Р
Е Ш Е Н И Е № 12
Гр.Сливен, 20.02.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми февруари, през хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Радост Гърдева, като
разгледа докладваното от съдията т.дело № 24 по описа за 2019г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е пряк иск на
увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите,
за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с правна квалификация
чл. 226 ал.1 КЗ /отм/ и цена съответно:100
000 лв и 15 000лв
В исковата молба ищцата твърди, че на 07.10.2014г. в с. Мокрен, настъпило ПТП между
лек автомобил с марка “Пежо 106” с per. № ********, управляван от нея и лек
автомобил с марка “Фиат Фиорино”, с per.
№ *****, управляван от А.Х.Ч. .
Твърди, че в резутлат на ПТП, претърпяла фрактура на лява лонна кост, контузия на лявата тазова област; контузия на
главата с масивна разкъсно-контузна рана в областта на лявата половина с
умерено изразени контузионни огнища в обласиа на голямата лявомозъчна
хемисфера, както и менингиален синдром и десностранна хемипареза; състресение
на мозъка, протекло с изпадане в пълно безсъзнание.
Твърди, че отговорност за настъпване на
процесното ПТП носел водачът на л.а. “Фиат Фиорино” и per. № ***** - А.Х.Ч.,
който нарушил ЗДвП, за което бил
осъден с влязла в сила присъда №
12/23.04.2018г. по НОХД № 122/2017г на PC - гр. Котел.
По отношение на управлявания от
него автомобил, била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, с
полица № BG/**/*******, с начална дата на покритие 13.07.2014г., валидна до
12.10.2014г.
Твърди, че получените телесни увреждания
драстично променили живота й, тъй като до момента на ПТП била
една активна жена, а след инцидента животът й се променя в отрицателна посока.
Търпяла и продължава да търпи болки и страдания от настъпилото ПТП, както и
дискомфорт в ежедневието си.
Във връзка с процесното ПТП, препърпяла и имуществени вреди в общ размер
на сумата 15 000лв, изразяващи се в
разходи във връзка с провеждани лечения, пътувания, медикаменти, операции,
рехабилитации, възстановителни процедури, рентгенови снимки, скенери, както и свързани с престой в болници, санаториуми и
рехабилитационни центрове.
С уточняваща молба от 29.03.2019г,
заявява, че редуцира размера на иска за имуществени вреди от 15 000лв на 6 266.72лв, и описва подробно всеки
разход за лечението си в таблица, съдържаща описание в 104 пункта на всеки издаден документ, вид
услуга, клиент и стойност на услугата.
Моли за постановяване на съдебно решение
,с което ответника бъде осъден да й заплати
100 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
получените при ПТП от 07.10.2014г.
телесни увреждания и 15 000лв.
– обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на
същите увреждания, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на увреждането 07.10.2014г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК. Счита
исковете за допустими, но неоснователни.
Не оспорва наличие на валидно сключена
застраховка“ГО“ .
Оспорва посочения в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП, причините за реализирането му и вината на
водача А.Ч..
Оспорва наличието на елементите от
фактическия състав на деликта. противоправно поведение, причинно-следствена
връзка с настъпване на вредите и вина на посоченото лице.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата при ПТП ищца, като твърди, че
ПТП настъпило изцяло по нейна вина, като водач на л..а „Пежо“ с рег.№ *****,
която в нарушение на чл. 25 ЗДвП, при движение по ул.“Г.Аврамов“, предприела
първосигнално внезапно маневра завой надясно, без това да се налага от пътната
обстановка и отнела предимството на движещия се в права посока автомобил. От материалите по ДП било установено,
че управлявания от нея автомобил е тръгнал от тротоара без да се съобрази с
останалите участници в движението, като отнела предимството на лек автомобил „Фиат“ с рег. №*****. Затова
счита, че е налице висок процент съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, поради което съгласно чл. 51 ал.2 ЗЗД, обезщетенията
следва да бъдат намалени.
Твърди, че ищцата предприела маневра
без да се огледа и съобрази с останалите участници в движението, поради което
имала собствен принос към настъпване на травмите, предприемайки действие,
предполагащо усилване на риска за настъпване на негативни за нея последици
Налице било грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, в резултат на
което ищцата сама се поставила в опасност и
усилила риска за настъпване на вредоносни последици.
Оспорва
вида на твърдените в исковата молба травми, медико-биологичния им
характер, причинно-следствена връзка с ПТП, сочената продължителност на
оздравителния период.
Оспорва исковете като прекомерно завишени по размер и
несъответстващи на реално претърпените вреди, принципа за справедливост и
съдебната практика.
Оспорва иска за лихви, като твърди,
че лихви се дължат не от деня на увредата, а от деня на поканата на застрахователя.
Твърди, че в
дружеството постъпила претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение от ищцата за причинени неимуществени вреди от настъпилото ПТП на
07.10.2014г, въз основа на която била
образувана щета под 0000-1000-03-18- 7865/13.11.2018г.
Твърди, че определили застрахователно обезщетение на
ищцата в размер на общата сума 37 418.15лв, от която: 35 000лв.
- неимуществени вреди и 2 428.15лв -
имуществени, като за разликата от претендираната сума за имуществените вреди,
не били представена необходимите доказателства, от които да се направи
заключението, че представените касови бонове са за закупени лекарства по предписание на лекар, нямало
рецепта или в експертиза да са назначени от лекар и представени доказателства,
че разходът е извършен от ищцата.
След
отчитане на съвина на ищцата,
посочения размер на двете обезщетения
бил намален наполовина, както следва: сумата17 500лв – обезщетение за неимуществени
вреди и сумата 1209.08лв- за имуществени
вреди, като обезщетенията били платени на ищцата.
Ищецът е подал допълнителна ИМ в срока
по чл.372 ГПК, в който оспорва всички възражения на ответника ,наведени в
отговора на ИМ.
Ответникът е подал допълнителен отговор в срока
по чл. 373 ГПК, в който твърди, че поддържа възраженията в отговора на исковата
молба.
В с.з. ищцата, ред. призована, не се явява и
не се представлява.
С молба
по делото, двамата процесуални представители на ищцата, заявяват, че
поддържа предявените искове като основателни и доказани. Претендират
разноски на адв. възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в полза на адв.Е.К.М.. Представят
списък по чл. 80 ГПК.
В с.з. ответникът – застраховател,
ред. призован, се представлява от упълномощен представител, който оспорва исковете по
съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Моли при определяне размера на обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди се отчете на 50 % съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, която нарушила чл. 25 ЗДвП при предприета маневра
„обратен“ завой, с което допринесла за настъпване на уврежданията, и след като
бъде приспаднато изплатеното й вече
обезщетение. Моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.10.2014г. в с. Мокрен, община
Котел, обл. Сливен, настъпило ПТП между
лек автомобил “Пежо 106” с peг. № *****,
управляван от ищцата и лек автомобил
“Фиат Фиорино” и per. № *****, управляван от А.Х.Ч., при което ищцата
получила телесни увреждания.
По случая било образувано ДП №
247/2014г по описа на РУ МВР-Котел, приключило с внасяне на обвинител акт в
съда.
С влязла в сила присъда №
12/23.04.2018г. по НОХД № 122/2017г по
описа на PC - гр. Котел, водачът на л.а.
„Фиат Фиорино“- А.Х.Ч., е признат за
виновен в това, че на 07.10.2014г. в с. Мокрен, община
Котел, при управление на собствения си
лек автомобил “Фиат Фиорино” и per. № *****,
нарушил правила за движение по пътищата – чл. 8 ал.1 ЗДвП и чл. 21 ал.1 ЗДвП,
като навлязъл в лента за насрещно
движение със скорост 58 км/ч и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Д.Д.С., изразяваща се в контузия на главата, с масивна разкъсно-контузна рана в областта на
лявата половина на главата, с умерено изразени контузионни огнища в областта на
голямата лявомозъчна хемисфера, както и менингиален синдром и десностранна
хемипареза; състресение на мозъка, протекло с изпадане в пълно безсъзнание-
разстройство на здравето, временно опасно за живота, контузия на лявата тазова
област и фрактура на лявата лонна кост, изразяващо се в трайно затруднение на
движението на левия долен крайник, поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.“б“, вр с чл. 343 ал.1 НК и
чл. 78а НК, е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „ глоба“ в размер на 1 000лв.
