|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
10.05.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ-ро
Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
тридесети април |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
16331 |
по описа за |
2017г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на
Н.М.П. срещу решение от 27.03.2017г. на СРС, 124 състав, постановено по
гр.д. № 16028/16г. в частта , в която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер.
Срещу същия съдебен акт е
постъпила въззивна жалба и от П.на РБългария в
частта, в която предявеният иск е уважен.
Жалбоподателят –ищец твърди, че първоинстанционното решение е частично
необосновано. Счита, че районният съд не е оценил в пълна степен нарушенията на
конституционните му права на свободно предвижване, на правото на чест и достойнство,
на правото на лична и телесна неприкосновеност, на презумпцията за невинност.
По делото е доказано, че е търпял в по- голяма степен от обичайните отрицателни
изживявания, изразени в стрес и притеснения. Ответникът не е предприел действия
за изпълнение на забраната за разгласяване на данни от досъдебното
производство. Подробна информация е отразена в медиите като неин източник са били разследващите органи, началникът на
РПУ- Велинград и прокурор П.. Съгласно
представения протокол от съдебно заседание и показанията на лицата,
представители на „ 168часа“, са провеждани разговори и са получавани сведения
от представител на ответника. Жалбоподателят сочи, че е бил задържан общо за 88
часа. През този период са му иззети
проби от анален секрет за назначените
ДНК и биологична експертиза. Тези анализи и резултатите от тях са записани в системата на НИКК-МВР и се
ползват за сравнителен материал при всяко престъпление, за което се извършва
подобен анализ. Сочи, че при
задържането му са му иззети лични вещи с
лична информация, които са задържани до
частичното прекратяване на наказателното производство. Поддържа, че от значение
за определяне на размера на обезщетението е
широкото разпространение на случилото се в други издания. По този начин
то е станало достояние на широк кръг от хора. Показанията на свидетеля К.относно
търпените унижения в местата за задържане в гр. Велинград и гр. Пазарджик,
както и последващото изолиране за
продължителен период от време от обществото, включително работата и приятели,
не са обсъдени от съда. Не са взети предвид и показанията на свидетеля С., която излага твърдения за нарушения в
интимен аспект. Счита, че определеното обезщетение е в занижен размер.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в атакуваната от него част и
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди.
Жалбоподателят ответник П.на РБългария счита, че
в обжалваната от него част решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита за завишен определения от съда размер на обезщетението.
Ищецът не е доказал претърпените от него неимуществени вреди. Счита, че не носи
отговорност за публикациите в медиите, тъй като не е разпространявала
сведения от разследването. Сочи, че
показанията на свидетеля М. С. не следва
да се вземат предвид, тъй като тя е заявила, че няма дела и отношения с Н. П. и
Прокуратурата, но е посочила, че е в интимни отношения с него. Тя е страна и по
дело срещу Прокуратурата. Свидетелят К.дава сведения единствено за условията в
помещенията за задържане в РПУ- гр. Велинград, Следствения арест в гр.
Пазарджик и конвойната кола на ГД „ Охрана“, но показанията му в по- голямата си част не са базирани на
лични впечатления, а по твърдения на
ищеца. Не са подкрепени с доказателства за наличие у ищеца
на протрахирана депресивна реакция, високо
кръвно налягане и аритмия.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение по
чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната от него
част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Н.П. в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на другата страна.
Прокуратурата на РБългария в съдебно заседание чрез представляващия я в
процеса прокурор оспорва жалбата на Н. П..
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство
по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ
за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че
на 15.08.2010г. след полунощ е задържан от
служители на РПУ- гр. Велинград в къща за гости в същия град. При задържането
му са иззети лични вещи- телефон, флашпамет с лична информация. С постановление на
Районна прокуратура- гр. Велинград от
15.08.2010г. е задържан за 72 часа,
считано от 0,30ч. на 16.08.2010г. , т.е. след изтичането на първите 24 часа на
полицейско задържане. През същата нощ му е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.158а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК с постановление за привличане на
обвиняем от 15.08.2010г. На 18.08.2010г. от прокуратурата е поискана постоянна мярка „задържане под стража“, която
съдът е отхвърлил. В същия ден този акт
на Районен съд – гр. Велинград е протестиран, но е потвърден от Окръжен съд – гр. Пазарджик. Сочи, че
журналисти от вестник „168 часа“ са нахлули в съдебната зала и противозаконно
са извършили заснемане на лицата, без да
са спазили етични норми и правила за работа и поведение. В бр.35 на вестника е публикувана снимка на
ищеца, която е в най- голям размер в
сравнение с останалите. Под снимката са
посочени трите му имена, длъжността, работата и
други данни за професионалните му интереси. Поставени са неверни заглавия, целящи неговото
дискредитиране. Доседъбното
производство е започнало на 15.08.2010г. и продължавано два пъти. На
11.02.2011г. разследващият полицай е извършил предявяване на разследването, а
на 15.02.2011г. е изготвил мнение за предаването му на съд. На
23.02.2011г. след изтичане на законния
срок за разследването е издадено постановление на прокуратурата за частично
прекратяване на наказателното производство по отношение на него. То е влязло в
сила на 21.03.2011г. Счита, че от незаконното обвинение е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, срам, унижения, стрес,
душевен дискомфорт и притеснения. В
продължение на 24 часа ищецът е пребивавал в заключено помещение за задържане в
сградата на РПУ – гр. Велинград без да има информация за причините за
задържането му. В полунощ на следващия ден е транспортиран с полицейски
автомобил с белезници в гр. Пазарджик. В
продължение на две денонощия и половина е бил принуден да пребивава в ареста в гр. Пазарджик в
условията на липса на дневна светлина, в подземие, заключен в тясно помещение
без санитарен възел. Всяко излизане в коридора до общото санитарно
помещение е съпроводено с чакане, тропане по вратата, молби до
надзирателите, съпроводено с възгласи и подвиквания на задържаните криминално
проявени лица. Преживял е силно чувство на стрес, безпомощност, изолиране от
обществото и вкарването му в среда на престъпници са останали завинаги в
съзнанието му. Въпреки, че с бездействието си ответникът е допуснал
разгласяване на сведения от наказателното производство, след прекратяването му,
не е обявил това публично. Макар и
истина, разгласеното нарушава личната му
неприкосновеност. Всички медийни
интерпретации и внушения са резултат от
отправеното обвинение. В резултат от това са влошени отношенията му с колеги,
забавени са възможностите и темповете на
развитие в науката и професията. Попречено е на
кандидатстването му на места, отговарящи на образованието и квалификацията му.
След освобождаването му от ареста колегите му се отнасят с подозрение и
резервирано към него. Наложило се е да ползва продължителен отпуск и да напусне
гр. София. Пребивавал е в отдалечени
места при приятели и познати, за да не се вижда с
всички лица от обичайната му среда, тъй като се е притеснявал да излиза на
публични места, по улиците, да пътува в градския транспорт. И след завръщането
му е продължил да се дистанцира от колеги и приятели. Дни наред не е спял от
стреса, който е преживял. Нанесени са непоправими вреди в ежедневните му
контакти, в отношенията му с близките. Ищецът се е затворил в себе си и е изпитвал
страх да излиза навън. Името му е опетнено, изпаднал е в изолация, застрашена е
била бъдещата му професионална реализация. По време на обвинението Н. П. е осъществявал научна и
трудова дейност към Института за защита на растенията. Имал е научни изяви към
Института по микробиология при БАН. След
публикациите е правил опити да кандидатства за преподавателска работа във висше
училище, които са провалени. Затова ищецът
моли съда да осъди ответника да му
заплати 15 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди за периода 15.08.2010г. до 21.03.2011г., в едно със законната лихва от датата на влизане
на постановлението за прекратяването на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В писмения отговор ответникът П.на РБ оспорва исковете. Оспорва иска за неимуществени вреди по
размер като го счита за завишен.
Поддържа, че ищецът не сочи доказателства точно какви вреди е претърпял и за
наличието на пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата.
Сочи, че не е разпространявала информация за воденото наказателно
производство срещу ищеца и затова не следва да носи отговорност за публикациите
в медиите. Прави възражение за недопустимост на иска на основание чл.110 от ЗЗД, както и за погасяване на претендираните лихви по давност на основание
чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Безспорно е, а и видно
от писмени доказателства е, че срещу
ищеца е имало досъдебно наказателно производство за престъпление по чл.158а, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Не се спори, че Н.П. е бил задържан на 15.08.2010г. от органите на
МВР със заповед за задържане на лице от
същата дата за 24 часа. С постановление за задържане на обвиняем от
15.08.2010г. на основание чл.64, ал.2
от НПК на РП-гр. Велинград е задържан за още 72 часа, считано от 0.30ч. на
16.08.2010г.
Не е спорно, че с протокол
от 15.08.2010г. е документиран извършен личен обиск на Н.П. като в документа са
посочени вещите, които са иззети от него. От протокол за вземане на образци за
сравнителен материал от 15.08.2010г. се установява, че от него е взет материал
за извършване на биологична експертиза.
С Постановление за
привличане на обвиняем от 15.08.2010г. ищецът е привлечен за
обвиняем за извършено престъпление по чл.158а, ал.1 във вр.
с чл.20, ал.2 от НК. На същата дата в качеството му на обвиняем Н. П. е бил разпитан.
Не е спорно, че по отношение на ищеца е извършена медицинска
експертиза в досъдебното производство, която е установила, че няма травматични
увреждания в областта на ануса му и половите органи.
С определение от
18.08.2010г. по ч.н.д. № 471/10г.
Районен съд- гр. Велинград не е взета марка за неотклонение по отношение
на ищеца. Този съдебен акт е потвърден
от Пазарджишкият окръжен съд с
определение от 24.08.2010г. по вчнд № 567/10г.
С мнение по чл.235 от НПК разследващият полицай е
изразил становище за предаване на
съд на Н.П..
С постановление от
23.02.2011г. на РП- гр. Велинград е прекратено
частично наказателното производство по отношение на Н. П.. То е влязло в сила на 21.03.2011г.
С оглед твърденията в
исковата молба са представени 6бр. заповеди, с които на ищеца е
разрешено ползването на платен годишен
отпуск за времето от 16.08.2010г. до
24.09.2010г.
По делото е представен протокол от проведено на 12.06.2013г.
заседание по чхнд № 22911/11г., в който са отразени
обясненията на Д. Н.и Т. Насков,
журналисти във вестник „ 168 часа“, както и копия от публикации във вестници.
От допусната и приета психиатрична експертиза се
установява, че в резултат на задържането му и воденото срещу ищеца
наказателно производство той е
развил остра стресова реакция.
Невъзможността за навременно и адекватно преработване на строгенното
събитие във фазата на страданието довежда до развитието на протрахирана
депресивна реакция. Тази диагноза е поставена от вещото лице В. С.по гр.д. №
50 684/15г. В психологичен план това се изразява в напрегнатост, обща
възбуда, дистанциране от колегите, проблеми със съня. На когнитивно ниво –
невъзможност за пълноценна концентрация
„зацикляне на мисленото“, забавяне при
вземането на решения, ограничаване на кръга от интереси. На емоционално
равнище- тревожност, потиснатост, невъзможност
да усеща радост от живота липса на способност за преживяване на радост,
наслада и удоволствие от любими занимания и контакти с хора. Чувство на дълбоко
унижение, обида, срам пред приятели и
колеги. На поведенческо ниво – страх от хората, от това да не бъде разпознат на
улицата или в градския транспорт, оттегляне и затваряне в себе си, поради невъзможност за нормално контактуване,
загубена активност и работоспособност. Нежелание за общуване и обсъждане.
