№ 376
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512157 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 23.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 4199/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 159 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- гр. София установителни
искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Н. С. М. /ЕГН **********/ дължи
на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК *******/ сумата 914.53 лв., представляваща стойност на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр.София, бул.„******* партер, апартамент, абонатен № *******, за периода от
1.07.2014 г. до 28.02.2015 г., и сумата 259.06 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.10.2015 г. до 13.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 914.53 лв., считано от 10.09.2018 г. /датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК пред СРС, по което е образувано ч.гр.д.№ 59202/ 2018 г. на СРС/, до
окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени: относно главницата- за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 954.16 лв., и относно
лихвите за забава- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
313.16 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Н. М. е осъден да заплати на
ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 417.37 лв.- разноски за исковото производство и за
заповедното производство /ч.гр.д.№ 59202/ 2018 г. на СРС/, съобразно изхода по
делата.
Постъпила е въззивна жалба от Н. С. М. /ответник по делото/, в която са
1
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която са уважени исковете и в частта за разноските, с искане да
бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и
моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде
потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „МХ Е.“ ЕООД- гр. София не изразява
становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част и
следва да бъде отменено.
Независимо, че въз основа на събраните доказателства се установява наличието
на облигационно правоотношение между ищеца „Т.С.“ ЕАД и ответника Н. М.,
основано на притежаваното от последния през исковия период право на собственост
върху процесния топласнабден имот /чл.153, ал.1 ЗЕ/, видно от приложените
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65/ 7.11.2006 г. и Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 84/ 10.03.2015 г. на софийски нотариус, съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод на
въззивния съд за основателност на претенцията за признаване дължимостта на
претендираните от ищеца суми за цената на доставена в имота на ответника топлинна
енергия, тъй като не е проведено от ищеца дължимото пълно главно доказване на
производящите това спорно материално право факти, за което са му дадени съответни
указания от съда в доклада по чл.146 ГПК, съставен при правилно разпределение на
доказателствената тежест между страните.
За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
2
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечение за начислените за
имота на ответника суми, изходящи от ищеца- топлопреносно предприятие,
съдържащо противоречиви данни, и съставени от фирмата за топлинно счетоводство
през м.06.2015 г. два протокола за неосигурен достъп, в които процесният имот не
фигурира.
В случая за обосноваване на приложения метод за определяне обема на
доставената в процесния имот топлинна енергия и начисляване на нейната стойност
ищецът носи процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. Безспорни доказателства за доставката на топлинна енергия в процесния
имот, за нейните обем и стойност, вкл. за извършен отчет на уредите в имота, от страна
на ищеца, чиято е доказателствената тежест, по делото не са представени. Не са
представени от същия и протоколи за неосигурен от абоната достъп до имота за
отчитане на уредите за дялово разпределение, респ. доказателства за липсата на отчети
по вина на потребителя поради неосигурен или отказан достъп за отчитане. Съгласно
чл.70, ал.4 от приложимата през процесния период Наредба № 16-334 за топло-
снабдяването /НТ- 2007 г./, на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението по
чл.61, ал.1 като отоплителни тела без уреди. Съгласно т.6.7 от Приложението към
чл.61, ал.1 НТ- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-
етажна собственост, разпоредбите на т.6.5, предвиждащи прилагането на
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, се прилагат при
неосигуряване на достъп за отчет на уредите /липса на отчети по вина на потребителя-
отказ на достъп за отчитане, злоумишлена повреда или манипулация/ на определените
от лицето по чл.139б ЗЕ дати. За обосноваването на тази екстраполация обаче, следва
да бъдат представени по делото посочените протоколи за неосигурен достъп до имота,
установяващи спазване на нормативно установеното в Наредбата за топло-
снабдяването изискване да са определени най- малко две дати, които лицето по чл.139б
ЗЕ /топлинен счетоводител/ да е обявило на потребителите за осигуряването на достъп
за отчет на уредите и на така обявените дати абонатът за процесния апартамент да не е
осигурил достъп за отчет на уредите. Тъй като по делото такива доказателства от
ищеца не са представени, не се установява наличието и на предпоставки за определяне
цената на доставената през процесния период топлинна енергия по реда на т.6.5 от
цитираната методика към НТ. На това основание, поради непроведено от ищеца пълно
главно доказване на твърденията за доставена на ответника топлинна енергия за
отопление на имота в посочения обем и с претендираната стойност и отнасяне
неблагоприятните последици от дължимото и непроведено доказване в негова вреда,
искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 914.53 лева /главница/ като
недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен.
3
Следва да се отбележи наред с горното, че неизпълнението на задължението за
осигуряване на достъп до имота не води автоматично до възникването на задължение
за заплащането на енергия на база максимален отчет. В случая ответникът е направил
твърдения, че е уведомил ищеца за отчуждаването на имота /според приложения нот.
акт прехвърлянето е извършено на 10.03.2015 г./, в която връзка поискал междинен
отчет на уредите след м.02.2015 г., какъвто бил извършен, за което е направил и
съответно доказателствено искане, което е уважено от първоинстанционния съд, като
ищецът е задължен да представи доказателства за установяване на горните
обстоятелства, както и за датата, на която е подадено заявление за смяна на
клиентската партида за абонат на топлинна енергия. Това процесуално задължение не е
изпълнено, без да са направени насрещни твърдения от ищеца, че такива действия не са
били извършени или че такива доказателства не се намират в негово държане, поради
което и са приложими последиците по чл.161 ГПК. В тази връзка следва да се
отбележи и че въвеждането на определените по приложения специфичен метод
показания в счетоводната система на топлопреносното предприятие, каквито
констатации се съдържат в експертното заключение на съдебно- техническата
експертиза, предвид производния му характер, не може да обоснове извод за
дължимост на претендираните по делото суми.
Предвид неоснователността на иска за признаване дължимостта на посоченото
главнично вземане /вземания/, искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, поради акцесорния
му характер също подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Независимо от изложеното по- горе, следва да се има предвид, че и при
доказване на процесните задължения, исковете на „Т.С.“ ЕАД за признаване на
дължимостта им подлежат на отхвърляне като неоснователни, поради погасяване на
вземанията по давност- съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД.
С подадената по делото искова молба, по повод на която е образувано гр.д.№
4199/ 2019 г. на СРС, 159 състав, ищецът „Т.С.” ЕАД е поискал да бъде призната
дължимостта на вземанията- главни и акцесорни, предмет на издадената по гр.д.№
59202/ 2018 г. на СРС, 159 състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В исковата
молба, както и в заявлението по чл.410 ГПК, ищецът е посочил, че претендира сумата
954.16 лв.- главница, представляваща стойност на потребена в процесния имот през
периода м.07.2014 г.- м.02.2015 г. топлинна енергия, „отразена в обща фактура от
31.07.2015 г. и в обща фактура, префактурирана, от 31.01.2018 г.“, и сумата 313.16 лв.-
лихви за забава, дължими за периода от 15.10.2015 г. до 13.08.2018 г.
В своевременно подадения писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът е оспорил
дължимостта на претендираните от ищеца суми, представляващи стойност на
доставена топлинна енергия и лихви за забава, като в заявлението по чл.414 ГПК е
обосновал и възражение за погасяване на всички процесни вземания по давност.
4
За да постанови решението си, районният съд е приел, че процесните вземания
/главни и акцесорни/- предмет на установителните искове на „Т.С.” ЕАД, са дължими,
без да разгледа и изложи съображения по съществото на своевременно заявеното от
ответника Н. М. правопогасяващо възражение за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД.
Възражението за изтекла погасителна давност е своевременно заявено от
ответника /с възражението по чл.414 ГПК/ и е основателно за всички процесни
вземания- както за стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия, така и
за обезщетение за забава, чиято изискуемост е настъпила преди 10.09.2015 г.- дата,
предхождаща с 3 години датата на подаване на исковата молба по делото- 10.09.2018 г.
/чл.422, ал.1 ГПК/. Вземанията за цената на доставена в имота топлинна енергия, за
които според твърденията на ищеца са издадени цитираните по- горе обща фактура от
31.07.2015 г. /за изравнителна сметка/ и обща фактура от 31.01.2018 г.
/префактурирана/, каквито не са представени от същия по делото, се претендират за
периода м.07.2014 г.- м.02.2015 г. Изискуемостта на вземането /вземанията/ за
посочения период, е настъпила преди 10.09.2015 г., поради което и същото е погасено
по давност. Съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно приложимия за процесните
периодични главнични вземания специален давностен срок и при съобразяване на
обстоятелството, че давността е прекъсната на 10.09.2018 г., когато е подадена
исковата молба по делото /чл.422, ал.1 ГПК/, се налага извод за основателност на
поддържаното от ответника правопогасяващо възражение за давност по чл.111, б.„в”
ЗЗД за сумата 914.53 лв.- главница /предмет на въззивното производство/, което следва
да бъде уважено, като бъде постановено отхвърляне на иска по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за тази сума като неоснователен, поради погасяване на вземането по давност.
Съобразно нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност следва да се считат и
акцесорните вземания за лихви, определени върху погасените по давност главнични
вземания.
При тези съображения, поради несъвпадане на приетите от двете съдебни
инстанции изводи по съществото на спора постановеното от СРС решение, което е
неправилно в обжалваната част, следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни.
При този изход на спора право на разноски- съгласно чл.78, ал.3 ГПК и чл.273
вр. чл.78, ал.1 ГПК, има ответникът- въззивник, от когото искане за присъждането на
разноски не е заявено както в първоинстанционното производство, така и във
въззивното производство, поради което и такива с настоящото въззивно решение не
следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 23.11.2020 г., постановено по гр. дело № 4199/ 2019 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 159 състав, в обжалваната част, в която по предявени от
„Т.С.“ ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено,
че Н. С. М. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК *******/ сумата 914.53 лв.,
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, бул.„******* партер,
апартамент, абонатен № *******, за периода от 1.07.2014 г. до 28.02.2015 г., и сумата
259.06 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до
13.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 914.53 лв., считано от
10.09.2018 г. /датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред СРС, по което е
образувано ч.гр.д.№ 59202/ 2018 г. на СРС/, до окончателното й изплащане, и в частта,
в която на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Н. М. е осъден да заплати на ищеца
„Т.С.“ ЕАД сумата 417.37 лв.- разноски за исковото производство и за заповедното
производство /ч.гр.д.№ 59202/ 2018 г. на СРС/, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С." ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ срещу Н. С.
М. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. С. М. /ЕГН **********/ дължи на
„Т.С.“ ЕАД /ЕИК *******/ сумата 914.53 лв., претендирана като стойност на потребена
в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул.„******* партер,
„апартамент“, с абонатен № *******, през периода от 1.07.2014 г. до 28.02.2015 г.
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 10.09.2018 г. /дата на подаването на
заявление по чл.410 ГПК/ до окончателното й изплащане, и сумата 259.06 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 13.08.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59202/ 2018 г. на
СРС, 159 състав, като неоснователни.
Решението по гр.д.№ 4199/ 2019 г. на СРС, І ГО, 159 състав, като необжалвано е
влязло в сила в останалата му /отхвърлителна/ част.
Решението е постановено при участието на „МХ Е.“ ЕООД- гр. София- като
трето лице- помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7