Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1566
гр.Бургас,16.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 4158 по описа на БРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Д.Е. с ЛНЧ: ********* със съдебен адрес: ***, срещу Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 1582255
на ОДМВР-гр.Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1,
т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. На първо място се посочва, че при
връчването на ЕФ са допуснати нередовности, доколкото същото е връчено на
адрес, на който не се намира нито седалището на дружеството-собственик на
автомобила, нито адреса на жалбоподателя. На следващо място се посочва, че към
датата на нарушението дружеството е било обявено в несъстоятелност поради което
и жалбоподателят не е представител на същото, а тази функция се изпълнява от
синдик, поради което и на основание чл. 188, ал.2 ЗДвП - ЕФ е следвало да се
издаде на него. Прави се анализ на законовите разпоредби, които са относими към
издаването на ЕФ, като се стига до извода за незаконосъобразност на ЕФ, когато
нарушението е заснето с мобилно, а не със стационарно техническо средство.
Посочва се, че в ЕФ не са вписани някои реквизити – марката или моделът на МПС
и др. Оспорва се наличието на пътен знак Е24, неправилното поставяне на знак
В26, както и невръчването на жалбоподателя на снимка, доказваща наличието на
знак Е24. В заключение се иска отмяна на обжалвания електронен фиш, като
неправилен и незаконосъобразен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно - наказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от
приложената разписка на л.10, фишът е връчен на лице, поело задължение да го
предаде на жалбоподателя на 27.07.2017г., а жалбата срещу него е депозирана по
пощата на 10.08.2017г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 30.04.2017 г. в
15:13 часа в гр.Бургас, ПП I-9, км. 245+100 в посока от пътен възел ***към кв. ***
техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта - TFR1M510/07, поставена в служебен автомобил с рег. № ***, засякла и
заснела, движещ със скорост от 106 км/ч. автомобил - „***” с рег.№ ***. На
мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 80 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с
пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/,
видно от приложение по делото протокол /л.18/ и снимки /л. 17/. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование „клип 9302”. По-късно записите
от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че
заснетият автомобил „***” с рег.№ *** е собственост на „***” АД с ЕИК: ***, както
и че скоростта следва да се счита на 103 км/час (след приспаднатия толеранс от
3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1582255 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.3 ЗДвП на представителя на дружеството-собственик – Д.Е. било
наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта – TFR1M510/07, към датата
на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото Удостоверение (л.19) и Протокол за проверка (л. 22).
По делото липсват
данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за
представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
По делото е
приложен протокол по реда на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.
18).
Фишът бил връчен на 27.07.2017г. на лицето Я.Н.,
като в срок срещу него била депозирана и настоящата жалба.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
На първо място
съдът не кредитира възражението на жалбоподателя, за отмяна на ЕФ, въз основа
на нередовното му връчване. Дори да се приеме, че има нарушения при
адресирането и връчването на фиша – то няма спор, че съдържанието на ЕФ е
станало достояние на адресата, като същият е имал възможност в срок да подаде
жалба срещу него и да изложи доводите си. Това кара съдът да приеме, че
соченият порок е несъществен и по никакъв начин не се е отразил на правото на
защита на жалбоподателя.
На следващ място,
във връзка с възражението относно незаконосъобразното използване на мобилни
системи за контрол при издаването на ЕФ, съдът следва да посочи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на нарушението ДВ
бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място
следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
На основание
чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015
г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми
обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да
се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им
при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения начин. Нормативно установените условия за
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното
АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно
решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането
на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани
правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ
бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015
г.), издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо
средство или система, предварително обозначени съгласно чл. 165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен
орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети
с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър.
В чл.7 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен
знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи (ал.1), като пътният
знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на
автоматизираните технически средства и системи, а при указване на мястото на контрол
с преносим пътен знак Е24, разположението му се документира със снимка (ал.2).
В случая от приложения електронен фиш е видно, че мястото за контрол с мобилна
радарна система TFR1-M 510/07 е било обозначено с мобилен пътен знак Е24. По
делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС,
протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно
одобреното с Наредбата приложение, който е доказателство относно мястото за
контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е
поставено мобилното АТСС, поставен ли е или не знак Е24 и др. обстоятелства, и
който също свидетелства за законосъобразността на издадения електронен фиш. В
този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция в аналогични случаи
– например Решение № 613/10.04.2017г. по
к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас.
Самият електронен
фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички
предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това
основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно
е посочено мястото на извършване на нарушението, както и ограничението на
скоростта, която е действало на това място. Посочена е точната измерена от АТС
скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената
скорост – 23 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Съдът не споделя и
доводите на жалбоподателя, обективирани в жалбата му в т.3-6. Както вече беше
посочено по-горе, настоящият състав намира, че всички задължителни реквизити на
ЕФ са коректно посочени в него, като са ангажирани убедителни доказателства
както за наличието на пътен знак Е24, така и на В26. Органите по контрол на
пътя са изпълнили стриктно задълженията си по обозначаване на мястото на
контрол, като са поставили изискуемите за това знаци и са съставили протокол по
реда на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Всичко това кара
съда да приеме, че нарушението е безспорно доказано, като не са допуснати
нарушения на материалния закон или процесуалните правила по издаване на ЕФ.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно неправилно определен субект на административното наказание. Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай към датата на нарушението – 30.04.2017г. собственик на автомобила е юридическото лице „***” АД с ЕИК: ***. Видно от справката извлечение от Търговския регистър приложена по делото, а и след направена онлайн справка от съда, спрямо дружеството е открито производство по несъстоятелност с Решение № 314 от 25.10.2016г. по дело на Окръжен съд Стара Загора, потвърдено с Решение № 91 от 13.04.2017г. на Апелативен съд Пловдив. Видно от същата справка - назначен е временен синдик, който е встъпил в правомощия си.
Същевременно разпоредбата на чл. 630 ал.1 от ТЗ не предвижда възможност за десезиране на органите на управление/представителство в дружеството с факта на назначаване на временен синдик. Такава възможност е предвидена само в чл. 711 ал.1 т. 3 от ТЗ, когато дружеството(длъжникът) окончателно се обявява в несъстоятелност (а не когато се открива производството по несъстоятелността). Следователно, не синдикът е този, който представлява дружеството на този етап от производството по несъстоятелност. Действително синдикът разполага с широки правомощия, свързани главно с издирване и уточняване на имуществото на длъжника и последващото му осребряване, но при постановено решение по чл. 630 ал.1 от ТЗ синдикът действа при условията на чл. 635 ал.1 от ТЗ, т.е. осъществява надзор върху дейността на дружеството. Синдикът на този етап не може да упражнява представителни права. Следователно, към момента на нарушението представителните права на жалбоподателя не са суспендирани и не са прехвърлени в правомощията на синдика, поради което правилно ЕФ е бил издаден именно срещу него. Следва да се уточнил, че при открито производство по несъстоятелност легитимните органи на представителство на дружеството, съгласно разпоредби на ТЗ, продължават да функционират, доколкото тези им правомощия не са ограничени при условията на чл.635 от ТЗ (за което няма доказателства, а и не се твърди). Спецификата на представителството на търговеца с оглед на откритото по отношение на него производство по несъстоятелност не означава, че е налице определена двойственост, като той продължава да се представлява от своите легитимни органи. В този смисъл е и практиката на съдилищата - Определение № 1258/29.01.2009г. по адм. дело № 1141/2009г. на ВАС, Определение № 466/15.03.2016г. по адм.д. № 264/2016 г. на АдмС-Бургас и др. В конкретния случай в Търговския регистър жалбоподателят Е. е вписан като законен представител на дружеството-собственик, поради което и правилно е определен като субект на административната отговорност.
В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден
14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС,
с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189
ал.5 от ЗДП, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения електронен
фиш.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП (в редакцията
на тази норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 100
лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса
за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена
или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1582255 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на
чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП на Д.Е.
с ЛНЧ: ********* е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: M. Баев
В.О. – М.Р.