РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 923
Гр. Пловдив,
20.05.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД № 602 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ /РД „АА“/– Пловдив към Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация“ /ИА „АА“/ – гр. София, представлявана от Г. П.,
срещу решение № 181/21.01.2022 г., постановено по НАХД № 20215330204579/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н. с., с което е
отменено наказателно постановление № 36-0000458/28.05.2021 г., издадено от директора
на РД "АА" гр. Пловдив, с което за извършено нарушение на И.В.Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/, е наложено административно наказание – глоба, в
размер на 1 500.00 лв. за нарушение на чл.34 §1 изр.1 предл.1 от Регламент
(ЕС) № 165/2014 г.
Жалбоподателят намира въззивното решение за неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Направено е искане съдът да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – И.В.Н., редовно призован,
не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността
на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да я остави без
уважение.
Административен съд - Пловдив, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка, съгласно чл.218 ал.1 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211 ал.1 от АПК, отговаря на
изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В атакуваното решение съдът е приел за установено от
фактическа страна, че на 28.04.2021 г. И.В.Н., управлявал влекач "Мерцедес
Актрос“ 1841, с рег. ***, от категория N3
и прикачено ремарке с рег. № ***от категория О4, и двете собственост на „ПИМК“
ООД. МПС извършвало обществен превоз на товар от 7-ми километър до гр. Белово
–ж. п. фракция, установени с представените от лицето пътен лист и товарителница
за международен автомобилен превоз. Около 14:45 ч. на същия ден, въпросното ППС
се намирало в с. Звъничево, след ж. п. надлез, посока движение – с. Братаница,
когато е спряно за проверка от инспектор към РД „АА“ – Пловдив, в хода на която
контролният орган установил, че водачът Н. не използва тахографски лист за деня
– 28.04.2021 г., в който управлява ППС, считано от момента на поемането му.
Установено е, че МПС е оборудвано с аналогово тахограф „Siemens“,
тип 1324.710015420300, № 2538098.
При така установените факти, на В. е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 285217/28.04.2021 г. за
нарушение на чл. 34 §1, изр.1
предл.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. Административнонаказващият орган е възприел изцяло
установената фактическа обстановка и е издал атакуваното наказателно
постановление.
След извършена преценка на събраните по делото доказателства
и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал извод,
че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Счел е, че в административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между нормата,
посочена като нарушена от водача и приложения санкционен състав. Въззивната
инстанция е приела, че правилно в АУАН и НП са отразени фактическото описание
на деянието и определената правна квалификация за така установеното нарушение,
но АНО е допуснал противоречие между последните и приложения санкционен текст,
което поведение несъмнено разкрива белезите на съществен процесуален порок, тъй
като ограничава правото на защита на лицето, сочено за нарушител, да разбере за
какво свое деяние е ангажирана отговорността му и на какво основание му е
наложено наказание.
Настоящият състав споделя фактическите констатации и правни
изводи на районния съд. Неоснователни са твърденията на касатора, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и, че същото е необосновано.
От съдържанието на наказателното постановление е видно, че
жалбоподателят е наказан за това, че в момента на проверката не е използвал
тахографски лист в деня, в който управлява ППС, считано от момента на поемането
му. Приложената от АНО санкционна норма на чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвтП, гласи, че
се наказва с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не
представи документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
календарни дни тахографски листа.
Като не е представил на контролните органи при извършената му
на 28.04.2021 г. проверка изискания документ, водачът е извършил нарушение на
чл.36 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., а не чл.34 §1 изр.1 т.1 от същия
регламент. Така според чл.36 §1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.,когато водачът
управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът
трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на
контролен орган: i) тахографските листове за текущия ден и листовете,
използвани от водача през предходните 28 дни; ii) картата на водача, ако има
такава; и iii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент
(ЕО) № 561/2006. Според §2 на сощия текст, когато водачът управлява превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да
представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: i) своята карта
на водача; ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент
(ЕО) № 561/2006; iii) тахографските листове за същия период като посочения в
подточка ii), през който той е управлявал превозно средство, оборудвано с
аналогов тахограф.
В случая, наложеното наказание е за нарушение по чл.34 § 1
изр.1 предл.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., според който текст, водачите
използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който
управляват превозно средство, считано от момента на поемането му.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че
глаголите „използва“ и “представя“ имат едно и също значение и смисъл и почиват
на правната логика за липсата въобще при проверката на документите на
тахографски лист.
Така глаголът „използва“ означава: - прилага, употребява,
служи си с …, а глаголът „представя“ означава - предявява, дава, предлага,
посочва, сочи. Очевидно е, че значението на двете думи е съвсем различно.
В тази връзка са и изложените от въззивния съд съображения,
които съображения са обосновани и изцяло се подкрепят от настоящата инстанция,
поради което не е необходимо преповтарянето им. При издаването на наказателното
постановление административнонаказващият орган неправилно е приложил
материалния закон.
С оглед
изложеното, настоящият състав счита, че установените от страна на районния съд
данни законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателя не е
извършил вмененото му нарушение. Като е достигнал до горните изводи, районния
съд е приложил правилно закона.
Предвид горното, настоящия състав при извършената проверка по
чл.218 от АПК счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати
нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна
на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно
и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административен съд
– Пловдив, XXIV касационен състав,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
181/21.01.2022 г., постановено по НАХД № 20215330204579/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII н. с.,
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.