Определение по дело №449/2020 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 260167

 

Град Шумен, 02.12.2020 г.

 

          Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на втори декември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Азадухи Карагьозян                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Димитрова

                                                                                             2. Соня Стефанова

 

като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян в.ч.гр.д. № 449 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е частна жалба вх. № 262552/19.10.2020 г. от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“ гр. С., представлявано от изп. директор В.К.С., действащо чрез процесуалния си представител ст.юриск. в отдел „ПО“ Х.А., против определение № 260100/02.09.2020 г. по ч.гр.д. № 431/2020 г. на ШРС, с което е обезсилена издадената на осн. чл.417 ГПК заповед № 187/21.02.2020 г. и изпълнителен лист № 345/21.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 431/2020 г. на ШРС. Жалбоподателят счита определението за неоснователно, незаконосъобразно и необосновано. Излага, че исковата молба по чл.422 ГПК била заведена в ШРС на 18.08.2020 г. и било образувано гр.д. № 1715/2020 г. на ШРС, поради което срокът за предявяване на иска по чл.415, ал.4 ГПК бил спазен. Излага още, че в периода от 05.08.2020 г. – 08.09.2020 г. процесуалният представител на жалбоподателя била в болничен, поради временна нетрудоспособност. Сочи още, че съгласно ТР 4/2013 г. ОСГТК на ВКС при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422 ГПК компетентен да обезсили заповедта и изпълнителния лист бил съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Предвид изложеното моли атакуваното определение да бъде отменено.   

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от Д.Г.Ч..

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Гр.д.№ 431/2020 г. на ШРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“ гр. С., срещу длъжника Д.Г.Ч., за заплащане на сумата от 1199,74лв главница по неизпълнение на задължение за наеми за периода 13.05.2016 г. – 31.10.2019 г. в размер на 29,69 лв. /месечно за жилищно помещение ап.12, в гр. Ш...на осн. сключен договор за наем № ДЖ-519/28.04.2016 г. , изчислени до 06.02.2020 г. и законната лихва от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. разноски за заплатена държавна такса. Заявлението е уважено изцяло и издадена заповед № 187/21.02.2020 г., и изпълнителен лист № 345/21.02.2020 г. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение, в резултат на което ШРС указал на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Указал е също, че съгласно чл.415, ал.5 ГПК, ако не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът  ще обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. За указанията, съответно последиците при неизпълнението им заявителят е уведомен на 27.07.2020 г.

С атакуваното определение № 260100/02.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 431/2020 г., ШРС обезсилил заповедта за изпълнение № 187/21.02.2020 г., както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист № 345/21.02.2020 г., с мотива, че в дадения едномесечен срок, изтичащ на 27.08.2020 г. заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Към настоящата жалба е приложена искова молба, но на същата липсва входящ номер на ШРС, както и товарителница за изпратена пратка до ШРС без попълнена дата на получаване. Приложен е и болничен лист от МБАЛ „Майчин дом“ В., за временна неработоспособност на Х.К.А., в периода 04.08.2020 г. – 05.09.2020 г.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Разпоредбата на чл.415, ал.5 във вр. ал.1, т.1 ГПК предвижда, че когато длъжник, против когото е издадена заповед за изпълнение е подал възражение, съответно на заявителя е указана възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване дължимостта на вземането, предмет на заповедта, с представяне на доказателства за предявяване на иска, а последният не стори това, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК.

За наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение съдът следи служебно, като проверката се разпростира единствено до това дали молителят е представил доказателства за предявяване на иска в срок пред заповедния съд. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ с издадената заповед е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. /В този см. и опр. № 123/ 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о., опр. № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I т. о., опр. № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на I т. о., опр. № 319/29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г., II т. о. и др./ Константа е съдебната практика, че молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба, като „представянето“ на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК.

В случая заявителят не е представил  пред заповедния съд доказателство за предявяването на иска в указания срок – до 27.08.2020 г., като представянето на  доказателства пред ШОС с частната жалба не променя факта ,че това не е станало своевременно в даденият срок и пред надлежният съд. Следва да се отбележи , че и от   представената искова молба с настоящата частна жалба,   не се установява предявяването на иска по чл.422 ГПК в законовия срок, съгласно изложените по-горе мотиви.

Що се отнася до твърдението за заболяване на процесуалния представител на жалбоподателя, то същото е ирелевантно за настоящото производство, което не е по реда на   чл.64 и сл. ГПК .

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са били налице основанията за обезсилване на издадената заповед и изпълнителен лист.      Обжалваното определение се явява правилно, поради което и подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно т.8 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК, настоящото  определение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 262552/19.10.2020 г. от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“ гр. С., представлявано от изп. директор В.К.С., действащо, чрез процесуалния си представител ст.юриск. в отдел „ПО“ Х.А., против определение № 260100/02.09.2020 г. по ч.гр.д. № 431/2020 г. на ШРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.