№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА
АНДОНОВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 1845 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е касационна жалба на Д.Д.Д., срещу Решение
№ 908/25.06.2020 година, постановено по НАХД № 5889/2019 година по описа на
Районен съд – Варна, ХХІХ състав, в частта с която е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0819-005748/ 22.10.2019 година на началника на група в
сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Варна, с което на Д.Д.Д. са
наложени административни наказания : глоба в размер на 2 000 лева, на основание чл. 178, ал. 1,
т. 8 от Закона за движението по пътищата и глоба в размер на 20 лева, на
основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за
неговата отмяна. В с. з. не се явява и представлява.
Ответникът – ОД МВР Варна чрез писмено становище оспорва
жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по
наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК,
административен съд намира следното:
Административен съд Варна, намира касационната жалба
за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.
1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.
1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и
след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Районният съд е установил от фактическа страна, че на 05.09.2019г.
в 11:15 часа в гр.Варна по Аспарухов мост до метален стълб 8132 в посока кв.
Аспарухово, Д. управлява специален автомобил ИВЕКО ДЕЙЛИ 50 Ц 13 с рег.№ СВ****ММ,
собственост на "Образование БР“ ЕООД Булстат ****, като спира и паркира в
дясна пътна лента и сигнализира това с поставен пътен знак Г 10 от ЗДвП,
поставен на разстояние от задна броня на МПС на 3.30метра. Пътната лента е
затворена изцяло за смяна на флагчета. Установено е, че Д. извършва дейност без
разрешение, утвърден график и съгласувана времена организация на движението от
собственикът на пътя и МВР.
С Наказателно Постановление №19-0819-005748/ 22.10.2019г. на Началника на
група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, на Д.Д.Д.
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лева на основание чл.178 ал.1 т.8 от
ЗДП и административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП
При тази фактическа обстановка районният съд е приел,
че административнонаказващия орган е
приложил правилно материалния закон, след като е констатирал нарушение по чл. 9 ал.3 от ЗДП, като е отнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. Видно от посочената за нарушена разпоредба, поставянето
на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с
предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя. Според материалите по преписката и свидетелските
показания Д. е поставил пътен знак Г-10 / преминаване отляво на знака/в пътната
лента, като по този начин затворил изцяло дясна пътна лента на Аспарухов мост, за
да може да извършва дейност по смяна на флагчета. Видно от събраните
доказателства обаче същият е нямал разрешение от органите на МВР за извършване
на тази дейност. ВРС приема, че затварянето на цялата пътна лента без
разрешение от съответните органи на важна пътна артерия като Аспарухов мост е
грубо нарушаване на правилата в ЗДП. Видно от показанията на свидетелите в
следствие на това нарушение е възникнало и ПТП на Аспарухов мост. В този смисъл
въззивната инстанция приема, че нарушението не следва да се приема за
маловажно.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд.
Не е допуснато нарушение на материалния закон. Съдебният акт е подробно и
обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства.
Касационното производство е средство за отстраняване
на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е
налице, ако той е приложен неправилно, т. е. не е приложена съответната правна
норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен
законът, който е трябвало да бъде приложен. В настоящето производство не са
налице доказателства районният районен съд да е допуснал такива нарушения. Не
са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна
преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за
казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. Представеният писмен документ- възлагателно писмо
от община Варна до „Авангард Мото 5“ЕООД е неотносимо, защото МПС-то,
собственост на „Образование БГ“ЕООД няма връзка със сключения договор №
Д18001438ВН/27.08.2018г. Дори
единствената възможност да се изпълни договора да е с процесния автомобил „Ивеко Дейли 50 Ц 13“, това
обстоятелство не е основание за отмяна на НП в оспорените части, защото поставянето
на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с
предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя.
При постановяването на решението на ВРС са взети
предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните
становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. От извършената
служебна проверка, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК не бяха констатирани допуснати от съда нарушения, които да
водят до невалидност или недопустимост на атакуваното решение.
По изложените съображения касационният съд счита, че
не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение.
С оглед крайния изход на спора и направеното от ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. съдът
счете за основателно, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати
на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
908/25.06.2020 година, постановено по НАХД № 5889/2019 година по описа на
Районен съд – Варна, ХХІХ състав
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……. ЧЛЕНОВЕ:
1………….
2…………