Определение по дело №551/2018 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 6
Дата: 4 януари 2019 г.
Съдия: Диана Пенчева Петрова-Енева
Дело: 20183320100551
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 6

 

Гр. Кубрат, 04.01.2019 г.

 

 

         Кубратският районен съд, в закрито заседание на четвърти януари, две хиляди и деветнадесета   година в състав:

 

                                                    Районен съдия:  Диана Петрова – Енева

 

        Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 551/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, за да се произнесе съобрази следното:

 

        Съдът извърши проверка на подадената искова молба, с оглед разпоредбата на чл.140 ГПК, и намира същата за редовна, а предявения положителен установителен иск относно вземането на ищеца „П.К.Б.”  ЕООД,  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, с управители Светослав Николаев Николов, ОндрейЛоквенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И., срещу П.Д.П., ЕГН ********** ***, за сумите: 1 165.00 (хиляда сто шестдесет и пет лева, нула стот.) лева, главница, представляваща неизпълнен дълг по Договор за потребителски кредит №  **********/07.09.2009 год.,  ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.06.2018 г. до окончателното плащане;

831.92 (осемстотин тридесет и един лева, деветдесет и две стот.) лева – неустойка;

65.39 (шестдесет и пет лева, тридесет и девет стот.) лева – лихва за забава начислена за периода от 04.12.2009 г. до 22.02.2011 г.; и искане за присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски, намира за допустим.

        Ответникът - П.Д.П., ЕГН ********** ***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Пл. Христозов, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, заявява оспорване изцяло – на първо място, счита иска за погасен по давност, поради изтичате на предвидения с разпоредбата на чл. 110 ЗЗС срок, тъй като в изпълнение на твърдяния договор ищецът е предоставил на ответника в заем сумата 907.00 лева, получени от него на 07.09.2009 г., които той се е задължил да върне на 24, трансформирани след това на 27, ежемесечни вноски в размер на 84.00 лева, като страните са фиксирали последното плащане да бъде извършено на 03.01.2012 г.; в този смисъл датата на най-късно възникналото вземане обуславя правото на ищеца да го претендира за принудително изпълнение до 03.01.2017 г., а за по – ранните вноски срока изтича на съответните дати преди това; заявлението за издаване на ЗИ срещу длъжника е постъпило в съда на 08.06.2018 г., образувано в ч.гр.дело № 341/ 2018 г., а исковата молба за установяване на вземанията по договора за заем е постъпила в съда на 28.09.2018 г., образувана в гр. дело № 551/ 2018 г., като с тях за първи път кредитора е упражнил правото си на иск, след като срокът за това по силата на чл. 110 ЗЗД е бил изтекъл и за най- късно дължимата и неплатена вноска, поради което всички вземания – главни и акцесорни, по договора се явяват погасени по давност; на второ място, счита исковите претенции за неоснователни, тъй като ищеца едностранно е обявил вземанията си по договора за кредит за предсрочно изискуеми, изцяло, но не е уведомил за това длъжника по изпълнението, то договорът с него не е прекратен на претендираното от ищеца основание, при което вземанията по него не са изискуеми, липсва основание за начисляване на неустойка при прекратяването му, т.е. налице са обстоятелства, обуславящи извод за неоснователност на предявения установителен иск и за отхвърлянето му.  

         По доказателствените искания на ищеца: Представил е цитираните в исковата молба писмени доказателства, а съда следва да приложи по настоящото соченото ч. гр.дело № 341/ 2018 год. по описа на РС – Кубрат, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради което ще следва да бъдат приети.

         В изпълнение на свое задължение по чл.140, ал.3 ГПК, съдът изготви следния проект за доклад по делото:  Ищецът, като твърди, че в изпълнение на Договор за потребителски кредит № **********/07.09.2009 год., сключен между ищцовото дружество, като заемодател, и ответника, като заемател, е предоставило заем в размер на 907.00 лева; ответника се задължил в срок 24 месеца, на равни месечни вноски, платими на 3-ти ден от месеца, в размер на 84.00 лв., да върне дадената му в заем сума и плати договорното възнаграждение в размер на 1 109.00 лева, но не изпълнявал задълженията си точно – направил 10 пълни погасителни вноски и 1 непълна, последната от които на 31.01.2011 г., и преустановил плащанията; в съответствие с договореното между страните в чл. 9 от Общите условия към  договора, на 22.02.2011 г. договорът е прекратен автоматично от страна на кредитора – ищцовото дружество, като съгласно уговореното в т. 11.1 от Общите условия към  договора, с оглед прекратяването му кредитора е начислил за плащане от длъжника неустойка за обезщетяване на вреди от прекратяването му в размер на 831.92 лева; след прекратяването на договора е останал задължена за сумите: 1 165.00 (хиляда сто шестдесет и пет лева, нула стот.) лева, главница, представляваща неизпълнен дълг по Договор за потребителски кредит №  **********/07.09.2009 год.,  ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.06.2018 г. до окончателното плащане;

831.92 (осемстотин тридесет и един лева, деветдесет и две стот.) лева – неустойка;

65.39 (шестдесет и пет лева, тридесет и девет стот.) лева – лихва за забава начислена за периода от 04.12.2009 г. до 22.02.2011 г.,  поради което дружеството кредитор на заявеното за изпълнение вземане, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника П.Д.П., ЕГН ********** ***, на който издадената срещу него  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 183/ 11.06.2018 год., изд. по ч.гр. дело № 341/ 2018 г. на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, че той дължи на ищеца претендираните, посочени по - горе суми.

          Исковите претенции намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на разноски по заповедното и настоящото дело.

          В тежест на ищеца е да установи фактите, доказващи претендирания дълг по основание и размер.

          В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възраженията си по иска.

          Предвид изложеното и на основание чл. 140  ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

          Насрочва първо съдебно заседание по делото на 12.02.2019 г. – 10.00 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото, като на ищеца се изпрати за връчване и препис от писмения отговор.

          Приема приложените и описани в исковата молба документи, като писмени доказателства по делото.

          Прилага по настоящото ч.гр.дело № 341/ 2018 год. по описа на РС –  Кубрат.

          Съобщава на страните проекта си за доклад, изложен в мотивите на настоящото определение.

          Напътва страните към доброволно уреждане на спора.

          Определението не подлежи на обжалване. 

 

                                                    Районен съдия: /П/ Д. Петрова-Енева