РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Атанаска Ан. Анастасова
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Кристияна Хр. Запрянова
в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255300601506 по описа за 2025 година
С присъда рег.№ 89 от 28.04.2025 г. по н.о.х.д. № 8245/ 2021 г., РС
Пловдив е признал подсъдимия И. Ц. А. – роден на ***, с постоянен адрес и
адрес за призоваване: ***, б., български гражданин, висше образование,
работещ, женен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
17.06.2020 год. в с. Сухозем, обл.Пловдив, в имот находящ се на *** е държал
огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва:
огнестрелни оръжия - пистолет без обозначения за марка, модел и сериен
номер, представляващ пистолет „Макаров“, калибър 9х18мм; пушка калибър
.22 LR - самоделна, едноцевна, еднозарядна, пригодена за стрелба са
малокалибрени патрони калибър .22 LR; и боеприпаси за огнестрелни оръжия
- 16 броя стандартни, бойни, пистолетни патрони, калибър 9х18мм, без
обозначения; 89 броя стандартни, бойни, малокалибрени патрони, калибър .22
LR – без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия,
поради което и на основание чл. 339, ал. 1 вр. чл.55 ал. 1, т. 1 от НК го е
ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приспаднал е на
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК времето, през което подсъдимият е
бил задържан по реда на ЗМВР. Отложил е на основание чл. 66 ал. 1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
1
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея, от
подсъдимия И. Ц. А., чрез защитника му адв. С. П.. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и да бъде оправдан. Алтернативно се иска връщане на делото за
ново разглеждане. Твърди се, че присъдата е неправилна, необоснована и
постановена при допуснати съществени противоречия на
съдопроизводствените правила. Твърди се опорочаване на процесуално-
следственото действие претърсване и изземване, което водело до недоказаност
на осъществяването на изпълнителното деяние държане, недоказаност на
авторството му именно на подсъдимия. Твърди се липса на мотиви, поради
необоснованост в съответствие изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Твърди се
и необоснованост по отношение размера на наложеното наказание с оглед
личността на подсъдимия.
Въвзивният съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата и
допълнението към нея, становището на страните, както и при направената
служебна проверка, установи следното:
За да постанови атакуваното си решение РС Пловдив е приел от
фактическа страна следното:
В ***, обл.Пловдив, на *** се намирал недвижим имот – едноетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 58кв.м и масивна сграда
гараж със застроена площ от 24,50 кв.м., построени от бащата на свидетелката
Н.М.Д., в дворно място – частна общинска собственост, с площ от 1000 кв.м.
След построяването, сградите станали собственост на двете деца на
свидетелката Д. – свидетелите М.П.Д. и И.ка П.В. (тогава Д.), като
впоследствие последната прехвърлила своя дял на брат си. Свидетелят М.П.Д.
станал изключителен собственик по време на брака си със свидетелката М.П.
Д., сключен през 2005г.
Едноетажната масивна жилищна сграда представлявала тухлена къща,
състояща се от две по-малки стаи и една по-голяма стая, предназначена за
всекидневна. Къщата била с повдигнат таван, но нямало стълбище, водещо
към него. Стаите били с прозорци от дървена дограма, а на тавана липсвала
поставена дограма на мястото за прозорците. Подовете навсякъде били на
циментова замазка. В къщата нямало обособени баня с тоалетна, като нямало
и течаща вода. Единствено в двора имало чешма, която била спряна от
водомера. В сградата нямало никакви удобства, както и вещи – всичко било
празно, а единствените мебели били две-три стари легла, няколко стола и
стара печка. Гаражното помещение също стояло празно, като в него имало
само няколко мотики.
2
Поради липса на интерес и условия за обитаване, в имота не се живеело,
той не бил и посещаван от децата на свидетелката Н. Д. или съпруга й.
Единствено Н. Д. посещавала имота за по няколко часа, за да го нагледа,
когато посещавала селото на годишнините от смъртта на родителите й.
Всичко това мотивирало Д. през 2017год. да пусне обява за продажба на
имота. На тази обява с Н. Д. се свързал подсъдимият И. Ц. А.. Преди това той
не познавал продавачите. Извършен бил оглед на имота, като подсъдимият А.
решил да го закупи. На 29.05.2017г. в гр.Пловдив, с Нотариален акт за дарение
на недвижим имот, акт № 137, том II, per. № 3520, нотариално дело № 323 от
2017год., свидетелите М. и М.Д., прехвърлили техния съсобствен недвижим
имот /в режим на съпружеска имуществена общност/, описан по-горе, на
подсъдимия И. Ц. А.. Сделката била оформена като дарение, но А. заплатил
парична сума за имота, което било оформено в допълнителни документи. След
изповядване на сделката, подсъдимият получил и ключовете за придобития от
него имот в ***, обл.Пловдив, на ***.
Така от деня на сделката 29.05.2017г. подсъдимият започнал изцяло да
ползва придобития от него имот.
След като придобил имота, подсъдимият изнесъл намиращите се в него
стари столове, като ги оставил при братовчедка на Н. Д. /както се бил разбрал
с последната/, а останалите вещи на бившите собственици изхвърлил. За
изхвърлянето им съобщил на свидетелката Н. Д..
Подсъдимият И. А. през лятото на 2017год., се запознал със
свидетелката А.Х. А.а. Тя към онзи момент била във фактическо съжителство
със свидетеля С.Т.Т.. От своя страна подсъдимият също бил семеен и с деца.
Семействата им започнали да се събират, като дори се събирали на гости на
подсъдимия А. в закупения от него имот в с.Сухозем. При две от летните им
срещи през 2017год., подсъдимият А. се „похвалил“ с притежанието на два
броя пушки, като с едната демонстрирал как стреля в двора на имота си в
с.Сухозем, а с другата впоследствие – в гората. За тези пушки А. не споделил
информация. През зимата на 2017год., при гостуване у свидетелите А.а и Т.,
подсъдимият се „похвалил“ като показал притежаван пистолет, с външен вид
на пистолет „Макаров“, за който признал пред свидетеля Т., че бил незаконно
притежаван.
След придобИ.е на описания по-горе имот, подсъдимият И. А. се
регистрирал с постоянен адрес ***, обл.Пловдив, на ***. По този постоянен
адрес, придобил от РУ на МВР гр.Хисаря разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с №***, издадено на
25.09.2017год. и валидно до 24.09.2022год., с което А. законно притежавал
пистолет „Берета 71“ калибър 22LR с № A94599U и до 50 броя боеприпаси
3
калибър 22LR за него, както и ловна гладкостенна пушка ИЖ-58 калибър 16
№ И2870 и до 300 броя патрони калибър 16. Посочените оръжия, обвиняемият
съхранявал в каса, намираща се в имота.
Към края на 2017г. свидетелката А. А.а започнала връзка с подсъдимия
А., като посещавала по-често имота в ***, обл.Пловдив, на ***. След като
свидетелят Т. узнал за зародилите се отношения с А., отношенията се
обтегнали, имало периодични конфликти, за които страните подавали жалби
до полиция и прокуратура. Впоследствие свидетелката А.а и А. се събрали да
живеят заедно, а свидетелят Т. продал имотите си в с.Сухозем и се пренесъл да
живее в гр.Стамболийски. Двойката била с основно и постоянно място на
живеене в гр.Пловдив, като често посещавали и имота в с.Сухозем.
Във времето след закупуване на имота в с.Сухозем, там били
извършвани ремонтни дейности, като например през есента на 2018г. била
поставена дограма от фирмата на свидетеля М. Т.Г., а в коридора на къщата
била поставена дървена стълба, водеща към таванската част. В началото на
2020г. подсъдимият А. сключил брак със свидетелката А. А.а.
Около 07:30 ч. на 17.06.2020г. в група „Криминална полиция“ при РУ на
МВР гр.Хисаря постъпила оперативна информация за това, че подсъдимият И.
Ц. А., в имота си по постоянен адрес c.Сухозем, общ.Калояново, обл.Пловдив,
на ***, държал незаконно оръжие и боеприпаси и възнамерявал да се отърве
от тях.
Свидетелят И.Н.Н. – *** в РУ на МВР гр.Хисаря извършил справка в
служба „КОС“ към управлението, от която придобил предварителна
информация за притежаваното от обвиняемия разрешително, както и за
конкретните законно притежавани оръжие и боеприпаси. Била сформирана
група от полицейски служители на РУ на МВР гр.Хисаря, в състав:
свидетелите Н., Н. И.ов Д. и П. И.ов К., както и *** полицай, които отишли до
имота в ***, обл.Пловдив, на ***. На място установили момиче, дъщеря на
подсъдимия А., от която пък разбрали, че последният е на работа в
гр.Пловдив. Това накарало свидетелят Н. да проведе телефонен разговор с
подсъдимият А. като му обяснил, че се намират пред дома му и трябва да
извършат проверка, като не споделил подробности. След това полицейските
служители изчакали пристигането на И. А., като от момента на отИ.ето им до
момента на пристигането му останали в двора на имота, в близост до къщата,
с цел да не се укрият незаконни оръжия. Подсъдимият А. пристигнал след
около час, като при пристигането си заварил полицейските органи. При
първоначална беседа А. отрекъл да съхранява незаконно оръжие в дома си.
Предвид така придобитата информация и поведението на обвиняемия,
възникнал неотложен случай по смисъла на чл.161 ал.2 от НПК за извършване
на претърсване и изземване в обитаваното от И. Ц. А. – частно жилище в ***,
4
представляващ къща – едноетажна сграда, с прилежащ двор, с дървен навес
пред входа на къщата от който се влиза в коридор с достъп до три помещения
/кухня, две спални/, което било извършено в присъствието на поемните лица
свидетелката Л. И Х. и Д. Г. П., експерт при РУ на МВР гр.Хисаря и
подсъдимия И. Ц. А.. При извършеното на 17.06.2020 г. за времето от 10:30
часа до 11:05 часа от К.А., *** полицай при РУ на МВР гр.Хисаря,
претърсване и изземване в горепосочения имот, обитаван от подсъдимия И. Ц.
А., били намерени, описани и иззети вещи, предмет на престъплението и
относими към воденото досъдебно производство, подробно описани в
протокол за това действие. В едноетажната сграда – къща, в коридора под
дървено стълбище в пластмасова касетка с орехи било открито и иззето
следното: Фиксиран като обект № 1 - 1 /един/ брой пистолет с поставен
пълнител, като в пълнителя били открити заредени 8 /осем/ броя патрони. В
помещение вляво по коридора, в помещение за спане било открито и иззето
следното: Фиксиран като Обект № 2 - 1/ един/ брой пълнител с поставени
вътре осем броя патрони; Фиксиран като Обект № 3 - върху масичка от лявата
страна на леглото, в черна полиетиленова торбичка – пластмасова кутия с
прозрачен материал, съдържаща 90 /деветдесет/ броя патрони. Кутията била с
надпис - „СС I- 22 LR- MINI MAG“. В пристройка от едната страна на къщата,
използваща се за гараж и склад, в дървен гардероб в найлонов зелен плик било
открито и иззето следното: един брой пушка в разглобено състояние с дървен
приклад; един брой пушка с поставен уред за примерване с дървен приклад в
сглобено състояние. Иззетите 90 /деветдесет/ броя патрони, съдържащи се в
пластмасова кутия с прозрачен материал с надпис — „ СС I- 22 LR- MINI
MAG“, били част от открити общо 140 броя патрони, но останалите 50 броя
били законно притежавани и не били иззети.
През времето на извършеното претърсване, подсъдимият И. Ц. А. бил
непрекъснато с полицейските служители и поемните лица, съдействал през
цялото време и преминавайки от помещение в помещение, след като бил
приканен, сам показал описаните по-горе открити и иззети вещи. Това, че
намерените обекти били лично посочени от обвиняемия, било отразено и в
съставения протокол за извършеното претърсване и изземване. В присъствие
на поемните лица, подсъдимият собственоръчно записал в протокола, че
намерените обекти са останали в него от дядо му.
Със съставянето на този протокол за претърсване и изземване било
инициирано наказателно производство по досъдебно производство №
147/2020год. по описа на РУ на МВР гр.Хисаря. Подсъдимият И. Ц. А. бил
задържан по ЗМВР със Заповед №273зз-85 от 17.06.2020г. в РУ на МВР
гр.Хисаря. Снето било и писменото му обяснение. С Разпореждане от
17.06.2020год. по ЧНД № 3475/2020год. по описа на Районен съд гр.Пловдив,
5
бил одобрен протокол за претърсване и изземване от 17.06.2020год. по
досъдебно производство № 147/2020год. по описа на РУ на МВР гр.Хисаря,
при което били намерени и иззети вещи, относими към предмета на
разследване.
В хода на досъдебното производство било изготвено заключение от
съдебно-балистична експертиза с № 450/16.07.2020год. Тази експертиза
изследвала гореописаните вещи, приобщени с извършеното на 17.06.2020год.
претърсване и изземване в имот на адрес - ***, обл.Пловдив, ***, и дала
заключение, че: представеният за изследване пистолет, без обозначения за
марка, модел и сериен номер е пистолет „Макаров“, калибър 9x18мм. и е
технически изправен и годен да възпроизведе изстрел със стандартни
пистолетни патрони калибър 9x18мм. Съгласно чл.4, ал.2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/, пистолетът представлява огнестрелно оръжие. Изследваните
общо 16 броя патрони, поместени в двата пълнителя, на описания по-горе
пистолет „Макаров“, без обозначения, са стандартни, бойни, пистолетни
патрони, калибър 9x18мм. Патроните са били изправни и годни за ползване по
предназначение. Съгласно чл.7, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ патроните
представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Представената за
изследване пушка, калибър 22LR, е самоделна, едноцевна, еднозарядна,
пригодена за стрелба с малокалибрени патрони, калибър 22LR. Същата е
годна да възпроизведе изстрел, със стандартни малокалибрени патрони,
калибър 22LR. Съгласно чл.4, ал.З от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, пушката
представлява огнестрелно оръжие;представената за изследване пушка, 16
калибър, е самоделна, едноцевна, пригодена за стрелба с ловни патрони, 16
калибър. Същата е технически неизправна и негодна да възпроизведе
изстрели /ударноспусковият механизъм е технически неизправен - бойната
игла, не може да остане в бойна готовност/. Съгласно Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/,
пушката не представлява огнестрелно оръжие;представените за изследване 90
броя патрони, са стандартни бойни,малокалибрени патрони, калибър 22LR.
Само 89 броя са били изправни, годни за ползване по предназначение и
съгласно чл.7, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, представляват боеприпаси за
огнестрелни оръжия. Патронът с ударено дъно е технически неизправен,
негоден за ползване по предназначение и съгласно ЗОБВВПИ, не представлява
боеприпас. Гореописаните веществени доказателства, иззети по делото с
протокол за претърсване и изземване от 17.06.2020год., предмет на изследване
6
в гореописаната балистична експертиза /л.59 по делото/.
По делото била изискана и представена Справка, подписана от
инспектор по Контрол на оръжията и боеприпасите /КОС/ при РУ на МВР
гр.Хисаря при ОДМВР-Пловдив, от която било установено, че И. Ц. А., с
постоянен адрес: ***, обл.Пловдив, ***, притежава разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с № ***, издадено на
25.09.2017год. и валидно до 24.09.2022год. Също така А. притежава пистолет
„Берета/71“ калибър 22LR с № A94599U и до 50 броя боеприпаси калибър
22LR за него, както и ловна гладкостенна пушка ИЖ-58 калибър 16 № И2870
и до 300 броя патрони калибър 16. Видно от справката иззетите огнестрелни
оръжия – пистолет „Макаров“ без номера, самоделно огнестрелно оръжие
калибър 22LR, самоделно изработено оръжие калибър 16 без номера, не се
водят на отчет и не се издирват. Към справката е приложено заверено копие от
цитираното разрешение. По делото също така било установено, че за 16 броя
боеприпаси, калибър 9x18 за иззетия пистолет „Макаров“ без обозначение за
марка, модел и сериен номер - подсъдимият А. нямал разрешение за
съхранение, носене и употреба. От друга страна иззетите по делото 90 броя
патрони калибър 22LR, били всъщност такива, които надвишавали
разрешените на обвиняемия А. по чл.6 ал.З т. 1 от ЗОБВВПИ, т.е за тях той
също нямал разрешение.
Първоинстанционният съд е приел за безсъмнено установена така
описаната фактическа обстановка - потвърдена от съвпадащата се част от
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите – Н., К., Д., М., Х.,
А.а, Т., Д., М. Д., Н. Д., Г., Т.а, П., И.ов – разпитани непосредствено в хода на
съдебното следствие, а и частично от приобщените по реда на чл.281 ал.5 и
чл.281 ал.4 от НПК. А също и от събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства – справка за съдимост, характеристична справка,
прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, както и съдебно-
балистическата експертиза.
За да възприеме тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е
обсъдил събраните в и приобщени в хода на съдебното следствие
доказателства детайлно и във връзка с предмета на доказване – поотделно и в
съвкупност с останалия доказателствен материал. При така възприетата
фактическа обстановка и доказателствен анализ, първоинстанционният съд е
приел от правна страна за установено, че подсъдимият е извършил
престъплението за което е обвинен, при форма на вината пряк умисъл, като е
приел за доказана съставомерността на инкриминираното деяние от обективна
и субективна страна, излагайки мотиви по всеки един от елементите на
престъплението.
Този анализ на доказателствата в мотивите към присъдата, е довел
7
първоинстанционния съд до извода, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.339 ал.1 от НК, излагайки от правна страна мотиви, че
деянието по чл.339 ал.1 от НК е престъпление на просто фактическо
извършване, което е доказано и от субективна и от обективна страна, и чиято
обществена опасност не може да бъде омаловажавана. В този смисъл съдът е
изложил мотиви, че за инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия,
той следва да понесе предвидената в закона наказателна отговорност като се
приложи нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК като е наложил наказание под
предвидения в закона минимум от две години лишаване от свобод, а именно
наложил е наказание лишаване от свобода за срок от една година. Приел е, че
подсъдимият е лице с изключително ниска степен на обществена опасност,
улегнал, с чисто съдебно минало, без противообществени прояви до
процесното деяние, занимаващ се с полагане на обществено-полезен труд.
Приел е и че е приложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и с оглед
индивидуалната превенция не е необходимо подсъдимият да изтърпява
ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото,
намери фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за
правилно установена, изградена въз основа на анализ на всички събрани по
делото доказателства, коментирани поотделно и в тяхната съвкупност.
ПОС не намира причини за корекция на данните по фактическата
обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата
представа за нея.
Въз основа на установеното от фактическа страна въззивният съд
намира, че първоинстанционният е направил единственият правилен извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпленията по чл. 339 ал.1 от НК.
Настоящото въззивно производство е инициирано от подсъдимия, с
искане осъдителната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан. Алтернативно се иска връщане на делото за
ново разглеждане. Твърди се, че присъдата е неправилна, необоснована и
постановена при допуснати съществени противоречия на
съдопроизводствените правила. Твърди се опорочаване на процесуално-
следственото действие претърсване и изземване, което водело до недоказаност
на осъществяването на изпълнителното деяние държане, недоказаност на
авторството му именно на подсъдимия. Твърди се липса на мотиви, поради
необоснованост в съответствие изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Твърди се
и необоснованост по отношение размера на наложеното наказание с оглед
личността на подсъдимия.
8
В пледоарията пред въззивният съд жалбата и допълнението се
поддържат.
Възражението за опорочаване на процесуално-следственото действие
претърсване и изземване, което водело до недоказаност на осъществяването на
изпълнителното деяние държане, недоказаност на авторството му именно на
подсъдимия е правено и пред първоинстанционния съд и обсъдено и намерило
отговор в мотивите на обжалваната присъда. Въззивният съд споделя тези
мотиви и не намира причини да ги излага отново. Същото се отнася и за
възражението по отношение броя на държаните боеприпаси без надлежно
разрешение. Предявени от първоинстанционния съд са само иззетите при
претърсването и изземването, извършено на 17.06.2020г., незаконно
притежавани боеприпаси, а не общо притежаваните от подсъдимия 140 броя
патрони от които 50 броя са били законно притежавани въз основа на
притежавано от подсъдимия разрешително. Поради това и възражението за
доказателствена негодност на протокола за претърсване и изземване и в тази
връзка – е неоснователно.
Възражението за липса на мотиви, поради необоснованост в
съответствие изискванията на чл.305 ал.3 от НПК не намира основание при
прочита на мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд изключително
детайлно е обсъдил показанията на свидетелите сами за себе си, в съвкупност
с групи от сходни показания на свидетели и в съпоставка с цялостната
съвкупност доказателства по делото. Неоснователно е възражението за
необсъдени отношения между свидетели и между свидетели и подсъдим при
преценката за достоверност на събраните доказателства и е неоснователно
възражението за липса на обсъждане обясненията на подсъдимия - напротив
те са подложени на внимателна преценка и съпоставка с целия доказателствен
материал, събран по делото. Упрекът за нарушаване на изискването на чл.305
ал.3 от НПК, не се споделя от въззивния съд. Първоинстанционният съд е
изложил изключително подробни мотиви кои са установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните му
съображени. Установените от съда противоречия в доказателствените
материали са подробно обсъдени и мотивите не страдат от липса на
съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Напротив –
всички противоречия, касаещи установяване на обстоятелства от значение за
съставомерността на процесното деяние са детайлно изследвани и намерили
дължимия, съгласно чл.305 ал.3 от НПК, отговор в мотивите на присъдата.
Твърди се и необоснованост по отношение размера на наложеното
наказание с оглед личността на подсъдимия. Въззивният съд не може да се
съгласи и с това възражение. Преценката за вида, размера и начина на
изтърпяване на наложеното наказание е мотивирана именно с личността на
9
подсъдимия. Въззивният съд не намери установено по делото и необсъдено от
първоинстанционния съд смекчаващо отговорността обстоятелство. Такова не
се твърди и от жалбоподателя. Възражението е бланкетно, а обосноваността
на присъдата и по отношение наказуемостта е достатъчно ясна и разбираема и
според проверяващият съд – справедлива и съобразена с критериите,
регламентирани в Глава Пета на НК и с целите на наказанието регламентирани
в чл. 36 от НК при правилна преценка относно личността на подсъдимия при
прилагане института на чл.66 ал.1 от НК.
Въз основа на горните мотиви обсъждащи законосъобразността на
присъдата, и като намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя
срещу нея, и като не установи наличието на други нарушения на материалния
и процесуалния закон, които да обосновават отмяната или изменението й,
Пловдивския Окръжен съд, на основание чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда рег.№ 89 от 28.04.2025 г. по н.о.х.д. № 8245/
2021 г. на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10