Решение по дело №1693/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 434
Дата: 27 февруари 2018 г. (в сила от 3 април 2018 г.)
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20171100901693
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

гр. С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно  заседание при закрити врата, проведено на десети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                          

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1693 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Подадена е молба от Н.А.ЗА П.по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност СОПД „Устойчиво развитие на селските райони“. Молителят твърди, че държавата има изискуемо вземане срещу длъжника СОПД „Устойчиво развитие на селските райони“, произтичащо от договор за безвъзмездна помощ от 09.03.2012 г. по процедура BG 051PO001-1.1.07  „Вземи живота си в свои ръце“. Договорът е сключен между длъжника и Агенция по заетостта, в качеството й на междинно звено по оперативна програма „развитие на човешките ресурси, за финансиране на проект с наименование „На стаж в медиите“. Общата стойност на проекта е 166854.21 лева, като управляващият орган е превел авансово по сметка на длъжника сумата от 33370.84 лева, след което плащанията по договора са спрени като превантивна мярка с оглед образуваното срещу председателката на сдружението досъдебно производство  № ДП7/2013 г., като е поискано временно спиране изпълнението на проекта. С оглед разменената между страните кореспонденция, от Агенция по заетостта е счетено, че сериозните финансови затруднения, които сдружението изпитва и липсата на яснота относно бъдещето му функциониране представлява неизпълнение на договора и поражда риск от по-нататъшното изпълнение на проекта. Затова е прието, че договорът следва да се счита прекратен от 29.06.2013 г., ако към  тази дата сдружението възстанови предоставената му по договора сума. На сдружението е изпратено писмо, съдържащо искане за възстановяване на сумата от 33370.84 лева, което е получено на 29.05.2013 г.  Съгласно договора сумата е следвало да бъде върната в 14-дневен срок от получаване на искането за възстановяване. Сумата не е върната, поради което е издаден акт от кредитора № 92/13.12.2013 г.  за установяване на частно държавно вземане, съгласно който длъжникът има задължение към Държавата в размер на 33 370.84 лева главница и законна лихва върху тази главница за периода от 13.06.2013 г. до 04.12.2013 г. в размер на 1616.32 лева. Поради неплащане на задължението по акта, към момента на подаване на настоящата молба дължимата законна лихва е нараснала с 11500.90 лева. Предвид изложеното поддържа, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по частно държавно вземане, поради което на основание чл. 608, ал. 1 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност. Моли Съда да открие производство по несъстоятелност на СОПД „Устойчиво развитие на селските райони“и обяви дружеството в несъстоятелност с решение по реда на чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски.

Препис от молбата на Н.А.ЗА П.е връчен на длъжника СОПД „Устойчиво развитие на селските райони“ по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК вр. чл. 619, ал. 1 от ТЗ, като в указания от съда срок длъжникът  не подава отговор и не взема становище по молбата. Длъжникът не взема становище по молбата и събраните по делото доказателства и в хода на производството.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството длъжник е регистрирано като сдружение с дейност в обществена полза по ф.д. № 296/2014 г. по описа на СГС, като до 16.04.2014 г. сдружението е имало седалище и адрес на управление в гр. Велинград, съответно е било вписано в регистъра на ОС- Пазарджик по ф.д. № 169/2008 г.

Представен е договор за безвъзмездна помощ от 09.03.2012 г. по процедура BG 051PO001-1.1.07  „Вземи живота си в свои ръце“, сключен между длъжника и Агенция по заетостта, в качеството й на междинно звено по оперативна програма „развитие на човешките ресурси, за финансиране на проект с наименование „На стаж в медиите“. Общата стойност на проекта е 166854.21 лева с продължителност от 12 месеца. В изпълнение на договар, на 19.05.2012 г. управляващият орган  е превел авансово по сметка на длъжника сумата от 33370.84 лева. Видно от изготвената справка за статуса на плащанията чрез СЕБРА,  банковата сметка на длъжника е заверена с тази сума на 21.05.2012 г. На 28.03.2012 г. е издадена запис на заповед от длъжника, с поемател Агенция по заетостта за сумата от 33370.84 лева, с уговорен падеж на предявяване.

С писмо от 21.02.2013 г. длъжникът е уведомен, че с  оглед образуваното срещу председателката на сдружението досъдебно производство  № ДП7/2013 г. ще бъде временно спряно изпълнението на проекта и плащанията по договора от страна на управляващия орган. Длъжникът подава отговор на това уведомление, поради което следва да се приеме, че същият е вадлежно уведомен за писмото от 21.02.2013 г. следва кореспонденция между страните относно изясняване на обстоятелствата и обсъждане на възможността договорът да бъде прекратен поради възникнали финансови затруднения на длъжника.С писмо изх. № 92/1212 длъжникът е уведомен, че договорът следва да бъде прекратен, като в съответствие разпоредбите на договора длъжникът следва да възстанови предоставената му авансово сума, както и сумата на начислените лихви. Длъжникът е уведомен, че като дата на прекратяване на договора ще се счита 29.06.2013 г., ако към тази дата са възстановени изцяло дължимите суми. На длъжника е изпратено и искане за възстановяване на тези суми, като е предупреден, че ако сумите не бъдат възстановени в 14-дневен срок от получаване на искането, управляващият орган ще премине към процедура по установяване на нередност на договора. Това искане е връчено на длъжника на 29.05.2013 г.

На 13.12.2013 г. е издаден акт № 92 за установяване на частно държавно вземане, с който е установено, че към 04.12.2013 г. държавата има изискуемо вземане срещу длъжника в размер на 33370.84 лева главница и 1616.32 лева законна лихва за периода от 13.06.2013 г. до 04.12.2013 г.

Този акт е връчен на длъжника на 29.12.2013 г.

От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се установява, че за периода от 01.01.2014 г. до 19.09.2017 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 26.09.2017 г. няма данни за регистрирани  на името на длъжника ППС.

По делото са постъпили подадените от длъжника в НАП ГФО и счетоводен баланс за 2013 г. Тези документи са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза П.Д., чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.

Ответникът не е оказал съдействие на вещото лице при изготвяне на експертизата и не е представил документите, които съдът го е задължил. От писмото на НАП е видно, че длъжникът не е подавал ГФО и счетоводен баланс за периода 2014-2016 г., като няма подавани и тодишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за този период. Няма данни за издавани ревизионни актове.

От заключението  на вещото лице  Д. се установява следното:

При извършването на анализ въз основа на счетоводния баланс към 31.12.2013 г., вещото лице заключава, че към тази дата сдружението не притежава дълготрайни активи, като няма и налични материални запаси и парични средства в брой или по банкови сметки. Към този момент вземанията на длъжника от криенти са 2 хил лв., което представлява 7.14 % от общата стойност на активите на сдружението и „сруги вземания“ в размер на 26 хил. лв., които представляват 92.86 % от общата стойноаст на активите на дружеството. Към 31.12.2013 г. длъжникът няма дългосрочни задължения, а единствено краткосрочни такива в размер на 45 хил. лв.  Предвид липсата на предоставен достъп на вещото лице до счетоводството на длъжника, не може да бъде даден отговор на въпроса имало ли е дружеството задължения с настъпил падеж към кредитори с източник  търговска сделка  /извън процесните вземания на държавата, за които са представени доказателства по делото/.  Вещото лице проследява показателите за ликвидност на дружеството за периода 2013 г., като изчисленият коефициент на обща ликвидност към 31.12.2013  г. е 0.62, като и останалите изчислени коефициенти на ликвидност към този момент са под препоръчителните стойности за тези показатели. Към 31.12.2013 г. коефициентът на автономност на сдружението е отрицателна величина -0.38, което означава, че към този момент сдружението е декапитализирано и напълно зависимо от своите кредитори. Според вещото лице процесните вземания на кредитора не са намерили счетоводно отражение в счетовдоството на длъжника, поради което вещото лице изготвя и втори вариант на изчисленията, при които тези вземания са отчетени при определяне на показателите. При този вариант  изчисленият коефициент на обща ликвидност към 31.12.2013  г. е 0.35, като и коефициенти на бърза ликвидност и незабавна ликвидност към този момент са 0.35, а коефициентът на абсолютна ликвидност е 0. При този вариант, към 31.12.2013 г. коефициентът на автономност на сдружението отново е отрицателна величина -0.2125.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. В случая от ангажираните от кредитора доказателства се установи наличието на негово изискуемо вземане спрямо длъжника, а именно  частно държавно вземане срещу длъжника, което задължение е установено с влязъл в сила акт. Затова следва да се приеме, че в настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 3 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е  да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. По делото такова доказване не е проведено, поради което  съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Предвид гореизложеното молбата на кредитора  по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояниекъм момента на постановяване на съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др. Видно от представените доказателства –задълженията на длъжника към държавата са установени към 04.12.2013 г., като съгласно заключените на съдебно-счетоводната експертиза към 31.12.2013 г. са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. При това положение началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на 31.12.2013 г.

При този изход на производството, длъжникът следва да бъде осъден да плати по сметка на съда сумата от 250 лева, представляваща дължимата  държавна такса, от заплащане на която молителят кредитор НАП е освободен.

Длъжникът следва да бъде осъден да възстанови и направените и поискани от кредитора  разноски в размер на 480 лева лева /400 лева хонорар на вещо лице и 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП/. На кредитора не се дължат разноски за дължавна такса, доколкото същият не е заплащал такава.

Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по отношение на длъжника следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.

Сдружението не е пререгистрирано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията, поради което съдът следва да укаже да се извърши служебна пререгистразия на същата, на основание §25, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЮЛНЦ /обн. ДВ, бл. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г./.

Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Сдружение с общественополезна дейност „Устойчиво развитие на селските райони“, регистрирано по ф.д. № 296/2014 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „*********и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2013 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника Сдружение с общественополезна дейност „Устойчиво развитие на селските райони“, регистрирано по ф.д. № 296/2014 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „*********, ап. **.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на Сдружение с общественополезна дейност „Устойчиво развитие на селските райони“, регистрирано по ф.д. № 296/2014 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „*********, ап. 25.

ОБЯВЯВА  „Сдружение с общественополезна дейност „Устойчиво развитие на селските райони“, регистрирано по ф.д. № 296/2014 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „*********, ап. 25, в несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника Сдружение с общественополезна дейност „Устойчиво развитие на селските райони“, регистрирано по ф.д. № 296/2014 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „*********, ап. 25.

ОСЪЖДА Сдружение с общественополезна дейност „Устойчиво развитие на селските райони“, регистрирано по ф.д. № 296/2014 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „*********да заплати по сметка на бюджета на Съда дължимата държавна такса по производството в размер на 250 лева.

ОСЪЖДА Сдружение с общественополезна дейност „Устойчиво развитие на селските райони“, регистрирано по ф.д. № 296/2014 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „*********да заплати на Национална агенция за приходите, гр. С., бул. „ *********, разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство в размер на 480 лева.

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1693/2017 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА да се извърши пререгистрация в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията на Сдружение с общественополезна дейност „Устойчиво развитие на селските райони“, регистрирано по ф.д. № 296/2014 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „*********, ап. 25, БУЛСТАТ *********, на основание §25, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЮЛНЦ /обн. ДВ, бл. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г./.

Препис от решението да се изпрати  за вписване на Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ вр. чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията.

Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която  се води при СГС.

 

 

 

                                                      Съдия: