№ 6656
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. И.
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100106004 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД от „Е.М.“ ЕООД срещу
Р. П. Р. и Й. К. П. – за обявяване относителната недействителност на договор за
дарение от 17.11.2020 г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 78, том 2, рег. № 15 783, дело № 253 от 17.11.2020 г., на нотариус рег. № 107
при НК.
Ищецът „Е.М.“ ЕООД твърди, че е кредитор на ответника Р. П. Р. въз основа
на договор за цесия, сключен с „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ от 27.07.2022 г.,
по силата на който последното дружество е прехвърлило на ищеца вземанията по
два договора за потребителски паричен кредит, сключени съответно на 08.10.2019
г. и 05.02.2020 г. Твърди, че с прехвърлянето на недвижимия имот с договор за
дарение, ответникът Р. Р. е извършил действия на разпореждане, които го увреждат,
поР. което иска обявяването им за недействителни по отношение на него.
Претендира разноски.
Ответниците оспорват иска по съображения, изложени в отговора на
исковата молба. Твърдят, че ищецът няма качеството кредитор по отношение на
тях, оспорва извършената цесия с твърдения за нейната нищожност, както и че
извършената сделка не е увреждаща. Искат отхвърляне на претенцията и
претендират разноски.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 08.10.2019 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-17363914 между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, от една страна, и
Р. П. Р., от друга, в качеството му на кредитополучател. По договора банката е
предоставила на последния банков потребителски кредит в размер на 12 000 лева.
Между страните е сключен и Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-17668761 на 05.02.2020 г., с който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1 000 лева.
На 17.11.2020 г. с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 78, том II, рег. № 15 783, дело № 253 от 2020 г. на нотариус с рег.
№ 107 в регистъра на НК при СРС, Р. П. Р. – длъжник по горепосочените договори
за потребителски кредит, е дарил на Й. К. П. правото на собственост върху следния
недвижим имот, негова лична собственост, а именно - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1105.39.7.4, находящ се в гр. София, Столична
община, район „Красна поляна“, ж. к. „*******, апартамент 4, с площ от 69,79 кв.
м., заедно с прилежащото към него Избено помещение с площ от 4,60 кв. м., и със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г. „БНП
П.П.Ф. С.А., клон България“ КЧТ прехвърлилo вземания на ищеца по настоящото
производство „Е.М.“ ЕООД, индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора,
сред които са посочени и вземанията на банката срещу длъжника Р. П. Р. по
горепосочените договори.
По ч. гр. д. № 32697/2024 г. на СРС, 176 състав, била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. П. Р. по
отношение на вземанията на „Е.М.“ ЕООД по договора за потребителски кредит от
08.10.2019 г., която не е влязла в сила, доколкото е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и с оглед на което кредиторът е предявил иск по чл. 422 във вр.
с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като исковата молба е заведена под вх. №
295969/19.09.2024 г. пред СРС.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и
2
главно качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка,
извършване на разпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия
ответник, увреждане интересите на кредитора с това разпоредително действие,
както и наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора, а при
възмездно разпореждане такова знание следва да е налице и у насрещната страна.
Кредиторът не следва да доказва наличие на знание у приобритателя по
възмездната сделка, ако той е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника, тъй като в тези случаи действие намира оборимата презумпция за
знание по чл. 135 ал. 2 ЗЗД. Оборването на въведената презумпция е в тежест на
длъжника, за което същият следва да проведе пълно обратно доказване.
В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на
кредитор, ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата
молба факти. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно
решение, достатъчно е същото да е действително възникнало. В тази връзка
правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не е част от
предмета на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, поР. което ищецът не следва да
доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и изискуемо /така т. 2 от ТР №
2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК, на ВКС и константната
практика на ВКС/.
В случая безспорно се установи по делото, че между праводателя на ищеца -
„БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ КЧТ и първият ответник в качеството му на
кредитополучател са сключени два договора за потребителски кредит от 08.10.2019
г. и 05.02.2020 г., по които договори банката е изпълнила задълженията си, като е
предоставила на кредитополучателя заеми в общ размер от 13 000 лева –
обстоятелство, което не е спорно между страните. Усвояването на посочената сума
е породило задължението за кредитополучателя да погаси кредитите по начина и в
срока, уговорен между страните. Към релевантния за спора момент /17.11.2020 г. –
датата на атакуваната сделка/ в полза на банката е съществувало действително
вземане спрямо първия ответник за връщане на предоставените на
кредитополучателя суми. Ищецът се легитимира като цесионер, придобил
вземането въз основа на сключен с кредитора на първия ответник договор за
прехвърляне на вземания на 27.07.2022 г. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително изтекли лихви, ако не е
уговорено друго. Доколкото Павловият иск по чл. 135 от ЗЗД съставлява част от
общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл. 133 от ЗЗД, то върху новия
3
кредитор преминава и правото да се иска обявяването на относителна
недействителност на увреждаща кредитора сделка. В тази насока следва да се има
предвид и приетото с Тълкувателно решение № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС
тълкуване, че цесионерът притежава активна материалноправна легитимация да
предяви иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са
извършени след възникване на вземането на цедента, но преди сключването на
договора за прехвърляне на вземането – какъвто е настоящият случай. Това е
достатъчно, за да се приеме за доказано в производството по Павловия иск, че
ищецът има качеството на кредитор по отношение на първия ответник. В
настоящото производство това му качество не може да бъде отречено по
възражения, черпени от съдържанието на сключения между цедента и цесионера
договор за прехвърляне на вземания. В производството по отменителния иск по чл.
135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на
отношения, легитимиращи ищеца като кредитор. В тази връзка възраженията на
ответниците, че цесията е нищожна поР. невъзможен предмет и липса на
основание, са неотносими към предмета на доказване и не следва да бъдат
разглеждани от съда. Подобни възражения са допустими, само когато с
отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД е съединен иск за изпълнение на
задължението по правоотношението, от което произтича вземането на кредитора,
какъвто не е настоящия случай, а практиката е последователна в разбирането, че не
е нужно вземането да е ликвидно и изискуемо, т.е. определено по основание и
размер с влязъл в сила съдебен акт
С оглед на това съдът приема за доказано по делото, че ищецът се
легитимира като кредитор на първия ответник на наведеното от него основание –
договори за потребителски кредит и договор за цесия. Това негово качество не
може да бъде отречено и на основание наведеното от ответниците възражение за
липса на уведомяване на първия ответник за извършената цесия. Разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД урежда момента, от който цесията поражда действие за
длъжника и третите лица, но самото прехвърляне на вземанията е породило
прехвърлителния си ефект със сключването на договора, съответно уведомяването
за извършеното прехвърляне не рефлектира върху дължимостта на вземането.
Задължението за уведомяване на длъжника за цесията е уредено с цел яснота за
последния на кого следва да престира, както и с оглед интересите на кредитора в
случай, че вземането е цедирано и на трети лица. Дори и да се приеме, че в случая
приложените по делото доказателства не установяват такова уведомяване, то с
връчването на исковата молба цесията е съобщена на длъжника, доколкото по
4
делото са налице данни, че банката-цедент е упълномощила ищеца, в качеството
му на цесионер, да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне
/Приложение № 3 от Договора за цесия/.
Съдът приема за доказано в настоящото производство и извършването на
увреждащо разпоредително действие от страна на длъжника. Съгласно трайната
практика на ВКС /Решение № 320/05.11.2013г. по гр.д. № 1379/2012г., Решение №
261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г., Решение № 201/31.10.2018г. по гр.д. №
1036/2018г., всички на IV г.о. и др./ всяко разпореждане, с което отделен
имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява
неговата цена, уврежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото
на длъжника си. Без значение за наличието на увреждане е дали при
разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо,
както е при възмездните отчуждителни сделки, както и това, дали задължението по
договора за кредит е обезпечено и с друго имущество. Съгласно чл. 133 от ЗЗД
цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите му и
всеки от тях решава от кой имуществен обект да се удовлетвори. Възраженията на
ответниците в противната насока са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот от
17.11.2020 г., с който длъжникът е прехвърлил в полза на Й. К. П. правото на
собственост върху подробно описания в Нотариален акт № 78, т. ІI, рег. № 15783,
дело № 253 от 2020 г. на Нотариус рег.№ 107 при НК недвижим имот, безспорно
уврежда ищеца-кредитор. Вследствие на извършеното прехвърляне на правото на
собственост се намалява имуществото на длъжника, което би могло да служи за
удовлетворяване на неговите кредитори. Касае се за безвъзмездна сделка, която
безспорно създава пречки за удовлетворяването на кредитора. Правноирелевантно
е дали длъжникът след разпореждането притежава и друго имущество и на каква
стойност е то, тъй като отчуждаването на длъжниковото имущество води до
обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори. За
приложимостта на чл. 135 ал. 1 ЗЗД е без значение и дали кредиторът е наложил
обезпечителни мерки във връзка със своето вземане, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД
за удовлетворяване на дълга служи цялото имущество на длъжника и същият не
разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост или недвижимост
следва да се удовлетвори кредитора. Право на последния е да избере начина и
имуществото, с което да се удовлетвори / така Решение № 50/2017г. по т.д. №
731/2016г. на I т.о., ВКС, решение № 407 от 29.12.2014г. по гр. д. № 2301/14г. на
ВКС, ІV г. о., решение № 639 от 06.10.2010г. по дело №754/2009 на ВКС, ГК, IV
5
г.о., решение № 328 от 23.04.2010г. по гр. д. 879/10г. на ВКС, ІІІ г. о., с решение №
639 от 06.10.2010г. по гр. д. 754/09г. на ІV г. о./. Всички доводи на ответниците,
свързани с това, че не е налице увреждащо действие от тяхна страна, както и
наличието на достатъчно обезпечение на кредиторовите вземания по договора за
кредит, са неоснователни.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява и наличието
на субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, който следва
да е налице у длъжника, с оглед на безвъзмездния й характер. Знанието на
длъжника за увреждане е налице винаги когато същият знае, че има кредитор и че с
извършеното разпореждане ще го затрудни при удовлетворяване на вземането му
/Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д. № 450/2010г. III г.о., ВКС/. В настоящия случай
към датата на прехвърлянето на недвижимия имот чрез дарение – 17.11.2020 г. е
безспорно, че първият ответник е длъжник по валидно сключени договори за
потребителски кредити с банката-цедент, прехвърлила в последствие вземанията
си на новия кредитор и настоящ ищец. Следователно към тази дата у него е
формирана представа, че има кредитор и че действието му го уврежда, което
знание всякога е налице, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане. Със сключването на договора за цесия не
възниква ново вземане, а вече възникналото сменя титуляра си, следователно
увреждащите сделка или действие имат този ефект спрямо „вземането”,
независимо от личността на кредитора. Ако са били увреждащи за първоначалния
кредитор, рефлектирайки върху способността на длъжника да го удовлетвори с
притежаваното имущество, сделката или действието са увреждащи и за
последващия кредитор /в този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение №
2/2019 г. на ОСГТК на ВКС/. Доколкото увреждащата сделка е с безвъзмезден
характер, не се изисква да е налице знание и у третото лице, с което длъжникът е
договарял, по арг. от чл. 135, ал. 1, изр. първо и второ от ЗЗД. В този смисъл
твърденията, че третото лице попада в кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД,
доколкото е майка на длъжника, са неотносими към спора.
ПоР. това съдът прие, че по делото са установени всички елементи от
обективната и субективната страна на фактическия състав на отменителния иск по
чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Предявеният от ищеца Павлов иск следва да бъде уважен и
атакуваната с него безвъзмездна сделка - да бъде обявена за относително
недействителна спрямо него.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответниците следва да се възложат сторените от ищеца разноски за адвокатско
6
възнаграждение, държавна такса и съдебно удостоверение/ по отношение на
таксата за вписване на исковата молба и за издаване на данъчна оценка липсват
доказателства, че същите са понесени от ищеца/. С оглед на това в тежест на
ответниците следва да се възложат сторените от ищеца разноски от 1 832,47 лева –
разноски за държавна такса и съдебно удостоверение, както и.адвокатско
възнаграждение в размер на 5 165,92 лева, с ДДС, което е в минималния размер по
чл. 7, ал. 2, т .4 от НМРАВ, непозволяващ последваща редукция
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135 от ЗЗД,
спрямо „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление в гр. София,
ж. к. „Малинова долина“, ул. „*******, сключения между Р. П. Р., ЕГН **********,
от гр. София, ж. к. „*******, и Й. К. П., ЕГН **********, от гр. София, ж. к.
„*******, договор за дарение на недвижим имот от 17.11.2020 г., обективиран в
Нотариален акт № 78, том II, рег. № 15 783, дело № 253 от 2020 г. на нотариус с рег.
№ 107 в регистъра на НК при СРС, с който Р. П. Р., ЕГН **********, е прехвърлил
чрез дарение правото на собственост на Й. К. П., ЕГН **********, върху следния
недвижим имот, негова лична собственост, а именно - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1105.39.7.4, находящ се в гр. София, Столична
община, район „Красна поляна“, ж. к. „*******, апартамент 4, с площ от 69,79 кв.
м., заедно с прилежащото към него Избено помещение с площ от 4,60 кв. м., и със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА Р. П. Р., ЕГН **********, от гр. София, ж. к. „*******, и Й. К.
П., ЕГН **********, от гр. София, ж. к. „*******, да заплатят на „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Малинова
долина“, ул. „*******, сумата от 6 998, 39 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7