По отношение на управлявания от подс.
А.Х.Ч. автомобил “Фиат Фиорино”, с per. № ***** е била сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, с
полица № BG/**/*******, с начална дата на покритие 13.07.2014г., валидна до
12.10.2014г.
В резултат на ПТП-то, ищцата
получила две средни телесни повреди- фрактура на лонна кост и травма на
главата, като и леки телесни повреди, изразяващи се предимно
в отоци и кръвонасядания.
Контузията на главата в лява теменнослепоочна област, с масивна разкъсно-контузна рана,
сътресение на мозъка с клинично проявена загуба на съзнание, латентна десностранна
хемипареза и минигиален синдром, в своята съвкупност причини на ищцата разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Контузията в лявата тазова област и
фрактура на лява лонна /срамна, пубисна/ кост са й причинили трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник.
Останалите увреждания, като отоци и
кръвонасядания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
С ЕР на НЕЛК № 909/12.10.2016г е
отменено решение на ТЕЛК и издадена нова оценка на работоспособността – 53 %,
за срок от три години- до 01.11.2018г , начална дата на инвалидност-19.12.2013г
и водеща диагноза- състояние след черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение
през 2014г, без неврологичен дефицит. Като общо заболяване са посочени: дискова протрузия, дискова херния, лек
дискоординационен синдром, артериална хипертония, захарен диабет, тиреоидит,
дв.коксартроза, стондилоартроза, състояние след фрактури Тх6 и Тх7.
С
ЕР на ТЕЛК № 4628/11.10.2018г,на ищцата е определена 30% трайно намалена работоспособност, за срок от три години, с
водеща диагноза: неинсулинозависим захарен диабет с неврологични
усложнения.
Съгласно заключението на СМЕ, в
резултат на настъпилото ПТП, ищцата
получила дифузна травма на главата със
значителни мекотъканни увреди и травматичен САК/субарахноидален кръвоизлив/.
Изписана била от болницата с нормален
неврологичен статус.
Травма на главата й причинила разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
В
неврохирургично отделение й било проведено утвърденото за добрата медицинска
практика лечение, а за домашно лечение
били препоръчани аналгетици и
карбамазепин, но от представените документи не ставало ясно колко време е
приемала тези медикаменти.
При състояние с подобна травма и
установена посттравматична церебрастения (каквато е била налице), оплакванията
продължавали от няколко месеца до 1 година.
Характерно за посттравматичната церебрастения
било, че промените имали функционален характер, не се откривали трайни
органични увреждания на мозъка и при правилно лечение, отзвучавали напълно.
От
състоянието и представените медицински документи било видно, че липсвали данни за посттравматична енцефалопатия.
През 2016г тя се явила пред НЕЛК, в чието
решение било записано, че липсва неврологичен дефицит и прекараната травма не
обуславяла процент загубена работоспособност.
Веднага след травмата ищцата била
нетрудоспособна, имала затруднение в ежедневните си дейности за няколко месеца.
Съгласно
заключението на СМЕ, няма усложнения и трайни последствия в здравословното
състояние на ищцата във връзка с
прекараната травма. Нейното обективно общо състояние към момента на извършения
преглед било добро, като основните й затруднения били в резултат на тежките
артрозни промени на тазобедрените и коленни стави. Това и останалите й болести -
МСБ/ мозъчно съдова болест/ с вертижен сиднром, захарен диабет, артериална
хипертония не били свързани с
прекараната травма и тя нямала отношение към тяхното развитие. Същото се отнасяло и за остепоротичните
фрактури на торакални прешлени.
Представените платежни нареждания
били предимно за годините 2016, 2017г и 2018г и се отнасяли за основаните й
заболявания.
Вещото лице не е открило рецепти във връзка с лечение на травмата, а
представените документи за платени потребителски такси , лечение в
рехабилитационни центрове, в неврологичните отделения на различни болници, абмулаторни
листи за извършени прегледи, се отнасяли до нейните основни заболявания и
не били свързани пряко с травмата,
получена при ПТП.
