РЕШЕНИЕ
№260008
13.08.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на петнадесети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 349 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5473/10.03.2020
г. на М. Н. С. срещу Решение № 172/17.02.2020 г., постановено по гр. д. №
3057/2019 г., с което Районен съд Добрич е отхвърлил предявения иск от М.С.
срещу „Енерго-Про Продажби” АД за установяване недължимост на сумата от 3644,
64 лв., начислена по корекционна процедура
за периода от 19.09.2017г. – 18.09.2018 г., за адрес на потребление в гр.
Добрич, бул. „Русия“ № 49, ет. 10, ап. 66.
В процесуалния документ се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на съдебния акт. Оплакванията на въззивника са
свързани с корекционната процедура и доказателствения материал по делото.
Въззивникът сочи, че към момента на проверката от
служителите на разпределителното дружество не са действали правила, които да
уреждат процедурата за измерване на количеството електроенергия и за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена
електроенергия. Приложими са били единствено разпоредбите на чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Оттук прави извод за незаконосъобразност на
действията, извършени по повод на коригиране на сметката му.
Изразява несъгласие и с фактическите изводи на съда.
Оспорва констатациите в протокола от метрологичната експертиза. Счита, че от
доказателствата по делото не се установява реалното доставяне на процесната
електроенергия. Не е доказано и виновното му поведение, както и софтуерно вмешателство в СТИ.
Прави искане обжалваният акт да бъде отменен и да му
бъдат присъдени разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна.
В съдебно заседание страната не се явява лично. Явява се
пълномощникът ѝ - адвокат Х.Х., който се придържа към оплакванията в
жалбата. Поддържа тезата си и с представената писмена защита.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
въззиваемата страна, която иска решението на първостепенния съд да бъде
потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззивника.
По отношение на законосъобразността на корекционната
процедура изтъква, че с последните изменения на Закона за енергетиката
извършването на корекция на сметка се извежда от чл. 83, ал. 1, т. 6, която
препраща към правилата на КЕВР, и от чл. 98а, която препраща към Общите
условия.
Пред въззивната инстанция се явява пълномощникът на
дружеството - адвокат В.К.. Прави искане решението да бъде потвърдено и да му
бъдат присъдени разноски.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че между тях е
възникнало договорно правоотношение, по силата на което „Енерго-Про Продажби”
АД се е задължило да доставя електрическа енергия на М.С. на
адрес: *** (клиентски № ***, абонатен № ***), а последната се е задължила да
заплаща доставената енергия.
От констативен протокол № 1202343 (л. 8)
се установява, че на 18.09.2018 г. служителите на „Електроразпределение Север“
АД С.Г.и С.Г.(пълномощници на „Енерго-Про-Продажби“ АД) са
демонтирали електромера, отчитащ количеството доставена електрическа енергия за
обект с клиентски
№ ***, абонатен № *** , при следните показания: 1.8.1 – 001724; 1.8.2 – 006511;
1.8.3 – 000000; 1.8.4 – 019326; 1.8.0 - 027562. Демонтирането на средството за търговско
измерване тип „МЕ162“, с ид. № 1114021566072584, е извършено в присъствието на
свидетелите Д.Д.и Е.И..
На електромера е била извършена
метрологична експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – гр. Русе. Резултатите от изследването са обективирани в
констативен протокол № 1561/12.08.2019 г. (л. 9). В последния е посочено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано
е наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.4 - 019326, 380 kWh, която не е визуализирана на
дисплея.
Отразено
е също, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Въз основа на цитирания констативен
протокол е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 21.08.2019
г (л. 36). С писмо изх. № 54619_КП1202343_1/24.08.2019 г. (л. 7) ответното
дружество е уведомило ищцата, че вследствие на предприето преизчисляване на количествата
енергия за клиентски № ***, абонатен № ***, е извършена корекция на сметката ѝ.
Уведомена е, че следва да заплати сумата от 3644, 64 лева до 05.09.2019 г., за
която е издадена фактура № **********/ 26.08.2019
г. (л. 29). От счетоводния документ е видно, че сумата се претендира за 19326 kWh
електрическа енергия за периода от 19.09.2017 г. – 18.09.2018 г.
От съдебно-техническата експертиза става
ясно, че процесното СТИ е произведено през 2015 г. и същата година е преминало
първоначална метрологична проверка. Монтирано е на обект
с
клиентски № ***, абонатен № ***, на 19.11.2015 г. Вещото лице е посочило, че измервателната
грешка на СТИ е в допустимите граници. Преминалата от захранващия кабел към
абоната електрическа енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните
регистри на паметта, но част от нея, записаната в регистър 1.8.4, не е отчетена
за съответните периоди на фактуриране. Остойностяването е извършено по цени за
технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител. Математическите
изчисления по извършената корекционна
процедура са аритметично точни.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства. Разпитана е свидетелката Снежанка
Георгиева, която ясно и точно разказва за участниците в проверката на
процесното СТИ и за извършените в тази връзка действия от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД. Съдът кредитира показанията на свидетелката в
цялост, тъй като са безпротиворечиви и кореспондират с останалите
доказателствени материали
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК срещу „Енерго-Про Продажби” АД за установяване недължимост на
сумата от 3644, 64 лв., представляваща стойността на преизчислена
електроенергия за периода 19.09.2017 г. – 18.09.2018 г, за адрес на потребление
в гр. Добрич, бул. „Русия“ № 49, ет. 10, ап. 66, с клиентски № ***, абонатен № ***.
В тежест на ответното дружество е да
докаже, че е доставило на ищцата отразеното, в невизуализирания регистър 1.8.4 на СТИ, количество електрическа
енергия от 19326 kWh.
В хода на първоинстанционното
производство ответникът е провел пълно и главно доказване на този релевантен
факт. В констативния протокол на
служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД са отразени показанията на всеки един от
регистрите към момента на демонтирането
на СТИ: 1.8.1 – 001724; 1.8.2 – 006511; 1.8.3 – 000000; 1.8.4 – 019326; 1.8.0 -
027562. Впоследствие от извършената метрологична експертиза се установява, че
поради намеса в тарифната схема на електромера действително потребената енергия
се е разпределила и върху невизуализирания регистър 1.8.4, чието показание е
било 019326 kWh. Съдебно-техническата
експертиза потвърждава извода, че отразената в този регистър енергия е реално
доставена, но неотчетена. В заключението си
вещото лице ясно посочва, че преминалата от захранващия кабел към
абоната електрическа енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните
регистри на паметта, но част от нея, записаната в регистър 1.8.4 не е отчетена
за съответните периоди на фактуриране. Анализът на доказателствените материали
води до заключението, че вследствие на външна намеса част от доставената
електроенергия е била отчетена не във видимите регистри 1.8.1 и 1.8.2, а в невизуализирания
1.8.4.
На тази плоскост ищецът противопоставя
възражение за липса на доказателства, от които да се установи реалното
доставяне на начислената електроенергия. Въззивният съд счита същото за
неоснователно поради следните съображения. Експертите, изготвили метрологичната
експертиза, както и вещото лице, изготвило съдебно-техническата,
безпротиворечиво се обединяват около становището, че процесното СТИ съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. Приетото от експертите опровергава възражението за
липса на доказателства, установяващи реалното доставяне на процесната енергия
на абоната. Това е така, защото тезата, че отразеното в третия регистър
количество енергия не е доставено, е мислима единствено при неправилно
функциониращ електромер. В настоящия случай не са установени отклонения при
работата на СТИ. При правилно работещ електромер няма как да бъде направен
извод, че показанията в регистър 1.8.4 са грешни и не отразяват действително
доставена енергия. На тази основа настоящият състав счита, че разпределилата се
върху невизуализирания регистър 1.8.4 енергия от 19326 kWh е реално доставена
на ищеца. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че отразеното
количество електроенергия в сумарния регистър е равно на сбора от отразените в
останалите три.
При това положение, след като се
установи, че процесната енергия е реално доставена, се поставя въпросът за
реда, по който да бъде извършена корекция на сметката на М.С.. В чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за
енергетиката законодателят е делегирал на КЕВР приемането на „правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни“.
В §2 от преходните и заключителни разпоредби на действащите ПИКЕЕ е
указано, че в случаите, при които процедурите
по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране
и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на
констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се
довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. В
настоящия случай констативен протокол № 1202343 е изготвен на 18.09.2018 г.,
преди влизане в сила на действащите ПИКЕЕ, поради което същите са неприложими.
Към датата на изготвяне на протокола са били приложими единствено чл. 48, 49,
50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (приети
по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник", бр.
98 от 12.11.2013 г.), тъй като в останалата част са били отменени с Решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Съдебният акт е влязъл в
сила на 14.02.2017 г., когато е бил обнародван в Държавен вестник, съгласно чл.
194 от АПК. Като се вземе предвид, че неотменените разпоредби на
чл. 48, 49 и 50 от ПИКЕЕ не уреждат хипотези на софтуерно
въздействие върху СТИ, то същите са неприложими в случая. Поради тази причина и
енергоразпределителното дружество не е обвързано с едногодишния период, посочен
в чл. 50 от ПИКЕЕ.
Оттук се извежда, че към момента на съставяне на протокола е липсвал ред за извършване на корекция на сметката на ищцата. При отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. Това становище на въззивния съд е съобразено в пълна степен и с практиката на върховната инстанция, обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., Решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о.
В контекста на правилата на договора за
продажба ищецът следва да плати стоката, която му е доставена. Както вече стана
ясно, разпределилата се върху невизуализирания регистър 1.8.4 енергия от 19326 kWh
е реално доставена на М.С.. Установено е също, че активирането на третия
регистър е станало вследствие на софтуерно въздействие върху електромера. Тази намеса
може да се дължи единствено на виновното поведение на ищцата, тъй като тя има
интерес от скриването на част от доставената електроенергия, а не
енергоразпределителното дружество. От заключението на съдебно-техническата
експертиза става ясно, че математическите изчисления са аритметично точни, като
остойностяването на енергията от скрития регистър 1.8.4 е извършено по цени за технологични разходи, които
са по-ниски от цените за дневна и по-високи от тези за нощна тарифа.
Въззивният
съд счита, че ответникът е доказал релевантния факт – реалното доставяне на неотчетената
електрическа енергия от 19326 kWh на ищцата, за която последната дължи
заплащането на сумата от 3644, 64 лв. При този извод искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а Решение № 172/17.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 3057/2019 г. на Районен съд Добрич, следва
да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемото дружество своевременно е
направило искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер
на 1164, 00 лева с ДДС. Приложен е договор за правна защита и съдействие и
фактура, от които се установява, че тази сума е заплатена от дружеството за
процесуално представителство пред Окръжен съд Добрич.
Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което е основателно и следва да бъде уважено.
Въззивният съд счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Част
е от поредица дела с идентичен предмет, страна по които е ответникът. Това дава
основание на окръжния съд да присъди на въззиваемата страна възнаграждение в
размер близък до минималния, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията към 15.07.2020 г., когато е направено възражението). Предвид
материалния интерес възнаграждението на процесуалния представител следва да
бъде намалено на 400, 00 лева, като към сумата бъде прибавен и 20% ДДС.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на въззивницата разноски – адвокатско възнаграждение, в размер на 480, 00 лева
с ДДС.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 172/17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 3057/2019 г. от Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. Н. С., ЕГН **********,***, да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град В., сумата от 480, 00 лева с ДДС,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски по в. гр. д. № 349 по описа
на Окръжен съд Добрич за 2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.