№ 2432
гр. София, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. Д.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110165000 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .,
срещу Г. Д. Т., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 16.07.2021 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40845/2021 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, като на ответника при връчване на заповедта за
изпълнение са указани последиците от неизпълнение на задълженията, които
процесуалният закон му вменява с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК /л.17 от
заповедното дело/.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ., аб. № . за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Заявява искане за уважаване на претенциите в цялост.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В депозираното в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение оспорва да дължи процесните суми, тъй като е продал още
1
през 2011 г. имот в . с аб. № .. Оспорва да се намира в облигационно правоотношение с
ищеца. Поддържа, че при строителството на сградата е била запушена тръбата за топла
вода. Към възражението си е представил първа страница от нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот№ 168, рег. № 4441, дело № 441/2011 г. на нотариус А. Л.,
като в тази връзка на страната е указано да представи документът в цялост, в случай че
заявява искане за приемане на същия като доказателство по делото. До приключване на
съдебното дирене ответникът не е предприел действия, в изпълнение на дадените му
от съда указания.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на
услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответника в забава. Ответникът следва да докаже възраженията си срещу
предявените искове – а именно, че преди процесния период се е разпоредил, като е
прехвърлил, правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и че
тръбата, която е следвало да доставя топла вода до имота, е била запушена.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
С доклада по делото съдът е обявил на страните за общоизвестно на основание
чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, достъпни и на следния ел.адрес: Microsoft Word - OU Bitovi-
Sofia_29_06_16.doc (toplo.bg)
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
2
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е
придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот. Това се установява
по несъмнен начин от приетия като доказателство нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, построен от ЖСК „Румяна“, гр. София № 68, том II, рег. № 1107, дело
№ 991/1998 г. на нотариус В. Б.. Видно е от съдържанието на акта за собственост, че
площта на имота е била 129,28 кв.м. Като доказателство е прието заявление от
ответника до ищеца от 02.12.2011 г. за разделяне на партидата, открита за същия имот,
на две с оглед извършено преустройство на апартамента. Видно от документа е, че
титуляр на партида с аб. № . остава ответникът, като се създава нова партида с
различне абонатен № на името на Л.. От съдържанието на това доказателство се
установява още, че ответникът е посочил, че в имота се ползва топла вода, като
консумацията на същата се отчита по 2 бр. водомери, индивидуализирани в
заявлението. Приложени към заявлението са още акт за разпределяне на отопляеми
обеми за апартамента при разделянето му, като става ясно, че са били обособени две
самостоятелни жилища – ап. 2 и ап. 2а. Тези изводи на съда се потвърждават и от
приобщените като доказателства по делото архитектурен проект за преустройство на
жилището, разрешение за строеж № 26/22.03.2011 г. обяснителна записка,
инвестиционен проект и др.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право
на собственост върху недвижимия имот ап. 2, находящ се в гр. София, ., аб. № ..
Неоснователно от страна на ответника в заповедното производство се поддържа,
че се е разпоредил с правото на собственост върху имота. Макар да е представен само
в първа страница, приложеният към възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК документ,
удостоверява, че на 18.11.2011 г. ищецът е продал на Л. свой собствен недвижим имот.
Доколкото обаче този нотариален акт не е представен в цялост и с оглед съдържанието
на останалите писмени доказателства относно преустройството на апартамента и
разделянето му на две самостоятелни жилища по предвидения в благоустройствените
закони ред, следва да се посочи, че ответникът не е установил надлежно в
производството възражението си, че се е разпоредил с правото на собственост върху
обособените чрез разделяне на придобития от него недвижим имот на два
самостоятелни обекта на правото на собственост.
Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал
материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот /ап. 2, след негото
преустройство/ и нему ответникът дължи цената на потребената през исковия период в
имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
В конкретния случай ответникът е заявил писмено волята си пред ищеца, че
иска партидата с аб. № . относно топлоснабдения имот ап. 2 след разделянето му на две
жилища да продължи да бъде на негово име. Ето защо и извън всяко съмнение е, че
страните са обвързани от договор за продажба на ТЕ за битови нужди през процесния
период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като по
делото не се доказа основателност на възраженията на ответника, че към исковия
период договорът е преустановил действието си.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била
с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Като доказателства по делото са приети протокол за проведено на
26.11.2001 г. общо събрание на етажните собственици от адрес: ., на което е взето
решение да се сключи договор с . за доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение и за извършване на тази услуга от дружеството.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да
4
се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е
обвързан от взетото решение.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на
топлинната енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от .. За процесния период за имота е начислена служебно топлинна
енергия за отопление на имот за 4 бр. отоплителни тела при условията на неосигурен
достъп съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. На вещото лице /както и по делото/
от страна на третото лице помагач са представени протоколи за неосигурен достъп от
страна на ответника за отчитане на уредите в имота. Начислена е била ТЕ отдадена от
сградната инсталация според отопляемия обем на имота – 164 куб.м. съгласно акта за
разпределение на кубатурата от 2011 г., прието като доказателство по делото. Не е
била начислявана ТЕ за общи части, нито такса мощност. За подгряване на вода е била
начислена ТЕ за 1 броя потребители при норма разход 140 л. за денонощие с оглед
неосигурения достъп за отчитане на показанията на намиращите се в имота водомери.
След извършеното изравняване е начислена сума за доплащане в размер на 654,43 лева
или общо дължимата сума съгласно заключението на СТЕ за процесния период е в
размер на 6877,95 лева. Вещото лице е подчертало, че тази сума не включва предишни
неплатени и просрочени суми извън периода, както и лихви по тях.
Съгласно заключението на СТЕ дължимата сума за дялово разпределение е в
размер на 26,03 лева.
Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за
начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал метрологични проверки
на 29.09.2016 г., на 15.06.2018 г., на 22.06.2018 г., като при проверките не са били
констатирани отклонения от допустимите стойности, с оглед което и съдът приема, че
през процесния период същия е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия ТЕ.
Във връзка с начисляването на топлинна енергия поради неосигурен достъп през
процесния период по делото са представени протоколи, които установят, че до имота
на ответника за отоплителните сезони, включени в периода не е осигурен достъп за
отчет на уредите в имота. Следва да се посочи, че поради неосигурен достъп ищецът е
начислил служебно топлинна енергия за отопление на имота и за подгряване на вода,
доколкото не са били отчетени показанията на уредите в собствения на ответника
имота. По отношение на начислената ТЕ за сградна инсталация следва да се посочи, че
това е направено по изчислителен път и не е обусловено от осигуряването или
неосигуряването на достъп до намиращи се в имота на ответника уреди.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
5
отоплителни тела без уреди. От така посочената подзаконова уредба се налага
заключението, че основната предпоставка за определяне на служебна енергия за
отопление и подгряване на вода за процесния период е неизпълнение на задължението
на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на
уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия
на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите
условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване
на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението
на потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да
установи, че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до
имота на потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия,
приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол,
подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не
са служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13,
ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да
подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки
уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения
достъп – чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител
на топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством които
ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно
количество на топлинната енергия, което след това е фактурирал.
Като взе предвид данните от заключението на СТЕ и изравнителните сметки за
периода, представени от третото лице помагач съдът приема, че искът за главница за
топлинна енергия за процесния период е основателен и следва да се уважи за сумата
съобразно заключението - 6877,95 лева и да се отхвърли за остатъка до пълния
предявен размер от 7035,85 лева.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от третото лице помагач,
като са били изготвени изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
6
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Топлофикация
София“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат
заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162
ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства и заключението
на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 26,03 лева, в какъвто
размер е предявен от ищеца.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа
в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния
размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 6877,95 лева и за периода 16.10.2019 г. – 23.06.2021 г. следва да се
уважи за пълния предявен размер от 803,26 лева, доколкото съдът, съобразявайки
уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по всяка от двете изравнителни сметки, данните от същите и тези от СТЕ
относно дължимата главница след извършеното изравняване, с помощта на онлайн
калкулатор изчисли законната лихва за забава за претендирания период в размер на
сумата от 850,80 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от 5,01 лева
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
7
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 562,96 лева от общо 575,08 лева /за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 203,03 лева от общо 207,40 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София,ул. „Ястребец” № 23Б, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Д. Т., ЕГН **********, със заявен по делото адрес:
., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 6877,95 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: . аб. № . за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
12.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата от 803,26
лева за периода от 16.10.2019 г. до 23.06.2021 г., както и сумата от 26,03 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия
имот за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 12.07.2021
г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 5680 от 16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 40845/2021 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София,ул. „Ястребец” №
23Б, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Д. Т., ЕГН **********, със заявен по делото
адрес: ., за сумата над 6877,95 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: . аб. № . за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до пълния предявен размер от 7035,85 лева, както и за
сумата от 5,01 лева, представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода 31.07.2018 г. до 23.06.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 5680 от 16.07.2021 г. по ч.гр.д. №
40845/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Г. Д. Т., ЕГН **********,
със заявен по делото адрес: ., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: г., сумата от 562,96 лева - разноски в исковото
производство и сумата от 203,03 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач . на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9