Р Е Ш Е Н И Е
№………../………2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1750 по описа на съда за две
хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на И.Г.С.
и С.Г.С., подписана с валиден електронен подпис от пълномощника им адвокат Н.К.,
срещу заповед № 18-848/30.01.2018 г. на началника на
СГКК – Варна, с която на основание чл. 54 ал. 4 вр. ал. 1 ЗКИР е одобрено
изменение в КККР на гр. Варна, състоящо се в:
І. Нанасянето
на нови кадастрални обекти в КККР, а именно: 1/ поземлен имот с
идентификатор **с площ 770 кв. м., начин на трайно
ползване – ниско застрояване, записан в КРНИ като собствен на заявителя на
кадастралното изменение В.Г.С. и Т.Т.С. на основание нот. акт № **, т. **, рег. **, дело № **г. на ВРС; 2/ поземлен имот
с идентификатор **с площ *3 кв. м., начин на трайно
ползване – ниско застрояване, записан в КРНИ като собствен на община Варна /без
данни за документ за собственост/; 3/ сграда с идентификатор **с
площ 8 кв.м., предназначение – вилна сграда /еднофамилна/, записана в КРНИ на
неидентифициран собственик; 4/ сграда с **с площ 4 кв. м., предназначение
– друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, записана в КРНИ на
неидентифициран собственик;
ІІ. Промяна
в границите на съществуващ кадастрален обект в КККР, а именно: поземлен имот с
идентификатор **с данни преди промяната: площ 765 кв. м., начин на трайно
ползване – ниско застрояване, записан в КРНИ като собствен на Г.С.Г. на
основание нот. акт № *, т. *, дело * г.
на ВРС като след промяната площта на имота е намалена от 765 кв.м. на 717 кв.
м., при запазване на останалите кадастрални данни;
*.
Заличаване на кадастрални обекти от КККР, а именно: 1/ поземлен имот с
идентификатор ** с площ 886 кв. м., начин на трайно ползване – ниско
застрояване, записан в КРНИ като собствен на община Варна /без данни за
документ за собственост/; 2/ сграда с идентификатор **.1 с площ 8 кв. м.,
предназначение – вилна сграда /еднофамилна/, записана в КРНИ на неидентифициран
собственик; 3/ сграда с идентификатор **.2 с площ 4 кв. м.,
предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
записана в КРНИ на неидентифициран собственик.
С твърдения за отсъствие на компетентност на
административния орган поради произнасянето му със заповедта при липсата на
надлежно сезиране се иска съдът да прогласи нищожността й.
В отношение на евентуалност, при позоваване на
нарушения във формата на административния акт поради отсъствието на изложени мотиви за извършване
на изменението в КККР на посоченото основание по чл. 54 ЗКИР; за допуснати
съществени административнопроизводствени нарушения поради неуведомяването на жалбоподателите
в качеството им на заинтересувани лица за началото и развитието на
административното производство, с което е отнета възможността им за участие в
него и за установяване по този начин на релевантните за основателността на
поисканото кадастрално изменение факти; за противоречие на заповедта с материално-правните
разпоредби поради отсъствието на материално-правни предпоставки за одобряване
на кадастралното изменение на основание съществуващи непълноти или грешки и оттук
и за несъответствието на заповедта с целта на закона, се иска тя да бъде отменена от съда като на жалбоподателите
да се присъдят и сторените по делото съдебни разноски.
По процесуалната допустимост на оспорването съдът
намира следното: Като родово и местно компетентен правораздавателен орган е
сезиран с оспорване на подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен
акт, на основание чл. 54 ал. 4 изр. последно ЗКИР. Съобразявайки дадените от
ВАС и задължителни на основание чл. 235 ал. 2 АПК за по-долния по степен съд указания
в определение № 8338/08.07.2021 г. по адм. дело № 3713/2021 г. на ВАС РБ, съдът
намира, че правото на жалба е упражнено от процесуално легитимирани лица, правният
интерес на които от оспорване на одобреното със заповедта кадастрално изменение
е обусловен от доказания по делото факт, че към момента на издаване на
заповедта, както и към момента на подаване на жалбата срещу нея, са носители на
право на собственост върху заличения със заповедта ПИ **. Този извод следва от
извършената по делото съдебно-техническа експертиза, според заключението на която
е налице пълна идентичност по отношение на граници и площ между заличения в
КККР ПИ ** и имота по нот. акт № *, т.*, рег. № **, дело № ** г. на нотариус Я.
