Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 21.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осми
януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4184 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***против ***К.А. с постоянен адрес ***, за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение в производството по ч.гр.д.№***
Твърди се, че процесните вземания
произтичат от Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №***,
сключен на ***между ***, в качеството на кредитор и ответника ***А., в качеството
на кредитополучател, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2 323,36 лева, от които
чиста стойност на кредита в размер на 2 000лв., такси и комисионни в размер на
200лв. и застрахователна премия в размер на 123,36лв. За ползване на кредита
кредитополучателя следвало да заплати на банката годишен лихвен процент в
размер на 15,5%, а годишния процент на разходите бил определен в размер на
27,93%. Твърди се също, че кредитополучателя се задължил да погаси усвоения
кредит чрез 24 анюитетни месечни вноски, всяка от
които в размер на 113,20лв., като първата падежна дата била на 07.12.2013г., а
последната – на 07.11.2015г. Общата дължима сума, която следвало да бъде
върната по сметка на кредитополучателя в края на периода била в размер на
2 716,80лв. Твърди се, че кредитополучателя направил 5 вноски по
погасяване на задължението, както и погасил 0,65лв. начислени лихви за просрочие или общо внесъл сума в размер на 458,43лв. С нея
били погасени четири вноски в пълен размер
- по 113,20лв. и погасена част от вноската с падеж 07.04.2014г. – в размер на 4,98лв.. Други
плащания не последвали след 07.04.2014г.
Твърди се още, че 27.10.2014г. бил сключен договор за цесия
между ***, в качеството на цедент и ищеца, в
качеството на цесионер, по силата на който цедента прехвърлил на цесионера
парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за
потребителски кредити, подробно описани в Приложение №1, сред които и тези,
произтичащи от процесния договор от ***Навеждат се
доводи, че с пълномощно, представляващо неразделна част от Договора за цесия, цедентът
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците
за извършената цесия. На това основание ищеца предприел уведомяване на
ответника, изпращайки му съобщение на адреса, посочен в договора за кредит,
което било получено лично от длъжника на 06.11.2014г.
Излага се, че вземанията били претендирани
по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№***била
издадена Заповед за изпълнение, но при наличие на основания по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора да предяви иск за установяване
съществуването на вземанията си.
Претендира се да се признаят за установено съществуването на
вземанията на ищеца за сумата от 1 984,07лв., представляваща главница и
сумата от 175,25лв., представляваща просрочена лихва, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното плащане.
Ответникът ***К.А. е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв.Ц.П.,
с който се ангажира становище за неоснователност на иска. Релевира
възражение за нищожност на клаузи от процесния
договор за кредит, както и възражение за погасителна давност.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от
фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д. №***се
установява, че ищеца депозирал заявление срещу ответника ***К.А. за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните
вземания. На 22.03.2019г. е издадена Заповед за изпълнение за претендираните вземания. С разпореждане на съда от 22.05.2019г.
е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Установителната искова претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок и при изложените
обстоятелства, съдът я намира за
допустима.
От представените преписи на Договор
за потребителски паричен кредит от ***., сключен между ***, в качеството на кредитодател и ответника ***А., в качеството на заемополучател; Погасителен план към договора;
декларация-съгласие за обработка на лични данни; искане за рефинансиране на съществуващ дълг;
искане за комунално плащане и съгласие за директен дебит, се установява, че между ответника ***А. и ***е възникнало
правоотношение по силата на подписан между тях Договор от ***Постигнато е било
съгласие за предоставяне на кредит в размер на 2 000лв. със срок за
връщане на заемната сума 24 месеца, обхващащ времето от 07.12.2013г. до
07.11.2015г. Уговорили са също така финансиране от кредитора на дължима от
кредитополучателя застрахователна премия по сключен договор за застраховка в
размер на 123,36лв., както и такси и комисионни в размер на 200лв., при което
общата стойност на кредита е определена на 2 323,36лв. В писменото си
съглашение договарящите са обективирали съществените му елементи, в това число
фиксиран ГЛП от 15,5% и ГПР от 27,95лв. Размерът на месечните вноски е бил
уговорен на 113,20лв., платими на посочени в погасителния план дати на падеж,
включващи и част от дължимата договорна лихва.
Ищецът признава, че длъжника е заплатил
в пълен размер четири от уговорените месечни вноски и част от петата вноска – в
размер на 4,98лв. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за други
плащания.
Установява се от приложения препис
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.10.2014г., сключен между
***, в качеството на цедент и „К.И.И.Б.“ ЕАД, в качеството на цесионер,
че цедента е прехвърлил на ищеца вземанията, произтичащи
от процесния договор за потребителски кредит. С приемо-предавателен протокол от същата дата цедента е предал на цесионера
всички документи по кредитния договор.
Видно е от приложения препис на
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от ***, чрез пълномощник
и адресирано до ответника ***А., както и известие за доставянето му, че длъжника
е бил уведомен лично за цесията на 06.11.2014г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се в производството по
делото валидно възникнало облигационно
правоотношение между ответника, в качеството на заемател
и ***, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор за потребителски
кредит №*** от *** С оглед
липсата на спор между страните, съдът приема, че заемодателя е изпълнил
основното си, произтичащо от договора задължение да предостави уговорената сума.
Установи се също така, с оглед
признанието на ищеца, че ответника е погасил само 458,43лв. от дължимите
погасителни вноски, които са били
уговорени в общ размер на 2 716,80лв., като след 07.04.2014г. не е
извършил никакви плащания.
Установи се, че вземанията, произтичащи
от процесния договор са били прехвърлени от кредитора
в полза на ищцовото дружество на 27.10.2014г., като
цесията е произвела действие по отношение на длъжника, т.к. му е била съобщена
лично по правилото на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
На 07.11.2015г. е настъпил и уговорения
в процесния договор краен срок за погасяване на
кредита, поради което ирелевантни се явяват
възраженията на ответника, касаещи обявяване на предсрочната му изискуемост.
С оглед горното, съдът счита, че се
установи съществуването на вземане в полза на ищеца за неплатена главница по процесния договор за кредит в размер на 1 984,07лв.,
както и за възнаградителна лихва в размер на
175,25лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за нищожност на клаузата, регламентираща размера на договорната
лихва, но основателно се явява възражението, релевирано
от особения представител още в писмения отговор, за погасяване по давност на
претенцията за възнаградителна лихва. Погасителната
давност за това вземане е тригодишна по правилото на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и
броена от 07.11.2015г. (крайната дата на падеж по договора) е изтекла към
момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.03.2019г.
Неоснователно е възражението за
погасяване по давност на претенцията за главница. Давностния
срок, относим за това вземане е петгодишен, съгласно
нормата на чл.110 от ЗЗД и броен от 07.11.2015г. не е изтекъл към посочената
по-горе дата на депозиране на заявлението на кредитора по чл.410 от ГПК.
Ирелевантно
се явява възражението за нищожност на клауза за неустойка, т.к. такава не е
закрепена в договора и не се претендира такова вземане в настоящото
производство.
Съобразявайки изложеното, съдът счита,
че следва да се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за
главница в размер на 1 984,07лв., дължима по процесния
Договор за заем от ***Претенцията в останалата част – за установяване
съществуването на вземането на ищеца за договорна лихва в размер на 175,25лв.
следва да се отхвърли като погасена по давност.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
43,19 лв., а разноските за юрисконсултско
възнаграждение са в размер на 50лв. съобразно правилото на чл.78, ал.8 от ГПК,
изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 93,19лв.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, на ищеца са дължими разноски
за заповедното производство в размер на 85,73лв., съразмерно уважената част от
иска.
В исковото производство ищеца е
направил разноски за държавна такса в размер на 43,19лв., за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. и за възнаграждение на
особен представител в размер на 380лв. или общо 523,19лв. Съразмерно уважената
част от иска, ответника му дължи разноски в размер на 481,33лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ***К.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на „К.И.И.Б.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***сумата от 1 984,07лв., представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски паричен кредит №*** от ***., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, която сума представлява
част от вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 22.03.2019г. по ч.гр.д.№***, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, в която се
претендира да се признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата
от 175,25лв., представляваща договорна
лихва, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***К.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***следните суми: сумата
от 85,73лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата
от 481,33лв., представляваща
разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от иска.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
районен съдия: