Р Е Ш Е Н И Е - 503
гр. Видин,
28.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател
: Владимир Крумов
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора .................................. като разгледа докладваното от
съдията Крумов гр. дело № 571 по описа за 2019год., и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове от Б.Л.Й.,
ЕГН **********,***, против „ВИПОМ“ АД, ЕИК : *******, със седалище : гр. Видин,
ул.“Цар Иван Асен II“ № 9, с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди
се от ищеца, че е работил по трудов договор в предприятието на ответника. В
течение на работата ищецът заболява и се налага да бъде освидетелстван от ТЕЛК.
След влошаване на състоянието му се стига до диагноза, която представлява
професионално заболяване. Сочи се, че ищецът е диагностициран със заболяване
„Смесена пневмокониоза /леярска/ с клиника на бронхит – емфизем и смесена
вентилаторна и дихателна недостатъчност II ст.“.
Заболяването е окончателно признато за професионално с Експертно решение № 0736
/ 02.10.2017г. на НЕЛК, влязло в сила на 21.11.2018г. Сочи се, че като
следствие на полученото професионално заболяване и поведението на ответника,
ищецът търпи имуществени вреди и неимуществени вреди. Между страните е сключен
трудов договор на 08.04.2014г. по силата на който ищецът започнал да работи на
длъжността „леяр – формовчик“. В резултат на работата при ответника здравето на
ищеца започва да се влошава постепенно и непрекъснато. С Експертно решение №
0547 / 21.02.2014г. на ТЕЛК-Видин ищецът е признат за нетрудоспособен за
заеманата длъжност „леяр – формовчик“. Ответната страна не предложила подходяща
за здравословното състояние на ищеца работа, като със заповед № III-7/20.03.2014г.
прекратила трудовото правоотношение. В законния срок ищецът се регистрирал в
Дирекция “Бюро по труда“ Видин като активно търсещ работа. До настоящия момент
поддържа регистрацията си и не работи по трудово правоотношение. На ищеца е
определена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Размерът на същата е
значително по-нисък от трудовото възнаграждение, което е получавал при
ответното дружество. Изплащането на пенсията е спирано два пъти поради
обжалване на експертни решения от работодателя. Ищецът търпи имуществени вреди
представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ако
работеше на длъжността си и размера на получаваната пенсия за инвалидност. Във
връзка с професионалното заболяване на ищеца се налага да приема много
лекарства и да спазва хигиенно-диетичен режим на хранене и живот. За стриктното
спазване на хигиенно-диетичен режим се изразходват допълнителни средства за
усилена храна, прием на животоподдържащи медикаменти и инхалатори, а при
обостряне на състоянието и допълнителни такива. Твърди се, че през целия период
от установяване на заболяването на ищеца, ответникът демонстрира поведение,
водещо до извънреден стрес, напрежение и негативни изживявания за ищеца.
Ответникът не пожелал да трудоустрои ищеца на подходяща за здравословното му
състояние длъжност. На следващо място ответникът многократно препятствал
влизане в сила на експертните решения на лекарските комисии. Въведени са обстоятелства
относно провели се съдебни производства между страните във връзка с
установяване на професионалното заболяване на ищеца, процесуално поведение на
ответника в хода на съдебните производства. Сочи се, че чрез поредица от жалби
и образувани по тях административни производства, ответното дружество е
причинило на ищеца дълготраен стрес, притеснения, неудобство в ежедневния
живот, обида, чувство за малоценност и подценяване на личността на ищеца.
Всичко това допълнително подсилено от мисълта за натоварване на семейството и
близките на ищеца повече от нормалното за неговото състояние. По този начин
ищецът е претърпял неимуществени вреди и продължава да ги търпи и към настоящия
момент. Състоянието на напрежение и стрес е повод за допълнително влошаване на
здравословното състояние на ищеца извън основното заболяване, което от своя
страна довело до три операции, извършени през исковия период – през 2015г. и
2016г. Дори сега, след като Върховния административен съд се е произнесъл с
окончателно решение, което е необжалваемо, ответното дружество подало жалба до
друг състав на Върховния административен съд и продължава тормоза върху
психиката и здравето на ищеца. По повод жалби на ответната страна против
експертни решения, изплащането на пенсията на ищеца е спирано два пъти. Това са
периоди, в които ищецът не разполага с налични парични средства за живот, което
подсилва негативните изживявания, описани от ищеца по-горе.
Неимуществени
вреди се изразяват в ежедневни болки и страдания, от невъзможност ищеца да диша
пълноценно от получения задух, изпитва болки и бодежи в гръдния кош, постоянна
мъчителна кашлица, хрипове, лесно се уморява. Търпи ограничения в личния си и
социален живот. Здравословното състояние силно се влошава при застудяване на
времето. Изпитва затруднения в ежедневното си обслужване и се нуждае от чужда
помощ. Ищецът е подпомаган и обгрижван от съпругата си. Професионалното
заболяване се отразило негативно на психиката му, като изпитва постоянна
тревожност, панически страх от внезапна смърт, потиснатост, водещи до дълбоки
депресивни състояния и разстройства, довели до хоспитализация и социална
изолация. Не може да се разхожда. Изгубил контакти с приятели.
Иска Съдът да постанови
решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в общ размер на от 19 249,63лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за периода
от 07.11.2014г. до 27.03.2015г. и за периода от 01.09.2015г.
до 01.08.2019г., представляваща сбор ежемесечни обезщетения, представляващи разликата между
трудовото възнаграждение, което ищецът би могъл да получи, ако не бе получил
професионалното си заболяване и бе останал на работа в ответното дружество, и
получаваната пенсия за инвалидност, ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба.
Иска се да
бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата в общ размер на 10 815,41лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, за периода от 07.11.2014г. до 01.08.2019г., представляваща сбор от ежемесечни
обезщетения, за допълнителни средства за спазване на хигиенно - диетичен режим
за лекарства, допълнителни средства за усилена храна, медикаменти и лечение във
връзка със спазването на хигиенно – диетичен режим, ведно със законната лихва считана от подаване на исковата молба до окончателното издължаване.
Иска се да бъде осъдена
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000,00лева обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за периода от 07.11.2014г. до 01.08.2019г.,
ведно със законната лихва считана от предявяване на иска до окончателното
издължаване. Иска разноски по производството.
От ответната страна не е
постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. От ответната
страна е постъпил отговор след изтичане на едномесечния срок. Представител на
ответната страна се явил в откритите съдебни заседания. Оспорва допустимостта и
основателността на исковете. Направени са доказателствени искания.
По
делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и
изслушани са две съдебно – медицински експертизи и съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и като
прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от
фактическа страна :
Не се
спори от страните въведеното с исковата молба трудово правоотношение между
страните. Със Заповед № III-7 / 20.03.2014г. на ответната страна трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, считано от 20.03.2014г. С влязло в сила на 21.11.2018г. Експертно решение №
0736 от 02.10.2017г. на Национална експертна лекарска комисия, на ищеца е
определена 30 % трайна неработоспособност поради общо заболяване и 50% трайна
неработоспособност поради професионално заболяване със срок за три години до
01.08.2019г. Датата на инвалидността е 07.11.2014г. Като водеща диагноза е
определена „Смесена леярска пневмокониоза със съпътстващ ХОББ – смесен тип с ВН
IIст. и
ДН I-IIст.
Бронхиектазна болест“.
В
резултат на заболяването ищецът изпитва задух, трудно се движи. След
разболяването си ищецът изпаднал в нервна криза. Не може да спи и да се храни.
Заболяването води до нарушение на белодробната функция, което се отразява на
психичното здраве, като води до депресия, тревожност. Ищецът изпада в паника и
изпитва страх да остава сам. Грижи за ищеца полага съпругата му – свидетеля
Татяна Тодорова Йорданова. Преди заболяването ищецът е бил физически активен,
помагал в семейството, имал е социални контакти. В резултат на заболяването
ищецът не може да полага грижи за себе си, не излиза от вкъщи. Ищецът спазва
хигиенно – диетичен режим на прием на лекарства и усилена храна.
През
исковия период ищецът е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ Видин.
Вещото
лице по назначената и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена, след направена справка с
доказателствата по делото, проверки в счетоводството на ответното дружество, и
след направена справка в РУ”СО” – Видин за получавана от ищеца пенсия през
исковия период, е дало заключение за размера на брутното трудово
възнаграждение, което би получавал ищеца за исковия период, като за база за
сравнение се вземе брутното трудово възнаграждение на лице, работещо на същата
длъжност - „леяр - формовчик”, и имащо приблизителен трудов стаж като този на
ищеца. Вещото лице е посочило, че за исковия период общия размер на разликата
между трудовото възнаграждение и размера на получаваната от ищеца пенсия е
19 249,63лева.
Вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза д-р Н.И. - лекар – диетолог, е
дало заключение относно вида и количеството на храните, необходими за ХДР,
както и левовата равностойност на продуктите, необходими за спазване на ХДР за
процесния период, като общата сума възлиза на 5 721,50лева. В експертизата си вещото
лице е отбелязало, че за да се намалят периодите на обостряне на заболяването
на ищеца е необходимо повишаване на защитните сили на организма, което е
свързано със спазване на ХДР с включване на храни, богати на белтъци,
въглехидрати, мазнини, витамини, минерални соли, които се доставят на организма
чрез прием на нетлъсти меса, мляко, млечни произведения, пресни плодове и
зеленчуци. Вещото лице е посочило, че в тези случаи се прилага усилваща диета №
11, като белтъците са завишени и достигат 128г. дневно, мазнините -100г.
