Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 889
03.12.2019г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева - Иванова
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на
прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 973 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Териториална Дирекция (ТД) Южна Морска към Агенция
„Митници“, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №98/08.07.2019г.,
постановено по АНД №172 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г., в
отменителната му част.
Касационният
жалбоподател счита, че решението в обжалваната му част било неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Неправилни били изводите на съда, че от
събраните по делото доказателства не се установявало по изискуемия категоричен
и безспорен начин авторството на деянието и че именно жалбоподателя извършил
твърдяното митническо нарушение, квалифицирано с административно-наказателния
състав на чл.233, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗМ, както и изводите, че не било
доказано виновно поведение от негова страна, в изискуемата форма пряк умисъл.
Безспорно се установило, че на сочената в акта и наказателното постановление
дата А.Я.Ч. преминал през държавната граница през МП „Капитан Андреево“,
управлявайки автобус, в който след извършена щателна митническа проверка били
намерени 80 кутии цигари без акцизен бандерол. От разпита на свидетелите Р.З. и
Д. Ч. се установило, че са си закупили цигари от безмитния магазин в Р Турция.
Същите декларирали носените от тях цигари преди извършване на митническата
проверка. Останалите пътници, както и шофьора, не декларирали нищо. От това
следвал извода, че всеки поел отговорност само и единствено за носените от него
цигари. Не можело да се очаква от някое лице да поеме отговорност за чужди
вещи. По примера на З. и Ч., ако цигарите били на някое от пътуващите в
автобуса лица, то той щял да си поеме отговорност за тях, както сторили те. Ето
защо никой друг не си признал, че носил цигари, вероятно защото тези цигари не
били на никого от пътниците. Фактът, че цигарите били намерени на дъното на
кошчето за боклук, под найлоновата торба за смет, показвал, че същите били
укрити. Касационният жалбоподател счита, че жалбоподателят бил наясно с
митническите изисквания към влизащите на територията на страната пътници, още
повече, че същият осъществявал превози по занятие и именно поради тези си
познания предприел укриването на пренасяните от него акцизни стоки в
количества, надвишаващи нормативно определените от митническите органи. Личните
обяснения, дадени от Ч. пред митническите органи, че цигарите били закупени от
Р Турция и били изхвърлени от пътниците, били удобни извинения, за да прикрие
собствените си действия. Нямало логика да закупиш цигари и веднага след това да
ги изхвърлиш. По делото безспорно се установило също така, че пренасянето на
процесните стоки било извършено без знанието и разрешението на митническите
органи, тъй като жалбоподателя не предприел действия да декларира по
установения ред пренасяните през границата на страната стоки и то след
изричното запитване от страна на митническите служители за наличие на такива
стоки. Поради това се сочи, че нарушението било доказано от обективна страна.
От субективна страна нарушението било извършено виновно, жалбоподателят
съзнавал, че пренася през границата на страната
процесните стоки, както и че извършва
това без знанието и разрешението на митническите органи, предприел
всички действия, с които могъл да осуети узнаването от страна на митническите
власти за пренасяните от него стоки, чрез укриването им. По подробно изложените
в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд
в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното
постановление в пункт 2-ри и пункт 3-ти.
Ответникът, А.Я.Ч., чрез
процесуален представител моли да бъде потвърдено решението като правилно и
законосъобразно.
Представителят на ОП -
Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила
на атакувания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Административен съд –
Хасково, след проверка на решението в обжалваната му част във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество е неоснователна.
С Наказателно постановление
(НП) №2062/2018 от 06.02.2019г., издадено от С. Д. Заместник-Директор на
Териториална Дирекция Южна Морска, са отнети в полза на Държавата от А.Я.Ч., на
основание чл.233, ал.6, във връзка с чл.233, ал.3 от Закон за митниците (ЗМ) цигари
„Karelia slims“ – 80 кутии, с продажна цена: 392.00 лв. (пункт I от НП); наложено е на А.Я.Ч.,
на основание чл.233, ал.3 във връзка с чл.233, ал.1 от ЗМ, административно
наказание глоба в размер на 784.00 лв. (пункт II от НП); от задържаните с разписка №0125397/12.09.2018г. от А.Я.Ч.
960.00 лв., са задържани за обезпечаване до размера на определената в пункт II на постановлението глоба:
784.00 лв. (пункт III от НП).
С Решение №98 от 08.07.2019г.
по АНД №172/2019г., Районен съд – Свиленград е отменил Наказателно
постановление №2062/2018 от 06.02.2019г. в частта по пункт 2-ри и в частта по
пункт 3-ти, и е потвърдил Наказателно постановление (НП) №2062/2018 от
06.02.2019г. в частта по пункт I.
За да постанови решението
си, районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основания за
отмяна на НП като незаконосъобразно. Наред с това направил правни изводи за
недоказаност на авторството на процесното нарушение, както и на субективния
признак – вината, предвид което приел, че обжалваното НП се явява неправилно,
като издадено в противоречие с материалния закон, от тук и незаконосъобразно на
материалноправно основание. Поради това посочил, че НП подлежи на отмяна в частта
по пункт 2-ри и в частта по пункт 3-ти. Същевременно изложил и съображения, че
макар и неправилно НП, независимо от отмяната му, същото следва да бъде
потвърдено в частта по пункт 1-ви, относно постановеното отнемане в полза на
Държавата, доколкото процесните стоки са предмет на митническа контрабанда,
което било безспорен факт по делото. Поради това и по пряк аргумент от чл.233,
ал.6 от ЗМ, същите във всички случаи подлежали на отнемане, което правело
недопустимо друго разпореждане с тях.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния
съд в обжалваната част е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
При правилно установената
фактическа обстановка, настоящата инстанция приема за правилни изводите на
районния съд относно обстоятелството, че обжалваното НП е неправилно и
необосновано, издадено в противоречие с приложимия материален закон и при
недоказаност авторството на нарушението в лицето на жалбоподателя А.Я.Ч.. Действително,
както е посочил и районният съд, принципно, дадената правна квалификация на
нарушението е вярна, доколкото в настоящото производство несъмнено установен
факт е настъпването на противоправния резултат, изразяващ се в превозването,
респ. пренасянето на акцизни стоки – цигари, през границата на страната, без
знанието и разрешението на митническите органи, като същите са били в кошчето за отпадъци
в автобус, влизащ в Р България, идвайки от Р Турция, на посочените в НП дата и
място. Няма
спор, че същият автобус е бил управляван от А.Я.Ч., който, в качеството си на водач
на този автобус, е пътувал с други лица - персонал (втори шофьор) и пътници.
Наред с това, обоснован е доводът на районния съд, че не могат да се изградят категорично правни
изводи за съпричастност на Ч. към превозването, респ. пренасянето на процесните
тютюневи изделия и че именно той е извършителят на деянието, нито се обосновава
субективния елемент – вината на лицето, сочено за нарушител, тъй като не е
доказано той да е извършил каквито и да било лични действия по отношение на
процесните цигари – да ги е укривал, с цел да бъдат превозени, респ. пренесени
– фактически въведени на митническата територия на страната, без знанието и
разрешението на митническите органи, или по друг начин да е демонстрирал своене
спрямо тях, респ. притежанието им, нито дори по придобиването им. Такива данни
по делото безспорно не са налице и не могат да се изведат от установените
факти.
Няма спор, че процесният
автобус е бил управляван от Ч. при пристигането му на МП „Капитан Андреево“ от
Р. Турция, като е превозвал пътници по маршрут от Р. Турция за Р. България. Установява
се от доказателствата по делото, коментирани в мотивите на съда, че в автобуса
са пътували множество пътници, сред които е имало деца от 16 до 18 години,
пълнолетни лица, както и двама водачи. Правилно съдът е приел, въз основа на
коментираните в решението доказателства, че автобусът е спрял на безмитния
магазин на турска територия, като водачите са останали до автобуса, а пътниците
са напазарували и са внесли в автобуса стоката, закупена от магазина, като през
това време жалбоподателят не е наближавал процесния кош (тъй като липсват
събрани доказателства в тази насока, а напротив - установява се, че част от
пътниците са били около коша, но свидетелите не са имали пряка видимост върху
коша, за да установят какво точно се е случило). В случая се свежда
до минимум, дори се изключва вероятността Ч., пък бил той и водач на автобуса, наблюдавайки
всички качващи се пътници, да е възприемал с точност носения от тях багаж и
последващи техни действия вече вътре в автобуса и около коша за изхвърляне на отпадъци,
където всъщност са открити тютюневите изделия. В тази връзка, правилно
районният съд е приел, че липсват и не са събрани доказателства, от които да се
установява категорично и безспорно, че със свои лични действия Ч. е извършил
вмененото му административно нарушение, като е придобил и укрил в автобуса,
чийто водач е бил, процесните цигари, по начина и в количеството, установени по
делото, така и пътувайки/управлявайки това превозно средство да ги е превозил
през границата на страната, без да ги декларира пред митническите органи, т.е.
и без тяхно знание и разрешение. В случая е останало недоказано, по изискуемия
убедителен и безспорен начин, авторството на деянието в лицето на
санкционираното лице, тъй като единствено и само от установените факти на
настъпил противоправен резултат и пътуването му в това МПС, където са били
укрити тютюневите изделия, нито пък от служебното му качество – водач на автобуса,
не може да се изгради безпротиворечив извод, че именно Ч. е извършил
конкретното митническо нарушение.
При това положение
правилно е прието от районния съд, че твърдението на АНО, чиято е
доказателствената тежест в процеса, че именно Ч. е пренесъл укрити в автобуса –
в коша за изхвърляне на отпадъци, процесните акцизни стоки- цигари, не може да
се приеме за установено категорично и не се доказва по дължимия убедителен
начин.
Наред с
горното, както обосновано е приел и районният съд, освен недоказано и
несъставомерно от обективна страна, по отношение на конкретното деяние не се
установява и субективния елемент -вината. По делото не са събрани, съответно
липсват доказателства, обосноваващи изграждането на безпротиворечив извод за
факта на виновно извършено нарушение от лицето. В случая, от наличните по
делото доказателства не се обезпечават категорични правни изводи Ч. да е знаел изобщо за наличието на укрити
цигари в коша за изхвърляне на отпадъци в автобуса, чийто водач е бил, респ.
сам да ги е поставил там и при влизането си в страната, съзнателно знаейки тези
факти, да е бездействал и не изпълнил задължението за тяхното деклариране, по
този начин и да е укрил информацията, с цел да въведе същите на митническата
територия на страната, без знанието и разрешението на митническите органи.
Предвид
направените изводи за недоказано авторство на процесното нарушение, както и
отсъствието на субективния признак, обосновано районният съд е приел, че
обжалваното НП се явява неправилно, поради което подлежи на отмяна в санкционната
си част, касаеща самият жалбоподател.
При тези съображения,
касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му
в обжалваната част е валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №98/08.07.2019 г., постановено по АНД №172
по описа на Районен съд - Свиленград за 2019 година, в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.