Н. /л. 221-222 от делото/, легитимиращ жалбоподателите като собственици по
линия на наследствено правоприемство от починалата на 25.07.2018 г. приобретателка
на имота по нотариалния акт Й.И.С. /за последното обстоятелство на л. 224 от
делото е приложено удостоверение за наследници изх. № 670/03.08.2018 г./. Независимо
от обсъденото в съответствие със задължителните указания на ВАС заключение на
СТЕ, настоящата инстанция намира, че направените в него констатации на вещото
лице са относими към основателността, а не към допустимостта на оспорването, тъй
като за процесуалната легитимация на жалбоподателите е достатъчен твърденият в жалбата
факт, че са собственици на заснет по кадастралната карта поземлен имот, който е
засегнат от обжалваното кадастрално изменение. Жалбата е подадена при спазване
на 14-дневния срок по чл. 149 ал. 1 АПК като се има предвид, че от документите
по административната преписка се потвърждава изложеното в нея обстоятелство, че
за началото на административното производство, включително и за финализирането
му с оспорената от тях заповед, жалбоподателите изобщо не са били уведомени от
административния орган, а срокът по чл. 149 ал. 1 АПК започва да тече едва от
момента на съобщаването на административния акт. Неправилно по отношение на жалбоподателите
е твърдението на началника на СГКК – Варна в подаденото от него писмено становище
/л. * от делото/, че заповед № 18-848/30.01.2018 г. е съобщена на всички
заинтересувани лица по пар. 1, т. 13 ДР ЗКИР, включително и съгласно чл. 18а
ал. 10 АПК с поставяне на обявление на информационното табло на СГКК. Действително,
чл. 54 ал. 4 ЗКИР предвижда, че заповедта за одобряване на изменението при
отстраняване на непълнота или грешка се съобщава на заинтересуваните лица по
реда на АПК. Административният орган некоректно се позовава обаче на чл. 18а
ал. 10 АПК, тъй като тази разпоредба е изцяло нова, обн. ДВ бр. 77/2018 г. и
влязла в законна сила на 10.10.2019 г., а от данните по адм. преписка е видно,
че протоколът, удостоверяващ поставянето на обявление за заповедта на
информационното табло в СГКК – Варна е от датата 26.02.2018 г. /л. 43 от преписката/,
тоест далеч преди влизането в сила на чл. 18а АПК. Приложимата
правна норма към момента на извършеното в случая съобщаване на заповедта чрез
обявление на информационното табло е тази на чл. 61 ал. 3 АПК /редакция отпреди
отмяната на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 10.10.2019
г./. За
да бъде обаче редовно по отношение на жалбоподателите И.Г.С. и С.Г.С. извършеното
по реда на чл. 61 ал. 3 АПК съобщаване на заповедта, е необходимо като
задължителна предпоставка за това те да не са били открити на посочения адрес или
адресът им да е неизвестен – извод, до който може да се достигне само в случай,
че СГКК е направила постъпки за установяването на постоянния и настоящия им адрес.
От данните по административната преписка е видно, че СГКК- Варна изобщо не е
правила опит да установи адресите на двамата жалбоподатели, респективно не им е
изпращала и съобщение за заповедта на техен адрес. Поради това приложеният на
л. 43 от делото протокол за извършено съобщаване на заповедта чрез поставянето
на обявление на информационното табло на СГКК – Варна за времето от 09.02.2018
г. до 26.02.2018 г. не представлява
доказателство за съобщаването на заповедта конкретно на двамата жалбоподатели.
Това сочи на извод за допустимост на жалбата им не само в частта на искането за
обявяване на нищожност на оспорения с нея индивидуален административен акт, а и
в частта на искането за отмяната му поради наличието на основания за унищожаемост
по смисъла на чл. 146 т. 2, 3, 4 и 5 АПК.
По основателността на жалбата съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От доказателствата по административната преписка се
установява, че на 13.10.21017 г. адвокат Т.Н.П., легитимираща се като
пълномощник на В.Г.С. с нотариално заверено
пълномощно рег. № 3267/03.10.20* г., е подала в СГКК – Варна заявление
рег. № 01-319124/13.10.2017 г. за нанасяне на промени в кадастралната карта и
кадастралните регистри /л. 4 и 5/. Към заявлението е приложен изготвен от
правоспособно лице Проект за изменение на кадастралната карта с възложители Т.Т.С. и В.Г.С., според обяснителната записка на който
обект на разработката е изменение на северната и западната граница на ПИ ** по
КК на гр. Варна във връзка с попълване на границите на имот пл. № * по плана на
к. к. „Чайка“ от 1987/1990 г. и в съответствие с южната и източната граница на
имот пл. № 41 по плана на к. к. „Чайка“ от 2003 г /л. 7 – */. Според проекта
вследствие на изменението по кадастралната карта следва да се обособят следните
поземлени имоти: - ПИ **с площ 770 кв. м., който да се запише в КРНИ като
собствен на заявителя В.Г.С. и Т.Т.С. на основание нот. акт № **, т. **, рег. **, дело № **г. на ВРС; - ПИ **с площ *3 кв.
м., представляващ част от имот пл. № * по КП на к. к. „Чайка“ * г. и ПИ **, който да се запише като собствен на
наследниците на Г.С.Г. на основание нот. акт № *, т. *, дело *** г. на ВРС. Проектът
е съпътстван с изготвен от правоспособното лице и подписан от пълномощника на В.Г.С.
и Т.Т.С. Протокол за трасиране, означаване и координиране на точките от проект
за изменение на северната и западната граница на ПИ ** и обособяване на ПИ **по
КК на гр. Варна с приложена към протокола Скица с номерата на координатните
точки по границата на направеното изменение /л. 17 и 18 от преписката/. Според изготвената от правоспособното лице Скица-проект
за изменение на кадастралната карта /л. 11/, представляваща неразделна част от
документите по внесения в СГКК – Варна Проект за изменение на кадастралната карта,
в границите на съществуващия по картата ПИ ** следва да се заснемат два нови
кадастрални обекта: ПИ **и ПИ **, при известно засягане с тях /главно с новозаснемания
ПИ **/ и на площта на съществуващия по картата ПИ **, при което част от южната граница
на този имот се отдръпва навътре в него и с така намалената си нова площ той
получава нов кадастрален идентификатор **. Що се отнася до изходния ПИ **, според
скица-проекта за изменение той изцяло се заличава по картата в резултат на заснемането
на двата нови кадастрални обекта: ПИ **и ПИ **.
Към Проекта за изменение на кадастралната карта е
приложен нот. акт № **, т. **, дело № **г.
на нотариуса при ВРС, с който В.Г.С. и Т.Т.С. са придобили на възмездно правно
основание /покупко-продажба/ правото на собственост върху недвижим имот извън
регулация, представляващ лозе с площ
1000 кв.м. в землището на гр. Варна, кв. „Виница“, местност „Чайка“ /бивша
Хламбур пунар“/ при граници: Д.Я. , път, К.К. и П.Р. /л. 20 и 21 от преписката/.
Приложени са и нотариалният акт, с който праводателят на купувачите по сделката
А.Н.А. е придобил преди това
собствеността върху имота, предмет на продажбата /нот. акт № *, т. *, дело № *
от ** г., л. 22 и 23/, както и копие от КП-1987/1990 г. и от разписния лист към
кадастралния план, в който лозето в кв. „Чайка“, записано като собствено на А.Н.А.
, е отбелязано с пл. № * /л. 25 и 26/. С така представените документи
заявителят на процесното кадастрално изменение В.Г.С. се е легитимирал пред
началника на СГКК – Варна като лице с правен интерес.
По преписката /л. 30/ е приложено изходящо от
началника на СГКК – Варна Удостоверение № 25-112494/18.12.2017 г., с което
административният орган е приел представения от заявителя проект за изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри за процесния кадастрален обект **,
приемайки че проектът заедно с документите към него отговаря на изискванията на
чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.20* г. на МРРБ и може да послужи за
процедиране на изменение на КККР по реда на чл. 70 ал. 1 и чл. 81 от наредбата
вр. чл. 54 ЗКИР.
Според данните по административната преписка за
началото на административното производство е била уведомена редовно с изпратено
писмо единствено община Варна като записан в КРНИ собственик на заличавания с
проектоизменението ПИ ** /л. 33 и 34/ като пратката до заинтересуваното лице Т.Т.С.
е била върната обратно поради преместването на адресата на друг адрес /л. 35
във вр. л. 37/, а до записания в КРНИ собственик на ПИ **Г.С.Г. изобщо не е
било изпращано писмено съобщение поради липсата на достатъчна информация /ЕГН
на лицето/, необходима за издирване на адреса му, извод за което може да се
направи от приложените на л. 31 – 33 документи. За уведомяването на тези
заинтересувани лица е бил приложен редът по чл. 61 ал. 3 вр. чл. 26 ал. 2 АПК като
на информационното табло на СГКК – Варна на *.01.2018 г. е било поставено обявление
за началото на административното производство, свалено на 24.01.2018 г., с
отбелязване върху изготвения за целта протокол от 24.01.2018 г., че в
законоустановения 7-дневен срок не са постъпили възражения /л. 36 от
преписката/.
