№ 108
гр. Шумен, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500556 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Ловно рибарско дружество „ Сокол –
Шумен „“, ЕИК *********, представлявано от председателя С.Й.С., чрез пълномощника адв.
Г. Г. от ШАК срещу решение № 815/07.11.2022 г. по гр.д. № 508/2022 г. по описа на ШРС в
частта, в която е осъдено да заплати на „ Д-Транс Шумен „ ООД сумата от 1 181.28 лева –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата и 632.05 лева – деловодни разноски.
Жалбоподателят намира решението за неправилно - необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед
на които моли въззивният съд да го отмени в осъдителната част и постанови друго, с което
да отхвърли предявения иск и му присъди извършените по делото разноски за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ Д-Транс „ ООД, гр. Шумен, ЕИК
*********, представлявано от управителя И.Р.И., чрез пълномощника адв. С. С. от ШАК е
депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й
без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 508/2022 г. е образувано по искова молба на въззиваемия срещу
жалбоподателя и Министерство на земеделието на РБ, в която ищецът е изложил твърдения,
че на 16.01.2019 г., собственият на дружеството л.а. „ Ситроен Берлинго „, рег. № Н ....,
управляван от служител на същото, претърпял ПТП, движейки се по главен път І 7 Шумен –
Силистра при км.78, предизвикано от внезапно изскочило на пътното платно диво животно –
кошута, вследствие на което му били нанесени значителни материални щети. Впоследствие
тези щети били възстановени със средства на дружеството, като разходите за части и
ремонтни дейности били на обща стойност 1 186.80 лева. Заявил е, че доколкото кошутата е
дивеч по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛОД, отговорността за причинените на дружеството щети
следва да бъде понесена от държавата, в лицето на Министерство на земеделието, храните и
горите. Стопанисването и ползването на дивеча, в района, където е настъпило ПТП е било
възложено на Ловно-рибарска дружинка на с. И. към Сдружение „ Ловно - рибарско
дружество „ Сокол – Шумен „. Позовавайки се на изложеното е поискал съдът да постанови
решение, с което да осъди Министерство на земеделието на РБ и „ Сдружение „ Ловно -
рибарско дружество „ Сокол – Шумен „ да заплатят солидарно на „ Д-Транс Шумен „ ООД
сумата от 1 186.80 лева – парично обезщетение за имуществени вреди на собствения на
дружеството лек автомобил, причинени от внезапно излязло на пътното платно диво
животно / кошута / на 16.01.2019 г., ведно със законната лихва върху определеното
обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане
на сумата.
Ответниците са оспорили иска като неоснователен, с твърдения, че не са пасивно
легитимирани да отговарят по него, че е налице съпричиняване от страна на водача на
увреденото МПС и, че не се доказва размера на действително причинените на същото
вреди.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.50 от
ЗЗД, като с решението си е върнал, на основание чл.130 от ГПК, исковата молба на „ Д-
Транс Шумен “ ООД по предявения против Министерство на земеделието иск с правно
основание чл.50 от ЗЗД и е прекратил производството по делото досежно него поради
недопустимост; осъдил е Сдружение „ Ловно-рибарско дружество „ Сокол – Шумен „ да
заплати на основание чл.50 от ЗЗД на „ Д-Транс Шумен ООД сумата от 1 181.28 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил марка
„Ситроен Берлинго“ с рег. № Н .... ВН, собственост на ищеца, причинени на 16.01.2019 г. на
път I-7, км. 78+152 в посока с. И., от диво животно – кошута, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;
отхвърлил е иска в останалата му част над 1 181.28 лева, до пълния предявен размер –
1 186.80 лева като неоснователен и недоказан и е осъдил Сдружение „ Ловно-рибарско
дружество „Сокол – Шумен “ да заплати на „Д - Транс Шумен“ ООД гр. Шумен деловодни
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 632.05 лева, както и „Д-Транс
Шумен“ ООД гр. Шумен да заплати на Сдружение „ Ловно-рибарско дружество „Сокол –
2
Шумен “ деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1.64 лева,
както и деловодни разноски на Министерство на земеделието в размер на 200.00 лева.
В прекратителната му част, имаща характер на определение, както и в
отхвърлителната му част за сумата над 1 181.28 лева до пълния предявен размер от 1 186.80
лева решението не обжалвано и е влязло в законна сила. Решението се обжалва от ответника
Сдружение „ Ловно-рибарско дружество „ Сокол – Шумен „ в осъдителната му част.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че решението е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното: Не се спори между страните и се доказва от приложените
удостоверение за регистрация на МПС част I, трудов договор № 6/22.07.2015 г., заповед №
1/03.08.2015 г. и протокол за ПТП № 1601064/16.01.2019 г., съставен от служител на ОД на
МВР – Шумен, че въззиваемият е собственик на лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“, с рег. № Н .... ВН. На 16.01.2019 г., около 6.30 часа, на път I-7 км. 78+152, в
посока с. И., между посочения автомобил, управляван от М.С.Д. – работник в дружеството,
по възлагане от работодателя и внезапно излязло на пътното платно диво животно – кошута
настъпило ПТП, в резултат на което на автомобила били причинени повреди.
Според отразеното в протокол за ПТП № 1601064/16.01.2019 г., който не се оспорва
от страните, лекият автомобил се е движел в дясното платно по посоката на движение, а
животното е излязло на пътя от лявата страна, като при преминаването му в дясната пътна
лента е било ударено в задната част от лекия автомобил.
На л. 7 от делото е приложен констативен протокол № 149018/16.01.2019 г. на СДП –
Шумен, отразен и в протокол за ПТП № 1601064/16.01.2019 г., в който е описано, че
блъснатото животно е кошута на възраст 4-5 години, която вследствие на инцидента е
получила счупване на задните крака и е била убита от служители на СИД – Шумен, след
което е била поставена в хладилна камера при ДЛС „ Паламара „.
Според заключението на вещото лице по допуснатата по делото САТЕ, възприето
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, механизмът на
причиняване на вредите по лекия автомобил е следният: автомобилът се движел в дясната
лента на път I-7 (Шумен-Силистра) около 6,30 часа по посока с. Осеновец – с. И.. Времето
било облачно видимостта – добра при движение на фарове, пътното платно – мокро, без
неравности, прав пътен участък. Вляво от пътя имало банкет с широчина 1.30 м. на нивото
на пътното платно , с денивелация около 1 м. под нивото на платното, поредица от храсти с
височина от 0.4 м. до 3 м. над нивото на платното, без листа. При достигане на км. 78+152,
на прав пътен участък, от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила на
пътното платно навлязла и започнала да го пресича кошута (сърна). Водачът на автомобила
задействал аварийно спирачки, и с предната лява част превозното средство ударило
животното в задната част, като по време на удара задните му крака са пред предната лява
част на автомобила, а предните крака – най-вероятно в процес на скок върху предния капак.
3
Вследствие на удара, на автомобила били нанесени поражения в предната част, приоритетно
вляво. По време на ПТП водачът на лекия автомобил е управлявал със скорост, допустима за
движение извън населени места (не повече от 60 км/час) и е успял да я намали частично,
като по време на удара тя е била 23.4 км/час. На мястото преди инцидента не са налице
поставени пътни знаци, предупреждаващи за появата на диви животни. Мястото на
настъпване на ПТП попада в ловно-стопанския район, стопанисван от ЛРД „ Сокол – Шумен
“.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Д. и Н.А., работници на „Д -
Транс Шумен“ ООД, първият от които е бил водач, а вторият пътник в увреденото МПС по
време на инцидента, се установява, че при ПТП било тъмно, пътната настилка била мокра, а
скоростта на автомобила не повече от 60 км/час. Внезапно, от лявата част на превозното
средство изскочило животно – кошута и започнало да пресича пътя. Драгостинов намалил
рязко скоростта на движение, но независимо от това автомобилът ударил кошутата в
задната й част. Свидетелят спрял колата и веднага сигнализирал за случилото се на телефон
112. След известно време на мястото пристигнали горски служители, които умъртвили
раненото животно, съставили протокол и иззели тялото. По-късно, на мястото пристигнали
и полицейски служители, които съставили протокол за ПТП. В резултат на удара, на
автомобила били нанесени вреди по левия преден фар, левия калник, бронята и предния
капак, което наложило смяната им.
По делото са представени 3 бр. фактури № 2167/29.01.2019 г., с издател „ Ник 2007 „
ООД; № 8391/29.01.2019 г., с издател „ Турбо БГ „ ЕООД и № 254/30.01.2019 г., с издател „
Станев и Станев „ ООД, придружени със съответните касови бонове, от които се установява,
че въззиваемият е заплатил за закупуване преден капак на автомобил „ Ситроен Беринго „
250.00 лева с ДДС, за закупуване на фар, предна броня, основна броня, държач за броня и
преден калник – 536.80 лева с ДДС и за автотенекеджийски и бояджийски услуги за
процесния автомобил – 400.00 лева с ДДС.
Според заключението на вещото лице по САТЕ, при оглед на процесния автомобил
експертът е констатирал, че по същия е извършена подмяна на преден капак, фар – ляв,
броня – предна, основа броня – предна, държач броня – предна, калник – преден ляв, като,
общата стойност на вложените авточасти, материали и труд възлиза на 1 181.28 лева.
На л. 17 и 18 от първоинстанционното дело са приложени уведомление, с нотариална
заверка на подписа от 18.01.2021 г., с което въззиваемият е поканил Министерство на
земеделието да му изплати обезщетение за причинените при ПТП вреди на собствения на
дружеството лек автомобил, в размер на 1 186.80 лева, на основание чл.50 от ЗЗД, както и
писмо – отговор от 28.01.2021 г., че за изплащане на претендираното обезщетение
молителят следва да предяви иск по съответния съдебен ред.
На л. 35 – 39 от делото е приложен договор № 26/07.08.2009 г. за предоставяне на
стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД, сключен на основание
чл.29, ал.8 от ППЗЛОД между ДЛС „ Паламара „, като възложител и Сдружение „ Ловно-
рибарско дружество Сокол – Шумен „, като изпълнител, съгласно който възложителят е
4
възложил, а изпълнителят е приел да извършва стопанисването и ползването на дивеча в пет
ловностопански района, включая район „ И. „, в който са включени землищата на с. И., с.
Осеновец и с. Буйновица, за срок до 2024 г.. Съгласно раздел ІІІ, т.3.6 и т.3.7 от договора, в
задължение на изпълнителя е било вменено да организира и осъществява стопанисването на
дивеча в съответствие с изискванията на чл.37, ал.1 от ЗЛОД и ППЗЛОД и да опазва и
охранява дивеча в предоставените ловностопански райони.
На л. 8 от делото е приложено удостоверение от СДП , ТП „ Паламара „, в което е
посочено, че мястото, където е настъпило процесното ПТП е предоставено за стопанисване
на ЛРД на с. И. към СЛРД „ Сокол – Шумен „.
Въз основа на изнесените по-горе факти, съдът достига до следните изводи от правна
страна:
Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЛОД, дивеч по смисъла на закона са всички
бозайници и птици - обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се
развъждат в заградени територии с ловностопанска цел. Обект на лов са бозайници и птици
съгласно приложение № 1 към закона.
Според разпоредбата на чл.2 от ЗЛОД, дивечът в Република България е частна
държавна собственост с изключение на случаите, определени с този закон и се стопанисва
по ловностопански райони на популационен принцип.
Съгласно чл.3 от ЗЛОД, опазването на дивеча като национално богатство цели
съхраняване на генофонда и видовото разнообразие, увеличаване и устойчиво развитие на
дивечовите запаси, обогатяване на фауната и запазване на екологичното равновесие в
природната среда. Опазването на дивеча е основен принцип за организация на ловната площ
и управление на ловното стопанство, стопанисване на дивеча, неговите местообитания,
екосистеми и процеси, които протичат в тях и упражняване на правото на лов. Опазването
включва дейностите по защита, охрана и контрол при стопанисване на дивеча и
упражняване на правото на лов.
Съгласно чл.7 от ЗЛОД, ловната площ на страната се разпределя на ловностопански
райони. Не се обособяват ловностопански райони върху природни резервати. В землището
на едно населено място - село, не се обособява повече от един ловностопански район.
Ловностопанските райони са: 1/ ловностопански райони на ловните дружини по чл. 29; 2/
ловностопански райони на държавни ловни стопанства; 3/ ловностопански райони на
оградени площи и 4/ ловностопански райони на дивечовъдни участъци.
Съгласно чл.9, ал.1, т.1 и т.3 и чл.9, ал.12 от ЗЛОД, в определения им район на
дейност държавните ловни стопанства извършват дейностите и изпълняват функциите,
възложени на държавните горски стопанства със Закона за горите и с подзаконовите актове
по прилагането му, както и дейностите по запазване и обогатяване на видовото
разнообразие на дивеча и възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча.
Държавните предприятия по Закона за горите могат след провеждане на конкурс да
сключват с юридически лица договори за съвместно извършване на дейностите по ал. 9, т. 1
5
- 6 на територията на държавните ловни стопанства. Договорите се сключват за срок до 15
години.
Съгласно чл.34 от ЗЛОД, дивечът в страната се стопанисва от: държавните ловни
стопанства; държавните горски стопанства; лицата по чл. 11; ловните сдружения по чл. 30,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1;
други юридически лица, отговарящи на изискванията по чл. 9 и 36.
Съгласно чл.28 от ППЗЛОД, стопанисването на дивеча в ловностопанските райони
се извършва въз основа на утвърдените ловоустройствени проекти.
Съгласно чл.29 от ППЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и
опазване на дивеча подават в държавното горско стопанство, съответно в държавното ловно
стопанство, заявление за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча за съответния
ловностопански район. След подаване на заявлението директорът на държавното горско
стопанство или на държавното ловно стопанство открива процедурата за пряко договаряне с
издаването на заповед. Директорът на държавното горско стопанство, съответно на
държавното ловно стопанство, изпраща копие от заповедта до сдружението, подало
заявлението. Комисията по разглеждане на заявлението изготвя протокол за своята работа,
който се подписва и от представител на сдружението. Въз основа на протокола, директорът
на държавното горско стопанство, съответно на държавното ловно стопанство, сключва със
сдружението договор за предоставяне стопанисването на дивеча. Договорът съдържа клаузи
за правата и задълженията на сдружението по чл.37 от Закона за лова и опазване на дивеча.
Съгласно чл.31 от ППЗЛОД, договорът по чл.29, ал.8 се прекратява: 1/ с изтичането
на срока; 2/ при прекратяване на една от страните по договора; 3/ по взаимно съгласие на
страните; 4/ при констатирани нарушения по чл. 29 и 30 от Закона за лова и опазване на
дивеча.
Съгласно чл.37 от ЗЛОД, лицата по чл. 34 са длъжни да: организират и извършват
подхранването на дивеча; създават и поддържат специализирана фуражна база за дивеч;
изграждат ловностопански съоръжения; регулират числеността на дивеча; участват в
таксацията на дивеча; опазват дивеча и участват в неговата охрана.
Съгласно чл.67, опазването и охраната на дивеча в ловностопанските райони по чл.7,
ал.5 се осъществява от лицата, стопанисващи дивеча.
Съгласно чл.68, ал.1 и ал.3 от ЗЛОД, лицата по чл. 34, ал. 1, т. 3, 4 и 5, стопанисващи
дивеча, могат да сключват договори с юридически лица, регистрирани по Закона за частна
охранителна дейност, за непосредствената му охрана. За сключените договори се уведомява
писмено регионалната дирекция по горите. Охраната на дивеча по реда на ал. 1 и 2 се
извършва съгласно разпоредбите на този закон.
Съгласно чл.78, ал.1 от ЗЛОД, лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват
предвидените в ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЛОД, обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в
6
ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни
животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча.
Според практиката на ВКС, в чл.79, ал.1 от ЗЛОД, законодателят е предвидил
специално основание за ангажиране на отговорността за имуществени вреди, причинени от
дивеча от ловностопанските райони, различно от уреденото в чл.50 от ЗЗД. Отговорност по
реда на чл.50 от ЗЗД носи собственикът на вещта, или лицето, под чийто надзор тя се
намира, докато лицето, чиято отговорност може да бъде ангажирана по реда на чл.79, ал.1
от ЗЛОД не е собственик на дивеча преди неговото улавяне или убиване (т. е. към момента,
в който дивечът е способен да причини щета на земеделска култура), а само го стопанисва
(по смисъла на закона), при което може да го ползва чрез ловуване (извличайки по този
начин икономическа полза), длъжно е да изпълнява предвидените в ловностопанския план
мероприятия за ограничаване на щети от дивеч (чл. 78, ал. 1 ЗЛОД), да опазва дивеча и да го
охранява (чл. 67 ЗЛОД) и носи отговорност само за щетите, причинени до границите на
ловностопанските райони. Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЛОД е отговорност само за
имуществени вреди и то за такива, причинени не на хора, а на земеделски култури, горска
растителност и на домашни животни и то причинени в разрешените за паша райони.
Според част от съдебната практика, възможността за пазене и наблюдение на
свободно движещи се диви животни е априори изключена и Държавата не отговаря за вреди
от диви животни, тъй като не е в състояние да ги контролира и надзирава. Изключение е
отговорността на МОСВ за вреди на хора от нападение от кафява мечка, като лице, под
чийто надзор по смисъла на чл.50 от ЗЗД се намира това диво животно, защитен
животински вид. Отговорността на МОСВ се извежда от разпоредбата на чл.114 от Закона за
биологичното разнообразие, съгласно която на това министерство е вменено осъществяване
на управление и контрола по опазване на биологичното разнообразие в РБ, част от което е
кафявата мечка, съгласно чл.1, ал.2 и 3 от ЗБР, като защитен вид, фигуриращ в Приложение
№ 3 към ЗБР, даване на разрешения за изключенията от законовите забрани съгласно чл.49,
ал.1 от ЗБР, както и извършване на дейности, включващи национални програми за
наблюдение, разработване на план за действие и неговото изпълнение и превантивни мерки.
Отговорността на МОСВ за вреди, причинени на хора от нападение на кафява мечка следва
да се реализира по общия ред на чл.50 от ЗЗД, а не по специалния ред на чл.79, ал.2 от
ЗЛОД.
Според друга част от съдебната практика, когато вредите са причинени от полезен
дивеч, по отношение на който собственикът – Държавата упражнява особен надзор и
контрол, като приема и прилага различни нормативно определени мерки по развъждането,
опазването, изхранването и оползотворяването му, са налице основания за ангажиране на
безвиновната й отговорност по чл.50 от ЗЗД, като пасивно легитимирано по отношение на
предявения иск е лицето, което стопанисва дивеча в съответния ловностопански район – в
този смисъл и определение № 389/13.03.2023 г. по гр.д. № 3704/2022 г., ІV г.о. на ВКС..
Настоящата инстанция споделя последно посочената практика, като приема, че,
доколкото съгласно ЗЛОД, дивите животни са частна държавна собственост и на Държавата
7
и другите, посочени в закона правни субекти, които имат правото да ги стопанисват, са
възложени редица права във връзка с използването им за лов и извличане на облага от това,
както и задължения по осъществяване на опазване, развъждане, надзор и контрол върху
дивеча, Държавата, като принципал, съответно лицата, които го стопанисват не могат да
бъдат освободени от задължението за поправяне на причинените от тези животни вреди,
като противното би било в разрез с общия принцип комуто ползите, нему и тежестите.
Освен това, при отпадане отговорността на посочените субекти по чл.50 от ЗЗД, който не
въвежда разграничения относно вида на животното или неговите характеристики, би се
нарушил общия принцип за възмездяване на вредите от непозволено увреждане, доколкото
на практика би се оказало, че няма от кого да бъдат обезщетени тези, причинени от животни,
макар и диви, собственост на Държавата.
Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вреди, причинени от животни отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чиито надзор те се намират, независимо дали животното е
избягало или се е загубило. Отговорността се реализира по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД.
Според практиката на ВКС, отговорността на по чл.50 от ЗЗД е безвиновна. При иск
на това основание е необходимо да се установи наличие на причинени вреди, вредите да са
произлезли от вещ или животно, вещта/животното да е собственост на лицето, от което се
търси отговорност или да се е намирала под негов надзор, бездействие на собственика или
упражняващия надзор, причинна връзка на вредите с това бездействие. Отговорността за
вреди, причинени от животни може да бъде носена от две лица, а именно собственикът на
животното или лицето под чиито надзор се намира то, при условията на солидарност или
поотделно от всяко от тях. В хипотезата на чл. 50 от ЗЗД надзорът не се приравнява на
държането на вещта или животното (т. 11 от ППВС № 7/1959 година). Надзорът предполага
този, който го упражнява да има правото да управлява вещите, както и да си служи с тях
относително свободно, поради което за него възниква и задължението да се грижи за вещите
и да следи за тяхната изправност (решение № 784/24.03.1972 година, постановено по гр. д.
№ 3/1972 година и решение № 210/30.01.1978 година, постановено по гр. д. № 2699/1977
година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о., а също и решение № 249/24.09.2012 година,
постановено по гр. д. № 1450/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.). За да се ангажира
отговорността на ответника по иск по чл. 50 от ЗЗД за вреди причинени от животно трябва
да бъде установено, че той е собственик на животното или то е било под негов надзор. Това
става с доказване на правнорелевантните факти, от които произтичат тези качества на
ответника. Затова ищецът трябва да посочи тези факти в исковата молба, като преценката му
дали същите сочат на това, че ответникът е собственик на животното или пък че то е под
негов надзор не обвързва съда при определянето на предмета на производството.
Преценката на ищеца може и да е грешна, но това не освобождава съда да се произнесе по
предявения иск въз основа на изложените обстоятелства. Искът по чл. 50 от ЗЗД не следва да
бъде отхвърлен само поради това, че ищецът твърди, че ответникът е собственик на вещта
или животното, а от изложените факти следва, че той само упражнява надзор и обратното.
Независимо на какви факти ищецът твърди, че следва да се ангажира отговорността на
8
ответника - като собственик или като лице упражняващо надзор не се касае до два различни
иска, с различно правно основание, а до един иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, като
разликата е само във фактите, обосноваващи отговорността на ответника. Самото право на
собственост поглъща осъществяването на надзор по смисъла на чл. 50 от ЗЗД. При вещите и
при животните, за които не съществува публичен регистър, установяващ правото на
собственост и сделките с тях, за правото на собственост следва да се съди по упражняваното
владение. Въз основа на същото обаче може да бъде преценявано и упражняването на надзор
- решение № 249/24.09.2012 година, постановено по гр. д. № 1450/2011 година по описа на
ВКС, ГК, ІІІ г. о. Затова за да бъде уважен искът по чл.50 от ЗЗД е достатъчно да бъде
доказано, че ответникът владее вещта или животното. Ответникът може да се освободи от
тази отговорност, ако докаже, че са налице факти, изключващи правото му на собственост.
В случай, че ответникът докаже тези факти, но осъществява владение върху вещта или
животното, за да се освободи отговорност той трябва да установи и това, че не упражнява
надзор. С оглед на това, в случаите когато съдът разглежда искът по чл.50 от ЗЗД в рамките
на заявеното искане и въз основа на заявените по делото факти, като обоснова единствено
това дали ответникът е собственик на вещта или тя е под негов надзор на незаявени от
ищеца факти е налице произнасяне по предявения иск, но то е в нарушение на уреденото в
чл. 6, ал. 2 от ГПК диспозитивно начало, което е различен порок от тези, водещи до
обезсилване на решението. В тези случаи въззивният съд не разполага с правомощието да
обезсили постановеното решение и да върне делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, а дължи произнасяне по подадената срещу това решение въззивна
жалба по съществото на спора, като извърши собствена преценка на твърденията на
страните и събраните по делото доказателства.
В конкретния случай се установи по категоричен начин, че на 16.01.2019 г, около
6.30 часа, на път I-7 км.78+152 е бил осъществен сблъсък между движещият се в посока с.
И. лек автомобил „ Ситроен Берлинго „, рег. № Н ...., собственост на въззиваемия е внезапно
излязла на пътното платно кошута, в резултат на което на автомобила са били причинени
повреди в предна лява част, а на животното – травматични увреждания, несъвместими с
живота, поради което то е било умъртвено от служители на СИД – Шумен. Установи се
също, че инцидентът е станал на територията на ловностопански район „ И. „, стопанисван
на основание чл.34, ал.1, т.1 от ЗЛОД от ДЛС „ Паламара „, както и, че съгласно договор №
26/07.08.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по
чл.30 от ЗЛОД, сключен на основание чл.29, ал.8 от ППЗЛОД, стопанисването и ползването
на дивеча в този район е било предоставено от ДЛС „ Паламара „ на „ Ловно-рибарско
дружество Сокол – Шумен „, за срок до 2024 г., като, съгласно раздел ІІІ, т.3.6 и т.3.7 от
договора, в задължение на изпълнителя е било вменено да организира и осъществява
стопанисването на дивеча в съответствие с изискванията на чл.37, ал.1 от ЗЛОД и ППЗЛОД
и да опазва и охранява дивеча в предоставените ловностопански райони.
От друга страна, от протокола за ПТП, заключението на вещото лице по САТЕ и
показанията на разпитаните свидетели се установи, че ПТП е станало в тъмната част от
9
денонощието, на мокра настилка и на участък от пътя, който не е бил обозначен с пътни
знаци, предупреждаващи за появата на диви животни. По време на ПТП водачът на лекия
автомобил е управлявал със скорост, допустима за движение извън населени места (не
повече от 60 км/час), като след като е забелязал животното е успял да я намали частично и
по време на удара тя е била 23.4 км/час.
Въз основа на горното, съдът приема за безспорно доказано, че въпросното ПТП е
било причинено поради внезапното излизане на пътното платно на диво животно – кошута /
женски благороден елен /, попадащо в раздел І, б. А, т.1 от списъка по Приложение № 1 към
ЗЛОД, като не се доказва с поведението си водачът на лекия автомобил да е допринесъл за
настъпването на инцидента, предвид факта, че се е движел с допустимата скорост, не е
знаел, че е възможна внезапна поява на пътя на диво животно, поради липсата на съответна
сигнализация на пътя с пътен знак А22 и след като е видял животното е направил опит да
намали скоростта, с цел предотвратяване на удара.
В тази връзка следва да се отбележи, че, въпреки липсата на съответната
сигнализация на пътя, не се твърди и не се доказа, че наличието на такава би предотвратило
сблъсъка между животното и автомобила, доколкото произшествието е станало в тъмната
част на денонощието и на мокра настилка, като дори и автомобилът да се е движел с по-
ниска скорост едва ли след възприемане на животното на пътя, водачът е могъл да я намали
до степен да избегне удара с него по начин да не постави в опасност собствените си и този
на спътника му здраве и живот. Ето защо, съдът намира, че внезапното излизане на
животното на пътя е в пряка причинно следствена връзка с настъпването на процесното
ПТП.
На следващо място, приема за доказано, че инцидентът е станал в ловностопански
район, стопанисван от ответника „ Ловно- рибарско дружество Сокол – Шумен „, по силата
на договор по чл.30 от ЗЛОД, сключен на основание чл.29, ал.8 от ППЗЛОД между него и
съответното ДЛС, имащо качеството на лице по чл.34, ал.1, т.2 от ЗЛОД.
В съответствие с изложеното намира за установено, че процесното ПТП е било
причинено от животно, което, по силата на чл.37 и чл.67 от ЗЛОД, ответникът е бил
задължен да стопанисва и охранява, респ. по отношение на което е бил длъжен да
осъществява надзор и предприема съответни мерки във връзка с ограничаването
предизвикването на щети от същото, поради което са налице основания за ангажиране на
бизвиновната му отговорност по чл.50 от ЗЗД за обезщетяване на произлезлите от
увреждането вреди.
Що се касае до вредоносния резултат, от събраните по делото доказателства се
установи, че в резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица, на собствения на
ищеца лек автомобил са били нанеси вреди, чиято стойност, изчислена съобразно разходите,
необходими за отстраняването им, възлиза в размер на 1 181.28 лева, както и, че сумата не е
заплатена от ответника.
Предвид горното, приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се
10
уважи за сумата от 1 181.28 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция достига
до извод, че в обжалваната част първоинстанционното решение е правилно, поради което
следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 525.00 лева, от които 25.00 лева –
платена държавна такса и 500.00 лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 815/07.11.2022 г. по гр.д. № 508/2022 г. по описа на
Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която Сдружение „ Ловно-рибарско дружество Сокол –
Шумен „, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Ш..., представлявано от С.Й.С. е
осъдено да заплати на основание чл.50 от ЗЗД, на „ Д-Транс Шумен „ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., представлявано от И.Р.И., сумата от 1 181.28
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил
марка „Ситроен Берлинго“ с рег. № Н .... ВН, собственост на ищеца, причинени на
16.01.2019 г. на път I-7, км. 78+152 в посока с. И., от диво животно – кошута, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата и 632.05 лева деловодни разноски.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ Ловно-рибарско дружество Сокол – Шумен „, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр. Ш..., представлявано от С.Й.С. да заплати на „ Д-Транс Шумен „ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., представлявано от И.Р.И.
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 525.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11