РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Брезник, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Административно
наказателно дело № 20221710200082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. И. Н., чрез пълномощника си адв. И.М. от АК – Перник против
наказателно постановление № **-1158-000555/30.03.2022 година, издадено от Началник група в
ОДМВР, С-р "Пътна полиция" Перник, с което са наложени административни наказания, както
следва: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП "глоба" в размер на 50лв. за извършено
нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП "глоба" в размер на 20лв. за
извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т 3 от ЗДвП "глоба" в
размер на 500лв. за извършено нарушение на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП, за това, че на 01.03.2022г. в
10.45ч. в гр. Брезник по ул. „Георги Бунджулов“ с посока на движение от гр. Трън към гр. Перник,
управлява лек автомобил „Д. Н.“ с рег. № КН****АС, собственост на К. В. П., като при
извършената проверка пред комплекс „А.“ се установи, че водача не използва обезопасителен
колан по време на управление на МПС с какъвто е оборудван автомобила фабрично. Движи се без
задължително включени дневни или къси светлини през деня. При извършената визуална проверка
се установи, че управлява МПС със опасна техническа неизправност /не светят всички светлинни
източници определени за стоп светлини/ съгласно Наредба № Н-32/16.12.2011г. Водача е сам в
автомобила.
Жалбоподателя- Р. И. Н. е обжалвал наказателното постановление в законоустановения
срок. В жалбата си, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено. В съдебно заседание, редовно
призован не се явява, депозира писмено изложение с което поддържа жалбата. Същият заявява, че
оспорва фактическите констатации отразени в акта и НП, а във фазата по същество моли НП да
бъде отменено с основен аргумент недоказаност на адм. наказателното обвинение.
1
Административно наказващия орган – Сектор "ПП" при ОДМВР – Перник, редовно
призован, представител не изпращат. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата, се
моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.
Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно
процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 01.03.2022 г., в 10.45 часа, жалбоподателят Р. И. Н. се движел в гр. Брезник, по ул.
„Георги Бунджулов“ с посока на движение от гр. Трън към гр. Перник, управлявайки МПС – лек
автомобил, марка „Д. Н.“ с рег. № КН****АС. На същия път, пред комплекс „А“, той бил спрян за
проверка от намиращите се там полицейски служители М. Р. З. и Д. Л. В. – младши
автоконтрольори към сектор ПП – Перник. Последният образувал срещу Р. И. Н.
административнонаказателно производство, съставяйки АУАН с бланков № ****** от 01.03.2022
г., тъй като според него водачът се движел без да е включил светлини за движение през деня, не
използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван и управлява МПС със
опасна техническа неизправност. Актът бил предявен на сочения за нарушител, а той след като се
запознал със съдържанието му го подписал без възражения. Допълнителни такива не представил и
в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
На 30.03.2022 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по
реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал.1 от
ЗАНН и издал процесното наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателната отговорност на Р.Н. за горепосочените нарушения, които
квалифицирал като такива по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 101, ал. 3 от
ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като
взе предвид съставеният АУАН с бланков № ****** от 01.03.2022 г., Заповед № 8121з-
32/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и свидетелските показания на М. Р. З..
От правна страна:
По пункт 1 и 2 от НП.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният
акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
От друга страна, основното възражение на Р.Н. се свежда до оспорване материално-
правната законосъобразност на издаденото наказателно постановление и е свързано с доводи за
необоснованост на формираните фактически и правни изводи за извършени нарушения по чл.
137а, ал.1 от ЗДвП и чл. 70, ал.3 от ЗДвП.
В тази връзка и при оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за
основателна, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
2
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по
силата на разпоредбата на чл. 14, ал.2 от НПК /"доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила"/, приложима съгласно
препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото
доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г.
на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да
установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено
ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това,
особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия.
Жалбоподателят, оспорвайки авторството на деянието, изразява несъгласие с фактическите
констатации в акта. Действително, той не е ангажирал доказателства в подкрепа на оспореното
извършване на нарушенията /при очертаните в обвинението факти/, но това му бездействие не
може да бъде санкционирано с автоматично отхвърляне достоверността на възраженията му.
При това положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН следва да
се преценява в контекста на показанията на свидетеля, който го е установил, както и на свидетеля,
който е присъствал при извършване на нарушението. В случая, заявеното от свидетеля М. Р. З. в
хода на съдебното следствие, че поддържа записаното в акта, не е достатъчно за проверка
обективността на констатациите в него, особено след като свидетеля заяви, че не си спомня за
случая /и то след предявяване на АУАН/. При това положение съдът приема, че констатациите на
актосъставителя не са защитени по убедителен начин, от което следва, че поддържаното в
производството възражение от страна на жалбоподателя - че нарушението не е извършено от него,
е основателно.
Независимо от регламентираната в чл. 189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на
съставения акт за нарушение, доказателствената тежест остава за административнонаказващия
орган, тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК,
намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното производство съгласно чл.
84 от ЗАНН.
В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя Р. И. Н. по
пункт 1 и 2 от НП не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са
достатъчни, за да се приеме, че е извършил описаното в НП административни нарушения и че
законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за тях.
По пункт 3 от НП.
По отношение на обжалваното наказателно постановление в частта относно наложеното на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лв. основание чл. 179, ал. 6, т. 3
от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП, се установява, че автомобилът,
управляван от Р.Н. е бил спрян за проверка, в хода на която е констатирано, че не светят всички
светлинни източници определени за стоп светлини, видно от гласните и писмени доказателства по
делото.
Така констатираното нарушение е било квалифицирано в АУАН като нарушение по чл.
101, ал. 3 от ЗДвП. В обжалваното наказателно постановление поведението на водача също е
квалифицирано по чл. 101, ал. 3 от ЗДвП, като е възпроизведена отново същата фактическа
обстановка.
3
Разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП /действаща и към момента на нарушението/ вменява
задължение към водачите да спрат и да вземат мерки за отстраняване на възникнала по време на
движение повреда или неизправност в пътното превозно средство, застрашаваща безопасността на
движението. Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно,
законът разрешава на водача да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за
тяхно отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението
(чл. 101, ал. 2 ЗДвП). Съгласно цитираната за нарушена разпоредба на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП
Разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности.
Последната невъзможност не е предоставена на водачите при наличие по превозното средство на
опасни повреди или неизправности – сочената за нарушена норма на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП, като в
ал. 4 законодателят прави препратка към Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Разпоредбата на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП (изм. бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.),
посочена като нарушена, гласи, че разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или
констатиране на опасни неизправности. Цитираната разпоредба не съдържа състав на
самостоятелно нарушение, само сочи неприложимост на друга разпоредба при конкретни условия
– придвижване на пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване,
когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно.
Задължението на водачите при възникване по време на движени е на повреда или
неизправност в пътното превозно средство се съдържа в разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП,
която не е посочена в наказателното постановление. Ето защо визираната като самостоятелно
нарушена норма на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП, която не съдържа конкретно правило за поведение, е
довело до несъответствие между описаното нарушение и посочената като съответстваща му
виновно нарушена разпоредба.
Нормата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП урежда специална хипотеза – когато неизправността е
възникнала по време на движение, а не когато същата е била факт и е съществувала преди този
момент.
В АУАН и обжалваното наказателно постановление при описание на фактическите
обстоятелства не се съдържат констатации неизправността да е възникнала по време на движение.
Не са представени доказателства относно момента на възникване на процесната
неизправност – преди жалбоподателят да тръгне на път, или в процеса на движение.
Съдът намира, че в пункт 3 от НП не е отразен елемент, отнасящ се до обективната страна
на нарушението, което е съществено процесуално нарушение, тъй като поставя нарушителя в
невъзможност да узнае конкретните факти, отнасящи се до състава на твърдяното нарушение.
При липса на твърдение за осъществяването им съдът е в невъзможност да изследва
нарушението по същество, тъй като не става ясно дали следва да намери приложение посочената
разпоредба, или общата по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила – нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, изразяващо се в липсата
на реквизит в НП – не са посочени точните законови разпоредби, които са били нарушени
виновно, съотнесени и към описанието на нарушението, което се твърди, което пък кореспондира
очевидно с диспозитив на друга правна норма не и на вменената такава още повече че се касае са
бланкетна диспозиция, която АНО е следвало да допълни чрез съответната препратка и цитиране
на конкретното правило за поведение, съотнесено към точната правна разпоредба, което в случая
4
не е сторено.
Същото винаги е съществено, тъй като нарушава правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, което следва да знае какво точно нарушение му се
вменява, за да може да упражни правото си на защита в пълен обем.
Това нарушение не може да се санира в хода на съдебното следствие, защото между
словесното описание на нарушението, цифровата му квалификация, както и приложимата
санкционна норма следва да съществува пълно единство, каквото в случая не е налице.
Изложеното е достатъчно основание за отмяна на НП в тази му част, досежно това нарушение, без
да се навлиза в дълбочина на анализа и досежно санционната норма.
Изложените съображения мотивират цялостна отмяна на обжалванато наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора –
отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл.
143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на договор за
правна защита и съдействие от 16.05.2022 г. се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат И.М. от ПАК обжалването на процесното НП, както и процесуално представителство и
защита в производството пред Районен съд Брезник. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, което му се дължи.
Предвид изложеното на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. Ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление наказателно постановление № **-1158-
000555/30.03.2022 година, издадено от Началник група в ОДМВР, С-р "Пътна полиция" Перник, с
което на Р. И. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. ************************* са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП "глоба" в
размер на 50лв. за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП
"глоба" в размер на 20лв. за извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 179,
ал. 6, т 3 от ЗДвП "глоба" в размер на 500лв. за извършено нарушение на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр.
Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Р. И. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. ************ сума в
размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
5
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
6