Вещото лице заяви, че при извършения преглед,
ищцата се оплаквала от световъртеж и замайване, което се дължало на
мозъчно-съдова болест, нямаща нищо общо с претърпяната травма на главата, а има
връзка с хрониничните й заболявания захарен диабет, хипертоничната болест и
прекаран исхемичен инсулт. Промените в сънните артерии, доказани чрез доплерова
сонография били също причина за проявите на световъртеж.
По делото бе назначена и САТЕ, която
установява механизма на настъпване на ПТП и техническите причини, довели до възникването
Според вещото лице инж.У., механизмът на ПТП е следния:
Лек автомобил „Фиат“ се е движил в
с. Мокрен в посока към пътен възел „Петолъчката“. В същото време лек автомобил „Пежо“ бил бил спрян в дясно на
платното за движение, като водачът му имал намерение да предприеме маневра за
обръщане на посоката на движение.
Скоростта на движение на „Фиата“ в зоната преди ПТП била около 71 km/h при опасна зона за спиране
- от около 55 м.
Движението се осъществявало при прав
участък, мокра пътна настилка. Ищцата, която била
водач на л.а.„Пежо“ предприела
промяна на направлението при обръщане на посоката на движение. В момента на
първоначалното отклоняване на автомобила наляво, автомобила „Фиат“ бил на разстояние 7 около 41 m от мястото на
удара. Той заемал лявата част на дясната пътна лента, като преди това изпреварил
неизвестен товарен автомобил.
Водачът на автомобила„Фиат“ възприел маневрата, извършена от водачката на „Пежо“,
но за времето на движение на автомобила „Пежо“ до мястото на удара, той не е
имал техническата възможност да предприеме спиране. Налице било навлизане на
автомобила „Пежо“ в опасната зона за спиране на „Фиата“. Настъпил удар между челната част на „Фиата“ и
страничната лява странична част на „Пежото“ в лявата пътна лента и на ниво от
1,1 m до 1,9 m от разделителната линия на лентите за движение.
От удара автомобилът „Фиат“ продължил движението си напред и наляво спрямо
предварителната си посока.
В резултат на удара ,автомобилът „Пежо“ продължил движението си напред и наляво,
завъртайки се около вертикална ос в посока по часовата стрелка.
Скоростта
на движение на лекия автомобил“ Фиат“ преди ПТП била около 71 km/h, както и към
момента на удара.
Водачът не е предприел ефективно
спиране преди удара.
Скоростта на движение на лекия
автомобил „Пежо“ в момента на удара била около 22 km/h. Автомобилът ускорил движението си от място и при обръщане
на посоката на движение.
Опасната зона за спиране на лек
автомобил „Фиат“ при определената скорост на движение била около 55 м.
Съгласно заключението на САТЕ, водачката
на автомобила „Пежо“ е имала техническата възможност да възприеме автомобила „Фиат“
на достатъчно голямо разстояние, за да го пропусне.
Водачът на „Фиата“ имал техническата
възможност да възприеме опасността от удар на разстояние от около 41 m от
мястото на удара, като в този момент л.а. „Пежо“ бил в началото на предприетата
маневра за обръщане на посоката на движение.
Водачът на автомобила „Фиат“ е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение.
Опасната зона за спиране на „Фиата“
при 50 km/h била около 32 м.
При движение на автомобила „Фиат“ със
скорост от 50 km/h и при същите действия на водачката на автомобила „Пежо“,
както и своевременно възприемане на опасността, не би настъпил удар.
Според експертното заключение, технически
причини, довели до възникването на ПТП са две :1/ предприетата технически неправилна маневра от
водача на автомобил „Пежо“ при обръщане на посоката на движение, без да
пропусне движещия се направо лек автомобил „Фиат“. Технически правилно било
водачката на автомобила „Пежо“ да спре и пропусне автомобила „Фиат“, а след
това да предприеме маневра за обръщане на посоката на движение, пресичайки коридора
на движение на „Фиата“; 2/ движението на
автомобила „Фиат“ със скорост над максимално разрешената за участъка.
Технически правилно било водачът на
автомобила да се съобрази с движението в населено място и не превишава
скоростта на движение.
