Решение по дело №43/2021 на Районен съд - Айтос

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                       26.03.2021 г.                             гр.А.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.КИ РАЙОНЕН СЪД                               НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На единадесети март                             две хиляди двадесет и първа година  

в публично заседание в състав:

                                                                 Районен съдия: Таня Спасова

секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова наказателно административен характер дело № 43 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. А., ***, представлявано от И.П.Б., против наказателно постановление № 02-0003339/20.01.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Б., с което наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ

Жалбоподателят, редовно уведомен, поддържа жалбата чрзе процесуален представител и ангажира писмени и гласни доказателства.

Административно наказващият орган се представлява, като оспорва жалбата и ангажира писмени и гласни доказателства.

След преценка на събраните доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:

Дружеството е санкционирано за това, че в качеството  на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, на 13.11.2020 г., в обект – заведение за бърза закуска, находящо се в гр.А., ***, не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Д.Т.В.. Лицето е установено да полага труд в заведението – обслужва клиентите на заведението, като разсипва и им сервира супи, вкл. работи с касовия апарат.

 Видно от съставения АУАН и НП, като нарушена е посочена нормата на чл. 62, ал.1 от  КТ, според която трудовият договор се сключва в писмена форма. Събраните чрез разпит на служителите на ДИТ-Б. доказателства потвърждават посоченото в АУАН, като по делото тези фактически обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, който възразява единствено по това, че не са били налице условията за сключване на трудов договор с вписаното в АУАН и НП лице Д.Т.В..

С разпоредбата на  чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. Събраните по делото доказателства не водят до категорично заключение, че от наказващия орган са установени всички съществени елементи на правоотношението между дружеството и Д. В., за да може да бъде направен извод, че  е налице трудово правоотношение. Д. В. е разпитана като свидетел по делото, като сочи, че не е работник в санкционираното дружество, оглавявано от нейния зет, а му е помогнала инцидентно в качеството на близък роднина, тъй като бил повикан по спешност в една от нотариалните кантори в гр. А. за изповядване на сделка. Същата била със зет си в заведението, когато му се обадили от нотариалната кантора и поела клиентите в заведението поради това, че преди да предаде бизнеса на зет си дълги години управлявала същото заведение, познавайки добре работата в него. Категорична е, че няма основание за сключване на трудов договор между нея и санкционираното дружество, тъй като не се явява негов работник и не работи за него. Свидетелката ръководи друга фирма, в която връзка са представените в съдебно заседание писмени доказателства, че е едноличен собственик и управител и се самоосигурява като такъв към „***“ ЕООД. Относно попълнената справка заявява, че я е попълнила под разясненията и диктовката на проверяващите, като посоченото работно време е времето на заведението. Вписала се като управител, защото действително е била такъв, докато тя ръководела заведението. Нейните показания следва да се вземат предвид от съда като достоверни, тъй като кореспондират с представените писмени доказателства от една страна, а от друга страна – видно е, че в самата справка няма посочено трудово възнаграждение, което безспорно е един от съществените белези на трудовото правоотношение. В допълнение, самият управител сочи същото в даденото от него пред ДИТ-Б. писмено обяснение на 23.11.2020 г. Ето защо и предвид събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован и категоричен извод за наличие на трудово правоотношение между свидетелката и санкционираното дружество, което налага обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.

 

             Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И: 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003339/20.01.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Б., с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. А., ***, представлявано от И.П.Б. в качеството на управител, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                Районен съдия: