Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Председател:
Стоян Колев
С
участието на секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
Стоян Колев адм. дело № 684 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на „Девня Транс” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ж.к. “Девня“, бл. 2, вх. А, ет.
4, ап. 12, представлявано от управителя П.Г.А., против Ревизионен акт №
Р-03000320003401-091-001/21.12.2020 г., издаден от А.Ц.Б.на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и М. Г. А.Д.на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията - органи по приходите при ТД на НАП -
Варна, потвърден с Решение № 8/15.03.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване
и Данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са
определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2015
г., д.п. 2017 г., д.п. 2018 г. в
общ размер на 41 610,97 лева – главница и 11 242,34 лева – лихва, и
задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м. 12.2015 г., д.п.м. 01.2016 г., д.п.м.
07.2017 г., д.п.м. 08.2017 г., д.п.м. 10.2017 г., д.п.м. 11/2017 г., д.п.м.
02.2018 г., д.п.м. 07.2018 г., д.п.м. 08.2018 г. в общ размер на 79 544,10
лв. – главница и 29739,18 лв. – лихва.
С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт. Твърди се, че
същият е издаден в противоречие с разпоредбите на ЗКПО, ЗДДС, Директива
2006/112/ЕО, практиката на ВАС и СЕС. Оспорва се отказаното право на признаване
на данъчен кредит по издадените фактури от „ДМ Инвест 1“ ЕООД, „Булгарстрой 5“
ЕООД, „БТ Трейдинг“ ЕООД, „СГ Груп 91“ ЕООД и „Мираж 23“ ЕООД. Счита, че
притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС за действително придобИ.е на
собствеността върху стоките - моторни масла и автомобилни гуми, както и
доказателства за приемането им с приемо-предавателни протоколи, по заявки и
описи, е основание за доказване предмета на облагаемата доставка по чл. 68, ал.
1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС.
Излагат се доводи, че фактурата като първичен счетоводен документ е носител на
информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Твърди, че съгласно
Тълкувателно решение № 5/14.07.2004 г. по адм. д.№ ТР-7/2004 г. на ОСС на ВАС,
е достатъчно да са налице реквизитите, които носят информация за регистрирани
по ЗДДС лица, възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Позовава
се на т. 31 от Решение на СЕС по дело С-285/11 /Боник/, като счита, че е било
достатъчно да се извърши съвкупен анализ на сделката от покупката до
реализацията на стоката, за която не се спори, че се ползва за обичайната
облагаема дейност на дружеството.
Излага съображения за
всеки един пряк доставчик по конкретни фактури, по които е отказано право на
приспадане на данъчен кредит. Наличието на описи към издадените фактури и
приемането на стоките без възражения, обосновавало извод за фактическо
преминаване на собствеността върху тях. За признаване реалността на доставката
не било необходимо извършване на проверка на оригиналните документи при
доставчиците, както и установяване на тяхната материална, кадрова и техническа
обезпеченост. Счита, че не е спорно, че фактурите, предмет на конкретните
доставки, са отразени
в дневниците за продажбите на доставчиците, респективно в представените от жалбоподателя техни счетоводни регистри, въпреки
ненамирането им на адреса за кореспонденция. Сочи, че записванията са включени
в счетоводството на доставчиците, съобразно изискванията на счетоводните
стандарти и Закона за счетоводството. Обясненията на физическото лице Даниел
Манчев от 14.09.2020г., счита за недостатъчни да обосноват липса на реалност на
доставките по фактури, издадени от „ДМ Инвест Г“ ЕООД и „Мираж 23" ЕООД. Сочи,
че са несъществени разминаванията в мястото на предаване на стоките, съгласно
вписванията в приемо-предавателни протоколи и приложени товарителници.
Твърди, че
дружеството е действало добросъвестно и не може да бъде отговорно за действията
на прекия доставчик. Сочи, че националното законодателство не предвижда
механизъм, при който един търговец може да провери дали неговия доставчик е осчетоводил
при себе си стоките или услугите, които му е доставил. Обосновава твърденията
си с Решение от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С- 142/11, Решение на
Съда на ЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/2012, Решение по дело С-80/2011,
Решение по дело С-18/2011, Решение по дело С-643/2011 и Решение на Съда на ЕС
от 30 септември 2003 г. по дело С-224/01 Kobler.
С оглед на изложеното
оспорва и изводите на органите по приходи, послужили като основание за
преобразуване на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за ревизираните
периоди, като твърди, че направените разходи са свързани със действително
осъществени стопански операции, за които са представени достоверни и редовни
счетоводни документи. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат К., включително с представената от нея писмена защита с
вх.д. № 10626/06.07.2021 г.
Ответната страна - Директора на Дирекция „ОДОП“ -
Варна, оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна по
съображенията, изложени Решение № 8/15.03.2022 г. на Директора на дирекция
“ОДОП” - Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
легитимирано лице адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и
пред надлежния съд, в срока по чл. 156 ДОПК, след изчерпване на възможността за
обжалване по административен ред, поради което се явява допустима за
разглеждане.
Ревизионното производство е второ, при условията
на чл. 155, ал. 6 вр. ал. 4 ДОПК, след отмяна на предходен РА
№Р-03000319002532-091-001/13.12.2019 г., с Решение № 28/04.06.2020 г. на
Директор Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП – Варна.
Ревизията на „Девня Транс“ ЕООД е възложена със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320003401-020- 001/10.06.2020
г., изменена със заповед № Р-03000320003401-020-002/08.09.2020 г. /л, 9-13 от
адм. преписка/. Възложено извършването на ревизия на задълженото лице за
установяване задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2015г., 2017г.
и 2018г. и за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.
12.2015г.,м. 01.2016г., м. 07.2017г., м. 08.2017 г., м. 10.2017г., м. 11.2017г., м. 02.2018г., м. 07.2018г.
и м. 08.2018 година. За резултатите от ревизията е издаден Ревизионен доклад /РД/
№ Р-03000320003401-092-001/12.11.2020 г. (л. 852 от преписката). В срока по чл.
117, ал. 5 ДОПК е подадено писмено възражение, по което органите по приходите
са се произнесли и на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК са издали обжалвания
Ревизионен акт№ Р-03000З20003401-091-001/21.12.2020 г. (л. 894 от преписката).
РА е връчен по електронен път на 23.12.2020 г. и е
обжалван по административен ред.
С Решение № 8/03.15.03.2020 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ - Варна, жалбата на „Девня Транс“ ЕООД срещу Ревизионен акт №
Р-03000320003404-091-001/21.12.2020 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК от А.Ц.Б.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. Г. А.Д.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията е била
отхвърлена. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна е връчено по
електронен път на 16.03.202 г., като жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.
1 ДОПК на 29.03.2020 г.
Представените на оптичен носител доказателства за
валидност на електронните подписи на участвалите в ревизионното производство
длъжностни лица не са оспорени и въз основа на тях съдът приема, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи, с форма и съдържание,
съответстващи на императивно определените с нормата на чл. 120, ал. 1 ДОПК.
При извършване на служебната проверката по чл. 160
ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по
приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно
правилото на чл. 119 ал. 2 ДОПК, и определя задължения за периода, за който е
възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са
изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което
обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста
на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на
законовите изисквания за форма и съдържание на административен акт. Заповедите
за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с
квалифициран електронен подпис по чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен -
чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ. При извършената от съда служебна проверка не бяха
установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на
административно производствените правила, които да обосноват отмяната на РА на
това основание.
След преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
По
делото няма спор, че в ревизирания период дружеството жалбоподател е
декларирало предмет на дейност: услуги с товарен автомобилен транспорт,
дистрибуция на минерална вода марка „Горна баня“ и търговия на дребно в магазин
за цветя и подаръци.
I.
В частта по ЗДДС
Ревизираното дружество е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от
следните доставчици: „ДМ Инвест 1“ ЕООД, с ЕИК ********* (л. 33-43 и 105-127,
428), „Булгарстрой 5“ ЕООД, с ЕИК ********* (л.44-57 и 128-134, 474), „БТ
Трейдинг" ЕООД, с ЕИК ********* (л.58-64 и 135-139. 439), „СГ Груп 91“
ЕООД, с ЕИК ********* (л.65-97 и 140-162, 491.508), „Мираж 23" ЕООД, с ЕИК
********* (98-104 и 163-174, 464) и от „Терра Транс" ЕООД с ЕИК, *********
(л. 181(.
-
за д.п.м. 12.2015 г.
по 4 броя фактури, издадени от „СГ Труп 91" ЕООД, с данъчна основа 46 585,92
лв. и начислен ДДС в размер на 9 317.18 лв., с предмет на доставката
автомобилни гуми;
-
за д.п.м. 01.2016 г.
по фактура 1/26.12.2015 г., издадена от „СГ Груп 91" ЕООД, с данъчна
основа 10 705.43 лв. и начислен ДДС в размер на 2 141.09 лв., с предмет на
доставката автомобилни гуми;
-
за д.п.м. 07.2017 г.
по 2 броя фактури, издадени от „Булгарстрой 5“ ЕООД, с данъчна основа 84 464,44
лв. и начислен ДДС в размер на 16 892,89 лв., с предмет на доставката стоки
/стр. 12 от РД. л. 48/ и по ф-ра № **********/13.07.2017 г. издадена от „Терра
Транс“ ЕООД на клиент „България Транс“ ООД. ЕИК *********, с данъчна основа 555,00
лв. и начислен ДДС в размер на 111 лв.;
-
за д.п.м. 08.2017 г.
по 2 броя фактури, издадени от „СГ Груп 91“ ЕООД, с данъчна основа 56 835,86
лв. и начислен ДДС в размер на 11 367.17 лв., с предмет стоки;
-
за д.п.м.10.2017 г.
по фактура № 16/11.10.2017 г., издадена от „Булгарстрой 5“ ЕООД, с данъчна
основа 38 836,06 лв. и начислен ДДС в размер на 7 767,32 лв., с предмет
автомобилно масло;
-
за д.п.м. 11.2017 г.
по фактура № 17/16.10.2017 г., издадена от „Булгарстрой 5“ ЕООД с данъчна
основа 34 700,56 лв. и начислен ДДС в размер на 6 940,11 лв., с предмет гуми;
-
за д.п.м. 02/2018 г.
по 2 броя фактури, издадени от „БТ Трейдинг“ ЕООД с данъчна основа 50 355,08
лв. и начислен ДДС в размер на 10 071,02 лв., с предмет автомобилни масло и
гуми;
-
за д.п.м. 07.2018 г.
по 2 броя фактури, издадени от „Мираж 23“ ЕООД с данъчна основа 59 193,05 лв. и начислен ДДС в размер
на 11 838,61 лева, с предмет автомобилни гуми и масло;
- за д.п.м. 08/2018 г. по 2 броя фактури, издадени от „ДМ
Инвест 1” ЕООД с данъчна основа 15 488,50 лв. и начислен ДДС в размер на 3 097,70
лв., с предмет автомобилни гуми и масло;
С вх. №
31453-1/28.07.2020г., (л. 524) от жалбоподателя са представени обяснение, ОПР,
Баланс, Главна книга, счетоводни регистри на сметки, оборотна ведомост,
договори, талони МПС и документи, т.ч. копия на фактурите, документи за
извършени плащания, сключени договори и анекси, поръчки, приемо-предавателни
протоколи, счетоводни регистри и всички други относими доказателства, касаещи
процесиите доставки. От жалбоподателя са представени допълнително документи,
счетоводни справки, допълнителни писмени обяснения (л. 784-761), както и
писмени обяснения, банкови извлечения, фактура за продажба №
0...014389/20.10.2020 г., 2бр. платежни нареждания за разплащане по нея и МО №
3571/08.02.2017 г. (813-819).
С Протокол за
присъединяване на документи № Р-03000320003401-ППД- 001/24.06.2020 г., органите
по приходи са приобщили от предходното производство на „Девня Транс“ ЕООД
писмени обяснения, копия на документи, счетоводни разпечатки, представени от ЗЛ
в отговор на ИПДПОЗЛ № Р-03000319002532-040-002/29.08.2019 г. и като приложения
от № 1 до № 6 към жалба с вх. № 23301-10/16.01.2020 г. (л. 15). Извършили са
посещение на място в офис на дружеството, находят се в гр. Девня, бул.
„Съединение“ №107, като действията са
документирани с Протокол №
1313898/30.09.2020 г., (л. 788).
Органите
по приходите са извършили насрещна проверка на „ДМ Инвест 1“ ЕООД, като е
връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, в законоустановения
срок не са представени изисканите документи, при извършване на посещения на
адреса на дружеството не е открит управител или представляващ дружеството.
При
извършена насрещна проверка на „БТ Трейдинг“ ЕООД е връчено искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 32 от ДОПК, в
законоустановения срок дружеството не е представило исканите документи.
Органите по приходите са извършили проверка в информационната система на НАП,
при която са установили, че дружеството е отразило в дневниците си за продажби
за д.п.м. 03/2018 г. фактури с №№ 0…10/12.02.2018 г. и 0…013/23.02.2018 г. с
получател „Девня Транс“ ЕООД. Установено е, че „БТ Трейдинг“ ЕООД не е подал
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2018 г. (199-216 от преписката).
При
извършена насрещна проверка на „Мираж 23“ ЕООД е
връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения по електронен
път, след предприета процедура по чл. 32 от ДОПК. В законоустановения срок,
дружеството е представило ф-ра № 01 ...02/10.07.2018 г. и № 01 ...03/12.07.2018
г., приемо-предавателен протокол по двете фактури, договор за покупко-продажба
на стоки от 04.06.2018 г., сключен между „Мираж 23“ ЕООД - доставчик и „Девня
Транс“ ЕООД - купувач; инвойс фактура 2018 - 256/06.07.2018г., издадена от Auto-Truck
Gabreli S.L с VAT ESB55222129; инвойси № 10028950/03.07.2018 г., № *********/06.07.2018 г., №*********/12.07.2018 г., №
*********/18.07.2018 г., №*********/23.07.2018г., издадени от Folkestone
Fixings Limited с VAT
GB819516610; извлечение от движение по банкова сметка *** „Мираж 23" ЕООД при „Пиреос Банк“ АД; аналитичен регистър
на сметка 304 „Стоки" за период 01.01.-31.12.2018 г. със заприходена стока
по Д-т на сч. с/ка 304 „Стоки" и К-т на сч. с/ка 401 „Доставчици“ на
стойност 55 741.16 лв., с доставчик „Лакота“ СОО и посочен документ №
**********.
Органите
по приходите са констатирали, че от д.п.м. 07.2018 г. до момента на
дерегистрацията на ЗЛ по ЗДДС, дружеството не е декларирало доставки на стоки
от доставчика Folkestone Fixings Limited VAT № GB819516610, не са отразени протоколи по чл. 117 от ЗДДС в Дневници за
покупки и продажби и не е начислен ДДС за доставките по фактурите (л. 217-269).
При
извършена насрещна проверка на „Булгарстрой 5“ ЕООД е връчено искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 32 от ДОПК, в
законоустановения срок дружеството не е представило исканите документи.
Органите по приходите са извършили проверка в информационната система на НАП,
при която са установили, че дружеството е отразило в дневниците си за продажби
за д.п.м. 07.2017 г. и 10.2017 г. фактури с №№ 10…010/10.07.2017г.,
10…011/13.07.2017 г., 0…016/11.10.2017 г. и 0…017/16.10.2017г., с получател
„Девня Транс“ ЕООД (л. 270-286).
При
извършена насрещна проверка на „СГ Груп 91“ ЕООД е връчено искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 32 от ДОПК, в
законоустановения срок дружеството не е представило исканите документи.
Органите по приходите са извършили проверка в информационната система на НАП,
при която са установили, че дружеството е отразило в дневниците си за продажби
процесните фактури, както и кредитните известия към тях. Констатирано е, че
дружеството има установени и непогасени задължения в големи размери, формирани
от невнесен ДДС по СД по ЗДДС и КД, за които е образувано изпълнително дело (л.
287-303).
След анализ на
събраните доказателства от извършените насрещни проверки и предвид факта, че
дружествата - преки доставчици, не са представили изисканите им документи,
справки и писмени обяснения, както и че не са осигурили достъп до оригиналната
им счетоводна и търговска документация, органите по приходи са направили извод,
че не е налице фактическото предаване на стоките, респективно няма реално
извършени доставки по процесиите фактури.
Органите по приходи
са анализирали по доставчици, представените от „Девня транс“ ЕООД документи и
са приели следното:
От данните в информационните масиви на НАП за доставчиците
на дружеството е установено, че в дневниците за продажби за съответните данъчни
периоди, са декларирани процесните фактури, с получател „Девня Транс“ ЕООД. В
дневниците за покупки на доставчиците, за периода от регистрацията им по ЗДДС
до датата на дерегистрация, не са установени придобити ДМА и/или наети такива.
Органите по приходите са констатирали, че за ревизираните периоди в дружествата
– доставчици няма назначени лица по трудови договори.
По
отношение на „ДМ Инвест 1” ЕООД са анализирали всички
представени от „Девня транс” ЕООД документи по процесните доставки,
подробно описани на стр. 7 от РД, включително приложените към жалба по
административен ред вх. № 23301-10/16.01.2020 г., документи и обяснения от
името на „ДМ Инвест 1” ЕООД, но представени от оспорващото дружество. Органите
по приходите са констатирали, че по документираните доставки, не са представени
транспортни документи. Съгласно т. 2.3 от договор за продажба от 06.08.2018 г. (л.
121) са установили, че транспортните разходи са за сметка на продавача.
Ангажиментът за транспортиране за сметка на продавача се потвърждава и от
дадените писмени обяснения от „Девня Транс” ЕООД (л. 127). В описите на
продадена стока по фактура № 0...023/23.08.2018 г. и фактура № 00...
025/27.08.2018 г. (л. 125, 126), не е упоменато място на предаване и приемане.
В писмените обяснения на Д.М.(управител и представляващ „ДМ Инвест 1” ЕООД) е
упоменато, че стоката е доставена в склад на „Девня Транс“ ЕООД в гр. Девня,
фактическото предаване на стоката е осъществено от Д.М.на И. К. - представител
на „Девня Транс” ЕООД (л. 33 гръб). Органите по приходи са констатират, че няма
сведения за МПС, с което е осъществен транспорта и доставката на стоките. Установили са също, че ценовата
листа, приложена към набора на документи от „Девня Транс“ ЕООД (л. 416) се различава като стойности от тази,
представена от „ДМ Инвест 1“ ЕООД (л. 42-гръб).
Органите по приходи
са констатират, че в счетоводството на „Девня Транс” ЕООД, фактурите са
отчетени като текущ разход по сч. с/ка 601 „Разходи за материали”, а
разплащането по тях, по Д-т на с/ка 40Г‘Доставчици” и К-т на с/ка 501 „Каса“.
Извършена е насрещна
проверка на физическото лице Д.А.М. (л.597), посочен като предал стоките по
процесиите фактури. В писмени обяснения (л.595), лицето заявява, че не
разполага с никакви документи на „ДМ Инвест 1” ЕООД и „Мираж 23” ЕООД. няма
документи за произход на стоките, не знае как същите са транспортирани, от кого
е извършено товаренето и разтоварването при придобИ.ето и продажбата им, не
знае кои са лицата, които имат достъп до счетоводната отчетност на посочените
доставчици и не може да отговори на нито един от поставените въпроси, посочени
в искането за представяне на документи и писмени обяснения от 03.09.2020 г. (л.
600).
Предвид изложеното,
органите по приходи са направили извод, че Д.А.М., сочен като предал стоките по
фактурите, издадени от „ДМ Инвест 1” ЕООД и „Мираж 23” ЕООД, не е участвал във
фактическото им предаване, няма отношение към цялостното изпълнение на
документираните доставки и същите остават недоказани.
Аналогично и
по отношение на доставчик „Мираж 23” ЕООД, органите
по приходи са извършили анализ на представените документи при насрещната
проверка, подробно описани на стр. 17-19 от РД. Установили са, че на
приемо-предавателните протоколи по фактури № 01...02/10.07.2018 г. и №
01....03/12.07.2018 г. (л. 262, 263-гр.) е отбелязана дата на приемане и
предаване на стоките 10.07.2018 г., съответно 12.07.2018 г., с място гр. Елин
Пелин. Установено е, че в чл. 1 по тях е посочен адрес гр. Елин Пелин, ул.
Витоша № 33, рег. № на товарния
автомобил, осъществил превоза – СВ 4961 КТ и СВ 3948 АХ. Посочено е, че не са
приложени товарителници и пътни листи. В договора за покупко-продажба на стоки
от 04.06.2018 г. (л. 264), в чл.2.1, е отбелязано, че цените ще се договарят
допълнително, след уточняване на количествата. Придружаващи документи със
заявени количества и единични цени/ оферти и др. не са приложени. От
представените документи за произход на стоката (л. 261 – 256) не може да бъде
определено кои точно имат относимост към фактурираните видове и количества
стоки на „Девня Транс“ ЕООД, представляващи 32 op. Fulda Varioforce 13R22.5 156G, 44 бр. Uniroyal FH100 315/80 R22.5 154М, 6 бр.
масло Persol Diesel Turbo
THPDMID SAPS 15W40 208л., 5 бр. хидравлично масло HIDRAVLІKOEL HLP46 200л. и 5 бр. трансмисионно масло GL4
SAE 75W80 60л. При преглед на позициите по инвойс фактура № 2018-256/06.07.2018 г.,
от доставчик Auto-Truck Gabreli
S.L, ESB55222129 (л. 261), подобни стоки по вид, не са установени. Въпросните видове стоки,
които „Мираж 23“ ЕООД би следвало да е получило, (за което не са представени
придружаващи документи за транспортиране, заприхождаване, съхранение и т.н.),
не са декларирани като вътреобщностно придобИ.е (ВОП), на основание чл. 13, ал.
1 ЗДДС.
При преглед на
представените инвойс фактури, издадени от доставчик Folkestone
Fixings Limited VAT № GB819516610 (л. 256-260),
органите по приходи са констатирали, че единствено тези от дати 03.07.2018 г.,
06.07.2018 г. и 12.07.2018 г. биха могли да имат отношение към продадените на
„Девня Транс“ ЕООД стоки, доколкото останалите са следващи по време продажбите
към „Девня Транс“ ЕООД.
По инвойс-фактурите с
№ 10028950/03.07.2018 г., № *********/06.07.2018 г. и № *********/12.07.2018г.
идентификацията на стоките не съвпада с тази, посочена във фактурите, издадени
на жалбоподателя. Не са декларирани доставки, включително по ВОП, в отчетните
регистри по ЗДДС на „Мираж 23" ЕООД. Представеният аналитичен регистър на
сч. с/ка 304 „Стока“ за 2018г. (л. 265) дава информация за заприходена стока от
доставчик Лакота СОО, по документ № ********** на стойност 55741.16лв,. за
която обаче няма представен първичен счетоводен документ, от който да са видни
количествата и видове стока, както и придружаващи доставката документи,
определящи я като ВОП, по см. на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. Същата е декларирана в
дневник за покупки, с номер на документ ********** от 30.06.2018 г. доставчик
Лакота СОО, с иден. № PL5223025695 и предмет на доставка „покупка“, с дан. основа 55 741,16
лв. и ДДС 11 148.23 лв., и в дневник за продажби, с номер на документ
0...01/19.06.2018 г. контрагент Лакота СОО с иден. № PL5********* и предмет на доставка „протокол“, с данъчна
основа 55 741,16 лв. и ДДС 11 148.23 лева. В аналитичен регистър на сч. с/ка
304 „Стоки” за 2018 г. по К-т на с/ката няма изписана такава стока.
Установено е, че
банковите извлечения, приложени към представените документи не дават информация
за заплатени суми към някои от горните доставчици (л. 225-255). В основната си
част сочат данни за изходящи преводи към BIOF.OILS-BITUMIN-ROAD.MATERIA, теглене в брой от лице Биляна Здравкова Кенерджиева,
плащания от „Евро Палет Експрес Логистик“ ЕООД, „Ню Айдиас Консулт“ ЕООД, VELI
PETROLIUM EOOD , “СТС Софтуер България“ ЕООД.
Органите по приходи
са формирали извод, че липсват доказателства, удостоверяващи произхода на
стоките, предмет на ф-ри № 01 ...02/10.07.2018 г. и № 01... .03/12.07.2018 г.
на „Девня Транс“ ЕООД.
Относно представените
с жалбата по административен ред два броя товарителници (л. 100 и 102 – гръб) е
установено, че според товарителница № 0008521, стоката е натоварена на
16.07.2018 г. в гр. София, а според приемо-предавателния протокол, същата стока
е натоварена в гр. Елин Пелин на 10.07.2018 г. Според другата товарителница №
0008522, стоката е натоварена в гр. София, а според приемо-предавателния
протокол, същата е натоварена в гр. Елин Пелин на 12.07.2018 година. „Мираж 23“ ЕООД не е съдействало
на органите по приходи та представяне на относимите доказателства и за
осигуряване на достъп до счетоводството си. „Девня Транс“ ЕООД декларира 2 броя
фактури за покупки на стоки от „Мираж 23“ ЕООД, е данъчна основа 59193,05 лв. и
начислен ДДС в размер на 11838,61 лв. Платената сума по горепосочените
фактурите от „Девня Транс“ ЕООД е в размер на 4735 лв. Закупените стоки са
осчетоводени и изписани директно на разход по сч. сметка 601 „Разходи за
материали“.
По отношение на доставчик „БТ Трейдинг“ ЕООД органите по приходи са анализирали всички представени от
„Девня транс“ ЕООД документи по процесиите доставки, подробно описани на стр.
11-13 от РД.
След анализ на
клаузите по договор от 07.02.2018г. (л. 64) са установили, че липсва конкретна
заявка от купувача до продавача, с отбелязани вид, количества, разфасовка на
стоката, няма налична ценова оферта, отправена от продавача до „Девня Транс“
ЕООД, която да дава сведение за единичните цени, формиращи общата цена на
стоката. Според съдържанието на приемо-предавателните протоколи за продадена
стока по фактура № 0...010/12.02.2018 г. и фактура № 0...013/23.02.2018 г. (л.60,
62-гр.) екземплярите у двете страни са различни, като тези, представени от „БТ
Трейдинг“ ЕООД на мястото
за приел „Девня транс“ ЕООД, подпис и печат, са дописани имената на И. К., пълномощник (л.436, 437). Липсват първични
документи, счетоводни регистри и обяснения за придобИ.е, разплащане, съхранение
и възможност за последваща продажба на конкретните видове стока от „БТ
Трейдинг“ ЕООД.
Органите по приходи
са анализирали товарителниците за обществен автомобилен превоз в страната (л.438,
л.439) и приложените от страна на „Девня Транс" ЕООД пътни листи.
Установили са, че издал пътните диети е Я.Б., водач I по пътен лист № 0221624
към товарителница № 1393751 е Т.Т., водач I по пътен лист № 7628023 към
товарителница № 001903 е И.И.. Присъствието на приелия стоките - И. К. от
страна на „Девня Транс" ЕООД на конкретните дати по фактурите в гр. София
остава недоказано.
Извършена е насрещна
проверка на Б.Л.Т., посочен като предал стоките по процесните фактури. Ли него
не е предоставило данни и писмени обяснения (л. 602-608).
Органите по приходи
са направили извод, че не са представени категорични доказателства за
получаване на стоките от „Девня Транс“ ЕООД, как го и доказателства за
материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на
въпросните доставки. „БТ Трейдинг“ ЕООД не е съдействал на жалбоподателя, като
не е представил документи на органи по приходите, както и не е осигурил достъп
до счетоводството си. „Девня Транс“ ЕООД декларира 2 броя фактури за покупки на
стоки от „БТ Трейдинг“ ЕООД, с данъчна основа 50355,08 лв. и начислен ДДС в
размер на 10071,02 лв. Платената сума по горепосочените фактурите от „Девня
Транс“ ЕООД е в размер на 4028 лв. Закупените стоки са осчетоводени и изписани
директно на разход по сч. сметка 601 „Разходи за материали“.
По
отношение на доставчик „Булгарстрой 5“ ЕООД органите по приходите са анализирали всички представени от „Девня Транс“
ЕООД документи по процесните доставки, подробно описани на стр. 21-23 от РД. Съгласно
съдържанието на приемо-предавателните протоколи от 10.07.2017 г„ 13.07.2017 г„
11.10.2017 г. и 16.10.2017 г. (л. 473-474), са установили, че екземплярите у
двете страни са различни. В тези, представени от името на „БТ Трейдинг” ЕООД,
за приел с печат и подпис на „Девня транс“ ЕООД, фигурират изписани имена на И.
К., организатор, (л. 52-55). Липсват документи, удостоверяващи произхода на
фактурираните стоки, придобИ.ето им от „Булгарстрой 5“ ЕООД, разплащане за тях,
тяхното съхранение и транспортиране до „Девня Транс” ЕООД.
Извършена е насрещна
проверка на Е.П.С., посочен като предал стоките по процесиите фактури. Лицето
не е предоставило данни и писмени обяснения, (л. 636-648).
Органите по приходи
са направили извод, че не са представени категорични доказателства за
получаване на стоките от „Девня Транс” ЕООД, както и доказателства за
материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на
въпросните доставки. „Булгарстрой 5" ЕООД не е съдействал, като не е
представил документи и не е осигурил достъп до счетоводството си. „Девня Транс”
ЕООД декларира 4 броя фактури за покупки на стоки от „Булгарстрой 5” ЕООД, с
данъчна основа 158001,60 лв. и начислен ДДС в размер на 31600,21 лв. Платената
сума по горепосочените фактурите е в размер на 8083 лв. Закупените стоки са
осчетоводени и изписани директно на разход по сч. сметка 601 „Разходи за материали”.
По отношение на доставчик „СГ Груп 91”
ЕООД, органите по приходите са
анализирали всички представени от „Девня транс“ ЕООД документи по процесиите
доставки, подробно описани на стр. 25-30 от РД. Представените фактури от № 1 до
№ 5, издадени м. 12/2015 г. са включени в дневника за продажби за съответния
данъчен период. Издадените кредитни известия (КИ) към фактурите не са
представени (л. 484-490).
