумата 4 100лв.- чл.1. От тази част на текста на сделката се
установява и че сумата е получена от жената – в брой. Съгласно чл.3, трябва да бъде върната
в срок до 25.05.2015г.
С договор за поръчителство от 13.05.2015г. С. Д. С. с ЕГН: ********** се е задължил
като поръчител да отговаря пред кредитира Мл.Д., солидарно с Н. С., за изпълнение на
нейното задължение от 4 100лв. - чл.1.
Двата договора са с нотариална заверка на подписите на страните по тях.
От други от материалите в частното гражданско дело е видно, че ответниците по него
не са били намери- от частен съдебен изпълнител, за да им бъде връчена заповедта за
изпълнение. При това положение заповедния съд е дал указания на заявителя да предяви
иск за вземанията си.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е установителен иск за съществуването на парично вземане по смисъла на
чл.чл.415 ал.1 и 422 ал.1 от ГПК. За него преди това, в заповедно производство, са издадени
заповед за изпълнение /незабавно/ и изпълнителен лист. Ответници са двете лица, срещу
които е издадена заповедта за изпълнение. В материалното право иска намира основание в
разпоредбите на чл.240 и следващите от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Категорично се установи, че страните по делото са в облигационна връзка,
възникнала по силата на договор. Това е договор за заем, съгласно който М. Д., е
предоставил в заем, на заемателя - ответник /Н. С./ парична сума в размер на 4 100лв.
Договорът, от който се черпят правата по този иск, е представен от ищеца в оригинал. Той е
годно доказателствено средство, при това притежава т.н. формална доказателствена сила-
обвързваща съда да приеме, че е подписан от лицата, сочени в него за страни по него, за
негови автори. Т.е., че договора е сключен именно тях. Така е, защото освен, че е сключен в
писмена форма, е с нотариална заверка на подписите на съконтрахентите, което го прави в
тази му част официален документ. Не само това, но е и диспозитивен и поради това създава
права и задължения за страните по него. Основното задължение на заемателя, съгласно
клаузите на процесната сделка, е да върне предоставената му в заем сума, в уговорения срок.
Това му задължение произтича и от закона- споменатата по-горе разпоредба на чл.240 от
ЗЗД. Ответникът Н. С. обаче не ангажира доказателства да е сторила това- да е върнала
заетата сума. Тежестта да докаже факта на плащането в настоящото производство / а и във
всяко подобно/ бе за нея именно. Впрочем, тя дори и не оспори иска или пък
обстоятелствата, на които е основан.
Така също, срока за плащането е изтекъл, т.е. падежа на задължението е настъпил-
при това отдавна. Ето защо иска е основателен. Той е и доказан по размер- тъй като
номинала на заетата сума е посочен в самия договор за заем.
При това положение иска ще бъде уважен, изцяло.
2
Сумата се дължи заедно със законната лихва- като обезщетение за вредите, които
кредитора-ищец търпи от забавата, в която е изпаднал длъжника. В случая се дължи от
26.04.2018г., тъй като така е разпоредено от заповедния съд в заповедта за незабавно
изпълнение. Всъщност, това е датата, следваща деня, в който е депозирано пред СлРС
заявлението на Мл.Д..
Основателен е иска и срещу втория ответник- той се е задължил да отговаря като
поръчител за изпълнение на задължението на заемополучателя. Поръчителството е дадено
с нарочен писмен договор, отново с нотариална заверка на подписите на страните по него.
Ето защо отново не буди никакво съмнение възникналата въз основа на него връзка, съотв.-
задължение. Съгласно чл.122 от ЗЗД, поръчителя отговаря пред кредитора за целия дълг на
длъжника.
Ответникът С. С. също не ангажира доказателства да е заплатил дълга. Тежестта да
докаже факта на плащането в настоящото производство / а и във всяко подобно/ бе и за него
/освен за заемополучателя/. Впрочем, той дори и не оспори иска или пък обстоятелствата, на
които е основан.
При този изход на делото ответниците трябва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сторените от него разноски – както в заповедното производство, така и в настоящия
исков процес- чл.78 ал.1 от ГПК. За заповедното производство са в размера, посочен в
издадената там заповед за изпълнение - 82 лв., а толкова са и за исковото- отново заплатена
държавна такса за образуване на делото.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК, че Н. Д. С. с
ЕГН ********** и С. Д. С. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.Сливен, ул.“Крали
Марко“№17 дължат на М. Л. Д. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: гр.Сливен, кв.“Дружба“
бл.7, вх.“Г“, ап.18, сумата, за която на последния са издадени, в производството по ч.гр.д.№
1839/2018г. от Сливенски районен съд, заповед за незабавно изпълнение / №977/
30.04.2018г./ и изпълнителен лист /от същата дата/.
ОСЪЖДА Н. Д. С. с ЕГН ********** и С. Д. С. с ЕГН ********** да заплатят на
М. Л. Д. с ЕГН **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, разноски по ч.гр.д.№ 1839/2018г. на
СлРС - 82лв. /осемдесет и два лева/.
ОСЪЖДА Н. Д. С. с ЕГН ********** и С. Д. С. с ЕГН ********** да заплатят на
М. Л. Д. с ЕГН **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, разноски по настоящото гр.д.№
2247/2022г. на СлРС - 82лв. /осемдесет и два лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване- може да се обжалва пред Сливенски окръжен
съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок от връчването му на
съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3