дневно, въглехидратите до 400г. дневно. За да се постигне усилваща диета е
необходимо дневните калории да се завишат с 25% - до 3500 калории. Получава се
разлика от 21000 калории, необходими при усилваща диета в сравнение със здрав
човек.
Вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза – д-р С.В. – специалист по белодробни болести е
дало заключение, че за исковия период общата сума за ежедневен прием на
задължителни лекарства, медикаменти за симптоматично лечение, е на обща стойност за исковия период 5 093,91лева.
Останалите
по делото доказателства не са необходими, с оглед на приетата фактическа
обстановка, поради което не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна:
Предявените искове за имущуствени вреди са основателни и доказани.
За причинени вреди на работник
от трудова злополука или професионална болест, отговорността на работодателя,
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ може да бъда ангажирана, когато
вредите са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над
50% или смърт. Отговорността на ответника по чл. 200 от КТ е отговорност за
причинени на работника вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай се
претендират имуществени вреди, произтичащи от разликата между трудовото възнаграждение,
което ищецът би могъл да получава, ако не бе се разболял от професионалното
заболяване, и пенсията по инвалидност, която получава за същия период, както и
произтичащи от ежедневната
необходимост за спазване на хигиенно – диетичен режим и прием на
животоподдържащи медикаменти. За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ,
е необходимо да бъде установено по категоричен начин наличие на професионално
заболяване или трудова злополука. Професионалният характер на заболяването на
ищеца е установено с Експертно решение № 0736 от 02.10.2017г. на
Национална експертна лекарска комисия. Безспорно в процеса бе установено, че ищеца след
дългогодишна работа в ответното дружество е получил професионално
заболяване „Смесена леярска пневмокониоза със съпътстващ ХОББ –
смесен тип с ВН IIст. и ДН I-IIст. Бронхиектазна болест“. Установено е също, че това
професионално заболяване е довело до трайна нетрудоспособност от 50 на сто като са се появили и
усложнения. Вследствие на професионалното заболяване и неговите усложнения е
необходимо, ищецът да спазва хигиенно диетичен режим, изразяващ се в приемането
на усилена храна със завишаване на дневните калории с 25 %, както е необходим и
непрекъснат прием на животоподдържащи медикаменти. Изразходването на средства
за набавянето на усилена храна и животоподдържащи
медикаменти се явява имуществена вреда, която ищецът търпи за исковия
период.
Разпитаните по делото свидетели
установиха, че ищецът спазва хигиенно-диетичен режим, свързан с прием на
определени храни, както и приема ежедневно лекарства, което е свързано с допълнителни разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ
работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда,
включително пропусната полза и обезщетението и / или пенсията по общественото
осигуряване. В т. 6 на Постановление № 4 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС,
която не е загубила действието си и намира приложение и понастоящем при КТ, е
посочено, че се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Когато се касае за намаление на
трудоспособността на работник, вредите се състоят в разликата между
получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и размера на отпуснатата
пенсия. Тази разлика се дължи до навършване на предвидената за добиване право на
пенсия за изслужено време и възраст, като този срок може да бъде продължаван
най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния
трудов стаж по чл. 2 от ЗП от 1957г. Това е така, защото именно поради увреждането от
полученото професионално заболяване ищецът е лишен от възможността да работи до
навършване на възраст за пенсиониране за
осигурителен стаж и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази
възможност. Именно разликата между трудовото възнаграждение, което би получил
ищеца ако би бил здрав и отпуснатата пенсия поради заболяването му се явява
компенсация за претърпените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. С оглед на горното съдът намира, че са налице условията на чл. 200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за
претендираните от ищеца имуществени вреди на посоченото основание. При
определяне размера на обезщетението, съдът намира, че на ищеца ще следва да се
присъди разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил ако
работеше при ответника на длъжността „леяр - формовчик”, съгласно констатациите
на вещото лице, и пенсията по инвалидност.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди е
частично основателен за сумата в общ размер на 15 000,00лева. Като взе
предвид характера на търпените болки и страдания от професионалното заболяване
на ищеца, водещо до непрекъснати затруднения в дишането, много лесна
физическа умора и кашлица, натоварване на
психиката, ограничение на социалните контакти, затруднения в ежедневния бит, хроничния и
прогресиращ ход на процесното професионално заболяване, възрастта на ищеца – 61г., обусловената
от това заболяване намалена работоспособност – 50 на сто и отчете
необратимостта на състоянието на ищеца при откъсване от работната среда, съобразно
принципа за справедливост /чл. 212 от КТ във връзка с чл. 52 от ЗЗД/, съдът
намира, че необходимо и достатъчно е обезщетение за неимуществени вреди от
професионалното заболяване в размер на 15 000,00лв. Искът следва
да бъде уважен в този размер. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от професионалното заболяване на ищеца не са отчитани
субективните му оплаквания и усложненията на състоянието му във връзка с
констатираните при него общи заболявания. Относно твърдените
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на водените административни
производства и съдебни производства между страните съдът намира : обжалването
на административен акт и съдебен акт е правомерно действие. Ответната страна
упражнява свои процесуални права в производствата поради което липсва
противоправно деяние. Предвид това не следва да се приеме, че процесуалното
поведение на ответната страна, в хода на производствата, е причинило твърдяните
неимуществени вреди на ищеца.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати по сметка на
Районен съд Видин сумата в общ размер на 1 802,60лева за държавна такса по
всеки иск и сумата в общ размер на 454,40лева за възнаграждения за вещи лица.
Ответната страна следва да заплати, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 881,95лева на адвокат М.В.Г. ***.
Ищецът следва да заплати на ответната страна сумата от 173,77лева за
възнаграждение за адвокат съразмерно отхвърлената част на иска.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Осъжда „ВИПОМ“ АД, ЕИК : *******, със седалище : гр.
Видин, ул.“Цар Иван Асен II“ № 9, да заплати на Б.Л.Й., ЕГН **********,***, сумата в общ
размер на 19 249,63лева, обезщетение за имуществени вреди за периода от
07.11.2014г. до 27.03.2015г. и за периода от 01.09.2015г. до 01.08.2019г.,
представляваща разликата между трудовото възнаграждение, ведно с добавките за
професионален опит и стаж, което ищецът би могъл да получава, ако не бе се
разболял от професионалното заболяване
„Смесена леярска пневмокониоза със съпътстващ ХОББ – смесен тип с ВН IIст. и
ДН I-IIст.
Бронхиектазна болест“, и пенсията по инвалидност, която получава за същия
период, ведно със законната лихва за забава считана от предявяване на иска
27.02.2019г., до окончателното издължаване.
Осъжда „ВИПОМ“
АД, ЕИК : *******, със седалище : гр. Видин, ул.“Цар Иван Асен II“ № 9,
да заплати на Б.Л.Й.,
ЕГН **********,***, сумата в общ размер 10 815,41лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди за периода от 07.11.2014г. до 01.08.2019г., настъпили в резултат на полученото
професионално заболяване „Смесена леярска пневмокониоза със съпътстващ ХОББ
– смесен тип с ВН IIст. и ДН I-IIст. Бронхиектазна болест“, произтичащи от необходимостта
за ежедневно спазване на хигиенно-диетичен режим, за което се налага
изразходване на допълнителни средства за усилена храна и ежедневен прием на
животоспасяващи и животоподдържащи лекарства и лечение, ведно със законната
лихва за забава, считана от предявяване на иска – 27.02.2019г. до окончателното издължаване.
Осъжда „ВИПОМ“
АД, ЕИК : *******, със седалище : гр. Видин, ул.“Цар Иван Асен II“ № 9,
да заплати на Б.Л.Й.,
ЕГН **********,***, сумата в общ размер 15 000,00лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода от
07.11.2014г. до 01.08.2019г., настъпили в резултат на полученото професионално заболяване „Смесена
леярска пневмокониоза със съпътстващ ХОББ – смесен тип с ВН IIст. и
ДН I-IIст.
Бронхиектазна болест“, ведно със законната лихва за забава, считана от предявяване на
иска – 27.02.2019г. до
окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран размер отхвърля като
неоснователен.
Осъжда „ВИПОМ“ АД, ЕИК : *******, със седалище : гр.
Видин, ул.“Цар Иван Асен II“ № 9, да заплати на
адвокат М.В.Г. *** 881,95лева за възнаграждение.
Осъжда Б.Л.Й.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ВИПОМ“ АД, ЕИК : *******, със седалище : гр.
Видин, ул.“Цар Иван Асен II“ № 9, сумата от 173,77лева разноски по
производството, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.
Осъжда
„ВИПОМ“ АД, ЕИК : *******, със седалище : гр. Видин, ул.“Цар Иван Асен II“ № 9,
да заплати в полза на Районен съд Видин
сумата от 1 802,60лева за държавна такса.
Осъжда
„ВИПОМ“ АД, ЕИК : *******, със седалище : гр. Видин, ул.“Цар Иван Асен II“ № 9,
да заплати в полза на Районен съд Видин
сумата от 454,40лева за възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от връчването му
на страните.
Районен
съдия
: / П /
Вярно с оригинала
Секретар: