Р Е Ш Е Н И Е
№ 1024
гр. Р., 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Р., II-ри състав, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Галина Кунчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 185 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 вр. с
чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.Р.М., гражданин на
Република А., с посочен адрес за кореспонденция в гр. Р., чрез адв. В. Ф., срещу
решение № УПБ-1/07.02.2024 г. на Интервюиращ орган в РПЦ с. Б. към Държавната
агенция за бежанците.
В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че
административният акт е издаден от некомпетентен по време орган, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Административният
орган не е преценил психическото състояние на чужденеца, съществено променено
след участие след т.нар. „40 дневна“ война в А., в която М. реално е участвал и
е бил свидетел на реални бойни действия.
Иска се обявяване на нищожност на
административния акт, алтернативно отмяната му като незаконосъобразен.
Претендират се разноски, прави се възражение за прекомерност досежно претендираните
от насрещната страна разноски.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ – с. Б. към
ДАБ при МС, чрез процесуален представител в представени писмени бележки по
делото моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя
на 16.02.2024 г., а жалбата е подадена на 22.02.2024 г., следователно същата е
депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Изхожда от активно
легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд.
Ето защо се явява допустима.
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2024 г. А.М. е подал молба за предоставяне на статут на бежанец до
председателя на ДАБ. Молбата е входирана в РПЦ село Б. на 11.01.2024 г. под №
13 (л. 15).
На 22.01.2024 г. е входирал идентична молба с
идентично съдържание под № 34 (л. 66), издадена му е регистрационна карта от
същата дата (л. 27) и на същата дата му е връчена покана за интервю, проведено на
същия ден по реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ.
Видно от приложения по делото протокол от
интервюто М. е тръгнал от А. със самолет на 11.10.2023
г., легално с туристическа виза, и от Е. с директен полет пристигнал в
Република България, не е подавал друга молба за закрила, не е бил арестуван или
осъждан в държавата си по произход, не е имал проблеми относно принадлежността
си към арменската етническа група, същият е православен християнин, живял е в
град В., родителите му се намират в А., както и неговият брат, има незавършено
висше образование, служил в Армията от 28.06.2020 г. до 28.06.2022 г. като
редови войник, отбил редовната си военна служба. Относно конкретния повод за
напускане на страната сочи непрестанните военни конфликти и последващата
възможност за военната му мобилизация. Много от приятелите му са загинали във
войната и е получил психически проблеми. Иска да продължи живота си безопасно.
В следствие на
проведеното интервю и като е съобразил актуалната справка за политическа и
икономическа обстановка в А. интервюиращият орган е установил, че за М. не са налице предпоставките за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. От материалите по преписката счел,
че не може да се направи извод за
осъществено спрямо него
преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ – относно раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група, политическо мнение или убеждение. Дискриминационни и
други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не се
установяват.
Молителят не заявявал да
е бил преследван поради своята етническа и религиозна принадлежност. Спрямо
него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии по тези
причини. От изложението му не може да се направи извод, че ще бъде подложен на
бъдещо такова.
От
информацията в
справката
(приложена по делото) с
вх. № ЦУ-466/24.01.2024 г. за А. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ
било видно, че на 1 януари 2024 г. Република Н. К. (НКР),
която стои в
основата на а.-А.ския конфликт, е престанала официално да съществува. Последният
лидер на самопровъзгласилата се република - С. Ш. - е наредил нейното разпускане с указ от 28.09.2023 г.
Това е било условието за прекратяването на огъня, слагащо край на военната
операция на А. на 19-20 септември с.г. за премахването на НКР. Б. е установил пълен контрол
над региона в бърза военна операция, която предизвикала изселването на цялото
около 100 000 а. население. При тази операция Е. е отказал да предостави военна
помощ на сепаратиския регион, което предизвикало масови протести в цяла А. в
подкрепа на арменците в К. и срещу премиера Н. П.. При тези данни АО е приел за неоснователни твърденията
на М. за възможност за въвличането му във военни действия.
Дори
да се приеме, че в един бъдещ момент той би могъл да бъде мобилизиран, и той се отклони от тази мобилизация, според § 169 от
Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден
от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, дезертьор или лице,
което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец,
когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово
наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност,
принадлежност, към определена социална група или политически убеждения, или има
основателни опасения от преследване по гореизброените причини и извън
наказанието за дезертиране. Опасенията от преследване и наказание за
дезертиране сами по себе си не представляват основателни опасения от
преследване по смисъла на § 167 от Наръчника по процедури и критерии за
определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на
организацията на ООН, а по отношение на жалбоподателя не се установява никоя от
горните характеристики, поради което не са налице предпоставките
за предоставяне на статут на бежанец.
Прието е, че спрямо чужденеца не са налице и предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не дава основания да се
приеме, че той е бил принуден да напусне А. поради „реална опасност от смъртно
наказание или екзекуция" по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изложената фактическа
обстановка не дава основания да се приеме, че молителят е бил принуден да
отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства, като
смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне
или наказание.
След
като подробно е изследвал политическата обстановка в А. интервюиращият орган е
приел, че в случая липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл.
8
и чл. 9, вкл. по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.
По делото са разпитани свидетелите Т. М. К. и Г.
А. Б., които сочат, че са роднини на жалбоподателя, познават го като
жизнерадостен и открит, но след участието му във военни действия много се
променил, затворил се в себе си, притесняват се за психическото му здраве,
сигурни са, че в А. отново предстоят военни размирици. Очакват неговата
мобилизация с оглед образованието му, което може да се използва относно
военните компютърни системи.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав от правна
страна приема жалбата за основателна.
Оспореното в настоящото производство решение е
издадено от М. А. П., старши експерт в Регистрационно-приемателен център – с. Б.,
определен със заповед № РД05-295/13.04.2022 г. на председателя на ДАБ на
основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган. Същият се явява
компетентен по степен и място, но не и по време.
Решението е издадено при условията на чл. 70,
ал. 1 от ЗУБ в ускорено производство, предвиждащо, че при наличие на основания
по чл. 13, ал. 1 от ЗУБ в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца
интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение
за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. В този смисъл
административният орган е приел, че тя е такава по смисъла на чл. 13, ал. 1, т.
1-3 и т. 11 от ЗУБ.
Съобразно чл. 40, ал. 2 от ЗУБ регистрационна
карта се издава на чужденец, навършил 14 години, и на чужденец, ненавършил 14
години, който не е придружаван от член на семейството си, в тридневен срок от
регистрацията на чужденеца, търсещ международна закрила, а чл. 61а, ал. 1 от
ЗУБ предвижда, че чужденецът, подал молба за предоставяне на международна
закрила, се регистрира в Държавната агенция за бежанците и му се открива лично
дело. Регистрацията се извършва не по-късно от три работни дни след подаването
на молбата, освен ако се прилага срокът по чл. 58, ал. 4 от ЗУБ, който в случая
не е бил приложим, тъй като молбата е подадена директно пред учреждението, в
чиято компетентност е да се произнесе по въпроса.
Молбата е била подадена на 11.01.2024 г. пред
РПЦ – с. Б. поради което съдът приема, че това е меродавният момент на начало
на административното производство, доколкото същата съдържа всички изискуеми от
закона реквизити – имена на чужденеца, дата на раждане, обстоятелства, искане.
Същата е подадена на български език пред компетентния орган, поради което
най-късната дата на която е следвало да се направи регистрацията е датата
16.01.2024 г. от която тече и срокът за произнасяне, изтичащ на 05.02.2024 г.
Действително, по делото е представена и втора
молба от 22.01.2024 г. с искане за предоставяне на закрила, но доколкото тя по
съдържание е идентична с първоначално представената и е била представена отново
пред същия орган, няма причина да се счита, че тя следва да новира срока за
произнасяне, респ. че от датата на издаване на регистрационния лист от
22.01.2024 г. следва да се брои срокът по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ, тъй като такава
регистрация е следвало да бъде извършена, както се каза по-горе, най-късно на
16.01.2024 г.
Не чужденеца не са били давани указания за
отстраняване на нередовности, не е било необходимо извършване на експертиза или
участие на преводач, тъй като чужденецът отлично владее български език и това
обстоятелство бе установено в о.с.з. по делото.
Административният орган се е произнесъл на
07.02.2024 г., т.е. извън срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ, поради което са
основателни възраженията на жалбоподателя, че е била загубена компетентността
по време. Административният акт следва да се обяви за нищожен и на осн. чл.
173, ал. 2 от АКТ преписката следва да се изпрати на компетентния такъв – председател
на Държавната агенция за бежанците при МС, за ново произнасяне.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя
следва да се присъди своевременно претендирано адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 1000 лева.
Разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ, на която се
позовава ответникът, не изключва приложението на чл. 143, ал. 1 от АПК и чл.
38, ал. 2 от ЗАдв по отношение на последния, в първоинстанционното
производство. Нормата е предвидена с цел защита правото жалба на лица, търсещи
закрила и осигуряваща им достъп до правосъдие. За да се обезпечи такъв достъп,
жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на
съдебно производство и за разноски, с изключение на разноските за експертизи.
Разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ не е приложима за административния орган и не го
освобождава от заплащане на съдебни разноски, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение, в хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК. В този смисъл са решение №
5993 от 29.04.2013 г. по адм. д. № 8616/2012 г., ІІІ отд. на ВАС, решение №
2599 от 24.02.2014 г. по адм. д. 5587/2013 г., ІІІ отд. на ВАС.
Като взе предвид направените фактически и правни
изводи и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, вр. чл. 173,
ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожност на решение № УПБ-1/07.02.2024 г. на
Интервюиращ орган при РПЦ – с. Б. при Държавната агенция за бежанците към МС.
ИЗПРАЩА
преписката на
компетентния административен орган - председателя на Държавната агенция за
бежанците, за разглеждане и произнасяне по молбата за закрила в производство по
общия ред.
ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет, като юридическо лице на бюджетна издръжка, да заплати на адвокат В.Б.Ф.
с личен номер ********** и адрес в гр. Р., ул. „Кирил Старцев“ № 12, офис 7,
сумата 1 000 (хиляда) лева разноски по делото
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