№ 3792
гр. София, 22.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110138825 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът С. ИВ. Б. е предявил отрицателен установителен
иск по чл.439 ГПК срещу E.M ЕООД за признаване за установено, че не
дължи суми по издаден ИЛ от 28.09.2010г. от РС-Р по ч.гр.д. № ****/***.,
издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № ***/****., а
именно сумата: 2998.58лв. главница, 655.62лв. договорна лихва, 53.64лв.
наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.09.2010г. до изплащане на вземането, 77.16лв. държавна такса и 301.49
адв. възнаграждение, въз основа на който било образувано изп.д. № ********
по описа на ЧСИ С.Б, поради погасяване на сумите по давност.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника E.M ЕООД, в
който оспорва иска. Твърди, че вземането по ИЛ било издадено в полза на
ОББ АД, което последствие било цедирано на ответника, като оспорва
давността да е изтекла поради предприети действия по прекъсването ѝ.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
1
страна:
Не е спорно между страните, че в полза на цедент на ответника има
издаден ИЛ срещу ищеца в размер на сумите: 2998.58лв. главница, 655.62лв.
договорна лихва, 53.64лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.09.2010г. до изплащане на вземането, 77.16лв.
държавна такса и 301.49 адв., като вземането било цедирано в полза на
ответника.
От приобщеното по делото заверено копие на изпълнително дело №
******** по описа на ЧСИ С.Б, рег. № *** на КЧСИ, се установява, че делото
е образувано по молба от 09.11.2010г. на „ОББ“ АД срещу ищеца, въз основа
на изпълнителен лист от 28.09.2010г., издаден от РС-Р по гр.д. № ****/***,
като в молбата е поискано налагане на запор на заплата на длъжника, както и
проучване имущественото му състояние. От приложения към изп.д.
изпълнителен лист се установява, че същият е издаден въз основа на влязла в
сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № ***/****. по ч.гр.д. №
****/***. по описа на РС-Р.
След образувано на изпълнителното дело са извършвани следните
изпълнителни действия: на 18.11.2010г. е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца; на 20.07.2011г.
е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, както и запорно съобщение за налагане на запор
върху банкови сметки; С молба от „ОББ“ АД е поискало налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника до работодател „В и В Т“ ООД (л.45
от изп.д.), върху която с разпореждане на ЧСИ Б от 22.06.2015г. е
разпоредено да се наложи запор, като такова е изпратено на 01.08.2015г.
(л.47); С молба от „ОББ“ АД е поискало налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника до работодател „В и В Т“ ООД (л.45 от изп.д.),
върху която с разпореждане на ЧСИ Б от 16.01.2016г. е разпоредено да се
наложи запор (л.54); С молба от „ОББ“ АД от 24.04.2017г. взискателят е
поискал насрочване и извършване на опис на МПС, собственост на длъжника
(л.64); С молба от „ОББ“ АД е поискано налагане на запор на трудовото
възнаграждение (л.70), наложен с „резолюция“ от 25.04.2017г.; на
24.01.2018г. е изпратено запорно съобщение до работодателя за налагане на
2
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца (л.72); На 28.07.2018г. с
молба „E.M“ ЕООД (ответникът) моли за конституирането му като взискател
с оглед представен договор за цесия от 31.01.2018г.; С постановление от
28.02.2018г. на основание чл.429 ГПК ЧСИ е конституирал ответника като
взискател по изпълнителното дело.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените
обстоятелства са, че след издаване на изпълнителния лист срещу ищеца, в
качеството му на наследник, е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, през който период не били извършвани действия по спиране и
прекъсване на давността.
Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест
на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер,
което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия
по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна
давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че праводател (цедент) на ответника е
разполагал с вземане в претендирания размер срещу наследодател на ищцата,
което е подлежало на принудително изпълнение. Спорът е концентриран
върху това дали след издаване на изпълнителния лист е изтекла необходимата
давност, съответно дали същата е била прекъсната с извършвани действия по
изпълнение, които прекъсват погасителната давност.
Изпълнителният лист е бил издаден по № ****/***. по описа на РС-Р, въз
основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от
28.09.2010г., поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е
общата 5г. давност за вземанията (в който смисъл е и Решение № 3/04.02.2022
г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV г.о.).
3
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали
прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността
– насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване
на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело,
изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на
имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на документи,
книжа и др. Така и когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В конкретния случай, въз основа на издадения в полза на цедента на
ответника срещу ищеца изпълнителен лист (28.09.2010г.), с молбата за
образуване на изпълнително дело (09.11.2010г) е поискано налагане на запор
на заплата на длъжника, което според мотивите на цитираното ТР2/15
съставляват действия, прекъсващи давността. След това са извършени
следните изпълнителни действия, прейъсващи давността: на 20.07.2011г.
(запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение);
22.06.2015г. е поискало налагане на запор на трудовото възнаграждение; на
16.01.2016г. е поискало налагане на запор на трудовото възнаграждение; на
24.04.2017г. е поискано насрочване и извършване на опис на МПС,
собственост на длъжника; на 25.04.2017г. е поискано налагане на запор на
трудовото възнаграждение; с молба от 28.07.2018г. „E.M“ ЕООД е поискало
конституирането му като взискател, конституиран като такъв с постановление
от 28.02.2018г.
В периода от 20.07.2011г. до 21.07.2013г. няма данни за извършвани
действия по принудително изпълнение, вкл. няма отбелязване върху гърба на
изпълнителния лист, вкл. разпределение на постъпили суми, поради което
съдът приема, че на 21.07.2013г. е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8
ГПК, т.е. изпълнителното дело се е прекратило по право.
Следователно 5г. давност за изпълнителния лист е почнала да тече,
считано от 21.07.2011г., съответно би изтекла на 21.07.2016г. Само че
4
перемпцията е без правно значение за давността и не изключва правото на
принудително изпълнение и след настъпването й правото на принудително
изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
задължава съдебният изпълнител да я зачете (в който смисъл са изрично
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО. И
Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV г.о.),
защото чл. 116, б. „в“ ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от
изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника
преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да
са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, а основанието за прекратяване на
изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпило по силата на
закона, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
а всички други предприети изпълнителни действия за принудително събиране
на паричното притезание се обезсилват по право с изключение на тези по
приключените изпълнителни способи, от които трети лица са придобили
права (напр. купувачите от публичната продан) и на редовността на
плащанията, извършени от трети задължени лица. Служебното задължение на
съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни
действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към
основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане за изпълнително действие на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ (в който смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на ВКС, 4-то гр. отделение).
Конкретно, спорът се концентрира в това дали в периода след
21.07.2011г. е изтекла 5г. давност. Съдът приема, че давността не е изтекла,
5
защото преди 21.07.2016г. (когато би изтекла) са извършвани действия,
прекъсващи давността по см. на чл. 116, б. „в“ ЗЗД вр. приетото в ТР 2/15 по
т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС (относно кои действия прекъсват давността), а
именно: 22.06.2015г. е поискало налагане на запор на трудовото
възнаграждение; на 16.01.2016г. е поискало налагане на запор на трудовото
възнаграждение; на 24.04.2017г. е поискано насрочване и извършване на опис
на МПС, собственост на длъжника; на 25.04.2017г. е поискано налагане на
запор на трудовото възнаграждение.
На следващо място, последното изпълнително действие, което води до
прекъсване на давността е от 28.07.2018г., но доколкото необходимата
погасителна давност е 5г., то същата не е изтекла към 07.04.2022г. (датата на
съдебното заседание, доколкото чл.115ж ЗЗД не намира приложение при
предявен отрицателен установителен иск с оглед принципа „contra non
valentem agere non currit praescriptio“ намиращ приложение в утвърденото в
трайната съдебна практика по отношение на придобивната давност правило,
че „теклата в полза на ищеца давност не може да се прекъсне с предявения от
самия него иск“, по аргумент на по-силното основание и правилото, че след
като давност не може да се прекъсне от ищеца по предявен от него
отрицателен установителен иск, то не може и да се спре), вкл. следва да се
вземе предвид спрялата давност по ЗМДВИП, което не води до различни
правни последици в конкретния случай.
С оглед изложеното, съдът намира иска за изцяло неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага
ответникът, който не е претендирал такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. ИВ. Б., ЕГН: **********, гр.Р, ж.к.
***********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК,
че не дължи на E.M ЕООД, ЕИК: *********, гр.София, ж.к. ********** суми
по изпълнителен лист от 28.09.2010г. от РС-Р по ч.гр.д. № ****/***., издаден
въз основа на влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
6
№ ***/****., а именно сумата: 2998.58лв. главница, 655.62лв. договорна
лихва, 53.64лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.09.2010г. до изплащане на вземането, 77.16лв.
държавна такса и 301.49 адв. възнаграждение, въз основа на който било
образувано изп.д. № ******** по описа на ЧСИ С.Б, поради погасяване на
сумите по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7