По делото бе назначена и допълнителна САТЕ,
като според даденото заключение, новите обстоятелства и приетото разположение
на автомобила „Пежо“ върху десния тротоар, внасяли изменение в първоначалното
заключение само в направлението на скоростите на двата автомобила, като
посочената в първоначалното заключение техническа причина за възникване на ПТП
не се променяла.
В с.з. вещото лице инж. У. поясни, че поради обстоятелството, че по наказателното дело имало неясни снимки, с
недобра отчетливост на следите по платното, се наложило да се запознае с
дигиталните снимки, предоставени му от полицейското управление, извършило огледа. На тях се виждал характера
на следата, в случая дъгообразната следа, оставена от гумите и се оказало при
анализа на тази следа, че тя е оставена от надлъжно движение на автомобилна
гума, а не от странично плъзгане, което е друг характер на движението. В случая
тази следа не била оставена от автомобила „Пежо“, който се е завъртял странично
около вертикална ос в посока по часовата стрелка, а от другия автомобил,
движейки се направо и преминавайки близо до страничната ограда. Това внасяло
известна корекция в предходното заключение, но
само в направлението и скоростите на двата автомобила.
При изготвянето на допълнителното
заключение, вещото лице се е съобразило с
обстоятелството, че автомобила „Пежо“ е тръгнал от тротоара, е не от
платното за движение, извършвайки маневрата за обръщане на посоката на
движение, което също е разлика в кинематичния анализ, показан в експертизата. Във
всички случаи, основната техническа причина за ПТП не се променяла и тя била предприетата технически неправилна
маневра за обръщане на посоката на движение от пострадалата, която в случая се
явявала и основна, защото при тази маневра
настъпил удара.
Другият момент, изяснен
в допълнителното заключение е,
че при 50 км/ч, максимално
разрешена за населено място, водачът на „“Фиата“ би спрял преди мястото на
удара или биха се разминали двата обекта.
При изготвяне на допълнителното
заключение вещото лице се е съобразило с и обясненията на ищцата, дадени в
с.з. по реда на чл. 176 ГПК,
които напълно потвърждавали както
обективните находки, така и изяснения механизъм на ПТП.
Според допълнителното заключение на в.л. инж.У., скоростта на
движение на лекия автомобил „Пежо“ в момента на удара е около 17 km/h.
Автомобилът е навлязъл на платното за движение от десния тротоар при маневра за
обръщане на посоката на движение.
Опасната зона за спиране на лек
автомобил „Фиат“, при определената скорост на движение, е била около 54 м.
Опасната зона за спиране на „Фиат“ при 50
km/h била около 32 м.
Мястото на удара било в средната част на
платното за движение и спрямо него на около 1,6 m преди мерната линия и на ниво
от 0,23 m вдясно до 0,65 m вляво от разделителната линия на лентите за
движение.
Водачката на „Пежо“ предприела технически неправилна маневра за
обръщане на посоката на движение, като нейното начално положение било от нивото на десния тротоар.
Водачът на автомобила „Фиат“ е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение и спрямо
предприетите действия на водачката на „Пежо“.
При движение на автомобила „Фиат“ със скорост
от 50 km/h и при същите действия на водачката на автомобила „Пежо“, както и
своевременно възприемане на опасността със запазване на праволинейното движение
в собствената лента, не би настъпил удар между двата автомобила.
По отношение на управлявания от подс. А.Х.Ч.
автомобил, била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с полица № BG/**/*******, с начална дата на
покритие 13.07.2014г., валидна до
13.07.2015г.
На
04.09.2018г ищцата оправила застрахователната си претенция до ответника, по която
е образувана щета № 0801-002129/2018-1.
Ответникът-застраховател уведомил ищцата,
че ще й бъде изплатена сумата 18 709.08лв.,
при отчитане на 50% съпричиняване на
вредоносния резултат, от която: 17 500 лв - обезщетение за неимуществени вреди и
1209.08 лв – обезщетение за имуществени вреди.
С писмо от 08.04.2019г, тя
заявила, че очаква отговор дали ще й
бъдат платени обезщетенията без
подписване на споразумение.
На 30.08.2019г застрахователят й
превел по банков път сумата 9000лв, а на 05.09.2019г – още 9 709.08лв, или обща
сума - 18 709.08лв.
Горната
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени доказателства, ценени като относими,
допустими и неоспорени.
Съдът приема заключенията на САТЕ/основно и допълнително/, като обосновани,
ясни и неоспорени.
Приема изцяло и заключението на
приетата по делото СМЕ, макар и оспорено от ищцата, тъй като е обосновано и ясно, а съдът няма причини да се
съмнява в обективността и професионализма на вещото лице.
Кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел като допустими и безпристрастни,
но и твърде общи и недопринасящи съществено за изясняване на фактическата
обстановка по делото.
Цени дадените от ищцата по реда на чл.
178 ГПК обяснения с оглед на всички обстоятелства по делото и като допринасящи
за изясняване механизма на ПТП.
Така приетото за установеното от фактическа страна,
води до следните правни изводи:
Предявени са преки искове по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, вр. с § 22 от ПЗР на КЗ на пострадало лице срещу застрахователя на
деликвента за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, настъпили в резултат на деликт – ПТП от 07.10.2014г, виновно причинено
от водача на МПС, застраховано при
ответника по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В казуса е приложима действащата към датата
на събитието разпоредба, а именно тази,
регламентирана от Кодекса за
застраховането /отм./ и предвиждаща
възможността за пряк иск на увредения срещу застрахователя на деликвента.
За да възникне субективното право по чл.226
ал.1 КЗ /отм/, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“ на
процесното МПС, сключена при
ответното застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП, както и наличието на деликт с всички
кумулативно дадени елементи от неговия сложен фактически състав, а именно:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, вина на причинителя.
Страните не спорят за наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобил „Фиат Фиорино“ с рег. № *******, валидно към деня на увреждащото събитие, по риска “гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Водачът на застрахования автомобил “Фиат Фиорино“ с рег.
№ ******* - А.Х.Ч. е признат за виновен и осъден
с влязла в сила присъда по НОХД № 122/2017г на РС-Котел, като съгласно
чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан
от нея досежно авторството, противоправността
на деянието и вината.
Затова в настоящото производство ищецът следва
да докаже единствено вредите, техния вид и размер и че са настъпили в причинна
връзка от деликта.
Искът за неимуществени вреди е
основателен и доказан, но предявен в завишен размер.
Претърпените от ищцата неимуществените
вреди, изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт в резултат на получените
при ПТП увреждания, са доказани от изслушаната съдебно-медицинска
експертиза и показания на един
свидетел.
В резултат на процесното ПТП, ищцата претърпяла две средни телесни повреди, които
неминуемо са й причинили болки и страдания.
Съгласно заключението на СМЕ, по време
и след травмата ищцата имала главоболие
и замайване, които продължавали и до
сега, но според вещото лице, причината
за тях не е прекараната черепно-мозъчна травма.
При
състояние с подобна травма и установена посттравматична церебрастения,
оплакванията продължавали от няколко месеца до 1 година. Характерно за
посттравматичната церебрастения било, че промените имали функционален характер,
не се откривали трайни органични увреждания на мозъка и при правилно лечение,
отзвучавали напълно.
Веднага след травмата ищцата била
нетрудоспособна, имала затруднение в ежедневните си дейности за няколко месеца.
Обективното състояние на ищцата към
момента на прегледа било добро, като основаните й оплаквания и затруднения били
свързани с тежки артрозни промени на тазобедрените и коленните стави.
При извършения от вещото лице преглед,
тя се оплаквала от световъртеж и замайване, което според експерта се дължало на
мозъчно-съдова болест, нямаща нищо общо с претърпяната травма, а имало връзка с
хрониничните й заболявания като захарен диабет, хипертоничнта болест и прекаран
исхемичен инсулт. Промените в сънните
артерии, доказани чрез доплерова сонография също били възможна причина за световъртеж.
Според свидетелските показания на
св.Приставов, след ПТП в ищцата имало видима промяна. Тя станала нервна,
разсяна, неадекватна, някои момента й се губели. След ПТП била доста време
със синини по ръцете, оплака ла се, че има спукан таз,
травма на крака, удар и кръвонасядане на главата. Оплаквала се от
натъртванията, които получила, от болките, които търпи, че ходи по лекари и приема лекарства.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид
обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за веки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: вид, характер, степен на увреждане, състоянието
на пострадалия, вид, начин и продължителност на провеждане на лечението,
претърпените болки и страдания по време на причинява на увреждането и по време
на лечението през всичките му етапи, период на загуба на двигателна способност,
претърпени психически травми и други битови неудобства, възраст и др.