При преглед на
дневниците за продажбите на „СГ Груп 91“ ЕООД са установили, че от дружеството
са издадени КИ с № 6 до № 10 на 04.01.2016 г. и фактури с № 11 до 16, подробно,
описани в табличен вид на стр. 25-26 от РД, които са отразени в дневник за
продажбите на доставчика. В счетоводството на „Девня Транс” ЕООД са декларирани
7 фактури (от № 1 до № 5 и № 46 и 47) за покупки на стоки от „СГ Груп 91” ЕООД,
с данъчна основа 114127,21 лв. и начислен ДДС в размер на 22825,44 лв.
Задължението на „Девня Транс” ЕООД по неплатените фактури е в размер на
63656,03 лв., счетоводно отразено по К-т на сч. с/ка 499 „Друти кредитори”.
Закупените стоки са осчетоводени и изписани директно на разход по сч. сметка
601 „Разходи за материали”.
От съдържанието на
приемо-предавателните протоколи от м.12/2015г. (л. 152-156) е установено, че
екземплярите у двете страни са различни, (л. 89-95), аналогично на изложеното в
т.4 за доставчик „Булгастрой 5” ЕООД. От двете страни не са представени
конкретни заявки и ценови оферти от купувача до продавача по вид, разфасовка,
качество и количество. Липсват документи, удостоверяващи произхода на
фактурираните стоки, придобИ.ето им от „СГ Груп 91” ЕООД, разплащане за тях,
съхранението им и транспортирането им до „Девня Транс“ ЕООД.
Извършена е насрещна
проверка на В.В.Т., посочен като предал стоките по процесиите фактури. Лицето
-не е предоставило данни и писмени обяснения (л. 613-635).
Предвид изложеното
ревизиращите органи са направили извод, че липсват категорични доказателства за
получаване на стоките от „Девня Транс“, както и доказателства за
материално-техническата обезпеченост на доставчика за извършване на доставките.
Отчетено е обстоятелството, че прекият доставчик „СГ Груп 91” ЕООД не е
представил доказателства и не е осигурил достъп до счетоводството си.
При извършена справка
в Търговския регистър относно обявени актове, е установено, че „ДМ Инвест 1“
ЕООД, „Булгарстрой 5“ ЕООД, „БТ Трейдинг“ ЕООД, „СГ Груп 91“ ЕООД и „Мираж 23“
ЕООД нямат подадени ГФО за 2016 г. 2017 г. и 2018 г. При извършена справка в
информационните масиви на НАП, за подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО, е установено, че „ДМ Инвест 1“ ЕООД, „Булгарстрой 5“ ЕООД, „БТ Трейдинг“
ЕООД, „СГ Груп 91“ ЕООД и „Мираж 23“ ЕООД не са подали ГДД за 2017 г. и 2018 г.
Органите по приходите са направили извод, че са издадени фактури, но с тях не
се удостоверява реално предоставяне на стока, а е налице формално движение на
документи, без фактическо изпълнение на доставка. Обобщавайки всички установени
факти и обстоятелства са приели, че не е доказан произход на фактурираните
количества автомобилни гуми и моторни масла. С проследяването на стоковия поток
и липсата на установен произход на стоките, са аргументирали мотив за липса на
реално осъществени доставки.
Предвид изложеното,
на основание чл. 68, ат. 1. т. 1 ЗДДС и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 25 ал.
2 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит, поради липса на
доставка на стоки от „Терра Транс“ ЕООД, „ДМ Инвест 1“ ЕООД, „Булгарстрой 5“
ЕООД. „БТ Трейдинг“ ЕООД, „СГ Груп 91“ ЕООД и „Мираж 23“ ЕООД, посочени във фактурите по периоди
и размери както следва:
-за д.п. м. 12/2015
г. в размер на 9317,18 лв.;
-за д.п. м.01/2016 г.
в размер на 2141,09 лв.;
-за д.п. м.07/2017 г.
в размер на 17003,89 лв.;
-за д.п. м.08/2017 г.
в размер на 11367.17 лв.;
-за д.п. м.10/2017 г.
в размер на 7767,32 лв.;
-за д.п. м. 11/2017
г. в размер на 6940,11 лв.;
-за д.п. м.02/2018 г.
в размер на 10071.02 лв.;
-за д.п. м.07/2018 г.
в размер на 11838,61 лв.;
-за д.п. м.08/2018 г.
в размер на 3097.70 лв.
II. В частта по ЗКПО
За 2015 г., 2017 г. и
2018 г., органите по приходи са преобразували счетоводния финансов резултат на
дружеството в посока увеличение, на основание чл. 77 ал. 1 ЗКПО с отчетени
разходи в счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“, предвид липсата на
доказателства за извършване на реални сделки по процесните фактури от
доставчиците „ДМ Инвест 1“ ЕООД, „Булгарстрой 5" ЕООД, „БТ Трейдинг“ ЕООД,
„СГ Труп 91“ ЕООД и „Мираж 23" ЕООД, в размери и по години, както следва:
-
за 2015 г. е
преобразуван счетоводния финансов резултат, на основание чл. 77, ал. 1, ал. 2,
вр. с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО със сума в размер на 57 291.35 лв., представляваща отчетени разход за
материали - гуми, по фактури № 1, 2, 3, 4 и 5 от м. 12/2015 г., издадени от доставчик „СГ Груп 91“ ЕООД. В
резултат на установеното, за отчетната 2015 г., е определен данъчен финансов-резултат
- данъчна печалба в размер на 71 972,55 лв., корпоративен данък за внасяне 7
197.25 лв., внесен данък в размер на 1 468,12 лв. и разлика за довнасяне в
размер на 5729.13 лв.
-
за 2017г. е
преобразуван счетоводния финансов резултат, в посока увеличение, на основание
чл. 77, вр. чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО, със сума в размер на 214837,46
лв., представляваща отчетени разходи за материали - гуми и масла, по 2 фактури,
издадени от „СГ Труп 91“ ЕООД и по 4 фактури, издадени от „Булгарстрой 5“ ЕООД,
подробно описани в табличен вил па стр. 37 от РД, както и на основание чл. 26,
т. 2 ЗКПО, със сума в размер на 555,00 лв., представляваща разходи за външни
услуги по фактура № **********/13.07.2017 г., издадена от „Терра Транс“ ЕООД,
която е с получател „България Транс" ООД. Установена е и разлика от 195,57
лв. между декларираните, в повече, по ГДД разходи и счетоводно отразените по
оборотна ведомост и главна книга, с които финансовият резултат на дружеството е
коригиран, в посока на увеличение, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО.
На основание чл. 22,
т. 1 ЗКПО, вр. чл. 67 и чл. 77, ал. 1 от с.з.. финансовият резултат за 2017г. е
преобразуван, в посока увеличение, със сумата 3493,70 лв., представляващи
разходи за придобИ.е и вписване на имот по Постановление за възлагане на
недвижим имот от 09.11.2016 г. Прието е, че това са разходи за първоначална
доставка и обработка на придобития ДМА, платените такса към ЧСИ, в размер на 1
283.40лв., местен данък към Община Девня, в размер на 2 139,00 лв. и такса за
вписване в имотен регистър към Агенция по Вписванията, в размер на 71,30 лв.,
преведени по банков път при „Банка Пиреос“ АД на 08.02.2017 г. и неправилно
осчетоводени като текущи разходи съгл. МО № 3572/08.02.2017 г. (л. 805).
В резултат на
установеното, е определен данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер
на 235 839,99 лв., корпоративен данък за внасяне – 23 584,00 лв.,
внесен данък в размер 1 675,83 лв. и разлика за довнасяне – 21 908,17
лева.
- аналогично за 2018 г.
е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството, на основание чл.
77, вр. чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО със сума в размер на 125 036,63 лв.,
представляваща отчетени разходи за материали - гуми и масла по 2 фактури,
издадени от „БТ Трейдинг“ ЕООД, по 2 фактури, издадени от „ДМ Инвест 1” ЕООД и
по 2 фактури, издадени от „Мираж 23” ЕООД, подробно описани в табличен вид на
стр. 41 РД.
Органите по приходи
са установили, че през м. 02/2018 г. „Девня Транс“ ЕООД продава на „Девня Транс
ойл“ ЕООД с ЕИК ********* недвижими имоти, придобити чрез публична продан.
Предмет на продажба през м. 02.2018 г. е целият недвижим имот, така както е придобит,
съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.11.2016 г. на ЧСИ
Надежда Денчева рег.№ 807 (л. 802). Ревизираното лице е издало на купувача
фактура № 0...08784/13.02.2018 г. на стойност 21 000,00 лв. (л. 766 и 804), по
която са фактурирани единствено поземления имот с идентификатор 20482.501.1163,
едноетажна сграда със смесено предназначение, с идентификатор 20482.501.1163.1
и едноетажна сграда на транспорта, с идентификатор 20482.501.1163.2. Фактурата
е декларирана в отчетните регистри по ЗДДС за д.п.м. 02.2018 г. Органите по
приходи са установили, че приход по процесната фактура, в счетоводните регистри
и в декларирания общ размер на приходите по ГДД за 2018 г., не е отразен.
Приходът, в общ размер на 21 000,00 лв. е отчетен на 01.01.2019 г. по сч.с/ка
709 „Други приходи“, на която дата е изписана и отчетната стойност на активите (л.810
и 413). Съоръженията, придобити от “Девня Транс“ ЕООД, по Постановление за
възлагане на недвижим имот от 09.11.2016 г. са предмет на последваща продажба с
фактура № 0...014389/20.10.2020 г., издадена на „Девня Транс ойл“ ЕООД с
данъчна основа, в размер на 65000.00 лв. и начислен ДДС в размер на 13 000,00 лв. (л. 814).
Органите по приходите
са направили извод, че приходите по фактури № 0...08784/13.02.2018 г. и №
0...014389/20.10.2020 г.. следва да намерят отражение в общия размер на
приходите на „ Девня Транс“ ЕООД за отчетен период 2018 г., като същевременно
срещу тях бъде изписана отчетната стойност на продадените активи, спазвайки
принципа на съпоставимост на приходи и разходи. На основание чл. 78 от ЗКПО във
връзка с СС-18, финансовия резултат на дружеството за 2018 г., е преобразуван,
в посока увеличение, с приходите от продажбата на актива, в размер на 86 000,00 лв. и в посока намаление, с отчетната стойност на
продадените активи, в размер на 71 300,00 лв.
В резултат на
установеното е определен данъчен финансов резултат - данъчна печалба, в размер
на 147 112,11 лв., корпоративен данък за внасяне 14711,21 лв., внесен данък в
размер на 737,55 лв. и разлика за довнасяне 13 973,66 лв.
Във връзка с
разпределената доказателствена тежест, по делото беше назначена
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е поискало достъп до счетоводната
документация на жалбоподателя, както и такъв до счетоводната документация на
доставчиците на жалбоподателя. От жалбоподателя са представени хронологични
ведомости на счетоводни записи по кредита на сметка 401 „Доставчици“ с
аналитични нива „ДМ инвест 1“ ЕООД, „Булгарстрой 5“ ЕООД, „БТ Трейдинг“
ЕООД, „СГ Груп 91“ и „Мираж 23“ ЕООД. След анализ на представените
доказателства вещото лице прави следните констатации: Двете процесни фактури с
№№ 01…2/10.07.2018 г. и 01…3/12.07.2018 г. с доставчик „Мираж 23“ ЕООД са
отразени в счетоводните регистри на жалбоподателя,. Направени са следните
счетоводни записи: По дебит сметка 601 „Разход за материали“/Резервни части –
39 390,00 лв.; по дебита на сметка 601 „Разход за материали“/Масло – 2548
литра – 19 803,05 лева. По дебит сметка 4531 „Данък за покупките“ са
отразени 11 838, 61 лв., а по кредита на сметка „Доставчици“/Мираж 23 ЕООД
– 71 031,66 лв. В резултат на направените счетоводни записи в
аналитичните партиди на с-ка 601 /Разходи за материали/ са отчетени като текущ
разход закупените от жалбоподателя материали, предмет на доставка с осчетоводените
процесии фактури както следва: 601/Гуми - 76 бр. на стойност 39 390 лв. без
ДДС; 601/Масло- 2 548 л /двигателно - 1248 л., хидравлично - 1000 л. и
трансмисионно - 300 л./ - на стойност 18 780 лв. без ДДС. По отношение на
доставчика „СГ Груп 91“ ЕООД са отразени 7 бр. фактури с №№ 0….1/26.12.2015 г.,
0…2/27.12.2015 г., 0…3/28.12.2015 г., 0…4/29.12.2015 г., 0…5/30.12.2015 г.,
0…46/05.08.2017 г. и 0…47/08.08.2017 година. В резултат на направените
счетоводни записи в аналитичните партиди на с-ка 601 /Разходи за материали/ са
отчетени като текущ разход закупените от жалбоподателя материали , предмет на
доставка с осчетоводените процесии фактури както следва: 601/Гуми - 126 бр. на
стойност 95 347.21 лв. без ДДС; 601/Масло- 2 200 л. /двигателно - 2080 л. и
трансмисионно - 120 л./ - на стойност 18 780 лв. без ДДС. За доставчика
„Булгарстрой 5“ ЕООД са отразени 4 бр. фактури с №№ 0…10/10.07.2017 г.,
0…11/13.07.2017 г., 0…16/11.10.2017 г., 0…17/16.10.2017 г. Вещото лице е
констатирало, че рекапитулацията на направените счетоводни записи по процесиите
фактури е следната: По Дебита на с-ка 601 „Разход за материали“/Резервни части-
87 615.00 лв. По Дебита на с-ка 601 „Разход за материали“/ Масло - 6 868 л.- 70
386.80 лв. По Дебита на с-ка 4531“Данък на покупките“- 31 600.33 лв. По Кредита
на с-ка „Доставчици“/Булгарстрой 5 ЕООД- 189 601.93 лв. В резултат на
направените счетоводни записи в аналитичните партиди на с-ка 601 /Разходи за
материали/ са отчетени като текущ разход закупените от жалбоподателя материали
, предмет на доставка с осчетоводените процесии фактури както следва: 601/Гуми
- 128 бр. на стойност 87615 лв. без Д ДС; 601/Масло- 6 868 л /двигателно -5 328
л., хидравлично - 1000 л и трансмисионно - 540 л./ - на стойност 70 386.80 лв.
без ДДС. По отношение на „ДМ Инвест 1“ ЕООД са отразени 2 фактури с №№
0…23/23.08.2018 г. и 0…25/27.08.2018 г. Рекапитулацията на направените
счетоводни записи по процесиите фактури е следната: По Дебита на с-ка 601
„Разход за материали“/Резервни части- 8 227.20 лв. По Дебита на с-ка 601
„Разход за материали“/ Масло 936 л.- 7 261.30 лв. По Дебита на с-ка 4531“Данък
на покупките“- 3 097.70 лв. По Кредита на с-ка „Доставчици“/ДМ Инвест 1 ЕООД-
18 586.20 лв. В резултат на направените счетоводни записи в аналитичните
партиди на с-ка 601 /Разходи за материали/ са отчетени като текущ разход
закупените от жалбоподателя материали , предмет на доставка с осчетоводените
процесии фактури както следва: 601/Гуми - 16 бр. на стойност 8 227.20 лв. без
ДДС; 601/Масло- 936 л /двигателно - 416 л., хидравлично - 400 л и трансмисионно
- 120 л./ - на стойност 7 261.30 лв. без ДДС. ЗА „БТ Трейдинг“ ЕООД също са
отбелязани две фактури с №№ 0…10/12.02.2018 г. и 0…13/23.02.2018 г.
Рекапитулацията на направените счетоводни записи по процесиите фактури е
следната: По Дебита на с-ка 601„Разход за материали/Резервни части- 28 885.08
лв. По Дебита на с-ка 601 „Разход за материали“/ Масло 2 468 л.- 21470.00 лв.
По Дебита на с-ка 4531“Данък на покупките“- 10 071.02 лв. По Кредита на с-ка
„Доставчици“/ДМ Инвест 1 ЕООД- 60 426.10 лв. В резултат на направените
счетоводни записи в аналитичните партиди на с-ка 601 /Разходи за материали/ са
отчетени като текущ разход закупените от жалбоподателя материали , предмет на
доставка с осчетоводените процесии фактури както следва: 601/Гуми - 40 бр. на
стойност 28 885.08 лв. без ДДС; 601/Масло- 2 468л /двигателно - 2 288 л., и
трансмисионно - 180 л./ - на стойност 21 470 лв. без ДДС.
По отношение на маслото вещото
лице е дало заключение, че „Девня Транс“ ЕООД не разполага със склад за
съхранение на СМЦ и назначени материалноотговорни лица и получените по
процесните фактури СМЦ са вложени директно, съответно изписани по дебита на
сметка 601 /Разходи за материали/. Предвид спецификата на другите материали –
автомобилни гуми, вещото лице сочи, че те също се влагат веднага в
транспортните средства. Посочва, че счетоводните
записи, направени по процесиите фактури са последвали стопанските операции -
СМЦ са изписани по дебита на разходна сметка за разход на материали, а
задължението към доставчиците са отразени по кредита на разчетна сметка 401
/Доставчици/. По дебита на 453.1 /Данък на покупките/ е отразена стойността на
данъчния кредит по процесиите фактури. В заключение вещото лице сочи, че
извършените счетоводни записи съответстват на разпоредбите на Закона за
счетоводството и счетоводен стандарт СС 2 Отчитане на стоково - материални
запаси. Експертизата дава заключение, че „Девня Транс“ ЕООД е включила в всички
процесни фактури в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС и дружеството е
упражнило правото си на данъчен кредит по тях. По отношение на дружествата –
доставчици експертизата дава заключение,
че процесните фактури са включени е дневниците им за продажби и са подали
информация за данъчната основа и начисления ДДС върху нея към НАП. По отношение
на начисления ДДС по издадените процесни фактури от доставчиците, вещото лице
дава заключение, че по всички фактури дружествата са начислили ДДС и да подали
информация към НАП за направените начисления, като сочи че в представените от
доставчиците документи няма такива, които да доказват плащането /прихващането/
на начисления и деклариран към НАП ДДС. Експертизата сочи, че всички доставчици
са отчели процесните фактури в счетоводствата си, като при „Булгарстрой 5“ ЕООД
има забавяне при отчитането на две от процесните фактури, както и неправилно
осчетоводяване на същите фактури. Забавяне вещото лице е установило и при
доставчика „БГ трейдинг“ ЕООД, по отношение на две от фактурите. Посочено е, че
всички доставчици и жалбоподателят са вярно са отразили в счетоводните регистри
и в дневник продажби стойността на данъчните основи и начисления ДДС върху тях.
Експертът дава заключение, че е налице лесна и бързо проследима връзка между
всеки един от процесните счетоводни документи и осчетоводените от дружествата
операции. Предвид факта, че жалбоподателят е избрал да бъдат отчитани като
преки разходи в момента на получаването им и влагането им, е налице проследима
връзка от процесиите фактури до влагането им и отчитането им като текущ разход
в основната дейност на дружеството. По отношение на въпросът използвани ли са
процесните доставки в основната дейност на дружеството вещото лице дава
заключение, че имайки предвид спецификата на СМЦ, обект на процесиите фактури,
и основната дейност, осъществявана от дружеството, както и счетоводните записи
в регистрите по дебита на разходна сметка, то може да се твърди, че материали
като описаните в процесиите фактури са необходими и са използвани в дейността
на „Девня транс“ ЕООД. За отчетните периоди 2015 г. и 2016 г. няма предоставени
данни. От изнесените данни в справките, представени от жалбоподателят
експертизата е констатирала, че през отчетните периоди 2017 и 2018 г.
дружеството е ползвало и други доставчици за СМЦ, предмет на доставка по
процесиите фактури. От справките и обобщените данни е видно, че 88.7 % от
доставките на масло и 77% от доставките на гуми са по процесните фактури. За
отчетните периоди 2015 г и 2016 г. не е направен анализ, тъй като те не касаят
обхвата на процесните фактури. В отговор на въпроса в случай, че процесните
материали не бяха доставени, могат ли да се осъществят последващите доставки
експертизата сочи, че сравнявайки количествата за доставените по процесиите
фактури масла с данните за средния разход за периода 2017 - 2018 г. е видно, че
без тях дружеството не би могло да осъществява основната си дейност през този
период, идентичен е отговорът и по отношение на получените количества гуми.
Вещото лице дава заключение, че счетоводството на жалбоподателя е водено
редовно и в съответствие със Закона за счетоводството, но представените от
доставчиците документи не са достатъчно, за да се направи извод по отношение на
тях. Експертизата сочи, че доставчиците на „Девня транс“ ЕООД са начислили
дължимия ДДС по процесните фактури и са подали данните към НАП, но няма данни
за техните предходни доставчици. Няма данни и за внасянето на дължимия ДДС към
бюджета. Не е възможно да се установи произхода на стоките по процесните
фактури.
В о.с.з.,
проведено на 13.09.2021 г. вещото лице прави следните уточнения: по отношение
на грешно отразените 2 фактури от „Булгарстрой 5“ ЕООД вещото лице сочи, че са
посочени с една 1 отпред, но всички останали данни са идентични – допусната е
техническа грешка при изписването им. По отношение стр. 15, във връзка със
задача 3.11 и отчетните периоди за 2015г., където е посочило, че не са й
предоставени справки за 2015г., тъй като това не касае процесните фактури – данни
за 2015г. и за 2016г. има подадени в частта им за кредитните обороти на сметка
703, която отчита приходите от продажба на транспортни услуги, но тъй като в
2015г. има само в декември месец 4 фактури за разход на гуми, в 2016г. няма
повече процесни фактури, дружеството не е предоставило данни за тези два
периода, а е взело само една извадка за доказване на разходите, които е
сметнало, че са средни разходи, за 2017г. и 2018г., за 703 сметка има данни за
отчетната 2016г. на стр. 14. За 2015г. няма данни за 703 сметка. Справката е
една извадка за периода 2017г. – 2018г., очевидно там има по-подробни данни,
засечени на база километраж какъв е средният разход на ползваните материали, за
които така или иначе няма държавна норма, на която да се опре или позове в
случая, нито аналог, който може да се вземе.
Във връзка със
заключението на стр. 16 по отношение на разхода за масло и гуми, дали тези
разходни норми, които са били предоставени на вещото лице, съдържат данни за
конкретен разход досежно конкретен автомобил и изминато разстояние, въз основа на
първични документи за периода – не, това е осреднен разход за периода 2017г. –
2018г. за всичките автомобили, те са еднакви 17 автомобила, това са влекачи с
ремаркета, така са дадени, но няма конкретен автомобил с конкретен километраж,
с конкретни разходни количества на гуми и масло. Вещото лице е разгледало целия
процесен период, но поради липса на фактури за 2016 г. няма как да сравни
разхода.
Съдът кредитира заключението на
назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице,
като компетентно, професионално, безпристрастно и неоспорено от страните.
Във връзка с
твърденията на жалбоподателя, че количествата материали по процесните доставки
са необходими за осъществяване на дейността на дружеството, съдът е допуснал
първоначална и повторна съдебно - автотехническа експертиза.
Първоначалната
съдебно – автотехническа експертиза, след запознаване със спецификите на
дейността на предприятието и проверка на множество пътни листи и товарителници дава
заключение за интервал на смяна на гумите от 85 000 km. Вещото лице сочи, че
метеорологичните условия влияят върху разхода на гуми до толкова, доколкото
може да се получи буксуване и съответно повреда в гумата (ако е прекомерно и
особено върху неравна настилка), което налага нейната смяна. Основна причина е
човешкият фактор (водача). Метеорологичните условия са предпоставка за това -
сняг, кал и др. Повреди от такова естество не са често срещано явление – единични
случаи са. Качеството на пътищата също влияят на разхода на гуми. Колкото е по
- неравен и некачествен пътят толкова по - бързо гумите се износват, а могат и
да се повредят. Примерно ако гумата е с превишено налягане (примерно от
топлината през лятото), камионът превозва тежък товар и премине през дупка и
неравност (особено с голяма скорост). По - некачествени асфалтови настилки
(като качество на вложените асфалтови смеси) и не равни и гладки пътища също
оказват влияние - скъсяват живота. Метеорологичните условия и качеството на
пътищата по - скоро не влияят върху разхода на масла (влияят минимално и
незначително т.е. пренебрежимо малко). При осъществяване на транспортна дейност
неминуемо се налага допълнително смяна на гуми и масла.
По отношение на въпроса какви
количества масла по видове са закупени,
както и гуми, вещото лице сочи, че общо процесните доставки на масло за 2015
г., 2017 г. и 2018 г. са: двигателно масло за 2017 г. 80081; за 2018 г. 4 3021;
трансмисионно масло за 2017 г. – 6601, за 2018 г. 6001; масло за кормилна
хидравлика -; хидравлично масло HLP 46
за 2017 г. – 1 0001, за 2018 г. 14001;
гуми за 2017 г. – 220 бр., за 2018 г. – 184 бр.
По отношение на въпроса какви
количества масла по видове следва да са
разходвани, както и гуми, вещото лице сочи, че необходимите количества на масло
за 2015 г., 2017 г. и 2018 г. са: двигателно масло за 2015 г. – 13391, 2017 г. – 19391, за 2018 г. - 20811;
трансмисионно масло за 2015 г. – 3821; 2017 г. – 5001, за 2018 г. -4371; масло
за кормилна хидравлика за 2015 г. – 85,21; за 2017 г. – 1201; за 2018 г. –
116,31; хидравлично масло HLP 46 -; гуми
за 2015 г. – 191 бр.; 2017 г. – 250 бр., за 2018 г. – 277 бр.
Вещото лице дава заключение, че през 2015г. не са закупувани двигателни
масла от процесиите доставчици. “Девня Транс“ ЕООД не е представило на вещото
лице информация за закупуване на двигателни масла през 2015г. от други
доставчици. Закупените през 2017г. и 2018г. от процесиите доставчици количества
двигателно масло са много над необходимото количество за осъществяване на
транспортната дейност на „Девня Транс“ ЕООД. Същото заключение вещото лице дава
и по отношение на трансмисионното масло, за влаганото масло HLP46 сочи, че това
масло не може да бъде използвано и
влагано в транспортните средства. По отношение на гумите експертизата е дала
заключение, че за процесния период количествата закупени гуми са вложени в
автомобилите и са достатъчни.
Експертизата е дала заключение, че не се води документация
за гумите и няма доказателства кога и на кои машини са сменяни гуми и колко, но
е посочено, че вещото лице счита, че злоупотреби с гумите не са извършвани.
Вещото лице дава заключение, че при извършване на транспортна дейност е
неизбежно разходването на по – големи количества масла и гуми.
В съдебно
заседание вещото лице прави следните уточнения: количествата закупени гуми са
оправдан разход за дейността на дружеството, но количествата масла не са.
Маслото HLP 46 изобщо не е за тези системи, не е за ретардери на камиони, не е
за кормилна хидравлика. Това е масло за работна хидравлика, т.е. масло за
хидравлични цилиндри. Тези хидравлични цилиндри се използват за багери,
трактори и други такива. Механизмите за вдигане на ремаркетата на камионите са
също хидравлични цилиндри, но тези влекачи не разполагат с такива хидравлични
цилиндри. Полуремаркетата са бордови платформи, те не са самосвален тип и не
разполагат с хидравлични цилиндри. Дори скоростните кутии, които прегледало
вещото лице нямат изобщо помпа за такова масло. Също така нямат и резервоари за
това масло. Просто не са пригодени за работа с HLP 46. Нито един от автомобилите
и полуремаркетата на жалбоподателя нямат такива характеристики и такива
устройства, които да потребяват масло HLP 46. Вещото лице сочи, че е нормално да се
водят дневници на машините, за да има отчетност и проследимост, но
жалбоподателят не води такива дневници. При проверката не са му представени
справки за изразходваните количества масла, представени са му само счетоводни
ведомости. Съобразил е годината на производство на камионите, за да определи на
какъв интервал следва да се смени маслото. След запознаване с техническото
състояние на автомобилите, техния пробег, година, е приел това, което е сметнал
по знание и съвест, че е редно да се включи в изчисленията, като изцяло е закръглял
в полза на предприятието, за да бъде сигурен за себе си, че няма да бъде
ощетена фирмата въз основа на неговите изводи. Тоест тези количества, които е
изчислил са максимално необходимите количества за всяко едно превозно средство,
за всяка една смяна. Вещото лице сочи, че е недопустимо в кормилната хидравлика
да се налива различно масло, като сочи че това е изключително опасно. Експертизата
сочи, че не се води никаква документация, свързана с ремонт и обслужване на
машините. Сочи, че няма утвърдени стандарти, които да определят смяната на
гуми. Категорично дава отговор, че количествата гуми отговарят на нормално
извършваната дейност на предприятието.
Първоначалната съдебно – автотехническа експертиза е
оспорена от жалбоподателя в частта на въпроси 4, 5, 6, 8 и 9 – за маслата.
Оспорен е интервалът на смяна на двигателното масло и долИ.ето на количества
масло. Като във връзка с оспорването е
поискано назначаване на повторна съдебно – автотехническа експертиза.
Първоначалната съдебно – автотехническа
експертиза е оспорена от ответната страна в частта за определения разход на
гуми. Оспорването е обосновано с това, че експертизата почива на предположения
в тази част и е дадено под условие. Във връзка с оспорването не е направено
доказателствено искане.
Във връзка с оспорването е назначена
повторна съдебно – автотехническа експертиза по въпроси 4, 5, 6, 8 и 9.
Повторната съдебно – автотехническа експертиза дава заключение,
че за 2018 година са закупени следните масла: Двигателно
масло - 3 952 литра; Трансмисионно масло - 420 литра; Хидравлично масло -
1 400 литра и Гуми - 132 броя; За 2017 година са закупени следните
масла: двигателно масло - 7 408 литра; Трансмисионно масло - 840 литра;
Хидравлично масло - 1 000 литра и Гуми-182 броя; За 2015
година са закупени следните масла:-; Гуми - 72 броя.
За да отговори какви количества масла по видове: хидравлично,
трансмисионно и двигателно, и автомобилни гуми следва да са разходвани от
предприятието, съобразно изминатите километри, състоянието на автомобилите и
условията, при които са се движили вещото лице е изследвало всички 19
автомобила, собственост на дружеството – жалбоподател. За проверявания
период от 2015 г., 2017 г. и 2018 г. за товарен автомобил Scania R 420 с ДКН В
7541 НК могат да бъдат разходвани следните количества масла: Двигателно
масло - 714 литра; Трансмисионно масло - 44 литра; Хидравлично масло - 123
литра и Гуми - 36 броя; за товарен автомобил Scania R 420 с
ДКН В 7899 НК могат да бъдат разходвани следните количества масла: Двигателно
масло - 952 литра; Трансмисионно масло - 66 литра; Хидравлично масло - 154
литра и Гуми - 36 броя; за товарен автомобил Scania R 420 с ДКН В 0916 ВВ могат
да бъдат разходвани следните количества масла: Двигателно масло - 773,5 литра;
Трансмисионно масло - 66 литра; Хидравлично масло - 152 литра и Гуми - 36 броя;
за товарен автомобил Scania R 420 с ДКН В 0655 НТ могат да
бъдат разходвани следните количества масла: Двигателно масло - 892,5 литра;
Трансмисионно масло - 66 литра; Хидравлично масло - 152 литра и Гуми - 36 броя; за товарен автомобил Scania R 420 с ДКН В 0519 НТ могат да
бъдат разходвани следните количества масла: Двигателно масло - 833 литра;
Трансмисионно масло — 66 литра; Хидравлично масло - 139,5 литра и Гуми -24 броя; за товарен автомобил Scania R 420 с ДКН В 0520 НТ могат да
бъдат разходвани следните количества масла: Двигателно масло - 952 литра;
Трансмисионно масло - 77 литра; Хидравлично масло - 172,5 литра и Гуми - 36
броя; за товарен автомобил Scania R 420 с ДКН В 8241 НК
могат да бъдат разходвани следните количества масла: Двигателно масло -
773,5 литра; Трансмисионно масло - 66 литра; Хидравлично масло - 146 литра и
Гуми - 36 броя; за товарен автомобил Scania R 420 с ДКН В
6657 ВХ могат да бъдат разходвани следните количества масла: Двигателно
масло - 595 литра; Трансмисионно масло - 44 литра; Хидравлично масло - 108
литра и Гуми - 24 броя; за товарен автомобил Scania R420 с ДКН СБ 4961 КТ могат да
бъдат разходвани следните количества масла: Двигателно масло - 328 литра;
Трансмисионно масло - 44 литра; Хидравлично масло - 98 литра и Гуми - 24 броя; за товарен автомобил Scania R 420 с ДКН СВ 4961 КТ могат да
бъдат разходвани следните количества масла: Двигателно масло - 119 литра;
Трансмисионно масло - 11 литра; Хидравлично масло - 23,5 литра и Гуми - 12 броя; за товарен автомобил Renault Premium 420 DCi с ДКН В 9059 Р11
могат да бъдат разходвани следните количества масла: Двигателно масло - 343
литра; Трансмисионно масло - 33 литра; Хидравлично масло - 80 литра и Гуми — 12 броя; за товарен
автомобил Renault Premium 420 DCi с ДКН В 9057 РН могат да бъдат разходвани
следните количества масла: Двигателно масло - 294 литра; Трансмисионно
масло - 22 литра; Хидравлично масло - 58 литра и Гуми - 12 броя; за товарен автомобил
Renault Premium 385 19TB 8229 РН могат да бъдат разходвани следните количества
масла: Двигателно масло - 196 литра; Трансмисионно масло - 22 литра;
Хидравлично масло - 53 литра и Гуми - 12 броя; за товарен автомобил
Renault Premium 420 DCi В 8229 РН могат да бъдат разходвани следните количества
масла: Двигателно масло - 396 литра; Трансмисионно масло - 55 литра;
Хидравлично масло - 129 литра и Гуми -24 броя; за товарен автомобил
Renault Premium 420 DCi В 8229 РН могат да бъдат разходвани следните количества
масла: Двигателно масло - 147 литра; Трансмисионно масло - 11 литра;
Хидравлично масло - 34 литра и Гуми - 12 броя; за товарен автомобил
Renault Premium 450 DCi В 7200 НА могат да бъдат разходвани следните количества
масла: Двигателно масло - 294 литра; Трансмисионно масло - 33 литра
Хидравлично масло - 59 литра и Гуми - 12 броя; за товарен автомобил
Renault Magnum 500 В 8620 НК могат да бъдат разходвани следните количества
масла: Двигателно масло - 833 литра; Трансмисионно масло - 55 литра; Хидравлично
масло - 103 литра и Гуми - 36 броя; за товарен автомобил
Renault Magnum В 9634 РТ могат да бъдат разходвани следните количества масла:
Двигателно масло - 686 литра; Трансмисионно масло - 55 литра; Хидравлично масло
- 99 литра и Гуми - 36 броя; за товарен автомобил Renault
Premium 420 DCi В 8229 РН могат да бъдат разходвани следните количества масла:
Двигателно масло - 147 литра; Трансмисионно масло - 11 литра; Хидравлично масло
- 34 литра и Гуми - 6 броя.
Вещото лице е изчислило дали закупените количества гуми и масла от процесиите
доставчици са необходими за нормалната работа на двигателите и на автомобилите и
прави следното заключение:
Необходимо минимално количество двигателно масло - 10 269
литра; Необходимо минимално количество трансмисионно масло - 847 литра;
Необходимо минимално количество хидравлично масло - 1 917,5 литра; Необходимо
минимално количество гуми - 462 броя; Закупено количество двигателно масло - 11
360 литра; Закупено количество трансмисионно масло - 1 260 литра; Закупено
количество хидравлично масло - 2 400 литра; Закупено количество гуми - 396 гуми.
Посоченото количество масла и гуми
са достатъчни за нормалното функциониране на тежкотоварните автомобили. Експертизата
сочи, че не се е открила необходимост от разходване на допълнително количество
масла и гуми. Вещото лице дава заключение, че ако изразходваните количества
гуми и масла, по видове, са закупувани само от доставчиците от процесиите
фактури, са достатъчни за основната дейност на дружеството за процесния период.
В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения:
Следва да се разбие само двигателното, защото натоварването там ще се различава
по интервалите спрямо къси градски, градски, междуградски, автомагистрала и
прочие, тъй като спрямо натоварването, което ще има, промяна на КПД и
съответно, ако има по-големи товари, натоварването на мотора ще е по-голямо,
респективно това ще намали естествения живот на даденото масло. Под намали
естествения живот се има предвид, че намалява периода, в който може да се
ползва, но не в месеци, а в километри. Вещото лице посочва, че в материалите по
делото никъде няма доказателства, че са закупувани оригинални консумативи, за
да може да се води по тях. Има определени фактури, които са поместени по делото
и той е изчислявал на база тях, но тези фактури, те не са за оригинални масла. Сочи,
че няма доказателства, че на тези камиони са направени основни ремонти. Реално,
след като минат 300 000, подлежат минимум на един основен ремонт, въпреки
че са сравнително нови машини. Преди 1999 г. тази граница е била по-висока. Сочи
нужда от долИ.е на моторно масло, защото предвид факта на големите километри,
на които са машините, няма как да не се заложи норма за долИ.е. При липса на
представени доказателства за направени регулярни основни ремонти не може да
приеме, че нормата за долИ.е следва да е занижена. Същата е обусловена в
зависимост от това какво натоварване ще има, дали ще е обемен товар, който няма
килограми, там натоварването е по-малко, може да се сметне, че загубата за долИ.е
ще е по-малка, дали ще има по-тежък товар, където ще има по-голямо натоварване,
респективно границата ще е към по-горното ниво, експертизата сочи, че няма
документи, които да посочат, че има
основен ремонт, съгласно който да се намали нормата за долИ.е. Такъв тип
двигател, той ще има от порядъка минимум на 20 % за долИ.е в зависимост от
неговата експлоатация. В осреднен вариант експертизата е приела 45 %, което не
надминава задължителната практика литър на 1000 км, защото ако прескочи литър
на 1000 км, този агрегат вече икономически няма да е изгоден. Вещото лице
приема, че интервала за смяна на масло е от 6 до 12 месеца. Като пробег е дало
от 10 000 до 13 000 км., предвид факта, че се използват неоригинални
масла.
Вещото лице уточнява, че голяма част от МПС-тата са
бракувани и с прекратени регистрации. Направил е оглед на 3 броя - В0655НТ,
В0519НТ, В4961КТ. Тези автомобили са били в много добро общо състояние предвид
факта, че все пак са автомобили на няколко стотин хиляди километра, като те
прехвърлят горната граница от 500 000. Вещото лице сочи, че сравнително
нормалните километри са 500 000, които са горе-долу безпроблемни да се
движат и да не създават много грижи за ремонти. На вещото лице са представени
документи за бракувани 8 бр. товарни автомобили и 4 бр., които са предадени за
желязо, т.е. за скрап. Според вещото лице бракуваните автомобили служат за
части за други автомобили, тъй като е най – икономически изгодно. Посоченото в
експертизата е минималното количество, без което дружеството няма да успее да
осъществи дейността си, която е посочена за 2015 г., 2017 г. и 2018 г. Тези
числа могат да бъдат и по-високи, но това е абсолютният минимум според вещото
лице, който е необходим, за да функционират тези машини. Експертът сочи, че
макар и маслата да са в малко по – високо количество при нормала дейност на
фирмата биха били изразходени. Счита, че закупените количества масла са
оправдани. Сочи, че е обичайна практика при международни превози да се долива
масло, тъй като е най – икономически изгодно за фирмите. Вещото лице сочи, че
няма нормативен документ, които да определя кога следва да се смени маслото, но
казва че за конкретните автомобили има данни на производителя, ако МПС-то е в
гаранция. Няма данни за конкретно извършени смени на масла.
Вещото лице приема, че когато един автомобил започне
работа, той трябва да бъде изряден, т.е. и годен за пътуване, което означава,
че трябва да бъде обслужен, което означава, че на 0 км той минава обслужване,
на 80 000 км от този пробег той трябва да мине повторно обслужване. Тук
броя на смени са 2 броя. 2017 г. Налага се един брой смяна и са изминати
94 000 км, обаче в следващата година изминатите километри са отново
по-малко като цифра, те са 93 000, което означава, че прехвърлянето на
смените на маслата прескача през всеки 80 000 км, което означава, че
първата смяна е направена, сменя се на 80 000, на 160 000 и на
240 000 км. Следователно, докато не се достигнат 240 000 км, пета
смяна не се прави. Затова е посочено в експертизата, че има 2 броя и после 2 по
1 брой.
По отношение на хидравличното масло вещото лице прави
следните уточнения: „HLP 46“ представлява минерално масло, което може да бъде
използвано. Това е масло, което е с ниска температура на нагряване, което
означава, че това масло е неоригинално, то може да бъде приложено, но ако то
достигне своята точка на кипене, това означава, ще загуби своите свойства на
мазане, респективно, ако е в механизма на повдигане на кабината, такава точка
не може да достигне. При ретардера е възможно да се достигне такава точка,
особено при движение на автомагистрали, тъй като ретардерите служат за
спирачка, но те не спират до пълен покой камиона, те са спомагателни. В кормилната
хидравлика също може да бъде употребено такова масло, но в интервалите на къси
градски и градски рейсове има изключително голяма употреба на волана и при
пълен ход на рейката от ляво на дясно и обратно, това масло може да започне да
загрява, което означава, че в един момент автомобилът може да остане без
хидравлика. Воланът ще стане изключително тежък. Точката на кипене е по-ниска в
сравнение с друг тип масла, но може да бъде употребено, защото видът им е един
и същ, но качеството, което предлагат „HLP 46” е възможно най-ниското.
Механизъм за повдигане на кабината, това представлява елементарен механизъм
крик, където има един цилиндър и напомпване, поради това там точка на кипене не
може да достигне, тъй като там има по-високо наляган, няма реално триене.
Ретардерът има 2 полукръга, които се местят и масло, което циркулира, но това е
затворен обем, така както е затворен обем трансмисията, така както е затворен
обем двигателят. Кормилната хидравлика представлява една рейка и към нея има
отделно разширителен съд, който трябва да се наблюдава за нивото, респективно
можем да се налива. Диференциалът представлява затворен съд на комуникация на
няколко полукълба.
Вещото лице допуска, че количествата масла са доставени,
тъй като такива количества са необходими за работата на предприятието, а и има
фактури за тях, въпреки че няма пътни книжки за сервизно обслужване. По
отношение на гумите сочи, че смяна може да има между 100 000 и
150 000 км, като разликата идва в зависимост от това дали тези гуми са
монтирани на преден мост. Същият е управляем и там натоварването е по-леко. Когато
гумите са монтирани на задния мост износването е по-бързо, защото е тягов или
теглови, тъй като там пада центърът на тежестта и задни гуми биха могли да
бъдат сменяни по-често. За да бъдат сменени, те трябва да бъдат или спукани,
гръмнати или износени до невъзможност за възстановяване, невъзможност за
пренарязване. Няма нормативен акт, който да забранява пренарязване или студено
вулканизиране, т. нар регенерат, или топло вулканизиране. Когато има износване
на определена гума, тя може да бъде пренарязана. Пренарязването е наложително
когато грайферът на гумата, който е контактната точка между транспортното
средство и асфалта се износи. Когато намалее под 3 мм, не е желателно да
продължи управление, въпреки че нормативно правната уредба казва 1.5 мм, но то
е за леки автомобили, не може да се ползва за товарните, където може да бъде
пренарязана, тъй като основата, това представлява „табан гума“, който държи
цялото налягане, може да бъде пренарязана до 5 мм, без това да наруши
конструкцията на гумата. Това нещо може да увеличи от 20 000 до
30 000, а може би и 40 000 км, в зависимост от това къде се поставя.
Дали се поставя на полуремарке, на неосновен мост или на второстепенен. Дали се
поставят на теглови мост на влекача или на управляем мост, макар че на управляем
мост не е хубаво да се поставят, тъй като винаги има риск от гръмване. Ако
гръмне предна гума, която е управляема, това може да доведе до много по-тежки
последици. Обикновено пренарязване и регенерация се прави от втори заден мост
на влекача до последен на композицията, така че тук съм посочил, при
първоначалното влизане на този автомобил 2015 г., където аз го приемам на
899 962 км, това за вещото лице е началният пробег. Не е сложил
допълнителна смяна, тъй като той няма километри.
С цел установяване на твърденията в жалбата на „Девня
Транс“ ЕООД, са допуснати до разпит двама свидетели.
От показанията на разпитания като свидетел И. С. К.,
който работи като „организатор спедиция“ в „Девня Транс“ ЕООД се установява, че
дружеството получава масла от различни фирми, като свидетелят сочи, че именно
от 5-те дружества – доставчици получават масла. От три от фирмите получават
масла в гр. София, а другите две им ги доставят в склада в гр. Девня. Маслата
ги влагат директно е транспортните средства. Сочи че боравят с 17 превозни
средства, които са огромен консуматор. Необходимото
количества гуми за камионите и ремаркетата са около 200 бр. Заявява, че имат
сервиз където сменят маслото, неговата задача е да го достави. Маслото се сменя
от 10 000 – 15000 до 30 000 км., зависи камиона колко е стар. Техните
камиони са по – стари. Сочи, че голяма част от маслото се разходва за долИ.е,
тъй като камионите имат сериозен разход на моторно масло. По отношение на
трансмисионното масло сочи, че се сменя на определени периоди, но не може да
каже със сигурност. За хидравличното масло пояснява, че всеки камион има
хидравлика, която събира голямо количество масло, не може да каже колко често
се сменя. За гумите сочи, че се сменят на различен интервал, в зависимост от
транспортното средство. Сочи, че пробегът е между 70 000 и 100 000
км. Гумите са универсални и не се сменят
зимни и летни. Твърди, че приемането на доставките от процесните доставчици се
е осъществявало от него. Сочи, че е приемал доставки и в София и в Девня,
когато доставката е била в София транспорта са го осъществявали те с тяхно
транспортно средство. Всички доставки са приети от него, но с разтоварването се
занимава колегата му Б.. Твърди, че механикът казва кога имат нужда от смяна
гумите или маслото на камионите, тъй като са 17 камиона постоянно правят
заявки. Периодът на доставките е според
нуждата. Смяната на маслото се отчита по километраж, като преценката не е на
шофьора, а на механика. Сочи, че шофьорът винаги има в камиона туба с масло за
долИ.е.
От показанията на свидетеля Я. Д. Б. се установява, че
работи като „организатор транспорт“ в „Девня Транс“ ЕООД. Занимава се изцяло с
транспортната дейност и с всичко свързано с експлоатацията на камионите. Той
планира всички технически обслужвания на камионите и полуремаркетата. По
отношение на смяната на масло сочи, че на част от камионите, които са по –
стари се сменя на 30 000 км., на друга част, която са по – нови на
40 000 км. Ползват се различен вид
масла. Общо като литри един автомобил изразходва около 120 л. масло в една
смяна, като пояснява, че става дума и за трите вида масло общо. Не се
документира никъде смяната на гуми и масла. Той следи всичко и съобразно
пробега на автомобила определя кога да бъде сменено маслото и всички
компоненти, които трябва да се сменят. Относно гумите сочи, че един автомобил
има 12 гуми заедно с полуремаркето. Кога се сменят няма точен показател. Когато
автомобилът се върне правят технически оглед и преценяват дали и кои гуми да се
сменят. Сочи, че една гума изкарва регионален трафик в България около
60 000 км., а в Европа може да изкара между 80 000 и 100 000 км.
На година един автомобил изминава около 150 000 – 160 000 км., но
това са показатели когато един камион има един шофьор, когато са двама
показателите се удвояват. Сочи, че през
процесния период е присъствал на доставките от масла и гуми. Твърди, че
осигуряват винаги туба с масло, която да бъде в камиона когато той е на път.
Това се прави, за да може да се долива маслото, което е сложено в МПС.
При така
установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
частично основателна.
I.
В частта по
ЗДДС
Основният
спор в частта по ЗДДС е по приложението на материалния закон и по-конкретно
дали от събраните доказателства следва извод да се признае или отрече право на приспадане
на данъчен кредит по фактурите от петимата доставчици. Отговорът на този въпрос
предполага преценка на доказателствата дали фактурираните доставки на стоки са
реално извършени по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
Според
легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка по смисъла
на този закон е прехвърлянето на
собственост върху стока или друго вещно право върху стока, а съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС доставка на услуга е
всяко извършване на услуга. Според чл. 25, ал. 1 от закона, доставката на стоки
или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица,
вътреобщностното придобИ.е, както и вносът на стоки по чл. 16 с.з. са данъчно
събитие. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС установява, че
данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС
данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка.
Правото
на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на данъчно задълженото
лице с насрещен субект приходната администрация. Това право е обусловено от
кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на
регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на
данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС изисква и
установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата
доставка. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият
на приспадане данък стане изискуем, арг. чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Следователно, за да
възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална
доставка, която изпълнява критериите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, както и да са
налице предвидените в чл. 71, т. 1 ЗДДС документи. В този
смисъл е и Решение на СЕО от
29.04.2004 г. по дело С-152/02, според което правото на приспадане трябва
да бъде упражнено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени двете
условия, изисквани от тази разпоредба (чл. 18, § 2, ал. 1 от Шестата директива)
а именно: стоките да са били доставени или услугите – извършени и данъчно
задълженото лице да притежава фактура или документ, който съгласно критерии,
определени от въпросната държава-членка, може да се счита за служещ за фактура.
Във връзка с отказания данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени от „ДМ Инвест 1“ ЕООД, съдът намира следното:
Видно от т. 1.2 от представения договор за продажба (л.
121 от преписката) цената на стоките се определя от продавача, съгласно ценови
лист с търговски отстъпки или проформа фактура, неразделна част от договора. По
преписката е представена ценова листа, в която са посочени конкретни марки
масла и гуми с посочени цени с ДДС и без ДДС. Ценовата листа е с посочен период
на валидност, който е в обхвата на сключения договор. Съгласно т. 2.2 от
договорa купувачът следва да представи на продавача своите потребности 15 дни
предварително, което е сторено от дружеството – жалбоподател, видно от заявка №
1/10.08.2018 г. (л. 41 преписката). В заявката е конкретизиран видът масло с
посочване на марка, литри и брой, както и марката гуми с посочване на цолаж и
необходимия брой. От съдържанието на процесните фактури е видно, че стоките са достатъчно
ясно индивидуализирани – гуми, съответната марка UNIROYAL FH100 315/80
R22.5 154M, като е посочен броят им, както и масло със съответната марка,
трансмисионно масло, хидравлично масло със съответната марка и количество,
единична цена и крайна цена. В описа на продадените стоки е посочен номерът на фактурата, с дата на издаване, както и конкретните количества масло,
индивидуализирани с марки и количества. Посочена е датата на предаване на
стоката, а именно датата на издаване на фактурата, и са поставени подписи и
печати от двете страни. Всичко това се потвърждава и от представените писмени
обяснения от Д.М.., представляващ „ДМ Инвест 1“ ЕООД (л. 33-гръб), както и от
писмените обяснения, дадени от И. К., пълномощник на „Девня Транс“ ЕООД (л. 12
от преписката). Освен изложеното, от заключението на вещото лице по назначената
ССЕ се установява, че са отчетени като текущ разход заплатените суми за
закупените от жалбоподателя материали, предмет на доставка с осчетоводените
процесни фактури. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за
действителното осъществяване на доставките по двете процесни фактури е и
фактът, че след проверка в информационен масив на ТД на НАП - регистър ФИСКАЛНИ
УСТРОЙСТВА С ДИСТАНЦИОННА ВРЪЗКА, се установява, че на името на „ДМ Инвест 1“
ЕООД има регистриран ЕКАФП с рег. № 3923141 с № ФУ DY416347 и № ФП
36573115, без стационарен обект – регистриран на 18.05.2018 г. и дерегистриран,
считано от 09.04.2019 година. Въпреки тази справка ревизиращият екип не отчита
съответствието между регистрираното фискално устройство и фискалните бонове към
разглежданите фактури. Както е видно, фискалните бонове към фактурите, издадени
от „ДМ Инвест“ ЕООД за извършените плащания в брой от страна на „Девня Транс“
ЕООД, са издадени от ЕКАФП с № ФУ DY416347 и № ФП 36573115, което е потвърдено при проверката в регистъра на
фискалните устройства с дистанционна връзка е регистриран в НАП с рег. № 3923141.
Тази проверка потвърждава, че паричните средства по разглежданите сделки са получени
от „ДМ Инвест“ ЕООД. При анализ, съпоставящ наличните по доставките документи,
категорично се установява, че вписаните във фактурите материали са закупени
точно от „ДМ Инвест“ ЕООД.
По отношение
на доставките по две фактури, издадени от „Мираж 23“ ЕООД.
Във връзка с доставките са представени освен фактурите, договор за
покупко-продажба за моторни, хидравлични и трансмисионни масла, авточасти и
гуми за товарни автомобили от 04.06.2018 г., приемо-предавателни протоколи от
10.07.2018 г. и 12.07.2018 г. и 2 бр. товарителници. Видно от т. 2.1 от
представения договор за продажба (л. 104 от преписката) цената на стоките се договаря
допълнително след уточняване на количествата, поради което неправилно органите
по приходите са счели, че е необходима ценова оферта. От съставените, съгласно
изискването на чл. 4, т. 1 от договора за покупко-продажба, двустранно
подписани приемо-предавателни протоколи се установяват количествата, видът на
стоката и с кой автомобил са превозени до склада. Съдържанието на тези писмени
доказателства напълно кореспондира с данните на представените товарителници,
каквито, противно на приетото от приходните органи, са налични по
административната преписка. Посочените номера на камионите в товарителниците
съвпадат с тези в приемо-предавателните протоколи. Превозни средства с тези
номера са собственост на жалбоподателя, което не е спорно по делото и е в съответствие
с клаузата на чл. 1.2 от договора за покупко-продажба от 04.06.2018 г.,
съгласно която разходите за транспортиране на стоката са за сметка на купувача.
Това обстоятелство се потвърждава и от писмените обяснения, дадени от
управителя на „Мираж 23“ ЕООД. От писмените обяснения на Манчев се потвърждава
и предаването на стоката. Съдът намира, че жалбоподателят е доказал материалноправните
предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит във връзка с доставките
на масла и гуми по 2-те фактури, издадени от „Мираж 23“ ЕООД. Предаването и
получаването на описаните стоки е удостоверено с представените двустранно
подписани приемо-предавателни протоколи. При насрещната проверка доставчикът е
представил същите документи (фактури и приемо-предавателни протоколи), каквито
е представило и ревизираното дружество. Неправилно органите по приходите се
позовават на неизяснения произход на стоката
при предходен доставчик като основание за отказ от правото на приспадане на
данъчен кредит. Изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен
кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право,
и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за
законосъобразно упражняване на това право. В случая действителното изпълнение
на пряката доставка се установява съобразно изложеното по-горе. Наличието на
стоки от фактурирания вид и количество следва да се установи при прекия
доставчик, доколкото е от съществено значение за възможността му да доставки
стоките и да прехвърли правото на разпореждане с тях като собственик към
получателя. В последователната си практика ВАС многократно подчертава, че произходът на стоката не е част от
фактическия състав, с чието проявление ЗДДС свърза възникването и упражняването
на правото на данъчен кредит, а при транспорт за сметка на доставчика,
евентуалните нередности в транспортните документи не могат да се
противопоставят на получателя.
По отношение
на доставките по две фактури, издадени от „БТ Трейдинг“ ЕООД.
Във връзка с доставките са представени освен
фактурите, договор за покупко-продажба на моторни и трансмисионни масла, и гуми
за товарни автомобили от 07.02.2018 г., приемо-предавателни протоколи от
12.02.2018 г. и 23.02.2018 г. и 2 бр. товарителници. Видно чл. т. 1.2 от
представения договор за продажба (л. 64 от преписката) стоките следва да бъдат
заявени по вид, разфасовка, качество и количество в конкретна заявка от
купувача, отправена до продавача по телефон, факс или имейл. Предвид
възможността, разписана в цитираната точка, заявката да се отправи и по
телефон, неправилно е прието от ревизиращите органи, че липсва отправена заявка
до продавача. В чл. 5.1 от цитирания договор е посочено, че общата цена на
стоката се формира на база единичните цени, посочени в ценова оферта, отправена
от продавача до купувача, като отново са изброени няколко възможности за
отправяне на ценова оферта – телефон, факс или имейл. Ето защо неправилно
ревизиращите органи са приели, че липсва ценова оферта, която да дава информация
за единичните цени, формиращи общата цена по фактури с №№ 0…010/12.02.2018 г. и
0…013/23.02.2018 година. Освен изложеното следва да се има предвид, че в
процесните фактури, в отделна колона – „цена“, е посочена единичната цена на
стоката, а в колона „сума“ е посочена цената за цялото количество, т.е.
ревизираните органи са имали необходимата им цена за единична бройка.
По отношение на приемо-предавателните протоколи,
представени от дружеството – доставчик и от жалбоподателя, ревизиращите органи
са приели, че екземплярите у двете страни са различни. Видно от представените
приемо-предавателни протоколи същите съдържат идентични данни, бланките са
еднакви, подписите на предал и получил са идентични. Единствената разлика е
това, че на екземпляра, находящ се в дружеството – жалбоподател, освен подпис и
печат на „Девня Транс“ ЕООД, пълномощникът на дружеството е изписал и имената
си, но този факт по никакъв начин не дисквалифицира доказателственото им
значение, доколкото е налице пълно съответствие на същите с фактурите,
товарителниците и с всички останали документи, представени във връзка с доставките
по процесните две фактури, относно въплътените в тях информационни данни с
доказателствено значение за установяване на релевантните по делото факти във
връзка с предаването на стоките.
По отношение на доставките по четири фактури, издадени
от „Булгарстрой 5“ ЕООД.
Във връзка с доставките са представени освен
фактурите, договор за покупко-продажба за гуми за моторни превозни средства (тежкотоварни
и леки) средства, трансмисионни масла и хидравлични масла от 04.07.2017 г. и приемо-предавателни
протоколи към всяка фактура. Приемо-предавателните протоколи са съставени в
съответствие с чл. 8а от договора за покупко-продажба, съгласно който, ако стоките
не отговарят на уговореното качество купувачът следва да уведоми продавача, каквито
данни няма по преписката. Приемо-предавателните протоколи кореспондират на
процесните фактури, в тях са конкретизирани стоките, които се предават като са
посочени марките и броят на предаваната стока. Действително липсва посочване на
мястото на предаване на процесната стока, но видно от обясненията, дадени от
Емил Стефанов, в качеството му на управител на дружеството – доставчик (л. 44
от преписката) предаването на стоките е извършено в склада на купувача в гр.
Девня, като фактическото предаване се е осъществило от Стефанов на И. К.,
пълномощник на „Девня Транс“ ЕООД. Този факт се потвърждава и от обясненията,
дадени от К. (л. 472 от преписката), същият е посочил, че предаването на
стоката се е осъществило в склада на „Девня Транс“ ЕООД в гр. Девня. Освен
изложеното приемо-предавателните протоколи са съставени и в съответствие с чл.
2 от договора, съгласно който стоките се предават на купувача на датата на
издаване на всяка една фактура. По отношение на твърденията на органите по
приходите, че екземплярите, находящи се в дружествата – жалбоподател и
доставчик, са различни, съдът счита, че единствената
разлика е това, че на екземпляра, находящ се в дружеството – доставчик, освен
подпис и печат на предал и приел са изписани имената и длъжностите на лицата,
осъществили фактическото приемане и предаване на стоките, но както бе посочено
по-горе този факт по никакъв начин не лишава приемо-предавателните протоколи от
доказателствена стойност. Приемо-предавателните протоколи кореспондират с фактурите,
с договора и с всички останали документи, представени във връзка с процесните
две доставки, поради което надлежно установяват доказателствено релевантния
факт по предаване на стоките на жалбоподателя.
Твърденията на ответника, че липсват доказателства за
произхода на стоките, придобити от „Булгарстрой 5“ ЕООД, са ирелевантни относно
правото на данъчен кредит за дружеството-жалбоподател. Съгласно константната практика
на ВАС по този въпрос, при доказване на реалното осъществяване на пряката
доставка (каквото е налице в разглеждания казус) изясняването на произхода на
стоките не е факт от значение за признаване на правото на данъчен кредит.
По отношение
на доставките по седем фактури, издадени от „СГ Груп 91“ ЕООД.
Във връзка с доставките по фактури с №№ 0…01/26.12.2015 г.,
0…02/27.12.2015 г., 0…03/28.12.2015 г., 0…04/29.12.2015 г., 0…05/30.12.2015г.
са представени освен фактурите, договор за доставка на стоки от 21.11.2015 г.,
приемо-предавателни протоколи към всяка фактура, както и товарителници. Във
връзка с доставките по фактури с №№ 0…46/05.08.2017 г. и 0…47/08.08.2017 са
представени договор от 21.07.2017 г., приемо-предавателни протоколи и
товарителници. Предвид възможността, предоставена на купувача в чл. 1, ал. 2 и
на двата сключени договора, а именно да заяви стоките по вид разфасовка,
качество и количество в конкретна заявка, която може да бъде отправена до
продавача по телефон, факс или имейл, неправилно ревизиращите органи са приели,
че липсват конкретни заявки от купувача до продавача. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
цитираните договори общата цена на стоката се формира на база единични цени,
посочени в ценова оферта, отправена от продавача до купувача по телефон, факс
или имейл, предвид което неправилно приходните органи са преценили, че липсва
информация за предоставена ценова оферта. Договорите, сключени между страните,
дават възможност, както заявката, така и ценовата оферта да бъдат предоставени
по телефон, с оглед на което страните нямат задължение да създават писмен
документ. По отношение на твърдението на органите по приходите, че
представените екземпляри на приемо-предавателните протоколи от дружеството –
жалбоподател и тези от дружеството – доставчик са различни, същото не се
възприема от настоящия съдебен състав. Видно от представените
приемо-предавателни протоколи същите съдържат идентични данни, бланките са
еднакви, подписите на предал и получил са идентични. Единствената разлика е
това, че на екземпляра, находящ се в дружеството – жалбоподател, освен подпис и
печат на „Девня Транс“ ЕООД, срещу имената си И. К. е записал пълномощник, но
както беше посочено и за други доставчици този факт по никакъв начин не
обосновава тезата на ревизиращите органи за различие на двата екземпляра.
Приемо-предавателните протоколи кореспондират с фактурите, товарителниците и с
всички останали документи, представени във връзка с процесните две доставки. В
товарителниците са посочени номерата на автомобилите, с които е осъществен
превозът на стоките, същите категорично са собственост на дружеството
жалбоподател, което кореспондира на записаното в чл. 2, ал. 3 от договорите, че
разноските за транспортирането, разтоварването и приемането на стоката са за
сметка на купувача. Неправилно ревизиращите органи са приели, че липсват
документи, удостоверяващи произхода на стоката. Както съдът посочи за
останалите доставчици изискванията
за възникване на правота на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до
спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката
доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно
упражняване на това право. В случая действителното изпълнение на пряката
доставка се установява съобразно с изложеното по-горе. Наличието на стоки от
фактурирания вид и количество следва да се установи при прекия доставчик,
доколкото е от съществено значение за възможността му да доставки стоките и да
прехвърли правото на разпореждане с тях като собственик към получателя. Както
ВАС многократно е подчертавал, произходът на стоката не е част от фактическия
състав, с чието проявление ЗДДС свърза възникването и упражняването
на правото на данъчен кредит, а при транспорт за сметка на доставчика,
евентуалните нередности в транспортните документи не могат да се
противопоставят на получателя.
Освен изложеното, както правилно е констатирано с
изслушаната по делото ССЕ, неоспорена от страните, процесните фактури са
отразени в СД по ЗДДС и дневниците за продажби на всеки един от цитираните
по–горе петима доставчици.
Всички, цитирани в ССЕ, доказателства са намерили
отражение в счетоводството на жалбоподателя, което според констатациите на
вещото лице е редовно водено. Тези обстоятелства са потвърдени и от изслушаната
по делото ССЕ (неоспорена от страните), изготвена след преглед на
счетоводството на жалбоподателя. Вещото лице е установило, че жалбоподателят е
получил всички стоки по процесните фактури, като същите са вложени за правилното
функциониране на икономическата дейност на дружеството. Казано с други думи,
установява се, че всички закупени стоки, доставени от преките доставчици, се
използват в дейността на жалбоподателя. Тези доставки са обективирани със
съответните първични счетоводни документи, приобщени към доказателствения
материал по делото, т.е. установено е използването им в дейността на
жалбоподателя.
С оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, върху административния орган пада тежестта да
докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си,
т.е. че е налице симулация и собствеността върху процесните стоки не е
прехвърлена от продавача върху купувача, че тези стоки не са налични у
ревизираното лице, или са били налични, но не са придобити от лицето, сочено
като доставчик, както и че декларираните услуги не са извършени от съответните
доставчици. По делото такива категорични доказателства не са представени и не
са ангажирани от страна на органите на приходната администрация. Ревизиращите
органи са се задоволили единствено с констатацията, че не е налице кадрова,
материална и ресурсна обезпеченост по фактурите на петимата доставчици с
получател жалбоподателя. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради
това, че издателят на процесните фактури не разполага с кадрова обезпеченост да
изпълни доставките, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената
стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което добросъвестният получател по облагаема
с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на
признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от
страна на неговия доставчик.
В конкретния казус правото на данъчен кредит е
отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което не предполага обусловеност от
предходните доставки. Правнорелевантни са доставките между прекия доставчик и
жалбоподателя. Непредставянето на документи от доставчиците поради неоткрИ.ето
им не следва да бъде разглеждано като основание за отказ на правото на
приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, още повече, че от „Девня
Транс“ ЕООД са представени съответните документи във връзка с издадените от
тези доставчици фактури.
От данните по делото категорично се установява както
прехвърлянето на правото собственост върху стоките, така и последващата им
реализация. Имайки предвид спецификата на стоката, която е получавана по
процесните доставки, както и основната дейност, осъществявана от дружеството –
жалбоподател, и счетоводните записи в регистъра по дебита на разходната сметка,
то материалите, от вида на описаните в процесните фактури, са необходими и са
използвани в дейността на „Девня Транс“ ЕООД, като това обстоятелство се
потвърждава и от заключението по назначената ССЕ.
Категорично по делото се установи от повторната
съдебно – автотехническа експертиза, че стоките по процесните фактури са
вложени в дейността на дружеството – жалбоподател. В заключението си вещото
лице е изчислило необходимото минимално количество двигателно, трансмисионно и
хидравлично масло, като е посочило, че закупените количества масла, макар и
малко над минималните, са достатъчни за оптималното функциониране на
тежкотоварните автомобили. Заключението по повторната съдебно – автотехническа
експертиза категорично опроверга и твърдението на ревизиращите органи, че
хидравлично масло “HLP 46“ не е съвместимо с някои от автомобилите.
Експертизата е посочила, че хидравлично масло “HLP 46“ може да бъде използвано,
тъй като видът на маслата е един и същ, но качеството, което предлага
(съответно и цената), е възможно най-ниското. С други думи експертизата
установява, че маслото „HLP 46” е икономически изгодно за жалбоподателя и
приложимо за транспортните средства, с които същият разполага. По отношение на вложените в транспортните
средства гуми и първоначалната и повторната съдебно – автотехнически експертизи
дават заключение, че количествата, получени по процесните доставки, са
достатъчни за осъществяване на дейността на дружеството, като първоначалната
съдебно – автотехническа експертиза сочи дори, че закупените гуми са по-малко
от необходимите количества.
Налага се обоснован извод, че закупените количества
масла и гуми са получени от ревизираното лице, което напълно кореспондира с
дадените от представляващия и организатора на транспорта в „Девня Транс“ ЕООД,
свидетелски показания. В същите свид. И. К. разяснява механизма на извършване
на доставките, като сочи, че лично той е приемал стоката и в гр. София и в гр.
Девня. В показанията си свид. Я.Б. разяснява механизма на смяната на масла и
гуми и подробно обяснява необходимостта от долИ.е на масло. От изложеното следва, че в случая е изпълнено
условието на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоките да се използват за целите на
извършваните от лицето облагаеми доставки. От обстоятелството, че
жалбоподателят се е разпоредил с процесните стоки, влагайки ги в икономическата
дейност, следва, че той е придобил собствеността върху тях, и тази обратна връзка
обуславя наличието на реално осъществени доставки на стоки по спорните фактури.
Предвид гореизложеното следва да се заключи, че в
конкретния случай е доказана последващата реализация на стоките, а съгласно т. 33
от Решение от 6 декември 2012 година на Съда на ЕС по дело C-285/11, (Боник),
правото на приспадане по принцип не може да се откаже, ако се установи, че
доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в
извършваната от данъчно задълженото лице облагаема дейност.
По настоящото дело липсват твърдения или
доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с
данъчни права. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на
Съда на ЕС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по
същество е сторено с обжалвания РА. Със същия правото на данъчен кредит е отказано
на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС – поради липса на достатъчно доказателства за
реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с
данъчни измами. В конкретния случай от представените писмени доказателства,
както и от заключението по ССЕ, се констатира издаването на фактурите,
съответствие на количеството на стоките по тях и съпътстващите ги документи,
осчетоводяването им при жалбоподателя и при прекия доставчик, осъществено
плащане по тях, транспортирането на стоката до склада на жалбоподателя, както и
последващото й реализиране, т.е. налице са реално осъществени доставки по
процесните фактури. С факта на плащане по фактурите, което обстоятелство не се
оспорва, се явява реализиран механизмът на облагане с ДДС, т.е. е налице
постъпление на данъка в републиканския бюджет и основание за получаване на
данъчния кредит при действително реализирани доставки (в същия смисъл е Решение
№ 1220 от 04.02.2015 г. по адм. дело № 4499/2014 г. на ВАС).
Противно на приетото в РА, в конкретния случай,
предвид данните по делото за сключването на облагаеми доставки, съответно
фактурирането по договори за покупко-продажба, според които жалбоподателят
купува определено количество масла и гуми, и издаването на приемо-предавателни
протоколи към фактурите, товарителници, следва да се приеме, че ревизираното
лице е действало предпазливо и добросъвестно, като е предприело разумните
мерки, изискващи се от добрия търговец, да се предпази от риска да бъде
въвлечено в данъчна измама.
По изложените съображения и при наличие на пряко
доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по
фактурите, по които ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не
е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая са
представени достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на оспорващото
дружество за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит.
Достигайки до противоположен извод, органите по приходите са издали
незаконосъобразен ревизионен акт, който следва да бъде отменен в тази част.
По отношение на фактура № 0…2435/13.07.2017 г.,
издадена от „Терра Транс“ ЕООД за данъчен период м. 07/2017 г., с посочен като
получател „България Транс“ ЕООД, в жалбата не са изложени конкретни възражения
във връзка с отказаното право на данъчен кредит. Предвид факта, че дружеството
– жалбоподател не е страна по фактурата съдът споделя изводите на органите по
приходите, че за „Девня Транс“ ЕООД не възниква право на приспадане на данъчен
кредит, на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС, в размер на 111,00 лева, поради което същото
в упражнено неправомерно. В тази част РА е правилен и законосъобразен.
Във връзка с фактура № 0...014389/20.10.2020 г.,
издадена на „Девня Транс ойл“ ЕООД, с данъчна основа в размер на 65000.00 лв. и
начислен ДДС в размер на 13000,00 лв., включена в дневник за продажби в д.п.м.
10/2020г. по възникналата облагаема доставка в д.п.м.02/2018 г.,
законосъобразно е начислена лихва в размер на 3513,89 лв. за периода от
15.03.2018 г. до 11.11.2020 г., върху сумата от 13000,00 лв. Предвид факта, че
с нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот страните са поискали в първоначалния нотариален акт да бъдат добавени процесните
съоръжения още през април месец 2018 г., се споделят изцяло съображенията на
органите по приходите, че неправилно „Девня Транс“ ЕООД е включило в дневник за
продажби през д.п.м. 10/2020 г. цитираната по-горе фактура за продажба на съоръжения.
Предвид представените по преписката доказателства, съдът счита, че в
действителност облагаемата доставка е осъществена в д.п.м. 02/2018 година,
поради което е следвало дължимият по фактура № 0...014389/20.10.2020 г. ДДС да
бъде внесен в бюджета в срока за подаване на СД за д.п.м.02/2018, а именно: до
14.03.2018 година. При положение, че ДДС по тази фактура е заплатено от
жалбоподателя едва на 11.11.2020 г. правилно органите по приходите са приели,
че за периода от 15.03.2018 г. до 11.11.2020 г. е дължима лихва, която правилно
е изчислена в размер на 3 513,89 лева.
II.
В частта по
ЗКПО
Спорът между страните в настоящото производство касае
извършеното от органите по приходите преобразуване на счетоводния финансов
резултат на дружеството в посока увеличение за 2015 г., 2017 г. и 2018 г., на
основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО, вр. чл. 10, ал. 1 от с. з.,
са отчетени разходи в счетоводна сметка „Разходи за материали“, предвид липсата
на доказателства за извършване на реални сделки по процесните фактури, издадени
от „ДМ Инвест 1“ ЕООД, „Булгарстрой 5“ ЕООД, „БТ Трейдинг“ ЕООД, „СГ Груп 91“
ЕООД и „Мираж 23“ ЕООД.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО сочи, че
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството,
отразяващ вярно стопанската операция, т.е. за да се признае за целите на данъчното облагане,
отразеният в счетоводния документ разход, следва да е извършен по реална сделка
или да е отразяващ вярно стопанската операция, както е посочено в разпоредбите
на ЗКПО. В процесния казус категорично е констатирано по делото, че
дружеството-жалбоподател е осчетоводило разходи по процесните фактури като
такива за външни услуги, като от изложеното в частта относно установените
допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС (т. I от настоящото изложение) се
установи, че доставките по издадените от „ДМ Инвест 1“ ЕООД, „Булгарстрой 5“
ЕООД, „БТ Трейдинг“ ЕООД, „СГ Груп 9“ ЕООД и „Мираж 23“ ЕООД фактури са реално
извършени.
Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни
цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. Следователно, признаването на разходи за данъчни цели се извършва на
основание общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните
изисквания на ЗКПО.
Установява се от събраните по делото доказателства,
че през ревизирания период по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ от „Девня
Транс“ ЕООД са отчетени разходи по фактури за закупени гуми и масла, като това
обстоятелство се потвърждава и от прието и неоспорено от страните заключение по
ССЕ. Вещото лице е установило, че материалите директно са отчитани като разход
в счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ още при придобИ.ето им. Описаният
начин на отчитане се потвърждава и от дадените в хода на ревизията писмени
обяснения от управителя на дружеството – жалбоподател, както и от показанията
на разпитаните свидетели, в хода на настоящото съдебно производство. Свидетелите
сочат, че маслата и гумите се влагат директно в транспортните средства. В
случая е установено, че разходите са отчетени в съответствие със счетоводното
законодателство, тъй като са налице доказателства, установяващи по категоричен
начин, че разходите по процесните фактури, с които дружеството е намалило
финансовия си резултат, са действително извършени, и че са свързани с реално
осъществени доставки. След като в хода на ревизионното производство и при съдебното
обжалване са представени доказателства, които по категоричен начин обосновават
извода, че са налице реално извършени доставки и възникнали стопански операции,
и че е следвало същите да се документират съгласно изискванията на ЗСч, то
необоснован се явява изводът на данъчните органи, че отчетените въз основа на
процесните фактури разходи се явяват недоказани, с което е нарушен принципът на
документална обоснованост по смисъла на чл. 10 във вр. с чл. 26, т. 2 ЗКПО.
По отношение на преобразувания счетоводен финансов
резултат за 2017 г. в посока увеличение на основание чл. 77, вр. чл. 26, т. 2 и
чл. 10, ал. 1 ЗКПО със сума в размер на 555,00 лева по фактура №
0…2435/13.07.2017 г., издадена от „Терра Транс“ ЕООД, която е с получател
„България Транс“ ООД, съдът счита, че правилно и законосъобразно органите по
приходите са установили, че са налице обстоятелствата по чл. 26, т. 2 ЗКПО,
доколкото жалбоподателят не е получател по въпросната фактура и същата не
следва да бъде отразена в счетоводните регистри на „Девня Транс“ ЕООД.
Правилно с РА е извършено
увеличение на финансовия резултат за 2017 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, със сума в размер на 195,57 лв., представляваща разлика между
декларираните в повече по ГДД разходи и счетоводно отразените по оборотна
ведомост и главна книга. В тази част липсват доводи в жалбата, като при
извършената служебна проверка съдът не констатира наличие на основания за
отмяна на РА в тази част.
Относно извършеното увеличение на финансовия резултат
за 2017 г. в посока увеличение със сумата от 3493,70 лева, представляваща
разходи за придобИ.е и вписване на имот по Постановление за възлагане на
недвижим имот от 09.11.2016 година, съдът намира следното: Въпросното увеличение представлява разход
за придобИ.е и вписване на имот (такси за издаване на постановления за
възлагане на недвижими имоти, местен данък към Община Девня, такса за вписване
в имотен регистър към Агенция по вписванията). Сумата е отчетена от
жалбоподателя като разход и с нея дружеството е намалило финансовия си резултат.
Същата обаче представлява пряк разход при първоначалното придобИ.е на ДМА по смисъла
на т. 4 от СС-16 Дълготрайни материални активи, следвало е да бъде включена в
цената на придобИ.е на тези данъчни амортизируеми активи (масивни сгради), и на
основание чл. 67 от ЗКПО не се признава за разход за данъчни цели в периода,
в който е направен. Дружеството-жалбоподател не прави някакви конкретни
възражения по отношение на въпросното увеличение на финансовия му резултат и
съответно определения допълнително данък. С оглед наличните по делото
доказателства, безспорно установяващи заплащането стойността на услугата от ЧСИ,
местен данък и такса за вписване на имота, както и пряката обвързаност на
същата с придобИ.ето на данъчни амортизируеми активи, съдът намира, че са
налице сочените от органите по приходите условия по чл. 67 ЗКПО разходите по цитираната по-горе фактура да не бъдат
признати за данъчни цели и съответно основанието по чл. 77, ал. 1 ЗКПО с тези разходи да се увеличи финансовият резултат на
„Девня Транс“ ЕООД за 2017 година. Финансовият резултат за същия данъчен период
е коригиран със сумата в размер на 3493,70 лева (в този смисъл е Решение № 7166
от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4351/2015 г.).
Законосъобразни са и
констатациите на органите по приходите, че имотът, придобит по постановление за
възлагане на недвижим имот от 09.11.2016 г. на ЧСИ Надежда Денчева, е продаден
на „Девня Транс ойл“ ЕООД в цялост, ведно със съоръженията в него с Нотариален
акт №153/14.02.2018 г., поправен с Нотариален акт № 190/20.04.2018 година. Във
връзка с продажбата са издадени две фактури с №№ 0…8784/13.02.2018 г. за имота
и 0…14389/20.10.2020 г. за съоръженията. Настоящият съдебен състав счита, че посочените приходи по двете фактури
следва да намерят отражение в общия размер на приходите на „Девня Транс“ ЕООД
за отчетен период 2018 г., като същевременно срещу тях бъде изписана отчетната
стойност на продадените активи – спазвайки принципа на съпоставимост на приходи
и разходи. На основание чл. 78 ЗКПО във връзка с НСС-18 „Приходи“ за данъчни
цели финансовият резултат за 2018 г. законосъобразно е преобразуван в посока
увеличение с приходите от продажбата на актива в размер на 86 000,00 лв. и
в посока намаление с отчетната стойност на продадените активи, в размер на 71 300,00
лв. Видно от представения НА за поправка на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 190, том II, рег. № 1981, дело № 251 от 20.04.2018 г.
страните, а именно „Девня Транс“ ЕООД и „Девня Транс ойл“ ЕООД, чрез своите
управители, са пожелали да се състави нотариален акт за поправка, поради
допусната явна фактическа грешка при изготвянето на Нотариален акт № 181, том
I, вх. рег. №427 от 14.02.2018 година. Поправката е поискана в смисъл: на
страница 1, ред 32 след няма да се добави и чете: „както и разположените в
имота съоръжения, подобрения, вкл. и оградна стена, стоманена козирка,
резервоар за цветни горива и технологични тръбопроводи за три вида горива,
съставляващи бензиностанция, съгласно разрешение за ползване № 311/09.12.2004
г., издадено от ДНСК“. Предвид факта, че страните по сделката са поискали
съображенията в имота по постановлението на ЧСИ да бъдат добавени в НА за
покупко-продажба още през април месец 2018 г., съдът счита, че правилно
ревизиращите органи са приели, че посочените приходи по двете фактури следва да
намерят отражение в общия размер на приходите на „Девня Транс“ ЕООД за отчетен
период 2018 г., а не както дружеството е отразило продажбата на съоръженията
през м. 10.2020 година. С оглед изложеното процесният ревизионен акт в тези
части е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Предвид гореизложеното съдът, в качеството си на съд
по същество (аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК), определя СФР на жалбоподателя
за ревизираните данъчни период, както следва:
За 2015 г. не са налице основания за преобразуване на
СФР на „Девня Транс“ ЕООД, поради което в тази част РА е незаконосъобразен и
следва да се отмени.
За 2017 г. СФР следва да се преобразува в посока
увеличение със следните суми:
-
555,00 лева + 195,57 лева,
представляващи недокументално обосновани разходи, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО;
-
3 493,70 лева, представляваща
разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, на основание
чл. 77, ал. 1, вр. чл. 67 и чл. 22, т. 1 ЗКПО.
С
оглед горното и предвид данните в подадената от жалбоподателя ГДД по чл. 92 ЗКПО за този данъчен период, съобразени от органите по приходите при изготвяне
на РД и РА, съдът определя данъчен финансов резултат на д.п.2017 г. данъчна
печалба в размер на 21 002,53 лева, върху която се дължи корпоративен
данък в размер на 2 100,25 лева (вж. чл. 6 и чл. 20 ЗКПО). На основание
чл. 9 от ЗКПО, чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания и чл. 175 ДОПК, за невнесените в срок задължения се дължи
лихва в размер на 581,08 лева.
За 2018 г. СФР следва да се преобразува в посока увеличение
със сумата в размер на 86 000,00 лева, представляваща приходи от продажба
на недвижим имоти съоръжения, на
основание чл. 78 ЗКПО, във връзка със СС-18, и в посока намаление със сумата в
размер на 71 300,00 лева, представляваща разходи за придобИ.е на имота.
С оглед горното и предвид данните в подадената от
жалбоподателя ГДД по чл. 92 ЗКПО за този данъчен период, съобразени от органите
по приходите при изготвяне на РД и РА, съдът определя данъчен финансов резултат
на д.п.2018 г. данъчна печалба в размер на 22 075,48 лева, върху която се
дължи корпоративен данък в размер на 2 207,55 лева (вж. чл. 6 и чл. 20 ЗКПО). На основание чл. 9 ЗКПО, чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси
и други подобни държавни вземания и чл. 175 ДОПК, за невнесените в срок
задължения се дължи лихва в размер на 386,93 лева.
Предвид всичко изложено дотук съдът намира, че в
частта, с която на жалбоподателя са установени задължения за ДДС по ЗДДС за
д.п.м.12.2015 г. в размер на 9317,18 – главница и 4667,19 – лихва, за д.п.м.01.2016
в размер 2141.09 лв. – главница, 1054,07 лв. – лихва, за д.п.м.07.2017 г. в
размер на 16892,90 лв. /17 003,90 лева – 111,00 лева/ – главница, и в размер на
5748,74 лева /5 786,51 лева – 37,77 лева/ - лихва, за д.п.м.08.2017 г. в
размер на 11367,17 лв. – главница, 3770,41 – лихва, за д.п.м.10.2017 г. в
размер на 7767,32 лева – главница, и 2444,74 лв. – лихва, за д.п.м.11.2017 г. в
размер на 6940,11 г. – главница, и 2126,54 лв. – лихва, д.п.м.02.2018 г. в
размер на 10 071,02 лева – главница, и в размер на 2834,10 лева /6347,99
лева – 3513,89 лева/ – лихви, за д.п.м.07.2018 г. в размер на 11838,61 лв. –
главница, и 2828,34 лв. – лихва, за д.п.м.08.2018 г. в размер на 3097,70 лв. –
главница, и 713,39 лв. – лихва, и допълнителни задължения за корпоративен данък
по ЗКПО за д.п.2015 г. в размер на 5729,17 – главница, и 2747,18 лева – лихва,
за д.п.2017 г. в размер на 19807,92 лева /21908,17 лева – 2100,25 лева/ -
главница, и 5468,50 лева /6049,58 лева – 581,08 лева/ - лихва, и за д.п.2018 г.
в размер на 11766,11 лева /13973,66 лева – 2207,55 лева/ - главница, и в размер
на 2058,65 лева /2445,58 лева – 386,93 лева/ - лихва, РА е незаконосъобразен и
следва да се отмени. В останалата част, с която на жалбоподателя са установени
допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.07.2017 г. в размер на 111,00 лева
– главница, и 37,77 лева – лихва, и за д.п.м.02.2018 г. лихви в размер на 3513,89
лева, и допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2017 г. в
размер на 2 100,25 лева – главница, и 581,08 лева – лихва, и за д.п.2018
г. в размер на 2 207,55 лева – главница, и 386,93 лева – лихва, РА е
правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор, предвид направените
своевременни искания, и като съобрази изложеното в предходния абзац, съдът
намира, че страните взаимно си дължат разноски - ответникът, съобразно уважената
част на жалбата, а жалбоподателят, съобразно отхвърлената част.
От страна на ответника е направено възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК за прекомерност на уговорения между жалбоподателя
и процесуалния му представител хонорар да процесуално представителство. Произнасяйки
се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът във всички случаи е
длъжен да съобрази правната и фактическа сложност на производството по делото.
В случая съобразно минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на
чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ) възлиза на сумата 4151,37 лв. (материалният
интерес е 162136,59 лв.). Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 7,
ал. 9 НМРАВ, съгласно която, при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. При
наличие на проведени осем съдебни заседания и предвид минималния нормативен
размер от 4151,37 лв. съдът приема, че възражението за прекомерност не е
основателно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 4800,00
лева и не надхвърля съществено минималния такъв, увеличен с дължимото такова,
съгласно чл. 7, ал. 9 НМРАВ. Освен това делото е със съществена правна и
фактическа сложност, поради което уговорения между жалбоподателя и неговия
процесуален представител размер на адвокатския хонорар не може да бъде определен
за прекомерен.
В конкретния случай общият размер на задълженията по
ревизионния акт в обжалваната част е 162136,59 лева (главница и лихви). С
настоящото решение РА е отменен в частта, с която на жалбоподателя са
определени данъчни задължения в общ размер на 153198,12 лева (главница и лихви).
От страна на жалбоподателя се претендират доказани разноски в размер на 9058,15
лева, в т.ч. 50, 00 лева – заплатена държавна такса за разглеждане на делото,
4208,15 лева – заплатени депозити за вещо лице, и 4800,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. Дължимите разноски за жалбоподателя (адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса) съобразно така уважената
част от жалбата са в размер на 8558,78 лева. Дължимите разноски за ответната
страна (юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица), изчислено
по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 НМРАВ юрисконсултското възнаграждение възлиза на 4151,37
лева. Общата сума на разноските, направени от ответника, съобразно приложения
списък по чл. 80 ГПК възлиза на 4851,37 лева, като съобразно отхвърлената част
от жалбата дължимите от жалбоподателя разноски са в размер на 267,45 лева.
Водим от гореизложените съображения, настоящият
състав на Варненски административен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Девня Транс” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. Девня, ж.к. “Девня“, бл. 2, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от
управителя П.Г.А. Ревизионен акт № Р-03000320003401-091-001/21.12.2020 г.,
потвърден с Решение № 8/15.03.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
Данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на
дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за
д.п.м.12.2015 г. в размер на 9317,18 – главница и 4667,19 – лихва, за
д.п.м.01.2016 в размер 2141.09 лв. – главница, 1054,07 лв. – лихва, за
д.п.м.07.2017 г. в размер на 16892,90 лв. – главница, и в размер на 5748,74
лева - лихва, за д.п.м.08.2017 г. в размер на 11367,17 лв. – главница, 3770,41
– лихва, за д.п.м.10.2017 г. в размер на 7767,32 лв. – главница, и 2444,74 лв.
– лихва, за д.п.м.11.2017 г. в размер на 6940,11 лв. – главница, и 2126,54 лв.
– лихва, д.п.м.02.2018 г. в размер на 10 071,02 лв. – главница, и в размер на
2834,10 лв. – лихви, за д.п.м.07.2018 г. в размер на 11838,61 лв. – главница, и
2828,34 лв. – лихва, за д.п.м.08.2018 г. в размер на 3097,70 лв. – главница, и
713,39 лв. – лихва, и допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за
д.п.2015 г. в размер на 5729,17 – главница, и 2747,18 лв. – лихва, за д.п.2017
г. в размер на 19807,92 лв. - главница, и 5468,50 лв. – лихва, и за д.п.2018 г.
в размер на 11766,11 лв. – главница, и в размер на 2058,65 лева – лихва.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Девня Транс” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Девня, ж.к. “Девня“, бл. 2, вх. А, ет. 4, ап. 12,
представлявано от управителя П.Г.А., против Ревизионен акт №
Р-03000320003401-091-001/21.12.2020 г., потвърден с Решение № 8/15.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика“ – Варна при
ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са определени допълнителни
задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.07.2017 г. в размер на 111,00 лв. –
главница, и 37,77 лв. – лихва, и за д.п.м.02.2018 г. лихви в размер на 3513,89
лв., и допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2017 г. в
размер на 2 100,25 лв. – главница, и 581,08 лв. – лихва, и за д.п.2018 г.
в размер на 2 207,55 лв. – главница, и 386,93 лв. – лихва.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „Девня Транс” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ж.к. “Девня“, бл. 2, вх. А, ет.
4, ап. 12, представлявано от управителя П.Г.А. разноски по делото в размер на 8558,78
лева (осем хиляди петстотин петдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА „Девня
Транс” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ж.к. „Девня“,
бл. 2, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя П.Г.А. да заплати в
полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при
ЦУ на НАП – Варна разноски по делото в размер на 267,45 лева (двеста шестдесет
и седем лева и четиридесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ:.........................