Решение по дело №440/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 26 от 4.04.2025 г., постановено по анд № 20254410200039 по описа за 2025 година, Районен съд – Левски е : отменил Наказателно постановление №24-0938-004195/19.11.2024г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, в частта му, с която на Е. О. Ю., [ЕГН], адрес: с.Обнова, [улица], на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП; потвърдил Наказателно постановление №24-0938- 004195/19.11.2024г. в останалата му обжалвана част, с която на Е. О. Ю., [ЕГН], адрес: с. Обнова, [улица], на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДВП са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Срещу постановеното решение в потвърдителната НП част са подадени две касационни жалби.

Първата е подадена от Ю. чрез адв.А. от АК-Разград.Счита, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, както и че нарушението е описано много лаконично. Твърди, че е санкциониран за извършване на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но няма доказателства по какъв начин е определено ограничението на скоростта- дали със специален пътен знак, или защото автомобилът се е движил в населено място, магистрала или др. Къде се е намирал този знак и дали автомобилът е бил в зоната му на действие. Сочи, че превишението на скоростта като административно нарушение, принципно е възможно в две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани съответно в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

Непосочването на обстоятелства от кръга на горепосочените, предпоставя неяснота относно конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност като правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция. Сочи още, че на касатора е съставен АУАН на 22.10.2024г. за нарушение, извършено на 19.06.2024г., т.е. четири месеца след извършване на нарушението. Няма данни по административната преписка производството да е спряно съгласно изискването на закона. Според касатора е допуснато съществено нарушение на ЗДвП, тъй като не са спазени сроковете по чл. 34, ал. 3 от закона. Ирелевантно за случая е обстоятелството колко време е търсен нарушителя за съставяне на АУАН. Като е издал НП след законовия срок, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на акта. Твърди още, че пред въззивния съд АНО не е представил доказателства за годността на техническото средство, с което е заснето нарушението към датата на нарушението - 19.06.2024г. Не е уточнено мястото на извършване на нарушението. В заключение моли съда да отмени въззивното решение в оспорената част и да отмени НП в частта, потвърдена с това решение. Претендира разноски.

Втората касационна жалба е подадена от Ю. чрез адв.Р. от АК-Плевен. Счита, че решението е неправилно в потвърдителната НП част, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение. АУАН № 1172433/22.10.2024г., въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление, е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Видно е, че актът е подписан само от един свидетел, като е отбелязано, че същият е свидетел по съставяне на акта. В разпита на този свидетел- П. П. П., същият заявява също, че е само свидетел по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се изисква при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В заключение моли съда да отмени решението в оспорената част и потвърденото с него НП в съответната част. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Р., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени решението и НП в частта относно нарушението за скорост, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение въззивният съд е приел за установено, че на 19.06.2024г. в 00:53 ч., с автоматизирано техническо средство или система СПУКС ARH CAM S1 с фабр. номер 120ccfc, било установено и заснето движение на лек автомобил Фолксваген Кадди с рег.№[рег. номер], собственост на Е. О. Ю., в населено място, Път I-3 (Бяла - Ботевград), км.50+157, в с.Българене, общ.Л., по [улица], до бензиностанция Петрол с посока на движение към с.Обнова, със скорост от 104 км./ч. с приспаднат толеранс от -3 км./ч., при ограничение на скоростта от 50 км.ч. На 22.10.2024п, на жалбоподателя и собственик на превозното средство Е. О. Ю. била връчена покана да се яви в сградата на с-р ПП при ОД МВР Плевен за съставяне на АУАН за установено нарушение за превишена скорост, като му било указано да носи свидетелство за регистрация на МПС. На 22.10.2024г. същият се явил в с-р ПП при ОД МВР Плевен и попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, че на датата на нарушението 19.10.2022г. той е управлявал процесното МПС. Бил съставен АУАН cep.GA №1172433/22.10.2024г. срещу Е. О. Ю., за това, че на 19.06.2024г. в 00:53 ч., в населено място, Път I-3 (Бяла - Ботевград), км.50+157, в с.Българене, общ.Левски, по [улица], до бензиностанция Петрол с посока на движение към с.Обнова, като водач на собствения си лек автомобил Фолксваген Кадди с рег.№[рег. номер], управлява със скорост от 107 км./ч., при ограничение за населеното място от 50 км.ч., наказуемата скорост след приспаднат толеранс от -3 процента - 104 км./ч., което е с 54 км./ч. превишение - нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС - част 2 - нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП. Актът бил съставен в присъстивето на свидетеля П. П. П. и предявен лично и подписан от жалбоподателя Е. О. Ю. на същата дата. Въз основа на АУАН на 19.11.2024г. Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен издал обжалваното Наказателно постановление №24-0938-004195/19.11.2024г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДВП било наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.З ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП. В наказателното постановление била възприета фактическа обстановка, описана в АУАН. Същото е връчено лично на санкционираното лице

Съдът приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Л. К. Н. и П. П. П., както и от писмените доказателства. Съдът дал вяра на показанията на разпитаните свидетели, като непротиворечиви и логични, изхождащи от лица без възможна заинтересованост от изхода на делото, а даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време изпълнение на служебните им задължения. Писмените доказателства съдът възприел изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че Наказателното постановление и АУАН са съставени в предписаната от закона писмена форма и от компетентни лица.

Относно санкционирането за нарушение на чл.21, ал. 1 ЗДвП, съдът изложил съображения, че не са нарушени визираните в чл.34 ЗАНН срокове в административнонаказателното производство. Приел, че актът е съставен на 22.10.2024г., като не е изминала една година от извършване на нарушението на 19.06.2024г., както и не е изтекъл визирания в чл.34, ал.1 ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, който в процесния случай бил установен на 22.10.2024г. след попълване на декларация по чл.188 ЗДвП от собственика на МПС относно лицето, което е управлявало превозното средство по време на нарушението.

Съдът приел, че не е налице разминаване в описаната фактическа обстановка в АУАН и НП. Посочена е ясно и не възниква съмнение относно датата на извършване на нарушението. Вмененото на жалбоподателя нарушение е конкретно и ясно описано, налице е надлежно описание на всички елементи от фактическия му състав - дата, място, обстоятелства, при които е извършено, при което не е налице неяснота, накърняваща правото на защита на санкционираното лице.

По отношение на нарушението на чл.21, ал.1 ЗДвП съдът приел за установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че видно от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARM CAM S1, че използваното в процесиия случай АТСС, представлява одобрен тип средство за измерване в срок на валидност към датата на процесното нарушение, както и че е преминало проверка, съгласно която съответства на одобрения тип. От представения Протокол за използване на АТСС - по образец приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/l2.05.2015г.установил, че при използването на мобилната система за видеоконтрол, са спазени всички изисквания, отразена е датата на използване на техническото средство, която съвпада с тази по изготвения клип, посочено е точното местоположение на мястото за контрол, рег.№ на патрулния автомобил.

Въззивният съд приел, че изложените в АУАН и НП обстоятелства относно моторното превозно средство, скоростта и мястото на извършване на нарушението се установяват от приложеното отпечатано снимково изображение от клип (на осн. чл.16, ал.З от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.). Съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Съдът приел за безспорно установено, че нарушението е извършено в границите на населено място, където ограничението на скоростта е 50 км./ч., съобразно разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДвП. В АУАН и НП не е описана хипотеза и не се установява по делото да се касае за ограничение на скоростта, различно от предвиденото в чл.21, ал.1 ЗДвП, което съгласно чл.21, ал.2 ЗДвП, следва да е сигнализирано с пътен знак. В тази връзка приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липсата на доказателства дали има поставен пътен знак, къде се е намирал и движил ли се е автомобилът в зоната му на действие.

Авторството на деянието установил въз основа на представената декларация по чл.188 от ЗДвП и справка за регистрация на МПС.

Съдът приел за законосъобразна приложената за установеното нарушение санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно която се налага наказание за превишаване на максималната скорост в населено място с над 50 км.ч. В процесния случай превишението на скоростта е с 54 км./ч. над допустимата скорост от 50 км./ч., предвид което правилно според въззивния съд е определен размерът на наложената глоба от 700 лв. и е наложено кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Законосъобразно според РС за процесното нарушение е съставен АУАН и нарушителят е санкциониран с издаване на наказателно постановление, предвид разпоредбата на чл.186, ал.1 ЗДвП, която регламентира издаването на ел. фиш за нарушения на ЗДвП само в случаите, при които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС или отнемане на контролни точки - каквито са предвидени за процесното нарушение в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП.

Поради изложените доводи наказателното постановление в тази му част е потвърдено от въззивния съд.

Решението в тази потвърдена от РС част се оспорва в настоящото производство. Според настоящия касационен състав решението е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства, валидно и допустимо.

Касаторът правилно е бил санкциониран по общия ред посредством съставяне на АУАН и издаване на НП, а не по специалния такъв по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В действащата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр. 54/05.07.2017 г. издаването на електронен фиш е предвидено в случаите, когато за установеното и заснето с АТСС нарушение не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Обвинението е за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, в която норма е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС. Измерената скорост и ограничението на скоростта за населеното място се установяват от съдържанието на снимките от паметта на техническото средство и Протокола, приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Измерената скорост е 107 км/ч, а ограничението на скоростта е 50 км/ч, което е нормативно установеното такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение на която разпоредба именно е санкциониран водачът. В НП е посочено, че нарушението е такова по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като също е описано, че е извършено в населено място, поради което не е необходимо да се посочва изрично, че ограничението не е въведено по силата на пътен знак. При приложение на правилото на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., от измерената скорост 107 км/ч правилно е приспадната максимално допустимата грешка за използваното техническо средство, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Тази наредба е отменена, обн. ДВ, бр. 103/06.12.2024 г., като понастоящем действа едноименната Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, обн. ДВ, бр. 103/06.12.2024 г., в сила от 06.12.2024 г. Максимално допустимата грешка в чл. 425 от новата Наредба е идентична с грешката по отменената Наредба. Следователно, при измерване на скорост при условията на функциониране на техническото средство над 100 км/ч максималната допустима грешка е 3% от измерената стойност. Посочените правила, приложени към настоящият казус определят наказуема скорост от 104 км/ч., за движение с каквато е санкциониран водачът в съставените АУАН и НП. Превишението на скоростта и авторството на деянието са установени по несъмнен начин от приложените по делото доказателства, в т. ч. снимка от одобреното и преминало изискуемата проверка техническо средство, видно от протокол на л.32 от въззивното дело, и декларация, с която изрично е заявено от собственика, че на посочените в наказателното постановление дата и място заснетият автомобил е управляван от него. При тези данни следва да се приеме, че деянието е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на последния, като деянието е установено по безспорен начин.

Обстоятелството, че актът е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не съставлява съществено нарушение и не е самостоятелно основание за отмяна на НП. От доказателствата се установява, че нарушението е идентифицирано със стационарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, поради което и актът е съставен по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, според която разпоредба, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Действително, нормата указва съставянето на акта в присъствието на двама свидетели, но касационната инстанция намира, че неспазването на това законово изискване не е нарушение от категорията на съществените, доколкото не води до формиране на фактически или правни изводи, различни от установените в самия АУАН и в наказателното постановление. В случая, както се отбеляза по – горе, нарушението е установено чрез заснемане със стационарна видео – радарна система и е налична като доказателство снимка, в която е ясно идентифициран автомобилът, както и се съдържат всички необходими (автоматично изведени данни) досежно датата и часа на нарушението, допустимата стойност на скоростта, както и скоростта на движение на превозното средство в момента на регистриране на нарушението. А съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. В изложения смисъл е и волята на законодателя, изразена в нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая изискуемите данни и доказателства са били налице при постановяване на санкционния акт, поради което и посочването само на един свидетел не може да се приеме като съществено процесуално нарушение.

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН досежно срока за съставяне на АУАН. Нарушението е извършено на 19.06.2024 год., от която дата започват да текат сроковете по чл.34 за съставяне на АУАН. В едногодишен срок от тази дата, която е дата на извършване на нарушението, следва да се състави АУАН. А тримесечният срок за съставяне на АУАН, започва да тече от момента, в който бъде открит нарушителят. Т.е. налице е извършено нарушение, но на АНО не е известен неговият автор. Затова и от собственика на заснетия автомобил, установен да управлява с превишение на скоростта, е изискано да попълни декларация по смисъла на чл.188 от ЗДвП, за да посочи на процесната дата и място дали той или някое друго лице, на което той е предоставил автомобила, е управлявал същия. Такава декларация е попълнена и подписана от собственика на автомобила, засечен да управлява с превишена скорост-л.8 от въззивното дело, и в декларацията собственикът е посочил изрично писмено, че на 19.06.2024 год. лично той е управлявал МПС. Затова тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя е започнал да тече от датата на представяне на Декларацията по чл. 188 от ЗДвП, тъй като едва в този момент органът е бил наясно със самоличността на нарушителя. Декларацията е с дата 22.10.2024 год., на която дата е съставен и АУАН. С оглед на това в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения.

Ето защо деянието на Ю. се явява съставомерно и доказано, като в хода на проведеното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, до какъвто правилен извод е достигнал и въззивният съд. Затова оспореното решение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/4.04.2025 год., постановено по анд № 20254410200039/2025 г. на Районен съд – Левски в оспорената част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.