Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 509
гр. Пловдив, 8.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 12.03.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1343/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.С.Г. против
Наказателно постановление № 19-0329-001193, издадено от *** РУ Раковски към ОДМВР- Пловдив, с което на Д.С.Г. е
наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
С жалбата и с допълнителна писмена молба се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна
Въззиваемата страна взема писмено становище за законосъобразност
на НП.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 27.10.2019 г. в 03:27 часа
в гр. Раковски на ул. Михаил Добромиров,
Д.С.Г. управлява собствения си лек
автомобил Алфа Ромео 147 с рег. номер *** след употре6а на алкохол-0.87 промила
в издишания въздух. Изпробван с техническо средство дрегер алкотест 7510 с
фабричен номер ARBA-0053 и показан на водача. Същият заяви, че е изпил две
бири. Водача лъхаше силно на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване
номер 0048841. Водача заяви, че ще дава кръвна проба. Видно от протокол №
677/29.10.2019 година за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с вх. №
329000-5170/05.11.2019 година по описа на РУ Раковски, установеното количество
алкохол в кръвната проба на Г. е била 0.53 промила.
Съдът намира, че извършването на съставомерното деяние, с фактическите белези очертани в АУАН и
НП остана недоказано по делото.
Безспорно е както в
теорията така и в практиката, че деянието се характеризира като съвкупност от
телодвижения (при форма на изпълнителното деяние- действие) или липса на правно
изискуеми действия (при форма на изпълнителното деяние –бездействие) ,
извършени под контрола на съзнанието в дадено
време, на дадено място, при единство на обстановката. От цитираното
определение следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен
негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния.
Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако мястото и
времето на извършването им е различно,
то би се касаело за различно деяние.
Както в АУАН, така и в НП като
време на извършване на деянието е посочено 27.10.2019 г. в 03:27 часа.
Съгласно задължителните указания дадени
с ППВС 10/1973 и ППВС 2/1978 АУАН губят презумптивната си доказателствена сила
при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата
отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата
обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата, така и с писменото
допълнение към нея, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност.
Действително разпитан в съдебно
заседание актосъставителят заяви, че изцяло поддържа констатациите в АУАН. Тези
негови показания обаче съдът не кредитира, доколкото се опровергават от
събраните по делото писмени доказателства.
Така от приложения по делото Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби се установява, че деецът няма как да е управлявал МПС след
употреба на алкохол на 27.10.2019 г. в 03:27 часа на ул. ул. Михаил
Добромиров, доколкото по същото
време се е намирал във ФСМП- Раковски, и
е давал кръвна проба, както и му е снемана анамнеза по образец-
Приложение № 4.
Че деянието в извършено във време изцяло различно от посоченото в АУАН и НП
следва и от останалите приложени по делото писмени доказателства. Така в талон
за изследване № 0048841, чието издаване изрично е отбелязано в АУАН, е
посочено, че тестването с дрегер
алкотест с фабр. № ARBA 0053 е извършено на 27.10.2019г. в 02ч. и 26 мин., а талонът е връчен на водача в 02ч. и 50
мин., тоест няма как съставомерносто деяние, изразяващо се в управление
на МПС под влияние на алкохол да се е осъществило в соченото в АУАН и НП време- 03.27 часа, доколкото то се явява
последващо на времето на извършване на проверката.
Или от всичко гореизложено се установява, че деянието не е и няма как да е извършено във времевия отрязък
посочен, както в АУАН, така и в НП. Действително установява се, че
нарушение от страна на жалбоподателят с правна квалификация чл.5, ал.3,
т.1 на същата дата е извършено, но това
е станало най-малко 1 час преди времето сочено в АУАН и НП.
При разлика от най-малко един час във времето на извършване няма как да се
поддържа, че деянието, описано в АУАН и за което лицето е наказано с НП е
идентично с деянието, което се установява от доказателствата по делото.
От друга страна не съществува правна възможност за съда да накаже дееца, за
деяние с различни фактически параметри от това описано в АУАН и НП, доколкото институтът на изменение на обвинението
по чл. 287 НПК, поради съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, не намира приложение в
административно-наказателния процес.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
както и приложимите материално правни
норми. Срещу тези факти и право
нарушителят трябва да се брани. При липса на възможност за изменение на
обвинението осъждането на дееца за
факти, които същественото се отличават от описаното в АУАН и НП безусловно би
накърнило правото на защита на нарушителя, доколкото същият би се
оказал осъден за факти, които не са му предявени по надлежния процесуален ред и
с които се запознава за първи път с акта на въззивната инстанция, какъвто се
явява решението на Районния съд.
Съгласно трайната съдебна
практика на ВКС за надлежно индивидуализиране на деянието във времево отношение
е достатъчно посочване на датата на неговото извършване, като не е необходимо
посочване и на час. В случаите, обаче когато
обвинението е конкретизирано и с час на извършване без изменение на
обвинението по реда на чл. 287 НПК осъждане на дееца за различен час
на извършване на деянието може да се постигне само при кумулативното наличие на две предпоставки: 1) естеството на
престъплението да е такова, че от
приемането на различен час да не възниква съмнение относно идентичността на
деянието (така например не възниква никакво съмнение относно
идентичността на деянието в зависимост от това дали убийството на дадено лице е
извършено в 18 или 19 часа) и 2) защитната
линия на дееца да не е свързана с конкретния час, за който
му е повдигнато обвинение и той да не е обосновавал изводите си за невиновност с невъзможността, с оглед доказателствата
по делото, деянието да е извършено в периода от време, за който му е повдигнато
обвинение.
В случай, че с приемането на различен час на извършване възниква съмнение относно
идентичността на деянието ( например при управление на МПС в пияно
състояние е напълно възможно деецът да извърши две отделни нарушения или престъпления в два последователни времеви
периода) или деецът е организирал
линията си на защита във връзка с конкретния час, за който му е
повдигнато обвинение и по делото са
събрани несъмнени доказателства, че деянието не е възможно да е извършено в
часа, за който е повдигнато обвинение, то осъждането за различен час на извършване на
деянието е абсолютно недопустимо.
Така изрично Решение № 84 от 15.08.2013 г. по нак. д.
№ 2054/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение №238/03.12.2019 по дело
№1016/2019 на ВКС , Решение № 207 от 18.07.2011 г. по нак. д.
№ 1004/2011 г. на Върховен касационен съд
В
този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив- Решение № 2575 от
06.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3301 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, в което е посочено, че ако нарушението е
обвързано в НП и АУАН с дадени дата и час и се установи, че деецът в сочения
час не е извършвал административно нарушение, то няма как да бъде наказан за
извършено от него нарушение по същата правна квалификация, в различен часови
период през същия ден.
Спазвайки
горецитираните принципни правила настоящия състав намира, че в конкретния случай
деецът няма как да бъде осъден за
различен час на извършване на нарушението. Характерът на вмененото
нарушение, а именно управление на МПС след употреба на алкохол е от такова
естество, че съставомерно деяние може многократно да бъде извършвано, дори и на
едно и също място през различни интервали от време (деецът управлява МПС под
влияние на алкохол, нарушението бива установено, съставен му е акт, но той
продължава противоправното си поведение и след половин час отново бива спрян за
проверка, при което се констатира ново нарушение) В този смисъл не може да се
каже, че с приемането на различен час на извършване, не възниква съмнение
досежно идентичността на деянието, за което бива наказан водачът.
От обсъдената вече особеност на нарушението по
чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП (а именно, че същото може да се извършва многократно през
кратки интервали от време за разлика от други деяния, които се характеризират с
еднократност на извършения акт и окончателност на причинените последици)
следва, че за характеризиране и
отграничаване на същото в темпорално
отношение от значение е не само датата на деянието, но и конкретния час,
дори в някои случаи и минута на извършване на деянието (доколкото в един и същи
ден биха могли да бъдат извършени няколко отделни деяния). Следствие от тази особеност е и изводът, че
при процесния вид нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП различния час на извършване винаги представлява съществена промяна
на предявените на дееца факти, която не може да бъде в административно
наказателния процес законосъобразно извършена, предвид неприложимостта на
института на изменение на обвинението.
От
друга страна видно от писменото допълнение към жалбата линията на защита на
жалбоподателя се гради именно върху твърдението, че деянието няма как да е извършено във времето посочено в АУАН и НП, като тази невъзможност се
установява и от доказателствата по делото.
Действително
в практиката си Административен съд Пловдив е приемал и че точния час на
извършване на деянието не е съществен, при доказано извършване на нарушението. Така
Решение № 715 от 28.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 241 / 2019 г. на XXII състав
на Административен съд – Пловдив. В разглеждания от административния съд случай
обаче фактическата обстановка е била качествено различна от тази по настоящия
случай, доколкото се е касаело до разминаване между изписаното в АУАН и това в
НП досежно конкретната минута на извършване на деянието, като е прието, че се
касае за техническа грешка.
За
разлика от това, в процесния случай, както
в АУАН, така и в НП е изписан час на извършване на деянието, който няма нищо
общо с това, което се установява от доказателствата по делото, поради
което и не съществува възможност деецът да бъде осъден за факти, които му се
предявяват за първи път с акта на въззивната инстанция.
Аргумент
в тази насока са и правомощията на съда в производството по чл. 59 ЗАНН. Съдът
следва да провери: 1. дали фактите, така
както са описани от наказващия орган отговарят на действителността, 2. дали
тези факти сочат на съставомерно деяние по сочената от наказващия орган правна
квалификация, 3. дали е наложена законосъобразна и справедлива санкция и 4.
допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила, които да
опорочават издаването на НП. В никакъв случай обаче съдът не може да изземва правомощията на наказващия орган или сам да се
превръща в наказващ орган, наказвайки
дееца за факти, различни от посочените в АУАН и НП.
По
изложените съображения НП следва да се отмени.
Предвид
този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски би
имал жалбоподателят, но доколкото такива не са поискани, то разноски не следва
да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0329-001193, издадено от *** РУ Раковски към
ОДМВР- Пловдив, с което на Д.С.Г. е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