РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Благоевград, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК и е образувано по
частна жалба от КР. ВЛ. Ш. против разноските по изп.д. № 29/2012г. по описа
на ЧСИ Г.Ц., определени със съобщение изх.№ 16962/01.11.2021г.
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че разноските по
изпълнителното дело са незаконосъобразно определени. Навеждат се
твърдения, сумите не са разпределени съгласно основанията за събирането им
и е невъзможно да се установи за какви действия какво се дължи. Посочва се,
че т. 26 е неправилно определена, като е начислена не върху събраната сума, а
върху цялото вземане. Моли съда за отмяна на така определените такси и
разноски по изпълнителното дело.
В мотивите си ЧСИ Ц. оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
обжалвания акт, посочвайки съображения затова.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя доводи,
при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелствата по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело № 209/2021г. по описа на ЧСИ В.Ц. е образувано на
16.01.2012г. въз основа на молба, подадена от „****“ АД, и изпълнителен
лист от 16.12.2011г., издаден по чгрд № 1797/ 2011г. по описа на РС П., срещу
К.В. Ш., за следните суми: сумата от 57150,93 лева, представляваща главница
по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от
23.04.2007г. и допълнително споразумение към него; сумата от 5593,38 лева,
представляваща договорна лихва за периода 28.02.2011г. до 12.12.2011г.;
сумата от 52,39 лева, представляваща наказателна лихва, ведно със законна
лихва върху сумите, считано от 13.12.2011г. до окончателното изплащане на
1
вземането, както и сумата от 2549,49, разноски в производството. С молбата
взискателят е поискал и присъждането на 1174,15 лева разноски в
изпълнителното производство.
По делото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника , както и е наложена възбрана, извършен е опис и е насрочвана
публична продан на ипотекирания в полза на взискателят недвижим имот, а
именно – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56126.603.2303.1.1, с адрес на имота: гр. П., ул. „****“ № 6, ет.1, с площ от
126 кв.м. С протокол от 26.10.2012г. проданта е обявена за нестанала поради
липсата на постъпили наддавателни предложения.
С молба от 27.04.2021г. по делото е постъпила молба от Д.Ш., в
качеството ù на цесионер по договора за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 23.04.2007г., с искане изпълнителното дело да бъде
прекратено. Като към молбата е представено и доказателство за сключване на
договора за цесия между нея и взискателя ****.
С писмо от 11.05.2021г. от „****“ АД е представено и уведомлението за
цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, редовно връчено на длъжника.
С оглед постъпилата молба от цесионера и искането за прекратяване на
делото ЧСИ е изпратил до новия взискател съобщение от 16.08.2021г. за
дължимите по делото суми, а именно: 95 лева съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ за
конституиране на взискател; сумата от 6723,99 лева за прекратяване и
вдигане на наложените обезпечителни мерки съгласно т.4, т.5, т. 10, т.26 и т.
31 от ТТРЗЧСИ, както и такса към Агенция по вземанията в размер на 11, 50
лева.
Във връзка с молба от длъжника със съобщение от 01.11.2021г. ЧСИ е
съобщило дължимите от него такси за прекратяване на производството, както
следва: 6843,62 лева по т.4, т.5, т.10, т.26, т.31 от ТТРЗЧСИ, както и сумата от
11,50 лева.
На 21.12.2021г. е депозирана и настоящата жалба от длъжника.
При горната фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения на ВКС, дадени в т. 2 на ТР № 3/2015 г.
на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, с който се определя задължение на длъжника за
заплащане на разноски по изпълнението, които не са удостоверени в
издаденото изпълнително основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Поради горното жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна поради следните
съображения:
Съгласно чл.79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с
изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е
без значение дали изпълняемото право е парично или непарично, освен в
случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното
производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък,
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, или пък разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени. Вземането за разноски по
изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението
въз основа на акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо
2
издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко
изпълнително основание /ТР №3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ предвижда, че за събиране
на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни
екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се
връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа
на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса,
сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане.
В конкретния случай по делото не е приложена издадена от ЧСИ сметка
по чл. 79 ЗЧСИ, която да съответства на така посочените в съобщение с изх.
№ 16962/01.11.2021г. дължими суми в размер на 6843,62 лева и 11,50 лева.
По делото са приложени такива, а именно: сметка № 6445/13.01.2012г.,
сметка № сметка № 7642/10.05.20012г., сметка № 9223/04.09.2012г., сметка
№ 37349/11.08.2016г., сметка № 46239/30.04.2018г., сметка №
47121/15.06.2018г., сметка № 48155/09.08.2016г., но същите съдържат
фактическите основания за начисляването на различни таксите включително
по т. 1, 3, 4, 5, 9, 10, 20, 31 и т.26 от ТТРЗЧСИ, като част от таксите не са
посочени като дължими в обжалвания акт. Дори при сбор на само посочените
такси, отново справките не съответстват на определените с акта разноски.
Отделно от това пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е изчислявана
за частични събирания на суми по делото, но не става ясно размера на тези
суми. Справките са подписани от ЧСИ, но без данни за връчването им на
длъжника. Констатираните пропуски не са санирани и от атакувания акт, в
който ЧСИ е определил размера на таксите с оглед прекратяване на делото, а
именно - 6843,62 лв, за която сума е посочил че е дължима "по т.4, т. 5, т. 10,
т. 26 и т. 31 от ТТРЗЧСИ" без да е конкретизирано каква е стойността на
дължимите такси по отделните точки от Тарифата. По отношение сумата от
11,50 лева ЧСИ изобщо не е посочил основанието на което се дължи.
За определяне на вида, характера и размера на дължимите авансови такси
по ТТРЗЧСИ и други разноски по изпълнението, съдът следва да вземе
предвид изготвените от ЧСИ сметки по чл. 79 ЗЧСИ. В конкретния случай,
поради липсата на издадена сметка от ЧСИ Ц., съответна на посочената в
съобщението дължима сума в общ размер на 6855,12 лв., горната преценка не
може да бъде извършена, тъй като липсва яснота за какви такси става въпрос
и в какъв размер, като данни в този смисъл не се съдържат и представените до
съда мотиви на ЧСИ. След като длъжникът не е уведомен за основанията и
размерите на разноските, се накърнява не само правото на защита на
длъжника срещу атакувания акт, но се препятства и осъществяването въобще
на съдебния контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното
начисляване /Решение №366/12.01.2015г. по гр.д.№4597/2014г., ІV г.о. на
ВКС/.
Горното налага обжалваният акт, с който са определени разноските по
делото, да бъде отменен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление от 01.11.2021 г. на ЧСИ
Г. Ц., с район на действие Окръжен съд Благоевград, по изпълнително дело №
20127020400029, обективирано в съобщение изх. № 16962/01.11.2021 г., с
което в тежест на длъжника КР. ВЛ. Ш. са възложени такси по
изпълнителното дело в общ размер на 6 855,12 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4