Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
24.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осемандесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3512 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р.Д.Г.,
с която е предявен срещу З.Д.З. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) за сумата от 190000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 21.01.2016 г., вследствие
на което ищцата е претърпяла увреждания. Претендира законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала като пешеходец при
произшествие, осъществило се на 21.01.2016 г. по вина
на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
застрахованият водач да е извършил нарушение на правилата за движение, с което
да е причинил произшествието. Оспорва част от уврежданията на ищцата да са в
причинна връзка с произшествието. Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
С влязло в
сила споразумение от 18.10.2016 г. на РС-Бяла по НОХД № 269/2016 г. В.Р.М.е
признат за виновен в това, че на 21.01.2016 г. в гр.Две могили, по ул.
Александър Стамболийски, при управление на товарен автомобил „Форд Транзит“ с
рег. № *******, нарушил правилата за движение - чл. 40, ал.1 и 2 ЗДвП и при
движение на заден ход ударил пешеходката Р.Д.Г., като й причинил тежка телесна
повреда: загуба на бъбрек. Произшествието е настъпило при следния механизъм:
пешеходката се движила по платното за движение – в средата му, когато автомобилът,
движейки се в същата посока на заден ход я застига и удря в гъб. От писмените
доказателства (Констативен протокол за ПТП от 21.01.2016 г. – л.5, Протокол за
оглед на местопроизшествие, заедно със скицата и фотоалбума – л.99-103) и авто-техническата експертиза
се установява, че улицата е била покрита със сняг, който е разринат от
двете страни, участъка на местопроизшествието е прав, без наклон, имало е тротоар,
по които са били натрупан сняг. Скоростта на движение на автомобила е била
около 15 км/ч, водачът на автомобила не е забелязал движещата се по пътното
платно пешеходка, продължил е движението си без да спира, ударил пешеходката в
гръб, тя паднала върху платното за движение и автомобилът преминал през нея,
като спрял преди да я прегази с предните си гуми.
Установява
се от изслушаната комплексна медицинска експертиза (л.138-147) и писмените
доказателства, представляващи медицински документи, че от произшествието ищцата
е получила травматични увреждания: 1). тежка гръдна травма – контузия на
гръдния кош с подкожен ефизем на шията, на гръдната стенаи на гърба, счупване
на девето, десето и единадесето ребра, хемопневмоторакс (излив на кръв и
навлизане на въздух в белия дроб) и контузия на белия дроб; 2). Тежка коремна
травма – излив на кръв и разкъсване на десния бъбрек, наложило оперативното му
отстраняване. Като усложнение от травмата при ищцата се развилиостра
следкръвозагубна анемия, наложила преливане на кръв и плазмозаместителни
продукти и възпалителни промени на контузения бял дроб. Непосредствено след
травмата е регистрирано шоково състояние. Гръдната травма е причинила
затруднение в движенията на ищцата за срок от повече от месец, а възстановителния
период е продължил 2-3 месеца. Контузията на белия дроб и контузията на корема
са причинили опасност за живота на ищцата, проведена й е гръдна операция –
торакоцентеза и коремна операция за отстраняване на разкъсания бъбрек. Към
момента здравословното състояние на ищцата е възстановено, с персистиращи
оплаквания от бодежи в областта на оперативната намеса и в гърдите при
дихателни движения – поради настъпили сраствания в белите дробове. Функцията на
премахнатия бъбрек е компенсирана от единствения – ляв бъбрек. Въпреки това
според вещите лица при множеството придружаващи хронични заболявания на ищцата
– артериална хипертония, хронични ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност,
хроничен пиелонефрит, захарен диабет, липсата на бъбрек е допълнителен рисков фактор,
налагащ постоянно спазване на хранително диетичен режим до края на живота на
ищцата, което несъмнено води до влошаване на качеството на живот.
Според
вещите лица не може да се направи категоричен извод, че констатираните около
шест месеца след произшествието контузия на раменен пояс и мишница и периартрит
на раменна става, както и оток и хематом в подбедрицата, са в
причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
По делото е
изслушана и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – ендокринолог, от която се установява, че ищецaтa стР.от
захарен диабет - тип
2. Констатира се от вещото лице, а същото е видно и от представените медицински документи, че диагнозата е поставена след инцидента, видно от Епикриза от 26.10.2016 г., и няма категорични данни да
е съществувала в момента на инцидента. Вещото лице сочи, че захарният диабет се
унаследява като генетично предразположение, но проявата му се провокира от
различни фактори, в ова число груби диетични грешки, тежки съпътстващи
заболявания, тежък стрес, рязко покачване на теглото и др. Ето защо съдът приема,
че стресът от произшествието не е причинил неинсулиновия захарен диабет, който
е едно хронично заболяване, но е допринесъл за изявата му, наред с посочената
от вещото лице предразположеност на пострадалата, обусловена от телесно тегло,
хронични заболявания, генетична унаследеност и др. От изложеното следва, че
стресът е сред отключващите фактори за развиване на заболяването диабет.
Притесненията и негативните емоционални изживявания неминуемо са съпътствали
претърпяването на пътно-транспортно произшествие и могат да се квалифицират
като тежък стрес. Правната доктрина приема, че причинната връзка представлява зависимост,
при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а вредата е
следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Установи се
по делото, че стресът да не е единствена причина за възникване на заболяването
и за развиване на диабет да е необходимо задължително въздействие и на други
условия (генетичната предразположеност, наднормено тегло и др.), като стресът е
един от факторите, водещи до отключване на това заболяване. Ето защо не може да
се изключи причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и възникване
на диабет у ищеца само защото стресът не единственият фактор, довел до
здравословната увреда. Когато деянието не е единствената причина за резултата,
това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем (така
решение №480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК). Ето защо съдът ще приеме, че е налице връзка между процесното
произшествие и развиването на диабет, като при определяне размера на вредите ще
бъде отчетено въздействието и на други обективни и налични у ищцата фактори,
стоящи извън деянието на ответника, каквито са например генетичната
предразположеност, хроничните заболявания и др.
От
показанията на свидетеля Т.Т., син на ищцата, се установява, че дълго време
след произшествието ищцата е била неподвижна и на легло и е разчитала на
грижите на близките си. Променила е начина си на живот, отказала се е от
социалните си активности, не може да изпълнява грижите си за домакинството по
начина отпреди произшествието, бързо се уморява и спазва специален хранителен
режим.
По изложените
съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи
се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за противоправно –
в нарушение на чл.40, ал.1 и 2 ЗДвП, който изисква по време на движението си
назад водачът непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно – да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности. Съдът намира, че от писмените
доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от
медицинските документи и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва
да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача В.Р.М., при управление на товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания. При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – характера на травмите (тежки гръдна и коремна контузия, протекли
с усложнения и опасност за живота и загуба на бъбрек), интензитет и
продължителност на болката (около 3 месеца след произшествието), период на
възстановяване (3 месеца), необходимостта от чужда помощ, наличието на трайни
последици за здравето на пострадалия (загубата на бъбрек) и как уврежданията са
му се отразили с оглед нейната възраст, начин на живот и среда. Загубата на
бъбрек, макар с компенсирана бъбречна функция от другия бъбрек, представлява
рисков фактор, налагащ постоянно спазване на хранително диетичен режим до края
на живота на ищцата и влошаващ качеството на живот. Относно заболяването диабет
съдът приема, че следва да се определи обезщетение в обем, съответен на приноса
на стреса като един от факторите, довели до възникване на заболяването. Поради
което съдът, при преценка на вида на уврежданията, степента, в която са
причинени от произшествието и отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на
ищцата, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и
неминуемо причинените шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 120000 лв.
Основателно
е възражението за съпричиняване от страна на ищцата. По делото се установи, че
ищцата се е движила не по установеното за пешеходци място, а в средата на
платното за движение – в лентата за
автомобили. Наличието на натрупан сняг по тротоара не е от значение за
преценката за наличие на противоправно поведение у пострадалия, допринесло за
настъпване на произшествието, тъй като тази преценка е обективна и не зависи от
наличието на вина – дали пострадалият е бил длъжен и е могъл да съобрази
поведението си с изискванията на закона. По този въпрос следва да се съобрази
посочената от ответника практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК –
реш. №200 от 13.11.2012 г. по т.д. №249/12 г.на ВКС, ТК, 2-ро ТО. Допуснато е
касационно обжалване по въпроса подлежи ли на намаляване обезщетението при
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия от ПТП, в случаите на
обективна невъзможност от страна на последния да спазва правилата за движение
по ЗДвП. В цитираното решение ВКС приема, че при преценка за съпричиняване е от
значене наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилите вредоносни последици, но не и вината на последния- т.7 от ППВС
17/63 . Следователно е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД на
вредоносния резултат от самия пострадал от ПТП, в случаите на обективна
невъзможност от страна на последния да спазва правилата за движение по ЗДвП. Поради
това съдът приема, че определеното обезщетение следва да се намали с 1/4 поради
съпричиняване до сумата от 90000 лв.
По
изложените съображения искът следва да се уважи за сумата от 90000 лв. и да се
отхвърли до предявения частичен размер от 190000 лв.
По
разноските:
На
процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ГПК в размер на 3029,69 лв., с включен
ДДС (2524,74 + 504,95).
На ответника
следва да се присъди сумата от 368,42 лв. разноски
по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на основания
чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3600 лв. за държавна такса и сумата от 600 лв. за разноски
по делото.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Д.З.
АД, ЕИК:********, да заплати на Р.Д.Г., ЕГН:**********, на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 90000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 21.01.2016 г.,
заедно със законната лихва от 21.01.2016 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 190000 лв.,
представляващ частищен иск от 350000 лв.
ОСЪЖДА З.Д.З.
АД, ЕИК:********, да заплати на адв. П.К., адрес: ***, на основание
чл.38, ал.2 ЗА сумата от 3029,69 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с включен ДДС
ОСЪЖДА Р. Д.Г., ЕГН:**********, да заплати на З.Д.З. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 368,42 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Д.З.
АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3600 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 600 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: