№ 158
гр. Пазарджик, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500563 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от АНГ. СП. К., ЕГН **********, от с. А.К.,
община Пазарджик, ул. „С.“ № 22, против „Гаранционен фонд“/ГФ/ гр. София , Булстат *********, със
седалище и адрес на управление на дейността в гр. София , р-н „Средец“, ул. „Граф Игнатиев „ №2.
С Решение № 252/ 14. 04. 2021г. на районен съд Пазарджик,постановено по гр. д. № 2597/ 2020г. по описа на
същия съд,предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вред е уважен частично.
Искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е уважен изцяло .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от АНГ. СП. К., ЕГН **********,подадена чрез
пълномощника на страната. Решението се обжалва в отхвърлителната част на иска за обезщетение за
неимуществени вреди. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на
районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на
спора, с което се уважи предявения иск.Прави се искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни
разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В
отговора се оспорва въззивната жалба. Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд в
обжалваната част.
Въззивната инстанция е сезирана и с насрещна въззивна жалба ,подадена от ответника по иска „Гаранционен
фонд „ гр. София , Булстат *********.С насрещната въззивна жалба решението на районния съд се обжалва в
частта , в която е уважен иска.Твърди се в насрещната въззивната жалба, че решението на районния съд в
1
обжалваната част е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано . Искането е да се отмени решението на
районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение по съществото на спора от въззивната инстанция,
с което се отхвърли предявения иск.В насрещната въззивната жалба не се правят нови доказателствени
искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез пълномощника
на страната. В отговора се оспорва насрещната въззивната жалба. Моли съда решението на районния съд в
обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания.
В открито съдебно заседание жалбоподателите , чрез пълномощниците си , поддържат въззивните жалби .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са
посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противните страни по въззивните жалби и
събраните доказателства, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивните жалби са процесуално допустими .
Жалбите са подадени от активно легитимирани страни ( страни в производството пред районния съд ).
Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за
неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното
решение .
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни .
Районен съд Пазарджик е сезиран с осъдителен иск против ГФ гр. София , като правното основание на
предявения иск е по чл. 558 ал. 5 от Кодекса за застраховането / КЗ/. В исковата си молба ищцата АНГ. СП. К.
твърди ,че на 07. 01. 2020г. в с. А.К., община Пазарджик , на изхода за с. Г. е станало ПТП, при което са й
причинени имуществени и неимуществени вреди .Твърди се в исковата молба ,че ПТП е причинено от неизвестно
МПС. По тази причина претенцията на ищцата е насочена против ГФ.
І.Законови основания и предпоставки за имуществената отговорност на ГФ.
От разпоредбите на КЗ се установява ,че основанията за изплащане на обезщетение от ГФ са следните :
На увреденото лице да са причинени имуществени и/или неимуществени вреди ;
Имуществените или неимуществените вреди да са резултат на телесни увреждания или на смърт ( чл. 557
ал. 1 т. 1 от КЗ);
Вредите да са причинени от :
-МПС, което е напуснало произшествието ( неиндентифицирано МПС)- чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ.;
- Виновният водач на МПС да няма сключена валидна задължителна застраховка „ГО “(чл. 519т. 1 от КЗ).
- Водачът на МПС да е виновен за настъпване на произшествието ;
- Претенцията пред съда може да бъде предявена при условията на чл. 558 ал. 5 от КЗ , а именно – ГФ да не
2
е изплатил определеното по размер обезщетение в сроковете по чл. 496 от КЗ;ГФ да е отказал да изплати
дължимото обезщетение ; Увреденото лице да не е съгласно с определения от ГФ размера на обезщетението;
ІІ. Правни изводи.
От доказателствата , които са събрани в първоинстанционното производство въззивната инстанция прави
извода, че са налице всички законови основания за ангажиране имуществената отговорност на ГФ.
От съдържанието на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07. 01. 2020г., от представената по
делото административно –наказателна преписка на МВР Пазарджик, от обясненията на разпитаните по делото
свидетели ( св. А. Г. К. , живущ на семейни начала с пострадалата, и св. Т.В.Г. , служител на МВР , който е посетил
произшествието) и от заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че на 07. 01. 2020г. сутринта ,около
5, 15ч. свидетеля а.г.к. и ищцата АНГ. СП. К. отивали на работа с велосипеди. Движели се в тъмната част на
деня, при слабо осветен пътен участък , при суха и чиста асфалтова настилка, по улица „Т. „ , на изхода на с.
А.К. , в посока към с. Г. . Двамата велосипедисти били облечени с тъмни дрехи и без светлоотразителни
жилетки. Велосипедите се движели в дясната лента за движение , един зад друг с дистанция около 2м. Отпред
се движела пострадалата А.К. , а зад нея свидетеля А.К.. Велосипедът , с който се е движела пострадалата А.К. е
бил сигнализиран светлинно чрез монтирани светлоотразители .
От обясненията на св. А.К. се установява ,че след удара на велосипедистите ,водача на МПС е спрял за малко ,
излезнал е от колата ,за да види какво е станало ,след което е потеглил с автомобила ,без да установи контакт с
пострадалите . Свидетелят обяснява ,че автомобила е бил марка „Ауди „ ,но не са видели регистрационния номер.
Свидетелят Т.В.Г. , който е посетил произшествието е обяснил пред съда ,че автомобила е бил издирван в с. А.К.
,но не е бил открит.
От заключението на СТЕ се установява ,че МПС-то , което е причинило ПТП се е движило на къси светлини с
обхват на късите светлини напред и странично не по –малко от 60м. В резултат на извършените технически
изследвания вещото лице дава следните заключения :
- Водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да възприеме велосипедиста преди настъпване на
ПТП;
- Въпреки тази техническа възможност водача на лекия автомобил не е предприел намаляване на
скоростта,спиране или друга спасителна маневра;
-Причината за ПТП е по –високата скорост от максимално допустимата , с която се е движил лекия автомобил ,
съобразно конкретната пътна обстановка и отклоняване вниманието на водача на лекия автомобил с други
действие по време на шофирането;
-При всички случаи светлоотразителната жилетка с яркото си излъчване през нощта дават възможност
велосипедиста да бъде възприет от по – голяма дистанция ;
От заключението на приетата по делото СМЕ и от представената Епикриза на МБАЛ Пазарджик се установява
следното :
Непосредствено след ПТП ищцата е била хоспитализирана в хирургично отделение на МБАЛ Пазарджик , където
е престояла 2 дни , от 0 01. 2020г. до 09. 01. 2020г. В резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания:
Травма на други интраабдоминални органи ,без открита рана на корема ;
Мозъчно сътресение без открита вътрешночерепна травмча ( Мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнанието
до степен на комоционна кома . Мозъчното сътресение се изразява в зашеметяване ,сънливост, объркване , гадене и
3
повръщане ).
Хематом в окосмената част на главата с размери 5 см.,без открита рана ;
Контузия на лявата лакътна става ;
От съдържанието на Епикризата се установява ,че ищцата е изписана с подобрения в здравословното състояние, в
добро соматично и неврологично състояние, без субективни оплаквания . Назначена и е хранителна диета и
ограничена двигателна активност ,без физически натоварвания за срок от 6 месеца .
В заключението на СМЕ е посочено ,че болката в резултат на травмите е овладяна още по време на болничния
престой с медикаментозни средства . Посочено е също ,че травмите са отзвучали бързо , за около 7 до 10 дни от
датата на инцидента . В заключението е посочено също така,че заплатената от ищцата потребителска такса от
17,40 лв. по време на предстоя в МБАЛ Пазарджик е законен и целесъобразен разход , тъй като ищцата не попада
в списъка на лицата , които са освободени от заплащането на потребителска такса.
При така установената фактическа страна на спора въззивната инстанция счита за обоснован и
законосъобразен извода на районния съд за ангажиране на имуществената отговорност на ГФ.
1/Налице е настъпило ПТП на територията на РБ , причинено от МПС , което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено(неиндентифицирано МПС );
Това обстоятелство се установява на първо място от Констативния протокол за ПТП, съставен на 07. 01. 2020г.
Според безпротиворечивата практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК( виж Р. № 20/ 22. 03. 2017г. по
гр. д. № 50128/2016г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС) , констативния протокол, издаден след задължително посещение на място
от длъжностното лице на полицията, представлява официален свидетелстващ документ , относно установените в
него факти и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила .
Обстоятелството относно факта,че ПТП е причинено от неиндентифицирано МПС се установява също така и от
приложената административно – наказателна преписка на МВР Пазарджик , от обясненията на св. а.г.к. и Тодор
Гостев , и от заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ.
2/ Налице е пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените увреждания на ищцата .
Това обстоятелство се установява от Констативния протокол за ПТП, съставен на 07. 01. 2020г., от приложената
административно-наказателна преписка на МВР Пазарджик,от обясненията на св. а.г.к. и от заключенията на
приетите и неоспорени от страните СМЕ и СТЕ.
3/ В резултат на настъпилото ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания , които подробно са описани
в Епикризата на МБАЛ Пазарджик и в заключението на СМЕ.
4/ От заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че вина за настъпилото ПТП има шофьора на
лекия автомобил , който не е съобразил скоростта си с конкретната пътна обстановка, не е възприел навреме
велосипедистите ,макар да е имал техническата възможност за това , отклонил е вниманието си с други действия
по време на шофирането.
5/ Ищцата своевременно е предявила претенцията си пред ГФ за изплащане на обезщетение по реда на чл. 558
от КЗ( виж молби до ГФ, вх. № 24-01-86/ 12. 02. 2020г. и вх. № 24-01-86/ 06. 03. 2020г. ).
6/Въззивната инстанция счита за незаконосъобразен отказа на ГФ да изплати на ищцата обезщетение за
причинените имуществени и неимуществени вреди .
Отказът на ГФ е мотивиран с обстоятелството ,че ищцата не е представила писмени данни дали за процесното
ПТП има образувано досъдебно производство.Този отказ е напълно формален,тъй като в молбата от 06. 03.
2020г. пълномощниците на ищцата изрично са посочили, че за процесното ПТП няма образувано досъдебно
4
производство и не могат да представят допълнително документите , които са поискани от ГФ с писмо
изх. № 24-01-86-1/18. 02. 2020г.
По въпроса за размера на обезщетението за неимуществените вреди .
Фактически състав на правната норма по чл. 52 от ЗЗД.
В чл.52 от ЗЗД е посочено ,че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда „ по справедливост“.
В ППВС № 4/ 23. 12. 1968г.,което има задължителен характер за съдилищата е посочено ,че понятието
„справедливост „ не е абстрактно понятие и преценката следва да се извършва според конкретните обективно
съществуващи факти по делото, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението
.
В това Постановление на ВС са посочени диспозитивно обстоятелствата ,които трябва да се вземат предвид от
съда при телесните увреждания ,а те са -
-обстоятелствата,при които е настъпило увреждането ;
-характерът на увреждането ;
-начинът на извършването му ;
-допълнително влошаване състоянието на здравето ;
-причинените морални страдания , осакатявания, загрозявания и др.;
В раздел ІІІ-ти на ППВС №4/25. 05.1961г.е посочено ,че на обезщетение за „ неимуществени вреди „ подлежат
само „действително претърпените вреди „.
Тези основни положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда на чл. 290 от
ГПК(виж Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10. 2009г. по т. д. № 14/ 2009г. на 2-ро т.отд.
на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по т. д. № 2974/ 2013г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;)
Приема се ,че обезщетението по чл. 52 от ЗЗД трябва да представлява точен паричен еквивалент на всички
понесени от лицето болки ,страдания и неудобства-емоционални, физически и психически сътресения.
Обобщавайки съдебната практика по въпроса за приложението на чл. 52 от ЗЗД може да се направи извода , че
основните критерии ,за да се определи размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД са следните :
-възрастта на пострадалия ;
-прогнозата за развитие на заболяването ;
-намаляването на работоспособността ;
-Видът ,продължителността и интензитета на болките и страданията , които лицето е претърпяло
към момента на увреждането ;
Видът и интензитета на болките и страданията , които лицето ще търпи за в бъдеще;
Негативните емоционални преживявания на лицето ;
Социален дискомфорт за определен период от време ;
Икономическата конюнктура в страната чрез нейните проявни форми – официалната статистика за
средната работна заплата в страната и нивото на инфлацията ;
5
Общественото възприемане на понятието „справедливост“ на определен етап от общественото
развитие;
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия;
Въззивната инстанция счита ,че обосновано и законосъобразно размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди на ищцата е определен от районния съд на сумата от 3000лв.
Този размер на обезщетението напълно покрива претърпените от ищцата болки и страдания по време на
причиняване на телесните повреди и по време на лечението . От заключението на СМЕ се установява , че на
третия ден от хоспитализацията на ищцата е отчетен добър ефект от приложената консервативна терапия
.Възстановен е пасажът на червата .Болката е овладяна бързо с медикаментозни средства още по време на
болничния престой . Гръдната и коремната травма са отзвучали напълно , без остатъчни изменения. Целият
възстановителен процес е протекъл в кратък срок ,за около 7 до 10 дни . Ищцата е непълно възстановена от
получените травми,без усложнения и последици за здравето й . Извършените образни , инструментални и
лабораторни изследвания , както и денонощното наблюдение на пострадалата по време на болничния престой не
са показали настъпили ранни или по-късни посттравматични увреждания.Няма данни по делото телесните
повреди да са намалили работоспособността на ищцата и същата да е трудостроена .
В заключение следва да се отбележи ,че според утвърдената съдебна практика на ВКС и правната теория размера
на неимуществените вреди следва да се определи към момента на постановяване на съдебното решение ,а не към
момента на причиняването на вредите .
ІІІ.По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат.
Основното възражение на ответника по предявения иск , както и в насрещната въззивна жалба е за това ,че
ищцата е съпричинила настъпването на вредоносния резултат, тъй като се е движела в тъмната част на деня без
светлоотразителна жилетка , с което е нарушила разпоредбата на чл. 80 т. 1 от ЗДвП.
Това възражение е неоснователно .
Съпричиняването на вредоносния резултат винаги означава обща каузалност , т е. две причини за настъпването
на вредата .Вредоносният резултат трябва да се намира в причинна връзка не само с виновното и противоправно
поведение на причинителя на вредата , но и с действията или бездействията на самия увреден. Не е необходимо
виновно и противоправно действие и на увреденото лице.Противоправността и вината на пострадалия са
възможно ,но не и задължително условие за намаляване на обезщетението. Необходимо е да има причинна връзка
между поведението на пострадалия ( неговото действие или бездействие ) и настъпилите вреди .
Съвсем правилно районния съд се е позовал на заключението на приетата по делото СТЕ , в която е посочено
,че единствена причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на неустановеното МПС,който е
карал с несъобразена скорост , отвлякъл е вниманието си с други дейности по време на шофирането ,поради
което не е възприел своевременно велосипедиста,макар да е имал техническа възможност за това .Няма
никаква реакция от страна на водача на лекия автомобил за намаляване на скоростта , спиране или друга
спасителна маневра. Действително , носенето на светлоотразителна жилетка би дало възможност на водача на
МПС да забележи велосипедиста от по-голяма дистанция и да предприеме съответната маневра за заобикалянето
му .В случая обаче двамата велосипедисти въобще не са възприети като потенциална опасност за
движението от водача на лекия автомобил , поради нарушаване на правилата за движение от негова
страна. В тази връзка следва да се отбележи ,че двамата велосипедисти са се движили правилно по пътното
платно . В заключението на СТЕ е посочено ,че велосипедистите са се движили в дясната част на пътното платно,
един зад друг ,на разстояние около 2 м. един от друг. Обстоятелството ,че велосипедистите са били облечени с
тъмни дрехи не оправдава водача на лекия автомобил относно своевременното им възприемане , тъй като в
заключението на СТЕ е посочено ,че дължината на късите светлини (около 60м. ) е давала реалната възможност
да бъдат възприети своевременно .
6
Освен това въззивната инстанция счита ,че в конкретната пътна обстановка велосипедиста не е бил
длъжен да носи светлоотразителна жилетка. Според нормата на чл. 80 ал. 1 от ЗДвП това задължение
възниква само , когато велосипеда се управлява извън населеното място. В заключението на СТЕ и в
Констативния протокол за ПТП е посочено ,че ПТП е станало в с. А.К., на ул. „Т. „ , на изхода на с. А.К. в посока
към с. Г.. Това означава , че ПТП е настъпило в населеното място , а не извън него .
Другите възражения , които са направени в отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, по
основателността на иска ,също са неоснователни .
Неоснователно е възражението за това ,че ПТП не е причинено от МПС с неустановен произход. Това
обстоятелство е безспорно установено по делото от обясненията на св. А.К. , от обясненията на полицейския
служител Т.В.Г., който е посетил произшествието на място , от съставения Констативен протокол за ПТП от
органите на МВР, от приложената административна преписка на МВР Пазарджик , в която се съдържа докладна
записка на мл. автоконтрольор Т.В.Г. и от заключението на приетата по делото СТЕ.
Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба затова ,че е налице изключителен принос от страна
на пострадалата за настъпването на ПТП, която при управлението на велосипеда не е успяла да запази равновесие
, залитнала е и е паднала от велосипеда , при което ПТП е било абсолютно непредотвратимо . Данни за токова
поведение на пострадалата липсват по делото . Механизма на произшествието е подробно описан в Констативния
протокол от 07. 01. 2020г. , в докладната записка на мл. автоконтрольор Т.В.Г.,в заключението на приетата по
делото СТЕ и в обясненията на разпитаните по делото свидетели.
По иска за причинените имуществени вреди .
Искът е изцяло основателен.
От представените фактури се установява ,че за престоя си в МБАЛ Пазарджик ищцата е заплатила потребителска
такса в размер на 17,40лв.Както бе посочено по-горе,в заключението на СМЕ е посочено ,че заплатената от
ищцата потребителска такса от 17,40 лв. по време на предстоя в МБАЛ Пазарджик е законен и целесъобразен
разход , тъй като ищцата не попада в списъка на лицата , които са освободени от заплащането на потребителска
такса.
По тези съображения и на основание чл. 272 от ГПК решението на първоинстанционния съд , като правилно и
законосъобразно ще следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските на страните във въззивното производство следва
да останат в тежест на всяка една страна ,така както са направени .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 252/ 14. 04. 2021г. на районен съд Пазарджик,постановено по гр. д. № 2597/ 2020г.
по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване по
иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди , в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС ( гражданско дело с цена на иска над 5000 лв. ).
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8