В настоящия случай, не бе установено по
делото колко време ищцата се е лекувала
от травмите, къде и какво конкретно
лечение е провела, какъв е резултата от него, колко време е била неработоспособна,
какви по
интензитет и продължителност болки и страдания е търпяла, какви
неудобства е търпяла в ежедневието си и в какво се изразяват, как са се отразили на обичайния й начин на живот,
възстановена ли е и до каква степен от
травмите, какви са прогнозите за пълно оздравяване и пр.
Установено е, че към момента на настъпване на ПТП е била на 55 годишна възраст. В резултат на ПТП е
получила две средна телесна повреда, изразяващи се контузията в лявата тазова област и фрактура на лява лонна кост,
причинили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник и сътресение
на мозъка, протекло с изпадане в пълно безсъзнание- разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Възстановителния период продължил без усложнения, макар да не се установи неговата продължителност,
нито дали ищцата е напълно възстановена и от получената фрактура на лонна кост.
В тази връзка няма изложени фактически
твърдения, нито е проведено доказване.
Като се има предвид, че се касае за жена, която към настоящия момент е на 60години,
получила две средни телесни повреди и
няколко леки, че е търпяла обичайните за тези увреждания болки и страдания, че
не е установено дали е възстановена напълно от всички получени увреждания, че
са налице остатъчни последици, изразяващи се в емоционални нарушения, съдът
намира за справедливо парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди сумата
45 000лв.
Възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, е
основателно.
Релевантно за
съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено
поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление
се явява пряка и непросредтвена причина за произлезлите вреди и без което не би
се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици
биха били в по-малък обем. Трайната съдебна практика приема, че дори безспорните
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, те имат значение при преценката на приноса му,
само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на
вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По
делото се установи, че техническите
причини, довели до възникването на ПТП са две: 1/ предприетата в нарушение на чл. 25 ал.1 и ал.2 ЗДвП технически
неправилна маневра за обратен завой от водачката на автомобила „Пежо“ без да
пропусне движещия се направо автомобил;
2/ движение на лек автомобил „Фиат“ със скорост над максимално разрешената за
участъка, за което е и осъден с влязла в сила присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра,
преди да я започне, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и тогава да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Разпоредбата на чл. 25 ал.2 ЗдвП
вменява в задължение на водачите, при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, че са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по нея.
Ищцата е нарушила и двете разпоредби
на закона. Нейното поведение е противоправно ,допринесло е за настъпване на ПТП
и в пряка причинна връзка е довело до настъпване на вредоносните за нея последици.
Съдът намира, че е налице съпричиняване на
резултата, което е 50%, и на основание
чл.51 ал.2 ЗЗД, следва да намали наполовина размера на обезщетението за
неимуществени вреди , от 45 000лв на 22
500лв.
След като от сумата 22 500лв се приспадне изплатеното на ищцата от застрахователя обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 17 500 лв, следва да
й бъде присъдена само разликата от 5 000лв.
Дължима е и лихвата за забава върху
обезщетението, считано от датата на увреждането– 07.10.2014г до окончателното
изплащане.
Искът за имуществени вреди е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът бе сезиран с иск за имуществени
вреди в размер на 15 000лв.
С молба по делото от 29.03.2019г, ищцата направи уточнението, че редуцира своя иск за
имуществени вреди до размер на 6 266.62лв, но тъй като не е направила оттегляне
или отказ от иска за разликата от 6266.62лв до 15 000лв, съдът не е десезиран за
тази разлика и следва да го разгледа в
първоначалния му предявен размер от 15 000лв.
Въпреки че исковата молба бе два пъти
оставена без движение за конкретизация на претенцията за имуществени вреди,
като ищцата следваше по посочи подробно и конкретно каква сума е изразходвала
за лечение на травмите от ПТП, какви лекарства
по вид и стойност е закупувала, по делото бе представена рекапитулация
на разходи за лечение в табличен вид, съдържаща 104 позиции.
След като се запозна обстойно с таблицата, съдът установи, че се претендират
като разходи за лечение суми,
платени за диоптрични очила и очила
за работа с компютър, които разходи нямат нищо общо с лечението на
травмите й от ПТП.
В същата таблица са изброени
множество фактури за закупени лекарства, но нито е посочено конкретното
лекарство, нито дали е предписано от лекар и то за лечение на уврежданията,
получени при ПТП, а не за съпътстващите
множество други заболявания на ищцата.
Освен това, част от лекарствата са
закупувани три- четири години след като
ищцата е получила уврежданията и не е
доказано, че дори да са закупувани от нея, е било за лечение именно на травмите от ПТП .
Ищцата претендира като имуществени вреди
разходи за лечение в гр.Павел Баня, но дори не е навела твърдения в исковата
молба, че е била там на лечение за травмите от ПТП , каква сума е платила за лечението си, за процедури и пр.
Същото се отнася и за описаните в таблицата разходи за ядрено
магнитен резонанс, билети за пътуване, гориво, хранителни добавки, лабораторни
изследвания, масажи и пр.
Дори да е направила разходи за лечение,
надхвърлящи платеното от застрахователя
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1209.08лв , с оглед дадените от
съда в с.з. указания, ищцата следваше да
ги докаже по вид и размер и че са платени именно за лечение на травмите от ПТП.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно на
уважената част от иска, ответникът бива
осъден да заплати на ищеца разноските за
адв. защита, уговорена при условията на чл. 38 ЗА, в размер на сумата 580 лв., определена по реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г за минимални размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на
ответника разноските съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 765.22 лв
от общо 800 лв, в т .ч.: 500лв- депозит за в.л.
и 300 лв- юриск. възнаграждение,
определено по реда на чл. 78 ал.8
ГПК, вр. с чл. 25 ал.2 от НПП.
Върху уважения размер на иска за
неимуществени вреди, ответникът дължи държавна такса в размер на 4% или сумата
200 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“АД, ЕИК-******** , със седалище
и адрес на управление гр.С., район “С.“,, бул.“С.ш.“ № ***,
представлявано от Изпълнителните директори М.С.
М.-Г. и П.В.Д., да заплати
на Д.Д. ***5, с ЕГН – ********** ***,
офис 8, чрез адв.Е.М., сумата 5 000лв /пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на получените при ПТП на
07.10.2014г телесни увреждания, изразяващи
се в контузия на главата с масивна
разкъсно-контузна рана в областта на лявата половина на главата, с умерено
изразени контузни огнища в областта на голямата лявомозъчна хемисфера, с леко изразен менингиален синдром и
десностранна хемипареза; състресение на мозъка, протекло с изпадане в пълно
безсъзнание- разстройство на здравето, временно опасно за живота, контузия на
лявата тазова област и фрактура на лявата лонна кост, изразяващо се в трайно
затруднение на движението на левия долен крайник, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 07.10.2014г до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Д.С. с ЕГН – ********** срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК- *********
иск за неимуществени вреди- ДО ПЪЛНИЯ размер, а иска за имуществени вреди- ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК-********
, със седалище и адрес на управление гр.С., район “С.“, бул.“С.ш.“ ***, представлявано от Изпълнителните директори М.С. М.-Г. и П.В.Д., да заплати адв.Е.К.М., с ЕГН- ********** и адрес ***, офис № 8, сумата от 580
лв /петстотин и осемдесет лева/ -
адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна
адвокатска помощ на Д.Д.С.,
ЕГН –**********.
ОСЪЖДА Д.Д. ***,
с ЕГН – **********, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК-********
, със седалище и адрес на управление гр.С., район “С.“, бул.“С.ш.“ № ***, представлявано от Изпълнителните директори М.С. М.-Г. и П.В.Д. ,
сумата 765.22 лв /седемстотин шейсет и пет лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК-******** , със седалище и
адрес на управление гр.С., район “С.“, бул.“С.ш.“ № ***, представлявано от Изпълнителните
директори М.С. М.-Г. и П.В.Д. ,
да заплати по сметка на Сливенски Окръжен Съд държавна
такса в
размер на 200 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: