Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 29.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осми
януари през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Анета Х.
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5247 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във в. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от И.П.С. с ЕГН **********,***,
чрез адв.Р.Х. против А.П.Т. с ЕГН ********** и Г.Р.Й.
с ЕГН **********,***, в която се твърди, че по силата на
Договор за наем на недвижим имот от ***ищецът бил наемодател, а ответникът А.П.Т.
наемател на следния собствен на ищеца недвижим имот, а именно: ***, находящ се в ***, с площ от 70 кв. м. Съгласно чл. 4.1. и
чл. 4.2. от договора за наем наемателят дължал на наемодателя месечна наемна
цена в размер на 360 лв., дължими в брой, срещу разписка. Съгласно чл. 5.1. от
договора за наем наемателя следвало да заплаща следните сметки, такси и разходи:
електричество, студена, топла вода, топлофикация, поддръжка общи части. Излага
се, че договорът бил прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от
01.05.2019г., като на 30.04.2019г. наемателят предал на наемодателя имота, за
което страните направили отбелязване на последната страница от Приемо-предавателен протокол от ***, подписан при сключване
на наемния договор. Твърди се,
че наемателя не изпълнил следните задължения, произтичащи от процесния договор: 360 лв. - неплатена наемна цена
за м. април 2019г., заедно с неустойка за забава в размер на 102.60 лв.; 228.22 лв. - неплатени сметки за топлинна
енергия за периода 01.12.2018г. - 31.03.2019г. ***съобразно фактури № ***.; № ***
и № ***, заедно с начислената от доставчика лихва върху сумите по фактурите; 255.97 лв. — неплатени сметки към ***съобразно
издадени фактури № ***.; № *** и №***; 64.89 лв. - неплатени сметки към ***.
Навеждат се
доводи, че ответника Г.Р.Й. бил солидарно отговорен за заплащане на
гореописаните суми с ответницата А.Т., тъй като били съпрузи и по силата на
закона отговаряли солидарно за разходи за нужди на семейството, какъвто било и процесното задължение - наем на апартамент, ползван от
двамата съпрузи и детето им и консумативни разходи за ползване на имота.
Твърди се, че горните суми били претендир***по
реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№***била издадена заповед за
изпълнение, но в законоустановения срок постъпило
възражение от длъжниците и на кредитора били дадени
указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията му.
С допълнителна молба от 02.09.2019г. ищецът е направил
следните уточнения:
Заявил е, че намалява размера на предявения иск в частта
относно претендираната неустойка за забава за плащане
на дължимия за м. април 2019г. наем до размера на сумата от 4.86 лв. предвид
следното: Наемната цена била в размер на 360 лв. месечно (чл. 4.1. от договора
за наем). Дължала се ежемесечно, от 25-то до 30-то число на всеки месец (чл.
4.2. от договора за наем). Следователно наемателят изпадал в забава за плащане
на наемната цена, след 30-то число на месеца, за който същата била дължима.
Съгласно чл. 4.4. от договора за наем, при забава за
плащане на месечната наемна цена, наематеят дължал на
наемодателя неустойка в размер на 0.05 % от размера й за всеки ден забава. В
настоящия случай, наемателят изпаднал в забава за плащане на наемната цена за
м. април 2019, считано от 01.05.2019 г., като до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 27.05.2019г., забавата била общо 27 дни.
Дължимата неустойка за забава за този период, съгласно чл. 4.4. от договора, възлизала на 4.86 лв. Поради това се
намалява цената на иска в тази част от посочената в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и в исковата молба сума в размер на 102.60 лв. до сумата
от 4.86 лв.
Ищецът намалява иска за заплащане на разноски за топлинна
енергия от сума в размер на 228.22 лв. на сума в размер на 225.52 лв., от която
222.29 лв. - главница и 3.23 лв. - лихва. Сочи се, че периодът, за който е дължима
посочената сума бил 01.12.2018г. -
31.03.2019г.
Ищецът уточнява периода на предявения иск за заплащане на
потребена, но незаплатена от ответниците
електроенергия по цитир***в исковата молба 3 бр.
издадени фактури от ***, а именно: 17.02.2019г. - 30.04.2019г.
Уточнява и периода на предявения иск за заплащане от ответниците на дължими суми към ***: 04.02.2019г. -
30.04.2019г. Сочи, че претендираната с исковата молба
сума за разноски за водоснабдяване в размер на 64.89 лв. била начислена за
ползвания по договора за наем обект, съгласно следните фактури, издадени от ***:
Фактура № ***за сумата от 24.75 лв., Фактура №***за сумата от 20.90 лв. и
Фактура №***за сумата от 26.15 лв.
Сочи се от ищеца, че партидите в посочените по-горе
експлоатационни дружества, през цялото време на действие на договора за наем
били на негово име, поради което за да избегне принудително изпълнение, както и
спиране на услугите, заплатил задълженията по същите.
С оглед направените уточнения се претендира да се признае
за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата
от 936.24 лв., от която - 360 лв. — неплатена наемна цена за м. април 2019г.,
заедно с неустойка за забава в размер на 4.86 лв.: 225.52 лв., от която 222.29
лв. - главница и 3.23 лв. - лихва - потребена, но
неплатена топлинна енергия за наетия имот за периода 01.12.2018г. -
31.03.2019г., 255.97 лв. - потребена, но неплатена
електроенергия за наетия имот за периода 17.02.2019г. - 30.04.2019г.; 64.89 лв.
— неплатена сума за водоснабдяване на наетия имот за периода 04.02.2019г. -
30.04.2019г.
Ответниците ***Т.
и Г.Й. са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват
исковите претенции. Твърдят, че към момента на
сключване на процесния договор и съществуването му не
са били в сключен граждански брак. Твърдят, че още с влизането в апартамента
наемателката установила, че в жилището имало влага по стените, която се запазвала
дори и при пуснато парно, в резултат на което имало голямо количество мухъл по
стените и прозорците. При това положение, според ответниците,
наетият имот не отговарял за целите на наемането му - за живеене, т.к.
представлявал опасност за здравето на живущите в него. По този повод
наемателката била потърсила консултация със специалисти, които я посъветвали да
се направи външна топлоизолация. Наемодателят е отказал да извърши такъв ремонт
и страните по правоотношението постигнали уговорка, че наемателката щяла да
извърши външна топлоизолация на стените за сметка на наемодателя и разходите за
тези дейности да бъдат приспаднати от сумите за наем и консумативи. Твърди се,
че през м. ноември 2018 г. наемателката - със знанието и съгласието на
наемодателя, сключила договор със съответната фирма, която извършила
топлоизолация на 12 кв.м стени. Стойността на възложената работа била 600 лв.,
която наемателката заплатила в брой на
фирмата – изпълнител.
Твърди се още от ответниците,
че при подписването на договора за наем освен наемната вноска за първия месец
наемателката заплатила депозит в размер на 1 месечен наем - 360 лв. като
гаранция за изпълнението на договора. Съгласно чл.5.6 от договора наемодателят
имал право да извърши прихващане на този депозит с неплатени от наемателя
задължения за консумативи.
Навеждат се доводи, че сумата от 600 лв. и депозит от 360
лв. следвало да бъдат прихванати от дължимите суми за наем и консумативи.
Ответниците заявяват
възражение за съдебно прихващане на исковата претенция на ищеца за плащане на
911,86 лв. със сумата от 960 лв., включваща разходи за извършената от наемателя
външна топлоизолация на апартамента на наемодателя в размер на 600лв. и
заплатен депозит при подписването на договора в размер на 360 лв.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени след развило се производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК за
същите вземания и в законоустановения едномесечен
срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, поради което са допустими.
Безспорно е между страните и това се
установява от представения препис на Договор за наем от ***, че ищеца И.П.С., в
качеството на наемодател е предоставил на ответницата А.П.Т., в качеството на
наемател за временно и възмездно ползване следния недвижим имот в ***: ***, на
адрес ***, с площ от 70 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна,
тераса.
В писменото си съглашение страните са обективирали
съществените елементи на правоотношение и произтичащите от него права и
задължения.
Уговорили
са в чл.2.1. срок на договора от една година, считано от ***до 01.10.2018г.,
като в чл.2.2 са предвидили автоматично продължаване при същите условия за още
12 месеца, ако няма писмено предизвестие от наемодателя или наемателя за
промяна или прекратяване на съглашението. Регламентирали са в чл.4 размер на месечен
наем от 360лв., платим в края на всеки месец – от 25 до 30 число, както и
заплащане на консумативните разходи в тежест на наемателя, според обективираното в чл.5. Уговорили са в чл.4.4 дължима при
забава в плащането на наемната цена неустойка в размер на 0,05% от размера на
наема за всеки ден забава. Предвидили са също така в чл.6, че в тежест на
наемодателя е задължението за поддържане на имота в добро експлоатационно
състояние и всички основни ремонти, което е следвало да се изпълнява в
едномесечен срок от уведомяването от страна на наемателя за възникналата
необходимост. При неизпълнение на задължението на наемодателя в посочения срок,
страните са предвидили, че наемателя има право да предприеме съответните мерки
за сметка на наемодателя, като удържи направените в тази връзка разходи от
предстоящите дължими наемни вноски. Наемателят е следвало да отговаря за
дребните ремонти и поддръжка.
Според
обективираното в чл.5.6 от съглашението наемателят е
дължал плащане на депозит в размер на един месечен наем като гаранция за
изпълнението на задълженията на наемателя, възстановим от наемодателя след
изтичане на срока на договора, след подписване на приемо-предавателен
протокол за връщане на наетия имот, след връщане на ключовете, чиповете за
достъп и след като всички дължими плащания за консумативи за наетия имот са
платени. Страните са се съгласили, че нямат право да правят прихващане на
депозита като последно наемно плащане, но наемодателя има право да извърши
прихващане на този депозит с неплатени от наемателя задължения за консумативи.
Представен
е от ответниците препис на разписка, издадена от ***,
удостоверяваща предаване от ответницата А.Т. на сума в размер на 360лв.,
представляваща уговорен в процесния договор депозит.
Не
е налице спор между страните, че при сключване на договора наетия имот е бил
предаден при състоянието, описано в нарочно съставен Приемо-предавателен
протокол от ***Не е налице спор също така, че договора между страните е бил
прекратен по взаимно тяхно съгласие, считано от 01.05.2019г., както и че на
30.04.2019г. наемателя е предал наетата вещ на наемодателя, за което е бил
съставен и приложения по делото в препис Протокол от 30.04.2019г.
Безспорно
е, че за периода от 01.12.2018г. до 31.03.2019г. до наетия имот е била доставена
топлинна енергия на обща стойност
222,29лв., като поради забава в плащането на цената е била начислена от
доставчика мораторна лихва в размер на 3,23лв. и това
се установява от приложените справки и фактури №***.; №***.; № ***. и №***., издадени от ***“ за посочения
период.
Безспорно
е, че за периода от 17.02.2019г. до 30.04.2019г. в имота е била ползвана
ел.енергия на обща стойност от 255,97 лв., за
която са били издадени от *** фактури № ***.;
№ *** и №***
Не се спори, че за консумирана в същия имот вода през
периода от 04.02.2019г. до 30.04.2019г. е била начислена от ****** сума в
размер на 64,89лв. по издадени фактури № ***, №***. и №***.
Ответниците не твърдят
плащане на горепосочените консумативни разходи и не ангажират доказателства в
такава насока.
Не се твърди също така от ответниците
плащане на наемната цена за м.април 2019г. в размер на 360лв. и не се сочат
доказателства за това.
Страните не спорят, че размера на уговорената в чл.4.4 от
процесния договор неустойка за забава плащането на
наемната цена се определя в размер на 4,86лв. за периода от 01.05.2019г. до
27.05.2019г.
От представения препис на Договор за изработка от
19.11.2018г., подписан между ответницата А.Т., в качеството на възложител и ***,
в качеството на изпълнител се установява, че наемателката е възложила на трето
лице поставяне на външна топлоизолация на наетия имот на площ от 12 кв.м. при
уговорено възнаграждение от 600лв.
От приложения препис на Приемо-предавателен
протокол от 28.11.2018г. е видно, че уговорения по горния договор трудов
резултат е бил предаден от изпълнителя и приет от възложителя на 28.11.2018г.,
като е удостоверено и плащане на сумата от 600лв.
Установява се от представения препис на удостоверение за
сключен граждански брак, че ответниците А.Т. и Г.Й.
са сключили граждански брак на 06.06.2019г.
В о.с.з. на 08.01.2020г. са събр***гласни
доказателства, допуснати по искане на ответниците. ***излага
в показанията си, че познава ответниците, както и че
работи в ***. Твърди, че участвал в направата на топлоизолация на апартамента,
в който те живеели под наем. Пояснява, че посетил жилището в края на месец ноември 2018г. и
видял, че имало влага и мухъл в две от стаите по ъглите и под прозорците.
Разговарял с живеещите там, че било добре да се постави външна топлоизолация,
която можела да реши проблема. Твърди, че той участвал в извършването на
възложените дейности, като била направена топлоизолация на площ от 12 кв.м.,
като тарифата на фирмата била около 50-60лв. на квадратен метър, в зависимост
от използваните материали. Съдът кредитира обсъдените гласни доказателства,
като кореспондиращи с приложения писмен договор за изработка от 19.11.2018г. и
не противоречащи на други събр***по делото доказателства.
При така установената фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното :
Претендираните от ищеца вземания произтичат от правоотношението
по сключен Договор за наем от ***Установи се от обсъдените писмени
доказателства и не е налице спор по делото, че между ищеца И.С., в качеството
на наемодател и ответницата А.Т. е съществувало наемно правоотношение през
периода от ***до 30.04.2019г. с предмет жилищен имот – ***, находящ
се в ***, ***.
Съдът
намира, че договора е обвързвал единствено страните по него и отговорност за
задължения, произтичащи от същото правоотношение, не може да бъде търсена от
ответника Г.Й., т.к. не е бил страна по съглашението и не е бил в граждански
брак с наемателката по него през периода на действието му. Солидарната
отговорност възниква по силата на Закона между съпрузите за задължения, поети
за задоволяване нуждите на семейството (чл.32, ал.2 и чл.36, ал.2 СК), но тази
законова уредба е неприложима за живеещи на съпружески начала без сключен
граждански брак.
В
съответствие с разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД и изрично уговореното в
чл.4.1 и чл.5.1.-5.3 от процесния договор за наем, в
тежест на наемателя А.Т. е лежало задължението да заплаща уговорената наемна
цена от 360лв., както и консумативните разходи за отопление, ел.енергия и вода.
Установи
се, че размерът на месечната наемна цена е бил уговорен в размер на 360лв. –
чл.4.1 от договора и падежът на задължението за плащането й за месец април е
настъпил на тридесето число от същия, предвид изрично предвиденото в чл.4.2. Не
са наведени твърдения и не са ангажир***доказателства,
че наемателя е изпълнил това свое задължение, поради което съдът приема за
установено, че ответницата А.Т. дължи на наемодателя И.С. претендираната
сума от 360лв., представляваща неплатена наемна цена за м.април 2019г.
Установи
се също така, че страните по правоотношението изрично са регламентирали неустоечна клауза – чл.4.4 от договора, предвиждаща
неустойка при забава в плащането на наема, в размер на 0,05% за всеки ден
забава. При такава уговорка и установеното неизпълнение на задължението на
ответницата за плащане на наемната цена за м.април 2019г., съдът приема, че тя
дължи и претендираната неустойка в размер на 4,86лв.
за периода от 01.05.2019г. до 27.05.2019г.
От
обсъдените писмени доказателства се установи, че по време на ползване на наетия
имот са били натруп***консумативни разходи, както
следва: 225,52 лв. за потребена
топлинна енергия за периода 01.12.2018г. - 31.03.2019г., от която сума 222,29
лв. - главница и 3,23 лв. – начислена от доставчика лихва; 255,97 лв. за
консумирана електроенергия за периода 17.02.2019г. - 30.04.2019г. и 64,89 лв. за
консумирана вода за периода 04.02.2019г. - 30.04.2019г. Ответниците
не са ангажирали доказателства за плащане на тези разходи, поради което
съдът приема, че наемателя А.Т. дължи на
ищеца И.С. стойността им в размера на посочените по горе суми.
С оглед
установеното, че ответника Г.Й. не е бил в сключен граждански брак с
наемателката по договора през процесния период от
време, съдът счита, че не са налице основания за ангажиране на договорната му
отговорност и същия не отговаря за претендираните
вземания в условия на солидарност с ответницата А.Т..
Съдът
обсъди и въведеното от ответницата А.Т. в спора възражение за съдебно прихващане на исковите претенции на ищеца за процесните вземания с вземане на ответницата за сумата от 960 лв., включваща заплатен депозит
при подписването на договора в размер на 360 лв. и разходи за извършената от
наемателя външна топлоизолация на апартамента на наемодателя в размер на 600лв.
Възражението
е допустимо, в какъвто смисъл са и разясненията дадени в т.11в от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК.
Установи
се от обсъдената разписка от 2017г., а и не е налице спор между страните, че
ответницата А.Т. е заплатила при сключване на процесния
договор уговорения в чл.5.6 депозит от 360лв.
С оглед
прекратяването на наемното правоотношение, депозита подлежи на връщане от
наемодателя. Не са наведени твърдения и не са ангажир***доказателства,
че това е било сторено, поради което релевираното от
ответницата А.Т. възражение за съдебно прихващане на вземането й за подлежащия
на връщане депозит с исковата сума, е основателно.
Уговорките
между страните по правоотношението коя от тях може да прави прихващане на
депозита и с какви вземания, са ирелевантни за
разглежданото възражение за съдебно прихващане, при което ефектът на
прихващането се проявява след установяване с влязло в сила решение на
съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост - чл.298, ал.4 от ГПК. Закрепената в чл.5.6 от процесния договор
уговорка касае хипотезата на прихващане в материалноправен
аспект - чл.103, ал.1 от ЗЗД.
Установи
се от обсъдения Договор за изработка от 19.11.2018г., сключен между ответницата
А.Т. и ***, както и от показанията на свидетеля ***, че наемателката е
извършила със свои средства външна топлоизолация по стени на наетия апартамент
на площ от 12 кв.м. Съдът приема, че това е било необходимо за нормално
ползване на имота за жилищни нужди, според предназначението му, с оглед
установеното от гласните доказателства, че е съществувала влага по ъгли и под
прозорци, която според получено от наемателя мнение на специалист е могла да
бъде отстранена с поставяне на топлоизолация. Установи се, че за тази дейност е
било заплатено възнаграждение по договор за изработка в размер на 600лв. В
съответствие с уговореното в чл.6.1 –
6.3 от процесния договор, а и по правилото на чл.231,
ал.2 от ЗЗД тези ремонтни дейности са за сметка на наемодателя. След като са
били извършени от наемателя, съдът приема, че за последния е налице основание
да претендира от наемодателя платената сума и основателна се явява претенцията
му за прихващане.
Предвид
изложеното, съдът счита, че претенцията срещу ответницата А.Т. за установяване
съществуването на вземанията на ищеца И.С. в общ размер на сумата от 911,24 лв., от която - 360 лв. — неплатена наемна цена за
м. април 2019г.; 4,86 лв. - неустойка за забава; 225,52 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода 01.12.2018г. -
31.03.2019г.; 255,97 лв. – стойност на потребена
електроенергия за периода 17.02.2019г. - 30.04.2019г.; 64,89 лв. — стойност на потребена вода за периода 04.02.2019г. - 30.04.2019г.,
следва да се отхвърли като погасена чрез прихващане с насрещно вземане на
ответницата срещу ищеца за сумата от 360лв., представляваща платен депозит по процесния договор за наем и със сумата от 600лв.,
представляваща направени разходи по поставяне на външна топлоизолация на 12
кв.м. по външни стени на наетия имот.
Претенцията
на ищеца И.С. срещу ответника Г.Й. и за установяване солидарност между ответниците в задължението за плащане на процесните вземания следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
По
въпроса за разноските: С оглед изхода на производството и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответниците
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.П.С. с ЕГН **********,*** против А.П.Т.
с ЕГН **********,***, ИСК с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца следните суми: 360 лв. —
неплатена наемна цена за м. април 2019г. по Договор за наем от ***; 4,86 лв. -
неустойка за забава; 222,29 лв. – стойност на потребена
топлинна енергия в наетия имот за периода 01.12.2018г. - 31.03.2019г. и
начислена от доставчика на услугата лихва за забава в размер на 3,23лв.; 255,97
лв. – стойност на потребена електроенергия в наетия
имот за периода 17.02.2019г. - 30.04.2019г.; 64,89 лв. — стойност на потребена вода за периода 04.02.2019г. - 30.04.2019г., представляващи
част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 29.05.2019г. по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС,
като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с
насрещно вземане на А.П.Т. с ЕГН ********** срещу И.П.С. с ЕГН ********** за
сумата в общ размер на 960лв., от която 360лв. платен депозит по Договор за
наем от ***и 600лв. направени разходи по поставяне на външна топлоизолация на
12 кв.м. по външни стени на наетия имот.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.П.С. с ЕГН ********** против Г.Р.Й. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено съществуването на
горните вземания и в отношенията с ответника Г.Й., както и за установяване съществуването на солидарност
между ответниците относно задължението за плащане на същите
вземания, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, И.П.С. с ЕГН **********,*** полза на А.П.Т. с ЕГН ********** и Г.Р.Й.
с ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 350 лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :