РЕШЕНИЕ
№ 676
гр. Русе, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Частно наказателно дело №
20224520201848 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от М. К. Х. М., гражданин на Кралство Испания,
ЛНЧ **********, с постоянен адрес в гр.Мартен, обл.Русе, представляван от
адв.Б. Ж., против Заповед за задържане № 45333- 30/03.10.2022 г. по описа на
ОДМВР Русе, РУ Сливо поле, с която на основание чл.72 ал.І т.1 от ЗМВР е
разпоредено задържане на лицето за срок до 24 часа з атова, че има данни, че
лицето е извършило престъпление, изразяващо се в управление на товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег.№**** след употреба на наркотични вещества и
техни аналози.Обжалваната заповед е издадена от Т. Ц. Ц.-
мл.автоконтрольор в РУ Сливо поле ОДМВР Русе.
В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му
представител поддържат жалбата.
Като ответник по жалбата се явява издателят на същата- Т. Ц., същият
се представлява по реда на ГПК от юрисконсулт при ОДМВР Русе Т. Й..
Съдът като взе предвид представените доказателства, намира следното:
На 03.10.2022 г. около 13.30 часа, жалб.М. К. Х. бил спрян за
полицейска проверка в с.Ряхово, обл.Русе, по ул.“Цар Борис І“ до № 23 в
посока гр.Сливо поле поради допуснато нарушение на правилата за
1
движение- неспазване на указания на вертикална пътна
маркировка.Проверката била извършена от Т. Ц. и св.Т. Ч.- полицейски
служители от РУ Сливо поле, като при същата било констатирано, че лицето
управлява товарен автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д“ 4 матик с рег. № ****,
собственост на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД- клон Русе и „Террабела“
ООД. По преценка на проверяващите водачът бил тестван за употреба на
наркотици с техническо средство- Drager Drug test 5000 с фабричен номер
ARJF- 0042.Пробата била извършена във времевия период от 13.40 до 13.50
часа на 03.10.2022 г., като бил отчетен положителен резултат за
кокаин.Лицето било задържано и обискирано- видно от изготвена докладна
записка.На жалбоподателя бил връчен талон за изследване с № 115396 в 16.30
часа на 03.10.2022 г.Спрямо него бил предявен и връчен АУАН и талон за
медицинско изследване.В хода на същата проверка К. Х. бил тестван и за
употреба на алкохол, като била отчетена проба от 0 промила.Впоследствие
образуваното АНП било прекратено и материалите- изпратени в
прокуратурата за образуване на досъдебно производство с оглед извършено
престъпление от общ характер- управление на МПС след употреба на
наркотични вещества.След връчването на талона за медицинско изследване,
лицето било конвоирано до УМБАЛ „Канев“ в гр.Русе за извършване на
кръвна проба.Жалбоподателят бил освободен в 18.10 часа на 03.10.2022 г., а
съгласно Протокол за извършена експертиза № 22/ТКХ- 267 от 03.11.2022 г.,
в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от М. К. Х.
М., испански гражданин, постоянно пребиваващ в РБългария, не било
установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества, включени в списъците- приложения към чл.3 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3
от ЗКНВП.
Приетото за установено се доказва от приложените в делото писмени
доказателства и доказателствени средства- протокол за полицейски обиск на
лице от дата 03.10.2022 г., декларация от 03.10.2022 г., разписка за върнати
пари, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика и длъжностна
характеристика, заповед за конвоиране на лице № 453 з- 199 от 03.10.2022 г.,
протокол за инструктаж, АУАН № 659650 от 03.10.2022 г., талон за
изследване, протокол от тестване за наркотични вещества, резултат от тест,
докладна записка, възражение срещу акт за нарушение, протокол за
2
извършена експертиза, показанията на свидетелите Б. Т.- преводач и Т. Ч.-
полицейски служител.Гласните доказателства следва да бъдат кредитирани
изцяло, тъй като кореспондират с писмения доказателствен материал.И двете
лица са възприели непосредствено фактическите обстоятелства, за които
свидетелстват, като показанията им са обективни и последователни,
съпоставени с останалите доказателства в делото.
При така установената фактическа обстановка, съобразявайки
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК и след преценка за законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, а разгледана по съществото е неоснователна.
Заповед за задържане на лице с рег. № 453зз- 30 от 03.10.2022 г., е
връчена на 03.10.2022 г., а постъпилата срещу нея жалба е от 14.10.2022
г.Същата е депозирана в срок и е подадена от лице, което е пряко засегнато
от оспорвания административен акт.Жалбата отговаря на условията по чл.149,
чл.150 и чл.151 от АПК- срок, форма, съдържание и приложения.
Основанията за оспорване на административен акт са
регламентирани в чл.146 от АПК- липса на компетентност, неспазване на
установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни
разпоредби, несъотвествие с целта на закона.
За да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, е
необходимо да се установят в тяхната съвкупност всички посочени
изисквания за валидност на административния акт.
Преценката дали се касае до порок на акта, предпоставящ нищожност
или унищожаемост, се базира на извод дали нарушението на изискването за
валидност е съществено и водещо до отмяна на акта или особено съществено
и водещо до прогласяване на нищожност.
Съдът счита заповедта за издадена от компетентен орган по смисъла на
чл. 72 ал. І от ЗМВР. Същата е издадена от полицейски служител-
мл.автоконтрольор при РУ Сливо поле ОДМВР Русе.Налице е акт, издаден от
материално и териториално компетентен административен орган.
Формата на акта е регламентирана в чл.74 ал.ІІ от ЗМВР.Според този
3
текст в заповедта се посочват името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото
му да обжалва пред съд законността на задържането, правото му на
адвокатска защита от момента на задържането, не медицинска помощ, на
телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с
консулските власти на съответната държава, в случай че не е български
гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските
органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството
на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече
държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат
уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; да ползва
преводач, в случай че не разбира български език.
Видно от съдържанието на заповедта, същата притежава всички
реквизити и е издадена при спазване на процесуалните правила.Посочени са
както фактическите, така и правните основания за задържането.Съгласно
нормата на чл.72 ал.І т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Към момента на предприемане на задържането, лицето е било тествано
за употреба на наркотични вещества с техническо средство, което е надлежно
утвърдено съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Направеният тест е отчел наличието на
наркотик, което съобразено с обстоятелството, че се касае до водач на МПС е
предпоставило извод за наличие на данни за извършено престъпление от общ
характер и хипотеза по чл.72 ал.І т.1, налагаща задържане.
Отново от доказателствата в делото се установява, че задържаното лице
е попълнило декларацията по чл.74 ал.ІІІ от ЗМВР, подписало е и заповедта.
Няма спор, че в производството е участвал преводач, като ЗМВР не
абсолютизира момента, от който същият следва да встъпи.Участието на такъв
е гаранция за задържаното лице да разбере какви са основанията за
ограничаване на правата му и възможностите за реализиране на защитата.От
всички приложени доказателства, както и от разпита на св.Т.- преводач при
4
задържането на жалбоподателя, се установява, че същата е участвала активно,
своевременно и пълноценно в процедурите, свързани с разписаните от закона
като необходими и задължителни действия- връчване на книжа,
съпровождане за изследване в болнично заведение и др., позволяващи на
жалбоподателя в пълен обем да упражни защитата си.
Съобразявайки обстоятелството, че фактически лицето е било
задържано за период от около 5 часа, отнасяйки го към другите факти,
установени по делото- място на извършване на проверката /извън гр.Русе/,
необходимост от конвоиране до болнично заведение в гр.Русе, извършване
на медицинско изследване, съдът намира, че задържането не е продължило
повече от обективно необходимото време за изпълнение на процедурата по
цитираната по- горе Наредба № 1/2017 г., която изрично указва когато с тест е
установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски
орган да съпроводи лицето до мястото за извършване на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химико- токсикологично
лабораторно изследване. Няма и други доказателства, които да сочат, че при
издаване на заповедта е нарушен общия принцип на съразмерност според
чл.6 от АПК.Ирелевантно е последващото установяване на отрицателни
резултати от кръвна проба и проба от урина, доколкото същите имат
отношение единствено към хода на воденото наказателно производство и
преценката на разследващ орган и наблюдаващ прокурор относно
привличането на обвиняем и повдигане на обвинение.
Предвид посоченото, съдът приема, че е налице законосъобразно
ограничаване на правата на жалбоподателя, че постановеното полицейско
задържане за срок до 24 часа, като е съобразен процесуалният ред,
регламентиран в относимите закони- ЗМВР, Наредба № 1 от 2017 г. и
АПК.Няма нарушение на принципа за съразмерност при упражняване на
правомощията на издателя на заповедта.Принципно прилагането на
принудителната административна мярка по чл.72 ал.І т.1 от ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимост от постигане на законова цел. Конкретно тази цел разписана в
закона и полицейският орган не би могъл да действа оперативно
самостоятелно по субективна преценка, след констатирането на даден
конкретен факт- положителна проба за употреба на наркотик при тестван
водач.
5
На основание чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът дължи
произнасяне по претенциите на страните за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на
основание чл. 143 ал. 1 от АПК, на пълномощника на издателя на заповедта
следва да бъдат присъдени направените разноски- 240 лева юрисконсултско
възнаграждение, предвид цитираната норма на АПК, както и чл.72 ал.ІV от
ЗМВР, чл.78 ал.VІІІ от ГПК и чл.24 от НЗПП.
Предвид изложеното и на основание чл. чл. 172 ал. 2 пр. последно от
АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. Х. М. срещу Заповед за задържане №
453зз- 30/03.10.2022 г., издадена от Т. Ц. Ц.- мл.автоконтрольор РУ Сливо
поле, срещу М. К. Х. М. с ЛНЧ ********** с постоянен адрес гр.Мартен,
ул.“Дунав“ № 6.
ОСЪЖДА М. К. Х. М. с ЛНЧ ********** с постоянен адрес
гр.Мартен, ул.“Дунав“ № 6, да заплати на ОДМВР Русе, сумата от 240 /двеста
и четиридесет/ лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от датата на
известяването му, пред Административен съд- Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6