Р
Е Ш Е
Н И Е №
117
гр.
Силистра, 01.12.2020
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд гр.Силистра, в
открито съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета година, в
състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Антония
Стоянова, разгледа докладваното от съдията АД № 73 по описа на съда за 2020 г.,
и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателката
Б.И.К. ***, чрез адв. Н. Б., оспорва Решение № 1040-18-19 / 17.03.2020
г.
на директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с което е потвърдено Разпореждане № 7 / 13.01.2020
г. (съставляващо разпореждане № **********-л.116) на
Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ-Силистра. С последното
определената с разпореждане от м.октомври, 2019 г. пенсия
е изменена и определена в действителен размер от 513,66 лв. по чл.69в от КСО и
е отказана добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Спорът пред съда е сведен до незачетен
като учителски осигурителен стаж, положен на длъжността „дружинен ръководител“
за период от една година (01.09.1979
г.-31.08.1980 г.към ОК на ДКМС, ОУ “Христо Ботев“-гр.Тутракан)
и този, положен като преподавател по немски език в „Детска школа по изкуствата“
за 10 години (01.12.1986 г.-05.10.1996 г.).
Счита оспореният акт за незаконосъобразен, тъй като приложената от ответника
норма на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)
е
материално-правна и не следва да се прилага към правоотношения, възникнали
преди приемането й. Позовава се на § 9, ал. 1 от ПЗР КСО, съгласно който при
пенсиониране трудовият стаж, положен до
31.12.1999 г. се преценява съгласно действащите дотогава разпоредби - Закона за
народната просвета (ЗНП отм.); ППЗНП (отм.) и
Указ № 330/1954 (отм.), които приравняват статута на учител с този на дружинен
ръководител, респ. статута на учител в учебно-възпитателски центрове, каквато е
Школата по изкуствата. Моли за отмяна на оспорения акт, за връщане на
преписката за ново произнасяне и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата -
Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, чрез представител по
пълномощие ст.юрисконсулт Ив.К., поддържа становище за неоснователност на
жалбата по съображения, изложени в решението на контролиращия орган (л.119). Нормата
на чл. 19, ал. 2 от НПОС е приложима, липсват данни оспорващата, като дружинен
ръководител, да е изпълнила пълната норма задължителна преподавателска работа,
в контекста и на чл. 41, ал. 2 ППЗП /отм./; Школата по изкуства, респ. Народно
читалище „Доростол“, към което е била структурирана Школата, не е
учебно-възпитателно заведение по смисъла на чл. 19, ал. 3 от НПОС, поради което
стажът от 9 години и 10 месеца, положен в посоченото заведение, не следва да се
зачита като учителски. Моли за отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Производството е по реда на чл. 118 ал. 2 КСО, във
връзка с чл. 145 и сл. АПК. Съдът като обсъди изложените в жалбата
доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, прие
следното: Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице с
правен интерес от оспорването, подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради
следните съображения.
Предмет на съдебен контрол е Решение № 1040-18-19 / 17.03.2020г. на
директора на ТП на НОИ гр.Силистра, потвърждаващо оспорено пред него
Разпореждане № 7/ 13.01.2020 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП НОИ - Силистра, с което е изменена и определена в действителен
размер отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68 ал. 1 и ал. 2 КСО, изключвайки добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО
от УПФ.
Административното производство е
започнало по Заявление от 01.07.2019 г. (л.66) за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с приложени доказателства.
По делото не се спори, че
жалбоподателката е навършила изискуемата се възраст по заявеното право за
пенсиониране към датата на подаване на
заявлението – 01.07.2019 г.
Спорът е правен и е съсредоточен в
отговора на следните въпроси:отговаря ли на изискванията за „учителски
осигурителен стаж“ по смисъла на чл.69в от КСО стажът, положен от
жалбоподателката като „дружинен ръководител“ и съответно като „преподавател“ по
немски език в Детска Школа по изкуства към НЧ “Доростол“?
По делото не се спори за времетраенето
на тези стажове и за полагането им.
Материалноправните
предпоставки за възникване на заявеното право са възраст и учителски
осигурителен стаж, като спорна е втората предпоставка.
По делото е установено, че
жалбоподателката е работила като „дружинен ръководител“ в училище "Христо
Ботев" гр. Тутракан като договорът е оформен към структура-ОК на ДКМС.
Съответно трудовите
правоотношения, свързани с полагането на труд като преподавател по немски език
в Школата по изкуства към Народно читалище „Доростол“, са оформени с ИК на
общински Народен съвет-Силистра.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР
КСО (в сила от 01.01.2000 г., изм.2005 г.), приложим спрямо
заявеното право, при пенсиониране трудовият стаж, положен до 31.12.1999 г. се преценява
съгласно действащите дотогава разпоредби.Това означава, че последиците за
материално-правните отношения са тези, предвидени в действащите към момента на
полагането на труда норми- в процесния случа са тези, действащи в периода на
засичане: (01.09.1979
г.-31.08.1980 г.; (01.12.1986 г.-05.10.1996 г.), и не по-късно от 01.01.2000 г.
За процесното осигурително
правоотношение приложими материални норми са кодифицирани в закона за народната
просвета (ЗНП /отм/); ППЗНП (отм.) и Указ за народната просвета № 330 / 1954
(отм.).
Съгласно чл.
41 от ППЗП (в сила от
1958 г.,отм. - ДВ, бр. 102 от 1967 г., нов, бр. 40 от 1991 г.) учителски трудов стаж
по смисъла на Закона за пенсиите
е трудовият стаж, положен на длъжност учител
или възпитател в учебни и
възпитателни заведения.
Съгласно чл. 11 от Указ №
133 за народната просвета, за подготовка на учители
и дружинни ръководители на Димитровската пионерска организация
„Септемврийче“ се откриват педагогически учебни заведения-педагогически и
учителски институти. Следователно една и съща институция – посочените учебни
заведения, легитимират образователно-квалификационния ценз „учител“ и „дружинен
ръководител“.
Съгласно чл. 15 от същия
нормативен акт, за осигуряване на комунистическото възпитание на учащите се в
помощ на училището се създават извънучилищни учреждения за извънкласна и
извънучилищна работа – пионерски дворци и домове, детски и юношески спортни
школи и други извънучилищни учреждения като се организират и различни
извънучилищни форми на работа – кръжоци, колективи за самодейност и др. Следователно
„Школата по изкуства“ се включва в кръга на учебно-възпитателните заведения по
смисъла на чл. 41 от ППЗП.
В обобщение,
жалбоподателката, в периода на полагане на труд като „дружинен ръководител“,
респ. в периода на полагане на труд като учител по немски език в „Школа по
изкуствата“, е отговаряла на описаната хипотеза в чл. 41, ал. 1 от Правилника
за прилагане на закона за пенсиите-учител, в това число приравненият „дружинен
ръководител“, положил труд в учебни и възпитателни заведения, каквото заведение
е процесната „Школа по изкуствата“. Последната е създадена в изпълнение на
Закона за народната просвета.
Както бе посочено,
действащата към момента на полагането на труда на жалбоподателката нормативна
уредба приравнява трудовият статут на учителите с този на „дружинните
ръководители“. Така също се приравнява статутът на преподавателите/учители, работещи
към училищата като конвенционални учебно-възпитателски центрове, със статута на
учителите,работещи към Школи, в качеството им на различни форми на учебно-възпитателски
центрове.
Неоснователни са
възраженията на ответника за приложимост на цитираната в решението Наредба за
пенсиите и осигурителния стаж (в сила от 01.01.2000 г.). Нормата е
материалноправна, на която не й е придадено обратно действие. Не е допустимо
положеният през минали периоди труд да се субсумира в хипотезите на нормативни
материалноправни разпоредби, които не са действали към същите тези периоди.
В обобщение, по делото е
установено, че жалбоподателката за процесните периоди: 01.09.1979 г.-31.08.1980 г. и
01.12.1986 г.-05.10.1996 г. е работила на пълен щат „дружинен
ръководител“ в ОУ "Христо Ботев" - гр. Тутракан с работодател ОК на
ДКМС - гр.Силистра и като учител по немски език към Школа по изкуствата при
НЧ“Доростол“. Притежавала е изискуемото педагогическо образование и съгласно приложените
по делото документи – трудови книжки, удостоверение от Архивохранилище към ТП
на НОИ-Силистра (л.18-л.24), трудови договори (л.19), заключението
на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, гласни доказателства - е
получавала възнаграждение за полагане на труд при пълна норма на задължителна
преподавателска работа.
Осигурителният стаж за
спорните периоди следва да бъде зачетен като учителски. Достигайки до изводи
различни от изложените, ответникът е постановил решение в нарушение на
материалния закон и при несъобразяване с целта му-отменителни основания по чл. 146,
т. 4 и т. 5 от АПК. Това налага отмяна на решението и връщане на преписката за
ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на съдебното решение.
Отчитайки изхода на спора
в тежест на Националния осигурителен институт следва да бъдат присъдени заявените
от жалбоподателката разноски в общ размер от 570 лева, от които: 350 лева за
адвокатски хонорар и 220 лева за експертиза.
Водим от горното и на
основание чл. 222, ал. 1 АПК, Административен съд-гр.Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.И.К., ЕГН:**********
***, чрез адв. Н.Б., Решение № 1040-18-19/17.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ
гр.Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 7/13.01.2020 г. (съставляващо разпореждане № **********) на Ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП НОИ-Силистра и
ВРЪЩА делото на ТП на НОИ –
Силистра за произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт – гр. София да заплати на Б.И.К., ЕГН:********** *** сумата от 570,00 (петстотин
и седемдесет) лева, разноски по делото.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: