Решение по дело №5265/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1824
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20224430105265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1824
гр. Плевен, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430105265 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от П. К. Л. от гр. П. против „***“ АД гр. П.. В
молбата се твърди, че на *** год. ищецът е получил покана за доброволно
изпълнение по образувано изп. дело № *** на *** *** с район на действие
Плевенския окръжен съд. Твърди се, че към поканата е бил приложен
изпълнителен лист № *** от ***. *** год., издаден по ч. гр. дело № ***/ ***
год. по описа на Плевенския районен съд, съгласно който ищецът е бил
осъден да заплати на ответното дружество следните суми: 4 507, 18 лв.
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01. 10. 2004 год. до 30. 04. *** год., 3 163, 08 лв. лихва
върху главницата за периода от 02. 12. 2004 год. до 13. 07. *** год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от ***. *** год. до окончателното
изплащане на задължението, което е в размер на 2 858, 30 лв. за периода от
19. 06. *** год. до *** год., както и направени деловодни разноски в размер на
153, 40 лв. държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение.
1
Ищецът счита, че вземането на ответника, подробно описано в издадения
изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***/ *** год. по описа на Плевенския
районен съд, е погасено по давност. В заключение ищецът моли съда да
постанови решение, с което признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи процесните суми за главница, мораторна
лихва, законна лихва и деловодни разноски. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № ***/ *** год. по
описа на Плевенския районен съд заповед № ***/ ***. *** год. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК е било разпоредено ищецът в
настоящото производство П. К. Л. да заплати на „***“ АД гр. П. следните
суми: 4 507, 18 лв. главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2004 год. до 30. 04. ***
год., 3 163, 08 лв. лихва върху главницата за периода от 02. 12. 2004 год. до
13. 07. *** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***.
*** год. до окончателното изплащане на задължението, както и направени
деловодни разноски в размер на 153, 40 лв. държавна такса и 180 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно по делото е, че на основата на горната заповед за изпълнение
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от ***. *** год. по молба на
„***“ АД гр. П. е било образувано изп. дело № ******/ *** год. по описа на
*** *** с район на действие Плевенския окръжен съд.
Безспорно по делото е, че с постановление, издадено на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК, *** *** е прекратил производството по изп. дело №
******/ *** год.
Безспорно по делото е, че след прекратяването на горното
изпълнително производство на основата на издадения изпълнителен лист по
ч. гр. дело № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд ответникът
„***“ АД гр. П. е инициирал образуването на ново изп. дело № ***/ *** год.
по описа на *** *** с район на действие Плевенския окръжен съд.
2
При така изложените безспорни факти се налагат следните правни
изводи:
Претенцията на ищеца П. К. Л. намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск,
предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В конкретния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност по отношение на процесното
вземане. Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч. гр.
дело № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд. Това води до
извода, че предявеният иск за недължимост на въведените като предмет на
делото суми е процесуално допустим, а по същество и основателен. На първо
място в тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, че процесното
вземане произтича от договор за доставка на топлинна енергия. Издаването
на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за това вземане не води до прекъсване
на давността, доколкото правните последици на заповедта за изпълнение не
се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес. В случая
погасителната давност по отношение на вземането на „***“ АД е била
прекъсната на ***. *** год. с издаването на изпълнителен лист, с който е
признато правото на принудително изпълнение, и от този момент е започнала
да тече нова погасителна давност. Както се посочи и по- горе, по
образуваното изп. дело № ******/ *** год. по описа на *** *** в продължение
на повече от две години взискателят „***“ АД не е предприел никакви
действия по движението на изпълнителния процес. Самото изпълнително
производство е прекратено поради перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК и поради тази причина всички изпълнителни действия по него се
считат обезсилени по право и не произвеждат процесуални и материални
последици относно погасителната давност в отношенията между взискателя и
длъжника /срв. т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по
тълк. дело № 2/ 2013 год., ОСГТК/. Казано с други думи, в хипотезата на
прекратяване поради перемпция не може да се говори за валидни
изпълнителни действия и погасителната давност не може да се счита
прекъсвана на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че след издаването на
3
изпълнителен лист в полза на кредитора /***. *** год./ са изтекли повече от
пет години, в рамките на които не са били осъществени факти, водещи до
спиране или прекратяване на погасителната давност по отношение на
процесното вземане. При това положение обоснована е тезата на ищеца, че
задължението му за главница, лихви и разноски е било изцяло погасено.
Ирелевантно за предмета на спора се явява последващото изп. дело № ***/
*** год., доколкото същото е образувано след изтичането на петгодишния
давностен срок. Единственият юридически факт, който би могъл доведе до
отпадането на правните последици от изтичането на давността, се явява
отказът на длъжника от изтекла давност по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но
настоящият случай не е такъв.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 1 013, 67 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от
***, че ищецът П. К. Л., ЕГН **********, не му дължи следните суми: 4 507,
18 лв. главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 10. 2004 год. до 30. 04. *** год.; 3 163, 08
лв. лихва за забава върху главницата за периода от 02. 12. 2004 год. до 13. 07.
*** год.; 2 858, 30 лв. законна лихва за периода от ***. *** год. до *** год.;
153, 40 лв. държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***/ *** год. по
описа на Плевенския районен съд и които са предмет на изпълнение по
образуваното изп. дело № ***/ *** год. по описа на *** *** с район на
действие Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
4
П., ***, представлявано от ***, да заплати на П. К. Л. от гр. П., ЕГН
**********, направените деловодни разноски в размер на 1 013, 67 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5