Последвало е издаването на обжалваната по делото
заповед № 18-848/30.01.2018 г. /л. 38 и 39 от преписката/, с която на основание
чл. 54 ал. 4 вр. ал. 1 ЗКИР началникът на СГКК – Варна е одобрил поисканото изменение
в КККР на гр. Варна, състоящо се в:
І.
Нанасянето на нови кадастрални обекти в КККР, а именно: 1/ поземлен имот
с идентификатор **с площ 770 кв. м., начин на трайно ползване – ниско
застрояване, записан в КРНИ като собствен на заявителя на кадастралното
изменение В.Г.С. и Т.Т.С. на основание нот. акт № **, т. **, рег. **, дело № **г. на ВРС; 2/ поземлен имот
с идентификатор **с площ *3 кв. м., начин на трайно ползване – ниско
застрояване, записан в КРНИ като собствен на община Варна /без данни за
документ за собственост/; 3/ сграда с идентификатор **с площ 8 кв.м.,
предназначение – вилна сграда /еднофамилна/, записана в КРНИ на неидентифициран
собственик; 4/ сграда с **с площ 4 кв. м., предназначение – друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда, записана в КРНИ на
неидентифициран собственик;
ІІ. Промяна
в границите на съществуващ кадастрален обект в КККР, а именно: поземлен имот с
идентификатор **с данни преди промяната: площ 765 кв. м., начин на трайно
ползване – ниско застрояване, записан в КРНИ като собствен на Г.С.Г. на
основание нот. акт № 69, т. V*, дело
2957/29.08.1985 г. на ВРС като след промяната площта на имота е намалена от 765
кв.м. на 717 кв. м., при запазване на останалите кадастрални данни;
*.
Заличаване на кадастрални обекти от КККР, а именно: 1/ поземлен имот с
идентификатор ** с площ 886 кв. м., начин на трайно ползване – ниско
застрояване, записан в КРНИ като собствен на община Варна /без данни за
документ за собственост/; 2/ сграда с идентификатор **.1 с площ 8 кв.
м., предназначение – вилна сграда /еднофамилна/, записана в КРНИ на
неидентифициран собственик; 3/ сграда с идентификатор **.2 с площ 4 кв.
м., предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
записана в КРНИ на неидентифициран собственик.
Към заповедта е приложена като неразделна част
скица-проект № 15-641094/18.12.2017 г. /л. 28 и 29 от преписката/.
При съдебното обжалване на заповедта по искане на
жалбоподателите е допусната съдебно-техническа експертиза, от неоспореното от
страните по делото заключение на която /л. 258 – 268/ се потвърждава
обстоятелството, че с обжалваната по делото заповед № 18-848/30.01.2018 г. на
началника на СГКК – Варна в границите на дотогава съществуващите по първоначално
одобрената със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта
ПИ **, записан в КРНИ в собственост на община Варна, и ПИ **, записан в
собственост на Г.С.Г. , са заснети следните поземлени имоти, а именно:
1/ от 723
кв.м. от ПИ 197, целият с площ 886 кв.м., и от 47 кв.м. от ПИ 195, целият с
площ 765 кв. м., е образуван и заснет по картата нов ПИ **, целият с площ 770
кв.м., записан в КРНИ като собствен на заинтересуваните лица В. и Т. С.;
2/ от *2
кв.м. от ПИ 197, целият с площ 886 кв.м., и от 1 кв.м. от ПИ **, целият с площ
765 кв.м., е образуван и заснет по картата нов ПИ **, целият с площ *3 кв.м.,
записан в КРНИ като собствен на община Варна;
3/ намалена
е от 765 кв.м. на 717 кв. м. площта на съществуващия по картата ПИ **, при
запазване на записването му в КРНИ като собствен на Г.С.Г. .
Проследявайки представените от жалбоподателите по
делото документи за собственост, вещото лице сочи в заключението си, че с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.06.2002 г., вписано в СВ –
Варна под № 226/26.09.2002 г. /л. 2* от делото/, съдия-изпълнителят при ВРС е
постановил възлагане върху взискателя по изп. дело № 10195/2001 г.
Г.С.С. на недвижим имот – лозе с площ 1000 кв.м. в гр. Варна, кв. „Виница“,
местност „Чайка“ /бивша „Хламбур пунар“/, собственост на длъжниците В.Г.С. и Т.Т.С.,
съставляващо имот пл. № **по действащия към него момент КП/1990 г. Според
експертиза в разписния лист към КП/1990 г. имот пл. № **е бил записан
първоначално на А.Н.А. , а след това – на Г.С. С.. Според графичното означаване
на Комбинирана скица № 1 към заключението, имот пл. № **по КП/1990 г. е с площ 748
кв. м.
От своя страна, с представения пред началника на СГКК
– Варна нот. акт № **, т. **, дело № **г. на ВРС длъжниците по изп. дело № 10195/2001 г. В.Г.С. и Т.Т.С.
са придобили на възмездно правно
основание /продажба/ от продавача А.Н.А. , записан първоначално в разписния лист
към КП/1990 г. като собственик на имот пл. № *, собствеността върху недвижим
имот – лозе с площ 1000 кв.м. в землището на кв. „Виница“, гр. Варна, местност
„Чайка“ /бивша местност „Хламбур пунар“/.
В експертното заключение по делото вещото лице е проследило
сделките, извършени с възложения
недвижим имот след издаване на Постановлението за възлагане от 06.06.2002 г., обективирани
последователно в приложените на л. 217- 222 от делото
нот. акт № *, т. *, рег. № *, дело № * г.; нот. акт № *, т. ** рег. № *, дело №
** г. и нот. акт № *, т. *, рег. № *, дело № * г. на ВН. С последния от тях
/нот. акт № 6, т. *, рег. № *, дело № ** г. на ВН/ праводателката на
жалбоподателите Й.И.С. е придобила на безвъзмездно правно основание /дарение/
собствеността върху поземлен имот 41 в кв. 2 по плана на кв. „Чайка“, одобрен
със заповед № 300-4-32/13.05.2003 г., с площ от 1000 кв. м. по предходни
документи за собственост и по удостоверение за данъчна оценка, а по план – 886
кв.м., при граници: път, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *. За да се
легитимират като наследници по закон на починалата приобретателка на имота Й.И.С.
, жалбоподателите са представили по делото препис-извлечение от акта й за смърт
№ 0863/25.07.2018 г. и удостоверение за наследници изх. № 670/03.08.2018 г. /л.
223 и 224 от делото/.
Изхождайки от направената индивидуализация на имота в
постановлението за възлагане и в последвалите го нотариални актове, както и от
данните по действащите към момента на издаването им КП/1990 и съответно КП/2003
г., вещото лице е посочило в заключението, че между изходния за одобреното
кадастрално изменение ПИ ** и имота по Постановлението за възлагане от
06.06.2002 г. /имот пл. № **по КП/1990/ е
налице частична идентичност за площ от 687 кв. м., а що се отнася до всички
последвали възлагането нотариални актове /нот. акт № *, т. *, рег. № *, дело № *г.;
нот. акт № *, т. *, рег. № *, дело № *г. и нот. акт № *, т. *, рег. № *, дело №
*г. на ВН/, се открива пълна идентичност в площта и в границите на индивидуализирания
в тях недвижим имот и изходния за одобреното кадастрално изменение ПИ **.
Според изложените в заключението констатации на експерта още към момента на нотариалното
изповядване на първата от поредицата сделки с имота след възлагането му с
постановлението на съдия-изпълнителя /тази по нот. акт № */29.12.2003 г./ за територията,
в която е ситуиран той, е бил вече одобрен и действащ КП от 2003 г., по който
имотът е заснет с пл. № 41. Вещото лице е посочило в заключението, че КП/2003
г. е бил действащият план и към момента на първоначалното одобряване на КККР
със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК. С изготвената към
заключението Комбинирана скица № 2 се потвърждава графично констатацията на
вещото лице за съществуващото пълно съвпадение в площта и границите на ПИ ** по
първоначално одобрената за територията КК/2008 г. с тези на имот пл. № 41 по
КП/2003 г., предмет на извършените след Постановлението за възлагане прехвърлителни
сделки.
Същевременно от Комбинирана скица № 3 към заключението,
на която контурите на имот пл. № **по КП/1990 г. са отразени графично със зелен
пунктир, а контурите на ПИ ** по първоначално
одобрената КК/2008 г. са нанесени с черна непрекъсната линия, е видно
съществуващото разминаване в площта и в границите на тези имоти като имот пл. №
**по КП/1990 г. е отразен върху скицата с площта си от 748 кв. м., а ПИ ** – с
площта си от 886 кв. м., с която е бил заснет по картата отпреди заличаването
му с процесното кадастрално изменение. Върху изготвената Комбинирана скица № 3
вещото лице отново е отразило извода си, че площта на застъпване между тези два
имота е 687 кв. м.
При изграждане на фактическите си констатации по
делото съдът кредитира изцяло приобщеното към доказателствения материал по
делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което е обективно и
компетентно дадено и съдържа подробни и точни отговори на всички поставени на
вещото лице въпроси.
Така събраните по делото доказателства и направените
въз основа на тях фактически констатации дават основание на съда за следните
правни изводи:
Съгласно чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР кадастралната карта и
кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при
установяване на непълноти или грешки. На основание чл. 51 ал. 2 ЗКИР
компетентна да извърши изменението е службата по геодезия, картография и
кадастър по местонахождението на имота като съгласно чл. 51 ал. 3 ЗКИР
административното производство за изменение може да се образува по заявление от
собственик, от друго лице, когато това е предвидено в закон, и въз основа на
служебно постъпила информация от ведомство или община. В случая
административното производство е образувано по заявление на собственик, който
претендира в кадастъра да бъде нанесен недвижимият му имот, придобит отреди одобряването
на кадастралната карта и кадастралните регистри на основание нотариално
изповядана продажба по нот. акт № **, т. **, дело № **г. на ВРС. Чл. 54 ал. 4 изр. първо ЗКИР изрично определя, че изменението
на кадастралната карта и кадастралните регистри в случаите на отстраняване на
непълноти или грешки се извършва със заповед на началника на СГКК по
местонахождението на недвижимия имот, до който се отнася изменението. Съотнесени
към установените по делото факти, горните разпоредби недвусмислено водят до
извод, че обжалваната по делото заповед
е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.
Същевременно заповедта съдържа ясна разпоредителна част, от която с пълна
точност се разбира какво е одобреното с нея кадастрално изменение, поради което
не би могла да породи объркване или недоумение относно волята на
административния орган. Съгласно чл. 54 ал. 4 изр. второ ЗКИР заповедта е съпроводена
от изискуемата скица-проект, необходима за графичното онагледяване на нейната
разпоредителна част /това е приложената на л. 28 и 29 от административната
преписка и подписана от началника на СГКК – Варна скица-проект №
15-641094/18.12.2017 г., текстова и графична част/. Поради това оспорването на
заповедта с искане да бъде обявена за нищожна е изцяло неоснователно.
Относно искането за отмяна на заповедта поради
допуснати при издаването й пороци по смисъла на чл. 146 т. 2, 3, 4 и 5 АПК вр.
чл. 54 ал. 6 ЗКИР съдът намира следното:
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и, обратно
на изложените в жалбата твърдения, е мотивирана в достатъчна степен като в съдържанието
й е посочено както възприетото от административния орган правно основание за
извършване на изменението в кадастъра /чл. 54 ал. 4 вр. ал. 1 ЗКИР/, така и
фактическото такова, обусловено от подаденото в СГКК-Варна заявление вх. №
01-319124/13.10.2017 г. за отстраняването на непълноти или грешки и от приложения
към него проект за изменение на кадастралната карта, изискуем съгласно цитирания
от административния орган чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.20* г. на МРРБ. Изложеното
сочи на отсъствието на основание за оспорване на административния акт по
смисъла на чл. 146 т. 2 АПК.
Липсва порок в акта, свързан с допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което в случая да обуславя наличието на основание за отмяна по смисъла на чл. 146
т. 3 АПК. Посочи се, че административното производство пред началника на СГКК –
Варна е образувано по подадено заявление на заинтересован собственик, каквото е
и едно от възприетите в нормативната уредба основания за образуването на
производство за изменение в кадастъра с цел поддържането му в актуално
състояние /чл. 51 ал. 3 ЗКИР и чл. 56 ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.20*
г. на МРРБ, наричана по-нататък наредбата/. Съгласно чл. 58 ал. 1 от наредбата
заявлението е подадено и регистрирано в административната информационна система
на АГКК, като е получило и съответния регистрационен номер. На основание чл. 58
ал. 3 от наредбата към него е приложен проект за изменение с изискуемото
съдържание по чл. 75 от наредбата. Съгласно чл. 54 ал. 1 ЗКИР непълнотата или
грешката в кадастъра подлежи на допълване или поправка именно въз основа на внесения
от заявителя проект за изменение, който на основание чл. 77 ал. 1 от наредбата подлежи
на проверка и приемане от службата по геодезия, картография и кадастър,
спазването на което изискване се доказва в случая с приложеното на л. 30 от
административната преписка Удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-112494/18.12.2017 г. за обект
**.
Съгласно чл. 70 ал. 1 от наредбата в случаите на
непълноти или грешки службата по геодезия, картография и кадастър има
задължението да уведоми заинтересуваните
лица по реда на АПК за започването на административното производство като им
предостави 7-дневен срок от получаване на уведомлението, в който да направят възражения
срещу проекта, едва след изтичането на който следва да се произнесе по
искането. От доказателствата по административната преписка е видно, че
СГКК-Варна е адресирала уведомително писмо за началото на административното
производство до вписаните в КРНИ собственици на засегнатите с представения
проект за изменение имоти /община Варна и Г.С.Г. /, както и до лицето Т.Т.С.,
явяващо се наред със заявителя на кадастралното изменение В.Г.С. приобретател
на имота по нот. акт № **, т. **, дело № **г.
на ВРС /л. 33- 35 от преписката/. За онези от адресатите на уведомлението, които
не са били открити поради изначално неизвестен адрес /Г.С.Г. / или поради
преместване от адреса /Т.Т.С./ СГКК – Варна е приложила реда за уведомяване по
чл. 61 ал. 3 вр. чл. 26 ал. 2 АПК /редакция на разпоредбите отпреди
изменението, обнародвано ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 10.10.2019 г./ - чрез
поставяне на съобщение на информационното табло в СГКК, доказателство за което
се съдържа на л. 36 от преписката. Действително, както са посочили и в жалбата до
съда, жалбоподателите И.Г.С. и С.Г.С., макар да са заинтересовани лица по
смисъла на пар. 1 т. 13 ДР ЗКИР, не са били уведомявани за началото на
административното производство. По отношение на тях поставеното съобщение на
информационното табло не представлява редовен начин на съобщаване, защото до
него съгласно чл. 26 ал. 2 АПК /редакция отпреди ДВ бр. 77/2018 г./ се
пристъпва само когато адресът или другите възможни начини за уведомяване на
заинтересованите лица са неизвестни, а в случая изобщо не е правен опит жалбоподателите
да бъдат уведомени за началото на административното производство. Чл. 26 ал. 1 АПК изрично предвижда обаче, че за започването на производството се уведомяват
известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя, а при
положение, че към момента на подаване на заявлението за изменение в кадастъра,
както и към момента на издаване на заповедта по чл. 54 ал. 4 ЗКИР, нито двамата
жалбоподатели, нито техните праводатели
са имали вписани в КРНИ вещни права върху засегнатите от кадастралното
изменение обекти на кадастъра, то за СГКК – Варна те не са попадали в кръга на
известните заинтересовани лица, поради което тя не е имала задължението да ги
уведоми, а оттук и да съобрази евентуалните техни възражения срещу проекта за
изменение. Независимо от това възможността им да защитят правата си срещу засягащия
ги проект за изменение на КККР, е гарантирана, макар и в по-късен етап, с
правото им на жалба срещу финализиращата административното производство заповед
по чл. 54 ал. 4 ЗКИР. Преценено съвкупно, това сочи на извод, че правото на
защита на жалбоподателите като лица с правен интерес в производството по чл. 54 ЗКИР не е нарушено, поради което няма основание по чл. 146 т. 3 АПК за
атакуването на заповедта с искане за отмяната й поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
В случая обаче е налице основание за отмяна на
административния акт поради противоречието му с материално-правните разпоредби.
С подаденото до началника на СГКК – Варна заявление В.Г.С.
е поискал в хипотезата на отстраняване на непълноти или грешки да се одобри изменение
в одобрените със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална
карта и кадастрални регистри в частта на заснетите по картата ПИ ** и ПИ **, за
да се нанесе по картата собственият му поземлен имот, придобит по нот. акт № **, т. **, дело № **г.
на ВРС. В резултат на това
изменение със заповедта по чл. 54 ал. 4 ЗКИР е заличен напълно съществуващият
по картата ПИ **, в кадастралните граници на който и при известно засягане на
площта на съседния по картата ПИ **са нанесени два абсолютно нови кадастрални
обекта: ПИ **, който в КРНИ е записан на заинтересуваните лица В.Г.С. и Т.Т.С.,
на основание нот. акт № **, т. **, дело № **г.,
и ПИ **, който е записан в КРНИ на община Варна.
Съгласно пар. 1 т. * ДР ЗКИР „непълноти или
грешки" по смисъла на този закон са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние. Представеният към заявлението на В.Г.С.
проект за изменение на КККР с приложения към заявлението нот. акт № **, т. **, дело № **г. на ВРС сочат на възприетото и от
административния орган основание по чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР за изменение в КККР -
съществуващи непълноти или грешки, свързани с неотразяването по картата на придобития
отпреди нейното одобряване имот на заявителя.
Същевременно обаче от представените от жалбоподателите
при съдебното оспорване на заповедта по чл. 54 ал. 4 ЗКИР писмени доказателства
и от приобщеното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че изходният за кадастралното изменение ПИ **, който изцяло се
заличава със заповедта, за да се нанесат в границите му два нови поземлени
имота при засягане на площта и на съседния по картата ПИ **, съвпада изцяло по площ
и граници с имота по нот. акт № *, т. *, рег. № *, дело № *г. на ВН, от който
жалбоподателите черпят правата си по линия на наследствено правоприемство от
приобретателката по нотариалния акт Й.И.С. .
Това обстоятелство сочи на наличен спор за материално
право между жалбоподателите и заинтересуваните лица, който по смисъла на § 1 т.
* ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.20* г. на МРРБ е налице, когато в проекта за
изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не
съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно
представените и събрани писмени доказателства в административното производство.
Съществуването на такъв спор се доказва по делото и с представеното в с. з. на
23.02.2022 г. копие на невлязлото в законна сила към датата на последното
проведено съдебно заседание от 23.02.2022 г. решение № 261938/11.06.2021 г. по
гр. дело № 6741/2020 г. на ВРС, Х състав, с което в отношенията между Г.С. С., И.Г.С.
и С.Г.С., от една страна, и В.Г.С. и Т.Т.С., от друга страна, е прието за
установено, че В.Г.С. и Т.Т.С. не са собственици на ПИ с идентификатор **с площ
770 кв. м.
Чл. 54 ал. 2 ЗКИР изрично определя, че когато непълнотата
или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след
решаване на спора по съдебен ред. В същата връзка чл. 70 ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.20*
г. на МРРБ изрично регламентира, че при установяване на спор за материално
право началникът на службата по геодезия, картография и кадастър трябва да
издаде отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Това сочи на незаконосъобразност на обжалваната
заповед по чл. 54 ал. 4 ЗКИР поради противоречието й с приложимите
материално-правни разпоредби, поради което тя следва да бъде отменена. Ирелевантен
за този изход на спора е фактът, че наличието на спор за материално право по
отношение на имотите в териториалния обсег на кадастралното изменение се установява
едва в хода на съдебното производство, тъй като съгласно чл. 142 ал. 2 АПК
установяването на нови факти от значение за
делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. Ирелевантен е и фактът, че съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза, че на 02.06.2020 г. без конкретна заповед на
началника на СГКК – Варна е била извършена втора промяна на КККР единствено в
частта на КРНИ по чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗКИР като ПИ **с площ 770 кв.м. е записан
на наследодателката на жалбоподателите Й.И.С. , което според вещото лице е и
актуалното към момента на изготвяне на заключението състояние на КРНИ. В случая
спорът, с който е сезиран съдът, не е ограничен до отразяването на данните за
собствеността в КРНИ по отношение на новозаснетия с кадастралното изменение ПИ **,
а е свързан със законосъобразността на цялостно извършеното със заповедта
изменение в КККР посредством заличаването на съществуващия по картата ПИ **, на
който жалбоподателите претендират, че са собственици, и нанасянето в границите
му при засягане на площта и на съседния ПИ **на два съвсем нови кадастрални
обекта.
Поради изложеното в неговата цялост жалбата е основателна
и следва да бъде уважена като при отмяната на оспорената с нея заповед по чл.
54 ал. 4 ЗКИР СГКК – Варна следва да бъде осъдена, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, да заплати на жалбоподателите направените съдебни разноски в общ размер на
1180 лв. съгласно приложените на л. 8, 24, 46, 251 и 284 от делото платежни
документи.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на И.Г.С. и С.Г.С. издадената на
основание чл. 54 ал. 4 вр. ал.1 ЗКИР заповед № 18-848/30.01.2018 г. на
началника на СГКК – Варна.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър –
Варна да заплати на И.Г.С., ЕГН **********, и С.Г.С., ЕГН **********,
направените по делото съдебни разноски в общ размер на 1180 /хиляда сто и
осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: