РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Плевен, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Поля Цанева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 378 по описа за
2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Административното дело е образувано по жалба на С.Х.Г.,***
срещу решение № 2153-14-21/06.04.2023година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, тъй като
посочва, че при получаване на обезщетение за безработица е ползвала болничен
въз основа на експертно решение на ТЕЛК и не е знаел, че не може да ги
получава. Посочва, че няма вина и не може да върне сумата. Моли за отмяна на
решението .
В съдебно заседание оспорващият– С.Х.Г.,*** се явява
лично и посочва , че не следва да връща сумата и няма вина.
В съдебно заседание ответникът
– директорът на ТП на НОИ Плевен, се представлява от гл.юрк Т, която намира
решението за законосъобразно и са налице предпоставките за извършване на
прихващане за погасяване на дължимата сума. Моли да се отхвърли жалбата.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 411-1397/30.08.2023 година Г. е
заявил искане да му бъде отпуснато обезщетение за безработица и по заявлението
с разпореждане от 02.09.2022 година е
отпуснато парично обезщетение за безработица от 23.08.2022 г – 22.12.2022 г. в
размер ан1 8 лв. дневно.
С разпореждане
№ 141-00-2228-2 от 10.01.2023 година на ръководител на осигуряването за
безработица е спряно изплащане на обезщетението и е възобновено изплащането на
обезщетението за периода 18.10.2022 г. до 17.02.2023 година в размер на 18 лв.
дневно, като за периода 18.08.2022 г – 17.10.2022 г л. лицето е получавало
парично обезщетение за временна неработоспособност.
С разпореждане № 141-00-2228-3 от 10.01.2023 година на
ръководител на осигуряването за безработица е наредено на Г. да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
23.08.2022 г. до 17.10.2022 г. в размер на 684 лева –главница. Разпореждането е
съобщено по реда на чл. 110 от КСО с оглед съобщение на л. 12 по делото.
С разпореждане № РП-2-14-01320533/14.03.2023 г.за
ръководител на контрола по разходите на ДОО е
постановено да се прихване от изискуемо вземане на лицето от държавното
обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по
чл. 546 от КСО. за периода 01.02.2023 - 01.02.2023 г., сума в размер на 18.00
лв. (осемнадесет лв.)- главница. Посочва се, че към настоящия момент длъжникът
има изискуемо вземане от държавното обществено осигуряване, представено в ТП на
НОИ Плевен, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО
в размер на 18.00 лв. (осемнадесет лв.), за периода 01.02.2023 - 01.02.2023 г.
,като дължимото вземане е постановено с разпореждане №141-00-2228-3/10.01.2023
г., издадено на основание чл. 54е, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване,
съгласно което лицето С.Х.Г., ЕГН **********, адрес *** следва да възстанови
сума, представляваща парично обезщетение за безработица по чл. 546 от КСО в
размер на 684.00 лв.(шестстотин осемдесет и четири лв.)- главница и към
14.03.2023 г. задължението на лицето е в размер на 684.22 лв. шестстотин
осемдесет и четири лв. и двадесет и два ст. ), от които 684.00 лв. - главница и
0.22 лв. - допълнително начислена лихва до датата на настоящото разпореждане.
Срещу разпореждането в срок е подадена жалба и е
постановено процесното решение.
С решение № 2153-14-21/06.04.2023 година на директор
на ТП на НОИ Плевен е отхвърлена жалба вх. №1012-14-61/21.03.2023 г. и
допълнение към нея №1012-14- 69/03.04.2023 г. от С.Х.Г., е адрес: *** и е
потвърдено разпореждане №РП-2-14-01320533/14.03.2023 г. на ръководител на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ -
Плевен като правилно и законосъобразно.
Представена е заповед № 1015-14-158/13.06.2016 година
на директор на ТП на НОИ Плевен, с което
началник на сектор „КП“ И.Х.А. е оправомощена да подписва разпореждания по чл. 114, ал. 1-5 от КСО.При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО
разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по
държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за
прихващане по чл. 114, ал. 5 се обжалват пред ръководителя на съответното
териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед цитираната разпоредба,
оспореното решение е издадено от компетентен орган , като с оглед заповед №
1015-14-158/13.06.2016 година на директор на ТП на НОИ Плевен и разпореждането
от 14.03.2023 година също е постановено от компетентен орган.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
са издадени в установената писмена форма, мотивирани са и не са нарушени
административно-производствените правила при издаването им.
Съдът намира, че решението е постановено в
съответствие с материалния закон. Съгласно
чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени
доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на
чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване.
От представените по делото доказателства безспорно се
установява, на Г. е отпуснато
обезщетение за безработица с начална
дата от 23.08.2022 година, като с разпореждане от 10.01.2023 година е спряно
изплащането му, тъй като в периода от 18.08.2022 г до 17.10.2022 г лицето е
получавало парично обезщетение за временна неработоспособност и с разпореждане
№ 141-00-2228-3 от 10.01.2023 година на ръководител на осигуряването за
безработица е разпоредено на Г. да възстанови добросъвестно полученото парично
обезщетение за безработица за периода от 23.08.2022 г. до 17.10.2022 г. в
размер на 684 лева –главница. Това разпореждане няма данни да е обжалвано и е
влязло в сила , а и с оглед разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО, съгласно
който обжалването
на разпореждането не спира изпълнението му, поради което при липса на
доброволно изпълнение органът разполага с правомощието да пристъпи към
прихващане на дължимите суми, то подлежи на предварително изпълнение и е
издадено разпореждането, предмет на настоящото производство.
В случая по делото са представени данни за връчване по
реда на чл. 110 от КСО. Съгласно ал. 4 разпорежданията, актовете за начет и
задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис,
чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на
съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по
електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването
не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на
съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в
териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7
дни, след изтичането на който документът се смята за връчен. В случая е налице
невъзможност за връчване на посочения от Г. адрес с оглед известия за
доставяне, в които се посочва, че е преместен адрес и налице връчване по реда
на ал. 4 чрез обявление в ТП на НОИ Плевен.
Съдът счита, че в случая, към датата на постановяване
на процесното разпореждане – 14.03.2023 г., са били налице всички законови
предпоставки за извършване на прихващането.
Вземането на ДОО е било установено по основание и
размер с Разпореждане № 141-00-2228-3 от 10.01.2023 година на ръководител на
контрола по разходите на ДОО. Същото не е било доброволно погасено в
определения срок, следователно то подлежи на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО и с обжалваното
разпореждане е извършено именно прихващане по смисъла на изречение първо,
предлоЖе последно на чл. 114, ал. 5 от КСО и като такова се явява форма на
принудително събиране на установения с разпореждане от 10.01.2023 година дълг.
Оспорващият има изискуемо вземане от ДОО,
представляващо парично обезщетение за безработица за м. февруари 2023 година и
следователно са изпълнени предпоставките за извършване на прихващане, каквото
длъжностното лице е разпоредило, между изискуемото от лицето вземане по ДОО и
вземането на държавното обществено осигуряване.
Изложените доводи от оспорващия относно липса на
знание и добросъвестност при получаване на обезщетението за безработица са
неотносими в настоящото производство, тъй като не се обжалва разпореждане
за възстановяване на добросъвестно
получено обезщетение за безработица , а разпореждане на прихващане по чл. 114,
ал. 5 от КСО.
Съгласно чл. 213, ал. 2 от ДОПК, не се допуска
принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, но в
случая е налице специална разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО, съгласно която
дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.
3 и ал. 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1
от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез
прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване и е налице хипотезата именно на прихващане с издаване на
разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
Предвид горното, съдът намира, че решението е
законосъобразно като издадено от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и
целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на С.Х.Г.,*** срещу решение №
2153-14-21/06.04.2023година на директора на ТП на НОИ Плевен.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно съгласно чл. 119 вр. чл. 117,
ал. 1, т. 2 б. „д“ от Кодекс за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/