Вещото лице е посочило, че ищецът има проблеми
в правенето на адекватни избори, а това води до ниско ниво на социално функциониране, несъответстващо
на високия професионален статус.
Съдът възприема експертизата
като компетентна и безпристрастна.
В хода на съдебното дирене
са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М.С.познава ищеца
и случаят, когато е бил задържан. Двамата са били на екскурзия в гр. Велинград,
когато късно вечерта са нахлули полицай
и са ги
арестували. Арестът е бил по обвинение от общ характер. Полицаите са
били много груби, като на ищеца са му опрели пистолет в гърба. Казали са, че не
са арестувани, но като са отишли в районното управление са били арестувани. В
него са прекарали 24 часа, а след това са преместени в гр. Пазарджик и са били
задържани 72 часа. След това са били
освободени. Свидетелят не си спомня в какво качество е разпитван Н. П.. В гр. Велинград
са били на различни етажи, а в гр. Пазарджик не са се виждали в ареста. Видели
са се в гр. Пазарджик преди делото. Ищецът е изглеждал ужасно и се споделил, че
мисли как да се самоубие, въпреки че нищо не е извършил, но името му е
опетнено. След освобождаването от ареста
Н. П. не се е върнал към нормалния начин на живот. Със заповед на директора от
службата са го освободили в отпуск и след това са отишли в провинцията. И двамата
не са искали да виждат познати и близки хора. В пресата е имало публикации-
в „Монитор“, вестник „168 часа“, вестник „24 часа“, както и в жълтата преса.
Ищецът не е искал да отиде на село при майка си, защото хората са малко, всички
го познават и пресата е стигнала и до
там. Всички са говорели за него, било го е страх да се появи, защото всички говорят за нещо, което не е извършил. Той е работил
като главен асистент в Институт на растенията. Колегите му са знаели за случилото се. Имало е нареждане на
директора да не се говори пред тях.
После са разбрали, че е говорено, но не
пред тях. Хората са странели. Това е пречело на работата с колегите му. Обвинението е било прекратено през месец
февруари на следващата година. Свидетелят заявява, че е интимна приятелка на Н.
П.. Случилото се е станало на 15.08.2010г. Имало е и други последствия за
ищеца. Той е бил докторант в БАН и там е
имало забавяне с няколко години заради този случай. В работата си той е бил
разсеян и неконцентриран, мъчил се е да се занимава с нещата, които харесва в
работата си, за да се абстрахира от случилото се, но това е било без успех.
През този период не е кандидатствал никъде
за работа. Искал е да кандидатства в Лесотехническия университет , но се
е оказало, че някой е отишъл при ректора
с публикацията и той е забранил ищецът да пристъпва прага на
университета.
Свидетелят К.завява, че ищецът е арестуван през нощта на
14.08. срещу 15.08.2010г. в къща за гости . С полицията са нахлули и други
лица, които в последствия са разбрали, че са наркодилъри, вербувани от
началника на полицията. Свидетелят е
разбрал по- късно, че акцията е била насочена срещу него, но са задържани Н. П.
и приятелката му М.. След това се е извършило
претърсване, което е продължило три
часа. След него Н. П. и приятелката му са били отведени в полицията в гр.
Велинград, като на него му е било наредено да кара личния си автомобил, заедно
с началника на полицията без колан. Н. и
М. са били в две отделни килии в подземието на РПУ- гр. Велинград. Не са им
дали храна и или телефонно обаждане,
имало е една чешма в дъното на коридора, като са отваряни килиите, за да се
отиде до тоалетна и да се пие вода. Това се е чувало и виждало. След 24 часа е
издадено постановление за задържане на Н. П. за 72 часа и той е бил откаран в
ареста в гр. Пазарджик. По- късно и свидетелят
е бил там и е видял какво е било
отношението на другите задържани и надзирателите. Помещенията са под всякаква критика, те са
под земята, без светлина. В килиите няма нищо, не може да се разбере дали е ден
или нощ, чуват се само удари, крясъци и викове на задържаните да ги
пуснат да отидат до тоалетната. Свидетелят е чувал как ищецът моли да отиде до
тоалетната. Чували са се грозни думи от другите задържани.
Свидетелят го е видял на 17.08.2010г., когато са ги взели от ареста и са ги
отвели с конвойната кола в съда в гр.
Велинград. Пътуването е било повече от 1.30ч., опитали са се да говорят с него,
но той като чели си е бил „глътнал езика“. Свидетелят не е виждал така ищеца.
Познават се повече от петнадесет
години. Н. П. е споделил, че има
чувство, че в колата се подслушва, не е знаел дали може да се говори. Казвал е,
че е добре, все едно е заеквал.
Свидетелят си е помислил, че му е зле, защото е бил пребледнял. В конвойната
кола е затворено и за всеки човек е тежко, а на задържан с белезници още
повече. Ищецът е освободен на 18.08.2010г. след ново пътуване от гр. Пазарджик
до гр. Велинград. Обвинението е било несъстоятелно. На мерките съдът е решил,
че няма никакви данни и след шест месеца делото е било прекратено за Н.П. и М..
Свидетелят е присъствал на всички процесуални действия по време на задържането.
За условията в килията знае от споделеното от ищеца. Килиите са еднакви и
каквато е била на свидетеля, такава е била
и на Н. П..
Съдът кредитира показанията
на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и
обстоятелствата, които излагат. При преценката на тези на свидетеля М.С.съдът
съобрази, че същата е ищец по дело срещу Прокуратурата във връзка със същото
обвинение като на Н. П.. Това обаче не поставя под съмнение достоверността
на показанията й.
Районният съд е уважил
частично иска за неимуществени вреди.
Пред настоящата инстанция нови
доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно
разглеждане са обективно съединени искове
с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Законодателят е
предвидил отговорност на Държавата за
вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура, съд и особените юрисдикции.
Наведените в исковата молба обстоятелства
могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, а именно
обвинение в извършено престъпление, ако
образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Пасивно
легитимиран да отговаря по иска е Прокуратурата на РБългария.
От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят П. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.158а, ал.1 във
вр. с чл.20, ал.2 от НК. Наказателното производство е
било прекратено с влязло в сила постановление на прокуратурата. Поради това той
претендира обезщетение за неимуществени
вреди. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди включва и вредите от
незаконното задържане под стража. В случая то е само за 86 часа като няма определена такава постоянна мярка за
неотклонение.
За да се ангажира
отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко
предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. По делото е
установено, че срещу Н. П. е поддържано незаконно обвинение за извършено
престъпление от общ характер по чл.158 а, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 от НК в редакцията на ДВ бр.32/27.04.2010г.
Спорен е въпросът за размера
на обезщетението за неимуществени вреди.
Относно
него следва да се съобрази следното:
Досъдебното наказателно производство
е продължило шест месеца. Не е
спорно, че за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е постановено
прекратително постановление, което е влязло в
сила. Това е част от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника
по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ. Всяка страна е длъжна да докаже фактите, от
които черпи за себе си благоприятни правни последици – чл.154 от ГПК. В това се състои доказателствената тежест, а
не само в представяне на доказателства.
Затова в тежест на жалбоподателя- ищец е да докаже при условията на
пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, фактите, изложени в исковата молба-
претърпените от него неимуществени
вреди. През този период тези, установени от П. се изразяват в изживян стрес, за деяние, което не е извършил. Затворил се е в себе си,
не е могъл да спи добре, изпитвал е неудобство пред приятелите и колегите си.
Непосредствено след освобождаването си от ареста не се е върнал към нормалния
си начин на живот. Напуснал е гр. София като е заминал заедно със свидетеля С. в
отдалечено населено място, където е непознат, защото в селото на майка му има малко хора, всички го познават и ще
говорят и свържат с нещо, което не е извършил. Изпитвал е страх, че ще бъде
разпознат. Воденото наказателно
преследване е оказало влияние върху
работата м у и контактите с колегите му, забавило е процедурата по в БАН по докторантурата му, бил е разсеян и
неконцентриран. Видно
от приетото заключение на
медицинската психиатрична експертиза е ,
че П. е преживял остра стресова реакция,
като от друг експерт му е поставена
диагноза протрахирана депресивна реакция, която по
данни на ищеца е продължила седем месеца.
Според заключението наказателното
преследване е оказало влияние върху ищеца на когнитивно ниво- невъзможност за
пълноценна концентрация, забава във вземането на решения, на емоционално ниво- тревожност, потиснатост,
чувство на дълбоко унижение, обида и срам пред приятели и колеги. Свидетелят К.изяснява фактите относно психическото състояние на Н. П.
при задържането му в ареста на РПУ- гр. Велинград и гр. Пазарджик, както и
условията в тях, при които е бил поставен. Те са били изключително тежки и са
се отразили негативно на емоционалните преживявания на ищеца.
При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобрази, че в процеса не се доказаха по категоричен начин твърденията за изпитан стрес и притеснение от
действията по вземане на биологичен материал за извършване на необходимите
експертизи, както и от регистрирането на резултатите в НИКК на МВР във връзка с
извършване на сравнения при други престъпления. Съгласно чл.59 от ЗМВР/отм/,
но действащ към 2010г., полицейските органи са длъжни да извършат регистрация
на лице, което е привлечено като обвиняем
за извършено престъпление от общ характер. При смисъла на чл.59, ал.2 от ЗМВР/отм/ регистрацията представлява обработване на лични данни за
регистрираните лица. Полицейските органи могат да събират лични данни по Закона за българските
лични документи, дактилоскопират и фотографират
лицата, изземват образци за ДНК профил на
задържаните, когато това е необходимо.
На Н. П. е било повдигнато обвинение за извършено от него умишлено престъпление от общ характер, поради
което е подлежал на полицейска
регистрация. Не е спорно, а и от
писмените доказателства по делото се установява, че е взет биологичен материал от Н. П., както и че той е послужил за
изготвянето на медицинска експертиза. Няма данни за това, дали от регистриране на резултатите от
изследванията в НИКК на МВР ищецът е имал негативни емоционални преживявания, както и при
вземането на биологичния материал.
Не може да се приеме, че обичайно полицейската регистрация предизвиква отрицателни психологични
чувства у задържаното лице, поради
което това обстоятелство, като правопораждащ факт за неимуществени вреди, подлежи на
доказване по правилата на чл.154 от ГПК, а именно от ищеца. Следва
да се посочи, че полицейската регистрация
се снема, когато е извършена в нарушение на закона,
наказателното производство е прекратено,
приключило е с влязла в сила
оправдателна присъда или освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, както
и когато лицето е починало чл.160, ал.2 от ЗМВР/отм/
и чл.20, ал.1 от Наредба Iз-701/17.03.2011г. за
извършване на полицейска регистрация/отм. 2014г./. Следователно с прекратяване на наказателното производство
полицейската регистрация на Н. П. е служебно снета от полицейските органи.
Поради това от нея не могат да произтекат за в бъдеще последиците, които се твърдят - за
използването при други, извършени престъпления, при които е необходимо да
се използват образци за ДНК или
биологичен материал, снет от ищеца.
Не е доказано, че
прокуратурата е разпространила в медиите
информация относно наказателното
производство по отношение на Н. П., поради което тя не трябва да носи отговорност за
негативните му изживявания от медийни
публикации в пресата. / Р № 123/23.06.2013г. по гр.д. № 254/14г., III г.о.
на ВКС/. Представеният в тази връзка протокол от съдебно заседание, проведено
на 12.06.2013г. по нчхд № 22911/11г., по което са дали обяснения в качеството им на
подсъдими, журналисти на вестник „168 часа“, отразили наказателното преследване срещу Н. П., не
могат да се вземат предвид доколкото са
събрани по друго дело, а не непосредствено от гражданския съд по настоящото
дело и не по реда на ГПК.
По делото не е установено
нарушение в интимен аспект на взаимоотношенията между Н. П. и свидетеля М. С..
В тази връзка тя не е депозирала свидетелски показания. Следва да се посочи, че
това обективно обстоятелство е посочено за първи път в жалбата на ищеца, но не и в исковата молба.
Няма спор по делото, че е
извършен обиск на ищеца при задържането на 15.08.2010г. като от него са иззети
лични вещи. Няма доказателства, че това
регламентирано действие на полицейските органи е предизвикало у него негативни
емоции.
Не е нарушено правото на
придвижване доколкото след задържането му от полицейските органи по отношение
на Н. П. не е взета мярка за неотклонение „ задържане под
стража“.
Определянето на
обезщетението за неимуществени
вреди следва да репарира всички, които са установени като
нормална и непосредствена последица от
дейността на прокуратурата. То следва да бъде достатъчно по размер. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от страна на съда по справедливост, както предвижда нормата
на чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица обективно
съществуващи обстоятелства, който трябва
да се съобразят при определяне на справедливо обезщетяване на неимуществените
вреди. Те се изразяват в емоционални,
психически и психологични проявления, а не само в болки и страдания от
телесни увреждания- ППВС № 4/23.12.1968г.
При определяне на следващото
се на въззивника обезщетение за неимуществени вреди трябва да се вземе предвид незаконното образуване на наказателно
производство, без да е извършено престъпление. Това е превишаване на правата, с
които разполагат компетентните органи, имащи правомощие да задържат и повдигат
обвинение, под ръководството на Прокуратурата. При определяне размера на
обезщетението следва да се отчете, краткият срок на продължителност на
наказателното преследване, но и високата
обществена укоримост на престъплението, в което е бил
обвинен Н. П.. Съдът съобрази и нарушените
му социални контакти след приключване на наказателното производство, затрудненията му
в професионалната реализация.
Като съобрази доказаните и недоказани обстоятелства от
действителността, както и доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от действията и
бездействията му/ Р № 621/22.10.2010г. по гр.д. № 1927/09г., IV г.о.
на ВКС . Обезщетението за тях следва да
се определи на 10 000 лв. като се съобрази чл.52 от ЗЗД. Отчетена е обществено- икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането/Р № 70/28.07.2015г. по т.д. № 707/14г., II т.о. на ВКС/.
Въззивният съд счита за
основателно своевременно направеното правопогасяващо възражение от Прокуратурата за погасяване на
вземането на лихви с кратката тригодишна
давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно т.4 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС началният момент на дължимата лихва за забава върху присъдено обезщетение е влизането на постановлението за прекратяване
на наказателното производство и от тогава започва да тече погасителната давност. В този смисъл е и Р №
232/06.11.2015г. по гр.д. № 2175/15г., III г.о. на ВКС.
Постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
преследване по отношение на Н. П. е
влязло в сила на 21.03.2011г. От тогава
ответникът е изпаднал в забава и е започнала да тече погасителна
давност. Исковата молба е постъпила в съда на 20.03.2016г,. когато е била
изпратена по пощата, поради което за периода преди 20.03.2013г. вземането за лихви на ищеца е погасено.
Поради изложеното решението
на районния съд трябва да бъде потвърдено. То следва да се отмени в частта, в
която е присъдена лихва за периода от
21.03.2011г. до 19.03.2013г.
Разноски на жалбоподателя за производството
пред СГС не следва да бъдат присъдени с оглед изхода на спора.
Разноски на ответника не се
дължат.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ решение
от 27.03.2017г. на СРС, 124 състав, постановено по гр.д. № 16028/16г. в
частта, в която присъдена законна лихва
за периода 21.03.2011г. до 19.03.2013г.
върху сумата от 10 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.М.П.
срещу П.на РБългария за присъждане на законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 21.03.2011г. до
19.03.2013г. като погасен по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|