О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
Габрово, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети февруари,
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря Радина Церовска и
с участието на прокурор А. Александров от Окръжна прокуратура Габрово, като
разгледа докладваното от съдията КИРОВА ч.к.а.н.д. № 21 от 2021 година по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. счл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано
е въз основа на частна жалба вх. № СДА-01-171 от 27.01.2021 г., подадена от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Габрово чрез юрисконсулт Наталия Станева, против Определение
№ 260003 от 12.01.2021 г., издадено във вр. със съдебно Решение № 260068 от 4.12.2020
г., постановено по н.а.х.д. № 916 от 2020 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/.
С атакуваното
съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 07-001207 от
11.09.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Габрово, с което на „***, Габрово, в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500.00 лв. на основание чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната страна – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Габрово, е осъдена да заплати на дружеството разноски по
делото на стойност 650.00 лв., съставляващи договорено и заплатено от страната
– жалбоподател адвокатско възнаграждение.
На 8.12.2020
г. по делото в РСГ е депозирана молба от юрисконсулт Станева, която моли
Решението да се измени в частта му досежно разноските, като в полза на
дружеството се присъди минимален размер на адвокатско възнаграждение поради
липсата на фактическа и правна сложност на спора.
В свой отговор
по молбата дружеството оспорва същата и изтъква аргументи в защита на тезата,
че разноските са справедливо и законосъобразно определени и присъдени в полза
настраната.
С процесното
Определение съдебният състав оставя без уважение така депозираната молба. За да
постанови съдебния си акт РСГ се е позовал на разпоредбата на чл. 36 от ЗА и на Наредбата на ВАС, с която се
определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл. 18,
ал. 2 на Наредба 1 от 2004 г. когато с отмененото НП е наложена глоба,
имуществена санкция и/или обезщетение, възнаграждението на адвоката се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. В случая според чл.
7, ал. 2, т. 2 от същия подзаконов нормативен акт за санкция в диапазона между
1 000.00 и 5000.00 лв. минималното възнаграждение е 300.00 лв. + 7% за
горницата над 1000.00 лв. или 405.00 лв., като отчитайки и фактическата и
правна сложност на случая съдът е счел, че договорената и заплатена сума не се
явява прекомерна.
В жалбата си
до съда против така посоченото Определение мотивите на частния жалбоподател се
изразяват в не особено високата фактическа и правна сложност на спора. Частният
жалбоподателя сочи, че не бил обсъден въпроса за „вредата“ или „претендираната
вреда“ от дружеството. С отмяната на НП за дружеството не били произтекли
вреди, дори напротив – с отмяната НП не може да произведе своето правно
действие.
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН и чл. 144 от АПК. Жалбата
против процесния съдебен акт е депозирана в законния срок от заинтересована
страна и същата се явява редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
В проведено
поделото о.с.з. пред Административен съд Габрово частният жалбоподател се
представлява от юрисконсулт Станева, която поддържа жалбата.
Ответната
страна не се представлява. По делото страната депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна.
Правният спор
е разгледан от първоинстанционния съд на две о.с.з. с участие на страните.
Решаването му по същество не е обект на обсъждане от страна на настоящата
съдебна инстанция, вкл. окончателния съдебен акт, с който правният спор между
страните е разгледан по същество. Още при подаването на жалбата санкционираното
дружество е било представлявано от адвокат, като към жалбата е приложено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение
от 650.00 лв., за което е посочено, че е било платено в брой към датата на
подписването на договора. Във второто съдебно заседание процесуалният
представител на ответната страна пред РСГ е оспорил размера на така посоченото
адвокатско възнаграждение и е помолил такова да се присъди, в случай на отмяна
на НП, в минимален размер.
Правилно
първоинстанционният съд е установил приложимите по този въпрос правни норми.
Съгласно чл. 18 от Наредбата ако наложеното с НП административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Тук дали страната е претърпяла вреди е без каквото и да било значение. Още
повече, че вредите се претендират и обезщетяват в друго по вид производство. От
значение е само размера на наложената имуществена санкция, която в случая е
2500.00 лв. Правилно е изчислението на
първоинстанционния съд, че минималната сума, която може да се присъди в случая,
е 405 лв., като надвишението над нея е с около 60%. Основният принцип за
определяне на адвокатските възнаграждения обаче не техния минимален размер, не
такива са целите на ЗА и на Наредбата. Съгласно чл. 1 от последната размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък
от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ или в случая
сумата от 405. лв. е само минимума, който може да се договори. Максимално
допустими суми не са регламентирани с правна норма.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
присъдил говореното и заплатено адвокатско възнаграждение в неговия пълен
размер. Не е налице нормативно основание, въз основа на което страните и
процесуалните им представители да са ограничени по отношение сумите, които
договорят за своята правна защита. По тази причина и горепосочената Наредба
определя само минималната стойност на възнагражденията, с оглед вида и предмета
на правния спор, в редица случаи – с оглед правния интерес, когато такъв е
налице и може да се установи, пред какъвто случай сме в настоящото съдебно
производство. Надвишението над минимално допустимите стойности дори не е
двукратно, а почти на половината от минималната му стойност, поради което и
правилно РСГ е преценил, че то не се явява несъразмерно с оглед вида на
конкретния спор, обема и сложността на делото, което е такова със средна степен
на сложност.
С оглед на
така изложеното оспореното Определение следва да се остави в сила.
Въз основа на
горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН и във
вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Определение № 260003 от 12.01.2021 г., постановено от Районен съд Габрово по
н.а.х.д. № 916 по описа на същия съд за 2020 г., с което е отхвърлена Молба на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово за изменение на Решение № 260068 от
4.12.2020 г. по същото дело в частта му, касаеща разноските, присъдени в полза
на жалбоподателя – „***в размер на 650.00 /шестстотин и петдесет/ лв.
Препис от Определението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.