РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Кърджали, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500133 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №260165/10.05.2021г., постановено по гр. д. № 1828/2019г.
Кърджалийският районен съд е допуснал да се извърши делба на
самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 40909.120.19.3.2,
находящ се в сграда с идентификатор 40909.120.19.3, с предназначение на
СОС жилище, апартамент, на две нива /призем и първи етаж/, ведно с
припадащите му се 1/2 идеални части от общите части на сграда с
идентификатор 40909.120.19.3, и ведно с 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 40909.120.19, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, е обща площ 518
кв.м., по КККР на гр.К., одобрени на 18.10.2006г., между Г. К. К., с ЕГН
**********, гр.С. З., ул.М. N *, вх.*, ет.*, ап.*, общ.С. З., обл.С. З., и Н. Г. К.,
с ЕГН **********, гр.К., ж.к.В. *, вх.*, ет.*, ап.38, общ.К., обл.К., при дялове
както следва: от самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор
40909.120.19.3.2, ведно с припадащите му се 1/2 идеални части от общите
части на сграда с идентификатор 40909.120.19.3 - 3/4 идеални части за Г. К. К.
1
и 1/4 идеални части за Н. Г. К., и от поземлен имот с идентификатор
40909.120.19 - 3/8 идеални части за Г. К. К. и 1/8 идеални части за Н. Г. К.,
като е отхвърлен иска за делба за разликата над 1/2 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 40909.120.19 по КККР на гр.К., до пълния му предявен
размер за делба на целия поземлен имот.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Н. Г.
К., която го обжалва като неправилно в частта му, с която съдът е допуснал по
посочения начин до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
40909.120.19.3.2 с предназначение жилище-апартамент. Излагат се следните
съображения : неправилно първоинстанционният съд стигнал до извод, че
пристройка към съществуваща сграда, която е с площ 48 кв.м. не е
самостоятелен обект и от там, че и тя е собственост и на ищеца - съделител и
следва да бъде включена в делбената маса. Съдът не взел в предвид, че през
****г. в полза на майката на ответницата Н - М. Т. К., починала на
**.**.****г., било отстъпено право на пристрояване на съществуващата
двуетажна масивна жилищна сграда в размер на 48 кв.м. За целта от
Общинска администрация К. било издадено Разрешение за строеж №
231/02.09.1976г. Строителството на тези 48 кв.м., представляващи пристройка
на два етажа, било реализирано през същата ****г. или на следващата ****г.
Пристройката със застроена площ 48 кв.м. била на два етажа и представлявала
самостоятелно жилище, различно от построената от Т. П. преди ****г.
двуетажна масивна жилищна сграда. На това основание въззивницата Н.К. и
нейният брат - К. Г. К., в качеството им на наследници на М. К., били
собственици в равни идеални части на тази пристройка, която сграда била
функционално самостоятелно обособена и била различна от сградата,
построена от Т. Т. П., предмет на делбеното производство. Ищецът Г. К. К. не
бил от кръга на наследниците на М. К., а от там и не бил собственик на
построеното от нея през ****г. - ****г. В службата по кадастър двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор №40909.120.19.3.2 била отразена
като част от сграда № 40909.120.19. 3, но без данни за застроената й площ и
без данни за извършеното през 1976г. пристрояване от майката на
въззивницата, което също предствалявало самостоятелен обект в сграда,
въпреки че не бил нанесен в КК на гр. К., вероятно поради административни
причини. Счита, че пристройката на съществуващата сграда, с площ 48 кв.м.,
обособена на место като самостоятелно жилище /макар и не нанесена в КК на
2
гр. К./, не е собственост на ищеца и не може да бъде предмет на делбата.
Следвало съдът да постанови решение, с което да допусне до делба
застроеното в ПИ с идентификатор №40909.120.19, като се съобрази с
действителното положение на сградата и нейната застроена площ и във вид
различен от вида, в който е нанесен в приложената към исковата молба скица.
Съдът не взел предвид, че отразеното на скицата не отговаря на
действителното състояние на сградата, а от там и на собствеността й като
цяло. Следвало да изключи пристроеното от делбената маса, както и да
приеме, че пристройката е собственост на други лица различни от ищеца, и че
няма как да бъде предмет на делба между страните в производството.
Жалбодателката счита още, че пристроеното има необходимия обем,
височина и площ и чрез вътрешни реконструкции може да се обособи, а това
няма да се отрази на статута и предназначението на основната сграда.
Пристроеното не надхвърляло обема на учреденото право на строеж, нямало
обслужващо предназначение, имало самостоятелно функционално
предназначение, а собствеността на пристройката била доказана чрез писмени
документи -разрешение за строеж и удостоверение за наследници. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено в атакуваната му част, тъй като съдът
неправилно допуснал до делба този самостоятелен обект. Претендират се
деловодни разноски.
Не е депозиран отговор от въззиваемата страна.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично, представлява
се от адв. Ч., чрез която поддържа въззивната жалба.
Ответникът по жалбата Г. К. К. не се явява и не се представлява. Не
взема становище по ВЖ.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
3
Жали се частично, само по отношение на допуснатия до делба от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.120.19.3.2, ведно с
припадащите му се 1/2 идеални части от общите части на сграда с
идентификатор 40909.120.19.3.
Въззивната инстанция, като инстанция по същество, обсъди
доказателствата по делото и приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството е за делба, в първата му фаза - по допускане на делбата,
и се движи по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Г. К. К. от гр.С. З. срещу Н.
Г. К. от гр.К., с която се претендира делба на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 40909.120.19 и на находящия се в него
самостоятелен обособен обект /СОС/ с идентификатор 40909.120.19.3.2 по
ККК.на гр.К.. Искът се основава на твърдения, че имотите са съсобствени на
основание сделка за ищеца, по която праводателите му са собственици по
наследство от Т. Т. П., починал на 08.02.1990г., и на основание наследство за
ответницата, получено от Т. Т. П., починал на 08.02.1990г., признат приживе
за собственик на имотите на основание давностно владение с НА от 1975г.,
при квоти за поземления имот 3/8 идеални части за ищеца и 5/8 идеални
части за ответника, и при квоти за СОС 3/4 идеални части за ищеца и 1/4
идеални части за ответника.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата възразява, че сграда с
идентификатор 40909.120.19.3, в която се намира СОС с идентификатор
40909.120.19.3.2, е пристроена от прекия й наследодател и нейна майка М. Т.
К. по издадено въз основа на отстъпено право на строеж строително
разрешение N 231/02.09.1976г., като изградената на два етажа пристройка от
48 кв.м. представлява самостоятелен обект в сграда, но в кадастралната карта
на гр.К. е заснета като част от сграда с идентификатор 40909.120.19.3, при
което следвало да се изключи от делбата, тъй като ищецът не е съсобственик
на същата, като за разликата от делбения СОС, както и за поземления имот не
оспорва иска за делба.
Безспорна е установената от районния съд фактическа обстановка, като
от събраните по делото доказателства се установява, че Т. Т. П., роден на
**.**.****г., починал на **.**.****г., приживе с нотариален акт за
4
собственост на недвижим имот N 111/24.02.1975г., том I, дело N 272/1975г. на
К.йски районен съдия е признат за собственик по давностно владение на една
втора идеална част от парцел XI в кв. 131 по регулационния план на гр.К.,
целият от 551 кв.м., при граници: улица, Ж. З., К. П. и улица, ведно със
западната половина от двуетажна жилищна сграда със самостоятелен вход,
състояща се от по две стаи и антре на всеки етаж, и 1/2 идеални части от
общите части на сградата. Към ****г. Т. Т. П. е имал съпруга - Д. Н. П.,
починала на **.**.****г., пълнолетен син Г. Т. Т., починал на **.**.****г. и
пълнолетна дъщеря М. Т. К., починала на **.**.****г.
На 02.09.1976г. на М. Т. К. от ОбНС - К. е издадено строително
разрешение N 231, с което й се позволява да построи пристройка към
жилищна сграда върху 48 кв.м. в кв.131, парцел XI. М. Т. К. е майка на
ответницата Н. Г. К. и на трето по делото лице - К. Г. К., който е брат на
ответницата и баща на ищеца Г. К. К..
Ищецът и ответницата не спорят, че пристройката е изградена от М. К.,
наследници на която са посочените по-горе ответник и трето лице, както и че
пристрояването е на делбения СОС с идентификатор 40909.120.19.3.2, както и
не възразяват за обособяването на същата отделно от първоначално
построения обект.
След смъртта на Т. Т. П. през 1990г. и след смъртта на съпругата му Д. Н.
П. през 1993г. наследството им се разпределя в равни части между техните
деца Г. Т. Т. и М. К.. Първият, след смъртта си през 2000г., оставя за свои
наследници по закон съпругата си М. Н. Т., починала през 2002г., и децата си
А. Г. Т. и М. Г. Т., а втората след смъртта си през 2007г. оставя за свои
наследници по закон К. Г. К. и Н. Г. К..
В кадастралната карта и регистри на гр.К., одобрени 2006г. /л.9 от
първоинстанционното производство/, поземлен имот с идентификатор
40909.120.19 с площ 518 кв.м., адрес гр.К., ул.В. N 16, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план кв.117, парцел IX, е
записан на наследници на Т. Т. П., без данни за идеални части, на основание
НА № 111 по дело 272 от 24.02.1975г.; на Г. К. К. за 3/8 от правото на
собственост на основание НА N 188, том 5, рег. 1660, дело 1040 от
19.05.2017г.; на К. Д. К. без данни за идеални части на основание НА N 168 по
5
дело 373/22.02.2016г. и на З. К. К. за 1/4 идеална част на основание НА N 188
по дело 1029 от 11.05.2016г., по който е запазено право на ползване за П. Д.
К.. Видно от скицата на поземления имот е, че в него има две сгради -
жилищна многофамилна сграда с идентификатор 40909.120.19.3 със застроена
площ 143 кв.м., състояща се от два надземни етажа, и друг вид сграда с
идентификатор 40909.120.19.2 със застроена площ 16 кв.м., на 1 надземен
етаж, за която съвпадащи са твърденията на страните, че не съществува
понастоящем в имота. Видно от схема на процесния СОС е, че същият е
самостоятелно обособена част от сграда с идентификатор 40909.120.19.3,
разделена по вертикалата на два самостоятелно обособени обекта - СОС с
идентификатор 40909.120.19.3.2, който е процесният, и СОС с идентификатор
40909.120.19.3.1.
Процесният СОС се намира на етаж 1 и се състои от две нива, с
предназначение жилище, апартамент, с прилежащи части 1/2 идеални части
от общите части на сградата.
С НА за дарение на недвижими имоти N 55/19.05.2017г., том I, рег. N
1606, дело N 55/2017г., вписан в Служба по вписванията под Акт N 188, том
5, вх.рег. 1660, дело 1040 от 19.05.2017г., А. Г. Т., М. Г. Т. и К. Г. К. даряват
на Г. К. К. общо 3/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор
40909.120.19 по КККР на гр.К., целият с площ 518 кв.м., от които първите
двама даряват общо 2/8 идеални части, а третият 1/8 идеални части, както и
даряват общо 3/4 идеални части от находящия се в поземления имот СОС с
идентификатор 40909.120.19.3.2, представляващ западната половина от
двуетажна масивна жилищна сграда- самостоятелно жилище с отделен вход,
на две нива, ведно с 3/4 идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж, от които първите двама даряват 2/4, а третият 1/4 идеална част.
Идентичността на поземления имот и сградата по идентификатори по
КККР на гр.К., с тези по НА за собственост на недвижим имот N
111/24.02.1975г., том I, дело N 272/1975г. на К.йски районен съдия, издаден
на Т. Т. П., не се оспорва между страните.
За безспорно е признато също, че въз основа на учреденото на М. Т. К. от
баща й право на строеж, е издадено строително разрешение N
231/02.09.1976г., по което М. Т. К. изградила пристройка от 48 кв.м. на два
етажа, която е заснета като от част от сграда с идентификатор 40909.120.19.3,
6
както и че страните са съсобственици на СОС с идентификатор
40909.120.19.3.2 по КК на К. при сочените от тях основания - сделка за ищеца
и наследство за ответницата.
Правилно при наведените от страните твърдения и възражения
първоинстанционният съд е възложил в доказателствена тежест на
ответницата по иска, че изградената от М. К. пристройка е самостоятелен
обект на собственост, различен от делбения имот по сочените основания за
права в собствеността, която се претендира да бъде поделена; както и
установяване на твърденията на страните относно обема на правото на
собственост в делбения поземлен имот - на ищеца, че съделителите са изцяло
съсобственици на делбения имот, а на ответницата, че са такива до размера от
1/2 идеална част от него.
При това, за да докаже възраженията си, ответницата К. представя по
делото проект за изменение на КК и КР част Геодезия от март 2020г. и
уведомление с изх.№24-11759/27.05.2020г. на АГКК - СГКК гр.К., с които
установява висяща процедура по нанасяне на самостоятелен обект в
делбената сграда - за пристройката, за която възразява да е част от делбената
маса, но след многократно давана възможност да представи одобрен проект с
нанасянето й като самостоятелен обект в сграда с припадащ му се
идентификатор, не представя такъв, а след изискана служебно от съда
информация от СГКК-К. е установено, че процедурата за това е прекратена
поради неотстраняване в указания срок на констатираните в проекта
пропуски.
Назначена е съдебно техническа експертиза, заключението по която не е
оспорено от страните, и което съдът изцяло кредитира. От същото се
установява, че на място може да се идентифицира пристройка към жилищна
сграда с идентификатор 40909.120.19.3, съгласно строително разрешение N
231/02.09.1976г., която е заснета като част от СОС 40909.120.19.3.2,
съответно като част от сграда с идентификатор 40909.120.19.3; пристройката
не представлява самостоятелен обект в сграда и има обслужващи функции
като гараж в призема и жилищни функции /дневна в призема и спални на
първи етаж, като е свързана с обекта към който е пристроена, който заедно с
нея има жилищно предназначение, само с един самостоятелен вход и който се
състои от две нива - призем и етаж над него; при мислено отделяне на
7
пристройката от останалата част от сградата, в частност от делбения СОС,
само пристройката, но не и останалата част от делбения СОС, отговаря на
съгласно действащите строителни правила и норми към периода 1976-1978г.
и понастоящем на изискванията за самостоятелно обособен обект, защото
пристройката има баня и тоалетна, но такива не са налични съгласно чл.40,
ал.1 от ЗУТ в останалата част на обекта.
При тези данни с обжалваното решение първоинстанционният съд е
допуснал да се извърши делба така, както е поискана с исковата молба.
Въззивният съд, като прецени събрания доказателствен материал, от
правна съдът намира следното:
Първа фаза на делбеното производство, т.нар. фаза по допускане на
делбата, цели да реши между кого, относно кои имоти и при какви части ще
се извърши съдебната делба. За постигането на тази цел е допустимо и то
само в тази фаза да бъдат повдигани въпроси като „оспорвания на произход,
на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства,
както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения“
(чл. 343 ГПК), както и да се оспорва правото на някое от лицата да участва в
делбата, размера на неговия дял или включването на даден имот в спорната
имуществената общност.
В случая не се спори по фактите, а по правните изводи.
Съгласно приетото в решение N 30 от 07.02.2012г. по гр.д. N 2401/2011 г.
на I ГО на ВКС, предмет на придобиване на вещни права са само
самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Съгласно чл.98 от
ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към
вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива
самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата
вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея,
която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно
действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен
имот /жилище, ателие или др.подобни/. В този смисъл са разпоредбите на
чл.62, ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл.202 от сега действащия ЗУТ.
И, тъй като в казуса не се доказа възражението на ответницата, че
изградената от майка й пристройка към делбения СОС е самостоятелно
обособен обект, който е извън обема на делбената маса, то е налице
8
имуществена общност между съделителите относно процесния СОС, ведно с
1/2 идеална част общите части на сградата, в която се намира, на който следва
да се допусне имуществена трансформация, при квоти 3/4 идеални части за
ищеца и 1/4 идеална част за ответницата от СОС е идентификатор
40909.120.19.3.2, както правилно е прието от първоинстанционния съд.
В обобщение, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а атакуваното първоинстанционно решение
в обжалваната му част следва да се потвърди.
При този изход на делото, направените от въззивницата разноски следва
да останат в нейна тежест така, както са направени.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260165/10.05.2021г., постановено по гр. д.
№ 1828/2019г. в частта му, с която К.йският районен съд е допуснал да се
извърши делба на самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор
40909.120.19.3.2, находящ се в сграда с идентификатор 40909.120.19.3, с
предназначение на СОС жилище, апартамент, на две нива /призем и първи
етаж/, ведно с припадащите му се 1/2 идеални части от общите части на
сграда с идентификатор 40909.120.19.3, между Г. К. К., с ЕГН **********,
гр.С. З., ул.М. N **, вх.*, ет.*, ап.**, общ.С. З., обл.С. З., и Н. Г. К., с ЕГН
**********, гр.К., ж.к.В. **, вх.В, ет.*, ап.**, общ.К., обл.К., при дялове 3/4
идеални части за Г. К. К. и 1/4 идеални части за Н. Г. К..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му, при наличие на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9