РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. С.З., 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501758 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 15509/09.11.2021г., подадена от З. Б. Б., ЕГН
********** от гр.С.З., ул. „***********, чрез адвокат М.Г. с адрес на
кантора: гр. С.З., ул. „......................... ПР0ТИВ Постановление за приемане на
разноските на ЧСИ рег. № ..... по изп. Дело с № 2019..... по описа на ЧСИ
М.Д., с която молят да се отмени постановлението, с което ЧСИ М.Д. е
отказала да измени постановлението за разноските по горното изпълнително
дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение до размера на 200 лева.
На 24.09.2021г. от името на доверителката си получила обжалваното
постановление за приемането на разноските, с което съдебният изпълнител се
е произнесъл единствено по направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя. С
постановлението адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя е
намалено от 500 лева на 400 лева.
Доверителката й не е доволна от постановлението на съдебния
пълнител по направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което от нейно име подава и настоящата жалба.
Твърди, че Постановлението е незаконосъобразно. Съдебният
изпълнител не е изложил никакви мотиви, обосноваващи размера на
адвокатското възнаграждение, който е приел по делото. Задължението на
доверителката й от 1500 лева към взискателя е заплатено преди образуване на
1
изпълнителното дело. По това задължение тя не дължала никакви разноски,
тъй като не е дала повод за образуване на изпълнително производство.
Задължението от 1499.10 лева е заплатено от доверителката след образуване
на изпълнителното дело, но преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение /около две години преди това/. Към момента на плащането на
сумата от 1499.10 лева представителят на взискателя реално е извършил едно
действие - подаване на молба за образуване на изпълнително дело, като до
подаване на молбата на доверителката от 05.08.2021 г. той не е уведомил
съдебния изпълнител за получените от него суми. Нещо повече, след
получаване на поканата за доброволно изпълнение от доверителката й на
датата 12.07.2021 г. и в срока за доброволно изпълнение взискателят е
направил искания за принудително изпълнение въпреки получените от него
две години преди това суми.
При тези данни счита, че разноските, които следва да се възложат на
доверителката й за адвокатско възнаграждение по образуваното изпълнително
производство, следва да бъдат редуцирани до минимума за образуване - 200
лева. Преди заплащане на сумата от 1499.10 лева представителят на
взискателя не е извършил реално никакви други действия.
Разноските в изпълнителното производство са свързани с общия
принцип за отговорността за разноски, която е нормативно уредена в общата
част на ГПК, като нормата на чл.79 от ГПК изрично сочи от кого и кога се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Отговорността на
длъжника е за реално извършени действия и то когато не е изпълнил
задълженията си към взискателя. В случая взискателят е получил дължимите
му се суми през 2019г. и не е имал основание за извършване на никакви
действия след това.
Ето защо молят, да се отмени постановлението за приемане на
разноски на ЧСИ per, № **, по изп. дело с № 2019***** по описа на ЧСИ
М.Д. в частта над минималния размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително делото, определен в Наредба № 1 - 200 лева.
Моли да се присъдят на доверителката й направените в производството
по обжалване разноски.
Това обуславяло правния им интерес да обжалват действията на
съдебния изпълнител на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Подробните съображения и доводи са изложени в писмената жалба на
жалбоподателя З. Б. Б., ЕГН ********** от гр.С.З., ул. „***********,
подадена чрез адвокат М.Г. с адрес на кантора: гр. С.З., ул.
„................................
В законоустановения едноседмичен срок е постъпило писмено
възражение-становище от другата страна, а именно от адвокат П.С. Д., вписан
в Регистъра на адвокатите към АК- С.З., с личен №**********, с адрес на
кантората: град С.З., ул.************ служ. тел.: 042/****, в качеството си на
2
пълномощник и процесуален представител на въззиваемия “А.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: град С.З., ж.к.“**************, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: **********,
представлявано от управителя Е.И.Е.. Във връзка с постъпилата жалба вх. №
15509/06.10.2021 г. срещу Постановление на ЧСИ М.Д. за намаляване на
разноски, в частта относно адвокатското възнаграждение, считат жалбата за
допустима, но неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ М.Д.,
както и копие от изпълнително дело с № 649/19 год., по описа на същия ЧСИ.
По направените с жалбата на жалбподателя З. Б. Б., ЕГН ********** от
гр.С.З., ул. „***********, чрез адвокат М.Г. от Старозагорската АК,
оплаквания съдът намери за установено следното:
Относно допустимостта:
Настоящата жалба е подадена от надлежно легитимирана страна -
длъжникът в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, посочено в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК -
определените разноски по изпълнението инкорпорирани в изричното
постановление без № от 31.08.2021г., /л.44 от изп. дело/, с което ЧСИ се е
произнесла изрично за намаляването на разноските по изпълнението от 500.00
лева на 400.00 лева. Предвид горното съдът счита, че същата е допустима и
следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална
основателност.
Относно основателността:
Въззивният съд намира, че на осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427,
ал.1, т.1 от ГПК и по молба с вх.№ 12166/29.07.2019г. от взискателя „А.”
ЕООД ГР.С.З. в кантората на ЧСИ М.Д. е образувано изпълнителното дело
под № №2019*****, СЪОТВЕТНО на същата дата 29.07.2019г. Делото е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.07.2019г. издаден по
гр.дело с №4466/2017г. на РС-С.З.. Изпълнителното дело е образувано за част
от сумите посочени в изпълнителния лист, а именно: 1499.10 лева (съдебни и
деловодни разноски по гражданско дело №4466/2017г. на РС- С.З.) и 1500.00
лева (съдебни и деловодни разноски по гражданско дело №1300/2019г. на
ВКС).
Към момента на депозирането на молбата за образуване на
изпълнителното дело (29.07.2019г.) посочените по-горе суми не са били
получени от взискателя. Именно това е послужило като основанието да бъде
подадена молбата и съответно да бъде образувано изпълнител дело за тези
суми.
Към молбата са представени документи, от които се установява
изложеното от въззиваемия. От представеното Писмо с изх.№68-04-
590/29.07.2021г. на „Б.П.“ ЕАД е видно, че на взискателя по делото (“А.“
ЕООД) са изплатени процесните суми след датата на образуването на
3
изпълнителното дело. Едната сума е изплатена на датата 14.08.2019г., а
другата е изплатена на 21.08.2019г.
За факта, че до дружеството-взискател има изпратени парични преводи за
процесиите суми, същото е било уведомено от оператора на преводите (“Б.П.“
ЕАД) с отправяне на съответните покани. В конкретния случай отправените
покани са били както следва:
1. Покана за получаване на паричен превод от 14.08.2019г. - за експресен
превод PS600001D7PYV (за сумата от 1500.00 лева - разноски по гр.д. с
№1300/2019г. на ВКС). Поканата е отправена до взискателя на датата
14.08.2019г. и непосредствено след получаването й представител на
взискателя е получил от пощенския оператор сумата по този превод.
2. Покана за получаване на паричен превод от 21.08.2019г. - за експресен
превод PS6003003Z8FF (за сумата от 1499.10 лева - разноски по гр.д.
№4466/2017г. на РС-С.З.). Поканата е отправена до взискателя на
21.08.2019г. и непосредствено след получаването й представител на
взискателя е получил от пощенския оператор сумата по този превод.
Изложеното се установява, както от записаното в посоченото по-горе Писмо,
така и от самите Покани цитирани по-горе.
От изложеното се налага извода, че към момента на депозиране на
молбата за образуването на изпълнителното дело, взискателя не само не е бил
получил процесиите суми, но и не е бил уведомен за възможността да ги
получи чрез пощенския оператор на парични преводи. Както уведомяването,
така и самото изплащане на процесиите суми е станало след като вече е било
образувано изпълнителното дело.
Предмет на жалбата е размера на приетия по делото адвокатски
хонорар.
Жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар въззивният
съд възприема следното:
Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 10989/02.08.2019 г. е
получена от длъжника едва на 12.07.2021 г.
По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 12058/05.08.2021 г.
от длъжника относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар и
искане, същият да бъде намален на сумата от 200 лева.
С постановление за приемане на разноските от датата 31.08.2021 г.
съдебният изпълнител е намалила приетия адвокатски хонорар от размера на
500.00 лв. до размера на 400.00 лв. съобразно Наредба под № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Приетият адвокатски хонорар е в законоустановения размер на
възнагражденията, визиран в Наредба под № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адв. възнаграждения - изм. и доп. С ДВ. бр. 68 от 31 Юли 2020 г.
Поради следното:
По отношение на твърденията в жалбата на жалбоподателката за
4
недължимост на разноските в изпълнителното производство, в размера, който
е претендиран и в размера който е посочен в обжалваното Постановление,
следва да се вземе предвид и следното:
Както бе посочено по-горе, безспорно се установява че към датата на
образуване на изпълнителното дело, вземането на взискателя по
изпълнителния лист е съществувало и не е било погасено чрез плащане. След
като към момента на образуване на делото вземането не е било погасено, то
напълно законосъобразно е поведението на взискателя изразяващо се в
депозирането на молба за образуване на изпълнително дело. Образуването на
изпълнителното дело е съпътствано и с разноски, които взискателя е сторил за
да бъде удовлетворено по принудителен път вземането което има от
длъжника. Тези разноски са сторени от взискателя при образуване на
изпълнителното дело и преди получаване на плащането от страна на
длъжника. Разноските се изразяват в заплатени държавни такси, такси на ЧСИ
и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид на факта, че тези разноски
са сторени към момента на образуване на изпълнителното дело и преди да
бъдат погасени дължимите суми по изпълнителния лист, то тези разноски се
явяват добросъвестно сторени и подлежат на възмездяване. Действително
съдът намира, че с поведението си длъжника е дал повод да бъде образувано
изпълнителното производство, и поради това следва да понесе и разноските
сторени от взискателя в това производство.
Несъстоятелно и неоснователно е искането да бъде намален размера на
разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение до размер на
200.00 лева (за образуване на изпълнителното дело). Длъжника аргументира
това си искане с мотива, че сумата е била платена след образуване на делото,
но преди получаване на поканата за доброволно изпълнение по същото, както
и че взискателя не бил предприел никакви действия по събиране на вземането
си освен образуване на делото.
Тези доводи на жалбоподателката не кореспондират с обективната
действителност и фактите по делото. Взискателят е депозирал молба за
образуване на изпълнително дело и такова е образувано от съдебния
изпълнител. Освен искането за образуване на дело, в депозираната молба се
съдържат и другите искания - искане за извършване на различни справки,
искане за налагане на различни запори, искане за налагане на възбрани върху
недвижими имоти. В молбата са посочени и способи за събиране на
вземането. Исканията са удовлетворени от съдебния изпълнител - извършени
са съответните справки, наложени са и съответните запори и възбрани.
Всички тези действия са извършени в следствие на активността на взискателя.
Тези искания и тяхното удовлетворяване са свързани със заплащането на
съответните такси (както държавни така и на ЧСИ), които са платени и са
включени като дължими разноски в изпълнителното производство. Всичко
посочено се установява от справка в кориците на изпълнителното дело.
Не отговаря на обективната истината твърдението на длъжника, че
взискателя е поискал налагането на възбрана на недвижим имот едва тази
5
година, и то след като вече е бил получил дължимите се по изпълнителния
лист суми. Възбраната на недвижимия имот е поискана при образуване на
делото (2019г.), и е наложена след образуване на делото (2019г.), но преди
получаване на процесиите суми. През 2021г е поискано да бъде извършен
опис на възбранения недвижим имот. Това искане е породено от факта, че
след плащане на сумите по изпълнителния лист, други плащания за
погасяване на задълженията за разноски по изпълнителното дело не са
правени (респективно не са получавани) - следователно не е погасено изцяло
задължението по изпълнителното дело. Несъстоятелно и неоснователно се
явява искането да бъдат присъдени в полза на длъжника разноските, за
настоящото производство. Длъжника в настоящия случай няма основание да
претендира разноски по делото. Аргументи за това се съдържат в
изложението по-горе - станал е повод за образуване на делото, плащането (а и
самото уведомяване за наличие на превод) е след образуването на делото, не е
заплатил разноските по изпълнителното производство и т.н. Обжалването на
процесното Постановление е част от производството по изпълнителното дело.
След като длъжника е сторил веднъж вече разноските в производството по
изпълнителното дело (изразяващи се, както се твърди, в заплатено адвокатско
възнаграждение), то недопустимо се явява искането за възмездяване на нови
разноски в същото производство.
В чл.435, ал.2, т.7 от ГПК действително е предвидена възможността за
длъжника да обжалва и разноските по изпълнението. В тази връзка следва да
бъдат взети предвид разясненията, дадени в т.2 от ТР под №3 от 10.07.2017г.
по тълк.дело с № 3/2015г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които
„постановление за разноски” следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а
като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в ПДИ. В този смисъл е налице изрично Постановление
на ЧСИ М.Д. от датата 31.08.2021 год. за намаляването на разноските, по
посоченото изп. производство.
Въззивният съд намира, че ЧСИ М.Д., след направеното възражение от
страна на процесуалния представител на длъжника З.Б. е намалила
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя
“А.” ЕООД до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е взела предвид,
че в депозираната молба за образуване на изпълнителното дело, подадена от
процесуалния представител на взискателя са посочени няколко
изпълнителни способи, за удовлетворяване на изпълняемото право.
Съгласно чл.10, т.1 от горепосочената Наредба с № 1, за образуване на
изпълнително дело възнаграждението на адвокат е в размер на 200 лева.
Съгласно чл.10, т.2 от същата Наредба № 1/2004 год., дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело, се
определя съобразно размера на паричните вземания - предмет на
изпълнителното производство. Във връзка с горното, следва да се посочи, че
6
съгласно разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата, минималното
възнаграждение за водене на изпълнително дело и извършване на
действия, с цел удовлетворяване на паричните вземания на
процесуалния представител на взискателя, е в размер на 1/2 от
съответните възнаградения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата, т.е в
размер на 200,00 лева, като дори минималния размер по тази точка 2
надвишава и сумата от 200 лева, но не е налице жалба от взискателя в
тази насока.
Към тази сума, на основание чл.10, т.1 от същата Наредба, следва да
бъде добавено и възнаграждението за образуването на изпълнително дело,
което е в размер на 200 лева, с оглед на което общо дължимото
възнаграждение за адвоката на взискателя, от страна на длъжника, възлиза
общо в размера на 400,00 лв. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК препраща към
чл.36 ЗА, във вр. с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тази наредба е издадена въз основа на
законовата делегация /в случа специалния Закон за адвокатурата/,
регламентираща правото на адвокатурата да определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения, но законодателят не е делегирал право на
органите на адвокатурата да определят размер на възнагражденията по реда
на чл.78, ал. 5 ГПК. При съобразяването именно с действителната правна
и фактическа сложност на изпълнителното дело, както и макар, че е
подадена една молба за образуване на изп. Дело, то в същата са посочени
няколко изпълнителни способи за събиране на вземането, и съответно
няколко искания в тази насока, като определеният от ЧСИ адвокатски
хонорар, след намаляването му, същият не се явява прекомерен, а е
минималният съгласно горецитираната Наредба с № 1.
Предвид горното настоящият въззивен съд намира, че жалба вх. №
15509/09.11.2021г., подадена от З. Б. Б., ЕГН ********** от гр.С.З., ул.
„***********, чрез адвокат М.Г. с адрес на кантора: гр. С.З., ул.
„................................... ПР0ТИВ Постановление за приемане на разноските на
ЧСИ рег. № ** по изп. Дело с № 2019***** по описа на ЧСИ М.Д., е
неоснователна и недоказана и като така следва да бъде оставена без уважение.
Съдът счита, че същото обжалвано постановление на ЧСИ, от датата
31.08.2021 год. относно разноските по изпълнението се явява правилно,
обосновано, мотивирано и в изцяло в съответствие със съдебната практика по
аналогични случаи в частта му относно размера на направените разноски по
изпълнението.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение
е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 436, ал.4 от ГПК и чл.
273 от ГПК жалбподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените от него разноски по делото по чл. 435 и сл. ГПК, но тъй като
такива разноски не са поискани и не са представени доказателства в тази
насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани в производството
7
по настоящата жалба.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав и на
основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл.73, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 от ГПК.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 15509/09.11.2021г.,
подадена от З. Б. Б., ЕГН ********** от гр.С.З., ул. „***********, чрез
адвокат М.Г. с адрес на кантора: гр. С.З., ул. „........................................
ПР0ТИВ Постановление за приемане на разноските от 31.08.2021 год. по изп.
Дело с № 2019***** по описа на ЧСИ М.Д., рег. № **, с район на действие
Окръжен съд – С.З., с което ЧСИ М.Д. е намалила размера на адвокатското
възнаграждение от сумата на 500 лева на и до сумата от 400 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8