№ 1680
гр. София, 02.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110127288 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от П. Д. Д. срещу
Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество за заплащане на сумата от 1867
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за
периода от 29.11.2023г. до 13.05.2024г. върху сумата от 29480 лева, присъдени на ищеца
разноски с Определение от 16.10.2023г., постановено по гр. дело № 713/2020г. по описа на
Окръжен съд- гр. Пловдив, за която сума е бил издаден изпълнителен лист на 22.11.2023г.
Ищецът П. Д. твърди, че с Определение от 16.10.2023г., постановено по гр. дело №
713/2020г. на Окръжен съд- гр. Пловдив, Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество била осъдена да му заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 29480 лева. На 03.11.2023г. с молба по делото
ответникът поискал да бъде задължен да представи банкова сметка, по която да бъде платена
сумата. На 06.11.2023г. била представена банкова сметка. На 22.11.2023г. бил издаден
изпълнителен лист за присъдената сума в размер на 29480 лева. Със заявление от
29.11.2023г. подал искане за изплащане на сумата на основание чл. 519, ал. 2 ГПК с
приложен оригинал на изпълнителен лист и посочена банкова сметка. Ответникът не бил
изплатил сумата дори частично. Намира, че ответникът е в забава за изплащане на
присъдените суми най-късно от 29.11.2023г. Поради което претендира обезщетение за
неизпълнение в размер на законната лихва за периода от 29.11.2023г. до 13.05.2024г. в размер
на 1867 лева. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че исковата молба е недопустима като преждевременно
заведена. Изложени са съображения, че редът и начинът за изплащане на парични вземания
1
от държавата бил предвиден в чл. 519, ал. 2 ГПК. Поддържа, че било недопустимо
предявяване на иск за заплащане на сума, представляваща обезщетение в размер на законна
лихва върху общо дължима сума преди да се изчака КОНПИ да изпълни задължението си по
предвидения в ГПК ред. Изложени са съображения, че предявеният иск е и неоснователен.
Сочи, че процедурата по изплащане не била приключила и предстояла. Искането към съда е
да прекрати производството, евентуално да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С протоколно определение от 28.11.2024г. съдът е оставил без уважение искането на
ищеца П. Д. за изменение на предявения иск на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на
размера му със сумата от 1758 лева и с добавяне на нов период от 14.05.2014г. до
14.10.2024г.
Предвид което предмет на настоящото производство е първоначално заявената от
ищеца претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1867 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 29.11.2023г. до 13.05.2024г.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да установи следните обстоятелства: съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В конкретния случай с определението от 04.10.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 28.11.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на
22.11.2023г. е бил издаден изпълнителен лист по гр. дело № 713/2020г. по описа на Окръжен
съд- гр. Пловдив, с който Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество-
София е била осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
на адв. П. Д. Д., пълномощник на Николай Цанев Цанев, адвокатско възнаграждение в
размер на 29480 лева, както и че на 29.11.2023г. П. Д. е подал заявление в Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество, с което е поискал да му бъде изплатена
присъдената сума по банкова сметка, посочена в молбата.
Горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Изпълнителен лист от
22.11.2023г., издаден по гр. дело № 713/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, видно от
който Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество- София е осъдена да заплати
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. П. Д. Д., пълномощник на
Николай Цанев Цанев, адвокатско възнаграждение в размер на 29480 лева /л. 4 от делото/,
както и от приетия препис от заявление с вх. № 40132414 от 29.11.2023г. /л. 7 от делото/.
Съдът намира, че на първо място следва да се произнесе по възраженията за
недопустимост на настоящото производство.
По възражението, че исковата молба е преждевременно заведена, доколкото е
2
предвиден специален ред за изплащане на суми от държавни учреждения, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК не се допуска изпълнение на парични
вземания срещу държавни учреждения. В ал. 2 в приложимата й към 29.11.2023г. редакция е
посочено, че паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените
за това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на
финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният
първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят
най-късно в следващия бюджет.
Смисълът на разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК за изрична забрана за принудително
изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения е да се гарантира
ефективното осъществяване на публичните (държавни) функции. То може да бъде смутено,
ако спрямо тях се допусне принудително изпълнение с право на взискателя да избира
изпълнителния способ и така да се стигне до финансова невъзможност за изпълнение на
паричните задължения от държавата и да се създадат условия за блокиране дейността на
държавни институции. Осъществяването на държавната власт от органите (чл. 1, ал. 2 КРБ),
предвидени в Конституцията и законите, е носеща конструкция на държавната организация
и поради това бюджетът на държавата трябва да осигурява средства за функционирането й,
като се съобразяват принципите на разделението на властите (чл. 8) и местното
самоуправление (чл. 2, ал. 1 - Решение № 17 от 1995г. по к. д. № 13 от 1995г.; Решение № 16
от 2001г. по к. д. № 6 от 2001г.). Създаденият от законодателя особен ред по чл. 519, ал. 2
ГПК вменява на длъжниците задължението да се подчинят доброволно на съдебното
решение и да платят на кредитора от предвидения за това кредит по бюджета им. Това
задължение изключва правото на кредитора да иска принудително осребряване на
имуществото на длъжника. В този смисъл и Решение № 43 от 6.06.2023г. на ВКС по к. гр. д.
№ 1452/2023г.
Разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК предвижда реда, по който се извършва
принудително изпълнение срещу държавни учреждения, каквото безспорно е ответникът, но
не се отнася и не изключва изпадането им в забава за изпълнение на парично задължение,
което се подчинява на общите правила на гражданското право, регламентирани в ЗЗД.
Текстът на чл. 519, ал. 2 ГПК не създава законов срок за плащане на гражданскоправно
задължение на държавата, а срок за изпълнение на административното задължение на
висшестоящия орган да предвиди в бюджета на учреждението необходимите средства. През
това време забавата продължава на осн. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, респ. и
последиците от това - пораждането на задължението за плащане на обезщетение.
Следва да бъде посочено, че не е налице специална разпоредба, по силата на която
приложението на общите разпоредби на ЗЗД да са изключени по отношение на държавните
учреждения, както и началният момент на забавата по отношение на тях да се урежда от
специални правила.
Предвид което иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде осъдено държавно
3
учреждение да заплати обезщетение за забава е допустим и подлежи на разглеждане по
същество. В този смисъл и съдебната практика, намерила отражение в Решение № 1770 от
21.03.2018г. на СГС по в. гр. д. № 6662/2017г. и Решение № 3560 от 30.06.2023г. на СГС по
в. гр. д. № 11086/2021г.
По отношение на възражението за недопустимост на производството предвид
извършено плащане на вземането по издадения изпълнителен лист в хода на процеса, съдът
намира следното:
С молба от 24.10.2024г. П. Д. е посочил, че на 15.10.2024г. ответникът му е заплатил
сумата от 22695,12 лева, а остатъкът от главното задължение бил погасен чрез погасяване на
негови задължения към трети лица.
С молба от 26.11.2024г. КОНПИ са посочили, че с платежни нареждания от
15.10.2024г. и 17.10.2024г. дължимата сума по изпълнителен лист от 22.11.2023г. е била
преведена по банкова сметка на ищеца.
От приетите платежни нареждания от 15.10.2024г. и 17.10.2024г. се установява, че в
полза на ищеца е преведена сума в общ размер от 29480 лева /22695,12 лева + 6784,88 лева/ с
основание за плащане „изп. лист от 22.11.23, ОС Пловдив“.
Плащанията са извършени в хода на процеса и касаят главното задължение, което е
безспорно установено между страните с издадения изпълнителен лист, а не поставянето на
ответника в забава, респ. дължимостта на лихва за забава върху изискуемото вземане. В този
смисъл погасяването на вземането, за което е бил издаден изпълнителния лист от
22.11.2023г., е извършено след исковия период /29.11.2023г.- 13.05.2024г./ и не би могло да
обуслови недопустимост на производството по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, респ. не
влияе върху основателността на претенцията.
Предвид гореизложеното предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
По отношение на основателността на претенцията, съдът намира следното:
Правото на разноски съставлява имуществено субективно право. Отговорността за
заплащане на разноски произтича от процесуалния закон, тъй като е уредена единствено от
него и е основана на гражданско облигационно правоотношение, чийто фактически състав е
трикомпонентен - неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за участие в
съдебното производство по повод този правен спор и съдебен акт, който съдържа
произнасяне по искането за разноските, въз основа на резултата от делото. Отговорността за
съдебните разноски е обективна отговорност, тя не е отговорност за вреди, предвид обхвата
й, изчерпващ се единствено с направените разноски, поради което тя е невиновна, за разлика
от отговорността за вреди при злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.
Вземането за присъдени разноски по водено гражданско дело има облигационен,
извъндоговорен характер, то произтича от възникнало и приключило процесуално
правоотношение въз основа на конкретна законова норма, определяща механизма за
възлагане на разноските. И тъй като става дума за парично задължение, приложима е
регламентацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относима към всеки юридически факт, който поражда
4
неизпълнението на паричното задължение. Кредиторът на едно парично задължение има
право на законна /мораторна/ лихва, тъй като от деня на забавата до момента на плащането е
лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и не е получил.
Съдът намира, че правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД се прилага, без да се прави
разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично
задължение- сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда
работа без пълномощно и др. Необходимо условие е наличие на парично задължение и
забава, в този смисъл и Решение № 131 от 18.02.2009г., постановено по гр. дело №
6346/2007г., IV ГО, ВКС.
В настоящото производство е безспорно обстоятелството, че ищецът има право на
парично вземане в размер на 29480 лева, присъдени му с горецитираното определение, въз
основа на което е бил издаден изпълнителния лист, както и че ищецът е получил
удовлетворяване на вземането си в хода на процеса с горецитираните платежни нареждания.
По отношение на изпадането на ответника в забава съдът намира следното:
Изискуемостта на вземането за разноски настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с
който са присъдени разноските по делото. Влизането в сила на съдебния акт, обаче, не
поставя длъжника в забава. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по смисъла на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, за да възникне отговорността му за забава. В този смисъл Решение № 45 от
18.05.2010г. на ВКС по т.дело № 532/2009г. на Първо ТО.
В конкретния случай от приетите по делото доказателства се установява, че на
29.11.2023г. ищецът е подал заявление до КОНПИ с искане да му бъде изплатена сумата от
29480 лева като е посочена и банкова сметка, по която да бъде извършено плащането- л. 7 от
делото. Съдът намира, че описаното заявление има характер на покана, доколкото съдържа
ясно и конкретно искане да бъде преведена присъдената сума, за която е издаден описания в
молбата изпълнителен лист, както и е посочена банкова сметка, по която да бъде преведена
същата.
По отношение на размера на претенцията, доколкото се претендира обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съдът намира, че същият е нормативно установен като
на основание чл. 162 ГПК изчисли размера на законната лихва за процесния период,
използвайки лихвен калкулатор на сумата от 1867,74 лева. Предвид което и при спазване на
принципа за диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира
единствено сторените разноски за държавна такса в размер на 75 лева, които следва да му
бъдат присъдени.
Така мотивират, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, с код по
БУЛСТАТ ********* с адрес: *** да заплати на П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, по
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1867 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва, начислена за периода от 29.11.2023г. до 13.05.2024г.
върху сумата от 29480 лева, присъдени на ищеца разноски с Определение от 16.10.2023г.,
постановено по гр. дело № 713/2020г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив, за която сума е
бил издаден изпълнителен лист от 22.11.2023г.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, с код по
БУЛСТАТ ********* с адрес: *** да заплати на П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6