М О Т И В И към
Присъда №171/10.07.2020 г., постановена по НОХД
№2798/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е
внесла обвинителен акт срещу И.Д.И. - роден на ***г***, б., български гражданин,
с начално образование, безработен, неженен, осъждан, с адрес гр. С., ул. „***“ № *** ЕГН ********** за това, че на 15.02.2020г. в гр.Стамболийски, обл.Пловдив,
е унищожил противозаконно чужда движима вещ – 1бр. пералня марка „ CROWN LI 87 FT“, собственост на Д.И. ***, на
стойност 300 /триста/ лева – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Производството
е проведено по реда на глава XXVII от НПК, като е даден ход на съкратено съдебно
следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Прокурорът пледира да бъде
признат подсъдимият за виновен за извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като сочи че са
налични достатъчно доказателства за вината на подсъдимия, иска да се определи
наказание на същия от шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимият пледира
за налагане на минимално наказание за извършеното деяние.
Подсъдимият И.И. поддържа признава вината си, изразява съжаление
за стореното и иска по-ниска присъда.
Въз основа на събраните в хода на
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка
в хода на делото:
Подсъдимият И.Д.И. - роден
на ***г***, б., български гражданин, с начално образование, безработен,
неженен, осъждан, с адрес гр. С., ул. „***“ № ***, ЕГН **********.
Пострадалият Д.И.И. бил баща на
подс. И.Д.И.. Той живеел в къща на адрес ***. В къщата живеел и племенникът на
пострадалия – свидетелят И.И.И. заедно със семейството си. През месец декември
на 2019г. в дома на горе посочения адрес отишъл да живее и подсъдимият заедно
със свидетелката М.А.З. и трите й деца.
По време на престоя на последния в дома на баща му отношенията между двамата
постепенно се влошавали. На 15.02.2020г. около 19.00ч. св.Д.И. направил
забележка на сина си – подс.И.И., че не бил угасил осветлението в банята.
Тогава подсъдимият И. излязъл на двора, където развъртял пластмасовите свръзки
на хидрофора, който бил монтиран в двора, извадил го и го хвърлил на земята, но
по него не настъпили никакви увреждания.След това той влязъл в къщата , взел
една брадва и с нея нанесъл множество удари по пералня марка „ CROWN LI 87 FT“, която се намирала в коридор на първия етаж. Пералнята била собственост
на пострадалия Д.И. и била закупена от него на 09.05.2019г. Нанесените от
подсъдимия удари с брадва по пералнята били възприети от свидетеля И.И., който
по време на извършване на деянието отивал до тоалетната на същия етаж в къщата.
В резултат на ударите по пералнята, били счупени програматорът и капакът й,
като същата станала негодна за употреба.
По
досъдебното производство била изготвена
съдебно – оценъчна експертиза, видно от чието заключение стойността на
пералнята възлиза на сумата от 300.00лв.
Самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от приобщените по делото гласни и писмени
доказателства – свидетелските показания на свидетелите Д.И.И., И.И.И., М.А.З.,
заключението на изготвената СОЕ, както и писмени такива, гаранционна карта,
фискален бон, характеристика за
подсъдимия, справка съдимост.
Съдът счита, че въз основа на
събраните доказателства няма как да бъде установена различна фактическа
обстановка, както и че доказателствата са достатъчни за достигане на извод, че
подсъдимият е извършил деянието, за което е предаден на съд.
От обективна
страна, на 15.02.2020 г. в гр. Стамболийски, обл.Пловдив, подсъдимият е
извършил деянието по чл. 216, ал.1 от НК чрез действия – същият е нанесъл удари
с брадва на пералнята собственост на баща му Д.И., като от тези удари е
настъпило увреждане на програматора на пералнята и на капакът и. От тези
увреждания същата станала негодна за употреба, поради което и според съда от
обективна страна е осъществена формата на изпълнително деяние унищожаване.
От субективна страна престъплението
подсъдимият И.И. е извършил при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и е желаел настъпването на общественоопасните
последици. Налице е намерение у същия за унищожаването на движимата вещ
собственост на баща му Д.И., което ясно е изразено в действията му – нанасяне
на няколко удара с брадва върху пералнята в нейни части, които биха я направили
неизползваема.
С оглед на
изложеното съдът счита, че от обективна и субективна страна е доказано, че
подс. И.И. е осъществил състава на престъплението, за което е бил предаден на
съд.
Съдът, като взе
в предвид принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя – подсъдимия И.И., съдебното му минало, възрастта му, определи по следния начин наказанието : При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия И.И. за престъплението по чл. 216, ал.1, от НК съдът отчете отново всички
необходими белези на извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства : за това престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода от до пет години. Като отегчаващи вината съдът отчете следните обстоятелства : че престъплението е извършено от подсъдимия Р. малко по-малко от една година
след изтърпяване на предходно наложено му наказание лишаване от свобода и
обремененото съдебно минало. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита младата му възраст, направеното
самопризнание. При преценката относно обществената опасност на конкретното
деяние се отчита и сравнително ниската стойност на унищожената движима вещ –
значително под размера на минималната работна заплата за страната, както и
обстоятелството, че пералнята е била собственост на бащата на подсъдимия. Тези
обстоятелства занижават обществената опасност на деянието на подсъдимия, но не
в степен да се приеме случая за маловажен с оглед на отегчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо, при съпоставяне на всички тези
факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като анализира
тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав
счете, че в конкретния казус е налице лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, като същите не се явяват многобройни смекчаващи по
смисъла на чл.55, ал.1 от НК, поради което и определи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 54 от НК при лек превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА. Така определеното наказание е било редуцирано
с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, като след редуцирането е наложено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Според
преценката на съда именно това наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, поради което е справедливо и
съответства на целите по чл.36 от НК.
На основание чл. 57, ал.1, т.2,
б. „Б” от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода.
Причини за
извършване на престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на
установения в страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият И.И., е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от
115.00 лева, представляваща направените по делото разноски за назначената
експертиза.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж.К.