РЕШЕНИЕ
№ 2964
гр. Пловдив, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330102931 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец,
жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Х. Н. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, с която, след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК от установителен по чл.
422 ГПК в осъдителен, са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1, чл. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 1462,82 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № *** от *** г., 298,34 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода 10.06.2017 г. – 10.05.2018 г., 541,75 лв. -
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 522,26 лв. законна лихва за
забава за периода от 10.05.2018 г. – 14.12.2020 г. /като за периода 13.03.2020 г.
– 13.07.2020 г. не е начислявана лихва/, ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението в съда – 15.12.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните, ищецът като кредитодател, а
ответникът – като кредитополучател, били сключили Договор за
потребителски кредит № *** на дата *** г., при следните параметри: сума по
кредита 2000 лв., срок на кредита – 18 месеца, годишен лихвен процент (ГЛП)
– 41,17%, годишен процент на разходите (ГПР) от 49,90 % и общо
задължение по кредита от 2713,86 лв. Бил избран и закупен от ответника и
пакет от допълнителни услуги с възнаграждение за кредитора по него в
1
размер на 886,50 лв. и или общо задължение по кредита и пакета от
допълнителни услуги – 3600,36 лв. Неразделна част от договора били и
Общите условия, с които длъжникът се бил запознал, като на последния му
била предоставена и преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр. Твърди се, че ищцовото дружество било изпълнило
точно задълженията си по кредита, като с част от предоставените суми
рефинансирало други задължения на ответника, а остатъка от 454,28 лв. били
преведени на Х.Х. по банков път. Поддържа се, че сключването на
споразумението за допълнителни услуги не било свързано с отпускането на
кредите, а било опционално и по желания на кредитополучателя.
Задълженията на кредитора по това споразумение се изразявали в
предоставяне на длъжника на една от следните услуги: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж;
Улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. Твърди се, че
длъжникът по свое желание е избрал да закупи посочения пакет от
допълнителни услуги, както и че възнаграждението по същия не е цената на
услугата, а било дължимо за нейното наличие. Поддържа се, че това
споразумение за допълнителни услуги не е свързано с договора за кредит и
сключването му не е условие за отпускане на кредита. В исковата молба се
твърди, че ответникът не бил изпълнил задължението си за заплати
дължимите суми по кредита, като бил заплатил сума в общ размер от 1394,19
лв., а общият остатък бил 2825,17 лв., от които 1462,82 лв., главница, 298,34
лв. – договорна възнаградителна лихва, 541,75 лв. - възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги, и 522,26 лв. законна лихва за забава. По изложените
съображения моли за присъждане на посочените суми, както и сторените
разноски. Представя доказателства по опис.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Х. Н.
Х., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа, че
приложими в отношенията между страните са разпоредбите на ЗЗП, в
частност тези, касаещи неравноправните клаузи, доколкото ответникът имал
качеството на потребител. Твърди, че клаузите в процесния договор не са
индивидуално уговорени, предвид повелята на закона в чл. 146, ал. 2 и ал. 4
ЗЗП, като счита, че е в тежест на ищеца да обори тази презумпция. Поддържа,
че са нелице нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП. Оспорва действителността
на клаузата за възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави и
принципа за дъбросъвестността, тъй като надхвърляла трикратния размер на
законната лихва за забава и липсвало основания, които да оправдават този
завишен размер. Не било изпълнено изискването и за коректно посочване на
ГПР по договора. Излага аргументи, че възнаграждението по пакета от
допълнителни услуги представлява всъщност възнаграждение за кредитора по
договора за кредит, което целяло заобикаляне на ограниченията в чл. 10а, чл.
19, ал. 3 и ал. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК. В тази насока счита договора за кредит за
изцяло нищожен, поради което по същия се дължала само чистата стойност
на кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Направено е и възражение за
2
отекла погасителна давност относно претенцията за възнаградителна лихва в
размер от 266,81 лв. на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По изложените
съображения е направено в условията на евентуалност и възражение за
прихващане на предявения иск за главницата от 1462,82 лв., със сумата от
415,52 лв. платена при начална липса на основание за възнаградителна лихва
по процесния договор за кредит и сумата от 344,75 лв. – платена при начална
липса на основание за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги.
С доклада по делото е прието така заявеното възражение за съдебно
прихващане на претендираната от ищеца сума в размер на 1462,82 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***
г., с вземанията на ответника за суми, платени на ищеца в периода 10.12.2016
г. – 10.06.2017 г., а именно сумата от 415,52 лв. платена при начална липса на
основание за възнаградителна лихва по нищожен Договор за потребителски
кредит № *** от *** г., и сумата от 344,75 лв. – платена при начална липса на
основание за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги по
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор
за потребителски кредит № *** от *** г.
Настоящата искова молба е предявена първоначално по реда на чл. 422
ГПК за признаване за установена дължимостта на суми по Заповед № ***от
*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. №*** г. по описа на ПРС, без сумата от 19,19 лв. – обезщетение за
забава за периода 11.12.2016 г. – 10.05.2018 г. С определение №
2799/10.05.2021 г. по настоящото дело, необжалвано от страните и влязло в
сила, е обезсилена посочената заповед за изпълнение. Последното е
обосновало интереса на кредитора от изменение на иска от установителен в
осъдителен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, а и се установява от представения с исковата молба
договор за потребителски кредит и приложенията към него /л.5-26/, че между
ответника Х. Н. Х., като кредитополучател, и „Профи Кредит България”
ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***
от дата *** г., с който на ответника е предоставен паричен заем в размер от
2000 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 41,17 %, при посочен ГПР от 49,90 % и
обща дължима сума – 2713,86 лв. Безспорно е, също така и видно от
представените общо четири броя платежни нареждания, че кредитът е усвоен
от ответника. Сключено е между страните и Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане и за
намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За
тези услуги кредотиполучателят Х. дължал допълнително възнаграждение на
кредитора в размер на 886,50 лв., което се заплащало, видно от представения
погасителен план, заедно с вноските по кредита, като общата вноска е в
3
размер на 200,02 лв., включвала 150,77 лв. вноска по кредит (сбор от главница
и договорна лихва) и 49,25 лв. вноска по закупена допълнителна/и услуга/и.
Ответникът не оспорва твърденият в исковата молба, че длъжникът по
кредита Х.Х. е заплатил сума в общ размер на 1394,19 лв., за погасяване на
задълженията си по процесния договор за потребителски кредит, от която
сума 415,52 лв. са отнесени за погасяване на възнаградителната лихва, а
371,75 лв. – за погасяване на възнаграждението за допълнителните услуги.
Това обстоятелство се установява още и от представеното от „Профи Кредит
България” ЕООД извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит
№ *** /л.19/, неоспорено от ответната страна, и описващо извършените
плащания от ответника Х. в полза на ищеца.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
което е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Съгласно
същото, ГПР на процесния договор за кредит, изчислен съгласно формулата
по Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК е 49,90 %, като при изчисляването
му кредиторът е включил само разходите за възнаградителна лихва. Според
вещото лице, ако се включи като разход сумата по Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 886,50 лв., то ГПР
по процесния договор би се завишил с 16,43 % и би възлизал на 66,33 %.
При тези данни, съдът намира, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит
№ *** от дата *** г., при което ответникът Х.Х., като физическо лице, е имал
качеството на кредитополучател, респ. и на потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗПП. В тази насока ответникът се ползва със законоустановената
потребителска закрила, паради което приложение в случая намират правилата
на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.
Предвид горното съдът споделя изложеното в исковата молба относно
противоречието на процесния договор с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно цитираната разпоредба, годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, т.е. не може да надвишава 50 %
на годишна база. В настоящата хипотеза това изискване е нарушено. С оглед
и заключението на вещото лице по ССчЕ, процентът на разходите на годишна
база по кредита, при отчитане и на възнаграждението за допълнителни
услуги, е в размер на 66,33 %, което надвишава законоустановения лимит.
Съдът също така намира, че това възнаграждение е следвало да бъде взето
предвид от кредитодателя, при изчисляването, и впоследствие при
посочването в договора, на процента на годишните разходи за потребителя.
Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. В случая възнаграждението
4
за допълнителните услуги е разход по кредита, по смисъл на цитираната
разпоредба, доколкото дължимата сума и предоставянето на услугите са
пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Тяхната цел, съгласно
посоченото в споразумението, е да обслужат сключването и изпълнението на
договора, и същите нямат самостоятелен смисъл извън процесното
облигационно правоотношение. Качеството на това възнаграждение като
разход по кредита се извежда още и от реда за неговото изплащане, а именно
едновременно с анюитетните вноските по кредита, съгласно уговореното в
погасителния план. Следователно, възнаграждението на кредитора за
предоставянето на „допълнителни услуги“, уговорени в Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, сключено във връзка с
процесния договора, води до завишаване на ГПР по договора над
законоустановения лимит, а от тук и до различен приложим ГПР от този,
посочен в договора за кредит. Последното води до заблуждение на
кредитопочателя относно действителните параметри на договора и размера на
оскъпяване на кредита, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
задължаващ кредитора да посочи в договора за потребителски кредит
коретния приложим между страните процент на разходите по кредита.
Отделно от предходното, разглежданите „допълнителни услуги“, за
които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане
на кредита, възможност за променя на погасителния план), се характеризират
с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях
поради което същите не представляват реално предоставена услуга, получена
от кредитополучателя, срещу която последният да дължи заплащане на
договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това
положение съдът намира, че целта на посочената договорна клауза е да
послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва. Следователно налице и
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ГПК, тъй като не е посочен в договора
реалният годишен лихвен процент.
Предвид гореизложеното се споделят съображенията на ответника за
нарушение на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в процесния
Договор за потребителски кредит № *** от дата *** г. не са посочени
действителните размери на лихвения процент и годишния процент на
разходите. Като последица от това нарушение на основание чл. 22 ЗПК
целият договор за кредит се явява недействителен, поради което и на
основание чл. 23 ЗПК на връщане ще подлежи единствено главницата,
представляваща чистата стойност на кредита. Същата е в размер на 2000 лв.,
от които са погасени от ответника 537,18 лв., видно от представеното
извлечение от сметка, като е налице остатък от 1462,82 лв., който е дължим.
Няма да се уважат, като неоснователни, претенциите за останалите суми за
възнаградителна лихва и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги.
В тази връзки и по развитите по-горе аргументи се намира за
основателно приетото за съвместно разглеждане в настоящото производство
възражение за съдебно прихващане, направено от ответника. Сумите
съответно от 415,52 лв. и 344,75 лв., платени от ответника Х. за погасяване на
5
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., и
за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги по споразумение към
същия договор, се явяват платени без основание и подлежат на връщане.
Следователно искът за сумата от 1462,82 лв. – остатък от незаплатената
главница, претендирана с настоящия иск, ще се уважи само за сумата от
702,55 лв., като за разликата до пълния предявен размер ще се отхвърли като
погасен чрез прихващане. Доколкото е налице забава при заплащането на
дължимата главница за периода 10.05.2018 г. – 14.12.2020 г., то ще се присъди
и законната лихва върху присъдената сума от 702,55 лв. за този период, като
за периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. няма да се начислява лихва съгласно
разпоредбата на чл. 6 от ЗМВДИППП. Размерът на мораторната лихва,
изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК, е 161,59 лв. За разликата до
пълния предявен размер от 522,26 лева искът за лихвата за забава ще се
отхвърли като неоснователен.
Като законна последица от частичното уважаване на претенцията за
главница, ще се присъди законната лихва върху уважения размер от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.12.2020 г., до окончателното изплащане.
Това е така, доколкото настоящото производство е образувано първоначално
по реда на чл. 422 ГПК и искът е предявен в указания едномесечен срок.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има всяка от страните
съобразно с уважената, респ. отхвърлената част на иска. В полза на ищец на
основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК ще
се присъди по съразмерност сумата от 46,37 лв. за държавна такси и 30,58 лв.
за юрисконсултско възнаграждение. В полза на ответника на основание чл.
78, ал. 2 ГПК и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ще се присъди
по съразмерност сумата от 104,16 лв. платен депозит за вещо лице. На
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. Е.И.
следва да се присъди сумата от 296,53 лв. адвокатско възнаграждение за
оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело, съразмерно с
отхвърлената част на исковата претенция. В полза на ищеца ще се присъдят и
сторените от него разноски в заповедното производство, съразмерно с
уважената част на иска, а именно 17,40 лв. за държавна такса и 15,29 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет.
*, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк
Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 702,55 лева
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***
г., сключен между страните, и сумата от 161,59 лева – законна лихва за забава
6
върху главницата, начислена за периода от 10.05.2018 г. – 14.12.2020 г. /като
за периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. не е начислявана лихва/, ведно със
законната лихва за забава върху присъдената главница от датата на
депозиране на заявлението в съда – 15.12.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за главницата за
разликата над присъдените 702,55 лева до пълния предявен размер от
1462,82 лева, като погасен чрез прихващане с вземането на Х. Н. Х., ЕГН
**********, срещу „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, за
следните суми: 415,52 лева, платена при начална липса на основание за
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ***от *** г., и
сумата от 344,75 лева – платена при начална липса на основание за
възнаграждение по пакет от допълнителни услуги по Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски
кредит № *** от *** г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк
Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Х. Н. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 298,34 лева – договорна
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.,
сключен между страните, начислена за периода 10.06.2017 г. – 10.05.2018 г.,
сумата от 541,75 лева - възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит № *** от *** г., и сумата за разликата от
присъдените 161,59 лева до пълния предявен размер от 522,26 лева –
законна лихва за забава за периода от 10.05.2018 г. – 14.12.2020 г. /като за
периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. не е начислявана лихва/, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет.
*, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк
Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сторените разноски в
настоящото производство, а именно: сумата от 46,37 лева за държавна такса
и 30,58 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по
заповедното делото - 17,40 лева за държавна такса и 15,29 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Н. Х., ЕГН **********,
с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, сумата от 104,16 лева платен
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ , на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., на ***. Е.И. от ПАК, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 296,53
лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана
7
правна помощ на ответника по настоящото дело.
Присъдените суми в полза на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, могат да бъдат заплатени по следните банкови сметки:
IBAN: ***
IBAN: ****
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8