МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1103/2013 г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу
А.Г.А., ЕГН:********** за това че на
28.10.2012 г. в гр. Варна, в качеството му на длъжностно лице -полицейски орган-старши
полицай, категория Е - OOP, в съучастие, като съизвършител с друго длъжностно
лице - полицейски орган П.Д.П., спомогнал на две лица - А.О.В. и Ц.И.Г.,
извършили престъпление по чл.354а, ал.З от НК да избегнат наказателно
преследване, без да се е споразумял с тях преди да са извършили самото
престъпление, тъй като не изпълнил задълженията си във връзка със службата си :
- не уведомил
ОДЧ при констатираните данни за извършено престъпление по чл.354а, ал.З от НК,
не предприел действия по запазване на местопроизшествието, установяване на
свидетели и задържане на извършителите, с което не изпълнил задълженията си си
по чл.109, т.17 и чл.122 от Инструкцията за патрулно-постовата дейност на
МВР№1з-2295/08.12,2006 год. и Инструкция за изпълнение на ППД на патрулен
участък №112 на Началник Първо РУП-Варна от 23.02.2011 год..
-
като служител на МВР, след като непосредствено установил признаци на извършено
престъпление от общ характер по чл.354а, ал.З от НК, не съставил незабавно
докладна записка до началника на Първо РУП-Варна за регистриране в регистър
образец 1, с което нарушил Инструкция за организация на работа в МВР по
заявителски материали за престъпления от общ характер №1з-2843/29.11.2010 год.,
като деянието е извършено с цел за имотна облага.- престъпление по чл. 294 ал.4,
вр. ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
На
08.11.2012 г. в гр. Варна, в качеството му на длъжностно лице -полицейски орган
- старши полицай, категория Е - OOP, в съучастие като съизвършител с друго
длъжностно лице - полицейски орган П.Д.П., поискал и приел дар - пари в размер
на 3 0/тридесет / лева от А.О.В., които не му се следват, загдето е извършил друго престъпление във
връзка със службата си по чл.294, ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК-„лично
укривателство", с което е осуетил наказателното преследване спрямо А.О.В.
и Ц.И.Г. за престъпление по чл.354а, ал.З от НК -престъпление по чл.302 т.1,
б.Б вр. чл. 301 ал.З вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
П.Д.П., ЕГН:********** за това, че на
28.10.2012 г. в гр. Варна, в качеството му на длъжностно лице -полицейски орган
- старши полицай, категория Е - OOP, в съучастие, като съизвършител с друго
длъжностно лице - полицейски орган А.Г.А., спомогнал на две лица - А.О.В. и Ц.И.Г.,
извършили престъпление по чл.354а, ал.З от НК да избегнат наказателно
преследване, без да се е споразумял с тях преди да са извършили самото
престъпление, тъй като не изпълнил задълженията си във връзка със службата си :
-не уведомил
ОДЧ при констатираните данни за извършено престъпление по чл.354а, ал.З от НК,
не предприел действия по запазване на местопроизшествието, установяване на
свидетели и задържане на извършителите, с което не изпълнил задълженията си си
по чл.109, т.17 и чл.122 от Инструкцията за патрулно-постовата дейност на
МВР№1з-2295/08.12,2006 год. и Инструкция за изпълнение на ППД на патрулен
участък №112 на Началник Първо РУП-Варна от 23.02.2011 год..
-
като служител на МВР, след като непосредствено установил признаци на извършено
престъпление от общ характер по чл.354а, ал.З от НК, не съставил незабавно
докладна записка до началника на Първо РУП-Варна за регистриране в регистър
образец 1, с което нарушил Инструкция за организация на работа в МВР по
заявителски материали за престъпления от общ характер №1з-2843/29.11.2010 год.,
като деянието е извършено с цел за имотна облага.-престъпление по чл. 294 ал.4, вр.
ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
На
08.11.2012 г. в гр. Варна, в качеството му на длъжностно лице -полицейски орган
- старши полицай, категория Е - OOP, в съучастие като съизвършител с друго
длъжностно лице - полицейски орган А.Г.А., поискал и приел дар - пари в размер
на 30/тридесет / лева от А.О.В., които не му се следват, загдето е извършил
друго престъпление във връзка със службата си по чл.294, ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1
от НК-„лично укривателство", с което
е осуетил
наказателното преследване спрямо А.О.В. и Ц.И.Г. за престъпление по чл.354а,
ал.З от НК -престъпление по чл. 302 т.1, б.Б вр. чл.
301 ал.З вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание двамата
подсъдими не се признават за виновни заявяват, че не са извършили описаните в
ОА деяния.
Прокурорът поддържа обвинението срещу двамата подсъдими,като
на основание чл.287 от НПК е установил, а съда с протоколно определение
допуснал, съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението относно
инкриминираната дата и номера на инструкцията за изпълнение на ППД, която е
нарушена от подсъдимите. В последствие е повдигнато обвинение за това, че
двамата подсъдими са извършили престъплението по чл.294, ал.4,вр.,
ал.2,вр.ал.1 от НК на 27-28.10.2012г. и
не са изпълнени задълженията на Инструкция за изпълнение на ППД на патрулен
участък „113”. Сочи, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и
обвинението e доказано по безспорен начин.
Предлага и на двамата подсъдими наказанията да бъдат наложени при условията на
чл.55 от НК, съответно за престъплението по чл.294, ал.4,вр., ал.2, вр. ал.1 от НК да им бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година,
а за престъплението по чл.302, т.1, б.”Б”,вр.чл.301, ал.3, вр. ал.1 от НК да им
бъде наложено същото по вид наказание в размер на две години, като на основание
чл.23 от НК да им бъде определено по едно общо наказание, а именно най- тежкото
от тях „Лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението, на което на
осн.чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с максимален изпитателен срок от пет
години.
Упълномощеният от подс.А.
защитник – адв. Ч. пледира недоказаност на обвинението по безсъмнен начин,
съгласно изискванията на чл.303 от НПК. Излага становище, че заключенията на
СПЕ на св.А.В. и св.Ц.Г. не са достатъчно конкретни и ясни и за некомпетентност
на вещото лице. Навежда доводи за наличие на правокация към подкуп, а именно за
създаване на преднамерна обстановка за активен такъв като изтъква, че
подсъдимите и свидетеля И.И. манипулирано са били поставени в един екип и
срещата им на 05.11.2012г. със св.В. е била организирана точно с такава цел,
както и тази на 08.11.2012г., при която са били задържани от служители на
Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР.
Твърди се още, че са налице
съществени противоречия в показанията на св.А.В., както и противоречия между
неговите показания и тези на баща му-св.О.В., а поради факта, че
инкриминираната сума - предмет на подкупа не е намерена изобщо е налице обективна
възможност за допускане и предполагане и на други версии, различни от тази на
обвинението. В този смисъл се поставя тезата, че св.В. е задържал маркираните
банкноти за себе си.
Посочва се и противоречие между
показанията на св.К.К. и обясненията на подсъдимите и св.И. досежно това, че
последните не са се притекли на помощ на колегите си, които първоначално са
били задържани.
Оспорват се и данните, съдържащи
се във ВДС и тяхната доказателствена сила като се сочи, че в проведените
разговори със св.В. не са налице такива факти, които да подкрепят тезата
на обвинението и не е доказано по
категоричен начин кои са лицата, разговаряли със свидетеля, поради липса на
изготвена фоноскопна експертиза, която да удостовери това.
Защитникът на подс. П.П.- адв.С.
пледира, че наказателното производство срещу двамата подсъдими поначало е
процесуално недопустимо, тъй като постановлението за неговото образуване е от
дата далеч преди инкриминираните и включени в обвинителния акт, а
първоначалното престъпление, за което досъдебното производство е било
образувано е различно от тези, за които е възведено обвинение на подзащитния му
и на подс.А..
Сочи се нарушение в начина на
формулиране на обвинението, изводимо от това, че за 27.10.2012г. относима е
била Инструкция за ППД за патрулен участък „113”, а за 28.10.2012г. тази за
патрулен участък „112”.
Излага се становище и за наличие
на мотив у св.А.В. да не дава достоверни и обективни показания и се навеждат
твърдения за негови уговорки със служби на МВР, представители на прокуратурата и
др, във връзка с наказателни производства, по които той има някакво
касателство. В подкрепа на това твърдение се изтъква факта, че на 27.10.2012г.
в екипа на двамата подсъдими е била включена и св.С.Г., а в показанията си В. посочва,
че в патрулния автомобил са били само двамата подсъдими.
Навежда се и идентична теза за
преднамерено създаване на обстановка и условия за предлагане, даване и получаване
на подкуп. Твърди се, че деянията не са били извършени от двамата подсъдими и
се сочи, че при изследване с
UV лампа са били
осветени само ръцете на подс.А., а по дрехите му и по автомобила не са открити
следи от маркиращото вещество, т.е. то да е било привнесено при ръкостискането
му със св.В.. Като краен налагащ се извод - подс. П. да бъде оправдан и признат за
невиновен по възведените му обвинения.
В последната си дума подс.А. и
подс.П. не се признават за виновни.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.А. работел на
длъжност „старши полицай”, категория „Е”- II степен, в ООР на Сектор „Охранителна полиция” към Първо РУП - ОД на МВР
гр.Варна, а подсъдимия П.П. бил назначен на длъжност „старши полицай”,
категория „Е”-I степен, в ООР на Сектор
„Охранителна полиция” към Първо РУ при ОД на МВР гр.Варна. На тази длъжност
двамата изпълнявали патрулно-постова дейност, на територията на 1 РУП, като при
всяка смяна бил определян района им, както и дали ще бъдат пеши патрул или с
патрулна кола. В някои случаи били разпределяни от техния пряк началник трима
души в един патрул, в различни комбинации помежду си. Тези обстоятелства по
разпределението на патрулите за съответната смяна се отразявали в дневник.
Двамата подсъдими се
познавали със св.А.В., тъй като той живеел на съседна улица - в близост до
районното управление и им бил познат като част от криминалния контингент, живущ
на територията на Първо РУП гр.Варна
Свидетелите А.В. и Ц.Г. се
познавали от деца, а от дълги години били наркозависими.
На 27.10.2012г. преди обяд
двамата заедно отишли в циганската махала в гр.Варна, намираща се на
територията на Първо РУП-Варна, за да си закупят нужното им наркотично вещество–хероин,
като парите за наркотика били предоставени от св.Г.. Закупили си две дози
хероин за сумата от пет и седем лева, които взел и носил в себе си св.А. В..***
и излизайки на ул.”Петко Напетов” двамата били спрени от полицейски патрул на
Първо РУП –Варна. Още със забелязването на служебния автомобил св.В. изхвърлил
на земята носените от него две пакетчета наркотик.
В служебния автомобил се
намирали двамата подсъдими –А.А. и П.П., който управлявал автомобила.
На тази дата за времето от
07.00ч. до 19.00ч. и двамата били на
работа в екип като автопатрул-АП 113, съвместно със св.С.Г.. При конкретното посещение
на подс.А. и подс.П. в района на циганската махала на ул.”Петко Напетов” и
случайната им среща с двамата свидетели, св.Г. не била с тях и не се намирала в
служебния автомобил.
В момента, в който видели
двамата свидетели, подс.П. възприел реакцията им и движението по изхвърлянето
на наркотика като си помислил, че това е било сторено от св.Г.. Той излязъл от
автомобила и започнал да оглежда земята около тях. Намерил едното от двете
пакетчета и казал на св.Г. да го вземе от земята.Гегов обаче отказал да го
стори.
Св.В. също отказал да вземе
пакетчето с хероин от земята. Тогава подс.А. взел пакетчето с наркотик и го
поставил на арматурното табло вътре в служебния автомобил. Заедно с другия
подсъдим разпоредили на свидетелите да се качат в автомобила за отвеждането им
в районното управление. С тръгването им между подс.А. и св.В. започнал да се
води диалог, при който последния му се молил „да измислят нещо по въпроса” относно
наличието на наркотично вещество. Подс.П. *** района на читалище „Христо Ботев”,
а подс.А. разпоредил на двамата свидетели да излязат от автомобила, да изпушат
по една цигари и „да се разберат” какво могат те да измислят по поставения от
св.В. въпрос.
От така направеното изявление
последния разбрал, че подс.А. иска в замяна пари и заявил, че няма в себе си
такива и ще може да намери по-късно през деня. Двамата подсъдими записали
личните данни на св.Ц.Г. и го освободили. Малко по-късно освободили и св.В., след
като подс. А. постигнал с него договорка да им донесе пари след един час. Самият
А.В. предложил на А.А., той и св.Г. да им дадат по 30 лева, за да не бъде
започнато наказателно преследване срещу тях за престъпление по чл.354а от НК. Уговорили
се да се срещнат след един час на паркинг в близост до Първо РУП- Варна, където
св.В. щял да донесе и предаде обещаната сума.
Св.В. настигнал св.Г. и му
обяснил какво се е уговорил с подс. А.. Уточнил, че трябвало двамата да дадат
на полицейските служители по тридесет лева или общо 60 / шестдесет / лева. Св.Г.
категорично заявил, че няма да даде пари, а св.Св.А.В. казал, че се прибира до
дома си, за да вземе пари от родителите си.
Около 12.00ч. подсъдимите излезли
от маршрута си и посетили района около Първо РУП-Варна. В 12.05ч. на същата
дата подс.А. съставил на Ангел Д.Д. АУАН по ЗДвП за управление на МПС след
употреба на алкохол като свидетел в акта бил записан колегата му П..
Малко по-късно св.А.В. се срещнал
на уговореното място с подсъдимите и обяснил, че не е могъл да намери пари. Подс.А.
му заявил, че няма да му бъде върнат наркотика, докато не донесе обещаната сума.
Св.В. казал, че ще се опита да намери пари до 15.00ч. и се разбрали да се
срещнат отново. В уговореното време обаче, св.В. не се появил на срещата.
На следващия ден- 28.10.2012г. той
отишъл в Първо РУП-Варна, за да се оплаче от поведението на двамата подсъдими. В
последствие се срещнал със служители на Дирекция „Вътрешна сигурност”. На тях
той им обяснил за случилото се, а по-късно и за друг подобен случай с негов
познат- св.И.Б..
На същия този ден двамата
подсъдими били на работа за времето от 07.00ч. до 19.00ч. като пеши патрул
„122”. Св.Ц.Г. бил записан в нарядния дневник като проверено от подсъдимите
лице за деня.
Тъй като изпитвал
затруднения в намирането на парите, а и смятал, че с това няма да се реши проблема му, св. А.В.
решил да се оплаче в полицията за действията на патрулните полицаи. За целта
отишъл и направил оплакване в 1 РУП, откъдето го препратили към Вътрешна
сигурност на ОД. Директора на тази дирекция, възоснова на показанията на
свидетеля, разпоредил подпомагане на процесуално –следствените действия и при
ОИМ, съгласувано с прокурор и водещ разследването. Като последица от това били
приложени СРС, които да контролират уговорената между свидетеля и подсъдимите
среща.
На 05.11.2012г. двамата подсъдими
и св. И.И.- полицай от 1 РУП, изпълняващ също патрулно –постова дейност, били
на работа за времето от 07.00ч до 19.00ч. През деня изпълнявали служебните си
задължения в екип като пеши патрул и следобяда след 16.00ч. се намирали на
площад „Независимост”. Малко след 16.20ч. тримата се срещнали със св.А.В.. Самата среща
била контролирана и документирана чрез СРС.
За времето от 16.24.54ч. до
16.29.08ч. подс.А.А. провел разговор със св.В., при които го попитал защо не се
е явил на уговорената помежду им среща, а св.В. попитал кога ще му бъде върнат
наркотика като употребил думата „кирийка”, която била възприета от подс.А. в
смисъла на наркотично вещество и за което той заявил, че ако иска дори ще го „измърка”
в смисъл, че ще ако подсъдимия пожелае дори може сам да го употреби чрез
смъркане.
Св.А.В. му обяснил, че има
готовност да даде пари и показал намиращите се в портмонето му 15 / петнадесет/
лева, за които подс.А. казал, че са недостатъчно и му заявил да се срещнат
отново в четвъртък на 08.11.2012г., когато щели да бъдат нощна смяна.
Било преценено в рамките на
воденото досъдебно производство, от съответните разследващи, както и служители
на Вътрешна сигурност, че искана сума пари от 30 лв. ще бъде белязана/ по см.
на ЗСРС/, и тъй като свидетелят живее близо до районното управление, може да се
осъществи в непосредствена близост до
него срещата, което ще даде и възможност да бъде контролирана от тях, както и
да се извършат при преценка съответните процесуално следствени действия.
На 08.11.2012г. около 19.00ч. св.В.
се намирал пред входа на блока, в който живеел и Първо РУП-Варна. Подсъдимите А.
и П. и св.И. на въпросния ден били на работа от 19.00ч. като трябвало да
отстъпят в 07.00ч. на 09.11.2012г. Тримата били в екип като автопатрул АП-112.
След развода на застъпващата смяната
и задължителния инструктаж, с които започвало дежурството им, тримата се качили
в обозначения служебен автомобил и потеглили, за да влязат в маршрута си. Автомобилът
се управлявал от подс.П., св.И. стоял на предна дясна седалка, а на задната
седалка се намирал подс.А.. Когато видели св.А.В. подс.П.
спрял автомобила до него. Подс. А. отворил прозореца на задна лява врата и
попитал св.А.Варжабедан „какво става”. Последният се приближил до автомобила и
отговорил, че имал вече „готовност”, т.е че е събрал поисканата му преди това сума. Отворил си портмонето и показал
парите. Подс.А. му казал, че не вижда в тъмното и тогава св.В. си вкарал ръцете
вътре в автомобила, държейки портфейла. Извадил сумата от тридесет лева, която
предварително била маркирана чрез „белязване” по смисъла на ЗСРС, и ги предал
на подс. А.. Парите били в купюри, както следва:
-2 / два / броя банкноти с
номинал от 10 / десет / лева със серийни номера АП № 0493558 и ЮБ № 0956499.
- 2 / два / броя банкноти с
номинал от 5 / пет / лева със серийни номера БД№ 6374519 и БД № 6986795.
Подс.А. взел гореописаните пари
от св.А.В., който бил отпратен да изчака до намиращото се на близо дърво. Това
било възприето от св.В., че следва да изчака, за да му бъде върнато пакетчето с
хероин, които двамата подсъдими били намерили и взели на 27.10.2012г. Св.И.
излязъл извън автомобила като св.В. междувременно му поискал цигара и клекнал
до посоченото му от него дърво.
Срещата на ул.Панайот Волов” между
св.А.В., двамата подсъдими и св.И.И. била контролирана чрез прилагането на СРС,
а проведения между св.А.В. и подс.А. разговор за времето от 19.23.00ч. до
18.25.00ч. бил записан и документиран чрез „звукозапис” по смисъла на ЗСРС.
По същото време и място преминал
случайно св.О.В., който възприел срещата на служители със сина му, като първоначално
не го познал поради това, че бил с друго яке. След като се разминали видял, че
това е той. Св.А.В. казал на баща си да продължава по пътя си.
По описания начин били възприети
действията на лицата и от св.К.К.- Началник Сектор „04” в Дирекция „Вътрешна
сигурност” при МВР, които заедно със свои колеги, разпределени в различни екипи
се намирали в района около Първо РУП-Варна. Св.К. се намирал на неохраняем
паркинг зад управлението .Той нямал пряка видимост към горните лица, но добивал
непосредствена представа за случващото се и местоположението на лицата посредством
данните, които се получавали от прилагането на СРС.
Св.К. разпоредил задържането на
лицата, веднага след получаването на парите от подс.А. и служителите на „Вътрешна
сигурност” се насочили към мястото, където се намирал служебния автомобил, в
които следвало да се намират подсъдимите и св.И.. Междувременно обаче подс.П.
преместил автомобила в близост до районното управление. Непосредствено преди да
достигнат до него служителите на вътрешна сигурност от районното управление
потеглил друг патрулен автомобил, които се ситуирал пред тях. Служителите от
тази служба възприели погрешно втория патрулен автомобил като този, в които
трябвало да бъдат контролираните лица и пристъпили към задържането на
намиращите се в него служители.
След като полицейските служители
от другия патрулен автомобил били задържани, двамата подсъдими и св. И., които
се намирали на разстояние от около 20 метра и които възприели случващото се подходили
към тях. Тримата отишли на мястото на задържане на техните колеги, където през
това време се появили и други служители на районното управление. Всички обаче били
отпратени от задържащите служителите на МВР, които им се легитимирали и представили
като служители на вътрешната дирекция. Двамата подсъдими и св.И. тръгнали да се
връщат обратно към РУП. Малко след това били пресрещнати от св.К., който се
движил пеша и тримата били задържани.
От момента на възприемане на задържането
на полицейските служители от другия автопатрул до момента на неговото задържане,
подс.А. имал възможност и укрил на неустановено място дадените му преди това от
св.А.В. пари.
При последващо изследване на
подс. А., подс.П. и св.И.И. с UV лампа било
установено маркиращо вещество по ръцете на подс.А.. При извършване на
процесуално- следствените действия и другите действия по разследването парите- предмет на подкупа не били открити.
Гореизложената
фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства
и доказателствени средства от: протоколите от извършените
процесуално-следствени действия и другите действия по разледването, приложените
писмени документи- копия на заповеди за назначаване на държавни служители в
МВР, типови длъжности характеристики, нарядни дневници, ежедневни ведомости, Инструкция за изпълнение
на ППД на патрулен участък № 113 с рег.№ 3102/ 23.02.2011г. и Иструкция за
изпълнение на ППД на патрулен участък № 112 с рег.№ 3101 / 23.02.2011г.,
утвърдени от Началника на Първо РУП-Варна, Инструкция за организация
на работа в МВР по заявителски материали за извършено престъпление от общ
характер № Iз 2843 / 29.11.2010, Инструкция
за патрулно-постовата дейност на МВР № Iз-2295 / 08.12.2006г, АУАН № 747689/27.10.2912г., СХЕ № 12/ ФЗХ-466 от
27.12.2012г по описа на НИКК и СПЕ с изслушване на в.л. в с.з., свидетелства за
съдимост и др. приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от ВДС на хартиени и оптични
носители от прилагането на СРС „Подслушване” по отношение на А.О.В. и протоколите,
отразяващи тяхното изготвяне, „Протокол за белязване и сравнителна проба” от
прилагането на СРС „Белязване” по Разрешение рег. № RB 401065-001-10
/5-375 по описа на ВОС и показанията на св.А.В., св.О.В., св.Ц.Г.,
св.К.К., св.С.Г., св.П.К., св.Г.Й. и от части от обясненията на подсъдимите А.А.
и П.П. и показанията на св.И.И..
Писмени доказателства.
Съгласно чл.109,ал.2, т.17 от
Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР № Iз-2295 / 08.12.2006г. служителите
определени за изпълнение на ППД в наряд трябва да : „Уведомяват ОДЧ / ОДЦ/ при
констатиране на данни за извършено престъпление, при получен сигнал за
извършено или извършващо се престъпление, като установяват самоличността на
подалия информацията, предприемат действия за запазване на местопроизшествието,
установяване на свидетели и задържане на извършителите, а съгласно чл.122 от
същата инструкция: „При извършване на проверка на лица, МПС, както и при
констатиране на нарушения на обществения ред, нарядите своевременно докладват в
ОДЧ/ ОДЦ/.
Според Инструкция за организация
на работа в МВР по заявителски материали за извършено престъпление от общ
характер № Iз 2843 / 29.11.2010г. и по –
конкретно на чл.13, ал.1 от нея
„служителите в МВР, непосредствено установили признаци на извършено
престъпление от общ характер, съставят незабавно докладна записка до
ръководителя на съответната структура за регистриране в регистър образец 1”.
В Инструкция за изпълнение на ППД
на патрулен участък № 113 с рег.№ 3102/ 23.02.2011г. и Инструкция за изпълнение
на ППД на патрулен участък № 112 с рег.№ 3101 / 23.02.2011г., утвърдени от
Началника на Първо РУП-Варна е посочено, че „Служителите в наряд за изпълнение
на ППД са длъжни да уведомяват ОДЧ при констатиране на данни за извършено
престъпление, при получен сигнал за извършено или извършващо се престъпление
като установяват самоличността на подалия информацията, предприемат действия за
запазване на местопроизшествието, установяване на свидетели и задържане на
извършителите”.
Това, при стриктно изпълнение на
вътрешноведомствените актове, означава следното. Служителите на охранителна
полиция, изпълняващи патрулно-постова дейност задължително трябва да отбелязват
всяко свое движение, посетени сигнали, проверени лица и др. в наряден дневник.
Отклонение от указания им маршрут може да се осъществи само по разпореждане или
предварително разрешение от ОДЧ при РУП, което се отбелязва едновременно в
нарядния дневник на съответния патрул и дневника на оперативния дежурен. Тези
правила обаче не били спазвани от подсъдимите/ а най-същественото доказателство
за този извод е съставения АУАН от подс. А. извън техния участък, със свидетел
– другия подсъдим/ .
От изготвената физико- химическа
експертиза с изслушване на в.л. в .з се установява, че по обтривките от лява и
дясна ръка на подс.А. А. е установено наличие на маркиращото- специфично
флуоресциращо вещество, което съвпада по стойност, цвят и оттенък на петната с
веществото от сравнителната проба, като такова вещество не е установено по
ръцете на подс.П.П. и св.И.И..
Показанията на св.И.Б., прочетени
по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, нямат пряко или косвено отношение към
предмета на доказване по настоящето производство, а за получените с този разпит
факти няма повдигнато обвинение. Поради това същите следва да имат стойност на
характеристични данни досежно моралните и нравствените качества на подсъдимите,
отношението им към изпълняваната от тях служба и склонността им към престъпно корупционно
поведение във връзка със службата им. Такъв характер имат и събраните
фактически данни от действията по разследването, проведени със защитените
свидетели. Като характеристики относно личността на подсъдимите и св.И.И. ще
бъдат приети от съдебния състав.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А.В. като логични и кореспондиращи
с останалите гласни доказателства и данните получени при прилагането на СРС,
намерили процесуална форма в изготвените ВДС. Неговите показания като пряк
източник на доказателствени факти следва да се кредитират, въпреки наличието на
незначителни противоречия между тези дадени на досъдебната и съдебната фаза на
наказателното производство досежно размера на паричните суми, които е имал на
05.11.2012г. /при срещата на шадравана/ и произхода и вида на купюрите
банкноти, които е предал на подс.А. на 08.11.2012г. Към момента на
инкриминираните дати, същия е бил зависим към хероин, според данните от СПЕ, но
това обстоятелство не го дискредитира като свидетел.
Показанията му относно случилото се на 27.10.2012г. на ул.”Петко Напетов” и
действията на двамата подсъдими се подкрепят и допълват от показанията на св.Ц.
Г., които по своето същество също са първично доказателствено средство. Същият
е бил очевидец на действията на полицейските служители и на част от уговорките
между подс.А. и св.А.В.. В последствие от последния му е било обяснено точно
какво е било договорено, за да не бъде реализирано наказателно преследване
срещу тях. В тази им част показанията на св.В. и св.Г. са взаимно подкрепящи
се. Същите обаче кореспондират и с фактическите данни, съдържащи се в
изготвените ВДС от прилагането на СРС на 05.11.2012г. и отразяващи срещата на
площад „Независимост” в гр.Варна и проведения разговор между подс.А. и св.В. и
тези получени от прилагането на СРС на 08.11.2012г., както и с останалите
доказателства по делото.
Показанията на този свидетел се допълват и от показанията св.К. и св.О.В..
Последният обяснява, че е знаел предварително за отношенията между подсъдимите
и сина му, за неговото участието в разкриването на престъпната им дейност от
служителите на Вътрешна сигурност, макар и да не му е била известна датата на
предаване на парите. Неговото присъствие на 08.11.12 г. в непосредствена
близост до патрулната кола и неговият син, вечерта е било случайно и непреднамерено и така той е
станал неволен свидетел на събитията, предхождащи задържането на подсъдимите.
Наличие на противоречия в показанията на св.А.В., съдът приема, че се
дължат на изминалия период от време, а не на недобросъвестност от негова
страна.
Чрез показанията на св. К. се изясняват подробно и последователно
проведените мероприятия по разкриването и документирането на дейността на
подсъдимите и за обстоятелствата, при които са били задържани подсъдимите и св.И..
Показанията му кореспондират изцяло с тези на св.А.В., св. Ц.Г., О.В. св.П.К. и
св.Г.Й., изготвените ВДС и събраните писмени доказателства.
Преди този случай св.К.К. не е познавал св.А.В. и баща му и не е имал
отношения с тях. Изрично е определял и разпореждал, както от подчинените му
служители, така и от св.А.В. да не бъдат извършвани действия, които да създават
преднамерени обстановка и условия за подкуп и не е допуснал създаването на
такива. Не е имал предварителни или последващи отношения с подсъдимите и св.И.
и мотив да им навреди чрез излагане на недостоверни показания или извършване на
действия за правокация към подкуп.
Поради горните съображения неговите показания се кредитират изцяло.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св.Ц.Г.. Противоречията и
неточностите бяха отстранени чрез прочитането им с тези от ДП, като съдът
кредитира тези от досъдебната фаза, а дадените пред съда в голяма степен ги
преповтарят, без да са в съществено противоречие. Разбираемите различия и
неясноти в поредността на събитията се дължат на изминалия период от време, а
не на недобросъвестност от негова страна / основания за такава не се и установи/. Твърденията на Г. подкрепят тези на св.А.В.
относно фактически случилото се на ул.”Петко Напетов”, а именно: закупуването
на наркотично вещество от него и св.В., срещата им с двамата подсъдими, изхвърлянето на наркотика и намирането
на част от него от подс.А. и П., отвеждането им с патрулния автомобил и
освобождаването им от полицейските служителите. Самият свидетел обяснява, че в
негово присъствие не са искани пари от подсъдимите и не е бил очевидец на
разговора между св.А.В. и подс.А., но малко след това от А.В. му е било разяснено
съдържанието на този разговор.
Показанията на св.О.В. дадени в с.з. и тези от ДП, прочетени по реда на
чл.281, ал.4, вр. с ал.1, както и от проведената очна ставка също следва да се
кредитират въпреки първоначално констатираните противоречия, които впоследствие
са отстранени в с.з.
Този свидетел предварително, преди датата на задържане на подсъдимите, е
знаел за вече съществуващо отношението между сина му и полицейски служители
относно корупционно поведение от тяхна страна, както и за подадения сигнал от
страна на св.А.В. до компетентата служба и направените постъпки за разкриване и
документиране на стореното от подсъдимите.
Пряко е възприел срещата между сина си и полицейските служители и
наблюдавал действията по тяхното задържане и обстоятелствата, при които то е
станало. В тази им част показанията му кореспондират с тези на св.К. и св. В. и
от части с тези на св.И. и обясненията на двамата подсъдими.
Съдът кредитира и показанията на св.П.К. и Г.Й., те са в синхрон с приложените
писмени доказателства по делото. По същество показанията на двамата свидетели
удостоверяват факти относно организацията на работа на полицейските служители
от Сектор „Охранителна полиция” при Първо РУП- Варна и правилата, които следва
да се спазват от тях, както и че на
05.11.2012г. св.Й. е разпоредил подс.А. в 12.00ч. да премине в екипа на подс. П.
и св.И., като не са събрани данни, че това преместване е било във връзка с
извършваната от „Вътрешна сигурност” проверка по сигнала на св.А.В..
Съдът кредитира показанията на св.С.Г. с изключение на частта им, че на
27.10.2012г. стриктно са били спазвани от тях като автопатрулен екип изискванията
на нормативните актове, уреждащи изпълнението на служебните задължения и
организацията на работа на полицейските служители изпълняващи ППД, както и, че
принципно не е възможно неизпълнението на тези задължение, поради това, че
всяко едно действие на наряда се отбелязва в нарядния дневник и контролно се
отбелязва в дневника на оперативния дежурен. Видно от дневника на оперативния
дежурен на районното управление и нарядния дневник на автопатрул-113 за дата 27.10.2012г.
се установява, че подсъдимите са се отклонявали от маршрута на АП-113 без да им
е било разпоредено или дадено разрешение за това.
По същество в показанията си св.С.Г. посочва, подобно на св.П.К. и св.Г. Й.
принципно начина, реда и организация
на работа на полицейските служители при изпълнение на патрулно- постовата
дейност и начина на отчитане на поставените и изпълнените от тях задачи, чрез
отбелязването им в нарядния дневник от старшия на наряда.
В показанията й обаче не се съдържат конкретни факти за извършваните от нея
и подсъдимите като автопатрул действия на 27.10.2012г. и за други случили се
събития през този ден, както и дали нарядния дневник е воден точно от подс. П.
като старши на наряда за деня. Съгласно вменените им задължения, това е
следвало да става според Инструкцията, но дали това е ставало по този начин или
е имало пропуски - положителен извод не
може да се направи нито за едното, нито за другото.
С постановлението на ВОП от 05.07.2013г. наказателното производство спрямо св.И.И.
е било прекратено поради недоказаност на обвинението. Показанията на този свидетел
съдът внимателно и детайлно анализира поради това, че е бил обвиняем по същото наказателното производство и заради
колегиалните му отношения с двамата подсъдими / и тримата към настоящия момент
са на работа в 1 РУП/.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел за това, че на 08.11.2012г. не е видял и възприел друго освен здрависване на подс.А.
със св.А.В. и е излязъл от автомобила, за да си вземе цигарите от личния
автомобил. В тази им част те са в противоречие с показанията на св.А. В., О.В.
и св.К., както и с изготвените и приобщени ВДС от прилагането на СРС. Показанията
в останалата им част относно фактологията на
развилите се събития се кредитират от състава на съда.
Съдът не кредитира обясненията на подс. А. за това, че заедно с подс.П. не
са извършили вменените им престъпления, че са спазвали стриктно нормативно
уредените правила относно организацията на работа и патрулно-постовата дейност
на съответното поделение на МВР и не са напускали на 27.10.2012г. маршрута си и
не са се разделяли със св.Г., както и обясненията му за срещата им с А.В. на
05.11.2012г. относно тематиката на проведения от двамата разговор и за това, че
не е взел на 08.11.2012г. поисканата от него преди това сума от 30 лева.
Относно тези обстоятелства съдът възприема обясненията на този подсъдим като
законодопустима защитна теза, тъй като противоречат с показанията на св.А.В.,
св.Ц.Г., св.К.К., изготвените ВДС, СХЕ и приложени копия на нарядни дневници и
АУАН. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия за фактологията на развилите се
събития.
Идентично е становището на състава относно обясненията на подс. П. досежно
уличаващите него и подс.А. престъпни обстоятелства.
Приемат се и изготвените ВДС от прилагането на СРС. Същите са били
изготвени при спазване изискванията на НПК и ЗСРС, а придобитите данни
кореспондират с показаният на свидетелите и опровергават защитната теза на
подсъдимите и показанията на св.И.. Съдът приема и изготвената ФХЕ и
заключението на в.л като обективно и безпристрастно представени.
Видно от СПЕ и заключението на вещото лице, който съдът кредитира, св.А.В.
и св.Ц.Г., въпреки наркотичната им зависимост могат да дават достоверни
показания и да участват пълноценнно в наказателното производство, могли са да
разбират свойството и значението на извършените от подсъдимите деяния и да
ръководят постъпките си.
Съдът кредитира изцяло заключението на тази експертиза като компетентно,
пълно, ясно и обективно. Същата е изготвена от компетентно вещо лице- съдебен
психиатър и има за предмет изследване на въпроси от областта на съдебната
психиатрия, а именно способността им да разбират свойството и значението на
извършените от двамата подсъдими деяния и да ръководят постъпките си, наличието
или не на психични заболявания и отклонение от нормалната им психична дейност,
както и тяхната способност да дават достоверни показания и да участват в
наказателното производство. Заключението е изготвяне след лично освидетелстване
на лицата и допълнително проучване на писмени материали по делото.
Поради това и възраженията на защитата по отношение на тази експертиза и
искането на последваща с участието на психолог, който да изследва личностовите
особености на двамата свидетели са неоснователни.
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи и следните правни изводи :
От приложените по делото писмени доказателства: Заповед Iз -2527 / 27.10.2010г. за утвърждаване на типови длъжностни характеристики, типови
длъжностни характеристики, Протоколи за запознаване с длъжностните
характеристики с номера рег.№ 510 / 10.01.2011г. и рег.№ 1288/ 18.01.2010г.,
ежедневна ведомост за дати 27.10.2012г., 28.10.2012г., 05.11.2012г. и
08.11.2012г., както и от съответните нарядните дневници за тези дати, се
установява, че подсъдимите А.Г.А. и П.Д.П. са държавни служители в МВР, т.е.
имали са качеството на длъжностни
лица по смисъла на чл.93, ал.1,т.1, б.”а” от НК и на инкриминираните
дати-27.10.2012г., 28.10.2012г., 05.11.2012г. и 08.11.2012г. са изпълнявали
служебните си задължения в това им качество.
Съгласно длъжностните си характеристики всеки от двамата подсъдими е имал следните
задължения: „ работи по осигуряване на
обществения ред, предотвратява и оказва съдействие при разкриване на
престъпления и нарушения на обслужваната територия”, а подс.П. като водач на патрулен автомобил и да
„отговаря за техническата изправност на
зачисления автомобил, своевременното оформяне на пътната книжка /
експлоатационната тетрадка / наличността на инструменти , принадлежности,
експлоатационни течности и гориво- смазочни материали” и, „управлява автомобила при всякакви пътни и
метереологични условия , през всяко време на денонощието и годината” ,
„поддържа зачисления му автомобил в техническа изправност и постоянна годност”.
С Инструкция за
патрулно-постовата дейност на МВР № Iз-2295/ 08.12.2006г. в чл.109,ал.2, т.17, чл.122 и Инструкция за организация на работа в МВР по
заявителски материали за извършено престъпление от общ характер № Iз 2843 / 29.11.2010г. в чл.13, ал.1 на подсъдимите като държавни
служители в МВР и при изпълнение на ППД са им вменени следните задължения:
„Уведомяват ОДЧ /ОДЦ/ при констатиране на данни за извършено
престъпление, при получен сигнал за извършено или извършващо се престъпление,
като установяват самоличността на подалия информацията, предприемат действия за
запазване на местопроизшествието, установяване на свидетели и задържане на
извършителите”
„При
извършване на проверка на лица, МПС, както и при констатиране на нарушения на
обществения ред, нарядите своевременно докладват в ОДЧ/ ОДЦ/.”
„служителите в МВР, непосредствено установили признаци на извършено
престъпление от общ характер, съставят незабавно докладна записка до
ръководителя на съответната структура за регистриране в регистър образец 1”.
С Инструкция за изпълнение на ППД
на патрулен участък № 113 с рег.№ 3102/ 23.02.2011г.на подсъдимите им е вменено
следното: „Служителите в наряд за
изпълнение на ППД са длъжни да уведомяват ОДЧ при констатиране на данни за
извършено престъпление, при получен сигнал за извършено или извършващо се
престъпление като установяват самоличността на подалия информацията,
предприемат действия за запазване на местопроизшествието, установяване на
свидетели и задържане на извършителите”.
Съдът намери, че двамата
подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.294, ал.4, вр.ал.2, вр.ал.1,вр.чл.20, ал.2 от НК, за това че в периода от 27-28.10.2012
г. в гр. Варна, в качеството им на длъжностни лица - полицейски
органи - старши полицаи, категория Е – OOP,
в
съучастие по между си, като съизвършители, спомогнали на две лица - А.О.В.
и Ц.И.Г., извършили престъпление по чл.354а, ал.3 от НК да избегнат наказателно
преследване, без да са се споразумяли с тях преди да са
извършили самото престъпление, като не изпълнили задълженията си
във връзка със службата си - по чл.109, т.17 и чл.122 от Инструкцията за
патрулно - постовата дейност на МВР № 1з-2295/08.12.2006 год. и Инструкция за изпълнение на ППД на патрулен
участък № 113 на Началник Първо РУП-Варна от 23.02.2011 год. и Инструкция за
организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ
характер № 1з-2843/29.11.2010 год., като деянието е извършено с цел за имотна облага.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е извършено от подс. П. и подс.А. чрез действия – двамата в качеството на
полицейски органи и докато са изпълнявали служебните си задължения са
установили признаците на извършено престъпление – подс.П. забелязал действието
на свидетелите, които възприел, че изхвърлят забранени вещества и го намерил, подс.А.
взел пакетчето с наркотик от земята и го поставил в служебния автомобил, двамата
са отвели свидетелите от местопрестъплението и са ги освободили не по
съответния ред и преди да посетят районното управление, като задържали и наркотика
и чрез бездействие–неизпълнение на
задълженията им да запазят местопроизшествието и да уведомят ОДЧ при Първо
РУП-Варна след като са констатирали признаците на извършено престъпление, за да бъдат извършени съответните процесуално-
следствени действия и реализирана наказателна отговорност спрямо
св.А.Варжебедян и св.Ц.Г., не са съставили незабавно докладна записка за това,
че непосредствено са установили признаци на извършено престъпление от общ
характер за регистриране в регистър на образец I и не са докладвали на ОДЧ за извършената проверка на св. А.В. и св.Ц.Г.,
която не са и вписали в нарядния дневник за деня.За това деяние са събрани
доказателства, от които да се направи извод за участието и на двамата подсъдими
в него- и двамата са били в патрулния автомобил, когато са видели Г. и В., от своя страна и двамата свидетели
твърдят, че и П. и А. са излезли от колата, за да търсят на земята захвърления
от тях наркотик, а според прочетените показания на Г., именно П. / шофьора на
патрула/ е взел от земята наркотика. Разговорът с В. е бил проведен от А., но
участие в неправомерното изземване на наркотика и задържането им, срещу
определени облаги е станало с активните действие и на двамата подсъдими.
Деянието на двамата подсъдими е
довършено, тъй като е било осуетено наказателно преследване спрямо св.А.В. и
св.Ц.Г. и такова в последствие не е било започнато спрямо тях за конкретното
деяние, съставомерно по чл.354а, ал.3 от НК.
От субективна страна и двамата подсъдими са извършили
престъплението при пряк умисъл. Всеки един от тях е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване. Двамата подсъдими са действали при
общност на умисъла, всеки един от тях е съзнавал своя принос и този на другия
подсъдим при извършване на изпълнителното деяние, и двамата са искали и
постигнали целения общ престъпен резултат.
Деянието е извършено с цел за
имотна облага – сумата от 60 лева за осуетяване на наказателното преследване
срешу св.В. и св.Ц.Г., която да бъде предоставена в последствие от св.А.В..
Съдът прецени, че подс. А. е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. чл.302,
т.1, б.”Б”,вр.чл.301,ал.3,вр.ал.1 от НК и го призна за виновен, за това, че на 08.11.2012 г. в гр.
Варна, в качеството му на длъжностно лице -полицейски орган - старши полицай,
категория Е - OOP, поискал и приел дар
- пари в размер на 30/тридесет/ лева от А.О.В., които не му се следват, загдето
е извършил друго престъпление във връзка със службата си по чл.294, ал.4 вр.
ал.2, вр. ал.1 от НК, с което е осуетил наказателното преследване спрямо А.О.В.
и Ц.И.Г. за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като
го оправда да е извършил деянието в съучастие с подс.П.П. - за квалификацията по чл.20, ал.2 от НК за
същото деяние.
От обективна страна изпълнителното деяние, с което подс.А. е осъществил състава на това
престъпление е извършено с действие- поискал от А.О.В. дар- парична сума в
размер на 30 /тридесет / лева и получил
дар- сумата от 30 / тридесет / лева, която не му се следва, загдето е извършил
друго престъпление във връзка със служба си по чл.294, ал.4, вр.ал.2, вр. ал.1,
вр.чл.20,ал.2 от НК, с което осуетил наказателно преследване спрямо А.О.В. и Ц.И.Г.
за престъпление по чл.354а,ал.3 от НК.
Деянието е довършено, тъй като
подс.А. е получил инкриминираната сума-предмет на подкуп и същата е била в
негово владение, съобразно обсъдените по-горе доказателства- показанията на В.
по предаване на сумата – белязани пари, именно на А., резултатите от ФХЕ за
установено вещество по ръцете му. Такова вещество не е било намерено при изследването на другите двама в колата-
св. И. и подс.П.. Св. В., в случаите когато е водил разговор за парите, които е
следвало да даде, е правил това само с подс. А.- на шадраваните на 05.11. и при
самото предаване на парите на 08.11.
От субективна страна престъплението е извършено
категорично при пряк умисъл. Подс.А.А. е съзнавал обществено опасния характер
на деянията си по искане и приемане на дар, който не му се следва в качеството
си на полицейски орган, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване. Целта му е била да се облагодетелства
неправомерно.
Съдът счете,
че обвинението за престъплението по чл. чл.302, т.1,б.”Б”,вр.чл.301,ал.3,вр.ал.1
от НК по отношение на подс.П.П. не е доказано по несъмнен начин, поради което на
осн.чл.304 от НПК го оправдава да е извършил това престъпление.
Видно от събраните по делото гласни доказателства
и изготвените ВДС от прилагането на СРС подкупа е бил поискан от подс.А.. На
27.10.2012г. той се е договарял със св.А.В., последния и св.Цв.Г. да бъдат пуснати без последици за тях
и да си тръгнат и срещу каква парична сума
да стане това, като това обстоятелство се установява, чрез показанията на този
свидетел, косвено потвърдено и от заявеното от Цв.Г.. На 05.11.2012г. на площад
„Независимост” отново разговорът е проведен само между двамата, както и този на
08.11.2012г. Самият св.А.В. сочи тези обстоятелства. Не са събрани доказателства
подс.П. да е поискал или на 08.11.2012г. да е приел неследващата се сума от 30
лева или част от нея- видно от изготвената СХЕ. В тази насока са и показанията
на св.Г. и св.К.К..
По делото не са събрани категорични и достатъчно
доказателства сочещи на общност на умисъла на подс.П. и подс.А. при извършването
на престъплението по чл. чл.302,
т.1, б.”Б”, вр.чл.301, ал.3, вр.ал.1 от НК от последния, за да може да им бъде вменено някои от видовете съучастие
изобщо. За последното обстоятелство съдът прецени, че наличните фактически
данни стигат само до извеждането на предположение за съучастие на двамата
подсъдими в това престъпление. Такива са например данните, че подс. П. е
присъствал н непосредствена близост при разговорите на подс. А. и В. за
исканите пари- на 05.11., бил е в патрулната кола при предаването на парите на
08.11., но същевременно както от
приложените СРС, обективирани по съответния ред, така и от свидетелските
показания, не може да се направи подобен извод. Осъдителната присъда не може
да почива на предположения, както и
произволни изводи от определени фактически обстоятелства.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА.
Защитниците
на подсъдимите навеждат и развиват доводите си на една плоскост – недопустимост
на наказателното производство, недобросъвестност в показанията на св.А.В.,
некомпетентно и непълно заключение на СПЕ, липса на доказателствена сила на
изготвените ВДС, нарушения в обвинителния акт, правокация към подкуп,
необсъждане показанията на св.С.Г. и т.н.
Възразява
се, че наказателното производство поначало било недопустимо, според адв.С., тъй като
постановлението за образуване на д.п е от 20.08.2012г. и за различно
престъпление от тези вменени на подсъдимите, за които е следвало да бъде
образувано друго производство. Съдът не
намира действията на обвинението по
образуване и водене на наказателното производство за извършени при противоречие
на изискванията на НПК. Настоящето производство е било образувано при наличие
на основанията на чл.208 и чл.211 от НПК. Същият предоставя единствено на
прокурора възможността, като господар на процеса, да прецени следва или не да
бъдат включени и други лица и престъпления в производството, да отдели
материали в отделни дела или да обедини такива, както и срещу кои лица и за
какви престъпления следва да се повдигне обвинение пред съда. Настоящето
производство е било образувано при наличието на законен повод и достатъчно
данни, проведено е разследване за извършени престъпления по първоначално получени
данни, а след това и за извършени в последствие престъпления. Прокурорът е
направил самостоятелна преценка, че са събрани необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина именно за възведените на двамата подсъдими
престъпления и за тях им е повдигнал обвинение пред съда, без да е било
необходимо да разделя, отделя или прекратява вече образувано производство.
Напълно допустимо е в рамките на водено ДП да се проведе разследването, каквото
е нужно, а и защото изначало органът, натоварен с разследването не може сам да
предопределя рамката на това разследване, очакваните правни квалификациии, а и
във времево отношение – да предвиди действията, които биха могли да бъдат
инкриминирани, както и последващите действия на лицата, срещу които е образувано
производството. Тези действия също биха могли да се инкриминират. Няма
изискване / а и е абсурдно да има такова/,
датата на образуване на ДП винаги да е последваща инкриминираната дата.
Св.А.В. е
бил зависим към наркотични вещества и е имал различни процесуални качества в
наказателни производства, включително и е осъден за престъпление свързано с
наркотични вещества, но това не го прави директно заинтересован, предубеден,
недобросъвестен или негоден свидетел. В настоящето производство същия е
представил показания, които са били кредитирани и съдът се е мотивирал защо ги
приема.
Въпреки
сочените от защитниците обстоятелства, по делото е установено, че показанията
на този свидетел не са дадени с цел да се навреди на подсъдимите по някакъв личен
или друг мотив, а обективно отразяват противоправните действията на двамата
подсъдими и отношението им към тези действия.
Показанията
му в тази насока не са единственото доказателство въз основа, на които съдът
прави своите изводи, а се подкрепят и допълват и от останалите доказателства по
делото, за което съдът вече се е мотивирал. От СПЕ, която съдът кредитира, е
установено, че наркотичната му зависимост не се е отразила на способността му да
участва в наказателното производство и да дава достоверни показания. Такова е
заключението и по отношение на св.Ц.Г..
По отношение
на възражението за непълно и некомпетентно заключение на вещото лице и искането
за назначаване на СППЕ с участие на психолог, съдът е изложил своите
съображения в направените от него правни изводи, поради което не намира, че е
необходимо отново да ги преповтаря. Ще допълни само, че не е необходимо за
установяване на горните и значими за делото обстоятелства и изследване на
специфичните проявления и особености на личността на тези двама свидетели.
Съдът не
споделя становището на двамата защитници, че е налице създаване на преднамерена
обстановка за получаване на подкуп. В тази насока съдебната практика е трайна и
непротиворечива и според същата не е налице правокация към подкуп, когато длъжностното
лице предварително го е поискал.
В настоящия
случай подс.А. е действал с ясното съзнание, че в качеството си на длъжностно
лице иска и получава дар, който не му се следва, загдето е извършил
престъпление във връзка със службата си. От своя страна към момента на
предоставяне на белязаните пари, св.А.В. е действал със съзнанието, че вече е
получил насрещна облага от двамата подсъдими– било е осуетено наказателно
преследване срещу него и св.Г. за престъпление по чл.354а от НК.
Подс.А. сам
е взел решение да поиска и приеме подкупа и го е поискал предварително, т.е не
е налице склоняване, убеждаване, увещаване или мотивирането му да получи такъв.
Целта на последващите
действията, включително и по използване на СРС „наблюдение”, „проследяване”, „подслушване”
и „белязване” е да се документира престъпната дейност на двамата подсъдими и в
конкретния случай нямат за цел създаване на преднамерена обстановка или условия,
за да предизвикат предлагане, даване или получаване на подкуп. В този смисъл са
ППВС № 8 / 1981г. по нак.дело № 10 / 1981г., Решение № 571 от
21.XI.1979 г. по н. д. № 561/79 г., I н. о., Решение № 571 от 21.XI.1979 г. по
н. д. № 561/79 г., I н. о., Решение № 449 от 25.VIII.1970 г. по н. д. № 369/70
г., II н. о, Присъда № 123 "а" от
10.III.1970 г. по н. д. № 88/70 г., I н. о., Решение № 450 от 22.01.2013 г. на
ВКС по н.д. № 1578/2012 г., III н. О и др.
Относно
възражението, че в разговорите записани чрез СРС не е установено кое е лицето
провело разговорите със св.А.В., тъй като не е изготвена фоноскопна експертиза,
която да отговори на този въпрос, следва да се отбележи, че същото е
неоснователно поради следните съображения:
На
05.11.2012г. и 08.11.2012г. са били приложени оперативните способи
„подслушване” по отношение на св.А.В..
На
първата дата свидетеля се е срещнал с двамата подсъдими и св.Ивавнов на площад
„Независимост”. Както от протоколите за ВДС и показанията на двамата свидетели,
така и от обясненията на двамата подсъдими се установява, че на тази дата
разговора е воден между св.А.В. и подс.А. и проведения от двамата разговор е именно
същия, които е бил записан посредством СРС и отразен в протокола за ВДС. Аналогично е становището на съда и за
вечерта на 08.11.2012г., когато св.А.В. е провел разговор с подс.А. и му
предоставил белязаните банкноти в размер на 30 лева.
Вложеният
смисъл на думата „кирийка” в разговора от 05.11.2012г.е именно за наркотично
вещество. В този смисъл израза е бил употребен от св.А.В. и възприет от подс.А.,
който и заявил, че ако поиска дори ще го „измърка”, т.е ако пожелае може и сам
да го употреби чрез смъркане, както и, че не носи десет дена наркотик /
„кирийки” / в себе си.
Досежно
възражението, че е установено наличието на маркиращо вещество по ръцете на подс.А. вследствие на
ръкостискане със св.А.В.. Съдът е направил извода си, че подсъдимия е получил
инкриминираната сума пари не само от заключението на СХЕ, с която е установено
наличие на такова вещество и по двете ръце на подс. А., а и от показанията на
св.В. и св.К. и от данните, съдържащи се в изготвените ВДС от прилагането на
СРС в тяхната съвкупност.
Отделно
от това съдът прецени, че наличието на маркиращо вещество и по двете ръце на
подс.А. е именно, защото белязаните пари са били държани или местени от една
ръка в друга, като трудно може да се обясни чрез получено при ръкостискане със
св.А.В.. Не е установено такова вещество по дрехите и вещите на подсъдимия и
автомобила, защото веднага след това е последвало погрешното задържане на
служителите от другия автопатрул, което е било възприето от подсъдимите и св.И.
и на което подс.А. е реагирал като е напуснал автомобила и предприел действия
по укриване на получените от св.А.В. пари. В тази насока са и обясненията на
подс.П., който заявява, че по принцип не се здрависват с лица от криминалния
контингент и въпросната вечер не е видял подс.А. да се е здрависал със св.А.В..
Поради
горните съображения, съдът счита твърденията на подс.А.А. относно причината,
поради която е било установено маркиращо вещество по ръцете му, за
законодопустима защитна теза, а показанията на св.И.И. в тази им част за
недостоверни, за което състава на съдът вече е изложил доводи.
Съдът
намира за необходимо да отбележи по възраженията за противоречие в показанията
на св.А.В. относно произхода на парите, които са били обработени при
оперативния способ „белязване” със специално вещество, че намира тази теза за неоснователна
изначало, а и изводимо от Тълкувателно решение № 2 / 2011г.на
ОСНК на ВКС, при документиране на такава престъпна дейност това кой ги е предоставил е без значение. Относно
факта на незначителни противоречия в показанията на този свидетел, съдът вече е
изложил доводи.
Съдът
не споделя становището на защитата и по – конкретно на адв.С., че обвинителния
акт съдържа пороци, на които присъдата не може да почива, изхождайки от това,
че в същия е посочен, че двамата подсъдими са извършили престъплението по
чл.294 от НК в периода от 27-28.10.2012г., нарушавайки Инструкция за ППД за
патрулен участък „112” като се сочи, че на 27.10.2012г. е била нарушена тази за патрулен участък
„113” , а на 28.10.2012г. тази за патрулен участък „112”. Визираното обстоятелство
е било отстранено своевременно от представителя на ВОП чрез изменение на
обвинението досежно номера на инструкциите и инкриминирания период, като
производството по делото пред съда е продължило изменено обвинение.
Относно възражението, че св.С.Г. на 08.11.2012г.е била на работа в екип с
двамата подсъдими и това обстоятелство е останало необсъдено, съдът вече е
изложил становище и аргументи в тази насока.
Възражението,
че дисциплинарните производства водени спрямо двамата подсъдими са били
прекратени, поради недоказаност на вменените им дисциплинарни нарушения и това
не е било отчетено от представителя на ВОП, е неоснователно. Заключението на
дисциплинарно решаващия орган по никакъв начин не обвързва държавното обвинение
или съда, които следва да направят собствена преценка дали същите или други
деяния съставляват престъпление, като това следва да бъде сторено по реда,
условията и със способите предвидени в НПК.
При
определяне вида и размера на наказанието на двамата подсъдими, съдът взе предвид следното:
За подс.А.:
За престъплението по чл.294,ал.4,вр.ал.2, вр.ал.1,вр.чл.20, ал.2 от НК, съдът намери, че
обществената опасност на конкретното деяние е сравнително висока, а тази на
подсъдимия е ниска. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. За
смекчаващи обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, семейно положение и
ниската стойност на имотната облага, за която деянието е извършено. Поради това
съдът прецени, че наказанието на подсъдимия следва да се определи по правилата
на чл.54, ал.1 от НК, само при смекчаващи обстоятелства и същото да бъде в
минималния предвиден размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от две
години. Предвид това, че са налице основанията чл.66, ал.1 от НК, изпълнението
на същото следва да се отложи с
изпитателен срок от четири години.
За престъплението по чл.302, т.1, б.”Б”, вр.чл.301, ал.3, вр.ал.1 от НК. Конкретното деяние е със сравнително висока степен на обществена опасност,
тъй като засяга обществените отношения, регулиращи дейността на държавните
органи и конкретно- полиция. Този вид престъпления са проблемни за обществото,
което е с изключително критично отношение към тях. Още един показател за високата обществена опасност на деянието,
извършено от подсъдимия, както и несъставомерният,
но значим общественоопасен резултат, до който
води поведението на подсъдимия спрямо наркозависими лица и
такива, които вършат флагрантни нарушения или престъпления, е насаждането на
убеждение, че съществува лесна възможност за прикриването им - чрез облагодетелстване на полицейския
служител, за да не извърши вменени му по закон обязаности. Впрочем тук е
мястото да се обсъди и възражението на адв. С., според който не е логично и
оправдано за наркотик на стойност 7 лева да бъде искана сума от 30 или повече
лева, съответно да се търси възможност за намирането и предаването й от страна
на провинилите се лица. Разбира се, че в
случая не става въпрос за простата реципрочност на сумите, а за конкретните
действия на свидетелите и какво по същество представляват те. Покупката на
наркотик е не само морално укоримо действие, но и съставлява престъпление.
Именно към прикриването на това престъпление чрез съдействието на полицията са били
насочени усилията най вече на В. по намирането на исканата сума пари- а не
защото ще загуби наркотик на стойност „само”
7 лева, срещу сума от 30 лева.
От друга страна обществената опасност на дееца, както
вече бе посочено, е ниска.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се установиха. Смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно
минало, семейно положение и ниската стойност на предмета на подкупа. Предвид
това и на основание чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващи обстоятелства, съдът
наложи на подсъдимия предвидените наказания в минимален размер, а именно: „Лишаване
от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи с четиригодишен изпитателен срок, „Глоба” в размер на 500.00 лева и на
осн.чл.37,ал.1,т.6 от НК му наложи „Лишаване от право да упражнява длъжност в
органите на МВР” за срок от три години.
Задължителното наказание
конфискация на имущество, съдът не наложи поради липса на такова.
На осн.чл.23, ал.1 от НК,
съдът наложи на подс.А. да изтърпи най- тежкото от така определените наказания,
а именно „Лишаване от свобода” за срок от три години, което на осн.чл.66, ал.1
отложи с изпитателен срок от четири години и на осн.чл.23, ал.2, и ал.3 от НК присъедини
към така определеното най- тежко наказание, наложените наказания „Глоба” в
размер на 500.00 лева и „Лишаване от право да упражнява длъжност в органите на
МВР” за срок от три години, на осн.чл.37, ал.1, т.6 от НК.
По отношение на отлагането на наказанието. Целите на наказанието се
постигат чрез неговото изтърпяване, а отлагането му по реда на чл. 66 е само
изключение от правилото, което не може да се преценява изолирано от чл. 36 от НК. При това следва да се вземат предвид както обстоятелствата във връзка със
самото престъпление, така и данните за личноста на подсъдимия, а те са такива,
че може да се направи извод, че осъдителната присъда и наказателноправните
последици на отлагането изпълнението й са достатъчни за личната му превенция.
Поради това и съдът счете за приложимо правилото на чл. 66 от НК.
На осн.чл.307 а от НК, съдът
отне в полза на Държавата равностойността на предмет на престъплението- 30
лева.
За подс. П.
Извършеното от този подсъдим
деяние по чл.294,ал.4,вр.ал.2,вр.ал.1 от НК е със сравнително висока степен на
обществена опасност, но от друга обществената опасност на самия подсъдим е
ниска.
Отегчаващи обстоятелства не се
установиха. За смекчаващи обстоятелства съдът намери чистото съдебно минало,
семейно положение и ниската стойност на имотната облага, за която е извършено това
престъпление.
За това на осн. чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващи обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер от две години. Тъй като са
налице изискванията на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването му с
изпитателен срок от три години. Същите съображения за отлагане на наказанието
са относими и за този подсъдим.
При индивидуализацията на
наказанията и на двамата подсъдими, съдът не намери многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства, за да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, съобразно предложението на прокурора.
С така определените
наказания, съда счита, че ще постигнат целите на генералната превенция и ще са
достатъчни за поправянето и превъзпитаването на подсъдимите, съгласно
разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подс.А. и П. да заплатят направените по делото разноски в
размер от по 188 лева в полза на ВСС
по сметка на Окръжна прокуратура Варна и 178.00 лева в
полза на ВСС по сметка на ВОС.
С оглед горните мотиви съдът
постанови присъдата.
Съдия
във ВОС:
6