№ 74
гр. Ловеч, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500012 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с
чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр*****
чрез процесуалния представител адв. В. Г., САК, със съдебен адрес гр.*****
против разпореждане № 1304/14.12.2021г. по ч.гр.д. № 759/2021г. на РС –
Луковит, в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни
разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 180 лева.
В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че след като процесуалния представител е регистриран по ДДС, за да
признае разхода е следвало да бъде представена фактура за осъществената
правна помощ. Твърди, че неправилно РС – Луковит е отъждествил
непредставянето на фактура към договора за правна защита и съдействие с
недоказването на реален сторен разход. С настоящата жалба, процесуалният
представител адв. В. Г. представя фактура за сумата от 2 006.96 лева, като
твърди, че същата е издадена по договора № 1004082 от 12.11.2021г.,
представен в заповедното производство. Твърди, че съдът неправилно не е
дал указания на заявителят да отстрани нередовностите в заявлението на
основание чл.411, ал.1, т.1 ГПК. Навежда доводи, че заповедният е следвало
1
да даде указания да се представи фактура, тъй като това лишавало заявителят
да получи сторените разноски. Моли съда да отмени разпореждането в
обжалваната му част като даде указания на районния съд да издаде заповед за
издаване на разноските. Към частната жалба прилага фактура №482/15.11.21
г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ КАТО СЪОБРАЗИ ИЗЛОЖЕНОТО В
ЖАЛБАТА, МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
От фактическа страна:
Пред РС – Луковит е образувано ч.гр.д. № 759/2021г. по заявление с вх.
№ 3854/10.12.2021г. от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр***** чрез Адвокатско дружество „Г. и
Петкова“, Булстат *****, представлявано от В. Г., ЕГН **********, *****.
В заявлението се иска съдът да издаде заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу длъжника АНГ. П. Н., ЕГН **********, гр.***** за следните
суми:
219.55 лева, представляващи дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;
131.59 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски;
470.22 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент;
25 лева, представляващи разноски за държавна такса в заповедното
производство;
180 лева, представляващи разноски за процесуално представителство в
заповедното производство;
С разпореждане № 1304/14.12.2021г. по ч.гр.д. № 759/2021г. съдът е
уважил заявлението като го е отхвърлил в частта, с която се претендират
разноски в размер на 180 лева, представляващи адвокатско възнаграждение,
поради недоказване на реално плащане.
За да отхвърли заявлението в тази си част съдът се е позовал на т.1 от
ТР № 6/2013 на ОСГТК на ВКС. Съдът е приел, че заявителят не е представил
доказателство за реално заплатен адвокатски хонорар – нямало е банкови
извлечения, платежни нареждания или разписка за получени пари в брой.
Още съдът e посочил, че тъй като представителят е регистриран по ЗДДС е
2
следвало да представи фактура, която да бъде осчетоводено, от което да се
направи извод, че е извършено плащане в размер на 180.00 лева.
От права страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413,
ал.2 ГПК).
Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е
едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт.
Обжалваното разпореждане е връчено на заявителя на 20.12.2021г. ( л.69 от
заповедното производств), а жабата е подадена чрез куриерска фирма на
22.12.2021г. (л.7). Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
Жалбата е подадена от материално легитимара страна заявител
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез процесуален представител адв. В. Г..
Съдържа всички необходими ревизити и приложения на основание чл.279 вр.
чл.278, ал.4 вр. чл.260-261 ГПК.
Обжалва се разпореждане № 1304/14.12.2021г. по ч.гр.д. № 759/2021г.
на РС – Луковит, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на
съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 180 лева, поради
което се обжалва акт, за който законът изрично дава възможност и с него не
се решава спорът по същество (Определение № 380 от 03.06.2013 по ч.т.д. №
2330/2013г. на I т.о. на ВКС). Следователно дължимата държавна такса е в
размер на 15.00 лева, на основание чл.19 от Тарифата за таксите към ГПК.
Същата е заплатена в настоящото производство (л.5).
В производството по чл.413 ГПК не се извършва размяна на книжа на
основание чл.276 ГПК.
Направена е проверка за аткутално състояние по ЗТРРЮЛНЦ.
ПО ПРАВИЛНОСТТА НА ОБЖАЛВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ
Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с
което е отказана издаване на заповед за изпълнение в частта за 180.00 лева,
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
3
Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на заявление на заповед за изпълнение (арг. чл.410, ал.2 и чл.417
ГПК). Определението е допустимо, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното
разпореждане следва да се потвърди изцяло.
В т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Заплащането може
да стане на ръка или посредством услуги на банки, услуги на платежни
институции и др.
Доказателство за направеният разход за заплатено адвокатско
възнаграждение по банков път, посредством услуги на платежни институции
са издадените от тези лица документи като бордеро, платежно нареждане,
извлечение от банкови сметки, разписка за нареден превод и др.
Доказателство за направен разход за заплатено адвокатско
възнаграждение на ръка е писмено документа между двете страни, с които
двете удостоверяват получаването и изплащането на адвокатското
възнаграждение. Писмената форма за пари под 5 000 лева разплащания е
форма за доказателство (арг. чл.164, ал., т.3 ГПК, чл.3 от Закон за
ограничаване на плащаният в брой). Възможно е в договора между
възложителя и адвоката/адвокатското дружество да е вписан начина на
плащане.
Ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това.
А ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
4
След приключване на съдебното дирене в съответната инстанция,
страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия,
дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.
Следователно те не могат да въвеждат нови искания и да ангажират нови
доказателства, дори те да са във връзка с поддържаното им становище по
време на процеса. Приема се, че макар и акцесорна, претенцията за разноски
съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като
него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция, респективно приключване на
устните състезания по чл.149 ГПК.
В случая след като се касае за заповедно производство, образувано по
подадено от заявителя от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД заявление по реда на
чл.410 от ГПК, то съдът се произнася в закрито заседание със съответния
съдебен акт. Следователно тази страна е длъжна към самото заявление да
приложи съответните писмени доказателства за направеният разход,
осъществено плащане за адвокатското възнаграждение. Тъй като устни
състезания в заповедното производство не се провеждат, няма пречка
страната да представи тези доказателства най-късно преди постановяване на
разпореждането по чл.411 ГПК. Такива доказателства страната не е
представила в първоинстанционното производство, поради което съдът
правилно е отхвърлил това искане. Такива доказателства не може да се
прилагат и във въззивното производство, поради преклузията на чл.266 ГПК.
Представеният договор за правна защита и съдействие изх.
№1004082/12.11.21 г. не е такова доказателство. Същият е сключен между
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, чрез пълномощник А.А.Д. и Адвокатско
дружество „Г. и Петкова”, ЕИК *****, представлявано от адв.Виолета
Петкова Г. и има за предмет: оказване на правна защита и съдействие,
изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството
срещу длъжника АНГ. П. Н. до окончателното му свършване във всички
съдебни инстанции, вкл. правата, подробно описани в чл.1 от договора. В т.
ІІІ от договора е посочено, че договореното възнаграждение е 180 лева,
платимо в брой. Отразено е, че е внесена сума: 180 лв. (Сто и осемдесет лв. и
0 ст.) с включен ДДС, платимо както следва в брой. Няма данни, този договор
5
да е разписка за осъщественото плащане.
Пред настоящата инстанция частния жалбоподател-заявител представя
фактура №**********/15.11.2021 г. за заплатена от „Теленор България”ЕАД
сума 2006,96 лв. на доставчик Адвокатско дружество „Г. и Петкова”, като е в
полето „Име на стоката/услугата” е отразено адвокатски хонорари по 11
заповедни производства на РС-Луковит, като в поле „Други условия“ са
отразени номерата на договорите, измежду които под т.1 и процесния договор
№1004082. По всеки договор е отразена единична цена от 1 672.47 лева, върху
която сума са заплатени и 20 % ДДС и по този начин сумата за плащане
възлиза на 2 006,96 лв. В полето „начин на плащане” е посочено комбинирано
плащане. Твърди се, че сумата от 180 лв. за адвокатско възнаграждение е
фактурирана, като е включена в глобалната сума от 2006.96 лв.
Фактурата е данъчен документ, с който търговците уреждат
отношенията си по договорите си. Фактурата не представлява доказателство
за заплатена сума или направен разход. Същата може да съдържа индиции за
налично вземане, за възникнало облигационно отношение, което следва да се
погаси, но не е доказателство за извършено погасяване, плащане, което да се
квалифицира като направен разход по смисъла на чл.78 ГПК. Ето защо
настоящият състав прие съставената фактура като неотносима към
доказателствата.
В цялото заповедно производство няма данни за осъществено направено
плащане за ползване на адвокат, което плащане да се квалифицира като
разноски по смисъла на ГПК. След като разноски не са направени, няма как
да се присъди и претендираната сума от 180.00 лева. Ето защо обжалваното
определение следва да се потвърди изцяло.
По отношение на възражението, че заповедният съд е следвало да
остави без движение заявлението като укаже на заявителят да представи
доказателства за направен разход, съдът прие като неоснователно. Заповедния
съд не е длъжен да оставя без движение заявлението за представяне на този
вид писмено доказателство за доказване назаплащане на адвокатско
възнаграждение, тъй като същото не попада в разпоредбите на чл.127 ал.1 и 3
и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, към които изрично препраща чл.410 ал.2 от ГПК.
Същото не е от естеството на подробно описаните в чл.410 ал.3 от ГПК
писмени доказателства - договор, сключен с потребител, заедно с всички
6
негови приложения и изменения, както и приложимите общите условия, ако
има такива. В тази смисъл и възражението на частния жалбоподател за
неспазване на процедурата по чл.411 ал.2 т.1 от ГПК от заповедния съд е
неоснователно. Напротив даването на указания от заповедния съда
отстраняване за представяне на доказателства ще бъде нарушение на
диспозитивното начало по чл.6 ГПК, което ще води до нищожен съдебен акт,
което не е в интерес на заявителя.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 1304/14.12.2021г. по ч.гр.д.
№ 759/2021г. на РС – Луковит, в частта, в която е отхвърлено искането за
присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на
180 лева, като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7