Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Луковит, 07.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ
ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 348 по описа на съда за 2016
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от ТПК
„В.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Д., област
Ловеч, ул. „Х. Б.“ № **, представлявана от председателят на кооперацията Т.Ц.М.,
с която е предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, против „А. Г. Б."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „И.“, ул. Н.
Г.“ № **, ап. *, представлявано от управителя Ц.Х.П., на основание давностно
владение относно недвижим имот, находящ се в землището на с. Д., Община
Луковит, местността „О.", с начин на трайно ползване индивидуално
застрояване, съставляващ ПИ № ****** по картата на възстановена собственост
/КВС/ на землището, с площ от 7,953 дка, при граници и съседи: ПИ № ******, ПИ
№ ******, ПИ № ******, ПИ № ******, ПИ № ******, ПИ № ******, ПИ № ******, ПИ №
******, ПИ № ****** и ПИ № ****** (без попадащите в него едноетажна масивна
сграда с площ от ***7 кв.м и едноетажна масивна сграда с площ от *** кв.м).
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът ТПК „В." е
правоприемник на Районно предприятие „П.". Твърди се, че с решение № ***
от 15.05.1987 г. на Комисията по земята при Съвета по селско и горско
стопанство при Министерския съвет и за нуждите на ОНС Ловеч, разширение на РП „П."
с.Д. от АПК Д., е отчуждена земя с площ 6 дка и 630 кв.м. при граници, посочени
в приложения генерално застроителният план, срещу заплащане на обезщетение.
Твърди се, че от този момент РП „П." влязло във владение на имота, като го
огражда и построява в него едноетажна масивна сграда с площ от ***7 кв.м и
едноетажна масивна сграда с площ от *** кв.м. Посочва се, че имотът е с площ от
7,953 дка, съставлява ПИ № ****** и попада в поземлен имот находящ се в
землището на с. Д., Община Луковит, местността „О.", с начин на трайно
ползване индивидуално застрояване, съставляващ ПИ № ****** по картата на
възстановена собственост /КВС/ на землището.
Твърди се, че с предварителен договор от 31.05.2011 г. ищецът
обещал да продаде на ответника част от построените в имота сгради, че с
предварителния договор не е поето обещание за прехвърляне право на собственост
и предаване на владение върху земята. Посочва се, че до пролетта на 2016 г.
ответникът не е имал претенции върху имота, че такива са били заявени след
предявяване на иск за разваляне на предварителния договор и че от тогава
фактическата му власт върху земята била без правно основание. Посочва се, че
при направен опит за снабдяване със скица от ОСЗ Земеделие на ищеца била
издадена скица, в която спорният имот е със същата площ (7,953 дка) и
конфигурация, но с различен номер (ПИ № ******, вместо ПИ № ******, както е по
скица-проект на ищеца), като ответникът бил посочен в скицата за собственик въз
основа на договор за продажба на земя от общинския поземлен фонд от 20.10.2011 г.
С молбата на ищеца, с която е взето становище по отговора на
исковата молба, по реда и в срока по чл. 143, ал. 2 ГПК е направено възражение
за нищожност на Договор за продажба на съсобствен с общината недвижим имот от
20.10.2011 г., по който договор на основание чл. 36 от ЗС, във вр. чл. 36 от ЗОС се прекратява съсобствеността на Община Луковит, като собственик на имот с
кад. № ******, местността „О." с площ 8,019 кв.м.; кад. № ******,
местността „К."с площ 1,213 дка и кад. № ******, местността "П. и К."
с площ 0,501 дка, с А. Г. Б." ЕООД, последният като бъдещ приобретател на
масивни сгради, подробно описани в предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, надлежно вписан вх. peг. № ****/ 25.10.2011 г. № ***, том V.
Твърди се, че този договор е изначално нищожен поради пороците визирани в чл.
26 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД - противоречие със Закона и заобикаляне на Закона. Този
договор има невъзможен предмет, липсва съгласие и основание, като ищецът прави
изрично възражение за нищожността му.
От страна на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с
който се изразява становище, че искът е допустим, но по същество е
неоснователен. Излагат се съображения в подкрепа на това становище. Твърди се,
че ищецът не е посочил на какво основание се счита за собственик, нито е
представил каквито и да е документи или доказателства, установяващи
собствеността му. От представените документи става ясно, че той не е
собственик. Излага се становище, че за да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС,
ищецът трябва да докаже, че претендираният от него имот съществува, че той е
негов собственик, че ответникът владее имота и го владее без правно основание.
Излагат се твърдения, че имотът не съществува към настоящия момент, доколкото
този имот представлява имот, който към настоящия момент е придобит от ответника
посредством покупко-продажба, че ищецът не е доказал собствеността си върху
претендирания от него имот, нито на сега съществуващия имот. Твърди се, че
ответникът е собственик на имота по силата на правна сделка, и владее имота на
правно основание, което го е направило собственик на същия повече от пет
години. В тази връзка, се прави възражение за изтекла придобивна давност,
считано от 20.10.2011 г. до 20.10.2016 г.
В с.з. проведено на 11.01.2029 г. от страна на процесуалния
представител на ищеца е депозирана молба, допълваща исковата молба, с претенция
по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК за провъзгласяване
нищожността на договор от 20.10.2011 г.
за продажба на съсобствен с общината недвижим имот, Община Луковит е продала
съсобствени имоти на „А. Г. Б.” ЕООД по КВС на землището на с.Д., както следва:
№ ****** с площ от 8.019 дка; № ****** с площ от 1.231 дка; № ****** с площ от
0.501 дка, на основание чл.26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
С молба вх. № **** от 04.06.2019 г. от ищеца е направено искане за
спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради висящ
спор по гр.д. № ***/ 2019 г. по описа на РС - Луковит с предмет нищожност на
договора от 20.10.2011 г., който според ищеца е преюдициален.
С протоколно определение от 15.07.2019 г., постановено по
настоящето дело, производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК до приключване на влязло в сила решение по гр.д. № ***/ 2019 г. по
описа на РС – Луковит, образувано по искова молба на „ТПК В.”, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: с. Д., Област Ловеч, ул. „Х. Б.” № **,
представлявано от Т.Ц.М.,***" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район И., ул. „Н. Г." № **, ап. 2, представлявано от управителя Ц.Х.П.,
с искане да се прогласи нищожността на Договор за продажба на съсобствен с
общината недвижим имот от 20.10.2011 година, по който договор на основание чл.
36 от ЗС, вр. чл. 36 от ЗОбС се прекратява съсобствеността на Община – Луковит
и „А. Г. Б." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район И., ул. „Н. Г." № **,
ап. 2, представлявано от управителя Ц.Х.П., за прекратяване съсобствеността
върху недвижими имоти: с кад. № ******, м. „О.” с площ 8.019 кв.м.; кад. № ******,
м. „К.” с площ 1.213 дка и кад. № ******, м. „П. и К.” с площ 0.501 дка, с „А.
Г. Б." ЕООД, последният като бъдещ приобретател на масивни сгради,
подробно описани в предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, сключен с „ТПК В.” на 31.05.2011 г., надлежно вписан вх.рег. № ****/
25.10.2011 г., № ***, том V.
С Определение № 28.08.2019 г. по ч. гр. д. № ***/ 2019 г. по описа
на Окръжен съд Ловеч, е отменено протоколното определение от 15.07.2019 г.,
постановено по настоящето дело, като са изложени подробни доводи, за това, че не
са налице предпоставките по
чл.229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството.
В съдебно заседание, за ищеца ТПК „В." редовно призовани, се явява представляващият Т.Ц.М..
По делото се представлява от процесуален представител – адв. М.М., който моли
съда да уважи изцяло иска. Претендират се направените разноски, съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представени са писмени бележки.
За ответникът „А. Г. Б." ЕООД, редовни призовани, се явява представляващият
управител Ц.П.. По делото се представлява от процесуални представители – адв. С.Л.
и адв. С.Х., които молят съда да отхвърли изцяло предявения иск, като недоказан
и неоснователен. Считат, че по делото
не се установиха
предпоставките за установяване, както на владение от страна на ищеца спрямо
процесния имот, така и възраженията за нищожност на договора за
покупко-продажба с Община Луковит, подписан от доверителя им. Претендират се
направените разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представени са
писмени бележки.
След като обсъди събраните в хода на производство писмени и гласни
доказателства, както и заключението по назначената и изслушана
съдебно-техническа експертиза, съдът намери за установено следното от фактическа
страна:
От приложените и приети по делото писмени и гласни доказателства
по безспорен начин се установява, че кооперация ТПК „В.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Д., ул. „Х.. Б.” № **, съгласно Решение от
09.09.1992 г. по фирм. дело № ***/ 1989 г. на Окръжен съд Ловеч е правоприемник
на Районно предприятие /РП/ „П.” с.Д., област Ловеч.
На основание Заповед № ***/ 14.02.1985 г. на Председателя на
Изпълнителния комитет /ИК/ на Окръжен народен съвет /ОНС/ гр.Ловеч, издадена на
основание чл. 9 и чл. ** от ППЗООЗП /Д.В. бр. 65/ 1973 г. е назначена комисия,
със задача да направи оглед и определи терен за „Разширение площадката на РП „П.”
с.Д..
С протокол от 19.02.1985 г. комисията взела решение: „За
разширение площадката на РП „П.” с.Д., определя площ от около 8 декара
необработваема земя на АПК с.Д. в местността „Ф. в.”. Площадката е при граници:
Изток - съществуваща площадка; Запад - мера; Север - мера и Юг - площадка на
Булгарплод и шосе за Луковит. Площадката е единствената възможност за
разширение на предприятието.
Съгласно горепосочената заповед, предприятието РП „П.” е задължено
и е изпълнило задължението си да заяви и представи ГЕНПЛАН в Съвета по архитектура
за цялата площадка. Одобрен и надлежно заверен, този ГЕНПЛАН е приложен в
делото,на стр. 11 от делото, като е обсъден и в заключението на приетата от
страните по делото геодезична, съдебно-техническа експертиза, която експертиза
е категорична, че процесния недвижим имот е идентичен с имота графично
изобразен и описан в този ГЕНПЛАН.
С Решение № *** от 15.05.1987 г. на Комисията по земята при Съвета
по селско и горско стопанство при Министерския съвет, по точка 8-осма е взето
решение: „Отчуждава за нуждите на Окръжен народен съвет - Ловеч за разширение
на Районно предприятие „П.” с.Д., 6 дка и 630 кв.м. необработваема земя от
четвърта категория на Аграрно-промишлен комплекс с.Д., при граници, посочени в
приложения генерално - застроителен план. Аграрно-промишления комплекс да се
обезщети в брой за отчуждената земя. От този момент на РП „П.” с.Д. е предадено
и последния влиза във владение на горния недвижим имот, огражда целия имот с
трайна ограда от бетонова основа, стълбове, свързващи метални пана по външните
му граници и поставена голяма метална порта, която и в момента се заключва от
ищеца и е предназначена за обслужване на сградите с тежкотоварни автомобили и
техника, като е направен подход от портата до сградите, извършва подравняване
на двора, изгради Едноетажна масивна сграда - склад, със застроена площ ***7 /*****/
кв.м. и Едноетажна масивна стопанска сграда, със застроена площ от *** /*****/
кв.м., заедно с попадащите в него: Едноетажна масивна сграда - склад, със
застроена площ ***7 /*****/ кв.м. и Едноетажна масивна стопанска сграда, със
застроена площ от *** /*****/ кв.м.
От приложените писмени доказателства се установява, че в с
Службата по вписвания гр.Луковит, са вписани три броя актове за публична
общинска собственост - Акт № **** за публична общинска собственост на пасище -
мера с площ 8,019 дка в землището на с.Д., област Ловеч, местността „О.” с кад.
№ ******; Акт № **** за публична общинска собственост на пасище - мера с площ
1,231 дка в землището на с.Д., област Ловеч, местността „К.” с кад. № ****** и Акт
№ **** за публична общинска собственост на полски път с площ 0,501 дка в
землището на с.Д., област Ловеч, местността „П. и К.” е кад. № ******.
Съгласно договор от 20.10.2011 г. за продажба на съсобствен с
общината недвижим имот, Община Луковит е продала съсобствени имоти на „А. Г. Б.”
ЕООД по КВС на землището на с.Д., както следва: № ****** с площ от 8.019 дка; №
****** с площ от 1.231 дка; № ****** с площ от 0.501 дка.
Приложени са девет броя актуални скици - скица № К *****/
14.02.2017 г. на ОСЗ - Луковит; скица № Ф *****/ 21.11.2011 г. на ОСЗ -
Луковит; скица № Ф *****/ 23.08.2011 г. на ОСЗ - Луковит; скица № Ф *****/
23.08.2011 г. на ОСЗ - Луковит; скица № Ф *****/ 23.08.2011 г. на ОСЗ -
Луковит; скица № Ф *****/ 10.08.2011 г. на ОСЗ - Луковит; скица № Ф *****/
10.08.2011 г. на ОСЗ - Луковит; скица № Ф *****/ 10.08.2011 г. на ОСЗ -
Луковит; скица № Ф *****/ 11.02.2013 г. на ОСЗ – Луковит, както и пълна история
на имот № ***** към 14.02.2017 г.; пълна история на имот № ***** към 14.02.2017
г.; пълна история на имот № ***** към 14.02.2017 г.; пълна история на имот № *****
към 14.02.2017 г. и пълна история на имот № ****** към 14.02.2017 г.
Със заповед № *** от 31.10.2011 г. издадена от Кмета на Община Луковит, на основание чл. 44 от Закона
за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. ** от Закона
за общинската собственост /ЗОС/, чл. 29, ал. 1 от НРПУРОИ на Общински съвет
гр.Луковит и договор за покупко-продажба, е наредено да се отпише от актовите
книги за общински имоти – земеделска земя с площ 8,019 дка в землището на с.Д.,
област Ловеч, местността „О.”, имот с кад. № ******, актуван с АОС № ****/
18.08.2011 г.; земеделска земя с площ 1,231 дка в землището на с.Д., област
Ловеч, местността „К.”, имот с кад. № ******, актуван с АОС № ****/ 18.08.2011
г. и земеделска с площ 0,501 дка в землището на с.Д., местността „П. и К.”,
имот с кад. № ******, актуван с АОС № ****/ 18.08.2011 г.
От заключението на вещото лице инж. К.К. по назначената в хода на
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от
страните по делото и е прието от съда като обективно и компетентно, се
установява, с
Протокол от 19.02.1985 г. Комисия на ИК на ОНС гр.Ловеч е определила площ от
около 8 дка необработваема земя на АПК с.Д. за разширение площадката на РП „П.“
с.Д., при граници на площадката: изток - съществуваща площадка; запад - мера;
север - мера; юг - площадка на Булгарплод и шосе за Луковит. По това описание
на границите, тази площадка е идентична е процесния имот.
С Решение № *** от 15.05.1987 г.
на Комисията за земята е отчуждено за нуждите на ОНС Ловеч, за разширяване на
площадката на Районно предприятие „П.” с.Д., 6 дка и 630 кв.м. необработваема
земя на АПК с.Д., при граници посочени в приложения генерално - застроителен
план. На стр. 11 от делото е приложен ГЕНПЛАН на това разширение, което е
идентично е процесния имот. Съгласно договор от 20.10.2011 г. за продажба на
съсобствен с общината недвижим имот, Община Луковит е продала съсобствени имоти
на „А. Г. Б.” ЕООД по КВС на землището на с.Д. както следва: № ****** с площ от
8. 019 дка; № ****** с площ от 1.231 дка; № ****** с площ от 0.501 дка. Тези
три имота са били обединени в един нов имот е № *****, който е регистриран в
КВС на 31.10.2011 г. Новият имот № ***** е бил разделен на два нови имота е №№ ******
и ******, като делбата е регистрирана в КВС на 11.02.2013 г. На 25.04.2016 г. е
издадена проектна скица на проектен имот № ****** е площ от 7953 м2, който се
припокрива напълно е имот № ******.
На основание чл. 195 от ГПК по
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Инж.
К.К.. На въпросите поставени от ищеца, вещото лице дава заключение, че съгласно
описаните граници на разширението на площадката на РП „П.” с.Д., имотът
/площадката/ придобит от РП “П.” на 15.06.1987 г. съгласно Решение № *** от
15.05.1987 г. на Комисията по земята, е идентична е процесния имот с № ******
по КВС на с.Д.. До влизане в сила на ЗСПЗЗ, недвижимият имот придобит от РП “П.”
на 15.06.1987 г., съгласно Решение № *** от 15.05.1987 г. на Комисията по
земята, е бил застроен със и сега съществуващите сгради, като процесната площ
от около 8 дка е била разширение на двора на кооперацията ищец. Има пълно
препокриване и идентичност на поземлен имот ****** по КВС местността “О.” и
поземлен имот ****** в местността „О.”, по скица-проект № ******/ 25.04.2016 г.
на ОСЗ Луковит, тъй като проектен имот ****** е създаден по границите на имот ******.
Процесният имот - № ****** е ограден с трайно изградена ограда от метални пана,
но не може да се определи кога е изградена тази ограда. Според вещото лице, след
20.10.2011 г. са били налице обективни причини и обстоятелства, след обединяването,
от поземлен имот № ***** да бъдат обособени два нови поземлени имоти, а именно
- № ****** и № ****** - последният /№ ******/ с площ от 7953 м2.
На въпросите поставени от
ответника, вещото лице дава заключение, че към настоящия момент съществува поземлен
имот № ****** по КВС, в местността “О.” в землището на с.Д. с площ от 7953 м2,
с начин на трайно ползване: пасище, мера. Съгласно договор от 20.10.2011 г. за
продажба на съсобствен с общината недвижим имот, Община Луковит е продала съсобствени
имоти на „А. Г. Б.” ЕООД по КВС на землището на с.Д., както следва: № ****** с
площ от 8.019 дка; № ****** с площ от 1.231 дка; № ****** с площ от 0.501 дка.
Тези три имота са били обединени в един нов имот с № *****, който е регистриран
в КВС на 31.10.2011 г. Новият имот № ***** е бил разделен на два нови имота с
номера - ****** и ******, като делбата е регистрирана в КВС на 11.02.2013 г. Съгласно
скица № К*****/ 14.02.2017 г. на ОСЗ Луковит /стр.48 от делото/, имот № ******
е образуван чрез разделянето на имот № *****, така че двата имота - № ****** и
№ ***** са частично идентични. Имот ***** /******/ е частично идентичен с
описаните три имота /№ ******, № ****** и № ******/ в Договор за продажба на
съсобствен с Общината недвижим имот от 20.10.2011 г., тъй като той е образуван
от обединяването на закупените три броя имоти. Съгласно
чл. 2 от ЗСПЗЗ, поземлен имот ****** с площ от 7953 м2 не
представлява земеделска земя, тъй като същият е застроен със сгради, а съгласно
Решение № *** от 15.05.1987 г. на Комисията за земята същият е със сменено
предназначение - за разширяване на площадката на Районно предприятие „П.” с.Д..
Действителното му предназначение към настоящия момент би следвало да бъде
„урбанизирана територия” и начин на трайно ползване „индивидуално застрояване”.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения от ищеца е по чл. 108 от
Закона за собствеността, като претендираното право на собственост е на
основание давностно владение относно недвижим имот, находящ се в землището на
с.Д., Община Луковит, местността „О.", с начин на трайно ползване
индивидуално застрояване, съставляващ ПИ № ****** по картата на възстановена
собственост /КВС/ на землището, с площ от 7,953 дка.
Предявеният от ищеца против ответника ревандикационен иск по чл. 108
от ЗС се явява процесуално допустим като предявен от надлежно легитимирано
лице, имащо интерес от воденето на настоящия правен спор и при липсата на
отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск, срещу надлежен
ответник – ответното дружество, за което в обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че упражнява фактическа власт върху процесния имот и то без
правно основание.
По своето естество искът по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия
собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да
бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на три предпоставки: 1. че е собственик на
вещта-предмет на иска или носител на ограничено вещно право върху вещта – или
по конкретно, в негова тежест е да докаже следните факти: правоприемство между
ТПК „В." и Районно предприятие „П."; отчуждаване на земя с площ 6 дка
и 630 кв.м. при граници, според приложения генерално застроителния план, срещу
заплащане на обезщетение; установяване на фактическа власт от Районно
предприятие „П." върху същата площ (от 6 дка и 630 кв.м), чрез ограждане и
извършване на строителство едноетажна масивна сграда с площ от ***7 кв.м и
едноетажна масивна сграда с площ от *** кв.м; идентичност на площта от земята
от 6 дка и 630 кв.м с имот с площ от 7,953 дка, съставлява ПИ № ****** и
попадане на последния имот (№ ******) в поземлен имот находящ се в землището на
с. Д., Община Луковит, местността „О.", с начин на трайно ползване
индивидуално застрояване, съставляващ ПИ № ****** по картата на възстановена
собственост /КВС/ на землището; сключване на предварителен договор от
31.05.2011 г., е поето от ищеца обещание да продаде на ответника част от
построените в имота сгради и предявен иск за развалянето му; 2. че вещта се
намира във владението или държането на ответника и 3. че ответникът владее или
държи вещта без правно основание. Качеството собственик се доказва според
твърдяното от ищеца придобивно основание, което обуславя правнорелевантните
факти, подлежащи на установяване в процеса, а също и допустимите доказателства
и доказателствени средства, чрез които се провежда доказването.
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване наличието
на правно основание за упражняване на фактическата власт върху вещта, ако
твърди, че такова съществува. Възражението на ответника, за изтекла придобивна
давност по отношение на процесния имот, считано от 20.10.2011 г. до 20.10.2016 г.
е правоизключващо. То се основава на оспорване основанието за собственост на
ищеца и противопоставяне право на собственост върху същия имот, чрез излагане
на следните фактически твърдения за възникването му: покупко-продажба на три
поземлени имота (ПИ № ******, ПИ № ******, ПИ № ******), извършена с договор от
20.10.2011 г. между Община Луковит и „А. Г. Б." ЕООД; образуване на
поземлен имот № ****** от поземлен имот № *****, който е образуван от ПИ № ******,
ПИ № ****** и ПИ № ******, закупени от ответника с договор от 20.10.2011 г. В
негова тежест на е да докаже следните факти: покупко-продажба на три поземлени
имота (ПИ № ******, ПИ № ******, ПИ № ******), извършена с договор от
20.10.2011 г. между Община Луковит и „А. Г. Б." ЕООД; образуване на
поземлен имот № ****** от поземлен имот № *****; образуване на поземлен имот № *****
от ПИ № ******, ПИ № ****** и ПИ № ******, закупени от ответника с договор от
20.10.2011 г.
По делото е безспорно, че ищецът и ответникът са се намирали в
отношения по сключен предварителен договор на 31.05.2011 г., с продавач ТПК „В.“
и „А. Г. Б.“ ЕООД в качеството на купувач. Сключеният предварителен договор за
покупко-продажба е с предмет недвижими имоти: земя с обща площ от 11 470 кв.м,
находяща се в землището на с. Д., представляваща части от сградния фонд и земя,
ведно с построените върху нея сгради и съоръжения, подробно описани в чл. 1 от
предварителния договор, а именно: производствен обект - гатерно с навес пред
него; производствен обект - точиларно с навес - склад до него; производствен
обект - разпарващо с пристройка, производствен обект парокотелно - 1 /стара
част/; производствен обект - парокотелно 2 /нова част/; производствен обект -
дърводелски цех; производствен обект - цех закачалки; производствен обект -
навес закачалки до цех метален; други нежилищни обекти - дворна тоалетна; склад
производствен обект - взривоопасни ГСМ; производствен обект - сушилня; навес с
оградни стени /производствен обект - пред сушилня/; навес с оградни стени
/производствен обект- до сушилня/, навес с оградни стени /производствен обект -
абонатна станция/; производствен обект /метален навес/; производствен
обект-2-ри етаж - тапицерия; други нежилищни обекти - 2-ри етаж - тапицерия,
производствен обект - преси лепене; навес без оградни стени /производствен
обект/, навес с оградни стени /производствен обект/ - новия. Договорът е
нотариално заверен от Нотариус Б. М. с peг. № **** от 31.05.2011 г. в район РС
– Луковит.
По делото е
представено Решение № *** от 15.05.1987 г. на Комисията за земята за
отчуждаване и предоставяне на земя за държавни и обществени нужди, с което
съгласно т. 7, се отчуждава за нуждите на Окръжен народен Съвет - Ловеч, за
разширяване на площадката на Районно предприятие „П.“ с.Д., 6 дка и 630 кв.м
необработваема земя от четвърта категория на Аграрно-промишления комплекс с.Д.,
при граници, посочени в приложения генерално- застроителен план. С това решение
земята е отчуждена именно за нуждите на Окръжен народен Съвет - Ловеч и по този
начин е придобила статут на държавна земя. Към 1987 г. Районно предприятие „П.“
е било държавно предприятие без обособена правосубектност, тъй като към онзи момент
не са били обособени самостоятелни кооперации и търговски предприятия.
По делото е
представено Решение от 09.09.1992 г. на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № ***/
1989 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е регистрирана ТПК „В.“, като
правоприемник на ТПК „П.“ и на ОФ „В.“ с.Д., без да са представени
доказателства, че ищецът ТПК „В.“ е правоприемник на РП „П.“, за нуждите на
което е отчуждена необработваемата земя с площ от 6,630 дка с Решението на КЗ
от 1987 г. Също така, по делото няма данни РП „П.“ да има за свой правоприемник
ТПК „П.“ или ОФ „П.“ с.Д., като липсват доказателства да са предадени актови от
РП „П.“ на ищеца ТПК „В.“, в т.ч. процесният поземлен имот. Липсват и доказателства,
процесният поземлен имот да е заведен в активите на кооперацията-ищец, при
което съдът намира, че твърдението на ищеца за правоприемство между ТПК „В.“ и
РП „П.“ остана изцяло недоказано.
От показанията на разпитаните по делото свидетели - П. М.Х., П. П.
П.и Д. Б. Н. се установява, че в периода 1983 – 1988 г., държавата е построила
едноетажна масивна сграда с площ от ***7 кв.м и едноетажна масивна ограда с
площ от *** кв.м, съществуващи и понастоящем в спорния поземлен имот. В тази
връзка следва да се посочи, че към 1987 г. в НРБ не е съществувала частна
собственост, като собствеността не е била обособена и като държавна и общинска,
което се случва едва с приемането на Закона за общинската собственост /ЗОС/
през 1996 г. Невъзможно и недопустимо е до създаването на ТПК „Витае“ през 1992
г. като самостоятелна кооперация на основание чл. 4 от Закона за кооперациите
/ЗК/ да е упражнявано владение върху спорния имот и да е текла придобивна
давност, тъй като в периода преди създаването на кооперацията през 1992 г. няма
спрямо кого да се упражнява владението. От 1987 г. до 1992 г. не е съществувал
самостоятелен правен субект, отделен от държавата, който да държи и да свои
процесния имот и да демонстрира анимус спрямо държавата.
В тази връзка, основателни са доводите на ответната страна, че
ищецът не доказа, че е декларирал процесния имот в община Луковит и че е
заплащал дължимите за него данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци. Дори и този начин за демонстриране на анимус не беше установен от
ищеца.
Следва да се подчертае, че не е налице хипотезата на чл. 17 от
Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия
(ЗППДОП/. Процесният имот е станал общинска собственост по силата на
разпоредбата на параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, по силата на който -
застроените и незастроените парцели и имоти, частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в
собственост на общините. По силата на тази норма, през 1999 г. /бр. 96/ 1999 г.
на ДВ/ процесният имот е преминал в собственост на община Луковит. Не е приложима
в настоящия случай и хипотезата на чл. 17а от ЗППДОП, тъй като няма
преобразуване на РП „П.“ в ТПК „В.“, няма акт за преобразуване, с който
имуществата предоставени за стопанисване и управление на държавното
предприятие, да са предоставени в собственост на ТПК „В.“. Не намира приложение
и разпоредбата на параграф 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно която не
преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в
капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и
предприятие с държавно имущество. Няма данни по делото в баланса на ищеца да е
включен процесният поземлен имот. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 7, ал.
1 от ЗОС земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност.
Дори да се приеме, че процесният поземлен имот не представлява общинска
собственост, а е държавна такава, то ищецът не е демонстрирал анимус нито
спрямо общината, нито спрямо държавата.
Ищецът твърди, че е станал собственик на основание придобивна
давност върху имота, предмет на делото, която счита, че е упражнявал владение от
1987 г. до 2016 г. в продължение на 29 години.
Относно претендираното основание от страна ищеца - придобивна
давност по отношение на процесния имот, следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 86 от ЗС /ДВ, бр. 31 от 1990 г./ не може да се придобие по
давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Предишната разпоредбата
/ДВ бр. 92/ 1951 г./ гласи, че не може да се придобие по давност вещ, която е
социалистическа собственост. С § 1. (Обн. - ДВ. бр. 46 от 2006 г., в сила от
1.06.2006 г.) на ЗИД на ЗС, се спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006
г., давността за придобиване на държавни и общински имоти. Следователно, след
1992 г., когато е създадена ТПК „В.“, придобивна давност не е текла по
отношение на ищеца. По силата на § 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113
от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.**.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в
сила от 31.**.2011 г.) (1) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014
г., в сила от 31.**.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.**.2017 г.)
Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост
спира да тече до 31 декември 2022 г. С бр. 105/ 2006 г. на ДВ е установен
първият мораториум за придобиване по давност на държавна и общинска земя,
считано от 01.06.2006 г. Този срок е многократно удължаван - през 2006, 2008,
2011, 2014 и 2017 години. С бр. 46 на ДВ от 2006 г. ЗИД на ЗС за срок от 7
месеца, считано от 31.06.2006 г. се спира давността за придобиване на държавни
и общински имоти, като на разпоредбата е придадено обратно действие. Ето защо,
независимо дали е упражнявана трайно и необезпокоявано фактическа власт върху
процесния имот, за ищеца не е било възможно придобиването на право на
собственост по давност на процесния имот, тъй като упражняването на владение за
целия период от 1992 г. /вписването на ТПК „В.“/ до настоящия момент е
невъзможно и нормативно недопустимо.
Съдът споделя доводите на ответната страна, че дори и да се приеме,
че сградата, построена от държавата в периода 1983-1988 г. в имот № ******, е
предадена на ТПК „В.“, и е включена в активите й, то по отношение на поземления
имот ищецът може да има само правата на суперфициар - да ползва земята за
обслужване на построената в нея сграда. За да придобие право на собственост
върху процесния поземлен имот по давност, ищецът е следвало да демонстрира
своето намерение за своене /анимус/ спрямо община Луковит /или спрямо
държавата/, като заяви промяната на държането във владение. В този смисъл са и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на тричленни състави на ВКС,
постановени по спорове за собственост с въведено възражение за придобивна
давност, а именно: Решение № ***/ 09.08.2010 г., постановено по гр.д. № ***/ 2009
г. на II ГО на ВКС, в което е прието, че за да промени държането във владение
държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio
possessions/ за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо
собственика; Решение № ***/ 20.05.2010 г., постановено по гр.д. № */ 2009 г. на
II ГО на ВКС, което е прието, че след като веднъж фактическата власт върху
имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението
си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за
себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава
хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във
владение; Решение № ***/ 14.06.2011 г., постановено по гр.д. № ***/ 2010 г. на
I ГО на ВКС, в което е прието, че общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/
да се брани; Решение № **/ 19.02.2014 г., постановено по гр.д. № ****/ 2013 г.
на I ГО на ВКС, в което е прието, че в хипотеза, при която фактическата власт
върху недвижим имот е придобита на правно основание /сключен договор за заем за
послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на
намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение,
презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение. Презумпцията по чл. 69 ЗС
намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си.
Съдът споделя и доводите на ответната страна, че през 1987 г.
върху процесния имот не е установено владение, тъй като тогава собствеността е
била само държавна. Не се установява и доказва по какъвто и да било начин, че
от момента на вписването на ТПК „В.“ в Окръжен съд – Ловеч, установената
фактическа власт /държане/ по отношение на поземления имот, в който държавата е
построила производствената сграда, е променена във владение. Ищецът не може да
се позове на присъединено владение спрямо това на праводател, тъй като не
доказва, че е правоприемник на РП „П.“, на първо място, на второ място, РП „П.“
не е установило владение, което ищецът да е продължил.
Опирайки се горните съждения, съдът намира, че ищецът не доказа,
нито твърдяното от него правоприемство, нито установяването на фактическа власт
върху процесния поземлен имот от негова страна, нито своенето на имота, нито
промяната на държането във владение и демонстрирането на анимус – поради което
претендираното право на собственост на основание придобивна давност по
отношение на процесния имот, е изцяло недоказано.
Съдът намира,
че по делото не беше доказана и втората предпоставка за уважаване на иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, а именно: че имотът се владее от несобственик –
ответното дружество и то неоснователно, като съображенията затова са следните:
По делото не
се установи по никакъв начин, че ответното дружество е установило владение върху
процесния недвижим имот, което обстоятелство бе разпределено от съда в
доказателствената тежест именно на ищеца - отричането правата на ищеца върху
имота и установяване на фактическа власт от ответника върху процесния имот.
Ищецът
релевира твърдения, което се установява и от свидетелски показания на П. М.Х., П.
П. П.и Д. Б. Н., че и до настоящия момент именно той държи и е установил
фактическа власт върху процесния имот и че „никой не му е оспорвал
собствеността“. От показанията на разпитаните свидетелите доведени от ищеца, не
се установиха факти от които да се направи извод, че ответното дружество, чрез
своя управител или чрез други лица, е установило фактическа власт върху
процесния имот. Нещо повече, дори в уточнителната си молба от 17.11.2016 г.
ищецът твърди, че и досега без прекъсване владее за себе си процесния недвижим
имот – то ест, не са изложени твърдения, че ответникът го владее.
Доказването е
процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното
право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет
факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно.
Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение
у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях
се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи
логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти.
В хода на
процеса, от страна на ищеца не бе доказано, че ответникът не е собственик на
процесния имот, като в тази връзка е отправена претенция по реда на чл. 143,
ал. 2 ГПК за провъзгласяване нищожността на договор от 20.10.2011 г. за продажба
на съсобствен с общината недвижим имот, с който Община Луковит е продала
съсобствени имоти на „А. Г. Б.” ЕООД по КВС на землището на с.Д., както следва:
№ ****** с площ от 8.019 дка; № ****** с площ от 1.231 дка; № ****** с площ от
0.501 дка, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът е
процесуално легитимирана страна да иска прогласяване на нищожността на сделката
/относителната недействителност/ и съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
съдебния акт.
По делото са
представени три акта за публична общинска собственост, по силата на които
Община Луковит се е разпоредила с процесния имот спрямо ответното дружество с
Договор за покупко-продажба на съсобствен с общината недвижим имот от
20.10.2011 г., вписан с вх. per. № **** от 25.10.2011
г., № ***, том V на Служба по вписванията при РС - Луковит. Тези актове не са
оспорени по реда на чл. 193 от ГПК и представляват официални писмени документи,
които се ползват с материална доказателствена сила. Актовете за общинска
собственост нямат правопораждащо действие, но те са официални документи,
съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, и като такива
се ползват с необорена в настоящия процес доказателствена сила /чл. 5 от ЗОС/.
Ответното
дружество „А. Г. Б.“ ЕООД е закупило трите поземлени имота, обединени в
процесния поземлен имот, по силата на Договор за продажба на съсобствен имот от
20.10.2011 г. с Община Луковит, на валидно правно основание, годно да го
направи собственик. Противно на твърденията на ищеца, сключеният от „А. Г. Б.“
ЕООД договор не е нищожен. Имотите, предмет на покупко-продажба, не са публична
общинска собственост. В актовете за общинска собственост е допусната грешка,
тъй като процесният имот не представлява земеделска земя - мера, което беше
установено и от вещото лице геодезист по изслушаната СТЕ – което даде
заключение, че съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ, поземлен имот ****** с площ от 7953 м2
не представлява земеделска земя, тъй като същият е застроен със сгради, а
съгласно Решение № *** от 15.05.1987 г. на Комисията за земята същият е със
сменено предназначение - за разширяване на площадката на Районно предприятие „П.”
с.Д.. Действителното му предназначение към настоящия момент би следвало да бъде
„урбанизирана територия” и начин на трайно ползване „индивидуално застрояване”.
Актовете за
общинска собственост не са конститутивни, поради което допуснатата грешка при
издаването им не променя титуляра на правото на собственост. Трите закупени от
„А. Г. Б.“ ЕООД имоти са частна общинска собственост, а не публична
общинска собственост, поради което няма забрана за извършване на разпоредителни
сделки с тях.
Неоснователни
са твърденията на ищеца, че община Луковит е продала чужди поземлени имоти.
Продажбата на чужд имот не е нищожна правна сделка, като последиците от такава
сделка се уреждат по правилата на чл. 193 и сл. от ЗЗД, но самата сделка е
действителна. Освен това, каквито и пропуски да е допуснала община Луковит при
продажба на трите поземлени имота, тези пропуски не могат да обосноват
нищожност на сключения между страните договор за покупко-продажба. Договорът е
с възможен предмет, процесният имот съществува и е съществувал към момента на
продажбата през 2011 г. По делото не се установи договорът да е сключен при
липса на съгласие и основание. Договорът е надлежно подписан от страните
по него - община Луковит чрез Кмета на общината и управителят на ответното
дружество Ц.П.. Съгласието между двете страни е установено с подписите им върху
договора, които не са оспорени и са истински.
Съдът споделя доводите на ищцовата страна, за неоснователността на
направеното възражение от ответника за придобивна давност, считано от
20.10.2011 г. до 20.10.2016 г. по отношение на процесния имот. Договорът от
20.10.2011 г., с който ответникът противопоставя свое право на собственост на
процесния недвижим имот е вписан на 25.10.2011 г., а искова молба инициирала
настоящия процес с иск по чл. 108 от ЗС е постъпила в съда на 07.09.2016 г. и
незабавно е вписана на 08.09.2016 г. - т.е. преди да са изтекъл срокът му по
чл. 79, ал. 2 от ЗС.
В тази връзка следва да се отбележи, че вписването на искова молба
по чл. 108 ЗС има оповестително действие - да даде гласност на правния спор
относно имота, при което с предявяване на иска по чл. 108 ЗС е спряна
придобивната давност на ответното дружество, а за по-голяма прецизност следва
да се посочи, че предявяването на иск за собственост прекъсва придобивната
давност на владелеца /чл. 116, б. ”б” ЗЗД/, като през време на съдебния процес
давност не тече / чл. 115, б.”ж” ЗЗД/. Ето защо съдът намира, че направеното от
ответната страна възражение за придобивна давност е неоснователно.
В заключение следва да се посочи, че при така приетите за
установени правнорелевантни факти, в обективната действителност не са се
осъществили всички материални предпоставки, обуславящи придобиването от кооперацията-ищец
на правото на собственост върху процесния недвижим имот, нито се установи от
събраните писмени и гласни доказателства, че процесният имот е владян от ответното
дружество. Точно обратното, от събраните по делото доказателства, се
установява, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот и не
му е ограничаван достъпа до него от страна на ответника, тъй като по делото не
се установи ответникът да го е владял и ползвал на някакво правно основание.
По начинът, по който ищецът иска от съда защита предявявайки ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС, същият не установи по пътя на пълното и главно доказване,
че е собственик на спорната вещ предмет на исковата молба, на посоченото от
него основание, както и че ответникът го владее, и то без основание – поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на иска, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
дължи на ответника сторените от него разноски, за което е представен списък с
разноски по чл. 80 ГПК. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноските за адвокатско възнаграждение, които съдът определя в размер на 900.00
лева, на основание чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения заплатено адвокатско възнаграждение,
както и 200.00 лева внесен депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ТПК „В.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Д.,
област Ловеч, ул. „Х. Б.“ № **, представлявана от председателят на кооперацията
Т.Ц.М.,***" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ж.к. „И.“, ул. Н. Г.“ № **, ап. *, представлявано от управителя Ц.Х.П.,
предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС, на основание давностно
владение относно недвижим имот, недвижимия имот - поземлен имот /ПИ/ № ******,
находящ се м землището на с.Д., община Луковит, област Ловеч, с ЕКАТТЕ *****, в
местността „О.”, с начин на трайно ползване индивидуално застрояване, с площ от
7,953 дка /седем декара, деветстотин петдесет и три кв. м./, при граници и
съседи: № ****** - пасище мера на „А. Г. Б.” ЕООД; № ****** - пасище мера на „А.
Г. Б.” ЕООД; № ******- пасище мера на Община Луковит; № ****** - полски път на
Община Луковит; № ***** - пасище мера на Община Луковит; № ****** - пасище мера
на Община Луковит; № ****** - полски път на Община Луковит; № ****** - пасище
мера на Община Луковит; № ****** - залесена територия на МЗГ - стопанисване от
ДЛ; ****** - жилищна територия - населено място, без попадащите в него:
Едноетажна масивна сграда - склад, със застроена площ **** /*****/ кв.м. и
Едноетажна масивна стопанска сграда, със застроена площ от *** /*****/ кв.м., и
за осъждане на ответника да предаде владението върху него, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ТПК „В.", ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с.Д., област Ловеч, ул. „Х. Б.“ № **, представлявана от
председателят на кооперацията Т.Ц.М.,***" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „И.“, ул. Н. Г.“ № **, ап. *,
представлявано от управителя Ц.Х.П., сумата 900 /деветстотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на представляващите го пълномощници, както и сумата от 200 /двеста/
лева разноски за внесен депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: