Р
Е Ш Е
Н И Е
№
от 13.06.2017 година,
град Троян
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в проведеното на 19.05.2017 /деветнадесети
май две хиляди и седемнадесета/ година
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА
Секретар Е.П.,
като разгледа докладваното
от съдията Иванова гражданско дело № 5 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази:
Предявеният от ищцата иск намира своето правно основание в разпоредбите
на чл. 49, ал. 1, вр. ал.3 от СК.
Г.А.Б., ЕГН ********** *** претендира съда да постанови
решение, с което да прекрати сключения на 07.03.2002г. пред длъжностно лице по
гражданско състояние в с.С., община Д. М. граждански брак между нея и ответника
А.Б.Б., ЕГН **********, за което е бил съставен акт за граждански брак № 3 от
същата дата.
Ищцата твърди, че
през първите години от брака отношенията им са се развивали нормално. Излага,
че през 2011 година, поради липса на достатъчно финансови средства съпрузите решили
тя да отиде да работи в И.. Твърди, че вследствие на дългата физическа раздяла
между нея и съпруга й двамата се отчуждили, отношенията помежду им се изчерпали
и всеки един от тях води свой самостоятелен живот. Излага, че нямат общи
интереси, не полагат усилия за подобряване на отношенията си за възстановяване
на семейството си, не поддържат нормални семейни отношения а бракът между тях
съществува само формално, изпразнен е от съдържание и не е полезен за всеки от
съпрузите и за обществото.
Ищцата посочва, че няма родени от брака деца.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати с развод
сключения между страните граждански брак,
без съдът да се произнася по въпроса за вината, като дълбоко и непоправимо
разстроен. След прекратяването на брака, моли съдът да допусне да си възстанови
предбрачното фамилно име - Р.. Не се претендира издръжка между съпрузите, не се
депозират извънбрачни претенции относно семейно жилище и недвижима собственост. Не претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил
отговор, не е взел становище по иска и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. За последиците от неподаване на отговор и
неупражняване на права, същият е уведомен с разпореждане на съдията докладчик
по делото.
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява. Представлява
се в процеса от упълномощен защитник – адв.А.Ч. от ЛАК, който моли за уважаване
на иска за прекратяване на барака. Не претендира за разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява. Съдът, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.321,ал.1 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото по иск за
развод, страните трябва да се явят лично, като при неявяване на ищеца без
уважителни причини, производството следва да се прекрати.
Според съдебната практика постановена от ВКС на РБългария по реда на чл.290 от ГПК,
при неявяване на ищеца в първото с.з., поради
отсъствие от държавата на
сезираният съд, когато по делото се явява процесуален представител с изрично
пълномощно, който от негово име
потвърждава волята му да поиска прекратяване на брака, не е налице основание за
прекратяване на производството по чл.321 ал.1 изр.2 ГПК / решение №
164/15.05.2013 г. на ВКС на РБългария , по гр.дело № 42/2013 г. ІV г.о. ГК/.
От писмените доказателства се
установява, че на 07.03.2002г. страните са
сключили граждански брак.
За установяване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите А.А.М.и С.А.М..
От показанията на разпитаната свидетелка А.А.М., която е сестра на
ищцата се установява, че финансовите проблеми на семейството принудили Б. да потърси работа в чужбина „…. Тя се
принуди да отиде да работи преди 5-6 години в И.. А той си стоеше на село, не
работеше и чакаше тя да праща пари от И.. Два пъти А. ходи в И., но не можа да
се справи там да работи и все се връща….” От показанията на свидетелката се
установява, че „…Тя като си дойде за малко в отпуска, той започва да я обижда и
стават скандали. Аз съм присъствала и съм била свидетел, на това как той започна
да я обижда, даже й посегна….”.
От показанията на разпитаната свидетелка С.А.М. се установява, че „….Познавам
Г. и А., тъй като Г. е сестра на моята снаха. Познавам ги откакто са женени.
Знам, че Г. работи в чужбина от 5 години, а А. си е тука в България. С нейните
средства се издържат. …..Тя му изпраща пари и той разчита само на нея…..
Оплакванията на Г. са, че той много я
обижда, а в същото време той разчита, тя да го издържа……”.
Съдът счита, че показанията на двамата свидетели следва да се кредитират
с доверие като обективни и непротиворечиви. Фактите и обстоятелства, които
удостоверяват с показанията си, се дължат на собствено възприятие върху
обективната действителност от страна на свидетелите, т.е същите са очевидци, а
не възпроизвеждат чужди мисли и чувства, споделени им от други лица.
Никоя от страните не е направила искане за произнасяне на
съда относно вината за разстройството на брака, поради и което на основание
чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.
При
така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени
искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК, и небрачни искове с правно
основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53 и чл. 56 от СК.
ПО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:
Съгласно
указанията на ВС, дадени в Постановление № 10 от 3.XI. 1971г. на Пленума на ВС,
развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака.
Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът
трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и
непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички
субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво
отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка
конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не
може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен
брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на
другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само
когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че
запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за
отглеждане на децата им.
Дълбоко според ВС е това разстройство, при
което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма
такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални
отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между
съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да
се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да
предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху
състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.
Доколкото
в исковата молба не се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на
основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.
Фактическа раздяла между съпрузите е спомогнала за разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и
имуществени. Събраните и обсъдени по-горе
доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала
и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните липсва
физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма възможност за
заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко и непоправимо
разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК
Семейното
жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да
задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и
пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до
прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата. По отношение на семейното жилище, находящо се
на адрес: с. С., община Д. М., ***, ищцата не възразява същото да бъде предоставено за ползване
от ответника.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК
вр. ЧЛ. 145 ОТ СК
Предвид, изразеното от
страните и работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между
съпрузите не следва да се присъжда.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Предвид направеното от съпругата искане и
извършаната промяна във фамилното й име след сключване на брака, съдът намира, че
следва за в бъдеще да бъде възстановена предбрачната й фамилия – Р..
Предвид изхода на делото и на основание чл.
329, ал.1 изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат. Съобразно същата
норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК съдът намира, че следва да бъде
определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 40 лева,
която следва да бъде заплатена от ищцата.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД на основание чл. 49, ал.1 от СК сключения между
Г.А.Б., ЕГН ********** и А.Б.Б., ЕГН ********** на 07.03.2002г.
пред длъжностно лице по гражданско състояние в с. С., община Д. М. граждански
брак, за което е бил съставен акт за граждански брак № 3 от същата дата, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, на основание чл.49,ал.1 от СК, без
да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака между
страните Г.А.Б., ЕГН ********** да си възстанови пред брачното фамилно име - Р..
ОБЯВЯВА,
че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните
няма да си дължат издръжка по между си.
СЕМЕЙНОТО жилище, находящо се на адрес:
с. С., община Д. М.,***, за в бъдеще ще се ползва от А.Б.Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК
вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК Г.А.Б., ЕГН **********
да заплати
в полза на Държавата по сметка на ТРС окончателна държавна такса в
размер на 40-четиридесет лева по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните, ведно със
съобщението за изготвянето и обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: