Присъда по дело №3573/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
по НОХД № 3573/2022 год. на ПРС, ХІV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия Е. А. Т. (E. A. T.), в това че на неустановена дата в края на месец
май 2020г. в гр.Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
и до 15.06.2020г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Р. А. А. ЕГН
********** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 52 165 евро, като
причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210 ал.1, т.5,
вр.чл.209, ал.1 от НК.
Производството е по реда на чл.371, т.2 НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение изцяло.
Предлага на същия за горепосоченото престъпление да бъде наложено
наказание “Лишаване от свобода” в размер на четири годни и шест месеца,
което след задължителното приложение на нормата на чл.58а, ал.1 НК да се
редуцира на три години лишаване от свобода. Същото предлага да се изтърпи
при първоначален общ режим. По отношения предявения граждански иск
намира същия за основателен и доказан по размер.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск
от пострадалата Р. А. А. срещу подсъдимия Е. А. Т. за сумата от 52 165 евро
претенрдирана като обезщетение за имуществени вреди в резултата на
престъплението по чл.210 НК за което последния е предаден на съд по
настоящото дело, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
15.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Пострадалата Р. А. А. е конституирана освен като граждански ищец и
като частен обвинител. Същата лично и чрез повереник намира обвинението
за доказано и се солидаризира с прокурора досежно предложеното наказание.
Относно гражданския иск намира същия за доказан по основание и размер.
Подсъдимият Е. А. Т. по реда на чл.371, т.2 НПК признава изложените в
ОА факти, но намира че не се касае за предварително подготвено от него
престъпление. Лично и чрез своя защитник моли да бъде оправдан по
съображения изложени в съдебно заседание, а алтернативно за минимално
наказание. По отношение гражданския иск намира същия за неоснователен,
тъй като не се касаело за извършено престъпление, а за граждански
отношения, по силата на които действително дължал връщането на сумата на
Р. А. или уреждането им по друг ред.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Е. А. Т. (E. A. T.) е роден на ********г. в **********,
настоящ адрес гр.С., кв.С., ул.“С. ш.“ №*** ет.*, *****, нидерландски
гражданин, работещ, неженен, неосъждан, ЛНЧ *******.
1

Обвиняемият Е. имал статут на продължително пребиваващ в Р
България до 04.11.2020г. и живеел под наем в квартира на ул.“С. ш.“№***,
ет.* в гр.С. Същият ползвал профил под названието „R*“ в приложение за
запознанства „TINDER“. Именно там осъществил контакт с пострадалата Р.
А., която от своя страна в началото на м.02.2020г. също се регистрирала в
това приложение. Инициатива за това проявил именно подсъдимия.
Комуникацията се водела на английски език като скоро след първия контакт
двамата си разменили телефонните номера. В последствие продължили
контактите си по телефон, а така също в приложението „Whatsapp“. В хода на
провежданите контакти подс.Е. се представил като холандец, който работи и
живее в България, в гр.София. Всъщност той действително работел, но във
фирма „ОнПросес Технолоджи България“ЕООД, но пред свидетелката А.
посочил , че работел в „Софарма“АД. Тъй като заинтригувал достатъчно
свид.А., последната се решила да се срещне лично с подсъдимия. Така на
01.05.2020г. двамата се срещнали в гр.Пловдив, където последния пристигнал
с влак от гр.София на Централна ЖП Гара. В следващите два дни прекарали
времето си заедно като се разхождали в гр.Пловдив, посетили манастира
„Св.Кирик“, гр.Асеновград, както и с.Крумово, където живеели родителите на
свид.А. Там подсъдимия се запознал с майката на пострадалата – свид.В. Г.
А., а бащата в момента отсъствал. Именно в този период пострадалата
научила името на подсъдимия, а именно Т., тъй като в условията на
извънредно положение за преминаване през КПП на областните градове се
попълвали декларации. Така и продължила да го нарича в тяхната
комуникация. На 03.05.2020г. подс.Е. отпътувал за гр.София с влак. По време
на престоя си същия оставил много добри впечатления у свид.А.. Ето защо
комуникацията между двамата продължила, а малко след тази среща
подсъдимия направил предложения на пострадалата А. да заживеят заедно в
гр.Пловдив. За целта той щял да напусне работата си в гр.София. Под
влияние на личните си чувства и симпатии към него, свид.А. се съгласила с
това предложение. В изпълнение на горното на 14.05.2020г. последната с
личния си автомобил отишла до гр.София, от където взела посдсъдимия Е. и
пренесли багажа му в гр.Пловдив. Двамата заживели в апартамента на
пострадалата находящ се в гр.П., на адрес ЖК Т*, бл.№*** вх.*, ет.*, ап.**. В
хода на съвместното им съжителство подс.Е. разказал на свидетелката, че
дълго живял в А., където имал приятни спомени и сантименти. Твърдял също,
че напуснал досегашната си работа в гр.София, но започнал дистанционна
такава за „НР“. Малко след това обаче започнал да иска пари от свид.А., под
предлог че са нужни за лечение на негов низходящ от предходен брак.
Свидетелката А. решила да му предостави пари с каквито разполагала /
същите не са предмет на обвинението по делото/, а след предаването им
подсъдимия давал вид, че ги внася по сметка в клон на „Райфайзен Банк
България“ в ЖК Тракия по неустановена сметка. Всъщност подс.Е. така и не
бил напуснал досегашната си месторабота и това му твърдение, както и
изначалното за неговата месторабота в „Софарма“АД не отговаряли на
2

истината. Пак в този период на съвместно съжителство у подс.Е. се оформила
идеята да мотивира свид.А. да продаде апартамента си и да му предостави
получените от продажбата средства, след което той да се укрие. За целта той
й предложил да се оженят и да заминат да живеят заедно в Африка и по –
конкретно в Гамбия. Именно с оглед наемане на къща там за период от около
половин година обаче, заявил на свидетелката че най-уместно е да продаде
апартамента си като с част от парите ще заплатят наема за бъдещия им дом.
Освен това и казал, че щял да закупи контейнер с памперси от свой приятел в
Белгия, а част от парите от продажбата ще заплати за този контейнер.
Обещал, че всички дадени му пари от свидетелката А. ще й върне в
последствие. Последната имала доверие на подсъдимия и се съгласила с
предложението. В действителност обаче нищо от горното подс.Е. нямал
намерение да осъществи, а целта му била да създаде неверни представи у
пострадалата, в резултат на което тя да му предостави парични средства от
продажбата на апартаменти си и да се укрие. Така в края на май 2020г.
подсъдимият се свързал по телефон с брокер от агенция за недвижими имоти,
а именно свид.И. В. В. Информирал го за продажбата на жилището на свид.А.
като разговора бил воден на английски език. От своя страна свид.В. още
същия ден посетил адреса, където се срещнал с подсъдимия и пострадалата А.
По настояване на последната разговорът бил воден на английски, за да
разбира казаното и подс.Е. След като извършил оглед на жилището свид.В.
определил цената му на около 65000 - 63000 евро. По настояване на
подсъдимия обаче с цел по-бърза продажба било взето решение да се обяви
продажна цена от 59 900евро. Свид.В. направил снимки на жилището с цел
изготвяне на обява в интернет, след което напуснал жилището. На тръгване
бил изпратен от подсъдимия Е., който му казал, че може още малко да се
намали цената, стига продажбата да стане бързо. След публикуване на
обявата в рамките на дни със свид.В. по телефон се свързал потенциален
купувач, а именно свид.Д. С. Бил организиран оглед на жилището, който се
провел в присъствието продавача свид.А., подс.Е., брокера свид.В. и купувача
свид.С. Последния харесал жилището и предложил цена от 57 000 евро. След
кратък размисъл от страна на свид.А. и подс.Е., предложението било прието.
За целта на 01.06.2020г. свид.А. сключила предварителен договор за покупко-
продажба на апартамента със свид.С. като последния превел по банкова
сметка на първата сумата от 5700евро. Същата представлявала капаро по
договора. На следващия ден по искане на подсъдимия, свид.А. изтеглила от
сметката си сумата от 5500 евро, които му предала с цел наемане на имот в
Гамбия, където да живеят. В действителност подс.Е. нямал такива намерения
и не бил наел никакъв имот там, а парите задържал за себе си. Продажбата
пред нотариус била уговорена за 10.06.2020г. като до тогава следвало да се
набавят нужните документи. Първоначалната уговорка била сумата по
продажбата да се изплати по банков път изцяло, но пак по настояване на
подсъдимия на свид.В. било оферирано да предаде на купувача, че сума в
размер на 27 850 евро следва да се предаде в брой. Това подсъдимия
3

аргументирал пред свид.А. с нуждата да изпрати тези средства в Белгия за
контейнера с памперси, в противен случай можело да изпусне тази оферта. От
своя страна свид.С. като разбрал за тази промяна първоначално се
възпротивил, но в крайна сметка след среща с подсъдимия и продавачката А.
приел. За целта обаче трябвало да направи заявка до банката да изтегли тази
голяма сума. Това наложило да се промени датата на сделката пред нотариуса
от 10.06.2020г. на 12.06.2020г. В крайна сметка на последната дата в
кантората на нотариус М.П. – А. се явили пострадалата А., свид.С., свид.В. и
подс.Е., който пред останалите свидетели бил представен като бъдещ съпруг
на продавача. От банков клон на „Алианц банк България“ находящ се на
ул.“Петко Д.Петков“ в гр.Пловдив свид.С. наредил плащане по банкова
сметка на свид.А. на сума в размер на 23 450 евро, а изтеглил сумата от 28 000
евро, които предал на ръка на последната. В нотариалния акт пък не била
записана действителната цена по сделката, а сума в размер на 29 150 евро. От
своя страна свид.А. предала на подс.Е. сумата от 27 850евро. След като
сделката пред нотариуса била финализирана, подс.Е. заплатил на свид.В.
комисионна в размер на 1140 евро. След това подсъдимият заедно със свид.А.
се прибрали в апартамента, който следвало да освободят до края на месец
07.2020г. Под предлог, че отива да изпрати парите по банков път, подс.Е.
излязъл за кратко, но така и не извършил превод за контейнер с памперси, а
задържал парите за себе си. На 15.06.2020г. под предлог, че му трябва и
останалата сума от 18 815 евро за доплащане на контейнера, подс.Е. поискал
тези пари от свид.А. Водена от убеждението си, че ще заживеят заедно и с
оглед на обезпечаване общото им бъдеще, пострадалата А. изтеглила тази
сума от банковата си сметка и на същата дата я предала на подсъдимия. Той
отново излязъл уж да извърши превод, но задържал парите за себе си. Пак на
същата дата двамата с подсъдимия отпътували от гр.Пловдив за гр.София,
тъй като подсъдимия трябвало да прекрати трудовия си договор. Настанили
се в хотел „Дарлинг“, където свид.А. установила, че и липсва телефона, а и
личната карта. Решила обаче, че ги е изгубила. Междувременно на
16.06.2020г. подс.Е. действително прекратил трудовия си договор, но с
действителния работодател – „ОнПросес България Технолоджи“ЕООД, а не с
„НР“, както бил посочил пред свидетелката А. На 17.06.2020г. сутринта
подс.Е. напуснал хотела като посочил пред последната, че трябвало да вземе
документ за развода си от Холандсото посолство, а и имал още неуредени
отношения с работодателя си, след което щял да се върне. Последното обаче
така и не сторил. Вместо това се насочил към гр.Русе. Там чрез посредник се
свързал със свид.Ж. А. И., който имал опит като шофьор на такси и
извършвал превози до летището в Букурещ. Последният от своя страна
повикал свид.М. К., която говорела английски, за да му превежда.
Първоначално подс.Е. поискал да бъде откаран до гр.Куж – Напока в
Румъния, но после поради напредъка във времето променил дестинацията до
гр.Плоещ в същата държава. Превозът бил осъществен с личния автомобил на
свид.И., а именно БМВ с рег.№ *********. На границата обаче се оказало, че
4

свид.К. има неплатени глоби. Притеснен от забавянето, подс.Е. се
информирал за причината за спирането им, но след като разбрал
тривиалността на проблема, предложил на свид.К. той да плати глобите й. За
целта и дал банкнота от 200 евро. Последната с радост приела, като отдала
това на щедрост от страна на подсъдимия. След заплащането на задълженията
около 17.30ч на 17.06.2020г. подс.Е. напуснал Р България през Дунав мост
при гр.Русе в посока Румъния. Свид.И. откарал подсъдимия до гр.Плоещ,
където търсили хотел с повече звезди. Така се спрели пред хотел „Централ“,
където подсъдимия заплатил на свид.И. сумата от 120 евро с банкнота от
100евро и една от 20 евро.
От своя страна постр.А. чакала до 01.00часа връщането на подсъдимия
Е. в хотел „Дарлинг“ в гр.София, но след като това не станало, със
собствената си кола се върнала в гр.Пловдив. В хода на образуваното по
нейна жалба разследване била изготвена ЕЗА относно подс.Е. за извършено
престъпление „измама“, по силата на която той бил задържан в Румъния на
29.12.2021г., а на 04.02.2022г. бил предаден на българските власти.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за категорично
установена частично от обясненията на подсъдимия Е. А. Т. дадени в
досъдебното производство, от неговото самопризнание пред настоящия
състав на съда по реда на чл.371, т.2 НПК, в което потвърди описаните в
обстоятелствената част на ОА факти, изцяло от показанията на свидетелите Р.
А. А., И. В. В., Д. И. С., Ж. А. И., М. Р. К., В. Г. А. и А. А. А. дадени в
досъдебната фаза на процеса, както и от събраните писмени доказателства и
протоколи за процесуално следствени действия: извършените разпознаване на
подсъдимия, трудовия му договор, писма от неговия работодател до
разследващите, извлечение от банкова сметка на пострадалата, справки от
мобилните оператори, справка за съдимост за подсъдимия. Настоящата
инстанция кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели , защото
те са в унисон едни с други, вътрешно непротиворечиви са, логични и са
подкрепени с останалите доказателства по делото. Обратното се отнася обаче
за обясненията на подс.Е. депозирани в досъдебната фаза на процеса.
Първоначално в протокол за разпит от 05.02.22г. като обвиняем той е
посочил, че продажбата на апартамента станала по инициатива на свид.А.,
тъй като тя имала финансови проблеми. Не бил взел сумата от 57 000 евро и
не си тръгнал с тези пари. Нещо повече, свид.А. знаела че той сам заминава за
Румъния и няма да се връща повече. Тази теза той доразвил в обясненията си
депозирани на 27.05.22г. отново разпитан като обвиняем. Налице са обаче
редица противоречия с тези обяснения и действителното поведение на
подсъдимия, както и с показанията на останалите свидетели. Дори да се
приеме, че свид.А. е все пак заинтересована, доколкото тя е и страна по
делото като граждански ищец и частен обвинител, то несъмнено свид.В. и С.
също сочат в показанията си, че подсъдимия бил представен пред тях като
интимен приятел на А., а според свид.В. му било казано и, че двамата ще се
женят. Ето защо тезата на подсъдимия, че всъщност това била мимолетна
5

авантюра, а свид.А. била наясно че нищо сериозно няма между двамата, не
намира опора в останалия доказателствен материал. Напротив, оборва се от
него. При това положение настоящата инстанция кредитира с доверие изцяло
заявеното от самата пострадала в качеството и на свидетел, както и
показанията на нейните родители, защото те както бе посочено и по – горе са
подкрепени от други гласни доказателства по делото, а и са по –логични.
Самото поведение на подсъдимия с подаване на невярна информация на
пострадалата относно неговата месторабота като начало, сочи на идея от
негова страна да прекъсне в някакъв момент едностранно връзката.
Последвалите събития обясняват това. Същия внезапно напуска Р България
като прекъсва всяка комуникация с пострадалата. Нещо повече, практически
той е неоткриваем и за органите на разследването. Именно последното е
наложило неговото издирване, включително чрез ЕЗА. Дори да се приеме, че
свид.А. е загубила наведнъж телефона си и личната карта, тъй като касателно
това обстоятелство липсват доказателства по делото за действия от страна на
подсъдимия, то последния винаги е могъл да осъществи контакт с нея чрез
мобилните приложения по, които и по-рано е вършел това от друго
устройство. В този смисъл не се кредитират и обясненията му, че пак в същия
ден на заминаване загубил и своя телефон. Всъщност последователността в
действията му по скъсване на всички връзки с пострадалата и вземане на
мерки да се укрие в друга държава, сочи на факта, че е взел сумата от 52
165евро от пострадалата, както тя твърди. Последното обстоятелство в крайна
сметка бе признато и пред съда от подсъдимия по правилата на чл.371, т.2
НПК. Следва да се отбележи, че в тази хипотеза пак според закона – чл.373,
ал.3 НПК, съдът в мотивите си се позовава само на самопризнанието на
подсъдимия и на доказателствата, които го подкрепят. Доколкото все пак
обаче се дължи установяване на обективната истина, то следва да се посочи
че промяната в позицията на подсъдимия, че все пак той е получил сумата от
52 165 евро от пострадалата, след което практически се е укрил от нея, то
дава основание на настоящата инстанция да приеме, че и останалото заявено
от свидетелката, а именно че е била въведена в заблуждение относно
действителните намерения на подсъдимия с оглед обещан брак и съвместен
живот в чужбина, да му предостави искана от него сума след продажбата на
апартамента й. Тази теза е застъпена от самото начало от пострадалата и
неотклонно и неизменно е заявена в цялото производство, за разлика от
подсъдимия, който променя версията си в хода на процеса. Принципно той
има право на това, но в този смисъл показанията на пострадалата са
последователни, доколкото променливата позиция на подсъдимия не вдъхва
доверие в истинността на неговите обяснения целящи единствено да смекчи
положението си. Интересно е и поведението на подсъдимия, което се
разкрива от показанията на свидетелите И. и К. при преминаване на
границата.“Щедростта“ от страна на подс.Е. при заплащане на глобите в
размер на около 200 евро на името на последната свидетелка, е логично
обяснима със стремежа на подсъдимия да напусне по най-бързия начин Р
6

България, тъй като е бягал не само от свид.А., но и от закона. Това също сочи,
че добре е разбирал неправомерността на действията си спрямо пострадалата.
При така установените факти, с които страните се съгласиха в
проведеното съкратено съдебно следствие, се спори от подсъдимия и неговия
защитник досежно правната квалификация на извършеното. В действителност
обаче при положение, че самия подсъдими потвърди пред съда, че
изложеното в обстоятелствената част на ОА е вярно, то няма как де се
приеме, че не става дума за престъпление „измама“в процесния казус. За
действителните намерения на дееца съдим не от неговите обяснения, които е
дал след деянието, а по неговото поведение и действия преди това. При
положение, че подсъдимия потвърди изложеното от пострадалата и
останалите свидетели, че е планирана сватба между него и пострадалата, а
именно в тази връзка тя продала апартамента си и му поверила сумата от тази
продажба, след което той се е укрил извън страната и прекратил всяка
възможност на пострадалата да влезе във връзка с нея, то очевидно е
реализиран престъпния състав на чл.210, ал.1, т.5, вр с чл.209 , ал.1 НК. В
резултат на невярно създадени представи у свид.А., тя се разпоредила
имуществено в полза на дееца – подс.Е., като му дала сумата от 52 165 евро,
който той уж щял да й върне. Такива намерения той обаче към края на месец
май категорично нямал. Не може да се подели и тезата, че по неясни причини
свид.А. поверила горната сума на подсъдимия, който по – скоро придобил
качеството „пазач“ на същата. Тогава внезапно изкушен от същата голяма
сума, при положение, че цял живот прекарал в скромност, той все пак се
укрил с парите, за което вината била на самата свидетелка. Тази теза освен
чисто житейски неприемлива, се опровергава от факта на заблуждаване на
пострадалата за действителните факти относно личността на подсъдимия,
неговата месторабота и действителни намерения. Всъщност при
запознанството им „наживо“ в началото на месец юни 2020г. , подсъдимият
вече е разбрал, че пострадалата има възможност да се разпореди със
собствено жилище, а по този начин да се сдобие със средства от нея. До този
момент той просто се е надявал на това, поради което и все пак е заблуждавал
А. относно действителната си месторабота и препитание. Така още през месец
май същата година той започнал да изгражда неверни представи у
пострадалата, а след спечелване на доверието й в достатъчно голяма степен
при срещата им в началото на м.06.2020г. е започнал осъществяване на
действия по мотивиране на имуществено разпореждане от нейна страна.
Поддържайки това заблуждение, чрез твърденията за наем на нов дом в
Гамбия, както и финансиране на сделка с памперси, той на 02.06.20г. получил
от пострадалата А. сумата от 5500 евро, на 12.06.2020г. сумата от 27 850 евро,
а на 15.06.2020г. сумата от 18 815 евро. Всичко в размер на 52 165 евро. Ето
защо и на последната дата е довършено престъплението, тъй като тогава е
датата на последното имуществено разпореждане от страна на пострадалата,
което извършила горното поради неверните си представи за действителното
фактическо положение, а тези неверни представи били формирани и
7

поддържани от действията на подсъдимия. В случая горната сума надхвърля
размера на 70 минимални работни заплати за страната, тъй като към момента
на деянието тя е била 610 лева, съгласно ПМС № 350/19.12.2019г. Това
обосновава и квалификацията „големи размери“ по смисъла на чл.210 , ал.1
,т.5 НК. Очевидно е, че обедняването на пострадалата с посочената сума,
представлява именно вреда за нея, тъй като по този начин е намаляло нейното
имущество. Щетата е за нея, тъй като тя е била собственик на парите, след
трансформацията им от продажбата на нейното собствено жилище.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл от
страна на подс.Е. Той е съзнавал настъпването на общественоопасните
последици и е искал това. Всичко това е видно от последователността в
неговите действия, изграждането на „легенда“ за действителните му
намерения да сключи брак с пострадалата, а като заем с оглед осигуряване на
бъдещите им съвместни отношения, да финансира сделката по продажба на
памперси, което всъщност твърдения не били истинни и той нямал изначално
такива намерения. В крайна сметка се и укрил като прекъснал всяка връзка с
пострадалата, което също категорично сочи на идеята му да присвои за себе
си получената сума от 52165 евро.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, Съдът отчете
като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало,
трудовата му ангажираност към момента на деянието / макар и не на място и
длъжност посочени пред пострадалата/ и направеното самопризнание.
Действително последното е отчетено от състава на нормата на чл.58, ал.1 НК,
поради спецификата на настоящото производство и законовата редукция от
1/3 на наказанието лишаване от свобода. Все пак обаче при наличие на
показания само на пострадалата относно размера на получената сума от
страна на подсъдимия, според настоящия състав следва като смекчаващо
обстоятелство да се отчете и при определяне размера на наказанието на
подсъдимия, чрез направеното самопризнание. Отегчаващо вината
обстоятелство Съдът отчита размера на причинената вреда, който надхвърля
два пъти и половина приблизително съставомерния праг на престъплението
по чл.210, ал.1, т.5 НК е 42700лв. Действително те са вече отчетени от
законодателя създавайки квалифициран състав на престъплението „измама“.
Последното не изключва възможност обаче размера на вредите да бъде
отегчаващо вината обстоятелство, когато неколкократно прехвърля
квалифициращия праг. В настоящия казус това е около 2.5 пъти, което според
съда е достатъчно основание за отчитането му като самостоятелно отегчаващо
основание за престъпление именно срещу собствеността. Фактически в
случая предмета на престъплението надхвърля и прага на „особено големи
размери“, който е 140 минимални работни заплати, но предвид липсата на
квалификацията „особено тежък случай“ не следва повече да се коментира в
тази насока. Предвиденото наказание по процесното обвинение е от една до
осем години лишаване от свобода, при което отчитайки принципа за
определяне на наказанието заложен в чл.54 НК, то баланса на същото се явява
8

четири години и шест месеца лишаване от свобода. Отчитайки обаче превеса
на смекчаващите обстоятелства, то настоящата инстанция е на мнение, че
наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода е напълно адекватно на
обществената опасност на деянието и дееца. Така то е над минимума
предвиден в закона и под баланса на правната норма. Особеното в случая
обаче е приложението на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, който задължава
съда да редуцира наказанието на подсъдимия с една трета. Така в случая
следва да се определи за изтърпяване наказание две години лишаване от
свобода. Следва да се посочи, че смекчаващите вината обстоятелства не се
явяват нито многобройни, нито сред тях има изключително такова, още по-
малко пък да обосноват извод, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание, би се явило несъразмерно тежко със степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Наказанието от ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „Общ” режим
от подс.Е. Според настоящата инстанция нито неговия размер, нито чистото
съдебно минало са основание същото да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК. Това е така тъй като условното осъждане не би постигнало
поправителен ефект върху дееца, изхождайки от спецификата на извършеното
престъпление с измамливите действия по поддържане на заблуждението у
пострадалата, която в крайна сметка се разпоредила с единственото си
жилище, за да предостави сумата пари на подсъдимия.
По отношение предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск, то същия е доказан по своето основание – престъплението
извършено от подс.Е. квалифицирано по чл.210 НК, и в този смисъл същото
представлява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. По размер също се установи
по безспорен начин. Това стана освен от показанията на пострадалата, от
писмените документи за изтеглените от нея суми от банка, но и потвърдено
от самопризнанието на подсъдимия по делото. Ето защо следва подс. Е. А. Т.
със снета по делото самоличност да заплати на пострадалата Р. А. А.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
престъплението чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва от 15.06.2020г. до окончателно изплащане на сумата. В случая деецът
изпада в забава от дата на деликта, поради което и лихвата се дължи от
довършване на престъплението на дата 15.06.2020г. В случая не се касае за
гражданско правни отношения, защото когато едната страна няма намерение
изначално да осъществи поетото от нея задължение, то се касае за
престъпление. Последното пък се решава с присъда и това е предмета на
производството, а не може делото да се прекрати, както иска защитата,
поради липса на престъпление според нея. Именно въпроса дали извършеното
е престъпление се решава в наказателното дело, а като следствие от това е и
уважаването на имуществената претенция на пострадалата, която се
разпоредила със своите средства в резултата на неверните твърдения от
страна на подсъдимия. В случая е налице вреда от противоправно поведение
9

на подс. Е., налице е пряка причинна връзка с тази вреда и неговото
поведение, а несъмнено той е действал виновно по отношение настъпилия за
пострадалата резултат – обедняване на пострадалата със сумата предмет на
обвинението – 52 165 евро.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските по делото за преводач в
досъдебна фаза размер на 367,50 лева следва да останат за сметка на ОД на
МВР – Пловдив, а в съдебна фаза 1227 лева за сметка на ПРС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подсъдимия Е. А. Т. (E. A. T.)
със снета по делото самоличност да заплати на ПРС сумата от 4081,03 лева
дължавна такса от 4 % върху уважения размер на гражданския иск. Съответно
същата следва да бъде в български лева по курса на БНБ, който е фиксиран на
1.95583лв за едно евро.
Веществените доказателства по делото – 2 бр. компактдиск, 1 бр. черна
„Мemory Stick PRO DUO”, 1 бр. бяло жълта пластика, 1 бр. синьо устройство
следва да останат по делото до неговото унищожаване.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	154
Дата:	1 август 2022 г.
Съдия:	Боян Димитров Кюртов

Дело:	20225330203573
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 юни 2022 г.

Присъда по дело №3573/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите